Рилски манастир

Рилският манастир е основан през Х век от монаха-отшелник Иван Рилски през времето на царуването на цар Петър (927-968). Първоначално манастирът има съвсем скромен вид, подслоняващ отшелника, а по-късно и малкото негови последователи. Според първото житие на св. Иван Рилски, наречено "Народно житие", при отшелника идва самият цар Петър. След смъртта му, той е канонизиран за светец и неговите мощи тържествено се пренасят в София, от там в Естергом (Унгария) и после отново в София. След възстановяването на българската държава през ХII век, в новата столица Търново се построява църква посветена на св.Иван Рилски и там се пренасят мощите му. Манастирът е дарен със земи и привилегии, отразени в дарствени грамоти на владетелите на Втората българска държава.

Ставропигиалният Рилски манастир е възобновен през 1335 година от протосеваст Хрельо. Той построява нова каменна църква и кула до нея, запазена и до днес. В параклиса в кулата са съхранени фрагменти от средновековната стенопис. През ХIV век манастира е щедро даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий.

В първите години след завладяването на българските земи от османците по тактически съображения манастира не е ограбван, но в средата на ХV век и той споделя съдбата на всички български манастири – опожарен е и разрушен до основи, а монасите му са прогонени. В тези трудни години трима братя решават да възстановят манастира, това са Йоасаф, Давид и Теофан. За да оцелее светата обител сключва договор за взаимопощ с руският манастир "Св. Пантелеймон" в Атон през 1466 година (договора е съхранен и до днес). През 1469 година монасите получават разрешение да пренесат мощите на св. Иван Рилски от разрушената столица в манастира. Тържественото пренасяне на мощите на светеца е описано от съвременника Владислав Граматик в повест отразяваща народното съзнание на българите в тези тежки времена.

Историята на развитието на Рилският манастир през годините на османското владичество е белязана с подем и страшни разрушения. Манастирът получава подкрепа от руските царе и молдовските воеводи. Най-активният период от неговата дейност е по време на българското Възраждане през ХVIII-ХIХ век.

Икономическият просперитет на българското общество най-ярко проличава в изграждането наново на манастирският комплекс, а след пожара през 1833 година изцяло той е възстановен. Тук се проявяват народни майстори като Алексий, издигнал северното западното крило на манастира, майстор Павел - изградил Главната църква през 1833-37 година и майстор Миленко, който построил югоизточната част на манастирския комплекс. За оформянето на неповторимият архитектурен облик на манастира допринасят даренията и участието в обзавеждането на отделни помещения на заможни хора от всички краища на България. За това свидетелстват ктиторските надписи и портрети на поклонници от Габрово, Тетевен, Стара Загора, Копривщица, Чирпан, София Самоков, Пирот и другаде. Извън манастирския комплекс се намират много параклиси, метоси и други сгради.

В ръкописната сбирка на Рилския манастир се съхраняват редица средновековни книжовни паметници. Сред тях е Рилският сборник от ХIV-ХV век, който съдържа преписи от най-старите жития на св. Иван Рилски. През 1385 година игуменът на Рилския манастир преписва заветът на св. Иван Рилски, за да се запази препис от него, а оригиналът и други манастирски документи са скрити от "нечестивите агарянски чеда", които по това време върлуват в българските земи. За съжаление укритите документи по-късно не са намерени. В манастира работят едни от най-големите български книжовници и просветители, като Йосиф Брадати, Спиридон, Неофит Рилски и др. Като книжовно средище, тук се съхраняват уникални ръкописи от ХIV и ХV век, много богослужебни книги от следващите векове. Сред най-ценните от тях са глаголическите листове от Х-ХI век, две пергаментови евангелия-апракоси от ХIII век, "Паренезиса" на Ефрем Сирин, "Лествицата", Сборника със служби и жития на св. Иван Рилски,, Псалтир и два сборника "Адрианти" от 1473 г., големият Панагерик от 1479 година писани от Владислав Граматик, Панагерик от 1483 година и Минеи от 1487 г., Сучавското евангелие от 1529 г., Крупнишкото евангелие от 1577 година с обков от софийския златар Матей, многобройни са църковните книги като дамаскини, триоди, требници и други.

Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Иван Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона св. Иван Рилски. Изпълнена е в най-добрите традиции на официалното изкуство от ХIV век.

Българската възрожденска стенопис бележи своя връх в различните храмове изписвани през ХVIII и ХIХ век от майстори от Самоковската и Банската школа. Църквата "Въведение Богородично" при гробището е изписана през 1795 година, а църквата "Евангелист Лука" при Постницата през 1798/99 година. Стенописите в църквата "Покров Богородичен" при Постницата са дело на Тома Вишанов от Банско през 1811 година. През 1820 година самоковски майстори изписват църквата "Успение на св. Иван Рилски" при гроба му.

Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Коста Вельов, Станислав Доспевски и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър и Симеон Молерови. Сред евангелските сцени изпъкват ликовете на славянските светци – български, руски и сръбски. Тук имаме и голяма галерия на възрожденски портрети на многобройните ктитори на манастира. Иконостасът на Главната църква е сред шедьоврите на Самоковската резбарска школа. Той е работен от 1839 до 1844 година и е най-големият в България и единствен позлатен.

От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение. От 1991 година манастирът е изцяло под контрола на Светия синод на Българската православна църква

Зографски манастир

Света Гора - Атон е най-големият жив център на православното монашество със запазени аскетско-отшелнически традиции до днес. Още в периода на зрялото средновековие /IХ-Х в./ тук се обособяват многобройни монашески групи в отделни колиби, килии и по-големи общежития - мондариони, скитове и манастири, разпръснати по планинския полуостров. Мекият климат и удобната за отшелничество обстановка способствували за усилване на монашеството. Преминала през различни идейни оттенъци, отшелническата традиция на полуострова се обособява през Х и XI в. във вид, който се запазва за дълъг период. Личности като Атанасий Атонски, основател на манастира Лавра, Евтимий Студит и др. стават пример за подражание и оставят дълбоки следи в традициите на Атон. Именно през този период на полуострова се поселват монаси от различни православни народи.

В манастирите на Атон се създават благоприятни условия за разцвет на църковно-ритуалното изкуство, строителство на храмове, параклиси - украсени с мозайки, фрески и икони, създаване на дърворезби, метална пластика, художествени тъкани и др. Тук се преписват и се съчиняват много книги на гръцки, славянски и други езици и богато се украсяват с миниатюри.

Трудна, но богата е историята на атонските манастири в периода на османското владичество - ХV-ХIХ в. Независимо от тежките условия те се обособяват не само като гнезда на верска устойчивост, но и като незагасващи огнища на народностна духовна култура на балканските народи.

В семейството на атонските манастири още през Х век по документи се споменава и манастирът "Зограф", патрон на който е св. Георги. Според легендата той бил основан в края на IX или в началото на Х в. от трима братя с български произход: Мойсей, Аарон и Иван Селима от град Охрид. Според легендите, а и според имената на споменаваните ктитори, негов пръв дарител бил византийският император Лъв VI Премъдри. Което говори, че манастирът е основан след приемане на християнството в България /865/ и наи-вероятно в края на IX в. Названието си "Зограф" носи от легендата за една изчезнала от Сирия икона с образа на св. Георги, който по чудотворен начин се самоизписал /изографисал/ на дъска тук. Става дума за тъй наречената "Фануилска икона" на св. Георги, намираща се в съборната манастирска църква и считана за чудотворна. Тя е една от най-старите икони в "Зограф" и вероятно произхожда от ХIII-ХIV в. Друга стара и чудотворна икона с образа на същия светец, преселила се тук от Арабия според легендите, се нарича "Аравийската". Тя е една от старите реликви на манастирската църква и носи стиловите белези на изкуството от ХII-ХIII в.

През своето десетвековно съществуване "Зограф" преживява сложен път на развитие. Значителен брой знаменити личности и ктитори свързват съдбата си с него. В първата половина на XIII в. дарител и обновител на манстира става българският цар Иван Асен II /1217-1241/. В 1275 г. пирати нападат манастира, ограбват го и го опожаряват. Двадесет и шест зографски монаси заедно с игумена са изгорени в манастирската кула, за което са провъзгласени мъченици за вярата. Към края на XIII в. постройките на манастира били възстановени със средства на император Андроник II Палеолог. По-късно, през XIV век, дарители на "Зограф" са българските царе Иван-Александър, Иван Шишман и др. Много български книжовници и духовници свързват имената си с Атон и със Зографския манастир - музикантът Йоан Кукузел, патриарсите Йоаким I, Теодосий и Евтимий Търновски и др.

По време на османското владичество "Зограф" споделя съдбата на другите атонски манастири. От края на XV и през XVI век той се ползува с подкрепата на молдавските войводи, в земите на които има свои имоти, а от XVII до XIX век - на дарители българи и руси. Поклонничеството през XVIII и XIX век е една от формите на общуване на манастира с въздигащите се селища по българските земи, начин на поддържане вярата, народностния език и писмеността от монасите. Българи поклонници поднасяли скъпи дарове не само в "Зограф", но и в "Хилендар", във Великата лавра "Св. Атанасий", в Карея, в "Ивер", "Дионисий" и др. Голяма част от постройките в съседния „Хилендар" от ХVIII-ХIХ век, в които тогава живеят много българи монаси, са строени със средства на жители от Банско, Копривщица, Стара Загора, Видин и др. На Атон се формират живописецът Пимен Зографски, самобитните български историци Спиридон и Паисий Хилендарски, автор на "История славеноболгарская".

В епохата на националното възраждане на българския народ /ХVIII-ХIХ век/ Зографският манастир поддържа тесни връзки с България. Много от дейците за национална кауза и просвета са работили в "Зограф". Сегашният облик на комплекса на Зографския манастир е изграден от 1750 г. до втората половина на XIX век върху основи на по-стари манастирски постройки.

По план манастирът е затворен правоъгълник, в центъра на който се намират старата църква "Успение богородично", построена в 1764 г. със средства на Хаджи Вълчо от град Банско, и новият съборен храм "Св. Георги", построен в 1801 г., украсата на който е започната от художника Никифор, а е завършена от зограф Митрофан - 1817 г. Красивият и внушителен белокаменен комплекс, разположен във вътрешността на полуострова, хармонично е свързан с околната природа.

В манастира и около него се намират още десетина параклиса, украсени с дърворезбени иконостаси, икони, стенописи и резби: "Йоан Предтеча" - украсен в 1768 г. .със средства на Хаджи Василий от Ловеч, "Св.Димитър" и "Преображение" - от същото време, "Св. Кирил и Методий", "26 зографски мъченици", "Св. Козма Зографски", църквите-параклиси при училището "Св. Георги" и при зографския конак в Карея "Преображение" от XIX век, църквата "Св. Никола" на Арсаната /пристанището/ от ХV-ХVI век и др. Най-обемни по мащаб и най-ефектни са стенописите и иконостасите на старата църква "Успение Богородично" и на главната манастирска църква. Наред с утвърдените библейски сюжети тук са включени и много исторически изображения и портрети на дарители. В църквите и в музейната колекция на Зограф има множество интересни икони от XIV до XIX век - дело на различни майстори, школи и направления.

Още от средновековието и особено по време на българското Възраждане много наши Зографи и резбари са оставили знаменити творби в Зографския манастир и на Атон. В 1862 г. В преддверието на главната църква на Великата лавра "Св. Атанасий " работи известният български художник Захарий Зограф. Една година по-късно той създава и иконите за иконостаса в църквата "Преображение" при зографския конак в Карея.

Освен голямото архитектурно, стенописно и иконописно богатство "Зограф" притежава много стари книги и документи. Български граматици и преписвачи са създали голямо количество славянски ръкописи, които и досега се пазят в зографската библиотека или са пръснати по другите светогорски манастири. В библиотеката се пазят значителен брой ръкописи на пергамент и хартия, които датират от XI до XIX век. Оттук произлизат: знаменитото Зографско алаголическо евангелие от XI в., Драгановият миней и Радомировият псалтир, писани и украсени с миниатюри през XIII век, служебникът на Патриарх Евтимий Търновски от XIV Век. Тук се намират списъци - поменици на българските средновековни царе, преписвани през XVII и XVIII век от стари оригинали, първообразът на "История славеноболгарская", написана от Паисий Хилендарски през XVIII век, много старопечатни книги и други интересни документи. В семейството на атонските манастири "Зограф" пази дълбоки традиции на вярата и културата. Днес той е своеобразен жив музей и неугасващо духовно огнище, съкровищница на натрупани през вековете културно-исторически ценности.

Бачковски манастир

Край Бачково близо до Асеновград се намира един от най-старите манастири на Балканския полуостров, осъществявал взаимодействието на три култури — византийска, старогрузинска и българска. Запазените в него уникални архитектурни и художествени паметници са ценни за цялата православна култура.

Основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия. Манастирът е запазил икона, подарена в 1311 г. от грузинците Атанасий и Окропир.

През 1344 г. Станимашка област заедно с манастира е отстъпена на българския цар Иван-Александър от византийската императрица Анна Савойска срещу обещана помощ в борбата против Йоан Кантакузин. В продължение на около двадесет години културният живот в манастира преживява подем и се ползува от покровителството на цар Иван-Александър, който оставя богати дарения. По негово време са зазидани отворените аркади в горния и в долния етаж на манастирската Костница. Той поръчва стенописите в новообразуваните ниши: внушителния портрет на самия цар Иван-Александър, на неговия патрон св. Йоан Богослов, на св.св. Константин и Елена, а в долния етаж - на по-старите ктитори-грузинци. По същото време вероятно е била престроявана църквата „Св. архангели", която според данни от археологически разкопки е строена преди XIII век. Храмовата икона "Събор на архангелите" е едно от добрите произведения на живописта от втората половина на XIV век.

Манастирът остава в границите на българската държава до 1364 г., когато османските войски завладяват Пловдив, Станимака и други родопски крепости. Съществува хипотеза, че в края на века тук е бил заточен търновският Патриарх Евтимий, а в началото на XV в. тук да работят негови ученици-книжовници продължават.

Въпреки неблагоприятните условия, през дългите векове на османско владичество Бачковският манастир успява да съхрани своя авторитет и значение. От запазените в библиотеката поменици от края на XVI и началото на XVII в. личи, че голяма част от имената на дарителите са български. Това подсказва, че манастирът остава в тясна връзка с българското население.

В края на XVI започнало обновяване на манастира, което продължило до средата на XVII век. В 1604 г. е била издигната и сегашната главна манастирска черква "Св. Богородица". Тя е строена върху основите на старата бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

В нея е запазен един от най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. Долната му част представлява иззидана от бигор олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части на иконостаса: поясът на царските икони, триделният архитрав и двата реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен фриз, увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две рипиди. Дърворезбената украса на иконостаса, изпълнена от опитен и талантлив майстор, включва първата истинска лозница с интересни орнаментални мотиви, които са третирани пространствено с изразителна пластичност.

Оригинални икони от XVII в. са запазени в празничния ред, а част от тях в царския ред са подменени през XVIII век. Според ктиторския надпис главната църква била изографисана през 1643 година. Но първоначалната живопис в наоса е била покрита със стенописи на Моско Одринчанина през XIX век. Толкова по-ценни са запазените от XVII в. стенописи в притвора. Тук са великолепните ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и на неговия син Константин. Тези стенописи отразяват водещите тенденции в манастирското изкуство на Балканите както по стил, така и по тематика (включваща илюстрации на редки старозаветни сюжети, сцени от църковния календар, "Успение на св. Ефрем Сирин" и други). Ярката, декоративна красота на образите и композициите, свежите и чисти багри определят тяхната привлекателна сила и въздействие.

Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. Изградена едновременно с главната църква в самото начало на XVII в., тя представлява правоъгълно по план помещение, с полуцилиндричен свод и апсида на западната стена, където е седял игуменът. Запазена е оригиналната мраморна маса, изработена според запазения надпис в 1601 г., на която са се хранели монасите в продължение на повече от три века. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства могат да бъдат съпоставени само с най-изтъкнати светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра "Св. Атанасий" (1535). Освен "Страшният съд" и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква - изображения на седемте вселенски събора, които утвърждават иконопочитанието, заклеймяват еретиците и отстояват чистотата на вярата. Тук са илюстрирани и най-поетичните текстове в религиозната литература - песнопенията в чест на Богородица, известни като "Богородичен акатист". А в свода се разгръщат клонките на "Дървото Йесеево" - родословното дърво на християнските светители. В основата му са изписани образите на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и други, които се разглеждат като предтечи на християнството, а дейността им се съпоставя с дейността на библейските пророци.

От същия период в манастира са запазени забележителни произведения на приложните изкуства - великолепни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които днес се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София. Високите професионални постижения в тази област, специфичната филигранно-емайлова украса, използуването на сходни орнаментални и тонални решения в повечето от тези предмети дава основание да се счита, че манастирът е бил важен център на златарството през XVII-XVIII век.

Прочута е била и манастирската библиотека със своите византийски, старобългарски и дори старогрузински книги. Сред тях са например уникалният византийски музикален ръкопис - стихирар от XIII в. (пазен, както и цялата бачковска сбирка, в ръкописния отдел на Църковния историко-археологически музей), съхраняваният в Грузинската академия на науките разкошен грузински хомилиар от XIV или XV в., преписан в Петрицон (т. е. в Бачковския манастир).

През 30-те години на XX век в манастира бяха намерени 103 ръкописа и 252 старопечатни книги, които с право са наречени "истинска литературна съкровищница, еднакво ценна за историка, за литургиста и патролога, както и за палеографа и филолога".

През 1745 г. Бачковският манастир преминава под ведомството на Цариградската патриаршия и става важен център на българо-гръцките културни връзки. Живописта в църквата „Св. архангели" (1846), която включва илюстрирана атонска (свързана с манастира "Дохиар") легенда, е изпълнена от гръцки майстор.

Българското присъствие в манастира обаче продължава да бъде осезателно. Голям е броят на монасите-българи, за което свидетелствуват оставените с благодарствени надписи дарове от техните роднини и съграждани.

Ново цялостно разширение на манастира се извършва през 30-40 години на XIX в. със средства на българското население и радетелите на Българското възраждане Стоян Чалъков и брат му Вълко (от известния български род в Пловдив и Одрин) - негови ктитори от 1780 до 1860 година. Сградите в южния двор на Бачковския манастир с църквата "Св. Никола" са строени през 1834 г. по времето на игумена йеромонах Ананий - българин от Сливен.

Следващият игумен - старозагорският йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф да зографисва новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисува между 1839 и 1841 г. интериора и открития притвор на църквата "Св. Никола" и аркирания свод - проход под църквата "Св. Архангели". В сцените, илюстриращи евангелските притчи (църквата "Св. Архангели"), или в "Страшният съд" Захарий Зограф пресъздава архитектурата и битовата атмосфера на българския възрожденски град, на българската възрожденска къща, като актуализира християнските предания и ги тълкува с явна социална целенасоченост. Те са пропити с жизнерадостен хумор, изразен в наивната театралност на позите и жестовете на фигурите, която напомня нравоучителните драми на българския възрожденски театър. Сред портретите на пловдивските първенци в църквата "Св. Никола" художникът изписва и своя автопортрет.

Малко по-късно друг известен живописец - Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на Трапезарията разгъната панорама на Бачковския манастир. Тя включва образите на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна процесия с чудотворната Богородична икона. Художникът представя редица параклиси и свети места в околностите на манастира, някои от които съществуват до днес.

През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта, към който гравитират по-малките културни средища в неговия регион (например Горноводенският, Араповският, Кукленският манастир и др.) и откъдето се разпространяват художествените нововъдения.

В 1894 г. манастирът минава окончателно под ведомство на българската екзархия. Бачковският манастир съществува вече повече от девет века като незагасващо духовно огнище. Създадените в него културни ценности са важен дял от нашата история - като естетически върхове и като същностни явления в духовния живот на българския народ.

Из книгата на Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев "Манастирите в България", Издателство "Спектър", София, 1992 г.

източник-viavita.net

Български манастири

Български манастири2

Браво infinity1305. Все повече ме впечатляваш с привързаността и интересът ти към България! Продължавай все така!

dimd, много благодаря

Аз самата търсех за себе си инфо за манастирите в България, линковете са чудесни.

Манастирите са много и всеки един е уникален.Радвам се, че допълвате.

браво Инфинити

ето малко инфо от един често посещаван от мен манастир

Манастирът "Света Петка" (Мулдавският манастир)

Разположен е в северните склонове на Родопите, на седем километра югоизточно от Асеновград. Според преданието е бил основан в края на 14 или началото на 15 век. Днешният манастир има внушителен вид. Двуетажни жилищни сгради с открити чардаци и висок манастирски зид ограждат от четирите му стени просторен двор, застлан с калдъръм. В средата на двора се издига съборната църква с висока камбанария.

Специалистите откриват в стенописите на откритата нартика повишена звучност на колорита, богатство и контрастност на цветовата гама, опити да се изграждат жизнени човешки образи. Не случайно тези стенописи се оценяват като едно от върховните постижения на българската възрожденска живопис. Някои от тези специалисти смятат, че в колоритно отношение те стоят по-високо от тези, изписани от Захари Зограф в Бачковския манастир.

В църквата са запазени и някои ценни икони, рисувани от тревнвнския живописец Петър Миньов през 1836 г. Специално за манастирската църква Захари Зограф рисува "Света Богородица от Кикос" и "Света Богородица: Живоносен източник".

Непосредствено до манастира се намира старото аязмо с параклиса "Св. Безсребреници Козма и Дамян", който бил изграден през 1880 г.

По време на османското владичество манастирът бил важно книжовно средище. Той е бил еди от най-сигурните убежища на Апостола - Васил Левски, чийто барелеф е поставен в каменния зид.

инфо за манастирите в България http://www.bulgarianmonastery.com/bg/

и за тези в Асеновград http://www.asenovgrad.info/index.php?page=39

Редактирано 20 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

ето и един от любимите ми и често посещавани от мен манастири :

Преображенски манастир "Св.Преображение Господне"

Преображенският манастир е един от най-ценните паметници на архитектурата и изкуството в България. Според исторически данни манастирът е изграден през 60-те години на 14 век, времето на Второто българско царство. Царица Теодора-Сара, втората жена на цар Иван Александър, който заедно със сина й цар Иван Шишман стават ктитори и покровители на един от най-големите български манастири, издигнат до столицата Велико Търново. Затова манастирът е известен и като Сарин или Шишманов манастир. Манастирът е опожарен и ограбен от турците, но с помощта и средствата на родолюбиви българи е изграден отново през 1825 година. През 1832 година с ферман от султана е издействано възстановяването и построяването на нова църква. Строежът на църквата е завършен от Колю Фичето през 1834 г. Тя е триапсидна, кръстовидна, еднокуполна възрожденска сграда със закрита нарктика. Вътрешната украса - стенописите и иконите са дело на големия възрожденски художник Захари Зограф. Създадени през 1849-51 г. те имат голяма художествена стойност. Редом с образите на Св.Св.Кирил и Методи майсторът е изписал и своя автопортрет. Обособена стойност и интерес представлява изписаната от майстора сцена "Колелото на живота" (от южната външна стена), както и цялата пищна външна украса, ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Паметник на българското дърворезбено изкуство е и позлатеният иконостас. През същата година е изграден и подземният параклис "Св.Андрей Първозвани". През 1863 г. върху него е завършен строежът на малката църква "Благовещение" - строена от Колю Фичето. Иконите в нея са дело на паметника на Захари Зограф - първият академично школуван български художник - Станислав Доспевски. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанарията със седемте камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от майстор Колю Фичето. Преображенската света обител е била културно-просветен център и убежище за много родолюбиви българи и революционери, а през годините на Освободителната руско-турска война манастирът е превърнат в болница. Сега в манастира има музейна експозиция, която пази реликвите на манастира: книжа, исторически документи, църковни книги, икони и други произведения на приложното изкуство. Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки. Той е разположен сред скалите, над река Янтра на 6 км от Велико Търново.

Темата много ми харесва, обиколката сред българските манастири е сред най-желаните от мен дестинации. Благодаря за цялата предоставена информация до тук. Аз ще добавя един малък манастир, много често подценяван от туристите, но той е сред любимите ми места, където съм ходила. Става въпрос за Троянския манастир. Местността е много красива и през всички сезони си има своето очарование. Според легендата причината за построяването на манастира е чудотворната икона Света Богородица Троеручица. При нейното пренасяне от Света гора, когато стигнали до местността на сегашния манастир, се появили всевъзможни препятствия и се наложило иконата да остане, а по-късно бил построен и манастира. Васил Левски е намирал редовно убежище там. Дърворезбата ми е направила голямо впечатление, за съжаление, последния път, когато ходих (преди няколко месеца), манастирът ми се видя позанемарен, причината е сред най-характерните за България - липса на финансови средства.

Ето малко инфо за манастира:

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/troyanski/index.htm

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=1181

Наистина имаме много хубави манастири, но за съжаление много от тях са изоставени и се рушат - това е положението скоро сама ще четем за тях в интернет

за съжаление много от тях са изоставени и се рушат - това е положението скоро сама ще четем за тях в интернет

Не съм сигласен с това мнение защото мисля а и съм сигурен че повечето големи манастири са доста посештавани от турситите а след като са посещавани значи и припечелват добре и следователно имат пари за малко поддръжка. Моля да ме поправите ако греша

Големите да, но в България има толкова много манастири, а повечето от тях са малки. И за съжаление именно те, не се стопанисват достатъчно

Редактирано 21 юли 200619 г. от lpa (преглед на промените)

Манастирът "Седемте престола"

наречен още-Осеновлашки

Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец. Манастирът, с официално име “Света Богородица”, е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, Седемте Престола е популярна дестинация за разходка през уикенда.

Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастира, историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през 14-ти век. Според повечето от тях, Светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийския и Видински регион, а и цялата северна част на страната). Бива разположена в близост до римска крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.

През 1737 султан Махмуд, наречен от българите “Безбожния”, нарежда разрушаването на много манастири и църкви. Такава участ сполетява и Седемте престола и той бива изравнен със земята. След Руско-Турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит

издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкия манастир е реконструиран и върнат към живота от двама братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стою от Троян. През 1848 г. Отец Христофор основава килийно училище, като един от учителите става самият той. След завършването на обучението учениците стават учители, свещеници или общественици.

Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.

Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.

Мердански манастир "Св. Четирдесет мъченика"

Друг малък манастир.

Според една легенда манастирската обител е основана през 13 век, на мястото, на което търновският патриарх Йоаким Втори, тържествено посреща ългарския цар Иван Асен Втори след победния бой при Клокотница. Сегашният манастир, построен през 1856 г. е изграден върху останките на старата обител. Ктитор на манастира е родолюбивият българин Кесарий Хорозов от гр. Елена, който е и обновител на капиновия манастир. Той става игумен на духовното средище в което организира вечерно килийно училище. Сега манастирът не е действащ, но е реставриран. Той е интересен исторически паметник. Намира се на края на село Мерданя, между Велико Търново и гр. Елена.

Мисловишицки манастир "Св. Богородица"

Разположен е до р. Клисурска до днешното с. Велиново. За манастира е известно само, че е възобновен през 1822 г., когато тук се заселва архимандрит Михаил Байкушев. С негови средства през 1830 г. е обновена манастирската църква с негова помощ през 1840 г. е открито килийно училище. Манастирската църква е скромна култова сграда, еднокорабна с полуцилиндричен свод. Интерес представлява жилищните сгради със своето архитектурно решение, което с еднаквите арки и дървени колони придават самобитност на целия манстир. В първоначалня си вид са запазени само стенописите от олтара.

Маломаловски манастир "Св.Николай Макриополски"

За създаването на манастира не са запазени никакви сведения. Старата манастирска църква е малка, еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сграда. Изградена е изцяло от ломен камък и покрита с каменни плочи. Вътрешната украса е бедна. Тя е частично реставрирана. Интерес представлява сюжета в малката жертвена ниша -"Пиета", който е нарисуван с голямо майсторство. Най-голяма ценност представляват стенописите по външната западна стена на църквата,където е изобразена композицията на Страшният съд. Въпреки, че стенописите са запазени частично те са част от културното ни богатство. Жилищните сгради, макар и малки, притежават красотата на българската възрожденска архитектура. Манастирът се намира на 12 км източно от гара Драгоман и на 79 км от София.

infotel.bg

Не съм сигласен с това мнение защото мисля а и съм сигурен че повечето големи манастири са доста посештавани от турситите а след като са посещавани значи и припечелват добре и следователно имат пари за малко поддръжка. Моля да ме поправите ако греша

За съжаление си е точно така - не те знам в кои манастири си ходил, но не са един или два случаите на изоставени манастири, в които всеки може да си прави каквото поиска. Освен ако нямаш страх от Бог!!!

Манастир Кабиле

С православно име - Рождество на Пресвета Богородица

Манастирът по настоящем е женски, а храмовият празник на 8-ми септември привлича много богомолци, които се гощават щедро от домакините. Повечето посетители са водени от вярата, че аязмото на манастира ще им донесе здраве и дълголетие. Често изцелени се завръщат с щедри дарове за манастира.

През късната античност (4-5в.) Кабиле е бил голям религиозен център, а на около 1км. от настоящия резерват е имало манастир по времето на Император Константин Велики. Според легендата, Царица Елена пращала често хора да й носят вода от целебния извор.

По-късно манастирът станал женски православен и бил обитаван до падането на България под Турско робство в края на 14в. Въпреки че манастирът е бил разрушен, споменът за магическия извор се предавал от поколение на поколение. През 1898г. Стоян Ганев от село Кабиле, докато си почивал на нивата след работа видял в съня си жена облечена в черно, която му посочила мястото на лечебния извор. Орачът започнал да копае на това място и наистина се натъкнал на водата. По-късно, за съжаление, неразбирателства със съселяните му го принудили да закопае извора. Според преданието селянинът ослепял на минутата.

През 1918г. възрастна жена от Сливен (Мария Маринова) открила отново извора след пророчески сън. Там щедри хора построили малък параклис, около който постепенно се издигнал манастир. Сторителството на манастира започнало през 1919г. и продължило до 1944г. Най-голяма заслуга за успешното приключване на строителството имал Георги Николов от село Ген. Инзово, който пътувал с години от село на село и събирал дарения за манастира. От 1995г. манастирът се оглавява от 26-годишната игуменка Минодора. Освен нея, манастирът се обитава само от още 4 монахини.

bulgarianmonastery.com

Един изключително интересен и уникален манастир !

Аладжа манастир

Скалният Аладжа манастир се намира само на няколко километра от морските курорти Ривиера и Златни Пясъци и е част от националния парк Златни Пясъци. Разстоянието от Варна е 16 км.

Името на Аладжа манастир идва от турската дума за пъстър (“аладжа”), вероятно заради ярките цветове на стенните рисунки, датиращи още от ранното Средновековие. Данните за ранната история на манастира са съвсем малко и несигурни. Все пак, според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Сведения от старохристиянски писатели сочат, че християнството в околностите на Одесос било разпространено още през втората половина на I в. Позовавайки се на тези източници някои считат, че в скритите скални помещения древните християни са можели необезпокоявано да изпълняват своите религиозни обреди. Първите археологически материали се отнасят към ранновизантийската епоха – монети от времето на Константин (4-ти век) и Юстиниан (5-ти век), както и няколко керамични парчета, намерени при разчистването на насипа пред скалата. Тези оскъдни материали все още не дават достатъчно основания да се твърди, че по това време манастирът вече е съществувал. По-вероятно е пещерите да са били използувани за жилища на бедното население или убежища по време на варварски нападения - обитаването на подобни скални помещения е било характерно за крайбрежната част на Североизточна България. Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век.

Монашеските килии, общите помещения и параклисите, издълбани директно във варовиковите скали и разположени на две нива над земята, са свързани посредством външно стълбище. На долния етаж са били разположени стаите на монасите, общите части (кухня, дневна) и малка църква, докато горния е бил изцяло предназначен за параклиса. За съжаление, днес е запазена само малка част от тогавашните стенописи (повечето от тях са в параклиса), но усещането от посещението на изкопания в отвесните скали високо над земята манастир е незабравимо. Аладжа манастир е обявен за паметник на културата, има и малък музей на двора. На няколкостотин метра е разположен и подобен манастирски комплекс, наречен Катакомбите. Той има подобни история и архитектура, но запазените му останки са далеч по-малко.

Съществуват мнения, че скалният манастир край Варна е част от един огромен комплекс от над 500 подобни обители на територията на Северо източна България, свързани с разпространеното във Византия и България през ХIII - ХIV век учение за божествената енергия - исихазма. Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 милиона години територията на почти цяла Югоизточна Европа.

Те са разположени на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала.

В най-западната част, на първо ниво, непосредствено до стълбището за посетители, е разположена манастирската църква. В средата на източната й стена е вдълбана малка олтарна ниша. Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които с труд се разчитат по стените. Малко повече информация за стенописната украса ни дават бележките на К. Шкорпил и едно запазено акварелно копие на художника Милен Сакъзов от началото на века. Централно място върху източната стена (в олтара) е заемало изображението на Богородица. От акварелното копие се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута си, върху дясната ръка придържа Младенеца. По периферията на изображението, особено в долната част, отчетливо се долавя друг пласт стенописи. Направената сравнителна датировка на горния пласт го отнася към ХIII - началото на ХIV век. В такъв случай долният пласт, от който личи само една ръка, придържаща книга (вероятно изображение на Исус Пантократор), е поне от ХI - ХII век.

В пода на църквата е изсечена каменна стълба, която през тесен ходник води към останалите помещения на първо ниво. От края на стълбата започва тесен коридор, в северната стена на който са запазени шест монашески килии. Те са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи на монасите.

В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Малките отвори в средата на тавана свидетелстват, че тук е била използвана дървена преграда, която е разделяла помещението на две части. В западната половина (с нишата) е била кухнята (магерницата), а в източната - трапезарията. Трапезарията е едно от важните помещения на всеки манастир. Тя носи в себе си определена символика, чието начало може да се търси в "Тайната вечеря" и общите трапези на ранните християни.

Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по-голямата част. Оцелялата полукръгла абсида на източната стена и ориентацията изток-запад свидетелстват, че това е малка църква. Близостта й с разположената отдолу крипта (гробница) подсказва, че това е църква за заупокойни молитви. Църквата е изпълнявала още една - комуникативна функция. От нея е започвала вита дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на второ ниво.

Криптата (гробницата) е разположена в най-ниската част на първо ниво. Останките от зидана стена свидетелстват, че тя е била отделена от външния свят и входната площадка. Средновековната крипта е имала само три гроба. Малкият им брой дава основание да се предположи, че и в Аладжа манастир е съществувала широко разпространената практика от средновековните манастири костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба и след съответния ритуал да бъдат полагани в обща костница. Къде е костницата на скалния манастир, е неизвестно. Останалите два гроба са издълбани върху входната площадка и са от по-късно време, за което свидетелства откритият в единия от тях сребърен пръстен-печат от ХVIII век.

Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът. Това е единственото запазено зидано помещение в манастира и е било използвано за второстепенните, ежедневни църковни служби, докато в главната манастирска църква са били извършвани по-важните и празничните литургии. Поради трудния достъп, дължащ се на разположението на параклиса и рухването на дървената стълба от първо ниво още през Средновековието, тук са съхранени част от оригиналните средновековни стенописи. Най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово. Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават възможност стенописите от параклиса да бъдат отнесени към ХIII - ХIV век, което със сигурност определя периода на разцвет на монашеската обител.

След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от ХVIII век.

Истинското християнско име на манастира не е известно. Названието "аладжа" е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. В края на миналия век К. Шкорпил е записал едно предание, според което манастирът се е наричал "Свети Спас". Името произлиза от Христос - Спасител.

Писмени сведения за Аладжа манастир и останалите паметници не са открити. Останали са само легендите за бродещи сред развалините призраци на монаси, горски божества и за безкрайни подземни лабиринти, криещи несметни съкровища, а може би и свидетелствата за миналото на това красиво и тайнствено място.

Дряновски манастир

Православно име - Св. Архангел Михаил

Историческият Дряновски манастир Св. Архангел Михаил е разположен на около 4 км. от гр. Дряново сред живописното ждрело на Дряновската река, където високите варовикови скали ограждат пролома като непристъпни крепостни стени.

Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион.

Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

bulgarianmonastery.com

Гложенски манастир “Св. Георги Победоносец” (Киевски)

Погледнат от долу е като замък върху скалите, в близост до връх Лисец (Стара планина).

Преданието сочи, че през XIII в. по тези места е дошъл киевският княз Глож, бягайки от татарите (бягайки от южна Русия). Управляващите тогава царе от рода Асеновци го приемат гостоприемно. Князът се заселва в с. Гложене и за благодарност построява манастира. Заедно с манастира е построена яка четириъгълна каменна кула.

Манастирът става център на книжовността и се съхра­нява голямо количество ръкописни книги част, от които са унищожени от фанариотите от Ловешката епархия.

Запазени са два ръкописа: сказанието за създаването на манастира и Апостол от 1689 г. Подготвял ученици и послушници за учители, монаси и свещеници. В с. Малък извор е открит метох и килийно училище към него. В самия манастир също има килийно училище.

Игуменът Хаджи Евтимий бил член на тайния рево­люционен комитет и дава сигурно убежище на Апостола Васил Левски. Запазено е скривалището на Левски.

Старинната църква е била с богата дърворезба и изографисана. През 1913 г. са нанесени непоправими повреди. От олтара е запазена част от олтарната порта. Старинната икона на "Св. Георги Победоносец", донесена от княз Глож от Киевско - Печорската лавра и е посреб­рена от габровеца Иван Попович през 1826 г. Иконата е била обявена за "чудотворна". Сегашната църква е строена преди половин век.

По време на диктатора Стамболов тук е заточен търновският митрополит Климент (Васил Друмев). Сегашният музей е килията на митрополита.

Долината на р. Вит се наблюдава от самия манастир и от него се вижда гордият връх Вежен.

Манастирът отстои от гр. Тетевен на 12 км северозападно, до с. Гложене.

А това е любимият ми манастир с невероятния игумен Дядо Атанас

Капиновски Манастир "Св. Никола"

Надпис върху апсидата на манастирската църква посочва, че на това място първоначално през 1272 г. е бил построен храм “Св.Тройца”, преустроен през 1835 г. според някои легенди основаването на манастира се приписва на цар Иван Асен II и през периода на Второто българско царство манастирът се превръща във важен религиозен център. С падането на Търновското царство под турска власт манастирът е опожарен и едва в края на 17 в. селяните от близките села успяват да издействат разрешение за възстановяването на манастира. Но поради липсата на султански ферман, преустройството на средновеквната църква е извършвано през нощта и умишлено опушена, за да изглежда старинна.

През 1794 г. за около два месеца игумен на манастира е известният възрожденски деец Стойко Владиславов (Софроний Врачански). Той донася в манастира копие на История Славянобългарская, където тя е преписана.

В началото на 19 в. Започват преустройки и възстановяване на част от сградите в манастира, както и изграждането на нови сгради. През 1856 г. двама патриотични граждани на Елена – Хаджи Теодоси и Хаджи Кесарий даряват голяма сума за построяването на нова жилищна сграда.

Манастирът играе важна роля през Възраждането като през 1830г. в него е създадена книжовна школа, а през 1860 г. той допринася за организирането на въстанието на Хаджи Ставри. Манастирът играе активна роля и при подготовката на Априлското въстание.

Манастирът съхранява богата колекция от икони, организирани около иконостасът, украсен с дърворезба: икона на Св.Богородица, най-вероятно рисувана от Папа Витан, представянето на Дева Мария, Св.Менас, Архангел Михаил и др. Колекцията съдържа и иконографски творби от близкия плаковски манастир. Изследване показва, че ниакои от най-известните художници от Тревненската художествена школа са работили именно в Къпиновския манастир.

Манастирът е отворен за посетители от 7 до 19ч и предлага възможност за нощуване.

Манастир влезе в Мрежата

08.08.2006 09:14

Поморийският манастир "Св. Георги Победоносец" започва да издава вестник "Манастирски лист", обяви Дарин Алексиев, управител на интернет портала "РелигияБГ", чиято е инициативата.

Изданието е от четири страници и ще се разпространява безплатно. В първия брой има интервю с Рафаил Карелин, един от най-известните грузински богослови.

Подкрепата си за новия печатен орган са дали сливенският митрополит Йоаникий, а издател е игуменът на манастира йеромонах Иеротей.

Отскоро светата обител има и свой сайт. Monasterypomorie.org е създаден по идея на многобройните туристи, които посещават манастира и винаги задават много въпроси за неговата история, светини, искат да изкажат благодарностите си към домакините.

Алексиев допълни, че предстои издаването на голяма брошура за чудесата, станали при аязмото на Свети Георги в манастира.

Точни сведения за основаването на манастира няма, но се смята че това е станало към 1815 г. Някога мястото, където сега е манастирът и манастирската градина, е било чифлик на Селим бей.

От 1906 г. манастирът става собственост на Бургаската постоянна комисия, а от 1935 г. е предаден на Сливенска митрополия.

dnes.bg

След 30 г. отвориха "Св. 40 мъченици"

Възстановената средновековна църква "Свети 40 мъченици" ще бъде открита на 14 септември. Това съобщи във Велико Търново заместник-министърът на културата Иван Токаджиев, след като направи преглед на хода на строителните работи. Той каза, че тази година държавата е отпуснала половин милион лева за изграждане на защитна стена, която ще пази от високите води на река Янтра храма и манастирския комплекс "Великата лавра". Около три милиона лева бяха вложени за обновлението на църковната сграда, започнало през 2003 г., както и за укрепване на свлачищата в района.

През 2007 г. ще бъдат осигурени 200 хиляди лева за реставриране на оригиналните стенописи, част от които вече са върнати в църквата, а останалите се съхраняват в музея.

Храмът "Свети 40 мъченици", който е построен от цар Иван Асен Втори през 1230 г., е недостъпен за посетители от 30 години. В него се намират гробовете на цар Калоян и свети Сава Сръбски, запазени са оригинални колони и стенописи. През 1908 г. в църквата е обявена независимостта на България.

segabg.com

Ето още един от мен. Едно от любимите ми места в България.

Лясковски манастир "Св. св. Петър и Павел"

Сегашният манастир е разположен на Арбанашкото плато на шест километра североизточно от Велико Търново и на три километра от Лясковец. От терасата се разкрива невероятна гледка към Дунавската равнина и билото на Еленския балкан.

Преданието разказва, че е основан по времето на Втората българска държава от братята Петър и Асен. Върху хълма с внушителната скала някога е имало крепост, която пазела владенията на Асеновци. В нея е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийско иго. Асеновци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло.

Легендата разказва, че след злополучната 1393 г. арбанашкият първенец Павоян построил манастира и го дарил с ниви, гори и ливади, а след това забегнал във Влашко. Вероятно оттогава гората наоколо се нарича "Боянската" – на името на богатия благодетел Боян (гърците прекроили името му на Павоян).

През робството манастирът многократно е опожаряван и разграбван, а след това възстановяван.

През 1662 г. той е въздигнат, но дълго е управляван от гръцки владика, който изгонил българските монаси и настанил гръцки игумен и гръцки монаси. Църковната борба донесла духовна свобода на манастира. Гърците били изгонени.

През тази 1662 г. манастирът става известен и извън пределите на Османската империя. Руският император Петър Велики го дарява с позлатено Евангелие и Кивот. Монасите от манастира преписвали тайно "История славянобългарска" на Паисий.

По време на турското робство манастирът става място за организирането на няколко революционни бунта. През 1700 г. тук се подготвя въстанието на търновската вдовица Мара начело със сина й Стоян и Мирчо войвода. Съзаклятник е бил игуменът на манастира Софроний (Мариното въстание). Въстанието било разбито от Карджалъ Омер паша. Манастирът разтваря гостоприемни врати на Софроний Врачански, Неофит Бозаели, Георги Сава Раковски. През далечната 1856 г. капитан Дядо Никола повежда тринадесет четници към Габровския балкан.

На 15 юни 1862 г. хаджи Ставрий организира буна със седемдесет юнаци. Бунтът не успява. Манастирът запустява за дълго поради факта, че игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф са за- точени в Диарбекир, а монасите – затворени. През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в манастира и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 преминава отново с Ангел Кънчев. Апостолите на Великотърновския революционен окръг намират убежище тук (отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов Семерджиев, Бачо Киро Петров, Христо Иванов-Големия). Петият известен в историята на манастира игумен е архимандрит Максим Райкович (1835-1850). Това е началото игумени на манастира да бъдат само българи.

През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски организира първото духовно училище в България, след учредяването на българската Екзархия. Ректор е бил Недю Жеков, а сред учениците е бъдещият професор Васил Златарски. Семинарията продължава дейността си и след освобождението до 1885 година.

През 1878 г. славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников.

По време на Стамболовия режим (1893) тук е заточен Търновският митрополит Климент (Васил Друмев).

Голямото земетресение през 1913 г. и избухналият пожар разрушават манастирската черква и историческите постройки. Останали здрави само новите сгради на семинарията (дело на дряновския майстор Уста Маньо). До голяма степен са запазени в автентичния си вид и сега. Заличени и погубени са скъпи творби на изобразителното изкуство.

Продължителна е реставрацията на манастира. На 31 метра над земята се извисява манастирската камбанария, а часовникът под нея е подарен от родолюбивата лясковчанка Мария Генова (сега живее в Швейцария). Превратностите на историята не са в състояние да прекъснат традицията на народните тържества в навечерието на Деня на светите апостоли Петър и Павел ("Хоро се вие край манастира").

Тук реално се вижда срещата между минало, настояще и бъдеще.

Из книгата на Атанас Сивков "Манастирите в България. Туристически маршрути", Издателска къща "Бизнес плюс...", Варна, 2001

Вярващи от цялата страна се събират в Бачковския манастир за Св. Богородица

2 тона свещи е осигурил в навечерието на християнския празник Св. Богородица игуменът на Бачковския манастир архимандрит Борис, съобщава в днешния си брой в. “24 часа Пловдив”. От тази вечер вярващи от цялата страна се стичат към светата обител, за да посрещнат там утрешния празник. В 16 ч днес е първият молебен с водосвет, а в 18 ч - службата с опелото на Св. Богородица. Утре сутринта камбаните на храма ще вдигнат богомолците за литургия още в 4 часа. 50 кг месо са подготвени за традиционния курбан, който се раздава на обяд на празника.

14.08.2006 10:23 ч.

News.Plovdiv24.com

Отварят отново спалнята на Рилския манастир

Поклонници ще могат да ползват отново туристическата спалня на Рилския манастир от днес. Тя ще отвори врати след основна реконструкция, в рамките на която са били изработени наново автентичните й детайли. Спалнята разполага с 80 места, като поклонниците от България и чужбина ще могат да ги ползват на символични цени, уточниха от манастира. От там припомнят, че поколения българи познават и са ползвали в поклонническите си пътувания тази уникална сграда.

760 години от основаването си отбелязва днес манастир "Успение Богородично" в севлиевското село Батошево.

В големия храмов празник ще участва и Великотърновският митрополит Григорий.

Манастирът е създаден още през XIII век от Търновския патриарх. Светата обител е разрушена по време на османското владичество и отново възстановена през 1835 г.

Своя храмов празник отбелязва днес църквата в Соколския манастир, както и централният габровски храм Успение на Пресвета Богородица. Тази сутрин там се раздава курбан за здраве на повече от 200 човека.

darik.net

Наскоро посетих Земенския манастир и реших да ви дам малко информация и за него История и обща информация Въпреки че е един от популярните български манастири, “Св. Йоан Богослов” не е от най-големите и по настоящем не се обитава от монаси. Гостите се посрещат от възрастна двойка пенсионери, които поддържат комплекса и разказват неговата история. Манастирът се състои от две свързани помежду си сгради, малка камбанария и църква по средата на голям двор. Безспорно храмът заслужава най-голямо внимание от целия комлекс. Той датира още от 11-ти век и е един от малкото оцелели паметници на българската средновековна архитектура, строителство и стенопис. Църквата не е действаща и представлява празно кубообразно помещение с купол, изградено от камък. Интерес представляват олтарът, който всъщност е масивна каменна плоскост, и подът от разноцветни мраморни и каменни парчета, събрани от дарения от местното население при строежа. Най-силно впечатление обаче правят стенните рисунки, които покриват изцяло вътрешните стени на храма и представляват безкрайно преливане на сцени и образи от библията. Повечето са от 14-ти век, а изображението на Св. Ана е единственото, оцеляло от самото създаване на храма. Запазени са и създадените по-късно образи на Св. Иван Рилски и Св. Климент Охридски, на деспот Деян и жена му Доя и др. Църквата е обявена за национален паматник на културата, а ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност непосредствено след ценните образи на Калоян и Десислава на стените в Боянската църква. Настаняване и храна В Земенският манастир не се предлагат спане и храна. Очаква се в бъдеще да има възможност за настаняване на туристи, но преди това е необходимо да се извърши основен ремонт на едната от сградите и прекарването на водопровод. Транспорт До манастира се стига лесно – от центъра на гр. Земен разстоянието е 5 мин. с кола или половин час пеш. Пътят е асфалтов.

Национална благотворителна акция на ГЕРБ и в. “Монитор” за набиране на средства за ремонт на църкви и манастири стартира от Велико Търново. Парите ще дойдат от продажбата на 55 хиляди диска с песента “Заправил Господ манастир” в изпълнение на Стефка Съботинова.

Самата песен е на повече от 150 години, а съвременният й аранжимент е дело на известния български композитор Митко Щерев. Тя е била подарена на Бойко Борисов за рождения му ден.

20 000 от дисковете вече са разпространени с тиража на вестник “Монитор” в деня на един от най-големите и тачени християнски празници, Голяма Богородица. Останалите 35 хиляди броя дискове ще се продават по РЕП-овете. Това съобщи вчера общинският координатор на движението във Велико Търново Мина Илиева.

Събраните средства ще бъдат дадени за реставрация и ремонт на пет стари и забравени църкви и манастири в цялата страна. Един от тях е и църквата в Плаково, построена от Колю Фичето. До края на седмицата започва акция на ГЕРБ в цялата област, в рамките на която ще бъде подарен по един диск на всички младежки и пенсионерски клубове.

Източник: в. Янтра днес

(със съкръщения)

Много е хубава темата и всички тези снимки и данни. Аз лично имам афинитет към манастирите около Велико Търново. Кръстена съм в "Св.Петър и Павел" в Лясковец и много обичам да ходя там. Гледката е наистина много красива и величествена. Има и още една гледка от един друг манастир, която не може да се опише с думи - от Преображенския. За съжаление не съм си правила снимки там да видите каква красота е (който не е ходил). Намерих само една снимка на изгледа, и то не от манастира, а към него:

Ако някой има още снимки на гледката от там, моля добавете ги, наистина си заслужава всеки да види! Аз обичам тези 2 манастира, разбира се всеки манастир в България сам по себе си носи своята история, красота и чар!

Снимки от Преображенския манастир

"Св.Петър и Павел" в Лясковец

Скалните манастири из Русенски Лом

Пещерите са били населвани от монаси в периода от 13-ти до 17-ти век (по-известни и запазени до днес са параклиса Господев дол и Затрупаната църква). Сякаш в стремежа си да се приближат колкото се може повече до Господ, монасите започнали да се заселват в района през 13ти век, като дълбаели килии, църкви и параклиси в скалите. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. За съжаление, повечето от тях не са оцелели до ден днешен.

Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували светилниците с реалистични стенописи, богати на цветове и композиции и са ги превърнали в истинско съкровище на българското средновековно рисуване. Стените изобилстват от антични мотиви – голи женски статуи, служещи за подпори,колони върху лъвове, маски. Всичко това свидетелства за възобновения интерес към античността и нейното изкуство, който може да се забележи в изкуството на православието от 14-ти век.

Основната църква в Ивановския комплекс е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на цар Иван Александър. На него царят държи умален модел на църквата, което е традиционен начин за изобразяването на ктитори.

От църквите, които са оцелели до днес, Господев дол (наречена на местността, в която се намира) е най-богато окрасена със стенописи. В някои от монашеските килии посетителят може да прочете тайните изповеди на монасите, издълбани в стените. Така например, от една такава изповед научаваме, че цар Иван Тертер (1279-1292) е прекарал последните дни от живота си и е бил погребан. Друга запазена църква е т.нар. Затрупаната църква, която се намира в местността Писмата. Въпреки името си и действието на природните стихии, стенописите на църквата все още имат висока стойност. Един от ктиторите на църквата е бил цар Иван Асен II, който обичал да посещава местността и да прекарва тук скъпи моменти на усамотение. Това се потвърждава от портрета на царя, намерен в Погребаната църква, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце – традиционен начин за изобразяване на ктитори. Счита се, че третата забележителна църква в комплекса, наричана от местните просто Църквата, е била основана от цар Иван Александър (1331-1371). Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренасанс през погледа на местните майстори. За съжаление, манастирският комплекс остава и до ден днешен жертва на потоянните набези на иманари.

Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.

Ивановски манастир - в манастира

Ивановски скали

Ивановски манастир - изглед от манастира

Защитени обекти, включени в списъка на ЮНЕСКО

за световно природно и културно наследство

http://library.thinkquest.org/28856/bg/geo/g_unesco.htm