Като най-силно и неконтролируемо чувство се определя страхът.

На мнение съм, че е погрешно човек да се вживява в някакъв форум и да взима разни коментари твърде насериозно. Това е виртуална среда, комуникацията е невербална и на практика всичко е просто един текст. Задръжките са значително по-малки отколкото в действителността, има доста по-голяма свобода на словото, ползва се анонимност и всякакви типове с интернет и компютър имат поле за изява. Не мога да кажа, че форумът е огледало на реалността, защото човек се държи по един начин навън с реални хора, а по друг вкъщи на топло зад монитора, пишейки разни неща в някакъв си там форум. Той изгражда едно форумно Аз, което значително се отличава от истинското Аз. Но все пак е хубаво и във форума да се държи нормално и разумно.

преди 1 час, Скараб написа:

Като най-силно и неконтролируемо  чувство се определя страхът.

Като най-силно - ДА ! Защото страх се поражда от незнание , а незнанието е безкрайно....

Но е контролируемо.........това се тренира......както съзнателно , така и несъзнателно !

Казано е : " Да се срещнеш със страховете си ".....

Тези , които контролират страха си съзнателно - казваме , че са смели .

Тези които го контролират несъзнателно - казваме , че са безстрашни .

Тези които нямат страх казваме , че са безразсъдни - глупаци , непригодни за Живот .....неизбежно катастрофират .

Въобще чувствата подлежат на овладяване .....

преди 23 часа, Mediterranean написа:

Най-лошите черти са самолюбието и критикуването на другите.

Защо?

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Чрез изказвания съдържащи "глупости/глупотевини", "Невежа", "не си чел", "Не разбираш", "не схващаш","ще те сложа на мястото ти", "някой друг да ти обясни" и по екзотични като "Грамада на фъфлещо незнание" .

Т. нар.  хейтър е именно участник, който цели да унижава, без да те познава в действителност

Аз не мисля, че Валкирия е хейтър. И смятам, че е редно хората, които се самозабравят да бъдат поставяни на мястото им. Правото на живот, което се определя чрез толерантността, се изроди до правото на тежест на мнение между знаещите и незнаещите. А в знанието няма демокрация. Ако 10 идиота твърдят, че земята е плоска или един идиот го повтори 10 пъти, това няма да превърне в истина, че Земята е плоска. Има една хубава тема по въпроса:

https://nauka.offnews.bg/news/Skeptik_3/Ne-niamate-pravo-na-mnenie_28.html

По начало аз не участвам в темите ми, защото знам, че се ползват за разплата и се полагат усилия да се изтриват, а защо да влагам в нещо, което ще бъде унищожено от злобата? Но тъкмо това е и темата - кое е най-кофти чертата на човек. Според мен това е чертата да се полагат усилия в деструктивни дейности.

Пасивността, ленността, която даже е определена като грях, нихилизмът, може да са вредни неща, но ако ще сравняваме двама души - единия гледащ безучастно, а другия пъхащ прът в колелото на прогреса, вторите са по-вредни.

преди 8 часа, Скараб написа:

Като най-силно и неконтролируемо чувство се определя страхът.

Според кого? Според мен това е любовта. Страхът може да се пребори, но не можеш да се накараш да спреш да обичаш някой, в който си влюбен.

преди 25 минути, niam-niam написа:

Според кого? Според мен това е любовта. Страхът може да се пребори, но не можеш да се накараш да спреш да обичаш някоГО, в коГОТО си влюбен.

Някой май не си е научил урока по български. 

Иначе имаш право. Любовта е доста силно чувство също. Когато е в повечко (нека я наречем истинската любов), тя "заслепява" и човек губи трезвото и рационалното си мислене. А ако тя не се осъществи по една или друга причина (да кажем например, че отсрещната страна не споделя същите чувства), може да се стигне и до депресивни състояния. Това е индивидуално, защото всеки човек е с различна психика. При хората с малко по-разхлопани дъски може да се стигне и до крайности (това важи не само при любовта).

Безспорно любовта е най-висшата човешка емоция. Тя осмисля неговия живот, а без нея той е сив и монотонен. Под любов не се разбира само любовта между двама души любовници, може да бъде любов към родителите, любов към родината, към животните, към природата и т.н. Там е малко по-различно нали, но пак си е любов.

Та, такива ми ти работи. Това са доста обширни философски въпроси, които имат безброй отговори без ограничение на обема им. Нещата зависят и от светогледа на човека, който при всеки е различен.

преди 1 час, niam-niam написа:

Защо?

Защо самолюбието и критикуването на другите са най-кофти чертите!? Ами те са хубави, за този, който ги притежава предполагам, но всички около него не могат да го понасят. 

Тези хора са зловещи. Имала съм досег с такива хора - те променят цялата атмосфера около теб и смърдят. Искаш или да ги утрепеш на секундата или да избягаш на сто километра от тях.

Още един автор набляга на сребролюбието.

Когато Мехмед II превзел Константинопол, заповядал под страх от смърт, всички граждани да струпат на куп накитите и богатствата си. Когато видял купа възкликнал "С тези богатства можеха да имат най- силните армии и водачи", а авторът допълва, че сребролюбието на гражданите, това, че не са дали ПРЕДИ това богатството на СВОЯ владетел за да заплати за помощ ги е довело до там, да ги дадат на чужд.

преди 9 часа, Mediterranean написа:

Защо самолюбието и критикуването на другите са най-кофти чертите!? Ами те са хубави, за този, който ги притежава предполагам, но всички около него не могат да го понасят. 

Тези хора са зловещи. Имала съм досег с такива хора - те променят цялата атмосфера около теб и смърдят. Искаш или да ги утрепеш на секундата или да избягаш на сто километра от тях.

Темата ме научи на нещо ново - хората наистина имат различна представа дори за доброто и лошото. За мен, посочените от теб черти, биха били в дъното на класацията за лоши черти.

Първата черта - критичността, за мен е фундамента на искреността и личното желание за усъвършенстване. Думата "критика" в България има негативна канотация, защото българите са "дай ми пари, не акъл", и не знаят, че в цял свят идеята, концепцията, ноу-хау-то са нещата, от които се правят пари. При нас пари се правят с тарикатство, а не със знания, и властимащите - от шефчета, до депутати, ни го демонстрират денонощно.

Критиката, освен това, бива и положителна и негативна. Т.е. ако аз ти кажа, въз основа на моите компетентности "твоят роман е качествен, ще има успех", това също е критика. Пак повтарям, в частност в България никой не понася чуждото мнение, и това, което написах, може и ти да не го знаеш. Критиката, освен това, е винаги градивна. Когато някой забива пирони криво и ти му го кажеш, нормалната реакция е да разбереш, че правиш нещо погрешно, а не че имаш насреща човек, който по думите ти "Искаш или да ги утрепеш на секундата или да избягаш на сто километра от тях." Думите ти направо ме стряскат.

Дразнещи биха били други черти - некомпетентността, маскирана като критика. Дребнавостта. и др.

Самокритичността пък - е това си е за мен едно от важните качества. По никакъв начин не мога да го съотнеса като недостатък.

Втората черта - самолюбието. Първо, нека е ясно, че всяка личност е субект. Субектът се различава от обектът (един камък, овца или принтер) по това, че отправя вниманието си навън и всичко е съотнесено към Себе-то. Най-важният човек за човечеството се нарича Аз. Всичко, което правим, произлиза от нашите представи и дори когато помагаме, ние го правим заради себе си, за да задоволим някаква наша нужда и да постигнем чувства, които ще зарадват човека, който наричаме Аз. С две думи, всеки човек обича себе си. Даже докато обича нещо красиво, то е защото иска да го притежава или поне да притежава присъствието му. Защото "Аз го искам". Какво лошо може да има в това, за мен е мистерия. Да беше казала нарцисист, егоист, чревоугодник - поне да пилее времето си за личната красота, да ограничава времето си за социални контакти, да не е щедър, хайде това да го прави лош приятел. Ама да искаш да го убиеш заради това? Да трови атмосферата? Ако разгледаме времето, за което една жена се грижи за себе си, включвам в това и времето за сън, трудно втори човек би се приближил до показателите на отделено време, усилия и пари. Козметичната индустрия е една от най-големите в света, а жените не са самовлюбени - в това изречение поне единият факт не е истина.

 

 

преди 10 часа, Скараб написа:

Под любов не се разбира само любовта между двама души любовници, може да бъде любов към родителите, любов към родината, към животните, към природата и т.н. Там е малко по-различно нали, но пак си е любов.

Не ми спами темата с общи приказки.

преди 7 минути, Търсещ истини написа:

сребролюбието на гражданите, това, че не са дали ПРЕДИ това богатството на СВОЯ владетел за да заплати за помощ ги е довело до там, да ги дадат на чужд.

Това е едностранчив и ограничен извод. Причината градът да бъде нападнат не е желанието на хората да имат финанси, а желанието на владетел да им ги открадне и да придобие много повече неща. Това може да е продиктувано от доста наравно нему важни неща - да притежава чуждите пари, т.е. парите, които не би могъл сам да изработи, да притежава власт, да убива, да разрушава (чувство, което поне за мен не е по-слабо от любовта), да остане в историята, да си осигури търговски пътища, да спечели жена, да оправдае нечие доверие (например на баща си), да задоволи комплексите си за малоценност, да колекционира, да си върне изгубени на това място детски спомени, да отмъсти, да угоди на своите генерали, да е чисто тактически ход, за съвсем друга цел, и т.н.

преди 34 минути, niam-niam написа:

Това е едностранчив и ограничен извод.

О-о-о, да. Но авторът набляга на него. Вероятно е имал нещо предвид за да игнорира другите причини, все пак е по- близо до събитието. Но дори да греши, образът е интересен и запомнящ се.

Чувствата са сигнална система (усещането е "звънеца , камбаната...) , уведомяваща че се случва нещо необичайно - колкото по-силни чувства , толкова по-необичайно събитие ....системата подлежи на регулиране и овладяване....

Ако не го разбирате , бихте могли да почувствате кое какво е в клипа по-долу , ако го пуснете с първоначално силен звук - първо сигнал , следва моментална първосигнална реакция , следвана от размисъл и изводи ......и може да разберете

- всяко прекалено чувство е лошо - причината може да е както в събитието , така и във всеки отделен елемент на системата....:

 

преди 2 часа, niam-niam написа:

Не ми спами темата с общи приказки.

Повдигаш въпроса и аз отговарям на него. Не виждам какво толкова съм спамил, професоре. Ти си по тази част.

Добре тогава, няма да ти пиша в темите повече. То пък и едни теми...

преди 1 час, Скараб написа:

Добре тогава, няма да ти пиша в темите повече.

Благодаря. А иначе, не съм казвал на никого да не пише.

Себелюбие или самолюбие (аз ги използвам като синоними) за мен е най-неприятното наистина. 

От него произлизат дрязгите между хората, обидите, псувните, агресията и даже войните. 

Не знам защо сте толкова изненадан. 

Аз завиждам на тези хора,ако трябва да съм искрена. Още от малка осъзнах, че има такива хора, че повечето мои връстници са такива и исках да съм като тях. Но понеже явно не съм и много лесно ме нараняват хората, затова тази черта я мразя най-много. Тези хора нараняват другите най-много.

на 8.11.2019 г. в 1:05, Mediterranean написа:

Най-лошите черти са самолюбието и критикуването на другите. 

Двете сигурно са свързани. Такива хора са отровни за дишане. А имам чувството, че повечето са такива.

Чак пък това да са най - лошите ? ..

преди 23 часа, Mediterranean написа:

Себелюбие...

От него произлизат дрязгите между хората, обидите, псувните, агресията и даже войните.

Самолюбие - по дефиниция: "чувство за собствено достойнство, самоуважение".

Как свързваш това с обиди, псувни и войни? Права си, изненадан съм да прочета такива неща.

Добре, може би не ползвам правилния термин. Най-вероятно е чувство за превъзходство над другите. 

Прекалено себелюбие. Изтъкване на собствените качества, преувеличаване на качествата, нужда другите да те ласкаят и харесват много. Себичност е може би.

 

току-що, Mediterranean написа:

преувеличаване на качествата

А това как е изпълнено - собственикът на болното себелюбие няма реална представа за възможностите си и се надценява или съзнателно лъже, че е по-способен, отколкото е? Защото ми се струва, че е различно. Първото, примерно, е класическо проявление на глупост, по Дънинг-Крюгер.

Сега проверих. Думите себелюбие, самолюбие, себичност и егоизъм са синоними в българския език.

Те имат едно и също значение. Така че, която и да употребя, едно нещо имам предвид.

преди 5 минути, Myanmar написа:

А това как е изпълнено - собственикът на болното себелюбие няма реална представа за възможностите си и се надценява или съзнателно лъже, че е по-способен, отколкото е? Защото ми се струва, че е различно. Първото, примерно, е класическо проявление на глупост, по Дънинг-Крюгер.

Не знам, предполагам, че второто, с цел да получи възхищение от другия, понеже има нужда постоянно да му се възхищават и да го ласкаят.

преди 4 минути, Mediterranean написа:

Думите себелюбие, самолюбие, себичност и егоизъм са синоними в българския език.

Те имат едно и също значение.

Синонимите нямат едно и също значение. Извинявай, ама ако не знаеш значението на думи на родния си език, как си позволяваш изобщо да пишеш публично? Сърди се, обяснявай ми, че съм невъзпитан, обиждай ме, ама целия форум е пълен с функционално неграмотни субекти, на които най-силния аргумент е "отивай по нанадолнище" и разни други простотии.

Добре, сходно значение . Айде обясни ти каква е разликата между четирите синонима, които посочих? Чакам да ми разясниш. За мен са едно и също, защото всичките са ми еднакво противни.

Чакам разяснение. Благодаря!

Следя темата от етична гл. т. Това е защото "лоши" в противовес на "добри" е етична категория. От психологична гл. т. би било "неадаптивни" или "вредящи на личността" или "социално психологически неподходящи". Така поне аз си мисля...  

Като ги пишете така поотделно, поне ги степенувайте. Не може себелюбието да е най - лошото качество.

преди 1 час, pino написа:

Като ги пишете така поотделно, поне ги степенувайте. Не може себелюбието да е най - лошото качество.

Вашето е вече за напреднали. Аз не мога извън ситуацията(контекста) да определя кой път е по- лош: дългия, разбития, кривия, със светофари, платения   и др. Предполагам вие също.

Сатаната е бил олицитворение на гордостта. Мамон на желанието за притежание и богатство. Велзевул беше на  разрушението и омразата май.

Та за гордостта сигурно много няма да се съгласят и няма да видят проблем в нея, поне в умерената гордост. А тя всъщност е свързана със себелюбието и егоизма. Няма да пиша какво мисля, а написаното оставям като насока за размисъл.

Ето какво преписах от темата за будизма. За подробности виж там.

на 10.06.2019 г. в 18:20, Śūnyatā написа:

Гордостта Тя се характеризира с надуто его и усещане за собствено превъзходство над другите. Когато е налична гордостта, в ума изчезва скромността.

Злобата е умствено замърсяване изразяващо се в стремеж да се нанесе непосредствена вреда на чувстващо същество или неодушевен предмет. 

Негодуването (гняв, яд) се поражда от злобата и се явява следваща фаза в нейното развитие. То е неразривно свързано с нетърпимостта (неспособността да се понесе обида и възникването на желание да се отмъсти). 

Грубостта е състояние на ума, което се изразява в оскърбителни нападки и обидни думи. 

Злонамереността (насилието) се явява отсъствие на любяща доброта по отношение чувстващите същества и желание да им се причинят страдания. 

Лицемерието е криене от съществата, намиращи се под влиянието на желанието, злобата, страха и т.н. на своите постъпки и недостатъци. 

Завистта е стремежът към собствен успех и едновременно с това неприемане постиженията на другите.

Скъперничеството е умствена привързаност към богатството (както материално, така и интелектуално).

Лъжата цели въвеждането в заблуда на другите, посредством утвърждаване чрез думи на нещо, което не е такова в действителност. 

Нечестността е мошенически, изкривен ум, използващ различни средства за скриване на собствените недостатъци. Нечестността се предизвиква от страстното влечение и заблудата с цел придобиване на светски блага, високо положение в обществото или в сферата на изява. 

Надменността се явява радост от своята привързаност към благополучието. 

Безсрамието е отсъствие на срам пред себе си, заради своите негативни качества и за извършени негативни действия. 

Неблагоприличието е липса на приличие, възпитание, етикеция, добър тон, добро държане, учтивост, любезност. 

Апатията е отсъствие на полезна работоспособност на ума, проявява се като инерция на ума. 

Възбудата е пълно отсъствие на умствено умиротворение. 

Неверието е отсъствие на увереност в закона на карма, зависимия произход, в действието и резултата, Четирите Благородни Истини и Благородния Осмичен път. 

Безсмислието е отсъствие на ентусиазъм, леност за развиване на добрите дхарми и ограничаването на неблагоприятните. 

Невнимателността е отсъствие на защита на ума от страстното влечение, злобата, заблудата и др.

Забравянето е следствие на подложената на афекти памет, изразява се в неспособност ясно да си спомним даден обект. 

Разсеяността е объркване и разконцентриране на ума, отвлича го от обекта на концентрация в посока желанието, злобата и заблудата.

Невнимателността е украсено с афективност разбиране, неточна мисъл относно обекта, благоприятства въвличането ни в неосъзнати мисли, думи и действия.

Интересното в тази теория е, че "лошите човешки черти" не са такива, които се отнасят до взаимоотношението с други хора, а до взаимоотношението между човека(да не каза Аз-т, че е от друга концепция) и идеала за човек, т.е. преодолявайки ги, човекът става по- идеален, независимо от съобществото, дистанцирайки се от мненията на околните и от реалностите. 

преди 10 часа, pino написа:

Като ги пишете така поотделно, поне ги степенувайте. Не може себелюбието да е най - лошото качество.

А кое може да е най-лошото? 

Любовта към другите ли? Или отсъствието на любов към себе си?