Ако се молите къде предпочиате да изпращате свойте молитви.Във Църква,във къщи или навън на открито място с изгледа към небето.Аз лично не се моля,но бих предпочел на място с изглед към небето

Ако се молите къде предпочиате да изпращате свойте молитви.Във Църква,във къщи или навън на открито място с изгледа към небето.Аз лично не се моля,но бих предпочел на място с изглед към небето

Реално няма никакво значение къде се моли човек. Връзката с Бог се осъществява в сърцето. Стига човек да е сам с мислите си и да е искрен в чувствата си, може да се моли навсякъде.

Съгласен съм с горното, като добавя че църквата ми въздейства и предразполага в известна степен. Но като цяло действително значение за мен няма.

Реално няма никакво значение къде се моли човек. Връзката с Бог се осъществява в сърцето. Стига човек да е сам с мислите си и да е искрен в чувствата си, може да се моли навсякъде.

Абсолютно.Точно така е-Връзката с Бог се осъществява в сърцето.И никакви икони и статуи няма да чуят молитвите ти, ако не чувстваш в сърцето си Бог.А тогава няма нужда от храмове...

Макар че и аз, ако искам да се помоля и да имам необходимата обстановка, която предразполага, влизам в църква, или катедрала, или джамия-без значение...но обикновенно влизам там като турист или просто от уважение.

Молитвата е частичка от твоята енергия, отправена с любов към този, в когото вярваш...достатъчно е просто да си сам, на саме с Него...

Подкрепям горните мнения

По принцип на църква ходя по големите празници, но то вече е станало като навик. За да бъде чута молитвата, човек трябва да се чувства добре в обстановката. А тя може да е просто вечер на прозореца или сутрин преди да станеш от леглото... Не е важно мястото, важно е значението, което отдаваш на молитвата и искреността, с която го правиш

Дори смея да твърдя, че църквата е донякъде неетично нещо. Тя малко или много налага някаква представа за Бог, а истината е, че всеки е редно да си изгради своя лична представа за Бог. Бог е в и около нас. Църквата изпълнява функцията на посредник, а не мисля, че между човек и Бог е редно да има посредници. Връзката трябва да е директна, затова една молитва на спокойствие у дома е достатъчна, а при това положение църквата някак става излишна.

Когато човек започне да се замисля, къде точно да се помоли, кога да стане това, накъде да гледат очите му, в какво положение да е тялото му, как да са сключени ръцете му и т.н... мисля че изначалното тайнство на общуването с Бог се нарушава... Цялата тази обстоятелственост изглежда като предпремиерна треска, сякаш ако съм по-някакъв, молитвите ми ще бъдат по-искрени или по-чуваеми... или тези, които са по-близо до небето, общуват "по-директно" или по-истински с Него...

Дори смея да твърдя, че църквата е донякъде неетично нещо. Тя малко или много налага някаква представа за Бог, а истината е, че всеки е редно да си изгради своя лична представа за Бог. Бог е в и около нас. Църквата изпълнява функцията на посредник, а не мисля, че между човек и Бог е редно да има посредници. Връзката трябва да е директна, затова една молитва на спокойствие у дома е достатъчна, а при това положение църквата някак става излишна.

От езотерична гледна точка храма (бил той църква или някакъв друг) е осветено място, където енергиите са в особена циркулация и концентрация. Това е много удобно за молещия се, който го прави с искрена вяра. Някои ще разберат какво имам предвид.

Никъде,неверник съм.

Дори смея да твърдя, че църквата е донякъде неетично нещо. Тя малко или много налага някаква представа за Бог, а истината е, че всеки е редно да си изгради своя лична представа за Бог. Бог е в и около нас. Църквата изпълнява функцията на посредник, а не мисля, че между човек и Бог е редно да има посредници. Връзката трябва да е директна, затова една молитва на спокойствие у дома е достатъчна, а при това положение църквата някак става излишна.

Абсолютно съм съгласна. На искрено вярващият не му е нужна църква, за да отправи молитвата си към Бог; не са му нужни нито Коледа, нито Великден, за да изрази почетта и вярата си, защото знае, че Бог е в сърцето му. Публикувам това мнение с ясното съзнание, че ще срещна явна съпротива от страна на много хора. Аз примерно не се чувствам добре, когато вляза в църква - просто ми прилошава и усещам невероятно напрежение. Знам, знам... Сега ще кажете, че това са атаките на дявола!!! Но същият този дявол не е в състояние да ме атакува вкъщи, на улицата, в парка, дори и в двора на църквата... а и църквата като институция е достатъчно осквернена, за да проповядва онова, което пише в Библията. Съжелявам, ако съм Ви разочаровала.

Ако се молите къде предпочиате да изпращате свойте молитви.Във Църква,във къщи или навън на открито място с изгледа към небето.Аз лично не се моля,но бих предпочел на място с изглед към небето

Моля се навсякъде и по всяко време без значение гледката и обстановката!!!но господ напоследък май е глух-или не ми обраща внимание......

но господ напоследък май е глух-или не ми обраща внимание......

Не се съмнявай в Него, Той всичко чува и вижда.. не е редно да го съдим. Явно има защо да не обръща внимание на момента

А Бог каза НЕ!

Помолих Бог да вземе моята гордост,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,

от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,

прикована в леглото от своя недъг,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че душата й е невредима,

а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че търпението е резултат от изпитания

и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че ми дава благословение,

а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че страданието отделя човека

от житейските грижи и го доближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза ми, че духът трябва да израстне сам,

а Той само ще го подрязва,

за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,

за да мога да се радвам на живота,

а Той ми отговори: “Не”.

Каза, че ми дава живот,

за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите

така, както Той ме обича.

И Бог каза: “Ти най-накрая разбра

за какаво трябва да молиш...”

Клаудия Вайс

В сърцето си

Не виждам смисъл в "моленето" - кого ще моля и за какво ще се моля? Самият глагол "моля" означава,че има някой,който би могъл да изпълни желанията ти.Само че аз не вярвам в това...Да,със сигурност има нещо - градивна сила,божествена енергия, Бог ако щете, но е безсмислено да отправяме молитви за здраве,щастие,любов,и после като излезем от църквата,да продължаваме да живеем постарому. Всичко,за което се молим,можем сами да го постигнем,стига да променим вътрешната си нагласа.

Ако се молите къде предпочиате да изпращате свойте молитви.Във Църква,във къщи или навън на открито място с изгледа към небето.Аз лично не се моля,но бих предпочел на място с изглед към небето

Навсякъде и по всяко време.

Уау, много хубави мнения сте изказали!!!

И стихотворението, публикувано от Инфинити, е направо страхотно!

Аз също не се нуждая от храм, /не, че не ходя в църква/, за да се помоля на Господ, защото истинският храм на Бог е човешкото сърце! Моля се с удоволствие по всяко време и на всяко място - за мен молитвата е най-естественото нещо... Когато човек обича Бог и вярва в Него, иска и да общува с Него! И молитвата не включва винаги само искане и представяне на нашите нужди - може да е просто един искрен израз на благодарност за всичко - че сме живи, че сме здрави, че обичаме ,че живеем...

Уау, много хубави мнения сте изказали!!!

И стихотворението, публикувано от Инфинити, е направо страхотно!

Аз също не се нуждая от храм, /не, че не ходя в църква/, за да се помоля на Господ, защото истинският храм на Бог е човешкото сърце! Моля се с удоволствие по всяко време и на всяко място - за мен молитвата е най-естественото нещо... Когато човек обича Бог и вярва в Него, иска и да общува с Него! И молитвата не включва винаги само искане и представяне на нашите нужди - може да е просто един искрен израз на благодарност за всичко - че сме живи, че сме здрави, че обичаме ,че живеем...

Много си сладка и аз мисля като теб, храма е нашето сърце.

Ако се молите къде предпочиате да изпращате свойте молитви.Във Църква,във къщи или навън на открито място с изгледа към небето.Аз лично не се моля,но бих предпочел на място с изглед към небето

моля се да мога да запазя вярата в себе си ,в близките и всички други,защото безверието е най-тягостното в живота.

А на въпросът къде се моля ,навсякъде....,но все по-рядко

моля се да мога да запазя вярата в себе си ,в близките и всички други,защото безверието е най-тягостното в живота.

А на въпросът къде се моля ,навсякъде....,но все по-рядко

Много тъжо, но и аз все по-малко вярвам на хората.

Където ме хване нуждата..

Не е важно молитвата къде се прави, важното е да я чувстваш – да я правиш с Любов. С отворено към Него сърце. И за какво се молиш…..за благодарност и в трудни моменти, когато само упованието в вярата ни дава сили.

Господи, позволи ми да узная за Теб!...

В църква не стъпвам често – писна ми да гледам свещеници с тишърти с листа марихуана под расата.

В тая връзка...

“Да се молиш, това означава да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към онзи източник на Живота, от Който си излязъл.”

Според мен дори няма нужда от молитва, оформена като думи. Ако има Бог или висш разум (кой както иска да го разбира), ние би трябвало да сме част от него по всяко време, т.е. Той да ни разбира и без да му "казваме" или "обясняваме" какво искаме. Защото всяко оформяне с думи е малко или много отклонение от чистата мисловна и духовна представа. Затова и няма значение къде се молиш, дори дали изобщо се молиш (с думи)- важното е да се опитваш да бъдеш в хармония със себе си и битието - да не правиш нещо, което вътрешно чувстваш, че противоречи на същността ти на човек.

Затова и не ходя често на църква - още по-малко на традиционните християнски празници, когато в църквите е пълно - няма лошо, това е начин хората да покажат верността си към своята религия и общност (поне такъв е замисълът) , да се почувства "празничността" на момента. Но така като че ли по-скоро човек се отдалечава и разсейва мислите си и не успява да "каже" това, което е искал.

В църква ходя в делничните дни, когато мина покрай някой храм и изпитам вътрешна нужда да вляза - защото под всеки църковен купол се усеща напластена много човешка надежда, много мечти и вяра в по-доброто. Но дори и месеци наред да не успея да отида на църква, това не ме прави по-малко вярваща.

Знам , че мислите ми може и да са малко еретични, но наистина мисля така - че не църквата е конкретната религия са това , което ни прави истински хора. В кръвта ни е заложено да сме такива - и просто трябва да направим всичко възможно,за да го запазим и да насочим "човечността" си към другите.

в храма господен,и пред иконата в къщи.

Исус казва, ''Царството на Бог е вътре в теб и във всичко около теб... не в големи сгради от дърво и камък. Разцепи парче дърво и аз съм там. Повдигни камък... и ще ме откриеш''

Има скрит смисъл в това да живееш с тези думи на Исус. Който открие смисъла на тези слова... той не ще познае смъртта.

През 1945 в Наг Хамади беше открит свитък,който беше описан като "Тайните слова на живия Исус." Този свитък, Евангелието на Свети Томас, беше определено от учените по цял свят като най-близкия запис на историческите слова на Исус.

Ватикана отказа да признае това Евангелие и го заклейми като Ерес.

Цитат от "Стигмата"

Редактирано 24 септември 200619 г. от ropotamski (преглед на промените)