Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Може ли идеалът да е по-реален от реалността?


Диана Г.
 Сподели

Препоръчан отговор

Доста интересна тема, по която може да се разсъждава доста, за това, до колко нашите очаквания и идеализации, изкривяват същността на обекта, към който са насочени. Разбира се, правим предположение, че обектът на идеализации, е автентичен, т.е. истински, открит, неподправен, без фалш. Прекрасен пример за това е влюбването. 

Във виртуалното пространство, това изграждане на идеализиран образ, е най-видимо, защото ние си общуваме зад някакви профили с аватари, не се познаваме лично, и всеки си изгражда някаква представа за другия, която със сигурност е много далеч от истинската същност.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • Отговори 66
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Принципно, за да идеализира даден обект, човек го прави по данни от своя живот. 

Започва се от родителите. Те може да са семейство, а може да не са семейни. После са другарчетата в начална възраст. Те могат да са добри към него, но могат и да са лоши. И т.н. ... 

Етап по етап, човек придобива някаква идея по отношение на света. Тя може да е обективна, но може и да е изкривена. 

Затова и наблегнах в първия си коментар към темата кои идеали може да са по-реални (човек е успял да постигне в бъдеще). О, да, в много случаи се е натъквал на разочарования. 

Идеалът като абсолют, веднага и сега, определено не е по-реален, но има идеал който може да е по-реален, но не в момента на неговото формиране, а някъде в бъдеще. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Трябва да се обърне внимание на това, че реалността може да бъде няколко вида. Понятието само по себе си не означава, че нещо съществува примерно в материална форма. Последното може да се отнесе към физическата реалност (дори не и към обективната реалност, защото понятието "обект" също може да се разглежда по-абстрактно). Реалност е това, което възприема съзнанието. Когато съзнанието осъзнае нещо като съществуващо, това е реалност. Но то (съзнанието) може да осъзнае нещо като съществуващо като идея, като представа, като обект, като психическа нагласа, като съществуващо във виртуала... Това все са различни видове реалности. В този смисъл дори и илюзията е реалност за подвластния на нея. Да, реалността може да не отговаря на истината или на действителността. Аз съм приел разграничението между понятията "реалност" и "действителност", като първото отразява индивидуалната интерпретация на съществуващото, докато второто - самото съществуващо.

на 8.06.2021 г. в 8:50, васил козарев написа:

Доста интересна тема, по която може да се разсъждава доста, за това, до колко нашите очаквания и идеализации, изкривяват същността на обекта, към който са насочени. Разбира се, правим предположение, че обектът на идеализации, е автентичен, т.е. истински, открит, неподправен, без фалш. Прекрасен пример за това е влюбването. 

Във виртуалното пространство, това изграждане на идеализиран образ, е най-видимо, защото ние си общуваме зад някакви профили с аватари, не се познаваме лично, и всеки си изгражда някаква представа за другия, която със сигурност е много далеч от истинската същност.

Смесваш "идеал" и "представа". Представата, която някой потребител тук си е изградил за друг потребител, не е идеал. А и образът, който всеки се стреми да си създаде, въпреки че често е раздут, той също не е идеалният (според представите и на двете страни).

Що се отнася до влиянието на идеала върху същността на това за което се отнася, ... ами той идеалът е в основата на тази същност. Една чаша примерно е създадена за да изпълнява определени функции. В това се изразява нейната същност - в способността да изпълнява именно тези функции. Това е идеалът за чаша. В последствие могат да се добавят изисквания чашата да е здрава, удобна, красива или друго, като съответно всичко това ще доразвие идеала за чашата, но няма да засегна тази базова функция, която определя чашата като чаша. По-коректно е да се каже, че идеалът ще се развие, а не че ще се измени, защото това базово ядро ако се измени, това вече няма да е чаша. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 25 минути, Shiniasu написа:

Когато съзнанието осъзнае нещо като съществуващо, това е реалност.

На различна позиция сме. Има- няма съзнание, реалността си Е. Когато падне метеор, прави кратер, независимо дали има съзнание. Ние, доколкото сме съзнателни му даваме име и се съобразяваме да го изследваме, но и да ни няма, метеорът пак ще падне

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 28 минути, Търсещ истини написа:

На различна позиция сме. Има- няма съзнание, реалността си Е. Когато падне метеор, прави кратер, независимо дали има съзнание. Ние, доколкото сме съзнателни му даваме име и се съобразяваме да го изследваме, но и да ни няма, метеорът пак ще падне

Ами можеж да наречеш и съществуващото независимо от индивидуалната интерпретация "реалност", но пък тогава пък няма да можеш да го разграничиш от индивидуалната представа за истината и за съществуващото. А от това ще възникне допълнително объркване. Но да попитам: ако мислите и чувствата на човека съществуват само в съзнанието му, те реалност ли са? Ако никой друг освен самия човек, не може да ги осъзнае? Можеш да кажеш, че те съществуват и за другите хора под формата на нервни импулси, но това вече няма да е психическа реалност. Както и компютърната игра предоставя виртуално изживяване на реалността си, само за възприемащото я съзнание. Обективно имаме сбор от технологични компоненти - затова и направих разграничението между различните видове реалности. Ти пишеш само за физическата.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, Shiniasu написа:

ако мислите и чувствата на човека съществуват само в съзнанието му, те реалност ли са? Ако никой друг освен самия човек, не може да ги осъзнае? Можеш да кажеш, че те съществуват и за другите хора под формата на нервни импулси, но това вече няма да е психическа реалност. Както и компютърната игра предоставя виртуално изживяване на реалността си, само за възприемащото я съзнание. Обективно имаме сбор от технологични компоненти - затова и направих разграничението между различните видове реалности. Ти пишеш само за физическата.

Става ли да се спогодим- реалността си е реалност- била тя физическа, химическа или социална. Човешките възприятия на реалността създават психическа реалност въз основа опит, сетива, възприятия, състояние, наркотици и пр. Във всички случаи психическата реалност е непълно възприемане на реалността.

"Психическата реалност" е субективна и може да бъде предадена единствено чрез словото. Това означава, че не приемам телепатията.

Поддържам, че идеалното може да се почувства като по- реално от реалността, но това е дезадаптация на човека. Прим. дрогиран или в делир, или параноичен могат да имат идеи, които са много реалистични, но ... нали ме разбираш.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 26 минути, Търсещ истини написа:

Става ли да се спогодим- реалността си е реалност- била тя физическа, химическа или социална. Човешките възприятия на реалността създават психическа реалност въз основа опит, сетива, възприятия, състояние, наркотици и пр. Във всички случаи психическата реалност е непълно възприемане на реалността.

Психическата реалност не е само възприемане на действителността. Човекът притежава и въображение. Разбирам, че си подвластен на представата, че съзнанието е продукт на материята и докато това е така, няма как "да се спогодим". За мен съществуващото изразява вътрешния свят, т.е. достигнатото равнище на осъзнатост, на всички същества и в този смисъл изобщо е абсурдно да се говори за независимо от съзнанието съществуване. Мога да кажа, че нещо е независимо от моето знание за него, или е различно от начина по който аз го осъзнавам и това наричам действителност. В случая аз знам точно какъв смисъл влагам в понятието и договорки не са нужни, след като съм изяснил този смисъл. Друг от своя страна според нуждите и разбиранията си може да вложи друг смисъл в понятията и ако те са предварително ясни, това не е проблем за мен.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Поддържам, че идеалното може да се почувства като по- реално от реалността, но това е дезадаптация на човека. Прим. дрогиран или в делир, или параноичен могат да имат идеи, които са много реалистични, но ... нали ме разбираш.

Тук ще поискам дефиниция на понятието "идеално", защото имам чувството, че поне двама участника тук го използвате със значението на представа. А ти виждам, че смесваш "представа" (в случая дори е халюцинация) с "идея" и с "идеал", което създава предпоставки за още по-сериозни разминавания в темата. 

Идеалът е представа изразяваща оптималното развитие на това за което се отнася. Примерно идеалното общество е това при което никой от членовете му не извършва престъпления. Ясно е, че това е далечна перспектива.

Идеята в разговорния език също е представа, но тя може да бъде всякаква. Може да се отнася и за нещо съществуващо, може да изразява предположение или възможност. Предполагам, че някъде има по-добри дефиниции, но не ми се търси, а и всеки при желание може да си ги намери. Важното е да се види разликата между идея и идеал.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Психическата реалност

Това е "тотална щета"!!!

Цитат

Във философията терминът включва в себе си битието, тоест всичко което съществува в действителност. В едно по-точно обяснение – всичко, което е обективно и може да бъде възприето от сетивата, достъпно/разбираемо за науката, философията и различните видове анализ.

Как може да се възприеме психиката, с кое сетиво?! 

Психиката не може да е бъде обективна. Тя, за всеки е индивидуална. Нямаме обективна психика. 

О, да под въздействието на психотронни вещества се поражда някакви "реалности", но те не са обективни и реално не са реалност. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Психическата реалност не е само възприемане на действителността. Човекът притежава и въображение. Разбирам, че си подвластен на представата, че съзнанието е продукт на материята и докато това е така, няма как "да се спогодим". За мен съществуващото изразява вътрешния свят, т.е. достигнатото равнище на осъзнатост, на всички същества и в този смисъл изобщо е абсурдно да се говори за независимо от съзнанието съществуване.

Така ли е?

Действителност е това, което е отвън човешкото съзнание. Включва и тялото, и функционирането на човека.

Съществуващо е това, което човек е приел  за действителност. Хората с по- висока осъзнатост са усвоили повече от действителността, което ще рече, че за разните хора съществуващото е различно и субективно, въпреки, че действителността е идентична.

Ако е така, то разминаването идва от съдържанието на думата "съществуващо". За мен "съществуващо" е това, което съществува. В противовес, за несъществуващото е няма такова нещо. Примерно нямам сестра.

Във вашия смисъл, ако някой мисли, че аз имам сестра, за него тя е съществуваща, а за мен несъществуваща.

В моя смисъл, сестра ми е несъществуваща обективно. Аз зная истината,  но някой може да се лъже.  Тази несъществуваща сестра не става съществуваща от незнанието на някого.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Тук ще поискам дефиниция на понятието "идеално"

В този текст, под идеално имам предвид, продуцираното от човешкия мозък. Информационен продукт. В този смисъл "идеално общество" е модел на обществото, който е продукт на човешки мозък.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Съществуващо е това, което човек е приел  за действителност. Хората с по- висока осъзнатост са усвоили повече от действителността, което ще рече, че за разните хора съществуващото е различно и субективно, въпреки, че действителността е идентична.

Ако е така, то разминаването идва от съдържанието на думата "съществуващо". За мен "съществуващо" е това, което съществува. В противовес, за несъществуващото е няма такова нещо. Примерно нямам сестра.

В случая използвах думата "съществуващо" като синоним на "действителност". Така че в случая нямаме разминавания. Разминаването е в определението за "реалност".

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 9.06.2021 г. в 11:14, Shiniasu написа:

Ами можеж да наречеш и съществуващото независимо от индивидуалната интерпретация "реалност", но пък тогава пък няма да можеш да го разграничиш от индивидуалната представа за истината и за съществуващото. А от това ще възникне допълнително объркване. Но да попитам: ако мислите и чувствата на човека съществуват само в съзнанието му, те реалност ли са? Ако никой друг освен самия човек, не може да ги осъзнае?

Виждаш, че това определение създава повече проблеми, отколкото решава.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, Shiniasu написа:

В случая използвах думата "съществуващо" като синоним на "действителност". Така че в случая нямаме разминавания. Разминаването е в определението за "реалност".

 

Хора .... първо погледнете тълковния речник ... 

п.п. Вземете го научете тоя български език ... реалност е също синоним на действителност, но погледнато философски ... = точка първа ... После вижте отликите с реалност в същия речник ... Другото си е ваше "народно творчество" ... 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, dioib :cat написа:

Хора .... първо погледнете тълковния речник ... 

п.п. Вземете го научете тоя български език ... реалност е също синоним на действителност, но погледнато философски ... = точка първа ... После вижте отликите с реалност в същия речник ... Другото си е ваше "народно творчество" ..

Речниците не помагат в случая. Съдържанието на всяко от двете понятия не е точно определено и често дефинициите са противоречиви. Всеки разбира се може да намери дефиниция, която го удовлетворява и да я обяви за правилната. И съответно да отхвърли всяка друга дефиниция изразяваща различна гледна точка. Но нека това поне да е съпроводено от поне малко по-настойчиво търсене. 

На въпроса за разликата между действителност и реалност е отговаряно на доста места в нета и отговорите са всякакви и в двете посоки. Ще цитирам някои, които аз намирам за добри (да, това означава тенденциозност). 

"If you are using this word in a casual context, you should use the word "reality" under all circumstances.

However, there is a philosophical difference between the two. Reality is based on what you perceive, whereas actuality is based on what is actually there."

"This isn't an easy one to answer and we could write a whole book on the matter, but I get what you're asking for.

There are a number of ways to answer this, mainly because the words "reality" and "actuality" are often confused because of their closeness of meaning and the subtlety of their differences. Philosophers have been arguing over the 'real' meaning of those two words (and concepts) for centuries.

We could look at the difference in terms of perception vs. experience. Here then, "actuality" is the actual condition or facts of something -- a reality in action that we can see or perceive on an everyday level. "Reality" is the condition or fact that we experience on a regular basis: either it has always existed or could happen but might not happen again.

We could look at the two in terms of illusory vs. factual knowledge. Here then, "reality" is something like an unreal object appearing to be real according to the momentary experience (e.g. a rope that looks like a snake because of lighting conditions) -- illusory knowledge. "Actuality" then is not entirely based on illusory knowledge but based on established fact and remains factual 'forever.' In this sense then, "actuality" is the topmost concept and "reality" a subset of actuality.

We could also consider in terms of totality of all things possessing existence or essence. Here then, "reality" means objective or factual existence vs. "actuality" as actual conditions or facts remaining in the actual condition. In short, actuality is universal and reality is independent."

Вижда се, че тълкуванията зависят от гледнаа точка. 

Накрая ще препоръчам тази статия, на която попаднах, докато търсих различни позиции по темата. 

https://www.crcsite.org/rosicrucian-library/expanded-collection/actuality-and-reality/

"An ACTUALITY is that which involves action or exists in motion and can never be considered static - REALITY is that which is perceived with a subjective consciousness and interpretation, meaning or value.

Please compare and associate these two sets of words: ACTUALITY and action, motion; REALITY perception, realization. ACTUALITY is the law and order of vibrations; REALITY is the law and order of consciousness. The one is the phenomenon, manifestation, or law and truth of vibrations of Spirit energy; the other represents the degree of individual appreciation of actualities or manifested vibration. In other words, reality is the product of the individual's reception and assimilation of vibrations of Spirit energy. Without realization, nothing would be real to the observer as an individual."

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 52 минути, Shiniasu написа:

The one is the phenomenon, manifestation, or law and truth of vibrations of Spirit energy; the other represents the degree of individual appreciation of actualities or manifested vibration. In other words, reality is the product of the individual's reception and assimilation of vibrations of Spirit energy. Without realization, nothing would be real to the observer as an individual.

Тъкмо щях да се отнеса сериозно и стигнах до едни вибрации, които нито се установяват, нито е известно какво вибрира. Това ме накара да зарежа текста. 

Съжалявам, че този с "вибрациите" ви е авторитет.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Всеки разбира се може да намери дефиниция, която го удовлетворява и да я обяви за правилната.

Раздела е философия и в случая:

Цитат

Действителност 1. Филос. Обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; битие.

Реалност (от латински: realis, „действителен“) е философски термин

Чисто и просто се питам какъв екзистенциален казус разглеждате, при положение, че се говори за идеал и по-реален?! 

Към сегашния момент идеалът не съществува в действителността, но утре ще съществува.

Примерно: Екрана на монитора е "обемен" в даден момент (реален), а идеала на някой е да е плосък и го прави = става по-реален.

Много неща в миналото не са били реалност, но към днешна дата са реални. Примерно: През 1980 си мечтаех (идеала ми бе компютъра да ми е в джоба) ... = не е било реалност, а сега е реалност. Именно по-този начин някакъв идеал може да е по-реален, а другите случаи оставам на бедната Ви фантазия ... :) която според Вас е правилната ... :) щото може да намерите своя дефиниция ... :) 

п.п. Дума дупка не прави в реалността (не става в действителността с думи да я направиш). Това е единственото нещо от което като отнемаш става по-голямо.  

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Тъкмо щях да се отнеса сериозно и стигнах до едни вибрации, които нито се установяват, нито е известно какво вибрира. Това ме накара да зарежа текста. 

Съжалявам, че този с "вибрациите" ви е авторитет.

Ами в първите два текста няма никакви "вибрации" и са писани не на религиозна, а на философска основа. А статията я видях вчера за пръв път и дори в момента не знам кой е авторът й. За какъв авторитет пишеш? Или с появата на една дума со намвеил твърде удобно оправдание да отхвърлиш написаното поставяйки му етикет "религиозен текст" и съответно такъв за който вече си имаш мнение и не е нужно вникване в съдържанието му. А покрай него и другите два текста, които може да са писани и от атеисти - не знам това. Все едно, който има желание, търси навсякъде и приемайки или отхвърляйки, знае защо. А кое точно ще приеме и кое ще отхвърли, си е негов избор. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, dioib :cat написа:

Раздела е философия и в случая:

Цитат

Действителност 1. Филос. Обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; битие.

Реалност (от латински: realis, „действителен“) е философски термин

 

Както написах вече, винаги може от множеството различни дефиниции всеки да си намери удобните.

Но дори и от статията в уики на английски може да се види, че отговорът на въпросът относно реалността на идеалите зависи от възприетата философска система.

https://en.wikipedia.org/wiki/Reality

"Reality is the sum or aggregate of all that is real or existent within a system, as opposed to that which is only imaginary. The term is also used to refer to the ontological status of things, indicating their existence.[1] In physical terms, reality is the totality of a system, known and unknown.[2] Philosophical questions about the nature of reality or existence or being are considered under the rubric of ontology, which is a major branch of metaphysics in the Western philosophical tradition. Ontological questions also feature in diverse branches of philosophy, including the philosophy of science, philosophy of religion, philosophy of mathematics, and philosophical logic. These include questions about whether only physical objects are real (i.e., Physicalism), whether reality is fundamentally immaterial (e.g., Idealism), whether hypothetical unobservable entities posited by scientific theories exist, whether God exists, whether numbers and other abstract objects exist, and whether possible worlds exist."

Не може да се каже, че идеалът не съществува. Факт е, че той може да бъде споделян от групи хора, да оказва влияние върху живота им и да оставя спомени. Например едно вече отминало събитие също оставя спомен и може да бъде зададен въпросът: с какво събитието към настоящият момент е по-реално от един идеал? И двете съществуват в ума и могат да предизвикат видими последствия. 

Всъщност темата е с изключително широк обхват и могат да бъдат засегнати множество въпроси, някои от които са предмет на философски спорове. И е малко несериозно да се правят опити с лека ръка да се закове една или друга представа.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Или с появата на една дума со намвеил твърде удобно оправдание да отхвърлиш написаното поставяйки му етикет "религиозен текст" и съответно такъв за който вече си имаш мнение и не е нужно вникване в съдържанието му. А покрай него и другите два текста, които може да са писани и от атеисти - не знам това. Все едно, който има желание, търси навсякъде и приемайки или отхвърляйки, знае защо. А кое точно ще приеме и кое ще отхвърли, си е негов избор. 

Така е. Само с уговорката, че стане ли дума за "вибрации" "енергии" "полета" и пр., отнасящи се до човека, думички непонятни, но популярни, имам предвид не религиозни, а шарлатани.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 20 часа, Shiniasu написа:

И е малко несериозно да се правят опити с лека ръка да се закове една или друга представа.

Според вас привържениците на несериозността не би следвало да споделят представата си ли, към идеала, към реалността, към света и т.н., и само вашата сериозност е от значение?! 

Известен е факта, че множество хора мислят не на сериозно за действителността която ги заобикаля. Те също съществуват, и те също така имат идеал и правят реални неща. Техните дела, мисли и т.н. не могат да бъдат по-реални ли?! 

Нека да разгледаме този спор межди привържениците на "несериозната" философия и съответно хората със "сериозни мисли".

ОК, системата на мислене и на едните и на другите е ясна. Едните проявяват несериозно мислене към света, а другите сериозно. И едните имат идеал и другите. Кой идеал е по-съществен?! Коя реалност в следствие на разликите по отношение на идеалите им ще е по-реална?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, dioib :cat написа:

Според вас привържениците на несериозността не би следвало да споделят представата си ли, към идеала, към реалността, към света и т.н., и само вашата сериозност е от значение?!

Споделяй си каквото си искаш. Къде съм написал, да не го правиш? 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 39 минути, Shiniasu написа:

Къде съм написал, да не го правиш? 

Дали съм сериозен или не = няма как да разбереш. Твърде на сериозно се вземаш. = Да твърдиш, че не може с "лека ръка" не може да се "закове" нещо е твоя несериозност. 

Примерно: Не може да боравиш с чук (меки китки имаш и нямаш сила), но има и уреди с които може да чукаш без да е необходим да влагаш усилие. :) Все пак в 21-ви век не би следвало да сме физически или психически здрави, за да направим даден идеал по-реален от друг примитивен идеал. :) 

п.п. Пак ще се повторя. Ето един недъгав човек, който е дал някакви идеи:

Кратка история на Стивън Хокинг

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Идеалът на дон Кихот

Горкият идалго изработил своя идеал, бездействайки в къщи и залисвайки се с романи. Съобразно с идеала си, се заел да помага на нещастните и да образова тъпите. Действията му са смешни, защото малко по- реалистично да погледнеше, той би се отказал от непосилната за сюрия държавни даскали и академици, прокурори и полицаи, военни и херцози, задача. 

За него идеалът е реалност, но тръгвайки из Ла Манча, реалността надделява и той се отказва от идеалите си, с тъга посрещаме неговата нормалност. 

"Свободата, Санчо"... "Но и саламът си го бива, Ваша милост" се казваше в една реклама.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

"59. (Янв. 26). Интересно отметить, что мысль или решение, принятые или продуманные в течение дня, ночью, во время сна, продолжались и проявляли себя в действии. Но так как сон – это малая смерть в миниатюре, то, по аналогии, легко допустить, как те же мысли или решения будут влиять на послесмертное состояние человека. Мысль – явление тонкого порядка, хотя и порождается мозгом. В ней как бы одновременно проявляются свойства обоих миров. Порождать ее можно в мире земном, через посредство мозгового аппарата, а действие ее продолжается и в этом мире и в том. Объединение миров совершается мыслью. Дитя незримого плана, она царствует в обоих мирах. Фотографирование мысли покажет, что это не абстракция, но реальная сущность, облеченная в конкретную форму. Пора бы уже понимать, что абстрактное представление о мысли условно и неверно. Мысль есть реальность, более длительная и устойчивая, чем преходящие условия плотного мира. Казалось бы, видимый явно предмет мира земного и незримая мысль – какое может быть сравнение, и, однако, мысль по сущности своей более реальна, чем даже земные предметы. Камень может существовать тысячелетия, но символ или мысль, запечатленные на камне, все же переживают длительность существования камня, ибо в хрониках Акаши сохраняются навсегда. Так, когда мыслим о вещах преходящих и неистребимых в пространстве, мысль отнесем к непреходящим и неуничтожаемым." /Грани Агни Йоги 1966 г./

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 10.06.2021 г. в 10:03, Shiniasu написа:

В случая използвах думата "съществуващо" като синоним на "действителност". Така че в случая нямаме разминавания. Разминаването е в определението за "реалност".

 

Здравей 🙂

Интересно. Чел/а  си доста книги. Очевидно е. Теоретични и философски разсъждения. Но все пак интересни. 

Би ли ми дал/а  определение за "Реалност" ? Но, моля, така като ти я разбираш, а не както е дефинирана в речниците по психология и в уикипедията в Гугъл и разни статии.  За да има някаква основа за по-съществен разговор освен чесане на езици и разтягане на разни теоретични постановки. 

Ако желаеш. Моля. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 16 часа, кака написа:

Здравей 🙂

Интересно. Чел/а  си доста книги. Очевидно е. Теоретични и философски разсъждения. Но все пак интересни. 

Би ли ми дал/а  определение за "Реалност" ? Но, моля, така като ти я разбираш, а не както е дефинирана в речниците по психология и в уикипедията в Гугъл и разни статии.  За да има някаква основа за по-съществен разговор освен чесане на езици и разтягане на разни теоретични постановки. 

Ако желаеш. Моля. 

Ще опитам, въпреки че трудно ще успея да събера всичко в няколко думи. Реалността за мен е съзнателната интерпретация на съществуващото, образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл. Ние не само възприемаме света, но и разграничаваме отделни обекти в него, зависимости, оценяваме ги, придаваме им някакъв смисъл и значение и т.н. и т.н.

Двама души гледайки един и същ обект ще го видят по различен начин. Към видимото те ще насложат допълнително информация резултат от опита, разбиранията и очакванията си. Обектът ще бъде възприет заедно с всички познати за наблюдателя взаимовръзки с други обекти. А ако се вземе сам по себе си, без тези добавки от съзнанието, то от обекта няма да остане нищо - дори и формата пак трябва да бъде интерпретирана от съзнанието за да има смисъл. И точно в този смисъл е проблемът, който виждам в това, да се разделя осъзнаваното от осъзнаващия и това, което няма материална форма да се разглежда като нереално. Един материален предмет изразява определено взаимодействие между съставящите го части и сили, и никой не отрича реалността на тези сили, защото те могат да бъдат различени. Но по същия начин е и с мислите ни и представите ни. Разликата е само в това, че не ги възприемаме със сетивата, а с ума. Т.е. те достигат до съзнанието по друг канал.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване