Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Може ли идеалът да е по-реален от реалността?


Диана Г.
 Сподели

Препоръчан отговор

на 16.06.2021 г. в 10:14, Shiniasu написа:

Реалността за мен е съзнателната интерпретация на съществуващото, образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл.

Казано с други думи, въпросът е, дали тази съзнателна интерпретация, създала субективната реалност може да е по- реална за личността от действителността.

Моят отговор е, че така, както е формулирано, не само може, но е и единствената реалност. Идеалът е именно "образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл" и като такъв е наша субективна реалност.

За да се избегне това (на някои не им пречи и не го избягват) е по- добре нещото, което е извън човека да бъде изразявано с дума, различна от това, което е в ума му. Мисля, че учителят, поставил тази задача е имал точно това предвид- "Може ли това, което е продукция на ума на човека, да бъде по- реално за него от това, което е извън него"

Може, ама не е редно.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Може, ама не е редно.

Редно или не, е спрямо някаква норма. Абстрахирайки се от идеалното (съвършеното) остава "натуралната" реалност. Именно над нея може да проявиш въображение и я направиш "очеприятна".  В тоя случай твоя (субективен) идеал придобива реален облик, който е по-реален от минала същност. 

В обективната реалност има стил (вид идеал), който е приемлив за всички или само за определен кръг от хора.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 51 минути, dioib написа:

В тоя случай твоя (субективен) идеал придобива реален облик, който е по-реален от минала същност. 

В твоя случай, идеалът не придобива реален облик. Може да си мислиш, че долното е идеално красивата схема, но такова нещо в техниката няма реално. Някой дори може да го сметне за изобретение на луд. 

dioib

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Някой даскал пак се е проявил с умни теми за домашно.

Може и обикновено е по-реален.
Но и лесно може да изгуби смисъл.

Дълга и широка тема е, а и предполага възможност доста безсмислици да се изпишат по нея.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

но такова нещо в техниката няма реално.

То в техниката няма и черни дупки. :) 

п.п. Навремето е нямало автомобили. Сега има космически кораби. Идеалът на един фантаст да стигне на луната вече е осъществен. Друг пък в момента се готви да засели Марс. Първо си прати автомобила в космоса. :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

идеалът

Нека да погледнем идеала на древните Траки. Те когато се е раждал някой са плачели, а когато някой е умирал се радвали. (Това образно казано...) 

За някои хора идеала е извън този свят. Те за какво живеят в този случай?! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 месеца по-късно...
на 16.06.2021 г. в 10:14, Just a Stranger написа:

 Реалността за мен е съзнателната интерпретация на съществуващото, образите и концепциите в които "обличаме" това, което достига до нас за да може то да добие някакъв смисъл. Ние не само възприемаме света, но и разграничаваме отделни обекти в него, зависимости, оценяваме ги, придаваме им някакъв смисъл и значение и т.н. и т.н.

Двама души гледайки един и същ обект ще го видят по различен начин. Към видимото те ще насложат допълнително информация резултат от опита, разбиранията и очакванията си. Обектът ще бъде възприет заедно с всички познати за наблюдателя взаимовръзки с други обекти. А ако се вземе сам по себе си, без тези добавки от съзнанието, то от обекта няма да остане нищо - дори и формата пак трябва да бъде интерпретирана от съзнанието за да има смисъл. И точно в този смисъл е проблемът, който виждам в това, да се разделя осъзнаваното от осъзнаващия и това, което няма материална форма да се разглежда като нереално. Един материален предмет изразява определено взаимодействие между съставящите го части и сили, и никой не отрича реалността на тези сили, защото те могат да бъдат различени. Но по същия начин е и с мислите ни и представите ни. Разликата е само в това, че не ги възприемаме със сетивата, а с ума. Т.е. те достигат до съзнанието по друг канал.

Реалността не е интерпретация, още по-малко съзнателна. Реалността е всичко, което Е - съвкупност от обекти, явления, условия, които ни заобикалят. Съзнанието си прави интерпретация на реалността, на базата на това, което е постъпило като информация от сетивата. Тук се получава изкривяването между реалност и дешифрирания образ в мозъците ни. 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, васил козарев написа:

Съзнанието си прави интерпретация на реалността, на базата на това, което е постъпило като информация от сетивата.

Съзнанието нищо не си прави!

Съзнание се формира от наставник. В повечето случаи то е на база родители. В някои хората, които поради ред причини са били лишени от родителски наставления, се е породило изкривено съзнание, което в последствие от своя страна е довело до неправилно тълкуване на реалността. Там се пораждат илюзиите и т.н.

Друг е въпроса за подсъзнанието, което към момента мнозина, и психолози, и философи, не могат да дефинират от къде се сформира. 

За мнозина това е дух, за други това е душа. Той или Тя възприемат света по уникален начин и сформират идея, която може да е по-реална, а не изкривена реалност. 

Друг е въпроса дали даден идеал ще стане масов. 

Да се счита, че съзнанието на мнозинството е едно и също е грешно. Да се счита, че трябва да имаш способ за дешифриране на реалност, е меко казано, лицемерие. 

Ти спрямо другия си субект, който бива възприет като обект на действие от страна на неговото съзнание или безусловен рефлекс.  

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 седмици по-късно...
на 5.06.2021 г. в 12:47, Just a Stranger написа:

Настоящето е неуловимо. Въпреки препоръките на някои да се живее тук и сега, това е фантазия. (според кого? , защото това не е вярно в психичен смисъл, според психичните процеси и явления )

Миналото от своя страна е фиксирало завинаги своята форма и към него може само да бъде добавяно, но не и изменяно. (миналото - в психичен смисъл е просто "паметови записи", те нито са "фиксирани", нито са форма, освен това си имат ограниченията и особеностите на паметта, на които не е нужно да се спирам в тия думи, но няма нищо общо с общите размислителни упражнения)

А бъдещето в крайна сметка е това, което реално можем да формираме. ( няма как да бъде вярно като крайно извеждане, а само като частен случай и за да е коректно е важно да се допълни "според кого")

Всяко действие, което предприемаме, всеки избор - те винаги се отнасят за в бъдеще. ( не е задължително, изборът се прави "в момента" или се отлага до 'бъдещето". Резултатите от даден избор - могат да настъпят веднага след избора или с голямо забавяне, или въобще... но избор, и резултат от него - не са едно и също нещо.

Примерно, пия вода, за да задоволя жаждата си. Задоволяването е в бъдеще, то е цел. Целта не може да е в настоящето. (може - избор на цел, мотивация подбор на средства за постигане и самото реализиране... са все много различни неща)

Когато пък наблюдаваме случващото се около нас, ние всъщност наблюдаваме вече отминалото. ( ми не - ние наблюдаваме и възприемаме в момента, когато го правим. Това че тия са поредни действия и процеси - нямат значение за психиката и разглеждането им относно човека. Всяко възприемане... се прави в "психичното сега". Осъзнаването... е само "в момента"...

Физическото ВРЕМЕ и Психичното време - не са едно и също нещо. И когато се включва човек и психичните му производни е безпредметно да се ползват основанията на "физическото време". Настъпват обърквания и те се виждат в "размислите")

Чудесни са упражненията в размисли и философски уклон.

В този цитат се смесват доста произволно психични категории и представни форми, но пък изразени като "размишления". Вметките си съм ги написал горе, сред цитираното.

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 месеца по-късно...

"39.(16 Февруари). Когато едно явление е претеглено на везните на безпределността, то застава на своето истинско място, принадлежащо му в общата схема на нещата. И тогава неговата временна същност, получила своето място в безпределността, става изразител вече не на временното, а на вечното, проявено временно в него. И ако явлението подлежи на еволюция, то има право на живот и по-нататъшно развитие, има космическо право. Ако е негодно, подлежи на замяна и трансмутация, а ако е негодно изцяло - на унищожение. Така печатът на вечността се налага на всички явления от живота, които се осмислят от гледна точка на безпределността, защото  всичко, което е, е било и ще бъде съществува в безпределността. Натрупвайки непреходни елементи в Чашата е необходимо да се претегля на тези везни всичко, отчитайки при това продължителността на съществуване на формите или явленията във времето. Добре е при това да се научите да различавате вещите и явленията, прекрачващи извън пределите на едно дадено въплъщение или дори на няколко такива. Чрез това се прехвърля мост от настоящето в бъдещето и в безпределността, която обхваща със себе си всичко и включва във себе си всичко. Везните на безпределността ще дадат възможност за безпогрешна оценка на явленията.Такива се намират у всекиго." /Грани Агни Йоги 1960 г.)

Обикновено идеалът се приема като нещо несъществуващо за разлика от това, което вече е намерило някакъв израз на земята. Работата е там, че обективната форма е въпрос на време да изчезне, докато идеи ще има докато има съзнателност, т.е. вечно. Определянето за реално само на това, което "можеш да пипнеш" е ограничаване на това понятие. Идеята винаги ще намери начин да се прояви във форма в някаква степен според условията, но тя така или иначе си съществува в своя собствен свят. Но пък и осъзнаването, че всичко, което виждаме от гледна точка на света на идеите е илюзия, не е лесно. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, Just a Stranger написа:

Обикновено идеалът се приема като нещо несъществуващо за разлика от това, което вече е намерило някакъв израз на земята.

Изобщо не е обикновено. И принципно в българския език е прието следното: "В повечето случаи идеалът се приема ...." 

Повечето хора приемат идеала като нещо съществуващо в този свят. Малцина дръзват да го "търсят", за да го намерят, в нещо, което е несъществуващо. 

Единственото което не е намерено на тази Земя е нейното образуване и начина на възникване на живот по нея. 

ОК, за теб идеалът е в нещо което не съществува на тази земя, в този свят, но това не означава, че всеки друг приема това. Примерно: За мнозина фенове на филмите, то идеалът им са актьорите, "звездите", които са изиграли дадена роля и/или роли. 

Смело може да се твърди, че болшинството предпочитат подражанието, а не да изградят свой идеал. От там на сетне твоите разсъждения са свързани до колко ти се стремиш да подражаваш на някакъв си Гранди Агни Йоги. = Превръщаш въпросния в култ. 

Културата не се определя от "водачи". Тя е в следствие на идеология в която основната цел е идея определена общност да се развива. 

Ти си намерил идеалът в Йоги, други са намерили идеалът в Христос и т.н. и да твърдиш по-горното е нелепо. 

преди 15 часа, Just a Stranger написа:

И ако явлението подлежи на еволюция, то има право на живот и по-нататъшно развитие, има космическо право. Ако е негодно, подлежи на замяна и трансмутация, а ако е негодно изцяло - на унищожение.

Това е фанатизъм. Не може човек да решава кое е годно за човечеството, и кое не е!!! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, dioib написа:

Това е фанатизъм. Не може човек да решава кое е годно за човечеството, и кое не е!!! 

Можеше проста да попиташ как аз разбирам тези думи, а не да да правиш изводи за мен на базата на собствените си тълкувания. Но ти си тук само да "предаваш" , без нищо да "приемаш" . 

Къде изобщо пише, кой решава? А и става въпрос за явления (общо за всякакви явления). Но дори и според материалистичната еволюционна теория, негодното за еволюцията, нежизнеспособното се отстранява. Всичко се движи и променя и ако не може да се развие, следва упадък, израждане и разложение - така е и с държавите и с религиите, и с всякакви възгледи, стремежи, зависимости... 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 18.06.2021 г. в 8:14, Търсещ истини написа:

В твоя случай, идеалът не придобива реален облик. Може да си мислиш, че долното е идеално красивата схема, но такова нещо в техниката няма реално. Някой дори може да го сметне за изобретение на луд. 

dioib

има ве
вика му се суматор
сичкото глупост е в центъра, нема де да бега
фанатуй ф капана на "dioid"

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

негодното за еволюцията, нежизнеспособното се отстранява.

Всичко се движи и променя и ако не може да се развие, следва упадък, израждане и разложение

няма такова нещо

1. Няма връзка в смисъла между двете цитирани изречения - такава връзка се "измисля" от самия автор на тия думички и е само някъде сред фантазията му.

2. Всичко се движи и променя... и за развитието също са нужни "упадъкът, израждането и разложението'. защото на тяхно място идва ново проявление.

В този смисъл - и онова, което се РАЗВИВА - се развива, защото е преминало през етапите на 'упадъка и угасването'.

В същия смисъл развитието няма нищо общо с "негодното за еволюиране'... Принципът на материалистичната теория за еволюцията е изведен от обобщения, но в природата не винаги по-развитият организъм е повече приспособен, както и че именно той  оцелява. Освен това към същия общ принцип се добавят и други, които са способни да променят хода на еволюцията в съвсем други посоки...

Давам прост пример:

Според еволюционната теория организмите са се развили от прости едноклетъчни, към сложни системи от многоклетъчни. Обаче... едноклетъчните както се вижда въобще не са изчезнали, а според теорията те са 'основния материал' за възникването на сложната органика. Нещо повече - едноклетъчните се адаптират по-лесно и по-бързо и са по-способни за изменчивост. Примерът е пандемията в момента и вечните проблеми, които здравето на човека има 'едноклетъчните' или дори вирусите... А от друга страна - не пречи същия човешки организъм да ги ползва и за симбиоза...

според горното изказване в цитираното - едноклетъчните отдавна трябваше да са изчезнали... като непригодни. А ако са били чудесно пригодени - защо тогава са възникнали въобще многоклетъчните? :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, дръндю написа:

вика му се суматор
сичкото глупост е в центъра, нема де да бега
фанатуй ф капана на "dioid"

Слава богу. Не може да избега. И си е само у dioib-а. Ох, олекна ми.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Давам прост пример:

Според еволюционната теория организмите са се развили от прости едноклетъчни, към сложни системи от многоклетъчни. Обаче... едноклетъчните както се вижда въобще не са изчезнали

Даваш пример потвърждаващ както написаното, така и цитираното от мен. Разбира се, че тези едноклетъчни, преживели промени, които са се оказали адекватни, ще продължат да съществуват. Отпада ненужното, но ти как реши, че това са всички едноклетъчни? 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

В този смисъл - и онова, което се РАЗВИВА - се развива, защото е преминало през етапите на 'упадъка и угасването'.

Не е така. Да, възможно е да се обърне упадъка в подем, но често това не се случва и следва унищожение. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 14.11.2021 г. в 13:42, Just a Stranger написа:

Даваш пример потвърждаващ както написаното, така и цитираното от мен.

:) Разбира се - винаги е така. В една друга тема разглеждаме това.... 'явление' при твоя тип психична типология.

В твоите очи написаното (цитираното от свещени писания) винаги е потвърдено. Който не го потвърждава... е някакъв си, нещо си.

Личното написано, понеже следва тясно написаното в свещеното писание, също следва да е верно и да е 'потвърдено'...

Отгоре на всичко си погледнал по диагонал... и че в него само си доловил естественото 'потвърждение" или пък "не е така"... И... това е, друго - йок, що за си губиш ценното време за глупости, след като "истината е вече открита, написана... и повярвана". Да гледат тия невежите - дето още не са провидели...

Веселата част от всичко това е, че се повтаря един и същ модел, до втръсване, с който и да общуваш - както се вижда... Всеки от другите по някакъв начин ти обръща внимание на същото, по неговия начин, с различни думи, сред различния контекст... Но не - фанатика ще го играе на корав, на Отстоител, защото най-важното нещо в живота му е, че е намерил вече абсолютната истина, защото е повярвал на написано, което било думички на сияйни същества и духовни учители. Дори бил йогин, сред нова и модернизирана "йога', която е "развитие на класически и консервативни такива"... Патанджали щяха да му се разтракат костите от смях, ако не му бяха станали на прах...

Пишеш от тема, в тема, отваряш си теми, дори в раздели в които си невежа... И едно и също ще се повтаря докато отвътре в теб едно и също е зациклило до безкрай...

----------------------

При всеки процес се наблюдават етапите, пораждане, възход, величие, заход и падение ( в най-общ смисъл)  ние се намираме в раздел философия, защо трябва да припомням нещо елементарно на човек, който дори не чете, но държи да има мнение и особено много - същото да му е потвърдено, щото... нещо си.

Кой решава кое е "ненужно" - ами онова, което е отпаднало. Как е отпаднало... амиии...  - щото не е било приспособено или не се е приспособило. Но не е толкова просто, и си спал някъде, или пак си чел по диагонал, дето са обяснявали еволюционната теория. :) РАЗВИТИЕТО - е едно. Еволюцията - е друго.  Понякога се припокриват, понякога са в различни посоки...

Какво ще кажеш да изведеш еволюцията на вирусите, чрез твърдението че "по-жизнеспособното оцелява, другото - не".

И дали си мислиш че цитираните ти слова, които нямат никаква връзка с темата, е изписано нещо повече от общи приказки, с празен пълнеж между тях. Кои точно очички виждат в него нещо толкова "свято, ценно, важно" че да си заслужава да го снасяш сред тема за "идеала..." ? И... като си го снесъл - какво - някак си става важно, стойностно, велико, прозорливо... какво? :) Видял ли си друга тема в раздела, в който освен в антрето евентуално, някой да списва свещените си писания? Ако има - как се прави, какво е написано, защо е цитирано... Мнеееее - ти си имаш рецитация, имаш си опорите и внушението че са велики, щото са космически и вселенски... 

Няма как идеалът да е 'реален'. Всяка човешка фикция няма как да се брои за 'реална', защото тя влияела и дори щяла да е вечна. Това са смешни неща и дори не са за коментиране. Ако можеше да мислиш трезво, вместо да си в плен на драскането на 'двете баби;' можеше и да схванеш нещо повече...

Кой ще започне да ти коментира нещо, когато ти си вярващ и живееш чрез идеали и идеални фантазии? Какво общо ще намерите помежду си, освен със сходните? Как ще си играеш на "мислещ" след като си вярващ и всеки казус се определя от това дали от повярваното ще има нещо в него?

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 7 месеца по-късно...

Всъщност, какво наричаме реалност и какво означава нещо да е реално? Идеалът си е съвсем реално нещо, от гледна точка на това, че съществува, може да бъде обект на разглеждане от ума, да бъде разбран. Да, формата му не е физическа (поне не в общоприетия смисъл) , не е осезаема, а се изразява в умствената представа породена от идеала в ума. Но това не е нереално. Наистина не е това, което наричаме обективно съществуващо. Но той също като мисълта или чувството все пак съществува. Идеалът оказва влияние на мислите, на действията, желанията и целите. Всъщност, той ги обуславя. Той е в основата на разумния живот. Обратният случай е когато човек се носи "сляпо" по течението оставил се изцяло на въздействието на външните фактори от средата. Това обаче е характерно за растителните и животински видове, които са много назад в развитието си в сравнение с хората. За последните идеалът не е реалност, доколкото те нямат осъзнатост за него, нямат допирна точка с тези области. За разумния човек обаче идеалът е по-реален от външните обстоятелства, дори и да не осъзнава това. Повечето хора не го осъзнават, заблудени от видимостта и погрешно свързващи реалността приоритетно с нея. Вътрешният свят, мислите, желанията и др. погрешно не се свързват от повечето хора с реалността, поне не първосигнално. Те не си дават сметка, че тези "невидими" неща обуславят живота им в много по-голяма степен, а това ги прави и много по-реални. 

Кое е нереално? Нереално е това, което не е възможно да бъде реализирано при съществуващите условия в относителен смисъл или при каквито и да е условия - в абсолютен. Съответно и идеалът би могло да се каже, че е нереален, ако е неосъществим. Но дори и в този случай не може да се каже, че той не съществува. Въпреки че е нереален, илюзорен, неосъществим на теория или на практика, той си има своето съществуване, оказва влияние и води да съвсем осезаеми последствия. Хората често свързват реалността с последствията, но причината е много по-реална и важна, защото без нея последствията са невъзможни. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 47 минути, Just a Stranger написа:

Идеалът оказва влияние на мислите, на действията, желанията и целите. Всъщност, той ги обуславя. Той е в основата на разумния живот. ( Олелеее - с лекота стана на "проповед" и "възхвала на личния бог" :) )

Обратният случай е когато човек се носи "сляпо" по течението оставил се изцяло на въздействието на външните фактори от средата. Това обаче е характерно за растителните и животински видове, които са много назад в развитието си в сравнение с хората. ( а пък за да допълни горното "олекване" се стига и до тия глупости... само и само да послужат на основния натиск да завъртят каквото и да е, за да се достигне някак си до основното верую. Затова се и нарича "проповедна форма" - просто пропаганда на лични вярвания)

за пореден път - всяко едно от изреченията е тотален фейк, роден сред религиозно-фантазьорски свят. И цялото това - да имитира "размисли" и са част от схемата за самозаблуда и самозасилка на автора си.

А целта дори и на имитациите - да валидира личното вярване, което се явява "пред-размислително", условно от типа : Не може да не е вярно, след като имам усещането и преживяването че е истина

Поредният пример за религиозното влияние и ограничение, при което вярването задава главната граница, а имитацията на размисли - служат само да валидират вярването и това е основната им цел и функция.

А липсата на елементарни самокритични и самокорективни умения и практика - просто вярването е толкова важно, нужно, основно... че е обсебило забранително всички алтернативи на "гледна точка, която да е встрани от него". Заради същото всеки коментар, сред който и да е раздел ( със съвсем пренебрежими изключения ) представлява повторителен сценарий с който сред какъвто и който и да е казус да се утвърди и презатвърди основното вярване, вкл и през вече повторителни заучени и подготвени предварително модели, други казуси... Така всеки коментар е версия на "проповед на личния бог, през личната библия".

Това е типичният профил на вкопчен религиозен последовател и сред особеностите му е, че... не се влияе въобще от нивото на интелигентност, след като то е подчинено силово на крайната си граница от суеверия. А корелацията - просто по-интелигентните ползват по-интелигентни средства за да послужат на "вярването". Докато по-елементарните ползват съответствени на тях начини и похвати - в повечето случаи репликирани едни от други.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Иде ала не иде идеала в ре ала, щото по-ре ала не мое проби идеала. :) 

Всеки може да си създаде идеал в своя мозък, но той да не е в реала. 

Друг е въпроса, ако идеала е свързан с друг по-реал. В тоя случай се реализира идеала и той става реал. 

Да, съществуват множество идеали които са утопия, но към сегашния момент. Колкото по-висш е идеала, то реализирането му може да не е в рамките на живота на човека който го е създал. По-висшите идеали са свързани с повече от един реален живот. Затова и един реален човешки живот може да стане по-реален човешки живот, но индивида да е друг. 

Примерно: Идеала да комуникираш чрез интернет на времето сред тогавашните 20 годишни (към момента 90+) не е бил реален, но в главите на някои е бил по-реален и са съумели да го реализират. 

Та, може един идеал да е по-реален, ако се реализира в бъдеще, иначе той си устава утопия. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

За мен реалност и реализация са различни неща. Реализацията е свързана с конкретна сфера, област и усливия в която идеята се проявява. Неуспехът да бъде реализирана една идея на практика обаче, не означава задължително, че тя е нереална. Ако тя може да бъде реализирана пеи други условия или про същите но чрез различни (правилните за целта) действия, тя си е съвсем реална. А идеята може да е реализирана някъде другаде за което обаче не знаем. Ще дам принер, който може да прозвучи смешно, но е възможен. Какво, ако идеята зад интернет е реализирана на друга планета преди милион години? Само преди дврста години бихме я обявили за нереална, но тя не само, че е реална, но някъде би била реализирана. Трябва да се внимава при използване на понятията и те да не се смесват. Особено в случаи когато става въпрос за неща, които така или иначе думите не могат да изразят напълно и не обхващат всички нюанси. 

В темата за будизма днес и вчера бяха засегнати някои въпроси свързана с реалността. Накратко: обектите, които иначе виждаме, докосваме, възприемаме умствено, разбираме, можем да изменяме и използваме съществуват само временно и при строго определени условия. Ние въпреки това ги наричаме реални и от определена гледна точка с право. Но за пивечето те са пи-реални от принципите обуславящи тяхното съществуване, от физичните закони без които те никога не биха съществували примерно. Още повече, че тези закони никога не се променят и не преустановяват действието си. Давам това като пример за да се направи разлика между първосигналното усещане за реалност, сформирано от видимостта, навика и ограниченията на ума и действителността.

"Няма нищо ново пид слънцето". Това се отнася преди всичко до света на идеите, защото тук проявите им са винаги различни, но нв и в основата си, обща за всичко съществуващо. На изток отдавна са осъзнали, че видимостра е илюзия и че не в нея е реалното и истинското. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 часа, Just a Stranger написа:

Трябва да се внимава при използване на понятията и те да не се смесват.

:lol6:Ама "ТРЯБВА" ли?

Eeee, смешното, представено със съветнически уклон... си е запазена марка за потребителите на същото. Просто те имитират онова, с което хранят фантазиите си. Може би е само подробност че анонимката "ала-бала-йога", както и останалите деривати на същото са точно в същия стил.

Каквото е отвътре, такова е и отвън ( написаното, изразеното ) - така, че всеки пише своето "отвътре". :) А понеже е сред своето вътре, за него е основна заблудата че това "вътре" не е само негово, а е едно, и то е " за всички". Именно това определя напъна за  проповядване на личното "отвътре" в "навън".

Всичко това са банални и елементарни положения, на което едни и същи никове ( и автори) са сякаш "родени да са пример".

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

За мен реалност и реализация са различни неща.

За теб твоя живот не е реалност. :) Щото не си реализирал нещо, т.е. поне се похвали (сподели) с нещо направено от теб!? 

Примерно: Тази книга аз я написах и бе продадена в .... някакъв тираж. Покажи, че си значим!!! А не си в зоната на пубертета (макар и да е видно, че при теб е закъснял) ... :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, dioib написа:

За теб твоя живот не е реалност.

Не съм казал такова нещо. Написах, че идеите са по-реални от физическите обекти, а не че последните са напълно нереални. Последното би било типично двуполюсно мислене придържащо се единствено към крайностите. И моят живот е реален, и е по-реален от живота на някой, за който по-важно е материалното. Пак ще повторя: не го пренебрегвам и не отричам ролята и значението му, но то е временно и само средство. 

Ако ме познаваше, нямаше да настояваш да се хваля с евентуални мои успехи. Не че има нещо "голямо", но пък и не липсват "малки" неща - такива от значение за по-малък брой хора. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...