Може ли идеалът да е по-реален от реалността?

[Диана Г.]

Задачката е философско есе на тема:"Може ли идеалът да е по-реален от реалността"?

[Rudy M.]

"Ко?... Не."

[Диана Г.]

преди 47 минути, RudeBoy написа:

"Ко?... Не."

Много хубав отговор👏🏼За оценка 7

[Rudy M.]

Тук е форум, не се пишат оценки . Най-много някой да ми цъкне един злобен емотикон. Ще го преживея  .

Впрочем, тук не пишем и чужди домашни.

[by_chechi]

преди 4 часа, Диана Г. написа:

Задачката е философско есе на тема:"Може ли идеалът да е по-реален от реалността"?

За коя реалност става дума - обективна , субективна или виртуална ?(не е указано ! )

Отговорът е : 

В субективната реалност - може , даже Е не "по" , а "съвсем" субективно реален . Казано иначе - в собствените ни глави .

Във виртуална реалност (примерно Мрежата) , едновременно може и не може , т.е. Е субективен (да кажем приемливо разбираемо - информация) и Е обективен (да кажем приемливо разбираемо - електромагнитна последователност от сигнали ) .

В обективна реалност не може - идеал е ! В Обективната реалност идеал няма . Идеалът е субективна реалност . Създава се в главата на човека , от Субекта .

Това което тук трябва да се разбира е , че виртуалната реалност е преход от обективна към субективна реалност , както и обратно . Такава виртуална реалност е и една книга да кажем.....когато пишем , превръщаме мислите си във виртуална реалност...или когато четем , превръщаме написаното в субективна реалност...

Това разбира се не е есе , а философска теория ......и практика също ! 

Сега ! Тук може да се зададе въпросът - сам по себе си като материално тяло , Човекът не е ли обективна реалност ? Да , е !!!

И тук се забърква кашата за неподготвините ........хем е така , хем не е така....! 

[insec]

преди 4 часа, Диана Г. написа:

Задачката е философско есе на тема:"Може ли идеалът да е по-реален от реалността"?

За да е качествено това нашето образование, изглежда преподавателя най- напред трябва да захвърли учебника в коша.

[by_chechi]

преди 3 минути, insec написа:

За да е качествено това нашето образование, изглежда преподавателя най- напред трябва да захвърли учебника в коша.

По-точно обратното .....! 

В днешно време забъркват буламач от непонятни за самите тях слова и се хващат за главите да "мислят"....

[insec]

Е, ако е от преподавателя, то кой го пусна да обучава децата.

[Mediterranean]

Може, ако реалността не е истинска, а измислена. И те така.😝

[by_chechi]

преди 1 час, Mediterranean написа:

Може, ако реалността не е истинска, а измислена. И те така.😝

Ама не така ! 

Идеалът е абстракция на реалността , без значение истинска или измислена....

Въпросът който са искали да изкажат , но нещо не им е достигнало е :

" Може ли Идеалът(Духът) да въздейства на Чувствата(Душата) и Мисленето(Разумът) по-силно от Усещанията(Его-то) ? " 

И тук отговорът е "Да" , но ако е скрепен със силни Вяра и Знания - ...Левски , Ботев и т.н....  ! 

.............................

При някои човеци , по някога - никой банан не може да накара такъв човек да се раздели с Идеала ! 

И обратно - никой Идеал не може да накара една маймуна да се раздели с банана.....!

[dioib]

В тоя смисъл на реален: Който е съобразен с действителното състояние на нещата, с действителните нужди, възможности и др., а идеалът разгледан като Висша цел, = Да, същия може да стане по-реален в частта на действителните нужди само и единствено.

За да стане обаче реален в тоя смисъл: Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обективен, истински, то трябва да възникне възможност да се осъществи. В противен случай идеала става утопия и не ще е по-реален.

п.п. Помисли върху по-горното и в разказвателна форма ще се получи есето.

Успех!

[Just a Stranger]

преди 15 часа, Диана Г. написа:

Задачката е философско есе на тема:"Може ли идеалът да е по-реален от реалността"?

За идеалистите е точно така. Светът се разглежда само като ограничено отражение на въпросните идеали. Светът е преходен и развиващ се, а идеалът е посоката в която се развива. Темата може да се разгледа във връзка с вярванията на древните гърци, древна индия и християнството.

[by_chechi]

преди 43 минути, Shiniasu написа:

За идеалистите е точно така. Светът се разглежда само като ограничено отражение на въпросните идеали. Светът е преходен и развиващ се, а идеалът е посоката в която се развива. Темата може да се разгледа във връзка с вярванията на древните гърци, древна индия и християнството.

Може ! Но това стават множество и съвсем други теми .

А за да си адекватен на реалностите , най-напред трябва да си наясно с основните понятия .

Това , тук общо взето в темите , е рядко срещано явление ! 

.....................

" Може ли идеалът да е по-реален от реалността? " - от горните обсъждания , вече би следвало да знаем

за какво тъкмо иде реч . 

Ето тогава  недвусмислен отговор на въпроса , с който днешната младеж все по-рядко и по-рядко се среща ....за съжаление : 

https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=109&Level=3

Извод : Да , може ! ....." ..Бронебойни патрони няма открити ...." . 

И още един въпрос , с чиито отговор религиозните срещат затруднения  :

Атеистите вярващи ли са или не са ?.....(тук питам , пък отговор не искам )

[NVJ]

Цитат:
"Може ли идеалът да е по-реален от реалността?"

Нещо може да бъде реално или не-реално.
Възможно ли е нещо да бъде повече или по-малко реално от друго нещо?

Ако приемем определението, че реално е това, което е обективно съществуващо,
тогава ако друго нещо е повече или по-малко реално, то тряба да бъде
повече или по-малко съществуващо или повече/по-малко обективно.

Ако разглеждаме само реалното и не-реалното, без предполагаемото повече или по-малко реално,
тогава остават възможни следните варианти:
- идеалът НЕ Е реален и реалността НЕ Е реална
- идеалът НЕ Е реален, а реалността Е реална
- идеалът Е реален, а реалността НЕ Е реална
- идеалът Е реален и реалността Е реална

За реалността няма съмнение, че е реална, значи остават възможни само вариантите:
- идеалът НЕ Е реален, а реалността Е реална
- идеалът Е реален и реалността Е реална
 

[tepmu]

Щом предметът е Философия - всичко е възможно, т.е няма грешна теза, трябва само да я аргументираш правилно. Аз не съм философ, за това мнението ми е, че идеалът е утопия - съвършен свят, различен от реално съществуващия. За повече информация може да прочетеш "Утопия" на Томас Мор и "Идеология и утопия" на Карл Манхайм. Първата книга е класика, а втората е по-философска.

[dioib]

преди 17 часа, Shiniasu написа:

Темата може да се разгледа във връзка с вярванията на древните гърци, древна индия и християнството.

Забравяш древните траки ... Там идеала не е в този свят. За повечето хора обаче идеала е в този свят и поради това може да е по-реален. Друг е въпроса дали си реален идеалист или само си мислиш за такъв.

Да, вярата определя към какво да се стремиш. = Върховната цел!!! = Идеал!!! Ти избираш дали ще постъпваш праведно или по определени правила. За да стане твоя идеал реален (ако е бил по-реален в твоето въображение), то трябва да положиш усилие, за да настъпят вид условия и стане реален. Само по този начин ще докажеш, че е бил по-реален в минало реално. Бъдещето е съдник на твоя идеализъм. Уви някои идеали са утопия, но към момента. В бъдеще = Ще го видиш или ще си умреш с вярванията си. От твоите наследници ще зависи дали ще е по-реален. Определено има идеали които не са в рамката на един живот, но все пак има история, която показва, че вид идеал не е бил утопия. Дали това ще е на Христос или Левски?! То = ето това бих казал по-реално от минала реалност.

[Aumi]

Не може!

Идеалът е идеал, когато е някъде далече. Когато е с теб, в реалността, ще започнеш да виждаш неговите несъвършенства и недостатъци.

Колкото си по-далече от даден идеал, толкова по-съвършен и по-идеален ти изглежда той. 

[Just a Stranger]

Това, което наричаме "реалност", както и това, което наричаме "идеал" са само наши представи. По отношение на едното обаче (реалността) предполагаме, че вече се е реализирало в света около нас. Но това си остава нашата представа за света - начина по който ние го виждаме. 

И при двете представи са възможни грешки и несъвършенства. И свете подлежат на промяна.

Също така е факт, че ние познаваме твърде малка част от света. Това, което за нас е идеал, което все още не виждаме в света около нас, може да е реалност другаде. 

[dioib]

преди 6 часа, Aumi написа:

Идеалът е идеал, когато е някъде далече.

Това е блян, а не идеал. Същия съществува в теб. Копнежа не е средство за постигане на реалност (друга реалност = по-реално), а утопия.

Тук не става въпрос за "естетическото" идеал.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

само наши представи.

Ваши, но не и наши.

Представянето е проекция на нещо, което определено може да е по-реално, но за да го възприемем в действителността, то трябва да има създадените условия, за да стане реално. Да се стои и само да се чака на готово, то няма как тази реалност да стане шпо-реална, да, но за някои не стоят така нещата и благодарение на усилие правят неща, които Вие консумирате на готово.

Малцина са пионерите, които въпреки отричане на идеите им успяват да лансират своята по-реалност и да стане реалност в бъдеще време. За това обаче се изисква "себе-отдаване". По ваше му = "себе-жертване" = да се подложиш целенасочено на страдание, за да могат други да живеят в по-добра реалност. = по-реално.

[Д. М. Атанасов]

Тук /визирам въпроса, който е зададен през "далечния" януари тази година :Д/ се получава странна засечка с нещо, за което си мислех днес. Ще развия мисълта си и ако на някой му е скучно, се извинявам, но съм във философско настроение! 

Идеалът е някакво съществувание, доста често различно от това, което за кратко ще наречем реалност. Идеалът е сбор от качества, категории, поведения и прочее, които съществуват в нашият ум. Все едно дали сме го оформили под чуждо влияние или не, нашият идеал си е наш. Дори онзи, който ни е повлиял да промени идеала си, това не значи, че ние ще променим нашия, защото той вече е самостоятелен. Всеки има някакъв идеал за нещо - дали ще е идеалната среща, идеалния партньор или идеалната гума за колата му да речем. Т.е. същият вече съществува под някаква форма и независимо от останалия свят макар и да не притежава физическо проявление. Ако идеалът е човек, за нас този човек съществува макар да не сме го виждали и дори да е възможно такъв човек въобще да не крачи по планетата Земя. Т.е. идеалът сам по себе си е вид реалност, но алтернативна на онази, която всички ние познаваме. Друг е въпроса, че реалността, която познаваме, сама по себе си се явява нещо, което бих нарекъл сетивно съществувание, защото ние улавяме реалността със сетивата си. Виждаме цветове, помирисваме аромати, докосваме предмети и т.н. И както знаем от така наречените оптични илюзии например е напълно възможно сетивното съществувание да не е тъждествено с реалността, т.е. сетивата ни да приемат за реални неща, които не са там. Оказва се, че питането всъщност може да бъде сведено до следното "Можем ли да заменим една наша представа за света с друга" и отговорът е "да". Тъй като и двете са наше дело, ние можем да им придадем важност или да им отнемем такава. Защото реалността такава, каквато е, не е това, което ние формираме, а онова, което сетивата ни са ни "съобщили". И съответно макар конкретна роза да си остане червена /колкото и да ни се иска да сменим цвета ѝ само със силата на мисълта да речем/, в нашето индивидуално сетивно съществувание тя съвсем спокойно може да бъде синя или розова /или друг цвят според това в какъв цвят я виждат  очите ни - сигурно сте виждали спорове във Фейса за това какъв цвят е дадена чанта да речем, където и двете страни се кълнат, че тяхното сетивно възприятие е вярното/.

Та практически за да измести идеалът реалността, т.е. да е по-реален от нея, както се казва във въпроса, е достатъчно идеалът като съществувание макар и абстрактно такова да ни хареса повече от другото съществувание, което ние сме си изградили за обекта, човека или дори света. Дори ще стигна по-далеч и ще кажа, че това се случва относително редовно. Все едно дали си от така наречените идеалисти, вярващи в някакви идеали, които са в разрив с това, реално съществуващо и случващо се в момента. Т.е. те са избрали да приемат идеалът си за правилен и очакват/опитват да накарат всички останали да се съгласят с тях. Или си влюбен - да, и там идеалът подменя сетивната ни представа за реалността! За определен период от време човекът отсреща става идеален във всяко едно отношение и няма лоши качества, докато нещата се върнат по местата си и... ако нямаме късмет, започнат да летят чинии, но не от онези, които уфолозите следят. :Д

Спирам дотук, защото стана дълго, а не знам колко от вас ще го изчетат от начало до край макар да сме в раздел философия.

[insec]

Няма как Б да бъде повече А от А.

[Д. М. Атанасов]

Ако питаш някой, който не знае азбуката, даже Ж ще е повече А от А. 

[dioib]

преди 11 часа, insec написа:

Няма как Б да бъде повече А от А.

Ти на А години ли си или на Б?!

Имал ли си идеал когато си бил на 1 година или въпросният не те е споходил когато си бил на 10?!

Сега си представи, че си на Сто. Идеалът ти на коя буква спря?!

[Just a Stranger]

Настоящето е неуловимо. Въпреки препоръките на някои да се живее тук и сега, това е фантазия. Миналото от своя страна е фиксирало завинаги своята форма и към него може само да бъде добавяно, но не и изменяно. А бъдещето в крайна сметка е това, което реално можем да формираме. Всяко действие, което предприемаме, всеки избор - те винаги се отнасят за в бъдеще. Примерно, пия вода, за да задоволя жаждата си. Задоволяването е в бъдеще, то е цел. Целта не може да е в настоящето. Когато пък наблюдаваме случващото се около нас, ние всъщност наблюдаваме вече отминалото.

Кое всъщност определя доколко реален е един идеал? Аз не бих могъл да посоча друг критерий освен неговата достижимост. Ясно е, че идеалът винаги ще изразява някаква възможност която да бъде реализирана в бъдеще. Колкото и този идеал все още да не е реализиран, (и въпреки възможността той изобщо да не бъде реализиран), той все пак си е съвсем реална възможност докато е постижим. За разлика от това, което наричаме "реалност", но всъщност или вече се е случило, или още не се е случило. Къде е средното положение между вече случилото се и още не случилото се, т.е. къде е настоящето? Или по-скоро: Кога е?

[Търсещ истини]

на 27.04.2021 г. в 21:02, Д. М. Атанасов написа:

Или си влюбен - да, и там идеалът подменя сетивната ни представа за реалността! За определен период от време човекът отсреща става идеален във всяко едно отношение и няма лоши качества, докато нещата се върнат по местата си и... ако нямаме късмет, започнат да летят чинии, но не от онези, които уфолозите следят. :Д

Г-н Дрън Зън Чун е работохолик. Живее под наем в малка стаичка в мегаполиса и няма време и доходи за семейство, но има потребности. Той си е изградил идеал за жена- мълчи, икономична е и не му създава грижи, отдава се безрезервно в леглото и не ревнува. Г-н Дрън си купува кукла и тя отговаря на идеала му. НО ТЯ НЕ Е РЕАЛНА ЖЕНА.

Г-н Дрън има идеал за живота. Иска хората да са братя. Обаче трябва да се работи дори когато е смазан, а много хора искат да се възползват от него и си гонят интересите. Трябва и да учи, дори когато дарбите не стигат. Идеалът на г-н Дрън НЕ Е РЕАЛНОСТ.

Накрая, г-н Дрън изперква. Всяка гайка, която се пренавива се къса. В психиатрията той уверява, че е способен, неуморен, идеален. Лекарите смятат, че идеалите му НЕ СА РЕАЛНОСТ. 

Извод: Идеалът може да е по- реален от реалността, но обичайно това се смята за неадекватност, а в крайните форми и за лудост.