Много ви здраве от Мадяр:

Викат първата регистирана загуба на https://en.wikipedia.org/wiki/9M337_Sosna-R .Добре хвърли боба

Размислите на Джон Миършаймър "Накъде отива войната в Украйна".

Брилянтен анализ, който обяснява действия и целите на тримата основни актьори – Русия, Украйна и Западът.

Тази статия разглежда вероятната траектория на войната в Украйна занапред. Ще разгледам два основни въпроса.

Първо, възможно ли е постигането на смислено мирно споразумение? Моят отговор е "не". В момента се намираме във война, в която и двете страни - Украйна и Западът от едната страна и Русия от другата - се възприемат взаимно като екзистенциална заплаха, която трябва да бъде победена. Предвид максималистичните цели на всички страни е почти невъзможно да се постигне работещ мирен договор. Освен това двете страни имат непримирими различия по отношение на територията и отношенията на Украйна със Запада. Най-добрият възможен резултат е замразен конфликт, който лесно може да се превърне отново в гореща война. Най-лошият възможен изход е ядрена война, която е малко вероятна, но не може да бъде изключена.

Второ, коя страна вероятно ще спечели войната? В крайна сметка Русия ще спечели войната, въпреки че няма да победи категорично Украйна. С други думи, тя няма да завладее цяла Украйна, което е необходимо за постигането на три от целите на Москва: сваляне на режима, демилитаризиране на Украйна и прекъсване на връзките на Киев със Запада в областта на сигурността. Но в крайна сметка Русия ще анексира голяма част от украинската територия, като същевременно ще превърне Украйна в нефункционираща осакатена държава, която няма да е в състояние да води голяма война срещу Русия в бъдеще. С други думи, Русия ще спечели грозна победа.

Преди да разгледам пряко тези въпроси, трябва да се спра на три предварителни точки. Като начало, опитвам се да предскажа бъдещето, което не е лесно, тъй като живеем в несигурен свят. Затова не твърдя, че разполагам с истината; всъщност някои от твърденията ми може да се окажат погрешни. Освен това не казвам какво бих искал да се случи. Не подкрепям нито едната, нито другата страна. Просто казвам какво според мен ще се случи, докато войната напредва. И накрая, не оправдавам поведението на Русия или действията на която и да е от държавите, участващи в конфликта. Просто обяснявам техните действия.

Сега нека премина към същността.

Къде сме днес
За да разберем накъде върви войната в Украйна е необходимо първо да оценим настоящата ситуация. Важно е да се знае как тримата основни актьори – Русия, Украйна и Западът - мислят за своята среда на заплаха и замислят целите си. Когато говорим за Запада обаче, имаме предвид най-вече Съединените щати, тъй като европейските им съюзници получават заповедите си от Вашингтон, когато става въпрос за Украйна. От съществено значение е да се разбере и настоящата ситуация на бойното поле. Нека започна със средата на заплаха и целите на Русия.

Обкръжаващата заплаха за Русия
От април 2008 г. насам е ясно, че руските лидери гледат на усилията на Запада да вкара Украйна в НАТО и да я превърне в западен бастион по границите на Русия като на екзистенциална заплаха. Всъщност президентът Путин и неговите помощници многократно изтъкнаха това в месеците преди руското нахлуване, когато им стана ясно, че Украйна е почти фактически член на НАТО. След началото на войната на 24 февруари 2022 г. Западът добави още един слой към тази екзистенциална заплаха като прие нов набор от цели, които руските лидери не могат да не разглеждат като изключително заплашителни. Ще кажа повече за западните цели по-долу, но е достатъчно да се каже тук, че Западът е решен да победи Русия и да я изхвърли от редиците на великите сили, ако не и да предизвика смяна на режима или дори да предизвика Русия да се разпадне, както направи Съветският съюз през 1991 г.

В голяма реч, която Путин произнесе през февруари (2023 г.), той подчерта, че Западът е смъртна заплаха за Русия. "През годините, последвали разпадането на Съветския съюз - каза той, - Западът не спираше да се опитва да подпали постсъветските държави и най-важното, да довърши Русия като най-голямата оцеляла част от историческите територии на нашата държава. Западът насърчаваше и спонсорираше терористи да извършват бунтове и терористични атаки в Руската федерация, провокираше регионални конфликти по периметъра на нашите граници, пренебрегваше нашите интереси и се опитваше да ограничи и потисне нашата икономика." Освен това Путин подчерта още, че: "Западният елит не крие целта си, която е, цитирам, "стратегическото поражение на Русия". Какво означава това за нас руснаците? Това означава, че те планират да ни довършат веднъж завинаги." Путин каза още: "това представлява екзистенциална заплаха за нашата страна". Руските лидери също виждат в режима в Киев заплаха за Русия, не само защото е тясно свързан със Запада, но и защото го смятат за потомък на фашистките украински сили, които се сражаваха заедно с нацистка Германия срещу Съветския съюз през Втората световна война.

Целите на Русия
От гледна точка на Русия, тя трябва да спечели тази война тъй като смята, че е изправена пред заплаха за своето оцеляване. Но как изглежда победата? Идеалният резултат преди началото на войната през февруари 2022 г. беше превръщането на Украйна в неутрална държава и уреждането на гражданската война в Донбас, която противопоставяше украинското правителство срещу етническите руснаци и рускоговорящите, които искаха по-голяма автономия, ако не и независимост за своя регион Донбас. Изглежда, че тези цели все още са били реалистични през първия месец на войната и всъщност са били в основата на преговорите в Истанбул между Киев и Москва през март 2022 г. Ако руснаците бяха постигнали тези цели тогава, настоящата война щеше да бъде или предотвратена, или бързо прекратена.

Но сделка, която да удовлетворява целите на Русия вече не е на дневен ред. В обозримо бъдеще Украйна и НАТО са свързани помежду си и нито една от тях не е склонна да приеме украинския неутралитет. Освен това режимът в Киев е анатема за руските лидери, които искат той да изчезне. Руснаците говорят не само за "денацификация" на Украйна, но и за "демилитаризация" - две цели, които вероятно изискват завладяване на цяла Украйна, принуждаване на военните ѝ сили да се предадат и установяване на приятелски към Москва режим в Киев.

Решителна победа от този вид е малко вероятно да се случи поради различни причини. Руската армия не е достатъчно голяма за подобна задача, която вероятно ще изисква поне два милиона души. Нещо повече, Западът ще положи огромни усилия, за да попречи на Русия да превземе цяла Украйна. И накрая, руснаците биха окупирали огромна територия, вкл. Западна Украйна, която е населена с етнически украинци, които ненавиждат руснаците и биха оказали яростна съпротива на окупацията. Опитът да се завладее цяла Украйна и да се подчини на волята на Москва със сигурност ще завърши с катастрофа.

Като оставим настрана реториката за денацификация и демилитаризация на Украйна, конкретните цели на Русия включват завладяване и анексиране на голяма част от украинската територия, като същевременно превръща Украйна в нефункционираща осакатена държава. По този начин способността на Украйна да води бъдеща война срещу Русия ще бъде значително намалена и е малко вероятно Украйна да се класира за членство в ЕС или НАТО, защото няма да изпълни критериите. Нещо повече, една разбита Украйна ще бъде особено уязвима за руска намеса във вътрешната си политика. Накратко, Украйна няма да бъде западен бастион на НАТО на границата с Русия.

Как би изглеждала тази нефункционираща украинска държава? Москва официално е анексирала Крим и четири други украински области - Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка, които заедно представляват около 23% от общата територия на Украйна преди избухването на кризата през февруари 2014 г. Руските лидери подчертаха, че нямат намерение да се отказват от тази територия, част от която Русия все още не контролира. Всъщност има основания да се смята, че Русия ще анексира допълнителни украински територии, ако разполага с военния потенциал да го направи на разумна цена. Трудно е обаче да се каже колко допълнителни украински територии ще се опита да анексира Москва, както ясно заявява самият Путин.

Руското мислене вероятно се влияе от три изчисления. Москва има мощен стимул да завладее и трайно да анексира украинска територия, която е гъсто населена с етнически руснаци и рускоговорящи. Тя ще иска да ги защити от украинското правителство - което е станало враждебно към всичко руско - и да се увери, че никъде в Украйна няма да има гражданска война като тази, която се водеше в Донбас между февруари 2014 г. и февруари 2022 г. В същото време Русия ще иска да избегне контрола върху територия, населена до голяма степен с враждебно настроени етнически украинци, което поставя значителни ограничения пред по-нататъшната руска експанзия. И накрая, превръщането на Украйна в нефункционираща осакатена държава ще изисква от Москва да завземе значителни количества украинска територия, така че Русия да е в добра позиция да нанесе значителни щети на украинската икономика. Контролирането на цялата украинска брегова линия по Черно море например ще даде на Москва значителен икономически натиск върху Киев.

Тези три изчисления показват, че Русия вероятно ще се опита да анексира четирите области - Днепропетровска, Харковска, Николаевска и Одеска, които се намират непосредствено на запад от четирите области, които вече е анексирала - Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка. Ако това се случи, Русия ще контролира приблизително 43% от територията на Украйна отпреди 2014 г.

Заплахите за Запада
Може би сега е трудно да се повярва, но преди избухването на кризата в Украйна през февруари 2014 г. западните лидери не разглеждаха Русия като заплаха за сигурността. Лидерите на НАТО например разговаряха с президента на Русия за "нов етап на сътрудничество към истинско стратегическо партньорство" на срещата на върха на алианса в Лисабон през 2010 г. Не е изненадващо, че разширяването на НАТО преди 2014 г. не беше обосновано от гледна точка на сдържането на опасна Русия. Всъщност именно руската слабост позволи на Запада да натъпче в гърлото на Русия първите два транша от разширяването на НАТО през 1999 и 2004 г., а след това позволи на администрацията на Джордж Буш-младши да си помисли през 2008 г., че Русия може да бъде принудена да приеме присъединяването на Грузия и Украйна към НАТО. Но това предположение се оказа погрешно и когато през 2014 г. избухна украинската криза, Западът изведнъж започна да представя Русия като опасен враг, който трябва да бъде сдържан, ако не и отслабен.

От началото на войната през февруари 2022 г. възприятието на Запада за Русия непрекъснато ескалира до точката, в която Москва вече се възприема като екзистенциална заплаха. Съединените щати и техните съюзници от НАТО са дълбоко въвлечени във войната на Украйна срещу Русия. Нещо повече, те ясно заявиха недвусмисления си ангажимент да спечелят войната и да запазят суверенитета на Украйна. Следователно загубата на войната би имала изключително негативни последици за Вашингтон и за НАТО. Репутацията на Америка за компетентност и надеждност ще бъде силно накърнена, което ще се отрази на начина, по който нейните съюзници, както и противниците ѝ - особено Китай - се отнасят към САЩ. Освен това почти всяка европейска държава в НАТО вярва, че алиансът е незаменим чадър за сигурност. Ето защо възможността НАТО да бъде сериозно засегната - може би дори разбита - ако Русия победи в Украйна, е причина за дълбока загриженост сред нейните членове.

Освен това западните лидери често представят войната в Украйна като неразделна част от по-широка глобална борба между автокрацията и демокрацията, която е манихейска по своята същност. Освен това се казва, че бъдещето на свещения "международен ред, основан на правила" зависи от победата над Русия. Както заяви крал Чарлз през март тази година (2023 г.): "Сигурността на Европа, както и нашите демократични ценности са застрашени." По подобен начин резолюция, внесена в Конгреса на САЩ през април, заявява: "Интересите на Съединените щати, европейската сигурност и каузата за международен мир зависят от... украинската победа." Неотдавнашна статия във "The Washington Post" отразява начина, по който Западът се отнася към Русия като към екзистенциална заплаха: "Лидерите на повече от 50 други държави, подкрепящи Украйна, изразиха подкрепата си като част от апокалиптична битка за бъдещето на демокрацията и международното върховенство на закона срещу автокрацията и агресията, които Западът не може да си позволи да загуби."

Целите на Запада
Както трябва да е ясно, Западът е твърдо решен да победи Русия. Президентът Байдън неведнъж е заявявал, че Съединените щати са в тази война, за да я спечелят. "Украйна никога няма да бъде победа за Русия". Войната трябва да завърши със "стратегически провал" за Русия. Вашингтон, подчертава Байдън, ще остане в битката "толкова дълго, колкото е необходимо". По-конкретно, целта е да се разгроми руската армия в Украйна - заличавайки териториалните ѝ придобивки - и да се осакати икономиката ѝ със смъртоносни санкции. Ако успее, Русия ще бъде изхвърлена от редиците на великите сили, което ще я отслаби до степен, в която няма да може да заплашва да нахлуе отново в Украйна. Западните лидери имат и допълнителни цели, които включват смяна на режима в Москва, изправяне на Путин пред съда като военнопрестъпник и евентуално разделяне на Русия на по-малки държави.

В същото време Западът остава ангажиран с приемането на Украйна в НАТО, въпреки че в алианса има разногласия кога и как ще стане това. Йенс Столтенберг, генерален секретар на алианса, заяви на пресконференция в Киев през април (2023 г.), че "позицията на НАТО остава непроменена и че Украйна ще стане член на алианса". В същото време той подчерта, че "първата стъпка към евентуално членство на Украйна в НАТО е да се гарантира, че Украйна ще надделее над Русия и затова САЩ и техните партньори предоставят безпрецедентна подкрепа за Украйна." Предвид тези цели е ясно защо Русия гледа на Запада като на екзистенциална заплаха.

Заплахи и цели за Украйна
Няма съмнение, че Украйна е изправена пред екзистенциална заплаха като се има предвид, че Русия се стреми да я разчлени и да направи така, че оцелялата държава да бъде не само икономически слаба, но и да не бъде нито де факто, нито де юре член на НАТО. Няма съмнение също така, че Киев споделя целта на Запада да победи и сериозно да отслаби Русия, за да може да си върне загубената територия и да я задържи завинаги под украински контрол. Както президентът Зеленски наскоро каза на президента Си Дзинпин: "Не може да има мир, който се основава на териториални компромиси." Украинските лидери естествено остават твърдо решени да се присъединят към ЕС и НАТО и да превърнат Украйна в неразделна част от Запада.

В обобщение, тримата ключови актьори във войната в Украйна вярват, че са изправени пред екзистенциална заплаха, което означава, че всеки от тях смята, че трябва да спечели войната или в противен случай ще понесе ужасни последствия.

Бойното поле днес
Преминавайки към събитията на бойното поле, войната се е превърнала във война на изтощение, в която всяка от страните се стреми основно да обезкърви другата страна и да я накара да се предаде. Разбира се, и двете страни се стремят да завладеят територия, но тази цел е от второстепенно значение, особено за Русия.

Украинските военни имаха надмощие през втората половина на 2022 г., което им позволи да си върнат територия от Русия в Харковска и Херсонска област. Но Русия отговори на тези поражения, като мобилизира 300 000 допълнителни войници, реорганизира армията си, скъси фронтовата линия и се поучи от грешките си. Мястото на бойните действия през 2023 г. е в Източна Украйна, главно в Донецка и Запорожка област. През тази година руснаците имаха превес, главно защото имаха значително предимство в артилерията, която е най-важното оръжие във войната на изтощение.

Предимството на Москва беше очевидно в битката за Бахмут, която вече приключи, когато руснаците превзеха този град в края на май (2023 г.). Въпреки че на руските сили бяха нужни десет месеца, за да поемат контрола над Бахмут, те нанесоха огромни загуби на украинските сили с артилерията си. Малко след това, на 5 юни, Украйна започна своята дългоочаквана контраофанзива на различни места в областите Донецк и Запорожие. Целта е да се проникне в предните линии на отбраната на Русия, да се нанесе зашеметяващ удар на руските сили и да се върне значителна част от украинската територия, която сега е под руски контрол. По същество целта е да се повторят успехите на Украйна в Харков и Херсон през 2022 г.

Досега украинската армия не е постигнала голям напредък в постигането на тези цели и вместо това е затънала в смъртоносни битки с руските сили. През 2022 г. Украйна постигна успех в кампаниите в Харков и Херсон, защото армията ѝ превъзхождаше по численост свръхразпръснатите малобройни руски сили. Днес случаят не е такъв: Украйна атакува срещу добре подготвени руски отбранителни линии. Но дори и украинските сили да пробият тези отбранителни линии, руските войски бързо ще стабилизират фронта и битките на изтощение ще продължат. Украинците са в неизгодно положение в тези сблъсъци, защото руснаците имат значително предимство в огневата мощ.

Накъде сме се запътили
Позволете ми да превключа на друга предавка и да се отдалеча от настоящето, за да поговоря за бъдещето, като започна с това как вероятно ще се развият събитията на бойното поле занапред. Както беше отбелязано, смятам че Русия ще спечели войната, което означава, че в крайна сметка ще завладее и анексира значителна част от украинската територия, оставяйки Украйна като нефункционираща държава. Ако съм прав, това ще бъде тежко поражение за Украйна и Запада.

В този изход обаче има и положителна страна: руската победа значително намалява заплахата от ядрена война, тъй като ядрената ескалация е най-вероятна, ако украинските сили печелят победи на бойното поле и заплашват да си върнат всички или повечето от териториите, които Киев е загубил в полза на Москва. Руските лидери със сигурност ще се замислят сериозно за използването на ядрени оръжия, за да спасят ситуацията.

На какво се основава твърдението ми, че руснаците вероятно ще спечелят войната?
Войната в Украйна, както беше подчертано, е война на изтощение, в която завземането и задържането на територия е от второстепенно значение, особено за Русия. Целта на войната на изтощение е да се изтощят силите на другата страна до точката, в която тя или се отказва от битката, или е толкова отслабена, че вече не може да защитава оспорваната територия. Кой ще спечели войната на изтощаване до голяма степен зависи от три фактора: баланс на решимостта между двете страни; баланс на населението между тях; и съотношението между броя на жертвите. Руснаците имат решаващо предимство по отношение на броя на населението и значително предимство по отношение на съотношението между жертвите и ранените; двете страни са равнопоставени по отношение на решимостта.

Помислете за баланса на решимостта. Както беше отбелязано, и Русия, и Украйна вярват, че са изправени пред екзистенциална заплаха, и естествено и двете страни са напълно ангажирани да спечелят войната. Следователно е трудно да се види някаква значима разлика в бойния им морал. Що се отнася до броя на населението, преди началото на войната през февруари 2022 г. Русия имаше предимство от приблизително 3,5:1. Оттогава насам съотношението се е променило забележимо в полза на Русия. Около осем милиона украинци са избягали от страната, което отнема от населението на Украйна. Приблизително три милиона от тези емигранти са отишли в Русия, увеличавайки нейното население. Освен това в териториите, които сега контролира Русия, вероятно живеят още около четири милиона украински граждани, което допълнително променя дисбаланса на населението в полза на Русия. Ако се съберат тези цифри, Русия има предимство от приблизително 5:1 по отношение на броя на населението.

И накрая, има съотношение между броя на жертвите и броя на ранените, което е спорен въпрос от началото на войната през февруари 2022 г. Общоприетото мнение в Украйна и на Запад е, че броят на жертвите от двете страни е приблизително равен или че руснаците са понесли повече жертви от украинците. Ръководителят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов стига дотам да твърди, че в битката за Бахмут руснаците са загубили 7,5 войници на всеки един украински войник. Тези твърдения са погрешни. Украинските сили със сигурност са претърпели много по-големи загуби от руските си противници по една причина: Русия разполага с много повече артилерия от Украйна.

При войната на изтощение артилерията е най-важното оръжие на бойното поле. В армията на САЩ артилерията е широко известна като "царя на битката", тъй като тя е основно отговорна за убиването и раняването на войниците, които водят сраженията. Следователно балансът на артилерията е от огромно значение в една война на изтощение. По почти всички данни руснаците имат предимство в артилерията между 5:1 и 10:1 в зависимост от момента на западните доставки, което поставя украинската армия в значително неизгодно положение на бойното поле.

Едно възможно предизвикателство към моя анализ е да се твърди, че Русия е агресор в тази война, а агресорът неизменно понася много по-големи загуби от защитника, особено ако атакуващите сили участват в широки фронтови нападения, което често се твърди, че е начинът на действие на руските военни. В крайна сметка агресорът е на открито и в движение, докато защитникът се сражава предимно от фиксирани позиции, които осигуряват значително прикритие. Тази логика е в основата на известното правило 3:1, според което атакуващите сили се нуждаят от поне три пъти повече войници от защитниците, за да спечелят битката. Но има проблеми с тази аргументация, когато се приложи към войната в Украйна.

Първо, не само руснаците са инициирали настъпателни кампании в хода на войната. Всъщност украинците започнаха две големи офанзиви през миналата година, които доведоха до широко провъзгласени победи: Харковската офанзива през септември 2022 г. и Херсонската офанзива между август и ноември 2022 г. Въпреки че и при двете кампании украинците постигнаха значителни териториални придобивки, руската артилерия нанесе тежки загуби на атакуващите сили. На 5 юни украинците започнаха друга голяма офанзива срещу руските сили, които са по-многобройни и далеч по-добре подготвени от тези, срещу които украинците се сражаваха в Харков и Херсон.

Второ, разликата между атакуващи и защитници в голяма битка обикновено не е черно-бяла. Когато една армия атакува друга, защитникът неизменно предприема контраатаки. С други думи, защитникът преминава в нападение, а нападателят - в отбрана. В хода на една продължителна битка всяка от страните вероятно ще извършва много атаки и контраатаки, както и ще защитава фиксирани позиции. Това движение напред-назад обяснява защо съотношението между броя на жертвите в битките от Гражданската война в САЩ и Първата световна война често е приблизително еднакво, а не благоприятно за армията, която е започнала да се отбранява. Всъщност армията, която нанася първия удар, понякога понася по-малко жертви от армията-мишена. Накратко, защитата обикновено включва много нападение.

От украинските и западните новини става ясно, че украинските сили често предприемат контраатаки срещу руските сили. Помислете за този разказ в The Washington Post за боевете по-рано тази година в Бахмут: "Има такова плавно движение", казва украински първи лейтенант. Руските атаки по фронта позволяват на силите им да напреднат с няколкостотин метра, преди да бъдат изтласкани обратно часове по-късно. Трудно е да се различи къде точно е фронтовата линия, защото тя се движи като желе - казва той." Предвид огромното артилерийско предимство на Русия, изглежда разумно да се предположи, че съотношението между броя на жертвите и броя на пострадалите при тези украински контраатаки е в полза на руснаците.

Трето, руснаците не прилагат - поне не често - широкомащабни фронтални атаки, които целят бързо придвижване напред и завземане на територия, но които биха изложили техните атакуващи сили на унищожителен огън от страна на украинските защитници. Както обяснява генерал Сергей Суровикин: "Имаме различна стратегия... Щадим всеки войник и упорито смиламе настъпващия враг." На практика руските войски са възприели интелигентна тактика, която намалява броя на жертвите им. Предпочитаната от тях тактика е да предприемат сондиращи атаки срещу фиксирани украински позиции с малки пехотни части, което кара украинските сили да ги атакуват с минохвъргачки и артилерия. Този отговор позволява на руснаците да определят къде се намират украинските защитници и тяхната артилерия. След това руснаците използват голямото си предимство в артилерията, за да ударят противниците си. След това руска малка пехота отново се придвижва напред; и когато срещнат сериозна украинска съпротива, повтарят процеса. Тези тактики помагат да се обясни защо Русия напредва бавно в превземането на контролирана от Украйна територия.

Човек може да си помисли, че Западът може да допринесе за изравняване на съотношението между жертвите и ранените, като снабди Украйна с много повече артилерийски тръби и снаряди и по този начин елиминира значителното предимство на Русия с това изключително важно оръжие. Това обаче няма да се случи скоро, просто защото нито Съединените щати, нито техните съюзници разполагат с необходимия промишлен капацитет за масово производство на артилерийски тръби и снаряди за Украйна. Най-доброто, което Западът може да направи - поне през следващата година - е да запази съществуващия дисбаланс на артилерията между Русия и Украйна, но и това ще бъде трудна задача.

Украйна не може да направи почти нищо, за да се справи с проблема, тъй като възможностите ѝ за производство на оръжия са ограничени. Украйна е почти изцяло зависима от Запада не само по отношение на артилерията, но и на всички видове основни оръжейни системи. Русия, от друга страна, разполага с внушителен капацитет за производство на оръжия, с който започна войната и който беше увеличен след началото на сраженията. Наскоро Путин заяви: "Нашата отбранителна промишленост набира скорост с всеки изминал ден. През последната година сме увеличили военното производство 2,7 пъти. Производството ни на най-важните оръжия се е увеличило десет пъти и продължава да се увеличава. Заводите работят на две или три смени, а някои от тях са заети денонощно." Накратко, като се има предвид печалното състояние на промишлената военна база на Украйна, тя не е в състояние да води сама война на изтощение. Тя може да го направи само с подкрепата на Запада. Но дори и тогава тя е обречена да загуби.

Неотдавна се случи нещо, което допълнително увеличава предимството на Русия в огневата мощ срещу Украйна. През първата година на войната руската въздушна мощ имаше малко влияние върху случващото се в сухопътната война, главно защото украинската противовъздушна отбрана беше достатъчно ефективна, за да държи руските самолети далеч от фронта. Но руснаците сериозно отслабиха противовъздушната отбрана на Украйна, което сега позволява на руските военновъздушни сили да нанасят удари по украинските сухопътни сили на фронтовата линия или непосредствено зад нея. Освен това Русия разви способността да оборудва огромния си арсенал от 500-килограмови бомби с комплекти за насочване, които ги правят особено смъртоносни.

В обобщение, съотношението между броя на жертвите и броя на ранените ще продължи да бъде в полза на руснаците в обозримо бъдеще, което е от огромно значение в една война на изтощение. Освен това Русия е в много по-добра позиция за водене на война на изтощение, тъй като населението ѝ е много по-голямо от това на Украйна. Единствената надежда на Киев да спечели войната е Москва да се срине политически, но това е малко вероятно като се има предвид, че руските лидери разглеждат Запада като екзистенциална опасност.

Перспективи за договаряне на мирно споразумение
Все повече гласове от цял свят призовават всички страни в украинската война да се обърнат към дипломацията и да договорят трайно мирно споразумение. Това обаче няма да се случи. Съществуват твърде много сериозни пречки за скорошно прекратяване на войната, а още по-малко за сключване на споразумение, което да доведе до траен мир. Най-добрият възможен резултат е замразен конфликт, в който и двете страни продължават да търсят възможности да отслабят другата страна и в който съществува постоянна опасност от подновяване на сраженията.

На най-общо ниво мирът не е възможен, защото всяка страна гледа на другата като на смъртна заплаха, която трябва да бъде победена на бойното поле. Едва ли има място за компромис с другата страна при тези обстоятелства. Има и две конкретни спорни точки между воюващите страни, които са неразрешими. Едната пречка касае територията, докато другата се отнася до украинския неутралитет. Украинските власти са дълбоко решени да си върнат цялата изгубена територия – включително Крим. Кой може да ги обвини? Но Русия официално анексира Крим, Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие и е твърдо решена да запази тези територии. Всъщност има причина да се смята, че Москва ще анексира още украински територии, ако може.

Другият гордиев възел засяга отношенията на Украйна със Запада. По разбираеми причини Украйна иска гаранция за сигурност след края на войната, която само Западът може да осигури. Това означава де факто или де юре членство в НАТО, тъй като никоя друга държава не може да защити Украйна. На практика всички руски лидери обаче изискват неутрална Украйна, което означава липса на военни връзки със Запада и по този начин липса на чадър за сигурност за Киев. Няма начин този кръг да бъде затворен.

Има още две пречки пред мира: национализмът, който вече се е превърнал в хипернационализъм и пълната липса на доверие от страна на Русия.

Национализмът е могъща сила в Украйна вече повече от век, а антагонизмът към Русия отдавна е един от основните му елементи. Избухването на настоящия конфликт на 22 февруари 2014 г. подхрани тази враждебност, като накара украинския парламент да приеме на следващия ден законопроект, който ограничава използването на руски и други малцинствени езици - ход, който спомогна за началото на гражданската война в Донбас. Анексирането на Крим от Русия малко след това влоши още повече ситуацията. Противно на общоприетото мнение на Запад, Путин разбираше, че Украйна е отделна нация от Русия и че конфликтът между етническите руснаци и рускоговорящите, живеещи в Донбас, и украинското правителство е изцяло свързан с "националния въпрос".

Руското нахлуване в Украйна, което пряко противопоставя двете страни в продължителна и кървава война, превърна този национализъм в хипернационализъм. Презрението и омразата завладяват украинското общество, което създава мощни стимули за елиминиране на тази заплаха - с насилие, ако е необходимо. Примерите са много.

Както може да се очаква, украинското правителство се занимава с "дерусификация" и "деколонизация", която включва изчистване на библиотеките от книги на руски автори, преименуване на улици, чиито имена са свързани с Русия, сваляне на статуи на личности като Екатерина Велика, забрана на руската музика, прекъсване на връзките между Украинската православна църква и Руската православна църква и свеждане до минимум на употребата на руския език. Отношението на Украйна към Русия може би се обобщава най-добре от лаконичния коментар на Зеленски: "Ние няма да простим. Няма да забравим."

 Не е изненадващо, че руснаците също работят за русифициране и заличаване на украинската култура в районите, които Москва е анексирала. Тези мерки включват издаване на руски паспорти, промяна на учебните програми в училищата, замяна на украинската гривна с руска рубла, преименуване на градове. Бахмут например вече е Артемовск, а украинският език вече не се изучава в училищата в Донецка област. Очевидно руснаците също няма да простят, нито да забравят.

Възходът на хипернационализма е предсказуем по време на война не само защото правителствата разчитат силно на национализма, за да мотивират хората си да подкрепят страната си докрай, но и защото смъртта и разрушенията, които идват с войната - особено с продължителните войни - подтикват всяка страна да дехуманизира и мрази другата. В случая с Украйна ожесточеният конфликт за националната идентичност допълнително подклажда огъня.

Хипернационализмът естествено затруднява сътрудничеството на всяка от страните с другата и дава на Русия основание да завзема територии, които са пълни с етнически руснаци и рускоговорящи. Вероятно много от тях биха предпочели да живеят под руски контрол, като се има предвид враждебното отношение на украинското правителство към всичко руско. В процеса на анексиране на тези земи руснаците вероятно ще изгонят определен брой етнически украинци най-вече поради опасения, че ако останат, те ще се разбунтуват срещу руското управление. Това развитие на събитията ще подхрани още повече омразата между руснаци и украинци, което ще направи компромиса за територията практически невъзможен.

Има още една причина, поради която не е възможно да се постигне трайно мирно споразумение. Руските лидери не вярват нито на Украйна, нито на Запада че ще преговарят добросъвестно, което не означава, че украинските и западните лидери вярват на руските си колеги. Липсата на доверие е очевидна за всички страни, но е особено остра от страна на Москва поради неотдавнашна серия от разкрития.

Източникът на проблема е случилото се в преговорите по споразумението Минск II от 2015 г., което беше рамка за прекратяване на конфликта в Донбас. Френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел изиграха централна роля в изработването на тази рамка, въпреки че се консултираха широко както с Путин, така и с украинския президент Петро Порошенко. Тези четирима души бяха и основните участници в последвалите преговори. Няма съмнение, че Путин беше решен да направи така, че Минск да работи. Но Оланд, Меркел и Порошенко - както и Зеленски - дадоха ясно да се разбере, че не се интересуват от прилагането на Минск, а вместо това го разглеждат като възможност да се спечели време за Украйна да изгради армията си, за да може да се справи с въстанието в Донбас. Както Меркел заяви пред Die Zeit, това беше "опит да се даде на Украйна време ... да стане по-силна". По същия начин Порошенко заяви: "Нашата цел беше, първо, да спрем заплахата или поне да отложим войната - да си осигурим осем години, за да възстановим икономическия растеж и да създадем мощни въоръжени сили".

Малко след интервюто на Меркел в Die Zeit през декември 2022 г. Путин заяви на пресконференция: "Мислех, че другите участници в това споразумение са поне честни, но не, оказа се, че и те ни лъжат и искат само да напомпат Украйна с оръжие и да я подготвят за военен конфликт." По-нататък той заяви, че това, че е бил заблуден от Запада, го е накарало да пропусне възможността да реши проблема с Украйна при по-благоприятни за Русия обстоятелства: "Очевидно се ориентирахме твърде късно, ако трябва да бъда честен. Може би трябваше да започнем всичко това [военната операция] по-рано, но ние просто се надявахме, че ще успеем да го решим в рамките на Минските споразумения." След това Путин даде да се разбере, че двуличието на Запада ще усложни бъдещите преговори: "Доверието вече е почти нулево, но след такива изявления как бихме могли да преговаряме? За какво? Можем ли да сключим някакви споразумения с когото и да било и къде са гаранциите?"

В обобщение, едва ли има шанс войната в Украйна да завърши със значимо мирно споразумение. Вместо това е вероятно войната да се проточи поне още една година и в крайна сметка да се превърне в замразен конфликт, който може отново да се превърне в гореща война.

Последици
Липсата на жизнеспособно мирно споразумение ще има различни ужасни последици. Отношенията между Русия и Запада например вероятно ще останат дълбоко враждебни и опасни в обозримо бъдеще. Всяка от страните ще продължи да демонизира другата, като същевременно ще работи усилено, за да увеличи максимално количеството болка и неприятности, които причинява на своя съперник. Тази ситуация със сигурност ще надделее, ако сраженията продължат; но дори ако войната се превърне в замразен конфликт, нивото на враждебност между Русия и Запада едва ли ще се промени много.

Москва ще се стреми да използва съществуващите пукнатини между европейските държави, като същевременно работи за отслабване на трансатлантическите отношения, както и на ключови европейски институции като ЕС и НАТО. Като се имат предвид щетите, които войната нанесе и продължава да нанася на европейската икономика, като се има предвид нарастващото разочарование в Европа от перспективата за безкрайна война в Украйна и като се имат предвид различията между Европа и Съединените щати по отношение на търговията с Китай, руските лидери трябва да намерят благоприятна почва за причиняване на проблеми на Запада. Тази намеса естествено ще засили русофобията в Европа и Съединените щати, влошавайки още повече лошата ситуация.

Западът от своя страна ще запази санкциите срещу Москва и ще ограничи до минимум икономическите контакти между двете страни, като целта е да се навреди на руската икономика. Освен това Западът със сигурност ще работи с Украйна, за да помогне за генерирането на нови насилствени актове и саботаж в териториите, които Русия отне от Украйна. В същото време Съединените щати и техните съюзници ще продължат да провеждат твърда политика на сдържане спрямо Русия, която според мнозина ще бъде засилена от присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО и разполагането на значителни сили на НАТО в Източна Европа. Разбира се, Западът ще продължи да се стреми да вкара Грузия и Украйна в НАТО, дори и това да е малко вероятно да се случи. И накрая, американският и европейският елит със сигурност ще запазят ентусиазма си да насърчават смяната на режима в Москва и да изправят Путин пред съда за действията на Русия в Украйна.

Отношенията между Русия и Запада не само ще продължат да бъдат отровни, но и опасни, тъй като ще съществува постоянно възможност за ядрена ескалация между Русия и САЩ.

Унищожаването на Украйна
Украйна беше в тежко икономическо и демографско положение още преди началото на войната миналата година. Опустошенията, нанесени на Украйна след руската инвазия, са ужасяващи. Изследвайки събитията през първата година на войната, Световната банка заявява, че инвазията "е нанесла невъобразими поражения на народа на Украйна и на икономиката на страната, като през 2022 г. БВП се е свил със зашеметяващите 29,2%". Не е изненадващо, че Киев се нуждае от масивни инжекции от чуждестранна помощ само за да поддържа правителството да работи, да не говорим за воденето на война. Освен това Световната банка изчислява, че за възстановяването на Украйна ще са необходими около 411 млрд. долара. В доклада се съобщава, че бедността "се е увеличила от 5,5% през 2021 г. до 24,1% през 2022 г., което е тласнало още 7,1 милиона украинци към бедност и оттегляйки 15 години напредък." Градовете са разрушени, около 8 милиона украинци са напуснали страната, а около 7 милиона са вътрешно разселени. И със сигурност Украйна е понесла много жертви на бойното поле.

Бъдещето на Украйна изглежда крайно мрачно. Войната не показва признаци за скорошен край, което означава повече разрушения на инфраструктура и жилища, повече разрушения на градове, повече цивилни и военни смъртни случаи и повече щети за икономиката. И не само, че има вероятност Украйна да загуби още повече територии в полза на Русия, но според Европейската комисия "войната е насочила Украйна към необратим демографски упадък." За да влошат нещата, руснаците ще работят извънредно, за да поддържат бедната Украйна икономически слаба и политически нестабилна. Продължаващият конфликт също има вероятност да подхрани още повече корупцията, която отдавна е остър проблем, и допълнително да засили екстремистките групи в Украйна. Трудно е да си представим Киев някога да изпълни критериите, необходими за присъединяване към ЕС или НАТО.

Политиката на САЩ към Китай

Китай е големият победител в този конфликт. САЩ безумно и глуповато тласнаха Русия в съюз с Китай, което е нарушение на баланса на силовата политика. Това е манна небесна за китайците. От гледна точка на Китай най-добрият изход би бил ако войната продължи и Русия не загуби, а САЩ останат дълбоко ангажирани и разочаровани в Европа, така че да не могат да се концентрират върху Китай и Тайван. Войната в Украйна възпрепятства усилията на САЩ за сдържане на Китай, което е от първостепенно значение за американската сигурност. Американците разглеждат Китай като по-сериозна заплаха от Русия. Много е важно да се разбере, че Китай е равностоен конкурент на Съединените щати. Китай е изгряваща велика сила и е заплаха за САЩ по начин, по който Русия не е. Всъщност геополитическата логика на баланса на силите гласи, че САЩ трябва да се съюзят с Русия срещу Китай и да насочат всички сили към Източна Азия. Вместо това войната в Украйна сближи Пекин и Москва, като същевременно предостави на Китай мощен стимул да се увери, че Русия няма да бъде победена, а Съединените щати ще останат обвързани в Европа, възпрепятствайки усилията им да се насочат към Източна Азия.
 

Заключение
Вече трябва да е ясно, че войната в Украйна е огромно бедствие, което едва ли ще приключи скоро, а когато това стане, резултатът няма да е траен мир. Необходимо е да кажем няколко думи за това как Западът се озова в тази ужасна ситуация.

Общоприетото схващане за началото на войната е, че на 24 февруари 2022 г. Путин е започнал непровокирана атака, която е била мотивирана от грандиозния му план за създаване на велика Русия. Казват, че Украйна е първата страна, която той възнамерява да завладее и анексира, но не и последната. Както съм казвал многократно, няма никакви доказателства в подкрепа на тази линия на аргументация и всъщност има значителни доказателства, които пряко ѝ противоречат. Макар да няма съмнение, че Русия нахлу в Украйна, крайната причина за войната беше решението на Запада - и тук става дума най-вече за Съединените щати - да превърне Украйна в западен бастион на границата с Русия. Ключовият елемент в тази стратегия беше включването на Украйна в НАТО - ход, който не само Путин, но и цялата руска външнополитическа върхушка разглеждаше като екзистенциална заплаха, която трябваше да бъде елиминирана.

Често се забравя, че много американски и европейски политици и стратези от самото начало се противопоставяха на разширяването на НАТО, защото разбираха, че руснаците ще го възприемат като заплаха и че тази политика в крайна сметка ще доведе до катастрофа. Списъкът на противниците включва Джордж Кенън, както и министърът на отбраната на президента Клинтън, Уилям Пери, така и неговият председател на Обединения началник-щаб, генерал Джон Шаликашвили, Пол Нитце, Робърт Гейтс, Робърт Макнамара, Ричард Пайпс и Джак Матлок, само за да назовем някои от тях. На срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г. френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел се противопоставиха на плана на президента Джордж У. Буш да включи Украйна в НАТО. По-късно Меркел заяви, че противопоставянето ѝ се основава на убеждението ѝ, че Путин ще го изтълкува като "обявяване на война".

Разбира се, противниците на разширяването на НАТО бяха прави, но те загубиха битката и НАТО тръгна на изток, което в крайна сметка провокира руснаците да започнат превантивна война. Ако Съединените щати и техните съюзници не бяха предприели действия за присъединяване на Украйна към НАТО през април 2008 г. или ако бяха склонни да се съобразят с опасенията на Москва за сигурността след избухването на украинската криза през февруари 2014 г., днес в Украйна вероятно нямаше да има война и границите ѝ щяха да изглеждат така, както при получаването на независимостта ѝ през 1991 г. Западът допусна колосална грешка, за която самият Запад не е готов да плати.

https://mearsheimer.substack.com/p/the-darkness-ahead-where-the-ukraine?r=6o004&utm_campaign=post&utm_medium=web

преди 16 минути, kosyo написа:

Много ви здраве от Мадяр:

Викат първата регистирана загуба на https://en.wikipedia.org/wiki/9M337_Sosna-R .Добре хвърли боба

Да беше показал какво се е случило и на следните координати - 46.925957, 32.233450. Може да използва и същите възклицания.

преди 3 минути, maxthon написа:

Да беше показал какво се е случило и на следните координати - 46.925957, 32.233450. Може да използва и същите възклицания.

А бъдито от Зрънчо се обади.. Как си братчед - толкова пъти те споменавам и чак сега да ми отговориш-  нали знаеш че не си оставаш пак най-слабия пропагандатор тук?

Между другото съм адски впечатлен от това безаналогово чудо на руZкия гений представен на "Армия-2023" - подвижен храм. Има хладилник, душ, умивалник и 2 легла. Това вдига левъла почти на 100%

 

преди 3 минути, kosyo написа:

А бъдито от Зрънчо се обади.. Как си братчед - толкова пъти те споменавам и чак сега да ми отговориш-  нали знаеш че не си оставаш пак най-слабия пропагандатор тук?

E очаквам да отговориш нещо за въпросните координати, но явно имам много големи очаквания, че все пак ще говориш по темата и няма да я извърташ. Или очаквах да коментираш как едно дронче си снима най-необезпокоявано срещу радара и след това последва и лек обстрел по зоната. За съжаление освен радарчето (което се оказа от комплекс s300) се оказа, че на мястото имаше и две пускови установки със стърчащи (няма да пиша като какво) тръби. Получи се същия ефект и имаше и детонация на боекомплект и принудителен старт на една от ракетите. За мен това е честна сделка - един дивизион S300 (оредял може би поради липсата на още пускови установки) срещу една Сосна.

 

преди 4 минути, maxthon написа:

E очаквам да отговориш нещо за въпросните координати, но явно имам много големи очаквания, че все пак ще говориш по темата и няма да я извърташ. Или очаквах да коментираш как едно дронче си снима най-необезпокоявано срещу радара и след това последва и лек обстрел по зоната. За съжаление освен радарчето (което се оказа от комплекс s300) се оказа, че на мястото имаше и две пускови установки със стърчащи (няма да пиша като какво) тръби. Получи се същия ефект и имаше и детонация на боекомплект и принудителен старт на една от ракетите. За мен това е честна сделка - един дивизион S300 (оредял може би поради липсата на още пускови установки) срещу една Сосна.

Спокойно бре бъди - видях го това . Но както казах това не променя мнението ми за теб Страх ли те е да пуснеш клипчето след гафа със зрънчото?

преди 13 минути, attj написа:

Нали ще бачкат с американско гориво.

преди 9 минути, maxthon написа:

E очаквам да отговориш нещо за въпросните координати, но явно имам много големи очаквания, че все пак ще говориш по темата и няма да я извърташ. Или очаквах да коментираш как едно дронче си снима най-необезпокоявано срещу радара и след това последва и лек обстрел по зоната. За съжаление освен радарчето (което се оказа от комплекс s300) се оказа, че на мястото имаше и две пускови установки със стърчащи (няма да пиша като какво) тръби. Получи се същия ефект и имаше и детонация на боекомплект и принудителен старт на една от ракетите. За мен това е честна сделка - един дивизион S300 (оредял може би поради липсата на още пускови установки) срещу една Сосна.

Остава да докажеш че клипа е от скоро и цена няма да имаш.

преди 6 минути, BANKATA написа:

Нали ще бачкат с американско гориво.

Ако накараш американеца да ти обогати гориво до степен за ползване в такъв реактор, тогава може и да бачка. В противен случай ще се наложи да прибегнеш от услугите на някой друг.

преди 6 минути, BANKATA написа:

Остава да докажеш че клипа е от скоро и цена няма да имаш.

На Сосната ли?

преди 7 минути, kosyo написа:

Спокойно бре бъди - видях го това . Но както казах това не променя мнението ми за теб Страх ли те е да пуснеш клипчето след гафа със зрънчото?

Преценил съм, че си го видял и няма нужда да ти го показвам. И явно съм преценил правилно.

 

 

преди 2 минути, Недко написа:

 

И тука има недостиг на ....труженички

преди 4 минути, maxthon написа:

Преценил съм, че си го видял и няма нужда да ти го показвам. И явно съм преценил правилно.

 

А да бе не си искаш да губиш ти 2-ро зрънчо . Че кога викаш ще го ям това зрънчо то излезе новата реколта вече? Тъкмо си викам този ме е блокирал и трябва сам да си го купувам и ти излезе насреща. Трябва ли да пускам 10 клипа на ден че да ми обръщаш внимание? Зор ми честно че само на доста кървави попадам - като това днес от онзи с гранатата - гледа ли ги - в една яма дето беше? Ако го гледаш на бавно за момент помислих че нещо му излезе през задника дори. Проблем ми е честно да намирам не кървави...

преди 39 минути, kosyo написа:

А бъдито от Зрънчо се обади.. Как си братчед - толкова пъти те споменавам и чак сега да ми отговориш-  нали знаеш че не си оставаш пак най-слабия пропагандатор тук?

 

Последно оспорваше начина за опредвлвне на БВП по паритет на покупателната способност. И явно цял ден търси магазин в Русия с по-евтини стоки от първа необходимост в сравнение със САЩ.

току-що, BANKATA написа:

Последно оспорваше начина за опредвлвне на БВП по паритет на покупателната способност.

Защо ли нямам спомен да съм правил точно това?  Може би защото току що си го измисли?

преди 2 минути, maxthon написа:

Защо ли нямам спомен да съм правил точно това?  Може би защото току що си го измисли?

а то отдавна беше този спор - минаха повече от 3 часа. Днес някакъв смята че по не помня какъв показател самая болшая била като Мексико..

Утре ще видим коя ще е следващата цел.. Меметета по въпроса за курса нескончаеми като глупостите дето ги пишете тук.

Вървят едни новини че другаря Пу щял да посети Турция. Турците са в готовност:

Този направи вече ми е тежко да го чета:

преди 11 минути, maxthon написа:

Защо ли нямам спомен да съм правил точно това?  Може би защото току що си го измисли?

Може и да бъркам че ме пращаше да  сравнявам основни продукти в Русия и САЩ вместо да гледам готовата класацията по БВП.

А за това че нямаш спомен е притеснително особенно за разговор от вчвра и препоръчвам консултация с лекар.

 

преди 11 минути, maxthon написа:

Защо ли нямам спомен да съм правил точно това?  Може би защото току що си го измисли?

Може и да бъркам че ме пращаше да  сравнявам основни продукти в Русия и САЩ вместо да гледам готовата класацията по БВП.

А за това че нямаш спомен е притеснително особенно за разговор от вчвра и препоръчвам консултация с лекар.

 

преди 4 минути, kosyo написа:

а то отдавна беше този спор - минаха повече от 3 часа.

Не знам кой с кого е спорил, но пък никъде не съм оспорвал как се определя БВП по паритет на покупателна способност. Нямам вина, че на всеки му се привиждат всякакви неща. Просто му казах да отиде да провери неща, които нямат изцяло отношение към определянето на критерия. А именно цената на най-обикновените и елементарни нужди на всеки.

 

преди 1 минута, BANKATA написа:

Може и да бъркам че ме пращаше да  сравнявам основни продукти в Русия и САЩ вместо да гледам готовата класацията по БВП.

Значи съм те пращал да сравняваш, а не съм казал "Оспорвам начина на определяне на БВП по паритет". Как реши, че по този начин оспорвам нещо само ти си знаеш?

преди 1 минута, maxthon написа:

Не знам кой с кого е спорил, но пък никъде не съм оспорвал как се определя БВП по паритет на покупателна способност. Нямам вина, че на всеки му се привиждат всякакви неща. Просто му казах да отиде да провери неща, които нямат изцяло отношение към определянето на критерия. А именно цената на най-обикновените и елементарни нужди на всеки.

Знам - все грешно ги разбираме тия работи с вас. Странна работа, аз по принцип няма проблем с другите хора - при тебе пак ли е така?

преди 3 минути, BANKATA написа:

А за това че нямаш спомен е притеснително особенно за разговор от вчвра и препоръчвам консултация с лекар.

След като кажа отивай да сравняваш две, три, пет неща, значи отиваш и сравняваш. След като ти кажеш, че по този начин оспорвам нещо, значи не аз, а ти трябва да отидеш на консултация.