Несправедливото оскърбление, засягане на честолюбието и предизвикване на огорчение в другия довеждат до негативни психични процеси в субекта. Чрез тях може да се установи психологическото състояние, но може и да се въздейства върху субекта.

Възможно ли е да има справедливо оскърбление? = В кои случаи умишлено обиждаме другия, за да му помогнем? 

Въобще, възможно ли е чрез обиди да въздействаме положително върху другия?

Извън това обаче е налично и друго: Съществуват субекти които да се чувстват обидени им е сгодно, т.е. всякакъв вид отношение към тях считат, че е в ущърб на тяхното честолюбие. 

Според вас кое поведение е обидно? Можете ли да прецените кое е чест за другия и кое не е? Всяко едно посегателство върху честта на другия ли е обида? 

Какво ви е поведението когато видите, че някой обижда друг? На коя страна заставате и защо? 

Поне според мен в днешно време кой ли не ползва обидата, за да насочи вниманието към негативното, а не към позитивното, което от своя страна показва, че на мода в обществото е негативизмът. 

 

преди 1 час, Milkydead написа:

...

Не всички разбират английски. Поне с няколко думи да предадеш посланието и/или каквото и било свързано с темата в тоя клип.... -> Примерно някакъв твой превод на песента или прочие ...  

 

преди 7 часа, dioib написа:

Според вас кое поведение е обидно? Можете ли да прецените кое е чест за другия и кое не е?

Намирам за сполучливо свързването на обидата с честта. Обидата е унижение, честта възвисява самочувствието, прави човека горд с нещо.

Дали нещо е обидно зависи както от отношението на другите към него, така и от значимостта на оскърбителя и от отношението на оскърбения. Ако Пешо, който на всяка дума слага "Да т' ева" е едно, а ако го каже учителят на ученичка е съвсем друго. Ако емигрантът Асан каже, че българите са тъпи е едно, а ако посланикът го каже- друго. Ако имаме самочувствие, че сме сред умните нации е едно, ако смятаме, че сме глупаци- друго. Заради това обиждащите изреждат, докато уцелят. Днес чух циганска свада. То не беше кyрва майката, сестрата, обижданата, то не бяха въшливи, грозни, тъпи. Като стрелба със съчми. Все нещо ще унижи. А унижава и смехът на присъстващите, в случая те бяха повече от към ругаещата. Масово въздействие.

Да, има въздействие. Въздействието е такова, че искаш да му разбиеш мутрата на секундата.

Аз познавам много такива хора, на които им дължа разбиване на тъпите мутри.

преди 10 часа, dioib написа:

Не всички разбират английски. Поне с няколко думи да предадеш посланието и/или каквото и било свързано с темата в тоя клип.... -> Примерно някакъв твой превод на песента или прочие ...  

Това е част от филм относно битовата американска хип-хоп субкултура. Там сред афроамериканците е много популярно да си устройват лирически сблъсъци. Уговарят се двама, всеки си намисля у дома репертоар как да иронизира съперника в рими. На уречената дата всеки изпява пред тълпата и в очите на противника какво мисли за него. Накрая публиката оценява по-качествената обидна лирика, единият печели и продължава в турнира. Филмът е за това как надарено в поезията бяло момче (в ролята е известният рапър Еминем) си извоюва уважението на чернокожите в тяхната игра на взаимно обиждане. Аз го намирам за доста добър филм.

Тъй като въпросният белокож главен герой миналия път се е представил ужасно - блокирал, глътнал си езика, дума не продумал и всички му се смяли жестоко, сега чернокожият прави опити да го дискредитира тотално като бял пъзльо и завинаги да го откаже от опитите да се доказва. Това е момент на обрат, защото въпреки всички очаквания аутсайдерът е добре подготвен психически, има много по-добър текст и се представя много по-качествено - обижда опонента си с много точни попадения. 🙃

Не ме питай какво точно пеят, общо взето са все дяволито замислени и хитро римувани глупости - кой как е облечен, на кого прилича, каква му е стойката, какви са му приятелите, прическата, текстовете и прочие..

 

Сега извън контекста на въпросния клип и по темата..

Обидата като комуникационен, психологически способ е в пълна и крайна зависимост от получателя и неговите решения. Подателят може да прави само опити за обида, а получателят избира дали и колко насериозно да ги приема. Основният и съвсем нелек въпрос е защо и кога той ги приема по-сериозно. За всеки човек е различно и зависи от много фактори, от които най-важни според мен са психологическата устойчивост на получателя, истината, публиката, контекста на разговора и положението на подателя. Интересен въпрос е фалшивата обидчивост - когато някой не се е засегнал, но се прави на такъв, драматизира, поради някакви скрити и най-вероятно подмолни причини.

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Масово въздействие.

Масово въздействие има когато даден субект го прави и група субекти го правят. Трябва да се разграничават нещата, защото в повечето случаи субектът който го прави не е видим.  

Оставям споменатата етнос настрана, защото е известно, че по-добре разбират психологията. Въпросът е защо и други етноси започнаха??? !!! 

Но, това е в зоната на социологията ... 

Нека да разгледаме частното, т.е. самият субект. Кой субект ползва обидата, за да въздейства? Било то на масата и/или друг субект. 

Знае се, че няма обидни думи, а думи които приемаме за обида. Те или са в конотация или в денотация. Принципно всяка денотация се счита за оскърбление, но при някои това е маниер с който си изясняват взаимните отношение, т.е. кой е алфа, бета и кой е омега ... Как е обаче при конотацията?! Там не е точно така. И именно в тоя случай може да има обида без да е несправедлива. Да, има засегната чест, т.е. засегнато честолюбие, и в тоя случай се вижда коя чест е ощетена. Кой в тоя случай има полза на някой да му бъде отнета честта??? = Този който претендира. За какво??? 

Мнозина биват обезчестени. Въпроса се свежда до: Как понасят това и в последствие не им оказва влияние на психиката!? Малцина не позволяват да ги обезчестят. Именно на тях не може да им се повлияе на психиката. 

От тук присъстващите има ли такива??? Защото имам усещането, че повечето са обезчестени и в тоя случай за каква обида става въпрос??? 

За пореден път се убеждавам, че българския език е богат. 

Принципно за обида се счита когато даден субект оскърбява друг пред други. В интернет няма как да стане. Там има някой да бъде злепоставен, т.е. ако някой счита, че това е клевета, то да докаже, че това не е така иначе да докладва на някой и той да бъде съдника. 

И защо някой който е счел, че това е обида и е клевета не докладва?! 

Да напомня ли, че на оскърбява корена е скръб??? Кое кара човек да скърби??? = Явно някоя негова грешка в миналото. = Сетете се сами кои считат себе си за обиден ... Кой се възползва от греховете на другия или другите??? 

Да обиждаш някого преднамерено, като очакваш някакви положителни последствия, е глупаво. Ако се получат такива то причината ще е другаде - най-вече в това, че обижданият не се е поддал на обидата и е запазил своето равновесие. Проблемът с обидата винаги е в емоциите. Обиждащият обижда предимно защото нещо или някой се разминава с очакванията и представите му. Тук във форума постоянно се случва, когато нещо написано не се хареса на някого, да се реагира емоционално и това да бъде насочено срещу дразнителя. Това е начин да се свали напрежението. За себе си обиждащия е убеден, че е прав, а действията му оправдани. Той вероятно ще отрече, че в основата е накърненото му его, неговото честолюбие. Твърде вероятно е да отрече и наличието на отрицателни емоции по времето, когато е отнмавял обидите. Човешката психика разполага с множество похвати с които може да оправдае за пред себе си всичко - дори и най-абсурдното схващане и да изкриви всеки факт. Различаването не е лесно и изисква надскачане на личността, различаеане на егоистичните импулси от надличностните и дистанциране от първите. 

От страна на обиждания, нещата са отново същите - честолюбие, непокрити очаквания, разминаване на възгледи и др. водещи до раздразнение, емоционално противопоставяне, опит да се пренесе вината върху дразнителя... Тук трябва да се каже, че обиждащият наистина носи отговорност за думите си и за емоционалния и изобщо психичен заряд който е вложил в тях, но реакцията си спрямо тези провокации всеки трябва да определи сам и да не допуска обидата да повлиява на неговото състояние. Отговоеността за реакцията е на реагиращия и прехвърлянето й върху обиждащия е също вид защитен механизъм. 

Положителното е да влеземе в конфликт и да се опознаем.

Тук има два много тънки момента. Първият е, какво означава някой да те обиди всъщност ?!

А вторият е, дали ти сам ще позволиш на тази "обида" да стигне до теб, за да ти въздейства.

Ако човек има реална самооценка за себе си, на практика няма как някой да го обиди. Ако знаеш, какво представляваш като човек, като личност, като социален статус и ниво на интелект / но, говоря за истински реализъм /, няма как да се обидиш, че някой те е нарекъл тъп или беден. Това е момента, който масово хората не осъзнават.

За да дойде вторият момент в който ти си наречен "тъп"  - това те обижда, защото или ти не преценяваш себе си правилно или насрещните думи са истина. Ние хората сме свикнали да се обиждаме от истината.

Ако успеем да отхвърлим обидата, като изобщо съществуваща,  фактически тя няма как да ни влияе психологически.

преди 1 час, Буря написа:

Тук има два много тънки момента. Първият е, какво означава някой да те обиди всъщност ?!

А вторият е, дали ти сам ще позволиш на тази "обида" да стигне до теб, за да ти въздейства.

Ако човек има реална самооценка за себе си, на практика няма как някой да го обиди. Ако знаеш, какво представляваш като човек, като личност, като социален статус и ниво на интелект / но, говоря за истински реализъм /, няма как да се обидиш, че някой те е нарекъл тъп или беден. Това е момента, който масово хората не осъзнават.

За да дойде вторият момент в който ти си наречен "тъп"  - това те обижда, защото или ти не преценяваш себе си правилно или насрещните думи са истина. Ние хората сме свикнали да се обиждаме от истината.

Ако успеем да отхвърлим обидата, като изобщо съществуваща,  фактически тя няма как да ни влияе психологически.

Реакцията на обидата е на първо време емоционална. Самооценката и умът се включват след това. Визирам масовия случай за хора с неовладяни емоции.

Реално никой не приема обидата отсреща като оценка, а като провокация и атака. И всъщност това най-често е точно така. Хората изговарят обидни думи не за да оценят, а за да наранят и злепоставят. Обидата, като клевета, въздейства не само на този, към който е отправена, но и върху даден кръг от хора. И като прийом се използва за формиране на мнение в околните и тяхното манипулиране. Затова е и подсъдна в някои случаи.

преди 7 часа, Буря написа:

Ако успеем да отхвърлим обидата, като изобщо съществуваща,  фактически тя няма как да ни влияе психологически.

НО, мнозина по един или друг начин показват, че са обидени, а от друга страна има доволно "непукисти". В тоя аспект тези две крайности определено оказват психологическо влияние на останалите малцина нормални. 

ОК, всеки по един или друг начин може да отхвърли видна или невидна обида от непознат, но когато близък човек започне да ползва обидни фрази няма как да не регистрираш, че ти оказва нежелано влияние, и даже да "съзреш" в следствие на кое чуждо влияние го е променило в "друг човек, а не този когото си  познавал преди да те е обидил. Говорим, че по един или друг начин те е злепоставил пред други. 

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Реакцията на обидата е на първо време емоционална.

Реакцията е първична или вторична, т.е. всяка реакция е емоционална и не е свързана с точно обидата ...  = Принципно всяко словесно обращение към теб предизвиква някаква емоционална реакция. 

И би ли споделил, след като има на първо време, то какво е на второ време??? ...  

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Реално никой не приема обидата отсреща като оценка, а като провокация и атака.

Не ползвай понятието "никой" ...  Това, че при теб е така, то не означава, че при всеки друг е така ...  По-внимателно ползвай в свои изкази понятията "всеки" и "никой". 

Нормалното е от определени неща да се почувстваш обиден. Друг е въпроса дали ще покажеш първичната си реакция или не. 

преди 32 минути, dioib написа:

всяка реакция е емоционална и не е свързана с точно обидата ...

В момента темата е за обидата. А реакцията не само, че невинаги е емоционална, но емоциалността (включително положителните емоции) говори за липса на контрол над себе си и неуравновесеност, и следва да се постави под контрол. Емоциалната реакция е бърза и лесна, защото се основава на навика изграден в миналото.

преди 1 час, dioib написа:

И би ли споделил, след като има на първо време, то какво е на второ време

На първо време е обичайното, утвърденото като навик. Така че първата реакция може и да не е емоционална, ако човек е възпитал в себе си навик да запазва равновесие и спокойствие във всяка ситуация.

А вторичната реакция може да е различна. Ако човек примерно се остави да бъде получен от гняв, раздразнение, страх, еуфория и др. то и вторичната реакция пак ще е емоционална. Едва след като емоцията отмине, може да последва по-разумен поглед върху случващото се. Друга възможност е първоначално да има слаб емоционален отклик, но той бързо да бъде овладян от ума и волята. Възможни са и други варианти.

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

и следва да се постави под контрол.

Не следва! 

Обидата може да е нарочна, за да прояви другият контрол, т.е. целта на обиждащият е другия да не е емоционален. 

преди 9 часа, Just a Stranger написа:

да запазва равновесие и спокойствие във всяка ситуация

 "Всяка" ... пак абсолют ...  

При положение, че обидата е отправена с умисъл, то, да субектът трябва да не реагира емоционално, но при неволна, защо да не е емоционална? 

Дали ще се реагира емоционално или не, е субективно решение. В случая на проявен "контрол", то не мисли, че това не е проява на емоция. Тя обаче е различна от истинската емоция която изпитва субекта. 

И в единия и в другия случай обаче имаме оказано въздействие. При това психологическо, което по своята същност е негативно. 

Сети се, че имаме субект, който обижда и обект който е обиден. Темата не е за какво причинява обидата в даден субект (не е за реакциите...), а кой субект ползва същата, за да окаже влияние на обект или обекти?

ОК, опитваш се да разглеждаш субекта който е обиден и по свой начин изказваш каква би следвало да е реакцията, но в действителността (в реала) на "първо време"  някои избират емоционалната реакция, а други емоционалната "акция".   И, ОК, за теб тя (реакцията) по-удачна е, да проявиш въздържане в такъв случай, но то е твое субективно. При други субекти е различно. 

Нека да видим как ще отговориш на друг въпрос обаче: Според теб кой субект ползва обиди, но не като изразена реакция, а с умисъл? 

преди 2 часа, dioib написа:

 "Всяка" ... пак абсолют

"Всяка" означава "всяка". Иначе не може да се каже, че човек се владее. Подобни примери могат да се дадат много и това не в абсолютизиране. Яко някой твърди, че не пуши, но се оказва, че понякога в компания си позволява пи цигарка, това какво е? Или уж не яде месо, но пък два три месечно си позволява. Или някой твърди, че не се страхува, но без да е изпадал в критична ситуация за да изпита на практика думите си. Владеенето на емоциите е постижимо, въпреки че не е лесно и изисква време. Сега, с горното не казвам, че някой в длъжен да го направи, да не пуши, да не ядв месо и др., а само че частичния резултат в тези случаи е компромис и недостатъчен за да се говори за овладяване. 

преди 2 часа, dioib написа:

Дали ще се реагира емоционално или не, е субективно решение

Не е. Въпрос на навик е. Решение може да има в последствие в посока промяна на този навик или не. 

преди 2 часа, dioib написа:

Нека да видим как ще отговориш на друг въпрос обаче: Според теб кой субект ползва обиди, но не като изразена реакция, а с умисъл?

Много са такива. Ползва се по същия начин като клеветата и умишлената дезинформация за да се манипулира мнението спрямо даден опонент (примерно в политиката). Дори и очевидната лъжа повторена сто пъти започва да буди съмнение в някои, че може да е вярна. 

преди 20 часа, Just a Stranger написа:

Владеенето на емоциите е постижимо

Владеенето да, но не и контрола. Усещаш ли различието? 

ОК, разбирам "общата ти приказка", т.е. разговорното схващане, но презумпцията, че няма обидни думи, а такива които те карат да се възмутиш не схващаш. Друг е въпроса как ще реагираш, т.е. емоционално (първо сигнално) или чрез възприет навик. 

Основното е да не се отрича, че определени слова те засягат и те обиждат. НО, пак да напомня, че темата не е какво въздействие има обидата върху обидения, а разговорно изказано -> Кой си позволява да обижда, за да повлияе на психиката на другия?! 

Видно е, че притежаваш вид възпитание. Въпросното обаче и интровертно. ОК, поне аз схванах гледната ти точка за обидата, но по-ме-интересува какво смяташ по отношение на субектите които ползват обидата с умисъл?  Защо го правят??? Имаш ли някакъв отговор или отново ще превличаш вниманието към себе си и описваш реакциите ти в следствие на придобитите ти навици (предразсъдъци)?! 

преди 3 часа, dioib написа:

Владеенето да, но не и контрола. Усещаш ли различието

Няма разлика. 

 

преди 3 часа, dioib написа:

ОК, разбирам "общата ти приказка", т.е. разговорното схващане, но презумпцията, че няма обидни думи, а такива които те карат да се възмутиш не схващаш

Никъде не съм писал, че подкрепям въпросното твърдение, че няма обидни думи. Написах, че човек може да се научи да не реагира с раздразнение. Обиждащият обаче, особено ако е умишлено, по никакъв начин не го оправдавам. Мотивите на последните са обикновено много далеч от добри. 

на 19.01.2023 г. в 10:34, Буря написа:

Това е момента, който масово хората не осъзнават.

Ок, но защо?

Бих допълнил още и че... "обиждането" е по договорени сигнали, усвоени още от детството. За да е налице "СТИМУЛ - РЕАКЦИЯ" е нужно да е договорен "протокола". При разминавания - транзакцията отпада.

Освен това

на 19.01.2023 г. в 10:34, Буря написа:

Ако успеем да отхвърлим обидата, като изобщо съществуваща,  фактически тя няма как да ни влияе психологически.

Това е напълно невярно и е вече провалена стратегия. Нищо не се отхвърля, защото няма как. В несъзнаваното поле не може да се отхвърля нищичко - всичко се запечатва, защото е налице реакция. А тя - защото е разпознат стимула за нея.

За съзнанието - може нещо да изглежда липсващо, но щом е налице реакцията, тя дори потисната е вече сред психиката. А там - нищо не се "отхвърля".

======================

Въобще не си заслужава да се коментират другите поредни брътвежи на невежествени субекти, които нямат дори основни положения. Авторите им никога няма да си направят труда да прочетат, да задълбочат, да схванат, да осмислят друго, освен заучените си народни елементаристики.