Има архивирана тема с това заглавие https://www.kaldata.com/forums/topic/185179-страхът/, а има и действаща тема в друга рубрика https://www.kaldata.com/forums/topic/90200-за-страха-и-притеснението/?do=findComment&comment=1005405, към които ви насочвам да прегледате, но ми се иска да споделя някои неща допълнително.

Известно е, че страхът може да има подтискащо или възбуждащо действие. Стресната домашна котка може да скочи да бяга, а може и да се вцепени.

Към това активиращо и възпиращо влияние, могат да се добавят и степените, които варират от наостряне на вниманието до ступор или паническо бягство.

Другото съществено нещо, което бих допълнил е, че в някаква степен на проява на страха, той има социално отражение. Уплашени хора се сдружават, скупчват от страх, но не когато е в крайната си степен. Силният страх, както и лекият са лични преживявания. Умерено уплашените, тревожните, търсят изясняване на ситуацията в група. 

Това е и връзката с бягството от свободата. Ако в своята свобода, прекъсване на връзките, човек изпита смут, уплаши се от живота, той отново търси хора, привързва се, става зависим в името на снижаване на тревожността.

Не зная доколко това е с терапевтична стойност, но щом на човек натежат страховете, той търси близък или специалист, а може и просто да поприказва с непознат в парка. Страхът иска безконфликтност и другарство, подкрепящи проясняването на ситуацията, за да отмине.

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Не зная доколко това е с терапевтична стойност, но щом на човек натежат страховете, той търси близък или специалист, а може и просто да поприказва с непознат в парка. Страхът иска безконфликтност и другарство, подкрепящи проясняването на ситуацията, за да отмине.

От една страна задържането на страха в себе си създава притеснения и неудобство. Той, страхът, така или иначе е неовладяна енергия. От друга страна споделянето е някакъв опит да се намери сигурност. 

Реакциите по отношение на страха може да са най-различни и както пишеш противоположни. Всичко зависи от нагласите и миналото на съответния човек, но е възможно влияние да окажат и съвсем случайни фактори. Най.често силният страх предизвиква първосигнална инстинктивна реакция и докато напрежението не отшуми човек трудно може да се овладее за да действа разумно. Това подлежи на отработване и трениране, но и това също е трудно. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

страхът, така или иначе е неовладяна енергия.

Това ме насочи към някакви мисли за физиологичният механизъм на страха. 

От сетивата, сигналите се обработват на различни места в мозъка, но специално обработката им в бадемовидното тяло/амигдалата/миндалината се отнася до една незабавна реакция към случващото се. Този орган решава дали реакцията ще е гневна, агресивна или на блокиране, примирение. Естествено с участието на предварителни нагласи и памет, както и на актуално хормонално състояние. Интересното е, че и агресията и блокирането изискват енергия. То е като на велосипеда- и карането, и спирането уморяват.

При това към сигналите, предизвикващи страх се привиква, или пък се изтощава производстото на тези вещества (медиатори), които сигнализират за това. Това е и добро, и лошо- не ти пука, но пък може да си изпатиш. Заради това, когато някой е пребит, той по- не реагира, ако има гръмотевици или някой надзирател му крещи.

"Неовладяната енергия" на страха и нейното споделяне за изразходването й заляга в основата на психологическата намеса след бедствия. Това, спорд мен е повече "нормализация", при която всички споделят една наистина страшна ситуация, а индивидът научава, че неговите преживявания не са уникални и съдбовни- смъртоносни. Може да ги надвие, както и някои от другите. Научава, че пък други се предават, което е също "нормално", при което оценява своята реакция като съвсем в ред и си възстановява самочувствието.

А че "страшното" събитие може да бъде споделено и обсъдено, не винаги означава овладяване, спадане на напрежението. Да речем младеж се прибира, заплашен от полицай. Братята му и майка му, едни авторитети за него, подклаждат огъня "Тоя ли бе? Защо не го фрасна? Де- гиди мръсника му с мръсник!". Споделянето в случая не води до спадане, а до засилване реакцията на страха- водеща до гняв.

Задържането на негативни емоции, наистина се смята, че затормозява психиката. Думата "тормоз" използвам в първоначалният й смисъл от руски- спирачка. Това задържане е като някакъв автомобилен датчик, който постоянно подава сигнали и изисква внимание, което иначе е добре да отнесем към по- важни неща. То ни спира да мислим за друго. Обаче добре възпитаният човек знае, че по- добре да си затраеш, когато шефът те плаши с уволнение, отколкото да реагираш агресивно. Задържаш негативна емоция, ама на края на месеца те обезщетява с пари. А? А пък присветкането, че горивото е малко, ще задържа вниманието ни да не пропуснем бензиностанция.

Та, има си полза и от освобождаването, и от задържането на негативни емоции..

Казват, че лъвът се страхува единствено от комара. Необузданият Клан-клан-недоклан, също. Ще рече, че няма абсолтно безстрашие, нито абсолютна страхливост. Тези, които дават за пример заека, дълбоко грешат. Могат да видят какво безстрашие има в битките между двама мъжкари или у женска, която защитава зайчетата. 

Има и друго. Плашливост и страхливост са нещо различно. Петелът във фолклора е безстрашен войн. А като му пляскаш с ръце бяга пред теб. Кучето в битка за стопанина е готово да умре... стига да няма гръмотевици. Изобщо, резките/стряскащи светлини, звуци, големи цветни петна стряскат и предизвикват объркване. Не е точно страх, но някаква уплаха, стряскане. То е инстинкт у всички- хора и животни. На такъв внезапен и надхвърлящ нормалната сила сигал се реагира с бягство във всички случаи и е много, ама много простимо. За осмисляне има време после. Това е изненада, внезапност, главозамайваща промяна на която се реагира с бягство, а ако не- със снишаване и преструване на умрял. После лъвът си е пак лъв.

Стар и популярен метод за справяне със страха е десенсибилизацията, което ще рече да направим така, че да не чувстваме този стимул като застрашителен. 

Страдащият прави малки стъпки към привикване. Страхът от кучета се преодолява с рисуване на куче, филми за кучета, играчки куче и така до среща с куче и погалване на куче. Аналогично при други страхове. Методът е бавен, но има големи възможности за самопомощ и помощ без изисквания за компетентност.

Седация/успокояване

Възможно е с медитиране, но по- достъпно е с традиционните средства- валериан, маточина, алкохол. Отнасяйте се отговорно.

Отклоняване на вниманието

Стана дума, че страхът бива породен в бадемовидното тяло. Ако човек е зает с някаква важна работа, може да пренебрегне както плашещите стимули, така и сигналите от амигдалата. При това има двойната полза, че ще си свърши нещо важно. Защо да се бори с агорафобията си, ако може да пише в уединение у дома? Пък ако пише талантливо, е-е-ех.

Обърнете се към психиатър!

Впечатли ме този разказ https://strahbg.com/?page_id=697

на 16.09.2023 г. в 23:01, Търсещ истини написа:

Стар и популярен метод за справяне със страха е десенсибилизацията, което ще рече да направим така, че да не чувстваме този стимул като застрашителен. 

Възможните стимули обаче са твърде много и не всички са чак такава пречка в живота на човека. Фобиите като крайна проява на страх са едно, а редица страхове са свързани със ситуации, които  се случват изключително рядко или такива, които е възможно да се случат и по-често, но просто могат да бъдат избягвани. 

В редица случаи страховете са свързани с неправилни представи - примерно страхът от паяци (арахнофобия). В тези случаи старата представа с внушение може да се замени с нова, свързана с осъзнаване на това, че в действителност опасноста е само илюзорна, а неприятното усещане от контакта с паяка е съвсем нормално, научно обяснено и в действителност не представлява заплаха. Внушението изобщо в много случаи е изключително ефективно средство за борба със страха. В по-тежки случаи може да се използва и хипноза, но тогава трябва да сме сигурни в качествата и добросъвестността на хипнотизатора.

преди 57 минути, Just a Stranger написа:

В редица случаи страховете са свързани с неправилни представи - примерно страхът от паяци (арахнофобия). В тези случаи старата представа с внушение може да се замени с нова, свързана с осъзнаване на това, че в действителност опасноста е само илюзорна

Смятам внушението като реална, но капризна техника. По- скоро е добра рационализация- разумното обяснение да надделее. При малки деца това е "Да не е по- голям от теб, та да те изяде? Виж го, една буболечка!" и това съпроводено с чехъло-екзекуция.  

За да имам резерви към внушението ми е повлиял един филм за лъв- човекоядец. Ловецът даде на сираче, на което родителите са убити от лъв талисман и му внуши, че талисманът ще го пази. Да, детето се възстанови, но когато дойде лъвът се държа неадекватно и лъвът го уби. По- добре рационализация, но с малки деца не върви- не са добили достатъчно разум. Там има прости съвети/заповеди. "Прави А, не прави Б".

Ето какво препоръчва една психоложка: "комбинация от методики като EMDR терапия (Eye Movement Desensitization and Reprocessing, в превод - десенсибилизация и повторна преработка на информацията чрез движение на очите), когнитивно поведенческа терапия, релаксация, хипноза и постепенна десензитизация "

Страхът е норма с която човек не трябва да се справя!!! Той го предпазва от нещо!!!

Друг е въпроса човек да осъзнае кое е опасно. В тоя случай трябва да има превантивност, т.е. да не се подценява наличието на риск. 

Казано е, че нещо което не те убива, а може да го направиш, то, те прави силен. 

Или по друг начин казано: Тръгнеш ли да се преборваш със страховете си, то вероятността да пострадаш нараства. Затова и трябва да се довериш на инстинкта за самосъхранение, което е в действителност "пъвичияТ страх". Останалите са вторични страхове. 

Този който не го е страх, то, рано или късно получава нараняване, а после идва и посттравматичен страх, който може да се преодолее, но трябва да го прави психолог с ценз. Може и сам, но психиката трябва да е силна!!! Това го умеят само малцина спортисти. НО, при тях има треньор!!!  

Който и каквото и да ви говори за страха, то първо събеседвайте с цирков артист. 

Хора!!! Доверявайте се повече на сетивата си, а не си мислете, че чрез психологически еквилибристики ще махнете страха!!! 

Принципно страховете са повече при интелигентните хора. Те в повечето са насадени от социума. 

Татова: Неуверени не правете нещо от което ще има последствия за вашето здраве!!!! Ще настъпи или физиологическа травма или психологическа. С физиологичната ще се справите, но по тоя начин ще нанесете психологическа на близките си. С психологическата ще ви помогнат пък близките и/или професионален психолог. Затова и е хубаво да имате близък човек със силна психика!!!  

Успех със "справянето" със страхът! Не мислете, че това е ненормално, а напротив, това е нормално с което не е необходимо да се справяш сам, а да се научиш кое е опасно за здравето ти. 

п.п. Най-лесно е, когато ви е страх, да измислите нещо смешно с него. Пример от "Хари Потър" :  Страх ви е от паяк?! = Качете го на ролкови кънки!!!  

на 16.09.2023 г. в 3:48, Търсещ истини написа:

Известно е, че страхът може да има подтискащо или възбуждащо действие.

Не потиска или възбужда, а ви прави податливи на чуждо влияние, т.е. дава възможност някой да ви манипулира с въпросния. 

Психологически да се възползва за нещо негово користно с вас.  = Вулгарното е: Да ви спре или активира, с което за ваша сметка ще задоволи своя користна цел.   

п.п. "Гаднярите" (Насилниците) "яко" се възползват от вашите страхове!!!  

п.п.2 Внимавайте с кой ги споделяте!!!

Страхът за мен в еволюционен план е временна необходимост, така че в един по-късен етап следва да отпадве Той е полезен доколкото стимулира вниманието и предпазливостта. Също така поради импулсивността и инстинктивността си страхът дава възможност за бърза реакция, която обаче е неразумна, дори и действието провокирано от страх в последствие да се окаже правилно.

На това да се разчита на подобни хаотични и в голяма степен непредвидими и непремерени реакции, мисля че е възможно да се навери алтернатива. Въпрос на владеене на психиката е всички ползи от страха да бъдат компенсирани от разума и да бъдат подплатени с една разумна преценка.

преди 13 часа, Just a Stranger написа:

Страхът за мен в еволюционен план е временна необходимост, така че в един по-късен етап следва да отпадве Той е полезен доколкото стимулира вниманието и предпазливостта. Също така поради импулсивността и инстинктивността си страхът дава възможност за бърза реакция, която обаче е неразумна, дори и действието провокирано от страх в последствие да се окаже правилно.

На това да се разчита на подобни хаотични и в голяма степен непредвидими и непремерени реакции, мисля че е възможно да се навери алтернатива. Въпрос на владеене на психиката е всички ползи от страха да бъдат компенсирани от разума и да бъдат подплатени с една разумна преценка.

Съгласен

Горчиво!!!  = Имаме съгласували се!!!  

п.п. Може пък от този форум да пламне  Любов!!! 

Веднъж активирана силно Амигдалата и Визуалният кортекс състоянието е перманентно и нелечимо и се нарича Пост Траматичен Стрес Заболяване. Оттам нататък небето е лимита. Не бийте и не тормозете децата, а разговаряйте с тях тъпеливо за да създадете и импринтирате в тях устойчивост разбиране и смелост, ако не искате да приключите безславно.Единственото, което ще десентизират безмилостно те в бъдеще са празните ви старчески кратуни, имащи шербет и смъртното желание да лекуват PTSD чрез десентизация.

преди 6 часа, Dana Scully написа:

Веднъж активирана силно Амигдалата и Визуалният кортекс състоянието е перманентно и нелечимо и се нарича Пост Траматичен Стрес Заболяване. Оттам нататък небето е лимита. Не бийте и не тормозете децата, а разговаряйте с тях тъпеливо за да създадете и импринтирате в тях устойчивост разбиране и смелост, ако не искате да приключите безславно.Единственото, което ще десентизират безмилостно те в бъдеще са празните ви старчески кратуни, имащи шербет и смъртното желание да лекуват PTSD чрез десентизация.

По въпроса с нелечимостта, обърнете внимание на  преживелите споменатия посттравматичен стрес. Не всички стигат небето. (както прочее, сблъскалите се с живота, ползващи стимуланти и наркотици)

Ако сте попаднали на някои биографии на успели личности, в които е имало войни, пердах, бедствия, ще видите, че човешката психика има възможности за компенсация и заздравяване на раните.

Защо замествате думата страх с посттравматичен стрес? Второто е нещо комплексно и различието между тях е съществено.. А страховете, видимо от обявите на психолози, все още се коригират с десенсибилизация.

И защо започвате с рогата- кратуни и шербет? Незрялост някаква може би? Актуален стремеж да се изявявите? Ами пишете! Темата е широка. Името й е "Страхът".

убликувано Вторник в 10:39

на 18.09.2023 г. в 21:18, Just a Stranger написа:

Страхът за мен в еволюционен план е временна необходимост, така че в един по-късен етап следва да отпадве

Той е полезен доколкото стимулира вниманието и предпазливостта.

Също така поради импулсивността и инстинктивността си страхът дава възможност за бърза реакция, която обаче е неразумна, дори и действието провокирано от страх в последствие да се окаже правилно.

На това да се разчита на подобни хаотични и в голяма степен непредвидими и непремерени реакции, мисля че е възможно да се навери алтернатива.

Въпрос на владеене на психиката е всички ползи от страха да бъдат компенсирани от разума и да бъдат подплатени с една разумна преценка.

на 19.09.2023 г. в 10:39, Търсещ истини написа:

Съгласен

На всички горни глупости... някой си бил "съгласен". Невероятен "диалог", просто!!!

Всяко изречение тотален фейк и е никак не е странно защо същия им автор обикаля по виртуаа да си изхожда глупостите и да си намери "забавачка" , в търсене на сродни като него.

Всяко изречение,  без никакво изключение, е тотална глупотевина и рожба на лични измислици и груба съшивка от религиозно-популистки щуротийки...  И дори когато папагали клишенца подбора и комбинациите им са само с весели резултати...

И на фона на всичко това, някой с претенции и хрумки за "разбиране", по тази толкова комплексна тема "СТРАХЪТ" - бил "съгласен". 

Всъщност - що да не го напише... то и без това авторът на фейковете има остра нужда от терапевтични погалвания, съгласявания, одобрения... Поне една добра душа да се намери и да го съжали и даде онова, за което копнее, докато фантазира духовните си дивотиийки. Въпросът е, че освен емоционалните ползи за него, изливането на фейкове и глупости нито ще намалее, нито ще прекъсне. А форумът не е терапевтичен кабинет, все пак, въпреки острата нужда на няколко дечица.

преди 17 часа, Търсещ истини написа:

По въпроса с нелечимостта, обърнете внимание на  преживелите споменатия посттравматичен стрес. Не всички стигат небето. (както прочее, сблъскалите се с живота, ползващи стимуланти и наркотици)

Ако сте попаднали на някои биографии на успели личности, в които е имало войни, пердах, бедствия, ще видите, че човешката психика има възможности за компенсация и заздравяване на раните.

Защо замествате думата страх с посттравматичен стрес? Второто е нещо комплексно и различието между тях е съществено.. А страховете, видимо от обявите на психолози, все още се коригират с десенсибилизация.

И защо започвате с рогата- кратуни и шербет? Незрялост някаква може би? Актуален стремеж да се изявявите? Ами пишете! Темата е широка. Името й е "Страхът".

Има коменсаторни не споря. Замествам страх с птс, защото страхът е базова вълна в амигдалата и визуалният кортекс работеща с някакви базови вградени инстинкти,а това дори не е и страх, а здравословно 1 на ум. но ако започне да ви държи такъв,друг нездрав страх ,който е всичко наум и ви е страх до вцепеняване ,а предпоагам за такъв говорите то той е винаги продукт на птс и доста над базовата здравословна вълна на нереактивна амигдала.

 

на Saturday, September 16, 2023 в 0:48, Търсещ истини написа:

Не зная доколко това е с терапевтична стойност, но щом на човек натежат страховете, той търси близък или специалист, а може и просто да поприказва с непознат в парка.

Според зависи от човека, някои предпочитат изолация,медитация и усамотяване.

преди 9 часа, Dana Scully написа:

то той е винаги продукт на птс

Няма такова нещо - фобиите, прекомерната тревожност и много други форми на психични девиации, нямат нищо общо с ПТС. ПТС(Р) е само една от многото разновидности и като конкретна диагноза стана известен в терапевтичните среди в САЩ, след войната във Виетнам... По-късно беше разширено разбирането до не само крайните и най-тежки проявления и това тласна много психолози да го обобщават спрямо много и различни девиации. Още повече че в тази посока нещата са по-скоро към полето на психиатрите и е излишно да се дискутира  некомпетентно...

За Амигдала, иначе, горе-долу така стоят нещата.

Колкото до "здравословният страх"  - опитите да се обобщава толкова повърхностно дават неточностите, които сте изписали.

Всъщност в задълбочен план  СТРАХ е изключително сложна и многопластова тема и така в някакви общи приказки се списва само плява, до глупости. От друга страна се налагат да се правят импровизирани синтезни обобщения и именно това пък издава кой доколко е навътре и надълбоко в материята, в допълнение с личните му възможности за синтез.

преди 9 часа, Dana Scully написа:

някои предпочитат изолация,медитация и усамотяване.

При ПТС? Браво на "тия предпочитащи"...

Всъщност - като се използва широкото интерпретиране на ПТС няколко ника сред КАЛДАТА са сериозно повлияни от него... И толкова настойчиво опитват да избягат в своя версия на конструирана реалност и натрапчиво се самоопитват да си повярват че именно това било "истината"... Обикновено спасителния фантазен начин се простира сред полето на религиозността, защото там е социално заложено да се потърси и намери своя привидяна версия, която да предложи намаляването на тревожността. Но тия никове, освен там са активни и сред други раздели на форума.

преди 15 часа, Dana Scully написа:

на 16.09.2023 г. в 3:48, Търсещ истини написа:

Не зная доколко това е с терапевтична стойност, но щом на човек натежат страховете, той търси близък или специалист, а може и просто да поприказва с непознат в парка.

Според зависи от човека, някои предпочитат изолация,медитация и усамотяване.

Това е свързано с релаксативните техники. И животните, като се случи нещо страшно и се наложи да"подвият опашката", търсят място, където не са застрашени и остават за някое време сами. Има и поговорка "Човек падне от круша, пък седне да почине". Смисълът е в това, да се прекратят външните стимули и мозъкът, без присъствието на обяснения, сиреч несъзнателно, да може да урегулира ендокринните и физиологични процеси- адреналин, кръвно, мускулно напрежение, скованост на съзнанието. Така че това е действие в реда на нещата. Психолозите предпочитат група- поне от двама- клиент&терапевт, тези, които са свикнали се оправят сами.

на 18.09.2023 г. в 21:18, Just a Stranger написа:

Страхът за мен в еволюционен план е временна необходимост, така че в един по-късен етап следва да отпадне

Интересен въпрос, дали страхът е еволюционно ненужен вече. Първо, светът е променлив, т.е. човек може да попадне в примитивна среда и тогава трябва да реагира примитивно. Второ, социалната среда също е изпълнена с устрашаващи събития, т.е. реакцията на мобилизация "бий се или бягай" остава необходима. Може да се видоизмени малко, но смятам, че е важен адаптивен механизъм.

Страхът като че ли е една от основните и може би най-мощна пречки пред развитието на човека. Той е "убиец" на разума, предизвиквайки необмислени и нелогични действия. Отделно психическия дисбаланс. В основата е инстинктът за самосъхранение, но човекът притежаващ ум, разбиране и далновидност, би следвало да замени този инстинкт със споменатите. Страхът е изключително устойчив и вероятно може да бъде окончателно преодолян едва при пълен отказ от себе си. Дори в проявите на смелост страхът по-скоро бива временно превъзмогван, отколкото изкоренен. А формите му на проява са много и невинаги различими. Страхът често е скрит за самите нас, но пак оказва пагубното си въздействие. Той засяга всичко с което се идентифицираме, което смятаме за важно и стойностно  и което смятаме, че можем да изгубим. Дори и страхът от болка например може да се разглежда като страх от загубата на желаното и значимо за човека състояние на спокойствие. Така въпросът "От какво се страхуваме?" е свързан с нашите ценности, приоритети, начин на самонъзприеване и обратно.

преди 17 часа, 16562 написа:

Страхът като че ли е една от основните и може би най-мощна пречки пред развитието на човека. Той е "убиец" на разума, предизвиквайки необмислени и нелогични действия. Отделно психическия дисбаланс. В основата е инстинктът за самосъхранение, но човекът притежаващ ум, разбиране и далновидност, би следвало да замени този инстинкт със споменатите. Страхът е изключително устойчив и вероятно може да бъде окончателно преодолян едва при пълен отказ от себе си. Дори в проявите на смелост страхът по-скоро бива временно превъзмогван, отколкото изкоренен. А формите му на проява са много и невинаги различими. Страхът често е скрит за самите нас, но пак оказва пагубното си въздействие. Той засяга всичко с което се идентифицираме, което смятаме за важно и стойностно  и което смятаме, че можем да изгубим. Дори и страхът от болка например може да се разглежда като страх от загубата на желаното и значимо за човека състояние на спокойствие. Така въпросът "От какво се страхуваме?" е свързан с нашите ценности, приоритети, начин на самонъзприеване и обратно.

Пагубно, пагубно, но изглежда страхът е еволюционно необходим. Имат го животните, дори тези, дето са най- древни. Ако приемем хипопетично, че страхът е реакция на застрашаващи сигнали, то и медузите се отдръпват при докосване и това ги спасява от милиони години. При друго дефиниране на страх, примерно, че е поведение на избягване при вътрешна неувереност, тогава може и да е нещо друго, но общо взето, щом го има при всички животни, то е необходимо и при човека.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

но общо взето, щом го има при всички животни, то е необходимо и при човека.

Животните нямат достагъчно развит ум, който да им даде възможност да оценят една ситуация и да реагират разумно. При човека не е така. При човека, в комбинация с ума и емоциите, страхът придобива нови форми като фобии и др. психични проблеми, които вече не са свързани с оцеляването, както при животните. Това е аргумент, че ако страхът не бъде изкоренен, той ще се проявява във все нови и нови форми. При наличието на разум, страхът е вече сила водеща до деградация. Еволюционно вече не можем да се върнем до нивото на животните. Разумното следва да се утвърди като водещо в живота. Страхът пази низшето его и тялото, но всъщност в един момент поробвайки ума и използвайки силата му, унищожава и тях. Видно е при фобиите.

преди 41 минути, 16562 написа:

При човека, в комбинация с ума и емоциите, страхът придобива нови форми като фобии и др. психични проблеми, които вече не са свързани с оцеляването, както при животните. Това е аргумент, че ако страхът не бъде изкоренен, той ще се проявява във все нови и нови форми. При наличието на разум, страхът е вече сила водеща до деградация. 

Бих казал, че наред със страха, съществуват и патологични форми като фобии и психични проблеми.

Ако го приемаш, ще остане еволюционно придобитият страх и съответно борбата с патологията.

 

преди 1 час, 16562 написа:

Разумното следва да се утвърди като водещо в живота.

като те чете човек по разните ти форумни изцепки - що ти самия не го "утвърди като водещо сред твоя живот"?

И за пореден път - дори и малкото лични думички да се напънеш да снесеш и отново са подражателни на маниера и стила от романтичните наивизми, с които си помпиш редовно фантазиите. И тая помпозност... кое какво "следвало да се утвърди"... е само смешна, с нафукания си опит за послание.

преди 1 час, 16562 написа:

Това е аргумент, че ако страхът не бъде изкоренен, той ще се проявява във все нови и нови форми.

това са пълни глупости - точно както са и изцепките ти да се "изкореняват емоциите..." за да се стигнело до духовността...

До там могат да стигнат евтините популизми ... и фантазни популисти.

преди 31 минути, Търсещ истини написа:

Бих казал, че наред със страха, съществуват и патологични форми като фобии и психични проблеми.

Ако го приемаш, ще остане еволюционно придобитият страх и съответно борбата с патологията.

 

Но леки форми на страх пречещи на човека са и притеснението, несигурността и неувереността.

Страхът е отрицателния полюс. На другият са увереност, сигурност, дързост, смелост. Последните също могат да излязат от рамките на разумното, но в разумните си граници са това, което би следвало да търсим.  Разумен страх обаче няма. Има предпазливост, която е разумна и е свързана със сигурността, що се отнася до самосъхранението. Има увереност във връзка с инициативите и стремежите ни, спомагащи да ги започнем и доведем докрай. Страхът е бягство, но разумното е понякога да отстъпиш.

преди 3 часа, 16562 написа:

пречещи на човека са и притеснението, несигурността и неувереността.

за интелигентните и компетентните хора това са явления, които са част от етапите през които се преминава. Когато се преминат се отработват и вместо 'пречки' са точно жалони, които показват кой, как и кое е/не е направил и докъде е стигнал и дали е преминал.

На фона на това се цепиш кое било "пречка" и как трябвало "да се изкореняват"... и е гледна точка за бебчовци, дето фантазират свободно за техни си работи, през техните си очички.