преди 23 минути, Anzhel Dimitrov написа:

Видя ,, фантаСмукинг + " Реално постижимо е свят без омраза ,завист , насилие, дори и за кратко в земният живот , а представяш ли си за цяла вечност . Но за целта трябва да издържиш , да си войн който воюва срещу - омразата , завистта , и насилието . Ако сте добри войни ,които воюват на станата на правдата , любовта ,емпатията , уважението ,честта , всеки мъж ще влезе във Валхлала ,и ще има минимум 5 жени , а жените ще са с най - заслужилите войни и ще имат всичко за ,което са си мечтали.

Няма такъв вариант! Човекът, както и самата природа на Земята не може да живее по този начин. Не е направена да живее по този начин.

Редактирано 27 септември 20232 г. от Емил Костов (преглед на промените)

преди 1 час, Емил Костов написа:

Няма такъв вариант! Човекът, както и самата природа на Земята не може да живее по този начин. Не е направена да живее по този начин.

Може може ,аз стигнах до 4 , ама заради алкохола се издъних.

преди 24 минути, Anzhel Dimitrov написа:

заради алкохола се издъних.

Ако не е тайна .... каква е издънката???

Не упреквай алкохола моля!!! Той не е виновен!!! 

п.п. Имам една позната, тя от 50мл и ... започва да се смеее ...  .... иначе изглежда много тъжна .....  

п.п.2. Принципно алкохолът помага на хора с "ниско" самочувствие и вреди на хора с "високо" самочувствие!!! 

пп.3. Нека отгатна: Възгордял си се нали??? 

преди 23 минути, dioib написа:

Ако не е тайна .... каква е издънката???

Не упреквай алкохола моля!!! Той не е виновен!!! 

п.п. Имам една позната, тя от 50мл и ... започва да се смеее ...  .... иначе изглежда много тъжна .....  

Ами не можах да разбера ,че трябва със всичките да разговарям , и едната искаше деца , аз и обяснявам да търси друг по достоен , и докато се чатна че тя иска точно от мен , и никой друг , ... а и гледах да се натряскам като свиня ,вместо да звъня , да и говоря красиви слова ...😕.

преди 2 минути, Anzhel Dimitrov написа:

Ами не можах да разбера ,че трябва със всичките да разговарям , и едната искаше деца , аз и обяснявам да търси друг по достоен , и докато се чатна че тя иска точно от мен , и никой друг , ... а и гледах да се натряскам като свиня ,вместо да звъня , да и говоря красиви слова ...😕.

Не виждам издънка. Бил си чесген -> Не си бил достоен за нея и = доказал си това. Къде е издънката??? 

Да считам ли, че по този начин си я огорчил??? Т.е. тя е изпаднала в депресия??? = Направил си лошо??? 

преди 2 часа, dioib написа:

Не виждам издънка. Бил си чесген -> Не си бил достоен за нея и = доказал си това. Къде е издънката??? 

Да считам ли, че по този начин си я огорчил??? Т.е. тя е изпаднала в депресия??? = Направил си лошо??? 

Точно така , тя изпадна в депресия - голяма депресия , и аз съм виновен , днес даже помолих Бога на едно свято място да ми прости , а нея да я награди с нещо , щото като питах за нея , те мълчаха и се завъртяваха на другата страна мълчаливо , след няколко месеца тел. Номера не съществуваше . Смятай колко съм грешен пред Бога . Ама кво да правя , пък и те четрите , един път не казаха да намаля алкохола , по дискотеки излизахме ,опиянени от гордоста си не замелязахме как тя умира.

Още от ,, фантаСмукинг + "

 

 

Странно , бях се озовал в обстановка на любимият ми ,, Нощен клуб " и се чувствах така сякаш тукущо съм взел душ. Туку що ,отварях очи ,като че ли , се събуждах . От сепарето в ,което седях ,виждах целият нощен клуб , както беше тишина изведнъж по озвучаването  започна да се чува кавър версия на любима песен. Беше тъмно , но ,,ди джейският " пулт леко започна да просветва , още по странното беше ,че зад пулта беше едно бивше гадже , та тя беше облечена ефирно , като излязла туку що от някой клип. Тя леко се приближи до мен , и каза - Повечето сме тук , и вечното забавление започва , ти доста се потруди , отпусни се - имаме цяла вечност на разположение  . Целуна ме ,погали ме лекичко и се върна на диджейският пулт . Не можех да отделя поглед от нея , беше с външният вид от младините си , Но леко подобрена , както си беше мечтала да изглежда .

 

Сън или реалност ?, бях малко объркан , чувствах се толкова добре , че каквото и да беше не исках да престава .. Ди джейката , ( всъщност - бивша - настоящата ,защото все пак бях получил обещание ,че ще се върне и да продължим да сме заедно в едно вечно забавление , което очевидно -  тепърва започваше ) ....

Минибарът , се освети . Появи се друга бивша , пак с подобрен вид . Леко се изправих и тръгнах към нея , Но тя ми показа със знаци да изчакам във сепарето . Отвори халадилната витрина и извади една бира , беше пуснала кафе на кафе машината , което стана готово . Дрънна на камбанката ( очевидно да даде знак че поръчката е готова ). Тогава се появи още една бивша ( и тя с подобрен вид ) , Двете си поделиха поръчката , едната взе бирата и кафето , другата взе цигарите и ядките микс . Двете започнаха да се приближават към мен с поръчката , приближиха се , сервираха ми и вместо да се върнат изведнъж седнаха на бедрата ми , прегърнаха ме , започнаха да ме целуват , всякаш съм най - желан и обичан от тях . Нацелувахме се , попрегръщахме се , те седнаха вече до мен . Оставиха ме да си отпия от бирата и кафето , замезих с малко ядки , запалих си цигара . Барманката попита 

 - Е ,как е за начало на вечността ? отговорих със закъснение от около минута , защото бях толкова изненадан ,че бях малко объркан . Очевидно земният ми път беше приключил и вече бях във вечността . Бях се озовал в тъй нареченият рай . Бяха се минали около половин час от вечността и доста ми харесваше . Отговорих :

 - Приятно съм изненадан и се радвам ,че ви виждам в такава приятна ситуация . Премествах погледа си межу трите , не можех да се нарадвам на , очевидно новото начало след дългите упорити години борба за правда . Размислих се ,че очевидно пенсията наречена ,, Вечен Рай " - вече я ползвах .Тогава сервитьорката ме прекъсна с въпрос , погалвайки ме с нокът по брадичката : 

 - Какво искаш да хапнеш ? гледаше ме в очите с леко лукав игрив поглед . Вечността беше пред мен , но след кратък размисъл изстрелях . : 

 - Спагети болонезе с отделно охладен нарязан на кубчета ананас , две три ,, чин чоу " и пет шест ,, пелемени " с кисел сос , в който да има горчица и черният пипер да е добре разбъркан в уксуса с горчицата ! - Сервитьорката ме хвана за ръка и ме поведе на някъде . Оказа се входа на кухнята . Преди да отвори вратата мина зад мен , затвори ми очите с пръстите на дланите , барманката ме хвана за ръце , вкараха ме в кухнята и барманката каза : 

  - Няма да си отваряш очите , докато не те върнем в сепатето , и няма да мърдаш , има и други , с които сте се обичали , обичате се , и ще се обичаме . ! - Сложи пръст на устните ми , което беше явен знак че трябва да помълча малко ( без въпроси , без думи , просто да ги оставя те да се радват ) . Допълни , 

- Ще се видим след малко . Чу се отдалечаването им извън кухнята и лекото скърцане на кухненските врати . 

  Изведнъж чух в общ глас 

 - Добре дошъл във вечността  - ние сме (и двете си  казаха имената ). Зарадвах се ,че и те са тук , още повече се зарадвах, че се приближиха , прегърнха ме силно , нацелуваха ме . Главната готвачка каза : 

 - Ще ти приготвя бързо всичко . Помощник готвачката допълни : 

  - За да стане по бързо аз ще помагам.  Чуха се звуци нормални за кухня , ( отваряне и затваряне на халадилници , рязане , пържене месене , варене , дрънкане на прибори и съдове ...) но като че ли си пуснал филм за готвене на бързи обороти. 

 Издрънкаха със звънчето ,че яденето е готово   , хванаха ме за ръцете , отведоха ме в сепарето , настаниха ме да седна , Главната готвачка каза : 

- Отвори си очите . Отворих очите си , бяха прелестни , хванали се за ръка двете , както ги виждах понякога в земният си живот , Но бяхме вече във вечността , готови да се забавляваме , да пътуваме , да опознаваме различни култури , да преминаваме през епохите на народите , да твориме , да си упражняваме хобитата , в един свят където няма , завист ,злоба , насилие , няма липси . В един свят където , всеки твори и се опитва да зарадва някого , с нещо ....

 Събрахме се в сепарето всички. Диджейката каза по микрофона : 

 - Първо да пробваме новата спалня , после ще изберем дестинация за екскурзия .

Тук е времето в което трябва да прекъсна, защото все пак имам отговорности в земният живот .... 

 

В религиите няма смях - в нито една. И не защото те по някакъв начин го отричат. Акцентът при религиите е щастието, което е много по-широкообхватно от смеха. Те са насочени към по-истински и щастлив живот сега и в бъдеще и показват в някаква степен пътя към него. 

А смехът сам по себе си е израз на щастие, но той може да е егоистичен, от злоба, от завист, от чувство за превъзходство... Надсмиването над другите рядко е добронамерено; често е плод на невежество, емоции, незнание или неразбиране. То е вид отхвърляне, като в много случаи отхвърляното не е еднозначно заслужаващо това. Религиите отхвърлят погрешките/греховете, но не ги осмиват. Вероятно това е защото фокусът при религиите е върху по-сериозните прегрешения (с уговорката, че разграничаването на база сериозност може да е изключително подвеждащо), а допускането им не е смешно, нито резултатите от тях.

Щастието, веселието, приповдигнатото настроение са много по-истински от смеха, доколкото изразяват реалното вътрешно състояние на човека, а смехът би могъл да бъде пресилен и показен.

преди 27 минути, Just a Stranger написа:

В религиите няма смях - в нито една. И не защото те по някакъв начин го отричат. Акцентът при религиите е щастието, което е много по-широкообхватно от смеха. Те са насочени към по-истински и щастлив живот сега и в бъдеще и показват в някаква степен пътя към него. 

А смехът сам по себе си е израз на щастие, но той може да е егоистичен, от злоба, от завист, от чувство за превъзходство... Надсмиването над другите рядко е добронамерено; често е плод на невежество, емоции, незнание или неразбиране. То е вид отхвърляне, като в много случаи отхвърляното не е еднозначно заслужаващо това. Религиите отхвърлят погрешките/греховете, но не ги осмиват. Вероятно това е защото фокусът при религиите е върху по-сериозните прегрешения (с уговорката, че разграничаването на база сериозност може да е изключително подвеждащо), а допускането им не е смешно, нито резултатите от тях.

Щастието, веселието, приповдигнатото настроение са много по-истински от смеха, доколкото изразяват реалното вътрешно състояние на човека, а смехът би могъл да бъде пресилен и показен.

Добре , давам ти лайк , а иначе ти се смея от гледна точка ,че ти се радвам . 

Добър опит от твоя страна , Но само мога да ти кажа ,че жените в моя живот , съм ги карал да се смеят много дълго време , и то само при мисълта за мен , ама такъв съм си ...

Аз намирам за правилно да се говори за радост. Радостта свързвам с успехите и дори само с усилията, които са резултат от моите и нечии други (индивидуални и групови) правилни стремежи. Съответно чуждите неуспехи или пък чуждите успехи свързани с недобри стремежи, няма как да предизвикат радост в мен. В религията може да се намерят много предпоставки за радост, тъй като религиозните стремежи особено ако бъдат освободени от догмата са чисти, надличностни и водят до развитие. 

Колкото до хуморът, него не мога да го свържа с религията. Свързвам го по-скоро със съвремието, с абсурдите станали част от ежедневието ни и изобличаването им. В същото време считам за важно хуморът да не е обвързан с конкретни личности, а с обобщаващи личностни типове. 

преди 54 минути, Just a Stranger написа:

Аз намирам за правилно да се говори за радост.

Това е обаче една от насоките. Другата е комичното в религиите. Елинската религия е ценяла бог Дионисий и му е посвещавала празненства и комедийни представления. Римляните също са ценяли комедията и пантомимата, която е изобразявала божества, някои с кривене и осмиване.

Смятам, че юдеите не одобряват подражанието и поради това нямат комедии нито трагедии, а след тях и християните. Основният сюжет на "Името на розата" от Умберто Еко е в това да се укрие смешното, дори с цената на убийство. Има се предвид, че смешно е това, което е деформирано възвишено. Нещо, което е изкривено, а човек трябва да се насочва към отвъдният свят и усъвършенстване на душата, поради което не трябва да има пред очите си криви изображения. Смеещият се може да подложи на присмех всичко, дори основите на божествеността и съществуването на съвършенство.

Така че има жизнерадостни религии, в които има песни, танци, смях, а има и религии, взряни в отвъдното, смъртта, страшният божи съд, поради което са едни сухи, сериозни, изцеждащи жизнеността.

Аз харесвам жизнерадостните и смеха. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Това е обаче една от насоките. Другата е комичното в религиите. Елинската религия е ценяла бог Дионисий и му е посвещавала празненства и комедийни представления

Да, но комедийните представления така или иначе са в областта на театралните изкуства, а не в религиозните служби и ритуали. В театъра са си на правилното според мен място. Това, че комедията има Бог-покровител не е нещо особено - такива имат много области от живота. А може би всички.

Религията свързва човек с висшето, с идеала, с това кореспондиращо с всичко най-добро и най-чисто. Иронията, карикатурите, са насочени към показване абсурдността на нисшето, неадекватното, глупостта, раздувайки ги и акцентирайки върху тях по подходящ начин. Така религия и комедия би следвало да са отделени едно от друго, въпреки че и двете могат да носят полза. 

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

комедийните представления така или иначе са в областта на театралните изкуства, а не в религиозните служби и ритуали.

Именно митът и неговото овеществяване, така да се каже, е бил театърът за религии, които нямат Свето писание. Хората преживяват пълноценно историята и поуката. 

Има едно понятие "хомеричен смях", то се отнася до пълнокръвния смях на свободните безгрижни божества. А ето и един случай у Омир, от когото основно познаваме елинските митове.

На Хефест, сина на Зевс подобавало да се ожени за прекрасната Афродита. Обаче тя дарявала волно любов и се привързала повече към атлетичния Арес. Хефест направил изкусна мрежа, с която уплел на ложето двамата любовници и повикал боговете, за да ги опозори пред тях. Хермес се пошегувал с думите "И аз бих искал да бъда така опозорен" с които предизвикал буен хомеричен смях. Прочее, и той се е зарадвал на вниманието на богинята, но се родил ХермАфродит.

Боговете се смеят, те се присмиват, те утвърждават правото на човеците да се смеят над своите божества.

В комедиите на Аристофан също се появяват смешни божества. Куци, стари, заплеснати. 

Как да не харесвам жизнерадостните религии. Все са ми пред очите далекоизточните танци, представящи пищни божества с изящни движения. Ами предизвикват възхищение и радост, изразена със смях, естествено.

Ето един цитат от ТУК

Цитат

отривистите изблици на облекчение, съпътстващи удовлетворението след едно напрежение, при човека са се нюансирали в различни видове смях — от заразителния буен хомеричен смях до лека приветлива усмивка или смях, прикриващ неудобство, или изразяващ присмех, радост, съчувствие, ирония, разбиране, заплаха и т. н. Смехът е гласен израз на радост, веселие, удоволствие. Той е свързан с различни чувства. Най-често е израз на органическо доволство, безгрижие или е бурно освобождаване от някакво бреме. У някои племена е израз на удивление, изумление, объркване.

Има и един друг израз "шегите на историята". Според него Историята е почти обожествена, персонифицирана. Тя е една своенравна богиня, която си прави солени шеги на гърба на хората. Искам да кажа, че тя- Историята се шегува, а значи предизвиква у хората смях. Примерно че ни управлява някое магаре.

Пак настрани, прекрасният и смеещ се Молиер е бил погребан извън гробището, защото християнските пастири не понасят смеха.

преди 19 минути, Търсещ истини написа:

Именно митът и неговото овеществяване, така да се каже, е бил театърът за религии, които нямат Свето писание. Хората преживяват пълноценно историята и поуката. 

Има едно понятие "хомеричен смях", то се отнася до пълнокръвния смях на свободните безгрижни божества. А ето и един случай у Омир, от когото основно познаваме елинските митове.

На Хефест, сина на Зевс подобавало да се ожени за прекрасната Афродита. Обаче тя дарявала волно любов и се привързала повече към атлетичния Арес. Хефест направил изкусна мрежа, с която уплел на ложето двамата любовници и повикал боговете, за да ги опозори пред тях. Хермес се пошегувал с думите "И аз бих искал да бъда така опозорен" с които предизвикал буен хомеричен смях. Прочее, и той се е зарадвал на вниманието на богинята, но се родил ХермАфродит.

Боговете се смеят, те се присмиват, те утвърждават правото на човеците да се смеят над своите божества.

В комедиите на Аристофан също се появяват смешни божества. Куци, стари, заплеснати. 

Как да не харесвам жизнерадостните религии. Все са ми пред очите далекоизточните танци, представящи пищни божества с изящни движения. Ами предизвикват възхищение и радост, изразена със смях, естествено.

Но това е Омир, не са митологиите. В случая чрез Боговете се описват съвсем човешки отношения. А и митологиите са свързани с религии твърде отдалечени във времето, от които са останали само изцяло символични разкази. Аз поне не съм запознат с религиозните норми, служби, ритуали при древните гърци. А това е различно от митовете, както примерно и съвремените християнски празници и служби не могат да се намерят в Библията. 

преди 2 минути, Just a Stranger написа:

това е Омир, не са митологиите.

Кои са изразителите на митологиите?

преди 28 минути, Търсещ истини написа:

"Смехът е гласен израз на радост, веселие, удоволствие. Той е свързан с различни чувства."

Да, и всъщност е вид неконтролирана реакция на излишъка от въпросните. Смехът се появява, като начин да се канализира прекомерната емоция. Също и плачът. Истински показателно е вътрешното състояние. Смехът разбира се е нещо естествено за човека и като цяло полезно. Но той е и вид неуравновесеност и няма място в моментите, когато човек се обръща към духовното в и извън себе си, към Бог. 

преди 12 минути, Търсещ истини написа:

Кои са изразителите на митологиите?

Трудно е да се каже докъде са истините и късе започва художествената измислица. Как може да съм сигурен за нещо отдавна мъртво. Да, четейки един или друг мит мога да направя, някакви заключения, но мисленето тогава и сега е много различно...

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Трудно е да се каже докъде са истините и късе започва художествената измислица. Как може да съм сигурен за нещо отдавна мъртво. Да, четейки един или друг мит мога да направя, някакви заключения, но мисленето тогава и сега е много различно...

Когато Матей, Лука, Марко и Йоан, разказват нещо, то също трудно се определя дали е истина или художествена измислица. То и при Моисей е така, де. Историята за дървото Бодхи също.

Те ни свеждат разни митове- за Златния телец, за Добрия самарянин и пр. Митовете биват предадени по художествен начин и Омир е бележит в това отношение. Толкова за Омир като носител на религия, наравно с Матей & ко.

Сега за смеха

Една библейска история със смеещи се е тази за баба Сара. Господ й рекъл, че ще роди, нищо че е на 100 г. И тя, и дядо Аврам се засмели (присмели на глупостта му), но Господ ги засрамил като казал  "Има ли нещо мъчно за Господа?" и тя, цитирам "се уплашила". Йехова не обича да му се присмиват.

И пророк Данаил се смее, но неговото е на вавилонските божества. Това е друга работа. Позволено и достойно. В Евангелието смехът съвсем не е присъщ на Исус & co 

 

Извинете, че не е на място, но ми дойде на ум, че има едни училищни предмети, които се наричат разказвателни. Когато говорим за религиите, имаме предвид точно нещо "разказвателно". Дори да има очевидци, те оставят разкази на които ние избираме да се доверим. Никой не може да повтори опита с неизгарящата къпина и богът в нея или появата на богородица в Лурд. Просто вярваме.

Непростимо е да се смеем на недостоверността в такива сакрални неща. Защо?

В Западна Европа е отбелязван Празник на глупците, при който по- нисшите монашески чинове са правели простодушни избирания на папа или архиепископ, съпроводени с много смях. https://en.wikipedia.org/wiki/Feast_of_Fools и на още 11 езика. 

Възможно е църквата да е давала надежда на монасите, че ще могат да си го върнат с присмех в един ден от годината. Хитър начин да канализират недоволството. 

на 23.09.2023 г. в 18:24, Емил Костов написа:

Това, че си решил да си инвалид си е лично твое решение.

Не, не го е решил той. Има си ментални проблеми.