За разлика от познавателната дейност на човек, която описва действителността, то въображението е активното което променя действителността. 

Повечето психо тестове започват с това:

Извън визуалните обекти обаче има и ред други фактори които формират психиката на човек. 

Като резултат: Чрез визия, звук, топлина, мирис и т.н. лесно може да се въздейства върху психиката на даден човек и той да се подтикне към определено деяние. Само едно не може да се формира в даден човек = Да твори! Това е извън компетенцията на човешкото познание! 

 В 21-ви век сме. Самите познавателни способности на човек са достигнали своя апогей. Все повече имаме създатели на нови стилове и т.н., които обаче се базират на "добре забравени" класики. = Което обособява, че човек е "беден" от към въображение. По-лесно се правят илюзии, които да задоволят потребности, а не оригинални творби, които да възхитят другите. 

Ще се радвам творчески натури да споделят кое "храни" тяхното въображение!? 

Вярно ли е, че повечето творци са податливи на настроението си, т.е. въображението се базира на настроението?! 

Кръговете не са тест за въображението, а за далтонизъм.

Въображението е проява на творческите способности и потенциал на човешкия ум и придобива истински смисъл и завършеност след реализиране. Докато е само въображение, то може да носи някакво задоволство, но то е по-скоро самоизмама. Щастието е зависимо най-вече от очакванията и желанията, и в този смисъл въображението може както да помогне, така и да навреди подсилвайки ги. Да напомня, че много фобии също са съпътствани с проява на въображението. Това не означава, че въображението може да бъде нещо лошо - не, поне аз съм на мнение, че то винаги е полезно, но щастието и успехът зависят от много други неща и въображението много често не е водещо.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Щастието е зависимо най-вече от очакванията и желанията, и в този смисъл въображението може както да помогне, така и да навреди подсилвайки ги.

Нека се спрем на това което помага. = Нека не философстваме, моля! 

Как се стимулира въображение което не зависи от очакването, а от това да го "реализираш" и те направи щастлив? 

преди 7 часа, ined написа:

Кръговете не са тест за въображението, а за далтонизъм.

Това показва, че възприятията ти не са нормални, но как тази ненормалност помага да се твори? 

В повечето случаи самият мозък "допълва" недовижданото. 

преди 17 часа, dioib написа:

Това показва, че възприятията ти не са нормални, но как тази ненормалност помага да се твори? 

В повечето случаи самият мозък "допълва" недовижданото. 

Е някой път не помага. В казармата имахме един Желязко, дето беше завършил някакъв селскостопански техникум и по идея би трябвало да вземе книжка C и Т категория, но беше само с B категория. Щото си беше тъпичък и на въпроса какво вижда отговорил кръг и го писали далтонист.

преди 12 минути, ined написа:

... тъпичък ...

"Тъп" или "остър" в случа е без значение. Навремето един мой познат (остър) бе ползвал тиксо, за да закрепи вратичката си на кухненска мебел, защото захващането на пантата се беше изтръгнала от страницата направена от ПДЧ. = Ужасно въображение съм виждал и от "остри".  

Ку! 

Опитите за <въобразяване> и <фантазиране> напоени с обилие от алкохол  водят до <особенностите на българския форумен(асексуален) живот>😀

преди 23 часа, Just a Stranger написа:

Въображението е проява на творческите способности и потенциал на човешкия ум

това е пак фейк, поредния.

Къде е ВЪОБРАЖЕНИЕ като дефиниция... къде са "творческите способности"... А пък... за някакво си "щастие" - съвсем.

Менталнен принцип е, че за да се достигне до градивен и адекватен синтез, се минава първо през анализ и вникване. В конкретиката - на трите понятия ВЪОБРАЖЕНИЕ, ЩАСТИЕ и ТВОРЧЕСТВО.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Въображение

https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/vyobra-zh-enie

"....

Безспорно е само, че човекът е надарен с въображение за разлика от останалите живи същества, но остава двусмислено дали това е ценна негова способност или е изблик на своеобразен недостиг, буквално заради недостатъчната употреба на разума, чието опразнено място въображението се стреми да заеме. И днес се казва, че някой има богато или бедно въображение, пасивно или творческо, банално или живо, необуздано, дори разюздано.

Доведено до крайност, необузданото въображение, пораждащо илюзията за безгранична свобода, може да е знак за психопатология на личността, за отклонение от нормата.

А вътре в нормата, която обикновено поставя граници на въображението, има сложни степени на съотнасяне между мисловна и сетивна нагласа или, с думите на Ницше, „нюанси и тонове на привидността“ (Отвъд доброто и злото, фр. 34) .

Това само по себе си е ехо от старо философско наблюдение: умът се обърква, престава да функционира правилно под въздействието на хаоса от връхлитащи образи и прекалено силни желания и страсти, които оттам насетне създават свой собствен илюзорен свят, радикално откъснат от действителността. Виждаме го изобразен в прочутата графика на Гоя „Сънят на разума ражда чудовища“ (от серията „Капричос“ – „Капризи“). Чуваме за него в критиката на Кант срещу „съновидците на разума“ и „съновидците на чувството“, които въображаемо общуват с "духове" и фантазията им разстройва най-напред сетивата, така че приемат „предметите на въображението си за нещо външно“, намиращо се действително пред тях.

Този въображаем фокус (focus imaginarius), тази гледна точка в действителност е точка на разсейване и същевременно точка на сливане на линиите в посоката, в която се „впечатва усещането“. Неразличаването отхвърля „предпазливия разум“, а „царството на сенките става рай за фантазьорите“, защото „тук те намират необятна територия и могат да се устроят, както си поискат...“.

-----------------

Това е пример за компетентно изразяване на гледната точка на компетентни хора. Далеч си от този примерен модел, защото дистанцията от него се определя от множество дефицити. Но най-големият от тях е, че си заградил живота си сред някаква си твоя въобразена "вселена" и си изгубил съвсем мярката, за да се вживееш в твоя си микс от измишльотини и арогантно да я наречеш "духовна".

На фантазьора дето е изгубил вече границата на разума, "свободата" да си направи негова си вътрешна измишльотина,  е един вечен капан...

Интелигентният човек първо се учи, усвоява знания, вниква после в значението, ролята и пълнежа им... Колко от тия си прескочил, не знам, но много личи...

преди 18 минути, _ramus_ написа:

......

Обикновенно колкото повече някой мисли и може да мисли, толкова по мощно е неговото въображение и способност да фантазира.

  Мисленето към и по комплексни Цели, мишени .... неизбежно преминава във и през итака многократно въображение и фантазия. Някои меко го наричат <спекулативно мислене> , но за да спекулираш неизбежно ползваш многократно <фантазия>.

Такааа - обаче не четеш. Не само че не си компетентен, но и не четеш... защо да ти е - ти си живуркаш цял живот в някаква си "мисия". Тази тема е за такива като теб

МИСЛЕНЕТО и въображението са изключително сложен микс. СЛОЖЕН, защото е много тънка границата между Мисленото, логичното... и въобразеното, което придава преживяване. Хора, които се учат да различават и използват "тази граница" са успешни мислители и/или творчески натури.

Мярката е проблем, както се вижда лесно и от празните лаладжии и приказни фантазьори из форума. Мярката... тя е контролен и регулационен механизъм, който като е разстроен стига до положение че не работи въобще.

Изгубените сред кривите си отражения, не знаят че те са криви - ако я няма мярката. Свободата, като усещане за фантазьора, всъщност е липсата или дълбокото разстройство именно на тази мярка. Защото образите, които "идват" спират да се различава кога са "отвън" и кога са "отвътре".

Както е всяка форма на регулация - когато се изгуби контролния механизъм, идват полетата на девиациите и... Девиантите.

преди 45 минути, _ramus_ написа:

Такааа - обаче не четеш. Не само че не си компетентен, но и не четеш... защо да ти е - ти си живуркаш цял живот в някаква си "мисия". Тази тема е за такива като теб

МИСЛЕНЕТО и въображението са изключително сложен микс. СЛОЖЕН, защото е много тънка границата между Мисленото, логичното... и въобразеното, което придава преживяване. Хора, които се учат да различават и използват "тази граница" са успешни мислители и/или творчески натури.

Мярката е проблем, както се вижда лесно и от празните лаладжии и приказни фантазьори из форума. Мярката... тя е контролен и регулационен механизъм, който като е разстроен стига до положение че не работи въобще.

Изгубените сред кривите си отражения, не знаят че те са криви - ако я няма мярката. Свободата, като усещане за фантазьора, всъщност е липсата или дълбокото разстройство именно на тази мярка. Защото образите, които "идват" спират да се различава кога са "отвън" и кога са "отвътре".

Както е всяка форма на регулация - когато се изгуби контролния механизъм, идват полетата на девиациите и... Девиантите.

Очевадно още го мога, но вече с намаляла <сила> . 

Не знам за какво преживяно говориш, аз и хората с които съм работил и които сега общувам не се морят за някакво преживяване, правят го по  ........... да кажем простата причина-причини- Защото Могат, Защото Трябва , така са изградени. Преживявания идват когато стане ясно, че цялата самостоятелна или съвместна менажерия за мислене е сработила и се усеща , има реална <плътност>, вижда се като <нарисувано> онова дето се е мътило малко или много много дълго време. <Чувството> е наистина неописуемо, никакъв алкохол, дрога, секс, Власт и пр. не може да бъде по-силен наркотик от това................. и въпреки това , не се стремим да Преживяваме Преживяваното.......🙂

преди 14 минути, laplandetza написа:

Не знам за какво преживяно говориш, аз и хората с които съм работил и които сега общувам не се морят за някакво преживяван

Не знаеш, защото си пълен невежа и дори си нямаш представа какво значи ПРЕЖИВЯВАНЕ, извън комплексарската ти мания и съвсем народен популизъм. Така си остана и с "физиката" - щото си много отворен, ама някъде сред фантазния си свят сред който ти си... какъвто ти е кеф.

Според теб заинтересува ли се някой сред форума от свободните ти фантазии?

Успя ли поне един да завлечеш някъде сред безумните си въображаеми лабиринти от героични, демонични, революционни и секретно-военни измишльотини?

Знаем и двамата отговора нали? И няма как да стане, ако ще и дракони да обикалят сега в стаята ти, а демоничните ти деди да играят голи танго на луната.

Няма и как да стане заради агресивния подход, заради нарастващото старческо изтрещяване, заради слабите изразни средства и дори на места - тоталното невежество...

Мъти си го, чувствай си някакви менажерии, изграждай си... стреми се или не ... - извън твоята девиантна главица, това са пълни глупости и никого друг не го интересуват, защото си е някакъв твой си частен свят. Дори и групово-договорен да е - никого друг не го касаят никовете, които сеят налудностите си, защото нямат друг избор.

Дотам стига всеки, който психично изгуби границата си за различаване между въображаемите образи, и същите от възприятието и перцепцията. Тези нарушения не са нито оригинални, нито с нещо са особени. И през цялата история на човечеството, и сега, и занапред  това ще съпътства човешката екзистенция. И още преди десетки векове са се усетили да разграничат и дефинират принципно за "мярката, границата" и доколко пагубно и потъващо е за всеки, който остава без нея.

току-що, _ramus_ написа:

Според теб интересува ли се някой сред форума от свободните ти фантазии?

Успя ли поне един да завлечеш някъде сред безумните си въображаеми лабиринти от героични, демонични, революционни и секретно-военни измишльотини?

Знаем и двамата отговора нали? И няма как да стане, ако ще и дракони да обикалят сега в стаята ти, а демоничните ти деди да играят голи танго на луната.

Мъти си го, чувствай си някакви менажерии, изграждай си... стреми се или не ... - извън твоята девиантна главица, това са пълни глупости и никого друг не го интересуват.

Според мен никой не се интересува от твоята психична болест. В реалния живот вероятно е същото, тоите родители не са между живите и си изоставен.Нямаж семейство, нямаш истински приятели имаш един болен собствен свят.

 Моето е за забавление, игра на мисъл-неангажираща и ненатоварваща, от скука- за човек със свободно време и недостатъчни разностранни контакти.Времето лети и няма милост , поговорката тука е <знае 2 и 200> , демек не ми пука, мога така, мога иначе , мога всякак, .

  Твоето е сериозна болест и нещастие, няма и бог да ти помага.................... поне нещо полезно - намери си <макаров> и предай много По Здрави на някой <съвременен строител на България> - контактйор с Посолствотоили крупен пощенски адрес за  нечисти интереси.

току-що, laplandetza написа:

Моето е за забавление

Да, да - драконите изглежда плюят в стаята ти айрян, а балаболките подскачат от стената в екрана... докато "времето лети и няма милост", ама иначе - от скука и много свободно време .  

Изтрещяването също няма "милост" и ти е оставило празни фантазийки с които да запълваш "оставащото време". Добре че е поне това...

Добре че "рамус" е нещастния, дето е без родители и бил изоставен и останалите старчески щуротийки... докато скучаеш, а времето - да "лети".

Напълно сходния модел на няколкото форумни изтрещели автори на никове е с толкова общи моделни описания, че без никаква грешка могат да се заместват от един на друг.

Но най-вече - по неистовото вкопчване и борбено отстояване , до степен на битка, на личните си въобразени нагласации, които според тях си били "света", там са "хората", там са законите, там е някаква си 'вселена'... И даже - проповедници, даже идеолози...

Най-шумните и активните сред тия раздели станаха именно изтрещелите "никове", за които изразяването на личните им светове е най-важното нещо в битието им.

Психоболния е объркал <чистилището> не, не тук........... бегай да се редиш за книжка- жълта партийна кножка на либералдемократреститутките от дсб, дб и там те такива космически черни дупки😀

да, да - изхождай си ги свободно... Съветвай, предлагай заповядвай, посочвай... ти си силен, важен, нужен, ти си в мисия, която е даже "вселенска"...

Те това е комплексарска работа, в криза след обостряне на симптомите.

 

Господин Модератора, информирам Ви , че много ПсихичноБолния колега Рамус руши теми на всякъде и от всякакъв вид. Моля да вземете присърце моето оплакване  и предадете случая на компетентните органи по ЗдравеОпазване в Р.България.

Благодаря !

преди 6 часа, _ramus_ написа:

това е пак фейк, поредния.

Къде е ВЪОБРАЖЕНИЕ като дефиниция... къде са "творческите способности".

Двете са неразривно свързани, но човек трябва да е непредубеден, а целта му да е знанието вместо нещо друго, за да види това. Дефинициите обикновено са едностранчиви - това е нормално. Няма как да се обхванат всички аспекти на въображението с няколко изречения. 

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Безспорно е само, че човекът е надарен с въображение за разлика от останалите живи същества, но остава двусмислено дали това е ценна негова способност или е изблик на своеобразен недостиг, буквално заради недостатъчната употреба на разума, чието опразнено място въображението се стреми да заеме

Само пълен невежа може да напише или цитира това. В основата на всяка творческа дейност е въображението и това няма как да е недостатък. Приравняването му с измислицата е израз на посредственост. Да, връзка може да се намери, но тя е твърде далечна и съвсем не изчерпва смисъла на въжбражението. Малко съм учуден, че една висша ментална способност, изискваща гъвкавост, концентрация, непредубеденост и способност за излизане от рамките на обичайното и стандартното от страна на ума, да се представя за дефект. Няма никаква логика въображението да бъде противопоставяно на разума и да се представя като нещо компенсиращо липсата му. Креативността няма как да съществува без въображение. Знанието си е знание, логиката - логика, но поставянето дори на най-елементарната цел изисква въображение, за да се предвиди резултатът. Ще отида и по-далеч и ще поставя въображението в основата на индивидуалността. Но това ще оставя без обосновка и всеки сам да си го потвърди или отхвърли.

преди 10 часа, dioib написа:

Ку! 

 

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Двете са неразривно свързани

Свързваме ги - в някакъв смисъл, при определени условия, което в никакъв случай не е НЕРАЗРИВНО. Иначе - са си съвсем различни понятия. За творчеството се изискват и доста други условия... за да се нарече така. Защото - въобще не всеки разюздан фантазьор е "творец" - както и ти не си такъв.

Свързани - не са. Хората ги 'свързваме', а понятията не се "свързват сами", нито имат свой живот и да правят каквото им скимне.

Иначе - че са такива само при "непредубеденост" са пълни глупости и е характерно за един невежа. Който дори имал мнение, при положение че няма дори базови знания за смисъла на понятията извън личната му приказка.

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Няма никаква логика въображението да бъде противопоставяно на разума и да се представя като нещо компенсиращо липсата му.

Има някакъв весел момент в арогантността на надутите пуяци, когато не им допада на шарките на перцата пред огледалото, да "имат мнение и да се перчат смешно".

Темата е сериозна, не е в <религия> и въпреки това един болен човек пречи на останалит.

 

  Способност за Въобразяване , и такава за Фантазиране  са неразделни от  Мислене . 

Високи нива на Всестранна Интелигентност включва наднормално въображение и фантазиране.

преди 15 минути, laplandetza написа:

един болен човек пречи ...

на останалите "здрави" да си фантазират свободно и необременено от каквито и да са рамки, освен техните собствени.

И особено тия с развихреното въображение, в което те са "мислители, вдъхновители"... щото им придава значимост, която те иначе просто няма откъде да получат, а цял живот копнеят, защото са  типология, която популярно се обобщава като "комплексари". .

преди 5 минути, _ramus_ написа:

... "комплексари". .

Кви комплексари, говорим за теб , а ти си от бандата <психари> . 😀

преди 25 минути, laplandetza написа:

Високи нива на Всестранна Интелигентност включва наднормално въображение и фантазиране.

Да бе - така като го повториш няколко пъти, може някой да го запомни.   нещо като "дюран-дюран"

Дори не прочете нищичко от текста, който цитирах - защото ти е най-важното да си повториш наративите, чрез които екзистенцираш сред своите фантазии.

Та в текста е написано същото... но с допълнението че разума и въображението могат да се допълват градивно, до степен на нещо като "симбиоза", но само когато първото винаги доминира над второто.

Ако се стигне до положение да е обратно - се реализира явлението САМОЗАБЛУДНА РЕАЛНОСТ, заради която "разума" продължава да се има за доминант, но проблемът му е че му се доставят сигнали и интерпретации, които са подменени и донагласени за целите на това "да не създава проблем на невидимата зона на НЕСЪЗНАВАНОТО" .

Заради това разделната линия между РАЗ-УМ и ВЪОБРАЖЕНИЕ е толкова важна и повече менталните хора развиват дисциплина на мисленето, която им помага непрекъснато да имат предвид тази граница, без това да пречи да работят и с въображение.

Но един субект, който изгуби "границата" става като теб и няколкото ти колеги - фантазни празнодумци и изфантазирани фукльовци. При по-острите форми - става психопатология... като при теб, когато ти дойдат кризите и докараш да бълваш разюзданите си фантазии.

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Да бе - така като го повториш няколко пъти, може някой да го запомни.   нещо като "дюран-дюран"

Дори не прочете нищичко от текста, който цитирах - защото ти е най-важното да си повториш наративите, чрез които екзистенцираш сред своите фантазии.

Та в текста е написано същото... но с допълнението че разума и въображението могат да се допълват, но само когато първото доминира над второто.

Ако се стигне до положение да е обратно - се реализира явлението САМОЗАБЛУДНА РЕАЛНОСТ, заради която "разума" продължава да се има за доминант, но проблемът му е че му се доставят сигнали и интерпретации, които са подменени и донагласени за целите на това "да не създава проблем на невидимата зона на НЕСЪЗНАВАНОТО" .

Заради това разделната линия между РАЗ-УМ и ВЪОБРАЖЕНИЕ е толкова важна и повече менталните хора развиват дисциплина на мисленето, която им помага непрекъснато да имат предвид тази граница, без това да пречи да работят и с въображение.

Но един субект, който изгуби "границата" - въображението подава образ

Ти си описал себе си, това е към психичните разстройства и психозаболявания. Не мога да говоря за диагнози, не съм тесен специалист.

При здрави хора с ниво интелигентност мисленето е интегрирало разум-въображение, реалистично <мислене> и разширено <мислене>-в което се вкл. въображението.