на 12.04.2024 г. в 7:02, Колев 74 написа:

Подмладила си ме. Благодаря! А това - Колев 74, значи че съм на 74 години. Погледни снимката по долу.

Само да не си като един прокурор, който покрай жена си остави прекрасно място и се върна в Русе, защото такъв е бил плана му, 

Аз не съжалявам за него, нито за двете му деца. Синът му е в "Америка" и видях снаха му. Дъщерята тоже. Но той така бе избрал! = Да си ... в Русе, че там медицинските грижи били на ниво и въпреки, че е "трезвеник" не ще може да управлява автомобил. А пътя до ... хм ... ще го затруднява. 

Както и да е ... хубаво ми е да беседвам с по-големи от мен. В това отношение малко са тук. 

Въпреки това и въпреки острата критика към мен, то, ме радва че си тук!

Успех! 

на 31.05.2024 г. в 22:43, dioib написа:

Само да не си като един прокурор, който покрай жена си остави прекрасно място и се върна в Русе, защото такъв е бил плана му, 

Аз не съжалявам за него, нито за двете му деца. Синът му е в "Америка" и видях снаха му. Дъщерята тоже. Но той така бе избрал! = Да си ... в Русе, че там медицинските грижи били на ниво и въпреки, че е "трезвеник" не ще може да управлява автомобил. А пътя до ... хм ... ще го затруднява. 

Както и да е ... хубаво ми е да беседвам с по-големи от мен. В това отношение малко са тук. 

Въпреки това и въпреки острата критика към мен, то, ме радва че си тук!

Успех! 

Това, дето си ме цитирал най малкото се отнася за теб бре пилоте. Обяснил съм на момата, поетеса - Веси Филипова.

преди 1 час, Колев 74 написа:

Това, дето си ме цитирал най малкото се отнася за теб бре пилоте. Обяснил съм на момата, поетеса - Веси Филипова.

Не всеки може да е оригинален.  За това ще ползвам клише: Представяне и излагане са различни от представа и показване. => Показвайки нещо то другия си представя, а излагайки нещо то другия придобива представа.

Дали най-малко или по-малко се отнася до мен, то няма как да знаеш. Предпочиташ да вярваш на своята си представа за света. 

Разясних ѝ грешката на какво се дължи, а дали е разбрала ще покаже дали има въображение или се доверява на своята фантазия. 

 

Въображението не е да си представиш нещо, а в теб да се получи образ на нещо. 

По своята същност то може да е активно -> в мозъкът ти да възникне образ на нещо което не си виждал или пасивно -> в мозъкът ти се създава образ на нещо познато. В първия случай докато не го направиш, то остава фантазия, а във втория случай оставаш с илюзия, че твоето е подобие на нещо. 

Повечето хора са склонни към пасивното въображение.

Примерно: 

Слушаш: кар -> Един си въобразява кола, друг сняг, а за трети не е прилично. => Това е пасивно въображение. 

Слушаш музика на Вивалди. => Един тъпее, а друг вижда пролет, лято, есен, зима. => Това е активно въображение. 

Из тука мнозина четейки някой друг -> виждат глупост, неграмотност и прочие. Защо в този случай му обръщат внимание? За какво изобщо му правят забележка на другия? 

преди 2 часа, dioib написа:

Въображението не е да си представиш нещо, а в теб да се получи образ на нещо. 

По своята същност то може да е активно -> в мозъкът ти да възникне образ на нещо което не си виждал или пасивно -> в мозъкът ти се създава образ на нещо познато. В първия случай докато не го направиш, то остава фантазия, а във втория случай оставаш с илюзия, че твоето е подобие на нещо. 

Повечето хора са склонни към пасивното въображение.

Примерно: 

Слушаш: кар -> Един си въобразява кола, друг сняг, а за трети не е прилично. => Това е пасивно въображение. 

Слушаш музика на Вивалди. => Един тъпее, а друг вижда пролет, лято, есен, зима. => Това е активно въображение. 

Из тука мнозина четейки някой друг -> виждат глупост, неграмотност и прочие. Защо в този случай му обръщат внимание? За какво изобщо му правят забележка на другия? 

Не разяснявай на хората твоите виждания за живота!

Когато си пиян , ТУК трябва да си глух и ням!

Ако въображението ни прави щастливи в един проблемен свят и вместо да се борим за оцеляване сме идиотски усмихнати, можем да запеем с Вълдобрев "Този рай, води в ада!"

Всяко нещо, което правим, действие, което реализираме, цел, към която се стремим първо минават през въображението. И особено ако става дума за нещо нестандартно, иновативно, надхвърлящо старите рамки, въображението присъства в по-голяма степен. Всяка представа е израз на въображението. Винаги първа е мисълта, а после всичко останало. Без умение да изграждаме мисловни образи в съзнанието си и мисълта е слаба. В отхвърлянето на въображението виждам неспособност в тази посока, неумение в използването му. То бива приравнявано с измислиците и фантазиите, където то разбира се също присъства, а се пропускат реалните ползи от него. Да "мислят" в рамки могат и компютрите. Има алгоритми, които им позволяват и симулиране на творчество. Но при това липсва осъзнаване на алтернативите. Липсва истинското осмисляне базирано на представи. Без въображение не може да има свобода на мисълта, а в последствие и контрол над нея.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Ако въображението ни прави щастливи

Въобще прочете ли заглавието на темата? = Не да ни прави, а да ни помага да сме щастливи.  

Кое въображение ще ни помага, а не да ни води в ада!? Ад и Рай при психологията не съществуват!!! 

ОК, разбирам твоята "дървена" философия, но не върви с теслата да поправяш психиката на човек!  

А, уж разбираше от психология ... Жалко ... то било идеология твоето на база някаква философия ...  

преди 1 час, 16562 написа:

Всяко нещо, което правим, действие, което реализираме, цел, към която се стремим първо минават през въображението.

Малък! Не всяко!!!  Имаш първични инстинкти. 

Поне малко разбери, има волеви и неволеви действия. Психологията се занимава с неволевите действия. Психоанализата е тази която се занимава с волевите действия. Психиатрията пък се занимава с патологичните случаи!!!

Понякога чуждото въображение ни помага, т.е. ние може и да нямаме, но слушайки класическа музика психиката ни да се отпусне и за определен момент да сме щастливи, или пък отивайки на театър, кино, или друг вид арт изкуство, въображението на сценариста, режисьора, артиста или актьора да помогне на психиката ни и изживеем поне моментно щастие. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Ако въображението ни прави щастливи в един проблемен свят и вместо да се борим за оцеляване сме идиотски усмихнати, можем да запеем с Вълдобрев "Този рай, води в ада!"

А надеждата не е ли пряко свързана с въображението? Знаем какво пише на входа на дантевия ад: "надежда всяка тука оставете". Вярата също. И двете са свързани с представата за едно по-добро бъдеще и евентуално с постигането му. Но първо е представата, а после осъществяването.

преди 21 минути, 16562 написа:

представата

Да си го представиш е едно, а да си създадеш образ е друго. Образът винаги е подобие на представата, но за някои неща не може да създадеш образ. В този случай това което показваш не е твоя изява, а представлява чужда изява и/или изявление. 

на 2.06.2024 г. в 12:25, 16562 написа:

Знаем какво пише на входа на дантевия ад: "надежда всяка тука оставете"

Не, не го знаем. Това, че някъде някой си бил изписал своето въображение не го прави "знание".

Твоите плодове на въображението ти са със същата стойност, като ти също така си въобразяваш че "знаеш" нещо си. Знанието не е въображението на някого или някои. Знанието е отвъд тях и винаги е в пряка връзка с действителния контекст на субектите за които се отнася, а не се отнасят до фантазния и субективния им контекст.

Заради това ПОЗНАНИЕТО не се съотнася до радикалния субективизъм на някого, а касае взаимодействието на хората сред физическия им контекст, както и начина по който го отразяват, защото именно това касае "всички". Така ПОЗНАНИЕТО става полезно за деятелните хора и чрез него те увеличават полезността и широтата на своята деятелност.

на 2.06.2024 г. в 12:25, 16562 написа:

Но първо е представата, а после осъществяването.

това отново е фейк. Осъществяването на нещо е свързано с деятелност сред действителен контекст. Представите - са ментални производни на въображението и паметови записи от резултати от деятелност ( своя и проекции на групова).

 

С други думи - никоя представа не се осъществява в действителността. Двете винаги имат разлики... Фейк е и разположението им във "времевата линия" - твърде много представи са след(ствие на ) предхождаща ги деятелност. Налични са голям брой мотивационни и подбудни схеми... много от които включват и представи за нещо си...

Така тия абсолютизирани поредни изцепки са "деятелност" именно на заблуден от представите си НЕДЕЯТЕЛЕН субект и те нямат никаква стойност извън неговия въображаем свят. Затова и не са никакво "знание", още по-малко пък "познание". 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

радикалния субективизъм

Такова нещо няма.  

Има егоизъм! 

Всеки малко или много е такъв. Няма как от себе си да изведеш радикал! Радикалът го "извлича" другия, чрез своя субективизъм. 

Всъщност, хората без въображение живеят в също толкова измислен свят. Заблудата не се основава на въображението. Тя го предхожда, а въображението впоследствие създава съответните образи, така че да отговарят на изкривеното възприятие. Преди това обаче се задействат куп психични процеси свързани с аналогии от миналото, желания, светоглед, интереси, предразположения. Въображението създава представа в ума, повече или по-малко истинна, отчетлива, детайлна, разчупена и/или практична, но заблудата вече е налична в предпоставките. Въображението като умение просто й придава ментална форма.

При творчеството нещата са принципно същите, но там предпоставките и целите са други.

Колкото до това човек да е щастлив, то е въпрос на осъзнаване и освобождаване от личното, където са повечето ограничения и пречки. Каквото и да си фантазира човек, то няма да е това, което да го направи щастлив. Щастието е винаги тук, както и нещасгието, като въпросът е да го различиш, оцениш и да се свържеш с него.

преди 58 минути, 16562 написа:

Колкото до това човек да е щастлив, то е въпрос на осъзнаване и освобождаване от личното, където са повечето ограничения и пречки. Каквото и да си фантазира човек, то няма да е това, което да го направи щастлив. Щастието е винаги тук, както и нещасгието, като въпросът е да го различиш, оцениш и да се свържеш с него.

Не, не е до осъзнаване или освобождаване от личното, а е в това да си изцяло егоист, т.е. из съзнанието ти да властва само и единствено личното.  За всеки човек е различно, т.е. щастието не е колективно! В даден колектив може да има еуфория, но това не е щастие, защото тази еуфория е кратка и извън колектива може и да си нещастен. 

Да, въображението ти помага по-бързо да се присъединиш към даден социум, но при наличие на лидер в него, то довежда до дискомфорт, а това вреди на щастието ти. Затова и в такива случаи, то трябва да си резервиран, т.е. да не прекаляваш с въображението си, защото "лидерите" с кликата им ще настръхнат срещу теб и ще те смятат не за конкурент, а за заплаха, че пряко може да им отнемеш тяхното самочувствие и/или щастие.  

преди 16 минути, dioib написа:

Не, не е до осъзнаване или освобождаване от личното, а е в това да си изцяло егоист, т.е. из съзнанието ти да властва само и единствено личното

Тогава ще си разкъсан от желания и зависимости, които е невъзможно да удовлетвориш. Как точно ще си щастлив? Личността постоянно иска още и оше, и все неща, които недостигат, а удовлетворението, което носят - краткотрайно. Без контрол над мислите и желанията няма истинско щастие, а това личността не го може.

преди 14 минути, 16562 написа:

Тогава ще си разкъсан от желания и зависимости, които е невъзможно да удовлетвориш.

При теб така ли е?! ОК. 

преди 14 минути, 16562 написа:

Как точно ще си щастлив?

Като правиш другите щастливи. -> Примерно.  

Има човеци които се чувстват щастливи, когато другите са щастливи. Те това желаят! Удовлетворението им е да видят другия как е щастлив. За тях това е важно. 

Майка ми (Бог да я прости. Амин) бе преподавателка.  Винаги нейни ученици когато я срещаха изпадаха във възторг. - Другарко Ди... и т.н. - Тя тогава засияваше. Истински се виждаше, че е щастлива. И всичко това, защото имаше невероятно въображение и умееше да преподава без значение каква е дисциплината от математика до физическо.  = Тя приемаше всички свои ученици, че са и собствени деца.  

преди 16 минути, dioib написа:

Като правиш другите щастливи. -> Примерно.

И това е егоизъм?

преди 53 минути, dioib написа:

Не, не е до осъзнаване или освобождаване от личното, а е в това да си изцяло егоист

 

преди 12 минути, 16562 написа:

И това е егоизъм?

 

Да! Какво се учудваш? Не си виждал такъв вид ли? 

ОК, разбирам, че не ти е познато родителското его. Това защо се е получило? 

на 2.06.2024 г. в 12:25, 16562 написа:

А надеждата не е ли пряко свързана с въображението? Знаем какво пише на входа на дантевия ад: "надежда всяка тука оставете". Вярата също. И двете са свързани с представата за едно по-добро бъдеще и евентуално с постигането му. Но първо е представата, а после осъществяването.

Да поразтълкуваме думата Въображение. Тя е нещо да се въ-образ-и, да си изгредим образ на нещо. Изобщо въображението е работа с образи, а абстрактното мислене- със символи. Примерно фотошопа е подобно на въображение. В този смисъл, надеждата може да е свързана с образ и въображение, а може и да не е свързана. Ако играя на тото, надявам се на шестица, но не е да си въобразявам цифрата. По- скоро кроя планове, въобразявам си какво ще направя с печалбата. Накрая оставам само с това, че за някое време съм си въобразяввал разни празни мечти.

У вярващите в отвъдното, със сигурност надеждата е за милост от съдника. Да се надяват на тази милост не е необходимо да си представят, въ-образ-яват, райските селения. По- скоро има тревога... ами ако се сети за оная случка?- Ами за ..., пък аз не съм ги и изповядал. Леле- леле, какво ме чака?!

Тук е редно да попитам Правилно ли се вмъквам в чуждата кожа и мисъл?

 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Изобщо въображението е работа с образи, а абстрактното мислене- със символи.

Образ на какво? 

Определено не се работи с образи, а с подобия, т.е. абстрахираш се от това какво виждаш и си го представяш, че е подобно на друго нещо. => От тази гледна точка въображението е работа с известни за теб символи. Приемно: Трябва да забиеш пирон някъде и ти трябва чук, но нямаш. Оглеждаш се, виждаш камък, абстрахира се, че е камък и го възприемаш, че е подобие на чук. 

Надеждата на какво е символ? => Тя е символ на отчаянието, т.е. виждаш, че нещата не са добре и си въобразяваш, че чрез надеждата нещата ще се наредят. => Затова си има притча за неволята. Надеждата им била, че неволята ще им помогне, но не. 

Принципно по-важно е крайната цел и затова се абстрахираш от знанията си и виждаш нещата по по-различен начин. (нещо прилича на лост, друго на чук, трето на въже и т.н.) => Започваш да работиш със символи и си представяш, че благодарение на тези подобия ще направиш въобразимия си уред и/или метод, чрез който ще постигнеш поставената си цел. Постигаш я и си щастлив!   

...

Тук всеки от нас е с някакъв образ. Този образ или ти е полезен или не. Трябва да се абстрахираш от какво виждаш и да съзреш за какво този образ ще ти послужи (свърши работа), за да си решиш своя проблем или помогне да достигнеш набелязаната си цел. Тръгнеш ли, този ми харесва, този не, то значи, че ти е бедно въображението, защото за какво му обръщаш внимание на този който не ти харесва? 

И ще се повторя, т.е. не върви с тесла да поправяш психика. => "Числото" не владее български. Тръгнал да му тълкува какво е въображение.  

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

В този смисъл, надеждата може да е свързана с образ и въображение, а може и да не е свързана

Надеждата е свързана с някакво бъдещо състояние, което искаме да постигнем или с настояще, което искаве да променим. Особено в първия случай визуализирането на бъдещия резултат помага. По-скоро не трябва да се ограничаваме в определяне на пътищата за постигането му, защото почти никога не можем да видим всички възможности.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Ако играя на тото, надявам се на шестица, но не е да си въобразявам цифрата. По- скоро кроя планове, въобразявам си какво ще направя с печалбата. Накрая оставам само с това, че за някое време съм си въобразяввал разни празни мечти.

В случая проблемът не е във въображението, а в предпоставките. Може и да спечелиш от тотото и няма нищо лошо да имаш някаква идея какво ще направиш с парите и да анализираш евентуалните ползи и вреди от това. Но да приемеш печалбата предварително за даденост е илюзия. Но забележи, че въображението следва илюзията. Тя вече е допусната и то започва да фантазира на тази база. Тук има проблем в логиката, в прекомерното желание, а сигурно и в склонността да фантазираш.

Когато говорим за въображение, разбира се, че е много важно да можем да разграничим измисленото от реалното, възможното от невъзможното, постижимото сега от непостижимото. Въображението си работи с или без това разграничаване. Последното е работа на други психични умения и качества.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

У вярващите в отвъдното, със сигурност надеждата е за милост от съдника. Да се надяват на тази милост не е необходимо да си представят, въ-образ-яват, райските селения. По- скоро има тревога... ами ако се сети за оная случка?- Ами за ..., пък аз не съм ги и изповядал. Леле- леле, какво ме чака?!

Тук е редно да попитам Правилно ли се вмъквам в чуждата кожа и мисъл?

Това не бих казал, че е правило. Аз не разчитам на милост, нито ме е страх, въпреки че далеч не съм съвършен и безгрешен. Разбира се за разлика от християните примерно, аз не приемам нито едно състояние за крайно и знам, че то ще отмине и бъдещето винаги воже да се промени към по-добро. Това е съществена разлика. Ако нещо ти се даде по милост, то не е твое, а дадено назаем и е въпрос дали ще можеш да го задържиш или ще го изгубиш.

преди 3 часа, 16562 написа:

визуализирането на бъдещия резултат помага.

Напълно съгласен

преди 3 часа, 16562 написа:

въображението следва илюзията. Тя вече е допусната и то започва да фантазира на тази база. Тук има проблем в логиката, в прекомерното желание, а сигурно и в склонността да фантазираш.

Въображението може да следва и реални планове, но може и илюзии. Хубаво и на място е, че разграничаваш въображение от фантазиране. Не се сещах.

преди 3 часа, 16562 написа:

Ако нещо ти се даде по милост, то не е твое, а дадено назаем и е въпрос дали ще можеш да го задържиш или ще го изгубиш.

Разбирам възгледа ти. Наблягаш на относителността на щастието и на понятието за добро. Аз смятам, че за християните божеството е суверенно. Не може да бъде да му се плати за услуга и дарява с рай по свой избор. Примерно на кръста, според евангелистите дарява с милост разбойник, ,според Данте лишава от милост папи. Така че божеството е своеволно и това, което получават вярващите е милостиня, не винаги и не съвсем оценка на добродетел.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Аз смятам, че за християните божеството е суверенно. Не може да бъде да му се плати за услуга и дарява с рай по свой избор

"Цената" е да промениш себе си. Условията за влизане в рая са определени по целесъобразност, а не защото някой (Бог) така е поискал. Логиката и интересите на личността са несъотносими към Бог и духа. "Бог помага, но в кошара не вкарва". Да пуснеш вълка в кошарата не е милост дори и към вълка, а какво остава за овцете. 

Разбойникът на кръстта може и да му се опростят някои от прегрешенията, но той сам с осъзнаването си покрива условията за това. Тук няма милост, а целесъобразност. Милостта се състои в това да предоставиш оптимална възможност за развитие съобразно възможностите на човека отсреща. Човешките мерки за удобен и лесен живот, щастие и благополучие са неприложими. Ще има и такива моменти, но ако са само такива разложението е неминуемо 

преди 2 часа, 16562 написа:

Условията за влизане в рая са определени по целесъобразност, а не защото някой (Бог) така е поискал.

Не възразявам. Свещените книги са писани от хора и за хора. Така че да, става дума за човешка целесъобразност.

преди 9 часа, 16562 написа:

Надеждата е свързана с някакво бъдещо състояние

Не!

В някакво очакване е!  Но, не висчко зависи от теб.  -> Или чакаш или предизвикваш събитията!  

Уви трябва  да си понесеш отговорността. Понякога тя е жестока!!! =>  Мъртъв си, но след 1000 или дори милиони години  => И става на твоето! = Така се ражда нова религия!  По-нова не ке се роди!!!