преди 12 минути, laplandetza написа:

говорим за теб

Е, да - там "отвътре" нали сте си много... там си говорите, щото сте от демоничните богове и сте в завера.

Добре поне  че си "говорите"... Тук има и други дето си "говорят в главите си, с образи, които те халюцинират, но са с ясно усещане че си е "истина" и решават че "такава е действителността" и "гласовете трябва да идват отвън..." И им се доизфантазира персонаж , и то - подходящ за да "пасне" на гласовете и цялата колекция да прилича на "истинска" и да се преживее като такава...

преди 5 минути, laplandetza написа:

При здрави хора с ниво интелигентност мисленето е интегрирало разум-въображение, реалистично <мислене> и разширено <мислене>-в което се вкл. въображението.

Поредното повторение на наратив... едно и също... и едно и също...

Понеже си мислител, при това "реалистично" и "разширено мислещ" - а това са пълни глупости от безхаберие и невежество, но през типичния апломб на комплексар самозаблудник.

ЪЪЪ - понеже някой може и да не го е прочел - може ли пак да го напишеш... ? Публиката е в захлас, и как няма да е - при такъв говорител, такъв "мислител-фантазьор"...

току-що, _ramus_ написа:

Е, да - там "отвътре" нали сте си много... там си говорите, щото сте от демоничните богове и сте в завера.

Добре поне  че си "говорите"... Тук има и други дето си "говорят в главите си, с образи, които те халюцинират, но са с ясно усещане че си е "истина" и решават че "такава е действителността" и "гласовете трябва да идват отвън..." И им се доизфантазира персонаж , и то - подходящ за да "пасне" на гласовете и цялата колекция да прилича на "истинска" и да се преживее като такава...

Говорим приятелите от форума. Ти не си приятел, не защото си лош , или имаш някаква вина за това. Просто си един болен човек и то тежкоболен. Твоето психозаболяване не е лекувано в близките години и ти си  изоставен от българското общество , в тези последни десетилетия където човечността се топи ката ледник в Климатична Катастрофа без Зелена Сделка😀

преди 4 минути, laplandetza написа:

Твоето психозаболяване

да... може ли да го повториш пак , че някой може да не го е прочел... или разбрал - разкажи за делюзиите си по-подробно и може да ти олекне по-бързо...

Излиза че някъде сред въображаемия ти свят ти имаш "приятели"... даже и "от форума".

МИ... то до това деградират думичките, когато са деградирали Изразяващите се с тях. А може и да не е ДЕ-ГРАДИРАНЕ - ако въобще е нямало "градиране"  

преди 2 минути, _ramus_ написа:

да... може ли да го повториш пак , че някой може да не го е прочел... или разбрал - разкажи за делюзиите си по-подробно и може да ти олекне по-бързо...

Излиза че някъде сред въображаемия ти свят ти имаш "приятели"... даже и "от форума".

МИ... то до това деградират думичките, когато са деградирали Изразяващите се с тях. А може и да не е ДЕ-ГРАДИРАНЕ - ако въобще е нямало "градиране"  

Повтарям заради модератора. Пуснах и оплакване, 

Модераторе, колегата е в криза, има психично заболяване, Моля да го преберете за <ремонт> !😀

преди 14 минути, laplandetza написа:

Повтарям заради модератора.

Е, не - нали заради "приятелите ти от форума"...   Може ли пак да повториш заради тях...

Даже "публиката" вече е на крака и чака да "текнат" възторжените героични слова на вселенския будител и освободител... с неговата вселенска мисия, с воинския му дух и вселенската му завера в която той се "саможертва"...

Даже и слуховете за "ядрата от ИР", дето се правили "на различни места"... Много забавни "клюки" и добре че поне от време на време има и забавни моменти сред личните ти легенди.

преди 17 часа, _ramus_ написа:

остава двусмислено дали това е ценна негова способност или е изблик на своеобразен недостиг

Добре знаеш, че ценностната система при всеки е изградена различно. Въображението няма нищо общо с това което си си наумил! 

ОК, разбирам, че за теб удовлетворението от постигната цел те прави щастлив, но някои си въобразяват нещо, а по-късно го откриват, т.е. че друг го е направил и като резултат - са щастливи да си го откупят. 

Човекът с бедно въображение дали е по-малко склонен да се заблуждава? Или самозаблудата при него пак я има, но е просто по-сива и ограничена. Човекът непознаващ истината, с или без развито въображение, няма да я познае, като е много вероятно да я замени с нещо от себе си. Просто в единият случай възможностите са повече, по-живи, по-разчупени. Измислицата при човека без въображение, с която ще замени истината, ще е по-скучна и ограничена. Склонността човек да подменя истината, не зависи от въображението. Поне не пряко. Тук са намесени много други фактори.

Понеже в темата е намесено усещането за щастие, то също не може да се свърже пряко с въображението. Усещането за щастие зависи главно от очакванията и от оценката на реалността от страна на субекта. Последната е субективна, винаги донякъде изкривена, но причината за това може съвсем да не е във въображението.

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Измислицата при човека без въображение, с която ще замени истината, ще е по-скучна и ограничена.

Поетизмът вероятно е нещо чудесно, но не е приложим към логическите действия, защото с него се реализират логически и когнитивни грешки.

Измислицата е плод на въображението, а то е производно на нивото и психичните особености на даден индивид. По-просто написано - на всеки измислицата му е според него си. Както и така - "твоят въображаем свят е според това, какъв си ти". Понеже съответствието дава възможността и да се обърнат зависимостите между двете звена, това означава и че "ТИ СИ ТАКЪВ, каквито са особеностите на твоят въображаем свят".

Посредствените хора са им посредствени и измислиците и фантазните им светове. Ползването на готови шаблони и схеми в конструирането на въображаеми светове не променя с нищо принципът на съответствието, което е напълно валиден и в конкретиката на този казус.

Посредствения човек има своите посредствени потребности, възможности... За него самия - те са си просто СВОЙСТВЕНИ и няма как да бъдат етикетирани като "посредствени". Това става единствено при по-широки форми на съпоставки, далеч извън полето на възприятие и отражение на даден "посредствен" субект.

Всеки човек конструира собствена форми на подмяна и версия на своя реалност. Основния конструктор на това е неговото НЕСЪЗНАВАНО, в борбата си да запази баланса, да обезпечи съхранение на образувания идент, като непрекъснато намества проблемните "парчета", в опит да реализира и задържи "общото".

За НЕСЪЗНАВАНОТО е обезпечено реализацията на подмяна на сигналите от възприятието, за да ги "нагласи" да са "нужните" в името на общия баланс. Тук "истината" е без всякакво значение, пред ролята на "личната истина" и тя става основния приотитет. Именно заради това усещането за полза, за удовлетворение, за успокоение... е онова, което "омагьосва" съзнанието когато му "предлага" вече подменена форма на реалността.

Тук е именно ролята на СЪЗНАНИЕТО - защото когато липсват "достатъчно елементи", когато липсват връзки - те се донагласят именно със съдействието на съзнанието, вкл и чрез въображението. СЪЗНАНИЕТО е подхлъзнато да действа според основното си предназначение, но второстепенната му роля е да е "ратай" на "господар", който е взел знамето на "спасението" и "самосъхранението" и той не се спира пред нищо, за да го реализира.

Това е еволюционен защитен механизъм, с голямо значение. Проблемът тук идва когато основния приоритет "да се опази и съхрани" прерасне до битка за оцеляване. Това е абнормено задействане, при което отпадат всички ограничителни и регулационни механизми в името на абсолютния приоритет. Така, че съответният "мозък" , чрез основния си психичен "диригент", се превръща в "машина за генериране на заблуди", защото това е най-краткия програмиран начин за реализация на тази "мисия". 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Склонността човек да подменя истината, не зависи от въображението.

Разбира се, склонността не зависи от въображението, а ТО е главния инструмент за създаване на лична версия на "истина".

Склонността се определя от други фактори и е сложно-съставен резултат от тях. Тук в тази тема те тях не ги коментирам, само свеждам механизмите за конструиране на лични версии на отражения на действителността, наречени общо "вътрешна реалност", защото темата касае "ВЪОБРАЖЕНИЕТО", а то е основния инструмент за тях.

Що се отнася до ЩАСТИЕто - това е точно по заглавието на темата.

ЩАСТИЕ - е общо название на различни форми на вътрешно отражение, резултиращо до силно и емоционално обагрено позитивно преживяване. В контекста на заглавието - най-прекия начин за реализация на такива преживявания е именно ВЪОБРАЖЕНИЕТО.

Разбира се ВЪОБРАЖЕНИЕТО е конструктор и на образи, които довеждат и до НЕГАТИВНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. Това е и казусът - въображението е само инструмент. Зад него други са факторите които определят резултатите от "въ-образ-я(вява)нето".

Основното, което поставям на фокуса на изложението ми, е разкриване на механизмите на основни човешки процеси от които зависи обагреността на екзистенцията. Тези мехамизми не са екзистенция, те само я "накланят" в една или друга посока за да се преживява вътрешна форма на пренареждане на сигнали, които водят до подменена версия на отражение - т.н. "лична реалност".

преди 15 часа, Just a Stranger написа:

Човекът с бедно въображение дали е по-малко склонен да се заблуждава?

По-лесно е да бъде заблуден. Човекът с богато въображение не го вълнува заблудата. За него е по-важно въпросното негово въображение да резонира и достави на другия, а така също и на себе си радост. 

Човекът с бедно въображение до известна степен е по-щастлив. 

Заблудата идва от менталното, т.е. човек считайки себе си с по-високи познавателни способности е повече склонен да се заблуждава. 

Ако се търси повече прецизност, въображението може да бъде свързано с 1) гъвкавостта на ума, способвостта да комбинира и променя запаметените образи; 2) способността за отчетливо визуалидиране и предвиждане; 3) наличната база от знания. Това като умение от страна на човека. Други фактори, които могат да окажат влияние като предразсъдъци, желания, зависимости, убеждения тъй би следвало да се разглеждат отделно, тъй като те са свързани толкова с волята и способностите на човека, колкото с подсъзнателните модели на психиката. Последните всъщност влияят не само, не директно на въображението, а през мисовния процес като цало, вкл. през светогледа.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ако се търси повече прецизност, въображението може да бъде свързано с...

Няма как "прецизността" да бъде свързана с две условности, още в първото изречение - "ако се търси... " и "може да бъде"...

Точно ти не знам защо изведнъж реши че ти трябва "прецизност" някаква. При положение че обикаляш около казуса без нито едно точно попадение досега.

Именно - попадение и  как с това заявяваш че "прецизност" трябвало да се търси, сред толкова абстрактен казус, изпълнен заради това с остра нужда от компетентност, с която ти не разполагаш, и опитваш отново чрез налучкване, аха - да стане попадение... 

Съвсем прецизно може да се обобщи, като се опрости по следната схема:

Въображението е качество от когнитивните способности на човека. С това понятие се обобщава възможността за пораждане на образи и символи сред психичното отражение, които нямат аналог сред контекстуалната действителност около субекта и не идват по линия на перцепцията.

Има няколко форми на "въображение", по няколко различни критерия и схемите са според това...

-------------

Сред текстовете си фокусирам върху точно определен аспект, който касае не само темата, а и мотивацията и поведението на много голяма част от участниците.

Проблемът с въображението идва по три основни условия:

1 . насищането и прекаленото използване на породени чрез въображение образи.

2. Ползването им за "запълване и свързане" на липсващи връзки или звена в общата отражателна психична схема, с роля да е "картина на света".

3. остри психични, личностни или характерови кризи, при които се наблюдава рязка склонност към търсене и намиране на "друга форма на реалност", която да е по-удобна и сигурна, сред което НЕСЪЗНАВАНОТО в даден субект да може да реализира основната си приоритетна програма.

В този смисъл ВЪОБРАЖЕНИЕТО може да реализира заместител на "проблемните елементи в общата психична картина на действителността" на дадена личност. Ако това се разрасне абнормално се стига направо до цялостна подмяна и заместване на тази "картина".

Прекаленото насищане с вътрешно генерирани образи, които нямат рамката на перцептията и възприятието, постепенно започва да ги затрупва. Наличието на импулс, който да реализира "ПРЕДПОЧИТАНИЕ" към ВЪОБРАЗЕНи елементи, заради удобство, заради остри психични дефицити, потребности и комплекси. Така ролята на въображението изведнъж от "помощна и допълваща" се превръща в основна, а по този вектор - накрая ЕДИНСТВЕНА.

ВЪОБРАЖЕНИЕТО е когнитивно качество, което означава че то се развива с времето, с когнитивните натрупвания при растежа. Ако се съчетае с творчески дадености на определен субект, то рязко ги обогатява, способства за креативност, за решение на проблеми, нараства адаптивността. Ако се съчетае към ментални типологии рязко нараства тяхната възможност за моделиране и конструктивност и като цяло способства РАЗВИТИЕТО.

Но това е само в идеалния случай и е по-скоро концептуално. Защото на практика няма такова идеално сходство и допълване между ВЪОБРАЖЕНИЕ , МЕНТАЛНОСТ и ТВОРЧЕСТВО. Основния практически проблем и тук е т.н. "проблем на дозата/мярката".

При прекомерно раздуване на въобразените конструкти, тяхното насищане и обогатяване, се стига до известно объркване - кои образи да предпочете ума. За да е налице "предпочитание" все още има налична "граница" - критерии по които се прави разлика между образи доставени от въображението и такива от перцепцията и сигналите от външния свят.

Ако предварително психичния баланс отвътре вече е нарушен и е налице остър дефицит по неговото възстановяване, по каквито и да са причини и събития, вече ума няма как да "подбира" - НЕСЪЗНАВАНОТО просто задава посоката и вече не е въпрос на 'предпочитание', а на подмяна... Умът започва да събира подменените вътрешно-генерирани конструкти, като ги свързва в обща картина. "Парчетата" за нея се доставят именно от ума и от всекидневието, от паметовите записи, от свободни комбинации, които са свойствени за ВЪОБРАЖЕНИЕТО. Така тази "обща картина" постепено се насища достатъчно че да започва да измества "перцептивната" и това е по много причини. Но резултатът е... че това е вектор по който се

... достига до адаптация към сформирана картина на реалността, чрез вътрешно генерирани или паметово-адаптирани образи и представи.

преди 15 часа, _ramus_ написа:

Въображението е качество от когнитивните способности на човека.

 Пак се оплете в любимото ти когнитивното.  

Въображението е качество на менталните способности и/или особености.  То заменя незнание с някакво познание. Когнитивните (познавателните) способности се ползват, за да може да се предаде на друг въображението без субектът да ползва менталното. -> Примерно: Не всеки разбира какво е ел. ток. Трябва ли да накараш другия да бръкне с два пръста в контакта, за да разбере (опознае) какво е това ел. ток (насочено движение на електроните) ?!  Кой човек е видял, чул електрон?  Кой човек е видял и самото движение?  Уж се знае, че електроните обикалят атома, а в един момент можели и да се движат.  = Затова и понякога когнитивните способности на човек пречат на въображението му!!! -> Не всеки човек има абстрактно мислене! - Да се абстрахираш от знанията си. 

Отделно, че сетивността при човеците е различна в следствие на което усещането може да бъде регистрирано, но може и да не се регистрира. 

Не обичам тази формулировка, но с приближение и доволно неточно ще се изразя така: Познавателните способности са свързани със съзнанието, а въображението е свързано с подсъзнанието. 

п.п. И не забравяйте: Всичко се свежда до някакво трептение! = Вид регистрация на изменение в действителността. 

По-рано в темата беше споменато за разликата между въображението и склонността да се фантазира. Последната използва въображението, но го прави и дори то да не е особено развито. Същото е и със склонността да се мечтае, която пък се различава и от въображението, и от фантазирането. Мечтата в чист вид е насочена към постижимото и възможното в бъдеще, разбира се, ако бъде извървян нужния път и покрити необходимите условия. Фантазирането е просто съставяне на алтернатива на реалността, без да се търси задължително реализъм, постижимост и да представлява цел. Въображението е част от всичко това, тъй като то е способността на ума да възпроизвежда и създава образи и да ги комбинира, съотнася към действителността и др.

преди 11 минути, Just a Stranger написа:

Мечтата в чист вид е насочена към постижимото и възможното в бъдеще, разбира се, ако бъде извървян нужния път и покрити необходимите условия.

"Мечтата в чист "вид въобще не е това. Написаното от теб отново е поредната лична идеализация и няма нищо общо с познанието.

Мечтата в чист вид - въобще не е насочена към постижимото. Това е последващ етап за твърде малко хора и не може да се съотнесе към явлението по принцип.

МЕЧТА - това е въображем образ, въплъщаващ и стимулиран от силно желание, копнеж ... и потребност. Заради това именно децата са първите "мечтатели" - защото при тях все още желанията са твърде освободени от условията за постигане... и просто си мечтаят. Твърде много хора продължават така цял живот.

 

преди 18 минути, _ramus_ написа:

МЕЧТА - това е въображем образ, въплъщаващ и стимулиран от силно желание, копнеж ... и потребност. Заради това именно децата са първите "мечтатели" - защото при тях все още желанията са твърде освободени от условията за постигане... и просто си мечтаят. Твърде много хора продължават така цял живот.

Ами не. Има нещо общо с желанията, защото мечтата е преди всичко желан образ, което обаче е много различно от въображаем образ. Идеята зад всяко желание е то да бъде реализирано. Да, някои чакат чудеса за да се случи това, без реални действия, но все пак присъства надежда за реализация. При фантазирането, това никак не е задължително.

на 29.03.2024 г. в 13:55, Just a Stranger написа:

По-рано в темата беше споменато за разликата между въображението и склонността да се фантазира. Последната използва въображението, но го прави и дори то да не е особено развито. Същото е и със склонността да се мечтае, която пък се различава и от въображението, и от фантазирането. Мечтата в чист вид е насочена към постижимото и възможното в бъдеще, разбира се, ако бъде извървян нужния път и покрити необходимите условия. Фантазирането е просто съставяне на алтернатива на реалността, без да се търси задължително реализъм, постижимост и да представлява цел. Въображението е част от всичко това, тъй като то е способността на ума да възпроизвежда и създава образи и да ги комбинира, съотнася към действителността и др.

Усукал си го много. 

Фантазията принципно е синоним на въображението, то именно в българския език може да се разграничат на база дали е възможно да се реализира това което си наумил!?! Никъде не става въпрос дали ти ще го направиш или постигнеш докато си жив! 

Мечтите са друго нещо, т.е. те могат да не са свързани с въображението ти. Там има желание, т.е. ти да го направиш или да ти се случи нещо което може да е реално или нереално. 

Въображението не е свързано със способността на ума да възпроизвежда и създава образи, а със способността на мозъкът да се абстрахира от знанието, т.е. то няма пряка връзка със сетивността ти! -> Примерно един сляп не може да види червено, но може да разбере какво е червено. 

" силното бъображение поражда събитието" - някъде го бях прочела. Къде е истината и къде е желанието да се случи нещо, само Господ знае.

по-горе от бързане съм сменила една буква, това се нарича лапсус. " Силното въображение поражда събитието"  Това съм искала да напиша, а Колев ми е изпратил забележка, че в бързината съм сменила една буква, и нарича това неграмотност. ТОВА се нарича грешка на езика или лапсус. От бързане е, а не , както ти се надяваш КОлев 72.

ПАРДОН КОЛЕВ 74. Състарих те с 2 години.

на 2.04.2024 г. в 19:50, Веси Филипова написа:

по-горе от бързане съм сменила една буква, това се нарича лапсус. " Силното въображение поражда събитието"  Това съм искала да напиша, а Колев ми е изпратил забележка, че в бързината съм сменила една буква, и нарича това неграмотност. ТОВА се нарича грешка на езика или лапсус. От бързане е, а не , както ти се надяваш КОлев 72.

ПАРДОН КОЛЕВ 74. Състарих те с 2 години.

Подмладила си ме. Благодаря! А това - Колев 74, значи че съм на 74 години. Погледни снимката по долу.

преди 4 часа, Колев 74 написа:

Подмладила си ме. Благодаря! А това - Колев 74, значи че съм на 74 години. Погледни снимката по долу.

Не  ми стана много ясно, ама нейсе. Не си ли набор 74? Желая ти прекрасен петък и  релаксиращи събота и неделя!

преди 6 часа, Веси Филипова написа:

Не  ми стана много ясно, ама нейсе. Не си ли набор 74? Желая ти прекрасен петък и  релаксиращи събота и неделя!

Хич не е лошо да съм набор 74, но в тоя случай ще излезе, че дъщеря ми е по голяма от мен с цели 4 години.

КАЗЪЛБАШАТА ВОНИ И ТОЗИ САЙТ ЩЕ УСМЪРДИ!

Тъпата путеса ,копуча, метреса

от живково време  хич не и дреме,

че нагази яко ,яко в калта

и измъкване няма таз проста зурла!

Въображението е неизменна част не само от творчеството, но и от гъвкавостта, адаптивността, иновативността. В този смисъл то е нужно при решаването на съвсем конкретни проблеми То е, което може да изкара човека от монотонността и рамките на утвърдените модели в живота му. То е изход от очевидността и път към промяната й, евентуално за да носи повече щастие. Въображението е пряко свързано с красотата, а тя и хармонията са определящи за щастието.

на 1.04.2024 г. в 22:17, Веси Филипова написа:

" силното бъображение поражда събитието" - някъде го бях прочела. Къде е истината и къде е желанието да се случи нещо, само Господ знае.

Ако ползваш "клавиатура" по БДС то няма как да сбъркаш в бързината.  

Всички останали повече гледаме клавиатурата, а не какво пишем.  

Спокойно, и аз не ползвам "клавиатурата" по БДС.  В тоя случай .... нормално е да натиснеш "б" .... щото ако натиснеш v ... ще се получи жъобрабение.   

В много случаи погледа пречи на въображението. Гледаш и започваш да си представяш, че си видял едно, но то изобщо няма нищо общо с въображението. То е плод на когнитивните ти дадености. = Свързваш го с нещо познато. 

Затова и именно при грамотните хора се забелязва липса на въображение. 

Краткия пример: Един възрастен ще види шапка, а не слон в боа.