Ригден: ....С концепцията за спасението на човека са свързани седемте тайнства, които символично изобразяват духовното пътуване на вярващия: кръщение, миропомазване, изповед (покаяние), евхаристия (причастие), брак (венчаване), елеосвещение (маслосвет) и свещенство (ръкополагане). Счита се, че чрез тях над вярващия се спуска невидима божествена благодат, спасителна сила Божия.

Анастасия:… Например, първото тайнство – Кръщението, съгласно християнското учение е свързано с приемането на вярващия „в лоното на църквата“, когато човек „умира за плътския живот, греховен и се възражда от Светия Дух в живота духовен“. Смята се, че то открива пред човека перспективата на духовното спасение. По време на символичния обред човек се „отрича от сатаната и всички дела негови, и служенето нему“, тоест потвърждава своята готовност да се отрече от желанията на своето Животинско начало в живота си и да служи само на своето Духовно начало, което в тази религия се нарича приобщаване към божественото начало, служене на Христос. Символичната основа на тайнството Кръщение представлява цял ритуал, в процеса, на който се изчитат молитви и по - тапят човека в купел, пълен с вода, или езеро, или

го пръскат с вода.

Ригден: Като цяло, трябва да се отбележи, че ритуалът на измиването и потапянето във вода е бил

известен на много народи в древността: египтяни, персийци, финикийци, славяни, гърци, римляни, и така нататък. Между другото, в ранните християнски църковни правила било залегнало младенецът да се кръсти именно на осмия ден след раждането, в памет за осмия ден от живота на Иисус Христос, все едно заменяйки ритуала на обрязването с „духовно обрязване“ (освобождение от греховете) под формата на тайнството на Кръщението. Но преди това ритуалното къпане във вода и кръщаването на детето с име именно на осмия ден от раждането му е било известно още на римляните (а както вече споменахме, християнството се е зародило в Римската империя), приемайки, на свой ред, тази традиция от другите народи.

……….

По време на този обред, с помощта на така да се каже осветена вода (или растителни масла, използвани при помазването), заредена с духовната сила на хората, които извършват този обред, се е осъществявал първичния позитивен духовен тласък (езоосмоз) за новата Личност. В действителност, разбира се, това се е явявало кратковременна духовна помощ. Подобни вярвания били разпространени сред различните народи по света. Те отразявали (макар и донякъде в примитивна форма, приспособена към начина на мислене и живота на хората в тези времена) смисъла на някога съществуващите в обществото Знания за истинската човешка енергийна структура в пределите на понятията за субличностите, прераждането на Душата, формирането на новата Личност.

………………

Освен това в древността този ритуал на пречистване и кръщаване на детето с име на осмия ден от неговото раждане не предполагало принадлежност на новороденото към коя да е религия.

……………
Ригден: Между другото, по-късно, този първичен ритуал на пречистване и кръщаване на детето с име на осмия ден от неговото раждане започнали да извършват на четиридесетия ден, като по този начин се губела същността на самото действие. Започнали да усложняват церемонията и да правят от това тайнство култов обред. Като цяло, случило се е както винаги –печал от ума човешки. В резултат на това, настоящите свещенослужители, сами не могат да вникнат и да си отговорят на много от важните духовни въпроси, камо ли, да обясняват това на хората. Те просто се ръководят традиционно от религиозните шаблони в своите отговори, без да вникват в същността им.
Анастасия: ……Ако това е възрастен човек, то се предполага, че тайнството на първо място настройва човека към преосмисляне на отношението му към материалния свят, да се раздели със своите страхове, да се промени вътрешно, вследствие на което да живее спрямо нравствените закони, да твори добро, да стане по-добър в духовен смисъл, да работи над себе си. И накрая, това е тласък към надеждата, духовната вяра, за да може Личността да направи поне първата осъзната крачка към Бога. Ако кръщават младенец, тогава се приема, че този негов „урок на вяра“ е поверен на кръстниците, когато детето порасне.
……

Анастасия: В ритуала на Кръщението има и второ тайнство – миропомазване, след което съгласно религиозните канони, човека е допускан до третото тайнство – първото причастие (Евхаристия) и други църковни тайнства.
Ригден: Всички тези тайнства символизират църковните наставления за човека, който върви по духовния път към Бога. Например, християнския магически култов ритуал миропомазване (от гръцката дума „myron“ – „свят“, „благоуханно масло“). Между другото, подобен ритуал на помазване с растително масло се е практикувал още в дохристиянските времена, като магически свещен ритуал сред различните народи. Той се основава на убеждението, че помазването с масло на някои части от тялото „прогонва злите духове“. Като правило, тези части от тялото отговаряли на основните чакри на човека. Например, очите, центъра на челото („Третото око“), центъра на гърдите, дланите, стъпалата. Реално се осъществявал следния процес.
Обикновеното растително масло по своите свойства се явява добър енерго информационен носител, способен да съхранява дълго време информацията, вложена в него, като водата или кристала. Разбира се, има голямо значение кой и как „приготвя“ в смисъл влага информацията в това масло, с каква доминираща сила. А самият процес на „приготвяне“ представлява или четене на молитви, или магическа формула, или заклинание. Между другото, той може да премине дори беззвучно. В края на краищата, няма значение дали тази информация ще се произнесе на глас или мислено, важното е какво се случва отвъд това, какви вътрешни чувства влага човека в този процес.
Силата на тези чувства зарежда маслото със съответния образ, задава вектора за понататъшните действия, в съответствие със заложената в него програма.
Какъв точно ще се бъде този вектор зависи от човека, който „приготвя“ маслото. Ако е духовно силна Личност – това ще бъде духовна и положителна помощ. Ако човека е енергийно силен с доминиращи материални желания, то не си струва да чакате нещо добро от това.
Когато такова „заредено“ масло се нанася върху тялото на човека (особено в областта на чакрите), се получава един вид вкарване на програмата (енергийната информация), предварително заложена в него. Първоначално подобно действие било предназначено за духовна подкрепа на човека и активация на неговата Предна същност. Обикновено за тази цел се е използвало чисто растително масло. И много по-късно, когато знанието се е загубило и е започнала проста имитация на този ритуал, хората започнали да добавят в
маслото балсами и аромати, та ако случайно не проработи, поне да ухае прилично. Между другото, това изведнъж подтикнало хората към създаването на такава стока като - парфюма.
Анастасия: Точно, в истинския парфюм концентрацията на ефирни масла е най-висока в сравнение с всички останали парфюми (тоалетни води)
Ригден: А в ранното християнство за този обред било използвано обикновено чисто растително масло, като най-често били предпочитани растителни масла (ароматни смоли, които били извличани от разрез в стволовете на дърветата) от рода на Коммифора семейство Бурзерови – мира. То притежава силни антисептични свойства, затова  сега,както и преди, се използва за лечение на рани и различни заболявания… Но това е друг въпрос. А като цяло християнското тайнство на миропомазването – е символична проява на духовното напътствие за вярващия в началния етап на неговия път към Бога, където по този начин „се поднасят даровете от Светия Дух, възвръщащи и укрепващи живота духовен“.
Анастасия: Това е същият етап, който в другите традиционни религии наричат етапа на самоусъвършенстването. Например, при будистите, преминаването на този етап позволява да се отворят вратите към духовния свят, в самоусъвършенстването в дисциплинирането на ума, в затвърждаването на благите мисли, постъпки и добри дела, да се съблюдават етичните и морално общочовешки принципи. Същото е и при суфиите. Между другото, има прилика и в останалите етапи от духовния път, които човек осъществява, благодарение на вътрешната работа над себе си.
Ригден: Абсолютно. Нека отново да вземем християнското тайнство покаяние (изповед). Същността не е в това, че си дошъл и разказал на свещеника всичките си грехове от Животинското начало, получил „опрощение за тези грехове“ и продължил да греши понататък, живеейки по същия начин, както и преди. Същността му се състои в реалната работа над себе си, промяна на своите мисли и желания, скалата на жизнените ценности, отказ от егоизма, завистта, ревността, гнева, гордостта, мързела. Като цяло, „отхвърлянето на всички греховни мисли и дела“. Това не се изразява толкова в съжаление към миналото, колкото в обновения поглед към себе си, анализа на своите постъпки, допринасящ за ясното разбиране и осветяване на своите грешки, както и утвърждаването на посоката на своето движение по духовния път. Необходимостта от осмисляне на причинените от теб обиди и прошка на всички, които са те обидили. Това е самопречистване на собствената Съвест и следването на нейните закони в бъдеще. Това е формирането на навик за позитивното мислене. Това е вътрешната опора в Бога, твърдо контролиране на своите мисли и желания, произлизащи от Животинското начало или, както се казва в християнството, „намерението да не се греши занапред“.
Между другото, относно контрола на мислите от Животинското начало. В Руската православна аскетическа литература, която описва фокуса на вярващия към своя собствен вътрешен свят, лично преживяване на чувството за единство с Бог, всъщност, е казано същото, както и в много други религии и е свойствено за всеки вървящ по духовния път човек. Само че това се нарича учение за първоизточника на греха, „страстите като източник на греха в човешката душа“. Монасите споделят своя практически опит в проследяването на зараждащия се в съзнанието „грях“ във вид на мисли, а по-точно на мисли и желания от Животинското начало, тяхното развитие и проявление във вид на отрицателни постъпки.
Началният стадий, първичният момент на зараждане на „греха“ наричат прилог (началото на помисъла, първата стъпка на проникване на греха в душата) или приражение – в смисъл на улавяне, растеж, нападение. Това се разглежда като външно действие с направление човешката Душа, защото такава мисъл се заражда или като резултат от обкръжаващите човека изкушения, ако той им обръща внимание, или от припомняне на минали свои или чужди грехове, или като влияние на тъмните сили и други подобни. При това се подчертава, че тези мисли са случайни, външни, възникват в главата на човека спонтанно, без човешка намеса, въпреки волята му. Възникването на подобни провокативни мисли и отхвърлянето им се смята за духовно упражнение, един вид помощ в разбирането (разпознаването) на самия себе си. И това показва истинската свобода на човешкия избор. За да се спре такава мисъл от Животинското начало, просто не трябва в самото начало на нейното възникване да й се обръща никакво внимание, „да се отхвърли още на прага“. Ако това не се направи, то мисълта (или образът) се задържа, превзема ума. Човек започва да я „храни“ с вниманието и желанието си, един вид със своя собствен избор да я задържа изкуствено в главата си.
А по-нататък идва следващият стадий – „съединяването“, или по-скоро „съчетаването“ на тази мисъл (от Животинското начало) с човешкото съзнание (с избора на Личността), или, както пишат аскетите, случва се „събеседване с появилия се образ“. Тоест, човек започва да си вреди тогава, когато съзерцава и се вслушва във вредното за разума. Третият етап „съгласие“ – това е нарушаване на равновесието, когато в действие навлиза „волята“. Човек „с удоволствие“ приема мисълта и прави окончателен избор, давайки своето предпочитание на тази мисъл от вън. „Волята“ се стреми да я приведе към действие. Човек прави избор, с оглед на това отново да преживее по-интензивно въображаемо удоволствие от мисълта. Така завършва „утробното развитие на греха“, или по-точно мисълта от Животинското начало започва да набира сила и да поробва съзнанието на Личността.
И после това прераства във външна постъпка. Ако човек не се занимава с контролиране на мислите си, той на практика извършва тези постъпки без особено колебание, и подобно състояние на контрол на „случайните външни мисли“ над него се превръща в навик.
Затова дори не забелязва и не осъзнава, че вече е управляван от „чуждата воля“, превръща се в роб на своето Животинско начало. Така че в християнското учение, както между другото и в ученията на други традиционни световни религии, акцентът е върху това, не само да се предпазваме от извършването на човешки „грехове“ (гордост, гняв, самолюбие, печал, тъга, алчност и така нататък), но дори да не допускаме в себе си развитието на мисли с недуховна природа, която се явява първооснова в постигането на духовния път.
Анастасия: Да, това е много съществен момент при човека в неговото самоопознаване, това са същите основи, както и в другите религии… Между другото, в нашия разговор вече споменахме, че в традицията на православието човек бива допускан до изповедта едва, когато навърши 7-годишна възраст.
С други думи, точно в края на началния период на формирането на новата Личност, когато той започва да носи съзнателна отговорност за своите действия. Споменавайки тази възраст ще дам един интересен факт, свързан с религията. В Япония на децата до 5-7 години традиционно е позволено да се държат както си поискат, но след тази възраст, периодът на „слободията“ се заменя с относително строг, дисциплиниран възпитателен процес. Тоест всичко това се случва точно в края на периода от формирането на новата Личност. Предполага се, че в тази възраст детето трябва да носи съзнателна отговор -
ност за своите постъпки.
Ригден: Подобни отгласи от отминалите знания са запазени сред различните народи…
Анастасия: Веднъж споменахте, че в ранното християнство истинското покаяние се е наричало с гръцката дума метанойя (думата е приведена в руска транскрипция), което означава „след ума“, „преосмисляне“.
Ригден: Абсолютно. Това е духовно нравствена трансформация на човек, за когото е важно не външното ритуално действие, а дълбокото чувствено възприятие и осъзнаването на собствената духовна природа. Защо в тази религия се казва, че Бог прощава всеки грях ако човек се покае истински? Защото цялото това осъзнаване трябва да се извърши на ниво дълбочинни чувства, искрена вяра и обръщение към Бога. Ако човек е решил за себе си да живее по-различен начин и се е заел изцяло със своето самовъзпитание в духовно направление и наистина следва тази посока, то тогава той наистина започва да се променя. Включително се променя и неговото отношението към минало за сметка на преосмисля нето на собствения живот, в настоящето започват да се появяват добри мисли, действия и постъпки.

Анастасия: Да, в будизма това е съвършенството в усърдието, пропускането на мисли, насочени към просветление, борбата със своите егоистични желания. При мюсюлманите суфии това е етапа, когато търсещият Бога трябва окончателно да се раздели със своите зависимости и желания...

Ригден: Точно така. А ако разгледаме християнското тайнство – причастие (евхаристия, от гръцката дума „eucharistia“: от „еu“ – „добра“, „charis“ – „милост, благодарност“), също може да се види символичното отражение на един от етапите на духовното самоусъвършенстване, който е свойствен и на други религии. Евхаристията е основен ритуал на християнското богослужение (Божествената Литургия),меса, по времето, на която вярващите символичносе пречистват с хляб и вино. В християнството това

тайнство символизира общуването с Бога, благодарност, намирането на единение с Всевишния, приобщаването към Божественото, към Любовта Божия.

Неслучайно най-ранните християнски автори наричали евхаристията „лек за безсмъртие“, „лекарството на живота“. Смята се, че дълбоко вярващите хора по време на поклонение (четене на молитви) могат „мислено да съзерцават небесната служба“, или казано с други думи, да навлизат дълбоко в изменено състояние на съзнанието, благодарение на молитвата.
Анастасия: Е, ако разчитаме на основното действие на всеки ритуал – дълбочинните чувства на вярващия, тогава произтича същият този процес, както при навлизане в изменено състояние на съзнанието в другите традиционни религии. Просто хората го наричат по различни начини, при суфиите – възприемане на светлината на Истината, осъзнаване на Единството на света и съзерцанието, при будистите – всеобхватно осъзнаване по време на медитация. И всич-
ко това, реално, е проникване в духовната сфера в изменено състояние на съзнанието с помощта на дълбочинните чувства.
Ригден: Разбира се. Истинският духовен път към Бога е един – чрез вътрешните дълбочинни чувства, а човешките интерпретации на този път са много. Тъкмо затова се появява разногласието от ума човешки в това, какво трябва да бъде единно в своя дух.
Анастасия: Да, за съжаление, голяма част от нещата, дори и в духовните въпроси все още се тълкувати извършват от ума човешки. Ако вземем християнското тайнство на венчаването, което традиционно се разглежда като ритуал по сключване на брачен съюз между мъжа и жената, осветен от църквата (полагане на венци върху главите на встъпващите в църковен
брак). Този символичен обред се е осъществявал и в миналото, при коронацията на монарсите (венчаване за царството). Много хора просто се отнасят към това действие от позицията на материалистичния начин на мислене и не разбират същността на целия обред, не говата символика, която в духовно тълкуване скрива зад себе си цял етап от усъвършенстването на човека
и неговата трансформация като Личност.
Ригден: Права си, че подходът в обществото към тези духовни въпроси в голяма степен все още се основава на материалистичния начин на мислене. Ето защо много двойки по света желаят да знаят отговора на въпроса: „Какъв точно етап от самоусъвършенстването на човек символизира брака?!“ Или както се е пошегувал английският философ и писател Оскар Уайлд: „Бракът е твърде съвършено състояние за несъвършения човек“. А ако говорим сериозно, то хармоничната връзка между мъжа и жената, изградена върху истинската любов – е нещо прекрасно. Това може да се превърне в зачатък, тласък за развитието във всеки един от тях на най-висшето чувство – духовна Любов, онази, която наричат вечна, чиста, понасяща всички скърби и нещастия на живота, вдъхновяваща, одухотворяваща, придаваща сила. Но постигането на такова духовно състояние – се случва единствено в резултат на индивидуалната работа на човека над себе си (не-
зависимо дали е мъж или жена). Това е ежедневен духовен труд в укрепването на навиците и нагласите за доминиране на Духовното начало в човека и възпирането на Животинското начало в него „държейки го на верига“, дисциплина на мислите. Развиването на духовната Любов трябва преди всичко да бъде в теб самия, а не да чакаш някой, някога да те облагодетелства с нея. А когато човек се научи да генерира тази духовна Любов в себе си, той ще се научи да се разбира и да обича духовно и другите.
А хората, като правило не искат да работят над себе си, върху укротяването на своето Животинско начало, образно казано, над отстраняването на „гредата“ в своето око, а в своя партньор и „треската“ забелязват, постоянно се опитват да управляват и доминират над някого. Често взаимоотношенията в семейството са построени не върху любовта, а върху егоизма на двамата съпрузи. Взаимните кавги и обвинения произлизат от произвола на Животинските начала в двамата. Излиза, че вместо очакваните надежди за „щастлив брачен живот“ се получава пълно разочарование. Всичко това е старо и древно като света. Прах – при прахта, пръст – при пръстта, за духовното – духовно. За Едно тяло – една Душа, и за нея трябва да бъде основната грижа. Тя пристига с раждането и си отива със смъртта. Всичко останало – са шаблони, измислени от хората, за оправдание на своя живот и собствения избор. Духовният път не трябва да се търси във външния живот, той – е вътре в човека, в неговите чувства, мисли, думи и дела. Това е и неговият път към венеца – към духовния връх, който се явява кулминацията на неговия живот, апогея, най-висшата степен и най-висшата точка на неговото самоусъвършенстване.
Анастасия: Следователно, в духовното тълкуване венчаването – е етап, който предполага натрупването на дълбочинното чувство на Любов, усещането за сливане на Личността с Бога, което не зависи от външните условия, а се явява резултат единствено от духовна работа на човека върху себе си, способността му да пребивава в състояние на доминация на Духовното начало. И това се отнася както за жените, така и за мъжете.
Също така бих искала да поговорим за християнско тайнство като елеосвещението (маслосвета). Според религиозните вярвания това практически е църковно целене, тайнството, което се извършва върху болния човек, с цел изцеление на душевните и телесните болки, както и върху умиращия с използването на елей, тоест зехтин, дървесно или друго растително масло.
То се извършва по желание на човека или неговите близки. Състои се в опрощение на греховете чрез помазване с масло и призоваване на благодатта върху болния.
Ригден: Е, що се отнася до целенето, това не е нещо ново, подобни действия били разпространени и в магическата практика на жреците от Древен Египет, Вавилон и т.н... Реално, всички тези магически лечебни практики винаги присъствали в масовите религии, в противен случай биха били непривлекателни за повечето хора. А що се отнася до същността на самия ритуал, той е един вид своеобразно подражание на това, което някога е имало духовна основа. Забележи, че много от ранните християнски писатели наричат само Иисус Христос единствения истинен Лечител на „душата и тялото“ в тази религия. Още преди няколко века елеосвещението се е практикувало в храмовете над напълно здрави последователи (приема се, чете са податливи на духовните заболявания като депресия, тъга, отчаяние, а причината за това могат да бъдат „непокаяните грехове“, може би дори не осъзнати от човека). Въпреки, че традицията е запазена, днес елеосвещението е повече църковен ритуал за лечението на болни хора. И ако се обърне внимание, то християнското тайнство, извършвано днес, има връзка с числото седем. Например, като правило, седем свещеници изпълняват ритуала, четат се седем евангелски разказа, седем молитви, седем пъти се помазва болния, и други подобни. В действителност, това е опит
с количество да се достигне качество. Откъде се е появило такова подражание?
В древните традиции на Изтока се споменава, че Бодхисатва като Същество от Духовния свят (обикновено в християнството това духовно ниво се равнява с ранга на Архангел) може чрез докосване (полагане) на ръцете или чрез информационните енергоносители (като растителното масло, кристала, водата и т. н.) да даде на човека допълнителна духовна сила. Като цяло, Бодхисатва дарявал човека (ака разбира се го е заслужил) с този своеобразен духовен подарък, който използвал дадената сила по свое усмотрение и според своя избор и вяра. За днешните разбирания това, образно казано, е като допълнителна порция бензин, сложена в колата. Тя със сигурност ще увеличи продължителността на нейното пътуване. А вече с каква скорост и в каква посока ще се кара този автомобил, това зависи от водача (Личността).
Естествено, тази сила действа за кратко време. Но благодарение на нея човек, например по време на изпълнението на своите духовни практики, можел да проникне в духовната сфера отвъд своите лични възможности. Съответно, по този начин да придобие ценен опит, намирайки се в нейната реалност и практическо осъзнаване на другия свят. А това означава да получи духовен тласък (езоосмоз) в своето развитие, ново осъзнаване, мироглед, които коренно променяли отношението му към илюзорната реалност на триизмерния свят. Това давало възможност за докосване със седмото измерение (Нирвана, седмото Небе, Рая), за да се разбере какво всъщност представлява най-висшата свобода, или, както се казвало в древността, „да се почувства дъха на Вечността“. Това наистина е много ценен духовен дар несравним с всичко земно.
Вече не говорим за влиянието на тази сила върху физическото тялото. Когато човек получава такава духовна сила, естествено, че организма му, благодарение на прилива на допълнителна съзидателна енергия подобрява качеството на своята работа.
В резултат се получава енергиен импулс, който влияе положително върху работата на много жизнено важни системи, повишава имунитета и т.н.. Защото в преданията се казва, че на тази духовна сила са подвластни всички, дори и най-тежките заболявания. Но физическите ефекти – са от второстепенно значение, най-важното – е духовната помощ за Личността, така да се каже, „духовно изцеление“, възможността за връзка със своя истински, роден – духовен свят. Затова, например, Иисус Христос, бил наричан единственият истинен лечител на „душата и тялото“. Защото Той, като висше Същество идващо от Духовния свят, понякога е дарявал хората с такава сила.
Подобно действие (но разбира се, с по-малка сила) е можел да направи и духовно освободилият се от земните реинкарнации човек, тоест в рамките на един земен живот достигнал седмото измерение (откъдето се е появила и връзката с числото седем: седемкратните действия или броя на молитвите, участниците в ритуала, и т.н.). Пред такава Личност, обединила се със своята Душа, превърнала се в качествено различно ново Същество, са се разкривали съвсем различни възможности.
Но хората си остават хора. На много от тях са присъщи завистта и подражанието от ума човешки. Те дори не разбират защо Христос казвал: „Нека бъде според вярата ви“ когато хората го молили да излекува техните временни тела, докато имали възможност да Го помолят за Вечност, за спасението на Душата си...
Анастасия: Е, отчитайки каква идеология е царила тогава сред масите, това не е изненадващо. Въпреки че разликата с днешното време не е особеноголяма. Ако на съвременния човек му кажат, че ще му бъде дадено всичко, точно в този момент, какво ще поиска...
Ригден: Да... вековете се менят, но хората не се променят. А що се отнася до ритуала на елеосвещението, в християнството той се появява на базата на познанията за подобни ритуали (например за „лечението чрез заклинателна молитва“) от по-ранните религии, които съществували при различните народи. Като правило, те са се извършвали с използването на обичайните медицински средства (например, такива като елей), които били използвани в древността. Всичко си остава същото, само че в контекста на християнската идеологическа концепция.
Каква е същността на това „заклинателно“ изцеление? Свещениците, практикуващи молитва, силните шамани, екстрасенси и други подобни хора могат да оказват временно влияние върху човека. Но, разбира се, всичко това в рамките на обхвата на Животинския разум, тоест в най-добрия случай могат да окажат въздействие от позицията на шестото измерение. Безусловно, това дори и не се доближава до силата на духовно освободения човек, за когото е открито седмото измерение, да не говорим за силата на Бодхисатвата. Всички тези действия и съвременни ритуали на хората може да се отнесат към своеобразната „помощ“ едни на други според човешките разбирания. Те се практикували в обществото още от времената на палеолита. Но отдавна е изпуснат един много важен момент в тези действия: ако човека, на когото се помага, не се променя вътрешно, не работи над себе си в бъдеще, не работи над укрепването на своето Духовно начало и укротяването на своя егоизъм, гордост (тоест Животинското начало), и т.н., то тази помощ няма да е от полза. Никой не ще свърши за човек неговата духовна работа, освен него самия! Дори ако целият свят започне да се моли за спасението на този човек, а той сам, по свой собствен избор не пожелае да се промени, то всички действия на хората ще бъдат безсмислени.
Истинското тайнство на духовното изцеление се крие в думите: „Нека бъде според вярата ви“. Човекът сам избира на кое от началата да отдаде своето внимание: дали на Животинското или на Духовното. Ето защо човешките желания са толкова различни: някой измолва здраве за своето смъртно тяло, а някой – живот вечен за своята Личност в истинския дом на Душата.
Анастасия: Да, какво да говорим, в днешното общество виждаме едно подражание на формата, без познаване на същността. Духовната сила на Седмото измерение не ще замениш с хора в свещенически одежди, а духовно освобождение не ще купиш с пари (това не е нито звание, нито положение), а и с хвалби не ще придобиеш.
Ригден: Така е. Трябва много усилена духовна работа над себе си, за да се постигне духовно освобождение. И няма значение дали се причисляваш към някаква религия или не, това е лична духовна работа на всеки човек...
Анастасия: Проблемът е, че самите жреци крият от обществото знанията за възможностите на самостоятелното духовно развитие на всеки отделен човек. Дори онези от хората, които търсят Знанията и започват своето търсене, ръководейки се от материалистичното, общоприето възприятие за света, се натъкват именно на хора с подобен мироглед. И с тяхното духовно познание се случва, както е казано в библейския израз: „ако слепец води слепеца, то и двамата ще паднат в ямата“.

 https://allatra.bg/library/

преди 2 часа, chuko написа:

духовното пътуване

Човек не пътува духовно!

Самите тайнства са за изповядващите, защото те самите не могат да правят чудеса. Тези тайнства се правят от завършилите синода, т.е. там трябва да се усвоят определени канони по които да се правят. Там не може да се твори!!!

Иначе, неориентираните не пътуват, а се щурат между различните вярвания до самата си смърт, а после разбират истината.

Аз казах!!! 

преди 3 часа, dioib написа:

Човек не пътува духовно!

Самите тайнства са за изповядващите, защото те самите не могат да правят чудеса. Тези тайнства се правят от завършилите синода, т.е. там трябва да се усвоят определени канони по които да се правят. Там не може да се твори!!!

Продължение на разговора, което спестих:

Ригден: Абсолютно. Като правило тези хора търсят учители донякъде, за да прехвърлят върху тях отговорността за своето собствено духовно развитие, вместо да се развиват самостоятелно. Но ако се вгледаме в обществото като цяло, в повечето случаи така наречените „учители“ почти с нищо не се различават в духовен план от своите „ученици“. Подражатели (от човешкия ум), провъзгласяващи се за посредници между хората и Бога в днешно време има предостатъчно по цял свят, и не само в различните религии и секти, но и в обществото. Всички те искат да учат някого, но не и да се преобразяват духовно. В тази „Наполеонова армия“ от всякакви „учители“, тези, които наистина знаят Истината са единици! Защо се получава такъв парадокс? Защото където и да погледнеш, навсякъде е подменен духовния мироглед с материалистичен, политиката, жаждата за власт и парите. Днес не е тайна, че в много религии се купуват църковни позиции, както слънчогледови семки на пазара. За мнозина това е просто игра на политика и възможност за власт над себеподобните. А всъщност всички си остават обикновени хора, заемайки различни, било то и високите длъжности.

Анастасия: Е, да, изкуствено създават илюзията за своята святост сред народа. Някога във времената на Съветския Съюз, когато бях млада, така мислех и за съветското правителство. За мен те бяха едва ли не полубогове, които някъде там далече от нас (дори отвъд нашия живот) седят на своите заседания, всичките такива праведни, не ядат, не пият, та дори и до тоалетната не ходят. И когато развенчахте този мит показвайки ми, че това са хора, както всички останали, в началото за мен това беше като шок, но след това се появи реалното разбиране за ситуацията. Започнах да разнищвам: с каква цел е създаден този мит и защо съм го възприела така. По пътя открих много интересни факти. Например как се създават най-изгодните образи на политиците и жреците в света, техния „имидж и святост“ (които прославения кандидат дори не притежава), как изкуствено се формира „общественото мнение“ по отношение на тези хора. Как населението се манипулира масово към едно или друго изгодно за властимащите световъзприятие, как и защо се води борба за управление на съзнанието на цели народи в различните страни, та дори и за световно господство.
Ригден: Да се сдобиеш с информацията – това е половината от битката. Много по-важно – е качественото и осъзнаване! Помисли, например, за ритуала на християнското тайнството на Свещеничеството (ръкополагането), тоест в посвещаването в сан свещено служещия в църковната йерархия. За съжаление, днес в християнството са го оприличили с церемониално, театрално представление, лице действие по овластяването на определени хора „извършването на тайнства и пасене на стадото“. Тук дори не мирише на духовност, става въпрос само и единствено за политика. Предвид настоящите взаимоотношения в рамките на различните християнски църкви и течения, за подчинени на потребителския начин на мислене, в повечето случаи, този ритуал представлява една формалност, отколкото традиция. На всички още преди обреда и така вече им е известно всичко, високите позиции, както се казва, са купени и предварително разпределени. А с какво са заети умовете на повечето от присъстващите по време на ритуала? „Оядените“ се интересуват от разпределението на властта и отношенията в самия екип, „Новобранците“, да не забравят последователността от действия, кои предмети и „свещени ръце“ да целуват по-напред и колко пъти да се поклонят. Нищо не се е променило с времето, абсолютно същите неща са съществували и в религиите на другите народи в различните времена, само са се наричали по различен начин. Но същността си остава същата. Разбира се, сред цялата тази „камара от власт“ попадат и истински вярващи хора, които концентрират вниманието си не върху външни обреди, а върху своите духовни чувства към Бога. Но те за съжаление са много, много малко.
Анастасия: Реално, всичко това е плод на човешките дела. Всеки избира за себе си това, което най-много го съблазнява в тайните му желания. Ако вземем предвид произхода на тайнството на Свещенството като такова, то тук се има предвид последния, краен етап от човешкото духовно развитие. Това е същото нещо, което в суфизма наричат загуба на човешкото „Аз“, сливането на Душата на търсещият с Бога, в будизма – съвършенство на безпределната (интуитивна) Мъдрост.
Ригден: Разбира се, хората, следващи духовния път благодарение на вътрешната работа над себе си, независимо от това дали принадлежат към религиите на своето време или не, реално са преминавали едни и същи етапи на самоусъвършенстване. Ако проследим източниците на произхода на понятието „свещеник“, ще открием, че в древни времена то е означавало „човек стоящ пред Бога“. Всъщност, това е изход в седмото измерение, достигането на човека до истинската святост, неговото качествено духовно преображение още приживе. На този етап от духовното развитие пред човек се разкрива такава сила от Бога, благодарение на която той напуска кръга на прераждания и се освобождава, отива в рая, Нирвана, както и да наричат Духовния свят, но същността си остава същата. Така че всички тези етапи от духовното усъвършенстване на човека са еднакви по смисъл и съдържание и са присъствали във всички религии по света под покрова на едни или други тайнства, стъпки, етапи от духовния път и т.н.. Но това, което искам да кажа по този повод е, че Духовните Знания не принадлежат на нито една религия, колкото и да се стреми всяка една от тях да ги присвои за себе си, интерпретирайки ги в съответствие със своите канони и традиции.
Анастасия: Да, и това много ясно се вижда при внимателно проучване и сравняване на духовните знания в религиозните култури на различните народи. Като пример можем да разгледаме християнското тайнство на елеосвещението, за което вече говорихме. Помазването (под формата на знак на равностранен кръст) освещаване с миро определени части от тялото: лицето, очите, ушите, гърдите, китките и стъпалата в тази религия се смята за символ на приобщаване към божествената благодат, чрез което човек „получава даровете на Светия Дух“. Знакът кръст на челото (близо до чакрата „Трето око“), според християнската религия, символизира освещаването на мислите, за да може човек да ги поддържа чисти (духовните мисли). Знакът кръст на гърдите (близо до чакрата, наречена в индуизма сърдечната чакра на любовта – „Анахата“) символизира любовта към Бога, която човек трябва да носи през живота си. На очите (в древността били наричани още като „открити чакри“) – за да може човек да постигне духовно зрение (виждането на Божията благодат във всяко творение). На ушите – за да чува човек духовното слово...
Ригден: Между другото, в древността хората, които притежавали истинското духовно знание за този процес извършвали помазването с масло не на самите уши, а именно тези точки над всяко ухо, за които споменах, разказвайки за медитация за четирите Същности. Тоест онези области над ушите, където има структури, участващи в процеса на възприятието и ориентацията на човек в пространствата на различните измерения в изменено състояние на съзнанието.
Анастасия: Да, излиза, че всичко някога се е уповавало на знанията... Помазването на китките (там, където са разположени чакрите) в християнството символизира напътствието за добри дела; стъпалата (там също се намират чакри) – възможността за следване на духовния път, който води до „царството Божие“. С други думи, оставяйки на страна християнската философия тълкуваща процеса на помазването, самия процес се е извършвал на практика върху точките на основните чакри...
Ригден: Разбира се, ако се запознаем с информацията за ритуалите, свързани с помазването с масло при различните народи по света от древността до наши дни, можем да открием „удивително сходство“ в нанасянето на „наречено с молитви осветено“ масло практически на същите места по тялото, тоест задействането на определени енергийни зони на човека – чакрите. Тези ритуали например били разпространени сред древните египтяни, жителите на древна и съвременна Индия, народите, живеещи на територията на древна Европа, Урал и Сибир. Освен това, на внимаващия човек му е достатъчно да види как в различните части на планетата хората изобразяват боговете и светците, с каква символика отбелязват основните им чакри, как са съединени пръстите на ръцете им в определени комбинации. Всичко това само за неосведомените хора се обяснява с общо понятийните категории като символи представляващи връзката между Небето и Земята, методите на сътворение и управление на творението от едно или друго божество. А в същност сочат към духовните символи и практическите знания за самоусъвършенстване на човека.

преди 5 часа, chuko написа:

Продължение на разговора, което спестих:

Разказа го разбрах, но едно художествено произведение е бледо по отношение на тайнствата в християнството. 

Ще ти препоръчам друго художествено произведение: "Трудно е да бъдеш бог."

Цитат

Летящи чинии или има, или няма, независимо от вярата ми. Ако това са земни обекти или природни образувания, ще бъде скучно. Ако са извънземни, които ни наблюдават — неприятно. Сигурно има и трето решение, аз съм за него.

А. Стругацки

Аркадий Стругацки, Борис Стругацки — Трудно е да бъдеш бог (1) — Моята библиотека (chitanka.info)

Въобще, ако говорим за понятие като греха, както религиозен термин, то едни от най-тежките грехове може да се нарече подаянието към жреците, независимо към коя религия принадлежат. Защо? Защото човек подпомага жреците и техните армии от наемни служители, смятайки погрешно, че са по-святи от него самия, че с тези свои одежди са близо до Бога и съответно тяхната молитва е по-действена. Но жреците също са хора, и като всички останали още не са спасили себе си и своята Душа, тогава как могат да спасят Другите? И тук е важно човек да се замисли за кого се извършва тази материална жертва и за какви цели.

Така че в материалните подаяния на вярващите се нуждае единствено жреческа армия. На Бог не са му нужни нито пари, нито никакви богатства от материалния свят. Отношенията между човека и Бога се основават на изключително дълбочинните лични чувства на човека от съприкосновението му с духовния свят, неговата искрена Любов и благодарност към Бог. Именно тези истински дълбочинни чувства на човека към Бог са самата истинска, единствена ценност, която може да бъде възприета от този човешки свят. При това тези отношения с духовния свят се осъществяват, без каквито и да е посредници.

Трябва да се разбере, че докато човек оценя света от позицията на жител на третото измерение, тоест през призмата на своя материалистичен начин на възприятие, то в много духовни въпроси той ще бъде изпълнен с илюзии, породени от неговата горделивост. Той си мисли, че щом веднъж е благоволил да отдели част от своето внимание за духовния свят, то за него ще започнат да се грижат всички ангелски сили, да угаждат на всички негови прищевки и едва ли не да го занесат до рая на царска възглавници. В действителност докато Личността не узрее духовно, тя е незабележима за духовния свят. Поднасям извиненията си за баналното човешко сравнение, но такива Личности наподобяват милионните репродуктивни клетки. Гаметите имат набор от хромозоми и носят наследствени признаци. Човека дори не забелязва тяхното материално проявление, съществуване и смърт. Освен това той понякога използва тяхната сила, без дори да разбира това. Но когато при сливането на две Гамети се образува зигота и започне да се развива ембрион, то поне един човек, имам предвид жената (а в духовен смисъл божественото женско начало), вече не може да игнорира този факт. Тя задължително ще обърне своето внимание към това явление и в бъдеще ще се грижи за новото същество. Така и в духовен план. Човек трябва усърдно да работи над себе си, да напредва в духовните практики, да живее чрез общуване на дълбоко чувствено ниво с Божествения свят, за да се случи сливането на Личността с Душата и той по този начин да заслужи правото да бъде приет във Вечността. Тогава и духовния свят ще обърне своето внимание върху дадения индивид, ще го обгрижва като дългоочаквано ново съвършено същество.

За съжаление, в съвременния свят е загубена древната истина за достигането до сливането на Личността с Душата, и човек в надежда да изрази своята Любов и благодарност към Бог, извършва материално подаяние към жреците, подпомагайки по този начин Животинския разум в изкушаването и прелъстяването на този човек в жреческо облекло от материалния свят. Ти грешиш и жреца греши, приемайки това подаяние, което се превръща за него в предмет на съблазън. Със своето подаяние ти го караш да мисли не за своята Душа и истинското служение на Бог, а за увеличението на своите материални доходи. Разбираш ли каква е всъщност тежестта на този грях? Човек със своите подаяния тласка Личността и Душата на този жрец в „ада“, скланяйки избора му в полза на материалното, тоест към Животинския разум, натоварвайки с тези греховни деяния и самия себе си. Това дори е по-страшен грях от убийството на човешкото тяло, тъй като тялото е временна дреха, просто прах. А този грях е подобен на смъртоносна отрова за Душата, която лишава от шанса дадената Личност да пробие към живота във Вечността. В основата на тези материални подаяния и жертвоприношения лежи подмяната на Животинския разум във вида, който ти спомена, типичната формула покупко-продажба:

„ти на мен – а аз на теб“, вярата във възможността на материалния „откуп“ и „разплата“ за своите грехове и придобиването в бъдеще на нови материални блага, започвайки от здравето и стигайки до благополучието.

"В крайна сметка за един празен ум е по-лесно да носи свещта сред пищния театрален ритуал и да се оприличава на висше същество, отколкото да работи с чук в мината."

Ригден

на 28.03.2024 г. в 8:21, chuko написа:

Въобще, ако говорим за понятие като греха, както религиозен термин, то едни от най-тежките грехове може да се нарече подаянието към жреците, независимо към коя религия принадлежат. Защо?

Считаш, че жреците са пропаднали хора ли? 

Иначе, да, подаянието е грях, т.е. няма как един грешник да извърши такъв, защото той принципно е пропаднал спрямо Бог и именно когато прави подаяние, то това не е богоугодно и извършва втори грях. 

И прави разлика между подаяние и дарение, моля! 

п.п. Има и друго: В християнството няма жреци! = Тотално не си религиозно образован явно. 

Тайнствата ... на нещо си... заради това са ТАЙН-ства. Те имат символни значения на нещо според даден контекст.

Но е странно защо за някакви тайнства в християнството ще се пускат откъси от нечии коментари от поредния нов култ - какъвто е АЛЛАТ-РА.

Типичната банална форма на диалог, съставени концепции от всичко, до което са се докопали само и само да си нагласят някаква форма на отличимост - не им се е получила.

Този див синкретизъм е най-вече за популярност, както са с популярна насоченост и текстовете, които са списани, както и всичко друго, което е по сайта, рекламирано като "нова медиа - доброволческа", че чак сътрудници... и поредната "ала-бала".

Опитите да се пръкнат поредните идеологически измишльотини нямат край - и като руски, и като от САЩ , и като от всякъде другаде. В случая - са си банално продължение на маскарада, наречен "Агни Йога", с направен опит да бъде осъвременен и облечен в "нова форма" - Анастасия Нових, в нещо като "интервю" с тайнственото "духовно същество РИГДЕН"... -  дето е съветник, жрец, извор на тайни и вселенски знания, на готови отговори за повечето аспекти на живота... - ако на някой не му е познато, значи че е напълно начинаещ в тази идеологична джунгла.

Под маската на всичко това се крие поредния съвсем човешки "гуру" - Игор Даниелов, заедно с А. Нових... А баналните форми на повторения на клишета и заемки - са просто нова дрешка за залязващи "звезди", но активната работа по популяризирането и презентацията ще привлекат поредните нови "Залитнали".

=============================

Обърканите и Неустойчивите хора търсят за какво да се хванат... и предлагането сякаш 'няма край"...

=============================

Не е проблем, че някой залита по нещо си... Проблем става, когато от едно залита към друго и залитането сякаш 'няма край'.

А когато "сякаш няма край" - думичката ЗАЛИТАНЕ се превръща в ПРОПАДАНЕ.

А ПРОПАДАНЕТО по съвсем естествен начин води до ВКОПЧВАНЕ... И Неустойчивите се превръщат във Вкопчени и започват да търсят "такива като себе си" за да им разказват за колко красиви и привлекателни работи са се "вкопчили" и така вече са станали "Устойчиви".

преди 2 часа, dioib написа:

В християнството няма жреци! = Тотално не си религиозно образован явно. 

Но има други длъжности, които се явяват като жреци - попове, пастори, епископи, патриарси и т.н.

преди 2 минути, _Aumi_ написа:

Но има други длъжности, които се явяват като жреци - попове, пастори, епископи, патриарси и т.н.

Да, диоиб им целува ръцете, а те го "благославят". 

преди 8 минути, chuko написа:

диоиб им целува ръцете

ма какви ръце, какво благославяне - всичко това са нечии фантазии.

Защо въобще му се връзвате на измишльотините от тоя форумен палячо? Че чак и ги взимате насериозно?

Сред форума въображенците са си намерили свободен пристан за да си каканижат личните си фантазии. Кое прави всичките им измишльотини да са "сериозни", освен ако на някой не му е интересно "да се вживява"?

А въображенците дето са били цял живот под фуражки - са съвсем отличими и сред форума са съвсем "ярки и повторяеми никове". Щом един "пропаднал" ще се вкопчи сред "военщината" - може да показва само едно...

 

В църквите и при монасите е така. Целува се ръка само на този, който има право да благославя.

Не само в църквите и с монасите е така. Целуват ръка и при други народни обичаи... пак като символичен жест.

Но аз лично не разбирам кое го прави толкова важно, че да се прави цяла тема, и то с измишльотините от Аллатра?

преди 2 часа, _ramus_ написа:

 

Обърканите и Неустойчивите хора търсят за какво да се хванат... и предлагането сякаш 'няма край"...

=============================

 

Случва се психично болни да се захващат с Когнитивната психология, когнитивната наука и психологията............ вероятно за да избегнат науката медицина-психиатрия.😀

Случва се и  някой да напълни памперса и след като се е изкъпал сутрин (като за последно)... И неизбежно трябва нов памперс, защото уханието прониква дори през виртуала.

Дори и за бивши и настоящи шапкари се отнася. И на тоя, и на оня свят.

Яко са те нагазили кукувиците теб... Не с всички шапкари е толкова зле, но то освен всичко си е и до човека. В случая с теб просто е "съчетание" и резултата е по-скоро весел.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

Не само в църквите и с монасите е така. Целуват ръка и при други народни обичаи... пак като символичен жест.

Но аз лично не разбирам кое го прави толкова важно, че да се прави цяла тема, и то с измишльотините от Аллатра?

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

... и поредната "ала-бала".

Опитите да се пръкнат поредните идеологически измишльотини нямат край - и като руски, и като от САЩ , и като от всякъде другаде. В случая - са си банално продължение на маскарада, наречен "Агни Йога", с направен опит да бъде осъвременен и облечен в "нова форма" - Анастасия Нових, в нещо като "интервю" с тайнственото "духовно същество РИГДЕН"... -

Според мен, ползваш "Агни Йога" за да викнеш Jast a stranger в темата, за да му правиш "психодипансерна" терапия. Или не си толкова плосък и предвидим?

Идеята на тази тема в сбит вид от книга 880 стр. е следната: Никой няма да направи усилията вместо вас за вашето собствено духовно развитие.

Каква е цената на вашето бездействие?

преди 8 минути, chuko написа:

Според мен, ползваш "Агни Йога" за да викнеш Jast a stranger в темата

В една детска игра на това му казват "ледено студено"

Въобще не ме интересува посочения ник, нито ми е нужен вече за каквото и да е. Толкова години вече достатъчно съм му се начел на повярванките и повторителните напъни.

Става въпрос конкретно по казуса - АЛЛАТРА копира цялата схема на АГНИ ЙОГА, така, както самата тя копира схемата още от "двете Елени''.

Фактът че поредното повторение на схема се пръква наново и се напъва да набира популярност, сочи към острите дефицити на множеството.

А това че ти не само ги цитираш, а и си и дал линк, който въобще не е на самия текст, а е реклама към медийните им напъни, какво точно да показва?

преди 2 минути, _ramus_ написа:

А това че ти не само ги цитираш, а и си и дал линк, който въобще не е на самия текст, а е реклама към медийните им напъни, какво точно да показва?

Коректно е да се дава източник на информация. Книгата я има и в архива на спиралата. Аз съм я чел от там.

https://mega.nz/folder/3QBgWKgC#P8ix8_p3wu6SSbVSb0w6NQ

Сега какво показва?

преди 37 минути, chuko написа:

Аз съм я чел от там.

И? - като си Я "чел" (каквото и да означава това), сега какво? Ще му целуваш ли ръцете на Ригден?

преди 43 минути, _ramus_ написа:

В една детска игра на това му казват "ледено студено"

Въобще не ме интересува посочения ник, нито ми е нужен вече за каквото и да е. Толкова години вече достатъчно съм му се начел на повярванките и повторителните напъни.

Става въпрос конкретно по казуса - АЛЛАТРА копира цялата схема на АГНИ ЙОГА, така, както самата тя копира схемата още от "двете Елени''.

Фактът че поредното повторение на схема се пръква наново и се напъва да набира популярност, сочи към острите дефицити на множеството.

А това че ти не само ги цитираш, а и си и дал линк, който въобще не е на самия текст, а е реклама към медийните им напъни, какво точно да показва?

Тея събират откачалаки -психари като теб. Разчитат в провала на евро-социалноздравните системи🙂

преди 3 минути, _ramus_ написа:

И? - като си Я "чел" (каквото и да означава това), сега какво? Ще му целуваш ли ръцете на Ригден?

Ригден иска да му целуват друго..........😀

преди 52 минути, chuko написа:

 

..

Каква е цената на вашето бездействие?

Кака каква, по-тънка банкова сметка на бай ти Ригден.😀, няма зелено за кристали и пудра😀

преди 12 минути, _ramus_ написа:

И? - като си Я "чел" (каквото и да означава това), сега какво? Ще му целуваш ли ръцете на Ригден?

Проблемът, когато се мислиш за най-умен на света, че около теб се върти земята и вселената, е че се затваряш за нови идеи. Всичко си знаеш, и това е като еди кое си (като Агни Йога), да ама не...

Къде го чукаш, къде се пука?

Сега какво? За известно време : Асталависта , бейбе...

преди 10 часа, _Aumi_ написа:

Но има други длъжности, които се явяват като жреци - попове, пастори, епископи, патриарси и т.н.

Много си далеч от истината! 

Цитат

Жрец най-общо означава свещенослужител на определена езическа религия. Човек, който чрез специални ритуали осъществявал връзката между хората и боговете и поради това имал голяма власт.

Няма как отци и прочие да ги наречеш езичници!!!  = Това от една страна. (Все едно баща си да го наречеш омразна гад която ме е направил!)

Ако не е бил баща ти, то ще ли да се родиш? 

По същия начин е в религиите които не са езически!

Ауми, знам, че не ти достига интелект, но поне не бъди проводник на лъжи! (Общото човешки достояния!)

 

преди 14 часа, chuko написа:

е че се затваряш за нови идеи

Нови идеи???

И тия идиотизми са "нови идеи" ли"? 

За кого - са нови, и за кого са идеи?

преди 14 часа, chuko написа:

Всичко си знаеш,

отново поредния говорител на комплексите си, се опитва да е проводник на "нови идеи", пак се почва песничката "рамус се мисли за най-умния в света", "да, ама не", около него се върти света и той си го "мислел" ... и поредните папагалски защитни алабализми.

Като че са ви правили на конвейр - комплексарите. Всъщност - образно казано, ДА, точно като на конвейр.

Ама някой си бил "чел" някаква си книжка и ей го линка... Бил я чел - кога, какво е ПРОЧЕЛ, доколкото го е загрял, каква подложка има - не е важно. Важното е само че я "БИЛ ЧЕЛ"... и така си давал очи "нови идеи".

преди 14 часа, chuko написа:

Къде го чукаш, къде се пука?

сигурен ли си че "чукаш някой"? Да не би да е 'оня от огледалото отпред'?

Една мутра била на психолог, и той му казал:

- Струва ми се, че имате комплекси.

А мутрата:

- Имам. На Златни пясъци и Слънчев Бряг...

 

Виждам, че сте се запътили към Пловдив.

 

 

Да коментираш книга, която не си чел цялата е нелепо. А друг, че я е поне прочел, е нещо повече. Но така се степенува и се получава надмогване.

Просто, разбрал съм, че такова едно елементарно разсъждение е чуждо на тези, които нямат много мозък. И за това се изказват неподготвени.

Та рамусе, определено по този критерий, не си много умен. Друго е за какъв се мислиш.

преди 49 минути, chuko написа:

определено по този критерий

Комплексарските критерии имат отношение към комплексарите - особено когато са банални клишета и инфантилни реторики от времето на бабите им. Те си ги нагласят за да поддържат личната си заблуда че са си ок.

Критериите се измислят от Елементарния, за който нещо е... някакво си. При това - за всеки неговото си винаги ТРЯБВА да му изглежда правилно, вярно, ясно... и че ако нещо не е сходно с такъв напън, значи че "някой си се мисли за друго, освен това, дето Елементарния го "мислил".

Дали си чел или си прочел нещо - ти личи по коментарите. Писаните коментари са чудесен "КРИТЕРИЙ", защото показват какво е положението зад завесите на декларациите и комплексарските изцепки. Декларации кой колко бил умен и за какво се мислил са просто реторика от хоримага.

Никой не знае дали нещо си чел, дали не си  и не го интересува. Ама имало пространни цитати и свободни наливки - пак добре, защото като дойде мига за личен коментар и лъсват веднага дефицитите. То няма и как -комплексарите много се пазят да не им личи, а все не им се получава...

За друго става въпрос и за да наречеш тия бозици че били 'нови идеи' означава че чел или не, нещо си, е без всякакво значение, защото пак си това, което и "преди да си го чел".

преди 50 минути, chuko написа:

Просто, разбрал съм

да, да - ми много си "разбрал"... Това е невероятна житейска мъдрост и няма как да не респектира. Евала!!!

Елементарният VS сложния и комплицирания. Това ли ми предлагаш?