Консервативно гледам на времепространството. Смята се, че някои астрономически открития са доказателства за него, което е напълно в реда на нещата.

Аз съм се сблъсквал с двуизмерно времепространство, когато едната стрелка сочи времето, а другата отметката до която стига водата в басейн. Установих, че като напълни басейна, времето тече, а нивото не расте.  

Гледам от литературна позиция и на метафората "Времето тече". Защо не "Тиктака"?  

По- нататък, може още утре да споделя възгледите си, но предлагам да напишете и вашите.

Много си прост бе Саше, не тиктака щото е с електронен часовник

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Гледам от литературна позиция и на метафората "Времето тече". Защо не "Тиктака"?  

Времето изтича правопропорционално на скоростта на изтичане на пясъка в пясъчния часовник.

Времето е в пространството и пространство е във времето. Докато има пространство ще има и време. 

Което означава, че времето не може да се разглежда самостоятелно извън пространството в което живееш. 

Знайно е, че на тази Земя водата е много. Знайно е, че тя извира от някъде и в последствие тече в посока към световния океан. По същия начин е и с душата ти. Тя тиктака ли?! Не! Тя подлежи ли на ъпгрейд?! Не! Може ли да се насочи към някъде?! Да! 

Въпроса е: Как ще използваш времето си в този свят?! => Ти си избрал да си @Търсещ истини. ОК, това ли ти е призванието?! То тиктака ли? Не! "Тече" към истини или какво?! Съществува само във виртуалното пространство. 

Затова и времето ти, зависи там където съществуваш. Тук е една част, а другата е в действителността. 

От тази гледна точка времето е относителност, но няма нищо общо с квантовото! То е процентно! Процент тук и във действителността. Значимо ли ти е времето тук? Значимо ли е времето ти в действителността? 

Живота ти е като електричеството. В общия случай ти генерираш какво? Тракане по клавишите ли?   Защото имаш пръсти. А, ако нямаш?! О, има и гласово "управление" ....  То дали трака или някаква дъска ти "трака" в главата?! 

Тече, т.е. времето тече по същия начин както тече мисълта ти. Ако мисълта ти при теб трака и дори подскача, то при други не трака, а безшумно се стели из пространството между ушите му в зависимост дали чува или вижда.    

Съсипаха го това време! А при бай Тошо какво време имаше, ехе..

преди 26 минути, Петър Ангелов написа:

Съсипаха го това време! А при бай Тошо какво време имаше, ехе..

Какво беше?

Дали характеризираш времето или позиционирани във времето социални и трудови явления? Мислиш ли, че бай Тошо може да променя времето?

преди 3 часа, цър-вул написа:

Времето изтича правопропорционално на скоростта на изтичане на пясъка в пясъчния часовник.

А с какъв коефициент?  И защо скорост, а не количество пясък?

Времето скорост ли е или количество?

преди 5 часа, ined написа:

не тиктака щото е с електронен часовник

Не е и с воден/пясъчен часовник, защо да тече?

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Гледам от литературна позиция и на метафората "Времето тече". Защо не "Тиктака"?  

А какво измерва часовникът всъщност? Реално не измерва, а генерира повтарящи се събития, през определен интервал, генерирани или от равномерно падащ пясък, равномерно въртящи се зъбни колелца, ел. импулси и др. Без часовник все пак имаме събития като изгрева и залеза, смяната на сезоните и т.н. самата представа за продължштелност на времето е игра на съзнанието. Реално има само осъзнавани събития (външни или вътрешни - мисли, емоции, състояния като очакване, нетърпение и др.) в тяхната последователност и взаимовръзка. 

В безсъзнание няма време, както и в паметта, където записаната информация може да се прочете еднакво бързо, без значение кога се е случила. Да, извън човека в безсъзнание процесите си протичат, в света всичко непрестанно се променя, но ако я няма съпоставката на един процес с друг в съзнанието на човека, то вероятно няма да я има и представата за време. Поне не такава, каквато я познаваме.

преди 14 минути, Търсещ истини написа:

Какво беше?

Дали характеризираш времето или позиционирани във времето социални и трудови явления? Мислиш ли, че бай Тошо може да променя времето?

Той го промени на практика - по неговото време се живееше добре. След това стана доста по-зле.

преди 43 минути, Theros написа:

А какво измерва часовникът всъщност?

Продължителността на процесите СЪизмерваме с някакви относително постоянни повтарящи се процеси. Примерно изтичаен на едно и също количество пясък през отвор с постоянен дебит; брой отклонения на махало; обиколки на Земята около Слънцето; Лунни фази; положение на Слънцето на небосвода или трептения на цезиевия атом.

Т.е. часовникът повтаря максимално точно някакъв изброим период на процес. С него съизмерваме продължителността на другите процеси. Календарът- също.

То е като при метъра- имаме насложени някакви относително идентични изброими отрязъка от пространството ( сантиметри, милиметри, цолове) и с него съизмерваме други дължини.

преди 51 минути, Петър Ангелов написа:

Той го промени на практика - по неговото време се живееше добре. След това стана доста по-зле.

'що им трябваше да го променят? Риторичен въпрос.

Но времето не отчита това "живееше добре" и изобщо качество, а само продължителност.

Сещам се за оня виц, дето Ганьо научил, че японците уж на гробовете си пишат само щастливите години от живота си, а не от раждане до смърт и рекъл "На моя гроб трябва да пише "Умрял нероден".

преди 1 час, Търсещ истини написа:

И защо скорост, а не количество пясък?

Времето е правопропорционално на количеството пясък и обратнопропорционално на сечението на отвора, през който изтича пясъкът.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Времето скорост ли е или количество?

Скоростта е функция на сечението на отвора, а времето за изтичане на количеството е функция на скоростта.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Не е и с воден/пясъчен часовник, защо да тече?

Мисълта ти тече ли?  Времето може да лети, може да върви, може да минава, може да замира, защо да не тече?  

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Продължителността на процесите СЪизмерваме с някакви относително постоянни повтарящи се процеси. Примерно изтичаен на едно и също количество пясък през отвор с постоянен дебит; брой отклонения на махало; обиколки на Земята около Слънцето; Лунни фази; положение на Слънцето на небосвода или трептения на цезиевия атом.

Т.е. часовникът повтаря максимално точно някакъв изброим период на процес. С него съизмерваме продължителността на другите процеси. Календарът- също.

То е като при метъра- имаме насложени някакви относително идентични изброими отрязъка от пространството ( сантиметри, милиметри, цолове) и с него съизмерваме други дължини.

'що им трябваше да го променят? Риторичен въпрос.

Но времето не отчита това "живееше добре" и изобщо качество, а само продължителност.

Сещам се за оня виц, дето Ганьо научил, че японците уж на гробовете си пишат само щастливите години от живота си, а не от раждане до смърт и рекъл "На моя гроб трябва да пише "Умрял нероден".

Не ми дреме особено за времето - какво правело, какво не правело. Дреме ми единствено за моите усещания (тогава и сега) и качество на живот.

преди 2 часа, цър-вул написа:

Времето е правопропорционално на количеството пясък и обратнопропорционално на сечението на отвора, през който изтича пясъкът.

Скоростта е функция на сечението на отвора, а времето за изтичане на количеството е функция на скоростта.

Понеже с време мерим продължителността, траенето на някакъв процес, това, което пишеш го разбирам като време за изтичане на някакво стандартно количество пясък през отвора на пясъчния часовник. Т.е. по същество обсъждаме точността на един от уредите за мерене на продължителността на други процеси. Така че към коментара ти "Времето е правопропорционално на количеството пясък и обратнопропорционално на сечението на отвора, през който изтича пясъкът." бих добавил: "Времето на изтичане на пясъка е правопропорционално на количеството пясък и неговото налягане.  Може да се изследва и големиината на песъчинките, формата на часовника, времето на преобръщане, влиянието на вибрациите.

Като цяло този уред не е никак удобен за мерене на време. Забравят да го обърнат; в морето се влияе от люшкането на кораба и много още. Поради това, представяш ли си,  моряците са отчитали по положението на слънцето като по- надеждно.

А отчитането на времето е било жизнено важно за ветроходите. Ако не свият при тази скорост, може да подминат пристанището и тогава как да се върнат при насрещен вятър? Тежко на гребците...  

преди 2 часа, Петър Ангелов написа:

Не ми дреме особено за времето - какво правело, какво не правело. Дреме ми единствено за моите усещания (тогава и сега) и качество на живот.

Лошото на метафорите е, че са многозначни. Ето какъв образ ми дойде на ум. Паламуда ти с едно око, който дреме. Не ти дреме за времето, а като стане дума за усещане и започва да дреме. Най- ме е страх, че и за мен не му дреме, сиреч е буден и опасен.  

А иначе- разбирам те и оценявам качеството на живот като важно.

.... Добре, де, защо ти дреме за най- важните неща, а за незначителните не ти дреме? Ега ти ... (паламуда с едно око)  

преди 13 минути, Търсещ истини написа:

Лошото на метафорите е, че са многозначни. Ето какъв образ ми дойде на ум. Паламуда ти с едно око, който дреме. Не ти дреме за времето, а като стане дума за усещане и започва да дреме. Най- ме е страх, че и за мен не му дреме, сиреч е буден и опасен.  

А иначе- разбирам те и оценявам качеството на живот като важно.

.... Добре, де, защо ти дреме за най- важните неща, а за незначителните не ти дреме? Ега ти ... (паламуда с едно око)  

Какъв е тоя паламуд с едно око не разбрах, ама карай..

преди 56 минути, Търсещ истини написа:

Лошото на метафорите е, че са многозначни.

Дали трака или тече, то времето се изразходва за нещо. Въпроса е ти ли си първия или последния.  

Метафора няма как да е лоша! Може да е неразбираема за теб или да я бъркаш с нещо. 

Примерно: За един е важно климатичното време, а не продължителността на процес. И ко правим? За един е лошо време, а другия засича колко е продължил процеса на неблагоприятните климатични обстоятелства.  

Метафората е в рамките на контекста!!! Извън контекста имаме неподходяща и подходяща метафора за определени явления свързани с времето! 

Тръгнат ли водите -> Значи ще раждаш!  Тръкнат ли контракциите, то засичаш периода между тях!  Така, че по-важно е дали си на време в дадено заведение!  

Кратко: Времето е като кръстът ключ!  Въпроса е кой генерира в теб импулс, за да предадеш енергията към ту консуматора!  

Мигновените процеси не се измерват чрез класически часовници!  За синхронизация се ползват атомни часовници иначе за различните субекти времето е различно!  

В този свят няма лоши или добри явления, а има явления за които знаем и такива за които не знаем. 

По своята си същност времето е разтегливо понятие и определено метафората, че тече е по-удачна от всяка друга! 

Пък кой разбрал = разбрал, но стана видно, че не разбираш и от философия!  

Както отправната точка за мерене с метър, така и отправната точка за начало на който и да е процес е свободна за избор. Началната точка да мерим за колко време ще се напълни един басейн може да е както реална- ден, час, секунда, така и хипотетична- в задачите по математика. 

Това, че Минковски постулира единно времепространство не пречи използването на време и пространство отделно, стига за нуждите на наблюдателя- учен такова абстрахиране да е нужно. Общо взето, идеята за времепространство не се различава от която и дае идея за съвместно изследване на няколко променливи. Спокойно може да е време-енергия или време-доходи. В горните случаи за пясъчния часовник време-пясък(материя).

Назад във времето?

Това е плод само на литературни фантазии и мечти на застаряващи примадони. Физическите закони не позволяват някой процес да се възвърне като кино лента или филмов трик.

Представете си, как при всеки процес, част от енергията се превръща в топлина и се разсейва. За да се върне процесът в началото си, точно тази топлина, а не енергия от друг източник трябва да се събере, а такъв случай няма. Такъв обратен процес няма. Втори закон на термодинамиката го забранява ТУК. 

Можем да си представим, че махало се връща в изходна позиция и като че ли връща времето и започва отново, но какво ли не можем да си представим  . Дори при този ритмичен и периодично повтарящ се процес, част от енергията е отишла за преодоляване съпротивления и е станала топлина. Отишла е и няма да се върне. След време ДРУГ източник на енергия трябва да подбутне махалото.

Литератори фантазират и на тема как със скорост по- голяма от светлинната, да не е наблюдател, но камера, изпреварва светлината и снима лъча, който току- що пристига. Глупости! С колко по- рано е пристигнала камерата? Секунди? И какво ще се види на снимката?- как Пешо пие бира?- Не. Просто светлина от звезда или отражението й от планета. 

Връщане във времето няма. Няма такъв процес. Дори процесът на връщане на махалото изразходва енергия, а не я възвръща.

За -t (минус Т)

Някои физици смятат, че -Т изразява обратно време. Това не е така. Направо очевидно е, че ако от датата на смъртта на Август извадим годините му живот, ще получим отрицателно време. Минус 63 г. от  Христа. Очевидно , че минусът е по отношение отправната нулева точка, която е произволно избрана. Същото е и с часовете. Не разбирам какво притеснително има в Минус Т.

Сгъстяване, забавяне и кривини на времето

Цялата тази топурдия, че времето се забавя или изкривява, очевидно се опростява, когато отбележим, че не времето, а процесите имат своите нелинейности. Включително и процесът на мерене на времето.

Ако си представим който и да е процес, а най- разработеният е движението, ще възприемем с пълно съгласие, че при силна гравитация то се забавя. Много повече енергия е нужна и по- бавно става, при една вложена енергия да се придвижи една и съща маса хоризонтално на Земята, отколкото на Луната. Телата определено стават по- тежки. Голямото ускорение, а то прилича на гравитацията, също следва да забавя процесите. Е, процесът на падане ще се ускори, предполагам, ускорението зависи от това g, което на земята е 9.8 м в сек.на квадрат. Песъчинките в пясъчния часовник би трябвало да се притеглят на Луната по- слабо отколкото на Земята и нашият пясъчен часовник да избързва тук.Обаче дали е така?

Предполагам и пълненето на нашия басейн ще се забавя при по- голяма гравитация. Водата ще увеличи своя вискозитет и ще тече като олио. Това би се случило и при по- ниски температури... не за водата разбира се. Процесите се забавят. Часовникът с пясък би трябвало също. Но дали е така? Кой да ни каже.

Връщам се и на нелинейността на процесите. Запалил съм си камината и искам да ме топли 16 ч., после спя завит. Ако не слагам дръвца, ако са чамови, ако са мокри или чворести, горят по различен начин и изгарят ту по- бързо, ту по- бавно. Ту припламват, ту тлеят, ту припукват и хвърчат искри. Времето нито се сгъстява, нито разширява при припукването в камината. Процесът в часовника също е нелинеен. Прашинка замърсяване може да го забави. Е, какво? Времето ли се забавя или процесът на тиктакане? Но и във всяко мерене има същият проблем- неточности от уреда и нелинейност на измерваното, все едно дали е тяло или процес.

Като знаем, че тиктакането на секундите е само мерна единица, която съизмерваме с продължителността на които и да се процеси, ще избегнем схоластичните прения за времето. 

Настоящето като нулева точка между минало и бъдеще.

Това е доста сложна идея, която от хилядолетия е отхвърлена с изработването на календар. Разбира се, че можем да наблюдаваме процес, отчитайки колко време е минало и колко ще мине, но е по- сложно изчислението, защото в момента в който сме го сметнали, вече не е вярно. Хората сме разбрали удобството на таймера и хронометъра, който се запуска в началото на процеса и ни дава някакви данни за продължителността на процеса. При други условия, когато задействаме процеса, вече имаме някаква ориентировъчна продължителност. Това се отнася както за слънчевите затъмнения, така и за времето за минаване по пистата. Практиката е избрала по- добрия вариант за устойчива нулева точка, вместо подвижната- според настоящия момент.

 

Времето е най-голямата мистерия която съществува и е неразгадана. 

Ние говорим за това какво е било (минало време), какво ще бъде (бъдещо време), но не можем да видим това за което говорим поради една простичка причина. Тази причина е, че живеем в сегашно време!

Някой може ли да каже какво има две минути назад във времето? А две минути напред? Не!

За да видим напред или назад във времето ние трябва да се преместим. Това означава, че трябва да отидем, да се пренесем/преместим в друго време, което е две минути назад примерно. 

Там е възможно да има друг свят, възможно е там също да живеят хора като нас, да има природа, да няма омраза, пари технологии и други.

Всичко това е възможно до доказване на противното!!!

За да разберем какво има в друго време, първо трябва да разкрием мистерията на времето. След това ще ни е необходимо нещо като така наречената (машина на времето) или метод за да се придвижим.

Аз сега ще се придвижа до леглото, че ми се приспа.

преди 5 часа, NovakJ написа:

Някой може ли да каже какво има две минути назад във времето? А две минути напред? Не!

Всеки може да каже, но ще е различно. Аз преди две минути бях в помещение с "две нули".  След две минути ще съм пак "тука".  Докато набирах текста минаха  две минути.  

= Времето не е мистерия, а е индивидуално изживяване. 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Настоящето като нулева точка между минало и бъдеще.

Тук могат да се зададат някои провокативни въпроси, като например: Ако нещо е неизбежно, то същеснвува ли? Миналото е фиксирано, неизменно, докато бъдещето е пластично - то може да се реализира в множество различни форми. Но ако нещо е неизбежно, то вече е фиксирано, просто последователността от събития водещи към него още не се е проявила в познатите ни условия. Някои учения и религии приемат съществуването на свят на причините, който всъщност е пряко свързан с кармата на изток, както и с божията воля и замисъл в християнството.

Аз лично не съм изцяло привърженик на т.нар. живот в настоящето, защото всичко, което можем да променим, постигнем, сътворим, реализираме е в бъдещето. То единствено не е окончателно оформено. По отношение на "сега" можем да сме наблюдатели, можем да сме и изпълнители, но намерението вече трябва да е налице. Желанието, изборът, разсъжденията около тях и др. винаги се отнасят до някакво бъдещо нереализирано все още положение...

 

преди 12 часа, NovakJ написа:

Времето е най-голямата мистерия която съществува и е неразгадана. 

Там е работата, че не го намирам за мистерия. Ето пример с обикновена готварска рецепта. Примерно варени кренвирши за хот-дог. Тази рецепта ми харесва, защото започва с "Обелете найлона".  

Във вряща вода пуснете кренвиршите за 5-10 минути. През това време запечете половинки франзела до розов цвят. Сложете кетчуп, майонеза или горчица. 

Значи авторът ЗНАЕ, че 5-10 мин. са предостатъчни за кренвиршите, а при повече се разваряват. При по- малко не се сваряват. Той прогнозира, защото ВСЕКИ ПЪТ при обичайни обстоятелства се получава един резултат. Готвачът, т.е. аз, пък зная, че преди 5 минути съм ги пуснал в тенджерата и е време да ги вадя. Никаква мистерия.

А животните решават още по- сложни задачи. Животните, наблягам!

Който е хвърлял фрисби или топка, та кучето да скочи и я хване, приема за нищо особено, че то е решило е задача за време и скорост при движение по парабола или някаква друга крива, съобразило е ВРЕМЕТО и силата на скока.

Така че, мнението ми е, че няма мистерия. За много необходими ни процеси знаем какво ще се случи след определено време, а за отминалото помним. Някои процеси не знаем, но се учим.

преди 4 часа, Theros написа:

Тук могат да се зададат някои провокативни въпроси, като например: Ако нещо е неизбежно, то същеснвува ли?

Може би с пример ще е по- лесно за обяснение. Ще дам мой пример в отговор, а ти дай провокативния.

Ако кренвиршът неизбежно ЩЕ се свари, той, като "варен кренвирш" не съществува, но процесът започва с потапянето му в горещата вода. (прочее, има една тънкост, като заври водата, загряването да бъде намалено.). В края на процеса, той е нещо друго от началното. Ама това е ясно.

Хокинг за стрелата на времето: https://chitanka.info/text/834-kratka-istorija-na-vremeto/11