преди 33 минути, Търсещ истини написа:

Все пак, не намирам дълбок смисъл в това, което изтъкват, че докато възприемаш процеса като Сега, той е вече Минало. По- смислено е да се потърси начин на фиксирането, документирането на целия процес. Това ще задържи и сега-то и минало-то.

Фиксираш явление, после дебнеш второ такова. Разликата между едното състояние и другото такова е показател, че има време. 

За момента е прието, че 1 час е равно на 60 минути, а една минута е 60 секунди, по-надоло отиваме на стотни от секундата, а по-нагоре ден = 24 часа, година = 365 дни. Това е за Земята. На четири години се коригира времето с 1 ден. 

Което ще рече, че часовниците на човек не са верни!  Кое за един цикъл прави 100 еднакви явления?  

Цитат

Херц (означение по SI – Hz, среща се и на кирилица – Хц) е системна единица за измерване на честотата на периодични процеси.

Херц – Уикипедия

Време, вечност, безвремие.

Свързването на времето, което е измеримо с вечността и безвремието е философски проблем. Като казвам това, изпитвам чувство на неудобство за ненаучността, която е характерна за първите философски обяснения, преди да се формира науката.

Смятали са, че времето е земната проява на вечността. В отвъдното душата е вечна, но може да действа, т.е. да прави неща на които им минава времето, но то се отнася само до правенето, а не до душата, която е вечна. На земята времето е малко осквернено  . Душата тук има някаква телесност и време на престой, като и делата са тленни. 

Вечността като безкрай и безвремието като нула са размишления за след смъртта.

Човешката идея за вечност след смъртта може да се изрази чрез сравняването и със земно време, прим. 1 секунда. Вечност по секунда е вечност. Там не се случва нищо, душата не се вълнува и не отбелязва нищо съществено, всичко е маловажно. Представям си само една радост на душите, как тичат с нетленни палмови вейки да посрещат душата на Богородица, а българската секция вика "Българи, юнаци" и посреща св. Иван Рилски и после- нищо за отбелязване. Покой, безвремие, вечност.

Атеистите и реалистите знаят, че след смъртта има субективно безвремие. Мозъкът е мъртъв за да различи който и да е процес, вклчително собственото си разлагане. Една секунда, сравнена с безвремието е безвремие. Единица по нула е нула.

Но да се използват математически илюстрации на идеята за Отвъдното не е кой- знае колко смислено.

ххххххххххххххххх

Времето като среда за събития и процеси.

Това разбиране е отново философско (не много сериозно). Представят си Пространство в което по координати могат да отчетат къде са телата и Време, в което можеш по ос да отчетеш събития, процеси и състояния. Не зная защо им е нужно, като просто могат да измерят времето до някаква отправна точка. Примерно показанията на часовника или Рождество Христово, или до Хиджра.

хххххххххххххххх

Време и причинност

Причината предхожда следствието и ако от някаква отправна точка ги подреждаме в положителна посока, причината винаги ще бъде по- близко до тази точка от следствието. 

Ако отчитаме преди отправната точка нещата са обратни. Сравнете времевите периоди, живота на бащата- Филип Македонски и сина- Александър Велики- 

Филип - 382 до -336

Александър -356 до - 323

Животът на Александър е по- близо до нулата от този на бащата. Какво да се прави, отправната точка не е абсолютна и довежда до някакво първично смущение.

Колело и винтова спирала на времето

Някои смятат, че в някакъв период от време нещата се повтарят. Житният стрък ражда семе, семето ражда житен стрък. Овцата ражда овца, овцата- овца.  . По- скоро подобие, олицетворение намират в образа на колелото, в което една точка минава някакъв път и отново се връща на първото си място. Видоизменено е чрез идеята за винтова спирала- след обиколка се връща пак отгоре, но малко по- нататък. Същото, ама не съвсем, подобно. Тази идея е по- близо до календара. Лято- зима- лято, ама по- друго. Да го наречем лято1, следва зима1-лято2-зима2. Така наименуваме витките на пружината, винта, а и годините. 

Интересно, но не си представят повторенията като спирала- часовникова пружина, в която следващана витка е по- голяма. Явно заради различието, а със сигурност има някакъв процес, който се повтаря по закона на спиралата.   или по формулата на елиптичен винт.  

Други смятат, че времето е линия. Господ разделил светлината от тъмнината и станало ден, ден първи (или нещо подобно) По- нататък дните се редуват, но не става дума за кръговост и подобие.  Стрела. Линия със скала на дните. По- скоро някои поставят въпроса дали е "до края на света" или "безкрайно". Съдейки по други религиозни виждания, смятам, че е "до края на Бога": както Зевс и Юпитер, всеки вечен си има край.

Пиша "някои, те", защото за мен времето е характеристика на продължителността на процес, а не нещо обособено. Не се опитвам да си представям и пространството като такова, защото приемам, че отстоянията в пространството са характеристики на протяжността на телата или участъци, части от тях. 

преди 35 минути, Търсещ истини написа:

Не се опитвам да си представям и пространството като такова, защото приемам, че отстоянията в пространството са характеристики на протяжността на телата или участъци, части от тях. 

Очевидно има нужда от поправка. В горното не си представям пространството, но позииционирам телата в него.

Искам да кажа, че телата имат своите измерения и има разстония и позициониране на нещата едно спрямо друго. Тези характеристики на размерност на телата и на положението им едно спрямо друго могат да се изразят в някакви единици за дължина, в някои случаи и за ъгъл. За да ги определя не ми е нужно пространство като такова, а тела и тяхното разположение едно спрямо друго. За удобство може да се ползва отправна, нулева точка, но тя не е абсолютна.

Тези размисли искам да пренеса и върху времето. Не е потребно време като среда за събитията. Достатъчна е някаква времева точка към която да отнеса началото и други точки от процеса. ( Не става дума за "точка във времето", а просто някаква точка от процес с времеви измерения. Тя не е абсолютно начало, а може да бъде характеризирана с която и да е друга времева точка (точка с времеви измерения). Прим. "Като стана" или "Когато каже шефа" или "На 31. дември в 24.00" ) 

Едновременни и паралелни събития

Като се разказва е лесно. Омир разказва за битката при корабите и с едно "в това време" започва разказа за божествените разпри на Олимп. Ясно е, че Ахил и Хектор имат паралелен живот докато са обикаляли стените на Троя. Малко по- неточна и предизвикваща внимание е Леда Милева с нейното "Меца в туй време, по пладне". И докато за описваната гора това не е от голямо значение, да кажеш "По пладне в Гринуич" и "По пладне в Токио" не е близо във времето. Особено в епохата на британското морско господство, когато 10 часа с курс югозапад е значело много, струвало си е да се обяви голяма награда за точен часовник. Не случайно и Айнщайн философства за синхронизацията на часовниците и в наше време телефоните и GPS системите искат синхронност. Скоростите изискват по- точно времеизмерване.

И докато с паралелни събития като угниване на две мушмули в една щайга е лесно да се съгласим, а с паралелното откритие на двама учени в отдалечени градове можем да омаловажим подробностите и разминаванията във времето, то за събития като стиковка на ракети или управление на изследователски апарат на Марс трябва да сме точни.

Стана дума за едновременни събития на едно място и за такива на отдалечени стационарни места. Колкото и да е модно, не бих го обяснявал с времепространство, а само бих сложил етикет за мястото. Примерно по Гринвичко или Местно време. Когато ракетите с космонавти/астронавти се движат, а целта е да се срещнат в един момент на едно място, нещата се усложняват, но и там, действат нормалните и за шофьор постъпки като "дай газ" и "забави", като не се основават изцяло на предварителни изчисления.

Представата ми за Паралелни събития е като майка и дъщеря да вървят под ръка към търговския мол. "Живота си живеят тези двете", би казал безделника от пейката отсреща. Очевидно, в убиването на Хектор има пресичане съдбите на двамата герои. Бурята, породена от крилцата на пеперудатане не ще да са паралелни събития, а поредица от последователни криволинейни. 

Както за линиите, паралелни са процеси, които нямат връзка и влияние, но са в един времеви период. Като работата на два фабрични тъкачни стана в един цех и смяна. Когато не са едновременни, процесите не може да се определи дали са паралелни или си повлияват. 

По подобие с Евклид дали може да се постави наука за процесите?

преди 19 минути, Търсещ истини написа:

По подобие с Евклид дали може да се постави наука за процесите?

Нещо, което отначало трябваше да изведа като постулат. ВРЕМЕТО И ПРОЦЕСИТЕ СА НЕОТДЕЛИМИ ОТ ПРОМЕНИТЕ, СВЪРЗАНИ С МАТЕРИЯТА. Време не съществува без материални тела и промени за тях.

Не времената и процесът на живот на Ахил и Хектор се сблъскват, а самите те, като материални обекти. Колкото и паралелни да са, когато обикалят Троя, в момента, когато започват битка, жизнените процеси на Хектор спират.

Това потвърждава, че абстрактно време като среда няма, има продължителност на материални процеси.

Днес се натъкнах на тази статия: Как камион с антиматерия ще помогне за разкриването на тайните на Вселената | it.dir.bg

Замислих се и върху това:

преди 23 часа, Търсещ истини написа:

ВРЕМЕТО И ПРОЦЕСИТЕ СА НЕОТДЕЛИМИ ОТ ПРОМЕНИТЕ, СВЪРЗАНИ С МАТЕРИЯТА.

, т.е. след като времето е свързано с материята, то означава ли, че при антиматерията нямаме време?  => Или постулата е грешен или времето умишлено е свързано с пространството!?

Мнозина учени свързват времето с "големия взрив".  За момента изследваме Вселената от нейното възникване. Из една от религиите е споменато свършека на този свят.

Което ще рече, че времето и процесите са неотделими от промените, свързани със света в който живеем. Може би това е точния постулат?! 

на 10.12.2024 г. в 8:01, (:IdioibI:) написа:

Мнозина учени свързват времето с "големия взрив".  За момента изследваме Вселената от нейното възникване.

как учените откриха че имало Голям взрив ?, това е само теория някаква си и какво изследване правим на Вселената, не можем да пръднем до Луната дори, ами гледат някаква си светлина (дошла от космоса) на милиарди години уж и тя била от големия взрив и какво разбират ами нищо гадаят на боб ......

преди 11 часа, some_spirit написа:

как учените откриха че имало Голям взрив ?

Да ти приличам на учен?!  Нещо общата ти култура я няма.  

на 9.12.2024 г. в 8:12, Търсещ истини написа:

Не времената и процесът на живот на Ахил и Хектор се сблъскват, а самите те, като материални обекти.

Основните физически формули, свързани с време са тези за скорост на движение/промяна

Път s = vot ± at2/2

Ъглова скорост v = 2πr/T

ускорение: a = Δ v/ Δ t

импулс на сила   Δ p = FΔ t

мощност  P = А/t,          P = F.v

кинетична енергия  Eк = (1/2) mv2

ток  I = q /t

Работа на ел. ток   A=IUt

Ел. магнитна индукция е=  Δ Ф/ Δ t

Втори закон на Нютон F = m.a

Количеството топлина по време на нагряване Q \u003d Cm (T 2 -T 1)

Основното което става е ПРОМЯНА на ТЯЛО/поле. Физиците изчисляват колко е промяната на: разстояине при движение; маса ; електрически заряд; магнитен поток; и какво то и да е друго; и това в началото и края на процеса, а после го съизмерват за някакво стандартно "за единица време", в общоприетия случай за едно тиктакане/сек..

Така че това е измерване на времето- по време на процеса, колко са на брой тиктаканията/секунди; завъртанията на земята/дни; обиколките на земята около слънцето/години. А философското "А какво е времето?", можем да го поставим при въпросите "А какво е маса", "А какво е протяжност" при което някои си мислят, че то е някаква отделна същност. Не. Измерение е.

 

 

Щом времето е измерение, значи "измерване на времето" е "измерване на измерението". Може би има смисъл да се попита и кой измерва...  Каквото и да е, не че нещо друго ще направим, освен да се въртим в кръг. 

преди 8 минути, witness написа:

Щом времето е измерение, значи "измерване на времето" е "измерване на измерението". Може би има смисъл да се попита и кой измерва...  Каквото и да е, не че нещо друго ще направим, освен да се въртим в кръг. 

Така е. Измерението бива измервано. Какво те смущава? 

А кой измерва- измервача (изследователят, аз, ти, който иска) с измерителни уреди.

Тавтологията е естествена- ядливото се яде, приспивателното приспива, четивото се чете, компютризацията е с компютри, а не с компоти.

Моля, кое е смущаващото?

Ние не можем да се движим във времето, така че само го измерваме, съпоставяйки едни процеси с други. Но разликите с пространствените три измерения, в които можем и да се придвижваме, са повече от приликите. Времето знаем, че е линейно.

Но нека да отклоним временно фокуса на внимание от пространството и времето към обектите, телата в него. Последните са изградени от определена субстанция, но по-важното в случая е, че притежават форма. Формата се променя с времето, докато ако се абстрахираме от времето, тя би следвало да е неизменна, т.е. обективно не би могла да съществува. Би могла само като абстракция. Така очевидно обективната форма не може да се отдели от времето - дори съставящите я отоми съществуват постоянно променяйки се.. Някои казват, че само настоящият момент е истински, но само в настоящиян обект обектът реално не би могъл да съществува. Ние виждаме само един разрез от действителната форма, включваща всички промени от въцникването на тялото до момента. Въздействайки върху последния пряко или косвено, ние можем да влияем на неговата форма (както и да я унищожим). Реално имаме власт/свобода да предизвикваме определени промени в обектите и процесите (които също могат да се разглеждат като форми със своите съставни елементи, динамика и взаимозависимости). 

Запознатите с определени източни учения знаят за възможността "четейки" т.нар. "акашови записи", един обект, процес или човек да бъде видян в цялата последователност от промени в неговото минало. Той не е различен човек сега,  спрямо преди, въпреки промените случили се с него. 

Въпрос е дали пространството и времето, съществуват независимо от обектите в тях или съ-възникват с появата им. Ние не можем да имаме дори представа за обекти извън представата за време и пространство. Но можем ли да имаме представа за време и пространство без да имаме представа за форма и промяна?

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Така е. Измерението бива измервано. Какво те смущава? 

А кой измерва- измервача (изследователят, аз, ти, който иска) с измерителни уреди.

Тавтологията е естествена- ядливото се яде, приспивателното приспива, четивото се чете, компютризацията е с компютри, а не с компоти.

Моля, кое е смущаващото?

Всичко и нищо, както са забелязали отдавна (Св. Августин ли беше?), доколкото въпросът за времето е смущаващ само докато си го поставяш. 

Остава и въпросът за наблюдателя, защото ако никой не измерва или е свидетел поне на промените, дали може да се каже, че има измерване/измерение? Ние като някакви субекти с относителен интелект измерваме, щом ни трябва, но организмът ни примерно също си върши работата, измервайки, но как, като природата се смята за неразумна? Определен брой лунни месеца в утробата или седмици (четвърт месец) в яйцето, циклите при органичния живот, кризите при инфекциозните заболявания и т.н. Кой измерва тези продължителности? Такива неща. 

Да добавя (без претенция че нещо разбирам, само за точност) - ядливото не се яде, а някой го яде и го смята за такова. Същото и с другите "тавтологии" чак до компютъризацията, която не е нещо само по себе си, а навлизане на компютрите в употреба в живота на хората. 

преди 44 минути, Theros написа:

Времето знаем, че е линейно.

В ислямската философия и не само при нея се разглеждат три вида време. Линейното е едно от тях. Търсача е споменал нещо за това с лека ирония за ненаучността в представите на хората от миналото. Сякаш науката пък е стигнала до отговор, дори теория няма за времето. Още се събират на конференции по кораби и си говорят какво аджеба ще да е това и има ли почва изобщо и в какво. Казвам го без ирония, и аз бих го правила, ако ми плащат, даже да не ми плащат, както се вижда) Ма не съм учен. 

преди 1 час, witness написа:

Всичко и нищо, както са забелязали отдавна

Това е наистина смущаващо и невъзможно за обяснение. Съжалявам.

преди 1 час, witness написа:

ако никой не измерва или е свидетел поне на промените, дали може да се каже, че има измерване/измерение?

Ако няма измервач (човек, апаратура, документиране на процеса) няма измерване. Измерението си съществува. Примерно планирате да си вземете гардероб. Мерите стаята, оглеждате мострите и ги мерите. Съществува измерване. После го купувате и забравяте всички мерки. Обаче измерението си го има, защото гардеробът е материален, а значи и триизмерен. Измерението "чака" своето измерване.

преди 1 час, witness написа:

организмът ни примерно също си върши работата, измервайки, но как, като природата се смята за неразумна? Определен брой лунни месеца в утробата или седмици (четвърт месец) в яйцето, циклите при органичния живот, кризите при инфекциозните заболявания и т.н. Кой измерва тези продължителности? Такива неща.

Мнението ми е, че става дума за процес, при който в началото е едно, а в края- друго. Не е нужно който и да е, да ог мери. Това си е процесът. Примерно една вощеница гори 20 мин. Палиш я и си заминаваш. Процесът започва и след 20 мин. ако не е дошла клисарката, вощеницата е изгоряла. Или при залез си лягаш. Станал, нестанал, след определено време слънцето изгрява. Земята се е завъртяла съвсем естествено и ние можем само да измерим колко време продължава процеса и да потърсим закономерност. Дали денят расте или намалява, дали пилето на кокошката се излюпва винаги на 21 ден. Самото знанието обаче,  не влияе на процеса.

преди 1 час, witness написа:

Да добавя (без претенция че нещо разбирам, само за точност) - ядливото не се яде, а някой го яде и го смята за такова. Същото и с другите "тавтологии" чак до компютъризацията, която не е нещо само по себе си, а навлизане на компютрите в употреба в живота на хората. 

Съгласен съм. Така и времето не се измерва от всички и постоянно, независимо, че е измеримо. 

преди 2 часа, Theros написа:

Времето знаем, че е линейно.

Не бих твърдял уверено. Защо да няма ускоряване и забавяне на часовника? Защо да не го подложим на ускорение, облъчване и да видим как ще се промени тиктакането му? А това е за часовника. Ами примерно пътуването от Пловдив до София е за различно време- зависи от заледявания, мъгла, забавяния. Да, желаем часовникът да е безукорен и да мери линейно, но знаем ли какво би станало, ако мерим на Юпилер и на Луната- едно и също ли е тиктакането?

 

преди 1 час, witness написа:

В ислямската философия и не само при нея се разглеждат три вида време. Линейното е едно от тях...

Не съм запознат с арабската философия, но времето като се замисля даже не е точно линейно, а вектор. В смисъл, че последователността причина-следствия е еднопосочна. А следствията от всяка причина могат да са многообразни, така че в този пък смисъл "линиията" не е само една. Няма как да си представя как бих осъзнавал времето имайки дори частичен поглед и върху миналото на всеки един обект, както и виждайки все още неслучилите се, но неизбежни бъдещи събития. Поне от гледна точка на учението за кармата, бъдещите събития съществуват и в настоящето, пък било то и под формата на зародиш (биджа). Ясно е, че това не е някаква конкретна форма, но и защо трябва да е. Бъдещето така или иначе вече е създадено в една своя част. Но още не се е проявило тук в познатия ни свят, но съществува като настоояще в т.нар. свяг на причините.

Може би е добре да си спомним за норните и за мойрите.

"

Имена:

• Урд – означава минало или съдба
• Верданди – означава настояще
• Скулд – означава бъдещето или дълг.

Норните живеят близо до извора Урд, в Мидгард. Те напояват корена на световното дърво Игдрасил с водите му и по този начин поддържат съществуването му. В легендите са изобразени като три жени, една стара (Урд), другата – на средна възраст (Верданди), третата – много млада (Скулд). Один няколко пъти се обръща към Норните за съвет, също така и Норните сами понякога прогнозират бъдещето.

..." /от уики/

 

преди 2 часа, Theros написа:

Но нека да отклоним временно фокуса на внимание от пространството и времето към обектите, телата в него. Последните са изградени от определена субстанция, но по-важното в случая е, че притежават форма. Формата се променя с времето, докато ако се абстрахираме от времето, тя би следвало да е неизменна, т.е. обективно не би могла да съществува. Би могла само като абстракция. Така очевидно обективната форма не може да се отдели от времето - дори съставящите я отоми съществуват постоянно променяйки се.

Значи, ако изследваме процес, няма да се абстрахираме от времето. Или- невъзможно е да се абстрахираме, защото това е основно измерение. Ако изследваме състояние, когато за някакъв период промените са незначителни, можем да се абстрахираме от времето и да твърдим, че в този период няма промени, формата е същата. Часовникът тиктака, но формата за това време е неизменна. На графика с абсциса Време имаме хоризонтална линия.

преди 2 часа, Theros написа:

Въпрос е дали пространството и времето, съществуват независимо от обектите в тях или съ-възникват с появата им.

Смятам, че времето и пространството са свързани с наличието на обекти, пък било то и шивашки метър и пясъчен часовник. Ако ги няма и тези, няма как да разберем има ли нещо, няма ли. То е като делене на нула. Не знаем какво се получава. Не е Няма или Има, просто Неизвестно. 

Ако ми кажеш какво смяташ, че се получава, ако една ябълка разделим на нула части, можем да стигнем и до идея за пространство и време без тела.

преди 9 минути, Theros написа:

бъдещите събития съществуват и в настоящето, пък било то и под формата на зародиш

Може би "предпоставки" или "вероятно развитие"?

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

То е като делене на нула. Не знаем какво се получава. Не е Няма или Има, просто Неизвестно. 

Примерно

1:0.1=10

1:0.01=100

1:0.001=1000

и т.н. колкото делителят намалява, толкова резултатът расте. Ако делителят клони към 0, резултатът клони към безкрайност. Обаче делителят беше все определен- 0.0000 и т.н. единици.

Но реципрочното действие на безкрайност по нещо клонящо към 0 е неопределен, а не единица. Безкрайност по 1/2 си е безкрайност, безкрайност по 1/1000 е пак безкрайност, така че не може да се определи. 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Не бих твърдял уверено. Защо да няма ускоряване и забавяне на часовника?

Тук мисля, че смесваш еднпосочността на времето, което визирах с думата "линейност", с линейната и нелинейна скорост. Но по-важното е, че аз не разделям времето от процесите. За мен: няма процес, няма време. Така реално може да се увеличи интензивността на изживяването поради наситеността на процесите, но това е свързано със съзнанието. Едни ще усещат събитията, че текат бързо, бурно, но друг може да не ги осъзнава така.

преди 1 минута, Theros написа:

Едни ще усещат събитията, че текат бързо, бурно, но друг може да не ги осъзнава така.

Усещането си е човешко възприемане. Съгласен съм, че се възприема различно. Така от физиката отиваме в психологията. Много е интересно, че страшните събития се възприемат като по- продължителни. Предполага се, че това е от забързването на човешкия часовник- сърцето. Свидетели на такива събития описват продължило секунди събитие с минути. Когато човек очаква някакво събитие (войнишко уволнение или затворническа свобода) той се вълнува и му се струва, че времето тече, а събитието не идва много дълго време. Обратно- за възрастните, за които всеки ден е един и същ, чуждите деца растат много бързо и старостта идва като миг. 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Значи, ако изследваме процес, няма да се абстрахираме от времето. Или- невъзможно е да се абстрахираме, защото това е основно измерение

Процес ицмън влемето не маже да има. Но в крайна сметка тялото също е процес, доколкото то съществува динамично. Атомите, които го съставят примерно съществуват поради движението на електроните, т.е. те са процес. Няма го това движение на електроните - няма материя и тела. Досега не е открито нещо крайно и неизменно с конкретна форма. (Може би съществуващото е такова в ума на Бог виждащ цялата вселена от началото до края на настоящата манвантара, но вярващите в разумността зад съществуването можем само да гадаем. За другите няма неизменни тела/частици. И да има, няма как да ги регистрират.)

И отново: ние не само измерваме, но и си представяме времето, съпоставяйки процеси. Няма база на която да разделим двете. 

преди 14 часа, Търсещ истини написа:

Може би "предпоставки" или "вероятно развитие"?

Може и така до се каже. Яйцето съдържа информацшя за пилето в бъдеще. Тя съществува сега и съдържа граници и параметри, които не могат да се променят, но промени в съгласие с тях са възможни и всъщност неизбежни. Ще засегна повърхностно и кармата, коята е нещо подобно, само че "яйцето", не е в познатия ни свят/измерение (окултизмът допуска повече измерения, едно от които е свързано с грубостта-изтънчеността на материята от материалното към духовното). В този смисъл зародишът на бъдещия характер се намира в по-изтънчена, енергийна форма, докато параметрите на тялото - в яйцето/зиготата/семето.

преди 5 часа, Theros написа:

Ще засегна повърхностно и кармата, коята е нещо подобно, само че "яйцето", не е в познатия ни свят/измерение (окултизмът допуска повече измерения, едно от които е свързано с грубостта-изтънчеността на материята от материалното към духовното). В този смисъл зародишът на бъдещия характер се намира в по-изтънчена, енергийна форма, докато параметрите на тялото - в яйцето/зиготата/семето.

Мисля, че материалното обяснение с генно подреждане е по- правдоподобно и върши повече работа, при това не е свързано с "Време", а с подреждане на молекули.

преди 6 часа, Theros написа:

Досега не е открито нещо крайно и неизменно с конкретна форма.

Вероятно защото няма изолирано тяло. Щом телата си взаимодействат, те се променят. Дори само да се преместят, това е промяна.

преди 6 часа, Theros написа:

си представяме времето, съпоставяйки процеси. Няма база на която да разделим двете. 

Аз за това не отделям самостоятелно Време със свои субстанция, свойства и характеристики извън това, което мерим. Може да си го представим като времепространство, където са нещата и се случват процесите, което си е абстракция, но това не е намиране на реално съществуващо Време. Ако си представим времето като "рамка" на събитията, можем да манипулираме като с пространството. По- горе си мислих за "успоредни събития", но то е процеси с телата. Примерно, кола се движи в пространството успоредно на друга и в някакъв момент си променя траекторията. Катастрофират и процесът на движение спира и за двете. Можем да измерим пътя и времето без да ни е нужно да си представяме Времепространство.

И понеже процесът Движение е най- разработен, не е имало нужда да търсим друго. Може би в процесите без преместване на цялото тяло да е необходимо. Примерно мерим температурните изменения в реактор на АЕЦ и паралелно процесът доставяне на вода за охлаждане. Няма промени в пространството и не ни е нужно Времепространство, но за някакво съдбовно време трябва да бъде осигурена необходима вода. Компресорите действат. Удвоява се мощността им. ... Даваха филм за пожара в Нотър Дам. Необходиимо бе време за проверка, за изкачване на маркучите, за свързване, но пожарната система се повреди и не даде налягане на струята, а огънят се разгаря по негови си закони. Можем да направим Времева диаграма на процесите и да изчислим време за прекратяването им. Нещо като с колите, само че сблъсък на огън и вода. В тези случаи времевата диаграма е необходима като скица на тялото. Можем да я правим в различни изгледи. Можем да представяме и промените в различни отношения- Време за движение на пожарникарите, време на движение на водата, време на разпространение на огъня, време на горене на дървено скеле. Стига да е важно и да се сетим, може много "изгледи" и "разрези".

Разбираемо ли е?

на 20.12.2024 г. в 9:32, Theros написа:

За мен: няма процес, няма време.

Така реално може да се увеличи интензивността на изживяването поради наситеността на процесите, но това е свързано със съзнанието.

Едни ще усещат събитията, че текат бързо, бурно, но друг може да не ги осъзнава така.

процесите при изживяванията нямат отношение към физическото понятие за ВРЕМЕ.

Всъщност интензивността на изживяванията изменят само "усещането за време", което си е съвсем субективно. Изменението в усещането за време, вече е психологически феномен, а не физичен. Именно с цел изследванията и експериментите по отношение на психологическото "усещане за време" е въведено понятието "ПСИХОЛОГИЧЕСКО ВРЕМЕ".

Въпросът за "ПРОЦЕС и ВРЕМЕ" за някой си, бил еди как си, но това дали според някого нещо си било неразривно свързано с друго - също е съвсем субективен въпрос. Проблемът е, когато в диалог касаещ казуси в обективния свят сред действителността взимат превес крайно субективни лични представности, особено от субекти потънали надълбоко сред субективния си свят от самозаблуди.

А съществен белег за дълбока самозаблуда е, когато субект, който говори толкова упорито за "съзнание" не е в състояние да долови разликите между представите и вярванията му, от това, което е отвъд тях, след като визира именно него чрез лична подмяна и именно това описва нивото на заблудата.

Колкото до ПРОЦЕСИТЕ - те се описват и изискват условието ВРЕМЕ, но проблемът е, че не е достатъчно... Дали и какво - е нужен компетентен дебат относно "относителността на времето", като към физическите условия за тази относителност се добавя и "психологическото усещане за време", а не само система, за която се поставя условието за "неин тип часовник".

Всъщност за всеки казус, когато става въпрос за сериозност и задълбоченост, винаги важно условие е компетентносттта, опита и нивото на познание и именно по това се разпознават лесно задълбочените и сериозни хора, за които такива "условия" са тяхна естественост, а не тези дето се фантазират на такива като ги имитират.

на 20.12.2024 г. в 11:30, Theros написа:

Яйцето съдържа информацшя за пилето в бъдеще

Това не е никаква 'информация'. Просто дадени молекули са подредени така, че при подходящите физикохимични условия да се прегрупират и протекат определени процеси и взаимодействия. Никакво "бъдеще" няма тук, нито каквато и да е "определеност". Процесът го наричат "програмиран" , но това е по-скоро художествено и абстрактно, отколкото да отразява обективните закономерности.

Генетичното подреждане на молекулите на ензимите също ги наричат 'код' само формално и описателно... именно когато се касае за някакво "програмирано бъдеще".  Предварителните условия за подреждането на молекули е цяла каскада от процеси и явления чрез които "живата материя" функционира. В чисто физически смисъл така се реализира рязко ограничаване на вероятностният фактор в процесите, като силно го редуцира. В този смисъл може да се нарече "системообразуващ" и това тече на всички равнища и мащаби, без никаква нужда от "създател и управител".

Досега никъде сред изследванията на материята и полетата не е намерен какъвто и да е "аналог" на някакви "измерения" на основа на "грубата и тънката материя". Това не пречи на хора с по-широк мироглед да имат хипотетично и това предвид, но не и когато си потопен сред такива делюзии... под претекст че  са истина, понеже така ги вярваш, сред заблудата че именно ти си представител на "разумните и духовните" само заради заблудните си комплексарски компенсации.

преди 1 час, _ramus_ написа:

процесите при изживяванията нямат отношение към физическото понятие за ВРЕМЕ.

Защо смяташ, че нямат отношение към физическото време? Разясни.

Намирам го за погрешно. Разбира се, че всяко изживяване има продължителност, съответно може да се измери време, най- просто времето на някаква надпрагова активност след въздействие на стимула.

Мислима експериментална установка: Изследваният, уплетен в датчици, изведнъж пропада. Снимат се очи, записва се потене, кардиограма, енцефалограма. Процесите след време се нормализират, а изследователите гледат времето за нормализация и казват "Става за експедицията до Марс".

Ако смяташ, че субективната оценка на изтеклото време при лични изживявания няма отношение към времето също грешиш. Хипотетично- една и съща случка бива оценявана като по- продължителна от холерични и меланхолични и като по- кратка от флегматични темпераменти. А може би сангвиниците са най- близо до оценката? Не  е ли добре те да са най- надеждни за извънредни ситуации?

Ако смяташ, че не съм те разбрал и пиша за друго, уточни какво си искал да изложиш.