С най- голямо съжаление констатирам, че нямам какво да добавя по въпроса за времето, защото ми изглежда обикновен, но оплетен във философстване, което не е много продуктивно. 

За малко се връщам на идеята за пространство-време. Писах, че вместо време може да е какво ли не, стига да изяснява това, което се случва. Идеята за пространство, като среда в която са телата и събитията ми се струва достатъчна като обща, допълвана според нуждите като частна от други измерения: време, енергия, маса. Това, да се мисли Времето по подобие на Пространството като среда в която са събитията ми се вижда излишно. 

Финални думи- събитията се случват в пространството, което е физическа абстракция, а времето е мярка за измерването на продължителността им. Последното не е повторение, а есенция. 

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Там е работата, че не го намирам за мистерия.

За мнозина е мистерия. 

Принципно всяко време е +/-, т.е. колкото по-сложен е обекта, то диапазона +/- е по-голям от нормалното. 

Поради това, че много хора не знаят нормалата за протичане на дадено събитие, то за тях е мистерия как друг го прави по-бързо от тях. 

Има и друго: Качеството на крайния продукт в пространството. За по-високо качество, то се изисква повече време. 

НО, по отношение на вкусовите качества на готвената храна нещата са различни.  Едни обичат по-сварени кренвирши, а други по-несварени. Едни обичат пържолите Алангле, а други по-препечени.  

Затова: Освен по отношение на пространството, то времето има отношение и към желанието на човек. Намесят ли се чувства, то определено за един е малко, а за друг много. 

Затова и Айнщайн го е определил като поредната относителност в този свят.  За нула време => Нищо не може да стане!  Въпреки това, то електронът мигновено сменя орбитата си. Това, ако не е мистерия, то какво друго е?! Наше незнание ли е?!  

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Финални думи- събитията се случват в пространството, което е физическа абстракция, а времето е мярка за измерването на продължителността им. Последното не е повторение, а есенция. 

Не може да е мярка нещо напълно неизвестно, нито да измерваме каквото и да е с такава мярка. Сравняваме продължителността на един процес с продължителността на друг, както се явяват в опита ни, и наричаме това време и измерване на времето, но само по себе си времето е нищо. Така че не може нищото да е мярка. 

 

Цитат

С най- голямо съжаление констатирам, че нямам какво да добавя по въпроса за времето, защото ми изглежда обикновен, но оплетен във философстване, което не е много продуктивно. 

За малко се връщам на идеята за пространство-време. Писах, че вместо време може да е какво ли не, стига да изяснява това, което се случва. Идеята за пространство, като среда в която са телата и събитията ми се струва достатъчна като обща, допълвана според нуждите като частна от други измерения: време, енергия, маса. Това, да се мисли Времето по подобие на Пространството като среда в която са събитията ми се вижда излишно. 

И тъй. Някоя звезда изгрява примерно от изток в 22ч и е видима в продължение на 4часа.

На следващата вечер изгрява отново от изток и пак приблизително в 22ч.(Разликата обикновено е 1-2мин)

А сега внимание.За наблюдателя намиращ се на земята тази звезда е изминала разстоянието по периметъра на окръжност с радиус няколко светлинни години.Мисля че най близката звезда е на около 4свг. Значи за едно денонощие тази звезда изминава приблизително поне 24 светлинни години.По формулата 2PR съвсем грубо.

Но как става това? Каква е тази звезда движеща се  десетки пъти по бързо от светлината? При това е с огромна маса.

Ще ти споделя, че и да се обесиш, и да се удавиш - няма да намериш ни най-малка некоректност в така изложения пример.

 

 

Редактирано 6 декември 20241 г. от badr (преглед на промените)

преди 1 час, badr написа:

За наблюдателя намиращ се на земята тази звезда е изминала разстоянието по периметъра на окръжност с радиус няколко светлинни години.

Това е лъжа!  = Разстоянието не е няколко стотин светлинни години, а стотин години спрямо (приблизително) 300 000 хиляди километра.  

Би следвало да знаеш колко години го е имало Слънцето и колко му остава.  = Това ни е светлинния "източник" по който определяме скоростта на светлината!  

п.п. Модерирай в раздел "религии и т.н.".  

преди 2 часа, witness написа:

Не може да е мярка нещо напълно неизвестно, нито да измерваме каквото и да е с такава мярка. Сравняваме продължителността на един процес с продължителността на друг, както се явяват в опита ни, и наричаме това време и измерване на времето, но само по себе си времето е нищо. Така че не може нищото да е мярка. 

Твоето е напълно възможно. Обаче хората са съизмервали продължителността на процесите с лунните фази, с земните лета, с изтеклите вода и песъчинки и дори с атомни часовници. Тове им върши работа дори и за координирането на GPS системите. Същевременно смяташ, че времето е нищо?!?!

 

преди 2 часа, badr написа:

За наблюдателя намиращ се на земята тази звезда е изминала разстоянието по периметъра на окръжност с радиус няколко светлинни години.Мисля че най близката звезда е на около 4свг. Значи за едно денонощие тази звезда изминава приблизително поне 24 светлинни години.По формулата 2PR съвсем грубо.

Но как става това? Каква е тази звезда движеща се  десетки пъти по бързо от светлината? При това е с огромна маса.

Тъй като, очевидно, обяснението с надсветлинна скорост е невярно, трябва да се търси друго обяснение.

преди 25 минути, Търсещ истини написа:

Тъй като, очевидно, обяснението с надсветлинна скорост е невярно, трябва да се търси друго обяснение.

Кое не е вярно? Ти си се движел със скорост над светлината ли?  

Обясняват се лаиците!  Ти такъв ли си?  

п.п. Има разлика между аматьор и лаик, знаеш ли я? 

преди 38 минути, Търсещ истини написа:

Тъй като, очевидно, обяснението с надсветлинна скорост е невярно, трябва да се търси друго обяснение.

Какво друго обяснение? Имаме изминато разстояние за определено време.

А сега де.Става нещо в Дания...

 

преди 46 минути, Търсещ истини написа:

Същевременно смяташ, че времето е нищо

Аз бих предложил формулата. Времето е разлика м/у две събития.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Същевременно смяташ, че времето е нищо?!?!

"Само по себе си". А ако десет човека се занимават с различни дейности (един примерно само седи, друг чете, трети носи тухли и т.н.), дали представите им за изминалите, да кажем два часа, няма да се разминават значително? Също можем да се замислим за представите на животните за време. Особено за по-нисшите едва ли на този етап е възможно да имаме адекватна представа какво и как точно осъзнават генерирайки усещането си за време. За тях една наша минута може да е много дълъг период. Отделно, че спомените им работят по различен начин. Всичко за тях е и с различна важност от тази, която ние бихме предали. Капацитетът на съзнанието им е доста по-ограничен...

преди 41 минути, Theros написа:

дали представите им за изминалите, да кажем два часа, няма да се разминават значително?

Засягаш субективното психологически възприемано време. Въпросът ти е определено риторичен. И ти знаеш, че ще се разминават. Заради това, са измислени часовниците- да има някаква обективност.

Сетих се оня зидар, който с плюнка оценявал отвесна ли е стената, та тя рухнала. Научил, че има отвеси. Инструменти.

Не бих се задълбочавал в психологическата страна на времето, но сигурно е интересна. Ако можеш да я развиеш, моля, направи го.

преди 2 часа, badr написа:

Имаме изминато разстояние за определено време.

Не така, по условие е:

преди 5 часа, badr написа:

За наблюдателя намиращ се на земята тази звезда е изминала разстоянието по периметъра на окръжност с радиус няколко светлинни години.

Между "изминато разстояние" и "за наблюдателя е изминала разстояние" има разлика. 

Сещаш ли се оная проста илюзия, при която за наблюдателя- пасажер на влак, чакащ  на гара, съседният влак е изминал 5 метра, а всъщност неговият влак е тръгнал. Това, естествено не се отнася до твоята задача, но искам да кажа, че понякога решенията са изненадващи.

преди 27 минути, Търсещ истини написа:

Това, естествено не се отнася до твоята задача, но искам да кажа, че понякога решенията са изненадващи.

Защо? Нали Земята се върти? Реално, ако не се въртеше, движение на звездите изобщо нямаше да се забележи, поне с просто око. Виж с планетите е друго 

преди 11 минути, Theros написа:

Защо? Нали Земята се върти? Реално, ако не се въртеше, движение на звездите изобщо нямаше да се забележи, поне с просто око. Виж с планетите е друго 

Това е възможен отговор, но не не зная аккво мисли автора на задачата.  

А за психологическото време, смята се, че времето е усещане за наситеност с процеси и заради това затворниците смятали, че тече бавно. Обаче може да е от нетърпение, несъответствие на минаването на дните с очакванията; недоволство, раздразнителност някаква, че се бави освобождаването. Но пак са мои фантазии, които не са минали през изследване.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

 

Сещаш ли се оная проста илюзия, при която за наблюдателя- пасажер на влак, чакащ  на гара, съседният влак е изминал 5 метра, а всъщност неговият влак е тръгнал. Това, естествено не се отнася до твоята задача, но искам да кажа, че понякога решенията са изненадващи.

Сещам се да, но те уверявам, че тук не става за никакви илюзии.Ако искаш мога потърся астрономически данни за някоя конкретна звезда.Смяташ ли че ще има някаква принципна  разлика?? 

Ако искаш направи си следната аналогия.Намираш се на планетата Плутон.Разстоянието  Плутон/Слънце е близо 7 400 000 000км.За едно денонощие( приемаме че е 24ч)  наблюдател намиращ се там ще регистрира, че слънцето е изминало грубо 24 000 000 000км.Скоростта на светлината е близо 1 000 000 000км/ч.За един ден изминава към 24 000 000 000км.

Излиза че слънцето се движи със скоростта на светлината.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Между "изминато разстояние" и "за наблюдателя е изминала разстояние" има разлика. 

Която се състои във??

преди 2 часа, badr написа:

Ако искаш направи си следната аналогия.Намираш се на планетата Плутон.Разстоянието  Плутон/Слънце е близо 7 400 000 000км.За едно денонощие( приемаме че е 24ч)  наблюдател намиращ се там ще регистрира, че слънцето е изминало грубо 24 000 000 000км.Скоростта на светлината е близо 1 000 000 000км/ч.За един ден изминава към 24 000 000 000км.

Излиза че слънцето се движи със скоростта на светлината.

Трудно те разбирам. Защо да съм на Плутон? От Земята не може ли? Дали не искаш да кажеш, че Слънцето, отстоящо на 150 млн. км. се движи по небосвода за 24 ч. с необикновено висока скорост?

преди 2 часа, badr написа:

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Между "изминато разстояние" и "за наблюдателя е изминала разстояние" има разлика. 

Която се състои във??

В контекста на горното, разликата е такава: Земята се върти, но на наблюдателя се струва, че Слънцето я обикаля с невероятна скорост. Заради това е добре да кажем, че се движи "спрямо какво". Примерно Слънцето със своята 333 хил. пъти по- голяма от земната маса я кара да се движи около него по елиптична орбита. Самото то се движи спрямо планетите, но и спрямо някакви други точки. Може би центъра на Галактиката, а може да се влияе от други струпвания на звезди. Знам ли.

преди 7 часа, badr написа:

Аз бих предложил формулата. Времето е разлика м/у две събития.

За ЕТАЛОННО време ми се вижда по- неудобно. Събитията могат да са несвързани. Как да направя за еталон от разликата между Превземането на Бастилията и кукуригането на нашия петел? А иначе, да, разликата във времето между две събития може да се намери с календар и часовник. Петелът е кукуригал на 06.12.2024 в 03.00 ч., а Падането на Бастилията е на 14.07.1789. Разлика от 85992 дни.

За еталон е по- добре да е обозрим, непрекъсващ, с идентични повторения.

А можем да мерим или изчисляваме не само разлика, но и сума на две събития. Прим. можем да сумираме дните на Първата и Втората световна война или времето за пътуване от тук до Луната и обратно.   Ако са отдалечени събития, трябва да отчетем и времето да дойде информацията до нас. Пък ако са в друг часови пояс и да сметнем часа. Не, че е много сложно, но все пак... проблеми.  

В Уики обяснението за Събитие е много бедно и ни пренасочва към Явление, което е също скромно. На мен повече ми харесва да използвам Процес, защото става дума за някакви промени в състоянието на нещо си. Имаме състояние А и състояние Б и между тях промяна, когато е нито А, нито Б.

Празен басейн- пълнене- пълен басейн.

Не мога да нарека Празен басейн - Събитие. Това е състояние на басейна, а самото пълнене  е явно процес.

Цитат

Още по-прецизни са така наречените оптични атомни часовници, при които се използват преходи в оптичния и близкия ултравиолетов спектрален диапазон.

Атомен часовник – Уикипедия

Едва ли чрез мисълта може да заменим еталона  по отношение на времето, защото някои мислят по-бързо, а други по-бавно. 

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

За еталон е по- добре да е обозрим, непрекъсващ, с идентични повторения.

Има ли по-точен еталон от

Цитат

В официалната международна дефиниция на секунда според SI (Международна система единици) за еталон е избран цезиевият атом 133Cs и по-точно преходът между свръхфините компоненти на неговото основно състояние 62S F=3 – F=4. 

...

При съвременните цезиеви часовници относителната грешка достига до 5.10-15.

?! => Не! 

Видно е, че времето е функция между състояния, а не събития, защото върху събитията може да се въздейства, т.е. прехода от едно събитие към друго може да се забързва или забавя. 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Ако можеш да я развиеш, моля, направи го.

Психологическата страна на времето се състои в това: Времето на престоя ти в безсъзнателност се приема за нула. Най-добре се изследва когато човек се е напил. Изведнъж то (времето) изчесва, т.е. отрезнееш ли, имаш "бели петна" в съзнанието си. Образно: напиваш се и се озоваваш в затвора, но не помниш защо?! 

По-интересно е, че на пиян човек може да му въздействаш психически, т.е. когато отрезнее може да му въздействаш и променяш времето по отношение на периода на опиянение по свое усмотрение. 

Вечно опиянени хора няма, т.е. те не могат да бъдат еталон за време!   Да, психологическата страна на времето не е съществена по същата причина както е и мисловната страна, защото и двата процеса са субективни.   

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Трудно те разбирам. Защо да съм на Плутон? От Земята не може ли? Дали не искаш да кажеш, че Слънцето, отстоящо на 150 млн. км. се движи по небосвода за 24 ч. с необикновено висока скорост?

Точно това ти казвам, но се опитвам да ти го представя по достъпно.Именно това ще регистрира наблюдател намиращ се на земята.Слънцето се върти около нея с висока скорост.

И друже.Това е наблюдение от наблюдател във физиката.Тук няма - струва ми се, ама по добре, ама по зле.

В науката по никакъв начин не се оспорват резултата от наблюдения.Това е емпиричен опит.Той подлежи единствено на интерпретация, но е и на "струва ми се".

Наблюдател намиращ се на земята ще регистрира, че слънцето обикаля около земята със скорост от порядъка на  20млн км/ч. 

Я сега си представи звездата с разстояние до нея 4свг.А ти казваш, че ТО е интуитивна.Боя се че никаква интуиция няма да помогне, напротив, по скоро интуицията тук може да ни подведе..................

Друг пример за да не те  объркват планети, земя.....

От дадена  точка А едновременно  тръгват два фотона в противоположни посоки.Знаем скоростта на светлината 3.10(степен8)м/с.

Но с каква скорост двата фотона се отдалечават един от друг??? Имай предвид, че скоростта на светлината не може да бъде надвишавана.Включваме всички идеализации - че се движат точно противоположно, че средата е еднородна за двата фотона, липсват тела влияещи гравитационно....

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

За ЕТАЛОННО време ми се вижда по- неудобно.

Допуснал съм грешка, извинявам се. Имах предвид - времето е разлика м/у две състояния, а съм написъл събития.

Това е статистически подход.Статистическа механика

Да речем имаме система състояща се от 4 частици.Имаме съответно и 4 позиции.В една позиция може да има  само една частица.

Разместваме тези частици многократно и спираме да го правим в началното  състояние, което е заемала всяка частица.

Протекло ли е някакво време в тази система??  

 

преди 12 часа, Theros написа:

ако не се въртеше

Щяхме да се реем из Космоса кат' космически боклук... 

преди 1 час, badr написа:

Но с каква скорост двата фотона се отдалечават един от друг??? Имай предвид, че скоростта на светлината не може да бъде надвишавана

 Реално имаме две скорости на двата различни фотона. Сумата на двете скорости си е  два пъти тази на светлината;. Въпреки че това не би трябвало да може да се потвърди експериментално засега, то няма основания да се допуска друго.

преди 2 часа, badr написа:

Разместваме тези частици многократно и спираме да го правим в началното  състояние, което е заемала всяка частица.

Протекло ли е някакво време в тази система??  

Да, разбира се. Процесът от едно състояние е до друго, макар и да е КАТО  първоначалното. Ще споделя своя възглед чрез подобен пример. 

Според формулата за работа, ако едно тяло се придвижва по затворен кръг от А до А, то работата е 0. Всъщност допускаме груба грешка, като определяме, че S e от начална т. А до крайна т. А. Изминато е разстояние по този кръг и то е всъщност S.

Аналогично, процесът на преструктуриране на системата, макар да завършва със същото състояние е изразходвал някаква енергия и съответно време. Е=м.v квадрат/2- примерно. Така и махалото, независимо, че се връща в същото състояние е изразходвало енергия за преодоляване на съпротивление и е минало време. Значи, това не е същото състояние (потенциалната енергия е намаляла за да се бори със съпротивления). 

Ако е по примера с частиците, те МОЖЕ дори да са със същата енергия, но тя е привнесена. Системата е израходвала енергия и е получила отвън. Въпросът със структурите, подредеността и хаоса ми е интересен. Обаче движението и подреждането са сходни процеси, като че ли е по- разбираемо да обсъждаме движението. Обратно- горенето може да се обясни с движение на атоми и молекули, но по- разбираемо е да го разглеждаме самостоятелно, именно като горене.

преди 2 часа, badr написа:

В науката по никакъв начин не се оспорват резултата от наблюдения.

Напротив. В религията не се оспорва казаното от божеството. В науката всяко наблюдение и обяснение е оспоримо.

преди 2 часа, badr написа:

От дадена  точка А едновременно  тръгват два фотона в противоположни посоки.Знаем скоростта на светлината 3.10(степен8)м/с.

Но с каква скорост двата фотона се отдалечават един от друг??? Имай предвид, че скоростта на светлината не може да бъде надвишавана.

Не зная. Предполагам със скорост 2с. Обаче наблюдателят не може да я установи, защото за да научи къде е фотонът, трябва да получи известие, а то е от фотон. Онзи не може да го изпрати защото ще изчезне. Така че, ще го оставя на други да философстват по въпроса.  Подобен случай е, ако два фотона са в едната посока и два в другата и са с еднакъв импулс. Тогава ако уловим единия, ще можем да съдим за другия. Обаче какво от това? 

Може би поставяш въпроса за какво време двата летящи в противоположни посоки фотона ще стигнат до някакви лаборатории по права с център излъчването им? Предполагам за време Т=S/c. Времето на единият е равно на времето на другия. В какъв контекст ни интересува скоростта им един прямо друг? Какво решаваме ако я знаем? Единственото е, че бихме оборили Айнщайн за максималната скорост. Може би е нужен някакъв експеримент в ЦЕРН, ама аз съм в апартамент в България.  

Наистина, скоростта е свързана из основи с времето. Самата идея за V= път/време за мен е прекрасна. Апорията за Ахил и костенурката просто не съществува, щом въведем Скорост. Така че времето е неотделимо от скоростта. Обсъждаме ли време, обсъждаме и процеса Движение, за който можем да определим някаква скорост.

(За басейните също можем да определим условно скорост като запълнен обем/време. За топенето на парафина сигурно също може да се определи някаква скорост, но изглежда има и особености, че характеристиката на топенето зависи по особен начин от температурата и топлината, който не е линеен.) Ама по- горе писах, че процесите в по- общия случай са нелинейни. Само за опростяване взимаме по- устойчивите състояния за начало и край и ги представяме с условности като линейни. Ама така е и при движението. Бегачът може да забави, за да пести сили и на финала рязко да ускори, но общо казваме, че са постигнати някакво време и някаква средна скорост.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Да, разбира се.

Ами  не се разбира.

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Процесът от едно състояние е до друго, макар и да е КАТО  първоначалното. Ще споделя своя възглед чрез подобен пример. 

Разликата м/у двете състояния е нула.За тази система няма изминало време.За външните спрямо нея е друг въпрос.

 

 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Според формулата за работа, ако едно тяло се придвижва по затворен кръг от А до А, то работата е 0. Всъщност допускаме груба грешка, като определяме, че S e от начална т. А до крайна т. А. Изминато е разстояние по този кръг и то е всъщност S.

Аналогично, процесът на преструктуриране на системата, макар да завършва със същото състояние е изразходвал някаква енергия и съответно време. Е=м.v квадрат/2- примерно. Така и махалото, независимо, че се връща в същото състояние е изразходвало енергия за преодоляване на съпротивление и е минало време. Значи, това не е същото състояние (потенциалната енергия е намаляла за да се бори със съпротивления). 

Всъщност друже спекулираш.Телата се състоят от грамаден брой частици. Само в един мол има около 6х10(степен23) частици.Това е числото на Авогадро. Тогава естествено ще има разлика м/у положенията на милярд по милярд по сто хиляди частици.(Знаем, че при умножение на числа степенните показатели се сумират) 

Затова в големите системи за описанието им се използват макро величини като температура, налягане...с които се изразява приблизително  състоянието им.

Но ако го отнеса към примера, който ти посочваш, то отговора е, че в твоята система никога не можеш да постигнеш същото положение.

При тези милярди по милярди частици само две да са в различно положение вече има разлика, за която е изразходвана енергия.

Това се нарича необратимост.Това лежи в основа на фундаменталния втори принцип на ТД.

Ако обаче на всички частици от дадената  система въздействаме със същия по големина импулс, но с обратна посока ще достигнем началното положение.

В тази система няма да има изминало никакво време, няма съобщена информация и втори принцип няма да е нарушен.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Ако е по примера с частиците, те МОЖЕ дори да са със същата енергия, но тя е привнесена. Системата е израходвала енергия и е получила отвън.

Добре, но ако тази система е цялата вселена откъде ще дойде привнасяне.И ако няма привнасяне отвън - какво ще стане със вселената, когато енергията се разпредели равномерно и няма потенциална разлика, която да предизвика движение.

 

  

преди 1 час, Търсещ истини написа:

В науката всяко наблюдение и обяснение е оспоримо.

Разбира се всяко обяснение е оспоримо, но емпиричен опит не се оспорва.Това е нелепо.Затова в науката се правят повторения на опитите, но при еднакви условия трябва да има еднакъв или сходен резултат.Ако има разминавания, се търси причината за разликата, но тя не се оспорва.

Да, разликата може да се дължи на техническа грешка т.е опита е извършен при други условия и това да довежда до различие в резултата. Но това не е оспорване на наблюдението.

Ако трябва  се правят десетки опити и се измерват отклоненията, но наблюденията не се оспорват.Във физиката ясно е дефинирано какво означава "наблюдател"

Аз може да съм религиозен деятел, но съм технократ по професия.По образование съм инженер топлотехника и добре зная кое подлежи на оспорване.

Научната методология има своите принципи, за които не виждам смисъл да се спори.

 

 

 

преди 5 часа, badr написа:

Разместваме тези частици многократно и спираме да го правим в началното  състояние, което е заемала всяка частица.

Протекло ли е някакво време в тази система??

По същата логика - Наблюдаваме затворена система на механичен часовник - засечен е в 12:00 (двете стрелки (обекта) са една върху друга). След 12 часа извършваме второ отчитане - стрелките са една върху друга. Изтекло ли е някакво време(обед/нощ)?

преди 1 час, badr написа:

ако го отнеса към примера, който ти посочваш, то отговора е, че в твоята система никога не можеш да постигнеш същото положение.

Не е моя системата, на един колега  

преди 7 часа, badr написа:

Да речем имаме система състояща се от 4 частици.Имаме съответно и 4 позиции.В една позиция може да има  само една частица.

Разместваме тези частици многократно и спираме да го правим в началното  състояние, което е заемала всяка частица.

Обърни се с вътрешен разговор към него и питай за обяснение.  

 

хххххххххххххххххх

Тече ли време, ако нищо не се случва?

Да речем, някаква система експериментално е поставина при абсолтната нула и е защитена от всякакво външно въздействие. Тече ли време?

Философски погледнато, необходимо е да уточним- За кого? За "наблюдателя" в системата или за наблюдателя извън нея? Относителност.

Мнението ми е, че Неслучването е процес и съответно може да се измерва време. При абсолютната нула няма как да измерва, защото и уредите не тиктакат. Мъртвило. Наблюдателят отвън си има уреди и си мери времето в неговата система. Това не е само във фантастики като "Замразеният", но и в реални условия. Като отворили гробницата на Тутанкамон от 1323 г. преди н.е, за нея времето било спряло. Нейното нищо-не-случване продължило 3347 г. Ако вътре имаше толкова дълголетен часовник, щеше да го отчете. Обаче ако имаше такъв часовник, вече нямаше да е мъртвило, а нещо щеше да се случва.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Тече ли време, ако нищо не се случва?

Ако нищо не се случва следователно си мъртъв.

По-горе мисля, че споделих, т.е. тръгнат ли водите, то нещо ще се роди. Изтекат ли водите, процеса тръгва, но ако нищо не се случва, то се раждаш мъртъв. 

Което ще рече, ако нищо не се случва, то ти чакаш да се случи нещо. Въпроса е защо за теб нищо не се случва? 

Времето си тече, просто трябва да видиш, т.е. да си свериш часовника. 

За всеки човек който спи, то времето е нула. Това е по-същия начин когато човек е в безсъзнание. 

Затова: Да, времето тече независимо от наблюдателя. За теб в момента нищо не се случва, но за мен се случва, т.е. регистрирам многобройни събития в един и същ момент, но само с едно нещо се занимавам (съм се концентрирал) = да покажа, че докато за теб времето не тече, то за мен тече.  

Кратко: Състоянието между нещо/нищо не може да се ползва, защото е субективно! Това е същото, както констатира в:

на 6.12.2024 г. в 21:42, Търсещ истини написа:

Засягаш субективното психологически възприемано време.

За теб е важно времето, но по-важно е за какво го ползваш. В случая ти търсиш истината, т.е. докато не намериш истината, то = нищо не ще се случи.  

Дефинирай първо за теб какво е нищо и нещо, за да може да ти покажем, че тече. Иначе явно или спиш или си в безсъзнание или си мъртъв.   

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

При абсолютната нула няма как да измерва, защото и уредите не тиктакат.

Кои уреди?  Твоите или моите?  

Представи си какво би се случило, ако уран-235 (²³⁵U) се замрази до -273,14 °C (-459,67 °F)?!   

Времето е относно нещо. Няма как да е относно нищо! => В пространството съществуват и други неща освен материя! Някои ги наричат антиматерия! 

Самата материя е приблизително 5% от нещо!!! За момента де ....  

Казват, че трудно се регистрира "Сега, в този момент", защото докато го кажат или дори помислят, това "сега" е вече минало. Да, така е както го казват. И то е така, защото процесът продължава да тече. Примерите с движение и път показват същото. Ако кола се движи и искаш да кажеш на някого до кой километър си стигнал, тъкмо да го кажеш и новият километър вече започнал. Въпреки това, не изпадаме в помрачение, а използваме минало време. "Тъкмо минах разклона". Ако искаме точност, то СПИРАМЕ ПРОЦЕСА. Спираме колата, заставаме до табелата на с. Мало Немало и се снимаме. Съдиите в автомобилните спортове размахват байрачета, а тези в бягането използват лента за да се види кой е стигнал до финала Сега. Най- модерно е с фотофиниш. Той отбелязва стотни от секундата и макар да не е Сега, но е в отбелязания момент. Искам да кажа, че се търсят техники за отбелязване на Сега. Нещо, по възможност най- бързодействащо, за да фиксира точния момент от процеса.

Можем да СПРЕМ ПРОЦЕСИТЕ и по друг начин. Като изберем момент на състояние, т.е. някаква устойчивост. Представете си медитация в поза Лотос (не че знам каква е :). Изпаднал в своеобразен транс и нищонеправене, йогата може да каже "Сега медитирам" и това освен минало е и настояще, той е трайно в това състояние и ще медитира и в някакво бъдеще. 

Такива устойчиви състояния са наименувани и когато са повече, разделят процеса на части. Примерно при житото- Покълване, Поникване, Първи лист,Втори лист, Братене,Изкласяване,Цъфтеж,Зърнене, Малозърненост, Млечна зрелост, Восъчна зрелост, Пълнозърненост,Узряване. Еха-а-а.

Все пак, не намирам дълбок смисъл в това, което изтъкват, че докато възприемаш процеса като Сега, той е вече Минало. По- смислено е да се потърси начин на фиксирането, документирането на целия процес. Това ще задържи и сега-то и минало-то.