...

Мистичната Роза расте в сърцето на човека и засиява в неговите очи, а нейните крила, т.е. крилата на душата растат в тишина. Ароматът на Розата е символ на най-фините духовни енергии. Това е неуловимата (за ума) духовност.

Ароматът на Розата е скрит в сърцето на човека и когато сърцето е чисто, душата благоухае.

Розата във вазата е символ на чистото сърце в тялото на човека. Това е мистичната Роза, която изпълва тялото с хармония и благоухание.Ако човек постави (неоткъсната) роза до себе си и диша съзнателно и дълбоко, той ще получи промяна на настроението и може да изживее много дълбоки и красиви моменти, а ако се упражнява в това дълго време (с воля и постоянство) ще се освободи от много слабости.

Розата е копие на Лотуса. Лотусът е Трансцеденталният огън "Агни"(Овен)или още- Развиващата се Галактика. Дори т.нар. Френска кралска лилия пунтира тризъбец.

Розата е копие на Лотуса. Лотусът е Трансцеденталният огън "Агни"(Овен)или още- Развиващата се Галактика. Дори т.нар. Френска кралска лилия пунтира тризъбец.

http://www.kaldata.com/forums/index.php?au...;showentry=3908

Не разбрах тази тема за какво е. Тук за какво изобщо се горови???

Не разбрах тази тема за какво е. Тук за какво изобщо се горови???

Извън битието, в НЕбитието, в царството на Абсолюта - нашият създател и баща - са нашите Монади.

Там е истинската ни същност.

Монадата еманира в Универсума себе си - в този аспект ние, каквито се осъзнаваме, сме само едно отражение на истинската си същност.

Има една точка, в която е връзката с Монадата.

Тя се намира в сърцето.

На изток я наричат Лотос, скъпоценната перла и т.н.

Христос говори за пшеничено зърно, на друго място за синапово /като най-малкото/.

В западната езотерика се нарича "пъпката на Розата"

Защото от зърното, от пъпката на розата, от разтварящият се лотос, може да се развие...истинския.

За този Път към Розата си говорим в тази тема.

Ферщейн зи, майне херен/фройлайн?

==================

и ти желая много, много, ама мнооооого любов!!!

Редактирано 15 февруари 200917 г. от valentinus (преглед на промените)

Извън битието, в НЕбитието, в царството на Абсолюта - нашият създател и баща - са нашите Монади.

Там е истинската ни същност.

Монадата еманира в Универсума себе си - в този аспект ние, каквито се осъзнаваме, сме само едно отражение на истинската ни същност.

Има една точка, в която е връзката ни с Монадата.

Тя се намира в сърцето ни.

На изток я наричат Лотос

Христос говори за пшеничено зърно, на друго място за синапово /като най-малко/.

В западната езотерика се нарича "пъпката на Розата"

Защото от зърното, от пъпката на розата, може да се развие...истинския.

За този Път към Розата си говорим в тази тема.

Ферщейн зи, майне херен/фройлайн?

==================

и ти желая много, много, ама мнооооого любов!!!

Любов и за теб,колкото поискаш ти желаем!И ти предлагам ,а и на всички пишещи във форума ,да не отговаряме повече на никави въпроси на Туки в нито една тема ,докато не отговори на най-често задавания и въпрос.

Здравейте! Под червено белия знак на днешните дни поставям тук един линк. Той е към съобщение за книгата "Тайните на розенкройцерите" на Волфрам Фрич. Публикувана е част от първата глава. Тя дава интересен и правдив поглед към темата.

Здравейте! Под червено белия знак на днешните дни поставям тук един линк. Той е към съобщение за книгата "Тайните на розенкройцерите" на Волфрам Фрич. Публикувана е част от първата глава. Тя дава интересен и правдив поглед към темата.

Мерси за линка, доста интересен!..

Аз ти предлагам на вниманието едни техни последователи от West Coast- L.A. :

Редактирано 2 март 200917 г. от U.Ra (преглед на промените)

Това не бива да се гледа вечер, май. Но като контрастен стимул за навлизане в Пътя на розата е добро.

Царю Кару, понеже преди години с Пиппи сте обсъждали розенкройцерите и сте просветлявали народа за тях, ще ни просвелиш ли и нас сега за розенкройцерите? Кажи нещо за тях.

Врата в розите

Все по-малко остава

какво да разкажа,

все по-рехав замръзва света,

само ек от отдавна

отминала слава

нося още по навик в ръка.

И ярки картини

зад мен избледняват,

потъват в пенливи вълни,

и спомен за болка

и яд отминава,

отмит от лечебни води.

Затихват обиди и

бавно зарастват

стари рани от битки и смърт.

Разнася просторът

смрадливите пари

от моя живот - кръстопът.

А болката пареща

в главата изтлява,

сякаш жупел засипан с вода,

и копнежът неистов

в сърцето отваря

потънала в рози врата...

Ето какво пише Ангелус Силезиус:

"Най-близката пътека до Бог е вратата една на любовта.

Познанията сторват път от врата до врата след врата..."

Още:

"Във всички школи световни описват Божия лик.

В школата на духа ще проговориш Неговия език."

Още:

"Никога, из хода на времето, по-сладка мелодия не е звучала,

както когато душата човешка сърцето си с Господ е сляла."

Не ми е известен друг превод на български език. Този уникален превод е взет от тук.