Страданието е златен кръст върху който разцъфва розата на живота!

Не мислиш ли, че златото се образува малко след страданието? Иначе съм много близък с тезата (и не само и лично твоя) ти.

То е това, което освбождава алхимичния процес, но не е същината му. Тъй смятам.

И самото то си е кръста, но по отношение на земната природа, а именно златото е вече над нея. От природата на розата на живота...

Може би само издребнявам...

Нео, valentinus има предвид следното според мен :

...Тъй лекарство за люде и метали ще получиш,

За да оздравеят според нуждата си всички.

из “Златен трактат за Философския камък " 1625

пълното название на трактата звучи по следният начин : "Златен трактат за Философския камък. Написано от един още жив, но неназован философ, като поука за децата на учението, а за братята от Братството на златния кръст на розата като обяснение”

valentinus може и да разясни следният символ :

който за мен е почти неясен

Двата символа-розата и къстът в алхимията означават и следното :кръстът е символ на светлината. “Rosa” пък асоциира думата “ros”, “роса”, която е символ на разтварянето, една от алхимическите операции. Но и розата има алхимическо значение – тя е цвете, което дава и червени, и бели цветове, а червеното и бялото са символи на двата благородни метала, златото и среброто съответно (именно червеното, а не жълтото символизира златото в алхимията).

Двата символа-розата и къстът в алхимията означават и следното :кръстът е символ на светлината. “Rosa” пък асоциира думата “ros”, “роса”, която е символ на разтварянето, една от алхимическите операции. Но и розата има алхимическо значение – тя е цвете, което дава и червени, и бели цветове, а червеното и бялото са символи на двата благородни метала, златото и среброто съответно (именно червеното, а не жълтото символизира златото в алхимията).

Дано някои открият тази истина!

Честита Нова Година!

Мохамед казва: "Превърни страданието си в розова градина"

Трихи, ако бях толкова знаещ, дали щях да ви правя компания тук? Но иначе добре си го написал, бих казал МЪДРО.

Няма ли поне един път да отговориш направо, ами ме караш да ходя по чукарите ?

Редактирано 2 януари 200818 г. от Trichocephalus (преглед на промените)

......

До тук бива ли?

Бива

Благодаря ти-сега поне имам основа, от която да търся повече работи, а не да мязам на баир-будала

The Twenty-fifth Spirit is Glasya-Labolas. He is a Mighty President and Earl, and showeth himself in the form of a Dog with Wings like a Gryphon. He teacheth all Arts and Sciences in an instant, and is an Author of Bloodshed and Manslaughter. He teacheth all things Past, and to Come. If desired he causeth the love both of Friends and of Foes. He can make a Man to go Invisible. And he hath under his command 36 Legions of Spirits. His Seal is this, to be, etc.

Все ми се струва обаче, че написаното си е в булвален смисъл, и няма нуда от тълкуване

Обяснението на символа, дето го бях изнамерил по-горе

Чукът или теслата не са ли по-подходящи?

Почти улучи - сърп и чук, приятелю, за какво ни е тук някаква си долна тесла? Кому е нужна тази тесла, освен на някой зидаромазач-кофраджия?! Аааа, може за теслата да питаш братята-масони, те са по този тип инструменти

Забравих сърпа бе Много земеделско сечиво ми се вижда.....

Не удари на чук, а танцът на водата с песен извайва камъчетата до съвършенство...

и накрая не приличат на себе си камъчетата де- загубват първоначалната си, дивата си форма

Мистичната Роза расте в сърцето на човека и засиява в неговите очи, а нейните крила, т.е. крилата на душата растат в тишина. Ароматът на Розата е символ на най-фините духовни енергии. Това е неуловимата (за ума) духовност.

Ароматът на Розата е скрит в сърцето на човека и когато сърцето е чисто, душата благоухае.

Розата във вазата е символ на чистото сърце в тялото на човека. Това е мистичната Роза, която изпълва тялото с хармония и благоухание.Ако човек постави (неоткъсната) роза до себе си и диша съзнателно и дълбоко, той ще получи промяна на настроението и може да изживее много дълбоки и красиви моменти, а ако се упражнява в това дълго време (с воля и постоянство) ще се освободи от много слабости.

Сине мой! Сине мой скъп!

Тъй дълго чакам Аз. Все чакам.

В минутата-година, на века в мига,

Аз чакам.

На теб всичко съм дал. Земята цялата е твоя.

Във всичко си свободен ти. Сам пътя си избираш.

Само те моля, сине мой, мой скъпи син,

Щастлив ти бъди.

Не виждаш Мен.

Не чуваш Мен.

В ума ти- тъга и съмнение.

Вървиш. Но накъде?

Към какво се стремиш?

И все кланяш се някому.

Ръце ти протягам.

Мой сине, сине Мой скъп,

Аз моля те, щастлив бъди.

Ти пак заминаваш. А пътят е заникъде.

Земята по този път ще се взриви.

Във всичко свободен си, и светът се взривява,

Взривява се и съдбата ти.

Във всичко ти свободен си, и аз ще устоя.

С последната тревичка ще те възродя.

И отново ще сияе светът край теб,

Само щастлив бъди ти, моля те.

Тъга сурова има по лицата святи,

Теб плашат те със съд и ад.

Говорят ти- Съдии Аз ще пратя,

Но аз само моля се за туй,

За времето, когато пак ще бъдем двамата.

Аз вярвам- ще се върнеш ти,

Аз знам, че ти ще дойдеш.

Отново ще прегърна теб.

Не съм пастрок Аз! Аз съм твой Отец!

Аз твой съм Аве Отче, ти си Мой роден син.

Сине мой скъп,

Ние ще бъдем щастливи с теб!

В Мегре

П.С.

Моля, абстрахирайте се от името на автора ...

Редактирано 15 февруари 200818 г. от Shinefrend (преглед на промените)

Бог може да се оприличи на един просяк: това е една особено затрогваща изразна форма. Той тъгува за нашето внимание към Него. Учителят на Вселената, от чийто поглед затреперват всички звезди, слънца, луни и планети, тича след хората и вика: “Не искаш ли да ми подариш своята любов? Не Ме ли обичаш, Мен – дарителя на всички дарове, повече от тези неща и предмети, които съм създал на тебе? Не искаш ли да Ме потърсиш?” Но човекът отговаря: “Много съм зает, имам много работа. Нямам време да Те търся.” А Бог казва: ”Тогава ще почакам.

Парамаханса Йогананда

Редактирано 15 февруари 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

...

А сега живейте -не пропускайте нито минута, нито миг, нито трепет...

Живейте докато сте тук и сега, живейте...

Любовта е най - хубавото нещо което може да ви се случи

Търсете я, дишайте я, живейте я...

Обичайте,

обичайте себе си, обичайте всички и всичко,

Не е трудно

Аз ви обичам

Сега възлюбете се и вие

Открийте същността си - вие сте Любов...

http://youtube.com/watch?v=8EnLuTykc4o

Прощавайте за редакцията, но... Реших да ви оставя само част от себе си и от Истината...

Мая няма място тук...

Редактирано 20 февруари 200818 г. от Shinefrend (преглед на промените)

Телепатията ми с теб е просто поразителна не можах да го дочета до край защото щеше да ме убие. Не знам може би това е последното нещо което пиша в този форум.

Ей, деца на Любовта, вие сте сърцето на розата!

ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

От извора на Светлина в ума на Бога,

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне към човешките сърца - .

Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра, наречен Род човешки, нека

На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята

http://www.oneworldbg.hit.bg/invocation.htm

Мистичната Роза расте в сърцето на човека и засиява в неговите очи, а нейните крила, т.е. крилата на душата растат в тишина. Ароматът на Розата е символ на най-фините духовни енергии. Това е неуловимата (за ума) духовност.

Ароматът на Розата е скрит в сърцето на човека и когато сърцето е чисто, душата благоухае.

Розата във вазата е символ на чистото сърце в тялото на човека. Това е мистичната Роза, която изпълва тялото с хармония и благоухание.Ако човек постави (неоткъсната) роза до себе си и диша съзнателно и дълбоко, той ще получи промяна на настроението и може да изживее много дълбоки и красиви моменти, а ако се упражнява в това дълго време (с воля и постоянство) ще се освободи от много слабости.

Моята Дива роза http://www.vbox7.com/play:eef5d9dc

Е да, цветя и рози . Любовта наистина е най-хубавото нещо което може да се случи на човек. Всичко е любов, това е пътят към розата! Благодаря, много любов, целувки и прегръдки от мен не знам с какво го заслужих но ме трогна!

Бог да я прости баба ми казваше: "Ма де се забута в (х)растето и ти?". Розов или не (х)растът си е (х)раст и като се бухнеш в него малиии Сега ще има да вадя трън по трън... ама и туй е за урок значи добро е.

Пътят към Розата е трънлив

Път на Проглеждането

Път на Разочарованията

Път на Надеждата

и накрая - Розата, самата Любов

но е труден и жесток

http://www.youtube.com/watch?v=_sR4ogv3gco

Ароматът на розата премахва нечистите влияния, прогонва ги много далече. Нищо нечисто не издържа на този аромат, ароматът на чистата Божествена Любов. Медитирала съм върху това и говоря от личен опит. Поздрави!

Винаги... усещах как заглавието на темата ми не изразява и половината. Би трябвало да бъде - Пътят на розата.

Да, но

най-напред е Пътят към розата

а после

Пътят на розата - правилно си сложила заглавието

най-напред е Йоан Кръстител

а после иде Спасителя...

Много често не е път а само посока.

Много не... умеем да следваме ароматите и, поради "закърнели сетива"...

Псока е,

а после...

тя те върви

по пътя.

Каква странна книжка ми попадна! "Изгубената роза" от Сердар Юзкан. Леко наивничко, някак като адаптирана приказка се разказва за духовното търсене на едно момиче.

Ах, този копнеж! Да чуеш гласа на розата...

Главната героиня се тревожи: Ами ако не успее? Ако никога не го чуе? Ще има ли наказание за провал? Нейната "водачка" и обяснява: "Да не чуваш розите е достатъчно наказание за този, който се провали в чуването."