Сам Човек върви. Пътят е само камък и пясък.

Сам Човек върви. Пътят е само камък и пясък. Малкият Човек вижда много различно от

големия. Малкият Човек вижда широките пътища и малките криви пътечки. Едните му

харесват, другите ненавижда. Естествено, в малката му глава се раждат мечтите за

големите и широки пътища.

Тръгва по тях. Едва тогава вижда колко различни са те отстрани и отвътре. Лесно се върви,

но до никъде не стигаш. Поглежда с копнеж малките криви пътеки. Обещават спокойствие и

духовна просветленост, далеч от всяка суета и алчност. Среща Духовното и то го повежда

нагоре и все нагоре…В един момент малкият все още Човек поглежда в очите Духовното и

вижда че това е нищо друго освен Нищото. Така трябва да бъде, уверява го то. Малкият Човек

познава Самотата, но нали така трябва да бъде - това е малката крива пътека. Дълго върви

сред камък и пясък, и едва сега вижда че и този път не стига никъде….

Който и път да хванеш, води до никъде. Но единият е път със сърце, а другият без. Така

продължаваше да му говори Духовното…

Случайно среща цвете - малка самотна Роза. Тя го вика. Колебае се, но отива при нея. Едва

тогава познава Любовта. Тя го стиска в огнена прегръдка и го завива с меко пухено одеало.

Самотата и Страданието изчезват. Духовнота се намръщи и го отхвърли от малката крива

пътека. Но той имаше бледо-оранжева малка Роза - какво друго му трябва?

Мина време. Розата придоби друг вид за него - започна да вижда скритите и чуства и

желания. Без да знае сам как четеше всяка неина мисъл преди самата тя да я изрече. Тя вече

не бе така статична и самотна както я бе видял в началото - за секунди се превръщаше от

мъркащо Коте в ревящ Лъв. Но за него тя всякак бе прекрасна.

Бяха непрекъснато заедно. Каквото и да му се случеше той вече мислено и го разказваше. За

първи път в живота си разбираше какво е Топлота. Усети безкрайното удоволствие от

споделянето на широките пътища и малките криви пътеки. Сега всеки Път беше различен -

вече не бе сам. Заради нея той се чувсташе длъжен да постигне Всичко - Материално и

Духовно.

Малкият Човек бавно започна да пораства. Отново го мамеха широките и бързи пътища.

Спомняше си и за Силата и Самотата на Духовното - макар и с горчивина от неговото грубо

отхвърляне. Каква ирония - Духовното, човешката същност в най-чистия и вид?!

Но път назад няма.

А и той знаеше че каквото и да направи иска тя да бъде с него. Бавно разбра колко много се е

променил. Любовта го караше да прави това което Розата прави и да харесва това което тя

харесва. Световете им бяха общи. Обожаваше да гледа как тя Разцъфва под неговата

Любов… А Слънчевата топлина която получаваше от нея му даваше невероятна Сила - нещо

което досега не познаваше.

Странна е човешката същност - Любовтта за която бе копнял сега е тук. Но това ли бе

всичко? Бавно Съмнението се промъкваше в него. Плашеше го мисълта за предопределеност…

В главата му отново кръжаха въпроси за Смисъла. Усещаше смътно че това не е Всичко.

Искаше да се развива, да намери Истината… А Съвеста сякаш намираше всяка негова

слабост…

В същото време я обожаваше. Усети огромна загуба - Изгубеният Рай!

Запозна се и с Вината - той не е достоен за нея! Тя не го заслужава... Отчаяно търсеше

Отговор, нов Път. Нито секунда не можеше да намери покой. Всяка сутрин ставаше с мъка и

горчиво съжаляваше че изобщо се бе събудил.

Много пъти мислеше да я напусне и много Сълзи проляха и двамата…..Без резултат.

Всеки път когато я напускаше - веднага се връщаше. Не можеше без нея. А Раната която и

нанасяше го убиваше - не можеше да гледа как страда…

Въртеше се в кръг - не можеше с нея, Вината не му даваше мира, а без нея беше още по-зле. А

сега накъде…?

Розата го разбираше. Той искаше Свобода и тя му я даваше. Затова я обичаше още повече!

Отново се обърна към Духовното - и едва тогава разбра че това което бе смятал за Висша

духовна мъдрост не бе нищо друго, а Адът. Виждайки неговата Слабост, то веднага се

възползва. Говореше му всякакви измислици, които дълго го държаха буден…

С много усилия той успя да се измъкне от Лапите и, за да разбере че Истината всъщност е

неговата Роза!

Обърна глава към Книгата - но никъде не намери това което търсеше. Разбра че и най-

Мъдрата книга не може да му даде вътрешно спокойствие и да отговори на въпросите с

които Живота го сблъскваше ежедневно и безпощадно…

Единственото нещо на което истински вярваше и можеше да се опре - бе Розата.

Вярваше и повече от на самия себе си!

Реши да смаже вътрешното си чувство за Свобода…. Но да не я наранява повече.

И тогава видя че път назад нямаше… Тя вече не беше същата.

Сега тя искаше да почувства Свободата и той не можеше да я спира. Мислеше, че трябва да и

даде криле, за да бъде щастлива. Макар за кратко, всъщност тя замина завинаги….. Но той

но го разбра веднага. Дълго се залъгва сам…

Времето през което я нямаше бе Ад. Мечтаеше за нейното завръщане, сънуваше го…

Да, тя се върна, но без Любовта. Секундата в която я видя, разбра че това вече е друга Роза.

Уверяваше го че още го обича но подсъзнателните и действия говореха по-ясно от Думите.

Сега вече не знаеше къде е и какво става…. Разбра и какво е Компромиса. Вечният Компромис.

Няколко кратки месеца му се сториха като живот в безкраен Компромис. Молеше се всичко

вече да свърши,но не можеше да си представи живота без нея.

Един Слънчев ден тя просто му каза - " …не те обичам вече…" и си тръгна…

Остави го просто така - Празен… и Сам…

Сега наистина разбра смисъла на Безмислието и Самотата. Всичко в което някога бе вярвал

го нямаше…

Обърна глава към Цар Алкохол. И затишието се превърна в буря.

Алкохол, музика, хора, заведения - сякаш нямаха край… вече ннкой не можеше да го познае.

В очите на приятелите си виждаше ужас и интерес. Срещна много нови хора но отново никой

не можеше да му даде отговор. Навсякъде търсеше Нея. Но нея я нямаше. Спомена го

преследваше неудържимо. Никъде не можеше да се скрие от него - освен във вече добрия му

познайник Цар Алкохол. Макар и за кратко той му даваше малък кът спокойствие и

безмислие…а понякога и безпаметност. Няма смисъл.., тя не си заслужава.., виж колко много

други рози има.., живей си живота… това чуваше от всякъде. При тези думи изпадаше в дива

ярост - кои са те, откъде знаят какво е било, как се е чувствал и какво чувства сега?

Срещна дори Психологията. Надлъгването беше забавно. Но никак не е забавно да ти кажат -

"… прекалено си умен и незнам каква да ти кажа…" Да и той не знаеше…никой не знаеше.

Защо, защо, защо… въпросът се блъскаше в главата му. Отговор не дойде. Може би отговор

просто нямаше.

Клишетата бяха навсякъде - но разбира се не му помагаха. Живота бил такъв, всичко това е

нормално, скоро ще срещне още по-хубава… Лесно се говори отстрани че огъня не е горещ

когато друг се пече на него. Но те продължаваха - тя не си заслужава, виж какви листа има,

какъв увяхнал цвят, какви бодли… Не ги понасяше. Един въпрос се натрапваше - наистина

заслужава ли си? А кое си заслужава? И какво има да губи?

А как все още я усещаше… почти болезнено. Имаше чувството че знае къде е и какво чувства в

момента… сънуваше я и сънищата му се сбъдваха наяве. Където и да отидеше чувстваше

сякаш всеки момент ще я види…

И така ден след ден, нощ след нощ. А отговорът все не идваше. Нито от нея, нито от другаде.

Обхана го яд. Дива ярост. Адски я Обичаше, но реши да си го върне. Хиляди думи хвърчаха и се

блъскаха в главата му, но с невероятна мъка изрече само две. И те бяха достатъчни. Повече

никога не си проговориха, макар и да се виждаха често. След двете думи отново намери утеха

в прегръдките на Цар Алкохол…

От Любов или Инат, а може би идвете той остана близо до нея. Отхвърли много страхотни

възможности само за да бъде близо до нея.

Имаше чувството че върви по тясна пътечка, а от двете му страни имаше Вакуум - Нищото.

Опита хиляди нови неща, но вътре душата му все още пазеше някаква надежда. Опита се

всячески да я изкорени - знаеше че смисъл нямаше и някак трябваше да продължи да живее.

Без нея. Живота продъжаваше Безмисления си ход…

Но нещо отвътре упорито му нашепваше - чакай.., тя още те обича.., отново ще сте заедно.

Наблюдаваше я при всяка възможност, сякаш очакваше с нещо да му подскаже че не всичко е

загубено. Тя мълчеше и с времето виждаше че се тормози и изглежда зле…нещо ставаше. Но

какво? Не знаеше - може би с две думи беше постигнал целта си, или просто имаше проблеми

или… или… Не знаеше.

Но сега пак изпитваше Вина - искаше да и помогне, но нямаше как. Тя не го допускаше по

никакъв начин. Всъщност кой ли е по-виновен вече? Съжаляваше, но и бе доволен. И той не

беше сигурен кое е по-силно в него. Хаосът бе превзел целия му живот. Нямаше нито миг

спокойствие но и не го искаше. Миг спокойствие означаваше за него обратно в Адът. Но

можеш ли да избягаш сам от себе си?

Веднъж сънува странен сън. Той самия си слага и сваля няколко еднакви пръстена. Дълго не

знеше какво е това докато една сутрин разбра - тя отново е сложила пръстена, стар негов

подарък. Имаха два еднакви. Беше сигурен, даже не държеше и да го види като потвърждение.

Просто вече му се струваше че наистина откача. А потвърждението дойде само…

Какво му донесе потвърждението - Болка… но и малко Щастие - все пак не всичко е било

лъжа. Тя все още усеща нещо… Но какво?

Малкият преди Човек вече се чувстваше Старец. Живота бе пред него, но той не очакваше от

него нищо. Надеждата може би още живее в него, но Душата му е ледено студена. Какво

може да направи Любовта, когато Доверието е отдавна мъртво.

Никой не го търси. Той не търси никой.

Бавно върви сам, вглежда се в лицата на хората, а в главата му се блъска болезнения въпрос -

А сега накъде?

...

от интернет

Редактирано 23 април 200818 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Ставаш проводник на тази Любов.Даряваш я.От това си щастлив..

ЗА БЛАГОТО НА ВСИЧКИ РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА

В този свят съществувам само АЗ.Всичко останало е илюзия,хранена от сетивата ми,Вало.

И ти си изюзия,и форумът е илюзия,и компютърът ми е илюзия.

Съществувам само аз."Cogito ergo sum"-една мисъл на Декарт,която обобщава всико.Мисля,следователно съществувам.АЗ мисля.Не някой друг.Другите са ефимерни,илюзорни.Моето АЗ ги е сътворило.Както и "материалния"свят наоколо ми.Аз си представям стол,и сядам върху него.Сетивата ми казват-"стабилен е".Седя и не падам.Но това също е илюзия.Илюзията на сътворението.Аз си сътворявам и събеседниц,и началници,и коли,градове,жени.......

При това положение,Вало,защо да дарявам щастие на "другите"?Кои са те-едни илюзии,сътворени от мен.колкото и да са много,те не са нищо повече от това-страдат илюзорно-само защото съм приел,че те страдат.но дори и това не е вярно-те не съществуват реално,съществувам само аз.

Следователно никой не страда.И следователно-на кого да дарявам любов и да го правя щастлив?

Q.I.D.

В този свят съществувам само АЗ.Всичко останало е илюзия,хранена от сетивата ми,Вало.

И ти си изюзия,и форумът е илюзия,и компютърът ми е илюзия.

Съществувам само аз."Cogito ergo sum"-една мисъл на Декарт,която обобщава всико.Мисля,следователно съществувам.АЗ мисля.Не някой друг.Другите са ефимерни,илюзорни.Моето АЗ ги е сътворило.Както и "материалния"свят наоколо ми.Аз си представям стол,и сядам върху него.Сетивата ми казват-"стабилен е".Седя и не падам.Но това също е илюзия.Илюзията на сътворението.Аз си сътворявам и събеседниц,и началници,и коли,градове,жени.......

При това положение,Вало,защо да дарявам щастие на "другите"?Кои са те-едни илюзии,сътворени от мен.колкото и да са много,те не са нищо повече от това-страдат илюзорно-само защото съм приел,че те страдат.но дори и това не е вярно-те не съществуват реално,съществувам само аз.

Следователно никой не страда.И следователно-на кого да дарявам любов и да го правя щастлив?

Q.I.D.

Всъщност Космоглавий, трябвало е да кажеш "Strecus, strecus moritus sum" - поне такава теза развиваш

Да даряваш любов, значи да докажеш на сетвата си, че соматичните образи всъщност са реалии. Иначе няма смисъл!

Всъщност Космоглавий, трябвало е да кажеш "Strecus, strecus moritus sum" - поне такава теза развиваш

Да даряваш любов, значи да докажеш на сетвата си, че соматичните образи всъщност са реалии. Иначе няма смисъл!

Х-м,птицо ти такава,нощна тъкмо изпуших една цигара и мислех да изтрия поста си,който написах в момент на временно умопомрачение,като са целта защитавам една солипсична теза със софистични похвати....И ти ме изпревари,написа отговор,а на всичкото отгоре и го цитира,та да не мога да го изтрия......

Но,като съм се хванал на хорото-ще го играя до край,то се е видяло....

Та,на въпроса.

Въображението е по - важно от знанието , тъй като знанието е ограничено.(само дето не зная чия е мисълта )

Аз нямам нужда да доказвам на себе си,реалността на образите,които възникват в съзнанието ми при определено въображаемо дразнение.

Аз си знам,че съществувам само аз,всичко друго е измамно,и за това живея в пълен покой.Нищо не може да ме нарани нито физически (материята е илюзия) ,нито психиччески (други психики няма-те също са илюзия).

И тъй като съм в покой аз съм познал щастието.няма нужда да дарявам на други поради простат причина,че те не съществуват!

Dixi!

P.S.А бе,знаех си,че не трябва да се разкривам,ама ето на

Солипсизмът ми тъй краен,

няма аз да променя

Постовете тука мои,

само темата грозят....

Хайде братя мои

да ги махнем ний сега

Утре приятелката наша

нищо да не види тя.

Че темата е нейна,знайте

за сериозните неща

солипсизмчето ми крайно

в небитието да се отзове....

Само да навием и "тъмната птица" да махне и неговия пост......

Х-м,птицо ти такава,нощна тъкмо изпуших една цигара и мислех да изтрия поста си,който написах в момент на временно умопомрачение,като са целта защитавам една солипсична теза със софистични похвати....И ти ме изпревари,написа отговор,а на всичкото отгоре и го цитира,та да не мога да го изтрия......

Но,като съм се хванал на хорото-ще го играя до край,то се е видяло....

Та,на въпроса.

Въображението е по - важно от знанието , тъй като знанието е ограничено.(само дето не зная чия е мисълта )

Аз нямам нужда да доказвам на себе си,реалността на образите,които възникват в съзнанието ми при определено въображаемо дразнение.

Аз си знам,че съществувам само аз,всичко друго е измамно,и за това живея в пълен покой.Нищо не може да ме нарани нито физически (материята е илюзия) ,нито психиччески (други психики няма-те също са илюзия).

И тъй като съм в покой аз съм познал щастието.няма нужда да дарявам на други поради простат причина,че те не съществуват!

Dixi!

P.S.А бе,знаех си,че не трябва да се разкривам,ама ето на

Хъм, едно така добре устроено съзнание, не може да не знае, че за да има хармонията на индивидуалното си съществуване, е необходимо да има поне още едно съзнание. Самоцелни, единчни и уникални фантазии и реалии няма, покой няма. Можеш само да изолираш съзнанието си за съществуването на другите. Това ми казваш и сам се риташ по дупето

по дупето не мога да се ритна,защото то не съществува реално Който вярва в "материята"-си има дупе ,по което да се рита

За да има пълна хармония,не е нужно да има дуализъм.Защо са две съзнания (аз ги имам,но това е друг въпрос ).Пълната хармония се характеризира с покой.Това е в същността и.Докато има две или повече борещи се,противоположни начала (съзнания) хармония та е непостижима.Само когато остане едно-тогава се постига покой,а с него и пълната хармония.

Аз не се изолирам за съществуването на другите!Та те не съществуват реално.Ето сега например съм си измислил една мъдра чернаптица,с която водя въображема дискусия.Преди малко си бях измислил и един Вало.Сега го няма,но когато ми дотрябва=ще си направя новаилюзия кръстена "Вало" или "Darkterminal" и ще продължа да дискутирам.Но това не ги прави реални!Нито пък аз съм изолиран.

В мен се съдържа всичко.И извън мен няма нищо друго-т.е.няма от какво да се "изолирам".Q.E.D.

P.S.Олеле,стопанката на темата се върна.....

по дупето не мога да се ритна,защото то не съществува реално Който вярва в "материята"-си има дупе ,по което да се рита

За да има пълна хармония,не е нужно да има дуализъм.Защо са две съзнания (аз ги имам,но това е друг въпрос ).Пълната хармония се характеризира с покой.Това е в същността и.Докато има две или повече борещи се,противоположни начала (съзнания) хармония та е непостижима.Само когато остане едно-тогава се постига покой,а с него и пълната хармония.

Аз не се изолирам за съществуването на другите!Та те не съществуват реално.Ето сега например съм си измислил една мъдра чернаптица,с която водя въображема дискусия.Преди малко си бях измислил и един Вало.Сега го няма,но когато ми дотрябва=ще си направя новаилюзия кръстена "Вало" или "Darkterminal" и ще продължа да дискутирам.Но това не ги прави реални!Нито пък аз съм изолиран.

В мен се съдържа всичко.И извън мен няма нищо друго-т.е.няма от какво да се "изолирам".Q.E.D.

P.S.Олеле,стопанката на темата се върна.....

Мястото където бъркаш е думата "покой"! Ето ти дори когато спориш с илюзията мен, пак не си в покой. Пак има илюзия. Покой и Съществува се изклчват, философска истина и като такава ваши дори в квантовата физика! Така че, щом не искаш сам ето ти едно от мен .

по дупето не мога да се ритна,защото то не съществува реално Който вярва в "материята"-си има дупе ,по което да се рита

За да има пълна хармония,не е нужно да има дуализъм.Защо са две съзнания (аз ги имам,но това е друг въпрос ).Пълната хармония се характеризира с покой.Това е в същността и.Докато има две или повече борещи се,противоположни начала (съзнания) хармония та е непостижима.Само когато остане едно-тогава се постига покой,а с него и пълната хармония.

Аз не се изолирам за съществуването на другите!Та те не съществуват реално.Ето сега например съм си измислил една мъдра чернаптица,с която водя въображема дискусия.Преди малко си бях измислил и един Вало.Сега го няма,но когато ми дотрябва=ще си направя новаилюзия кръстена "Вало" или "Darkterminal" и ще продължа да дискутирам.Но това не ги прави реални!Нито пък аз съм изолиран.

В мен се съдържа всичко.И извън мен няма нищо друго-т.е.няма от какво да се "изолирам".Q.E.D.

P.S.Олеле,стопанката на темата се върна.....

Присетих се аз, случайно четейки този низ от мисли за философията на Бъркли, според която всичко съществува благодарение на нашите възприятия...Излизаш от спретнатия си дом, който съществува благодарение на твоята способност да го възприемаш със своите сетива, залостваш вратата, извърташ поглед и този спретнат дом изчезва..До тук добре с философията Но идва въпросът за неговите родители и там нещата се усложняват - получава се следното (приблизително) "Моите родители съществуват, до колкото аз си ги представям/възприемам"

Напротив-точно в покоя не бъркам!

Защото,въпреки,че вътрешните ми илюзии спорят,аз спрямо вселената съм в абсолютен покой.Просто защото аз съм вселената!

А относно дупетата-вие тримата си имате дупета,тъй че си се подритвайте.

Аз обаче съм чиста мисъл и не ми трябва и дупе.

EDIT:обаче поради това,че времето е функция на мисълта,и тъй като реших,че вече е 00:50 минути,смятам да се одтегля до утре сутринта,когато илюзия за изгряло слънце ще ме събуди и после ще включа фантазията си за компютър за да видя какви сте ги творили нощес

Напротив-точно в покоя не бъркам!

Защото,въпреки,че вътрешните ми илюзии спорят,аз спрямо вселената съм в абсолютен покой.Просто защото аз съм вселената!

А относно дупетата-вие тримата си имате дупета,тъй че си се подритвайте.

Аз обаче съм чиста мисъл и не ми трябва и дупе.

Ето тук някак си раздели пространството от времето "аз спрямо вселената съм в абсолютен покой.Просто защото аз съм вселената!". Делиш на нула, не става... Тц! Опростяваш картината, това са ерзац субституции. Ако си хармония и покой, нямаш нужда от илюзии!

А,не!

Не съм казвал ,че "имам нужда от илюзии",просто такива са мислите ми.Върни се в началото :""Мисля,следователно съществувам".

Аз просто съществувам чрез мислите си.Сегашните ми мисли са такива -илюзорни същества,които спорят.Това доказва моето съществуване и го осмисля,защото съгласи се-все пак има и смисълв съществуването ми (най-малкото за това,че иначе теб нямаше да те има )

И не деля на "нула",защото АЗ съм единица.

А,не!

Не съм казвал ,че "имам нужда от илюзии",просто такива са мислите ми.Върни се в началото :""Мисля,следователно съществувам".

Аз просто съществувам чрез мислите си.Сегашните ми мисли са такива -илюзорни същества,които спорят.Това доказва моето съществуване и го осмисля,защото съгласи се-все пак има и смисълв съществуването ми (най-малкото за това,че иначе теб нямаше да те има )

И не деля на "нула",защото АЗ съм единица.

Хъх, хайде да оставим архетипите, защото след едно идва две, три и т.н. Цяло е абстракция, нула не е. Ако мисълта е съществуване, ти спориш с мен защото мисля. Дори и илюзорна, мисълта е пак съществуване. Значи има смисъл в съществуването ми. Значи имаш нужда от илюзиите си, значи не си хармония. Значи не си вселена. Занчи си имаш дупе. Хайде ритай го и да свършваме

В този свят съществувам само АЗ.Всичко останало е илюзия,хранена от сетивата ми,Вало.

И ти си изюзия,и форумът е илюзия,и компютърът ми е илюзия.

При това положение,Вало,защо да дарявам щастие на "другите"?Кои са те-едни илюзии,сътворени от мен.колкото и да са много,те не са нищо повече от това-страдат илюзорно-само защото съм приел,че те страдат.но дори и това не е вярно-те не съществуват реално,съществувам само аз.

Следователно никой не страда.И следователно-на кого да дарявам любов и да го правя щастлив?

Ами може да си прав. Може да сме само мисъл в главата ти. Както и целия свят. Надявам се да си щастлив. Тогава и ние ще сме.

Ама може и да не си прав.

Светът е илюзия, но не защото нещата не съществуват, а защото съществуват по взаимосвързан и взаимозависим начин. Нещата се проявяват, но нямат истинска и постоянна същност. Всичко е като дъга след летен дъжд. Необходими са много условия за да се появи и когато условията започнат да изчезват изчезва и дъгата. Всичко съществува така. Като съвкупност от условия.

И тогава зависи как виждаш света.

Може да гледаме през розовите очила на надеждите или през черните очила на страховете.

Или замъглени от невежество, гняв, гордост, завист, ревност, привързаност. В зависимост от очилата - някой картинки харесваме и искаме все повече от тях, а други искаме да отблъснем. И никога не виждаме нещата такива каквито са. Виждаме проекциите си. И почти никога не преживяваме преживяващия, огледалото зад картинките.

И не винаги сме добри и полезни за другите. Мислим, казваме и правим неща които нараняват. Тъй като всичко е взаимосвързано и всичко е причина и следствие - всяка мисъл, дума или действие определя това което ще ни се случва в бъдеще. Този цикъл е самсара.

Може да виждаме нещата такива каквито са - красиви, грозни, високи, ниски, близки, далечни, добри, лоши - в същото време непостоянни в същността си. Без надежда и страх, без вчера и утре, без привързаност и отблъскване. Тук и сега. Единственото нещо което винаги е, което не се променя, е огледалото зад картинките, това неуловимо нещо което наричаме ум, това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни, мисли мислите и е зад тях. Сияйно и безгранично, преживяването на огледалото зад картинките е отвъд всички думи. Тогава, всичко което се случва е богатство и потенциал, всяка мисъл е мъдрост. И това е нещо, което никога не се загубва. Когато си толкова богат - какво друго да правиш освен да помагаш и на другите.

Страданието е илюзия, но този който страда не го знае.

Щастието е два вида.

Относително, то е свързано с картинките, които преживяваме. Понеже те са нетрайни – идват и си отиват - този вид щастие е нетрайно.

Абсолютното щастие не зависи от това какво се случва. Абсолютното щастие е осъзнаване на огледалото зад картинките. Отвъд думите, може само да се преживее.

От всеки.

Редактирано 10 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

М-м да..... Докакво води нощното писане във форума.....Особено,когато е придружено с

Та сега,на дневна светлина да ви обясня тезата си.

Всичко, което преживяваме, виждаме, чуваме и чувстваме в нашия живот, става в мозъка ни. Така например човек, който гледа през прозореца, докато седи в креслото си, усеща в мозъка си неговата твърдост и хлъзгавостта на дамаската му. Идващият от кухнята аромат на кафе се заражда в мозъка, а не в кухнята, която е на известно разстояние от нас.

Това, към което човешкото същество ще се обърне като към "мой живот", е съвкупността от всички възприятия, събрани по смислен начин и гледани от един екран от мозъка. Човек никога не може да излезе от мозъка си. Ние никога не бихме могли да узнаем истинската природа на първоизточника на материалния свят извън мозъка. Не бихме могли да знаем дали първоизточникът, например зеленият цвят на листата, е такъв, какъвто го възприемаме. Също така никога не можем да открием дали една торта е наистина сладъка или това е просто начинът, по който мозъкът ни го възприема......

Един мой любимец- Джордж Бъркли, излага тази истина в труда си "Трактат за принципите на човешкото знание" ("A Treatise Concerning the Principles of Human Knowledge"):

Посредством зрението аз получавам представа за светлината и цветовете, с техните отделни степени и разновидности. Посредством докосването аз усещам твърдо и меко, топло и студено, натиск и съпротива... Помирисването ми доставя ухания; вкусването-усещане за вкус, а слухът предава звуци... И когато няколко от тези бъдат наблюдавани, когато взаимно се съпътстват, то те започват да бъдат наричани с едно име и така стават известни като едно нещо. Така например, когато разгледаме едновременно определен цвят, вкус, миризма, форма и плътност, те започват да се третират като едно отделно нещо, означено с името ябълка. Друга съвкупност от представи съставя камък, дърво, книга и подобни осезаеми неща...

Някои хора (по-точно едни "черни птици" )приемат, че образите се формират в мозъка, но твърдят, че първоизточниците им са отвън. Те обаче никога не могат да докажат това, защото никой не е в състояние да излезе извън съществуващите в мозъка възприятия. Всеки живее в една разположена в мозъка клетка и никой не може да изпита нещо друго освен това, което му се показва от възприятията му.

Следователно, човек никога не може да разбере какво става извън неговите възприятия. Така че да кажем "навън съществува първоизточник", всъщност би било неоснователно предположение, защото няма нищо, което да бъде представено като доказателство. Нещо повече, дори и отвън да има първоизточници, то тези "първоизточници" отново ще бъдат видени в мозъка, което означава, че наблюдаващият ще се отнася към формираните в мозъка му образи.

Следователно такива твърдения са недопустими, защото хората не са способни да достигнат до "материалните еквиваленти", които предполагат, че съществуват.

Думи, думи, думи – като ластици. Може да ги разтеглим както си искаме.

Всичко съществува, но е пусто в същността си. Няма трайна независима същност. Вземи един камбанен звън, той зависи от камбаната, езичето, въжето, ръката която дърпа, въздуха, разстоянието, материала от който е направена е изкопан, обработен, проектиран, изработен, въжето е изплетено, памук, вълна, овце, овчари ... ухото което слуша - хиляди условия са необходими за един камбанен звън. Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо. Комплекс от причини и следствия. И всичко съществува така.

Ако започнеш да изследваш, това което наричаш Аз – в крайна сметка няма ще стигнеш до нищо. Съществува, но няма цвят, мирис, вкус, обем, тегло. Пусто е в същността си.

Това което винаги е. Гледа през очите точно сега. Мисли мислите и се намира между две мисли.

Само с думи обаче не става. Трябват методи за да трансформираме интелектуалното познание в преживяване.

Защото остаряваме с всеки миг.

И идват болестите, старостта и смъртта.

А и като погледнем към живота си –щастливи ли сме във всеки момент? А другите?

А ако не сме ние – кой ще направи нещо за тях?

Просветлението е преживяване. Абсолютно щастие. Като сто оргазма едновременно.

Като да се включиш в електрическата мрежа и да поемеш цялата енергия на планетата.

Всичко трепти с радост, всичко е свежо и ново. Хъх, не съм толкова добър с думите.

Не е покой.

Съвършенство. Хармония. Интелигентни действия. В полза на останалите.

С думи може само да посочиш посоката.

Можем да използваме живота си сега. Само ако искаме.

EDIT: малка добавка

И по този Път вървим най-добре заедно с Розата.

Пълно обединение на пространство и блаженство, на съчувствие и мъдрост.

Редактирано 10 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

Да,думите са разтегливи,но с тях ние предаваме всичко.

Имам един въпрос към теб,Вало:

Буда дал напътствия за три различни типа хора. Тези, които искали да избегнат страданието получили напътствията за причина и следствие, наречени Малкият път (скт. Теравада). Тези, които искали да направят повече за другите, получили ученията за мъдростта и състраданието, наречени Големият път (скт. Махаяна). Където хората имали силно доверие в тяхната Буда-природа и в Буда-природата на другите, Буда преподавал Диамантения път (скт. Ваджраяна). Тук, той се проявявал като форми от енергия и светлина или директно предавал преживяване за просветленото съзнание. На това най-високо ниво, целта е пълно развитие на ума, спонтанността без никакво усилие на Великия Печат (скт. Махамудра).

Ти кой път имаш предвид ?

Ти кой път имаш предвид ?

Пътят е един, хората са условно в три групи.

Диамантения път е част от Махаяна. Но без причина и следствие, без мъдрост и съчувствие - няма диамантен път.

Та - пътят е един. Можем да ходим (Теравада), да се движим с автомобил (Махаяна) или да летим със самолет (Ваджраяна)

Хм-м.....Какво питаш,пък какъв отговор получаваш..Аз съм си виновен,като не си формулирам правилно въпросите

Ясно,че Пътят е един.

Питах дали "ходиш пеша" или се возиш на "кола" или "самолет"

И другият ми въпрос-покой път си тръгнал-по пътя на Самсара или Нирвана?

Питах дали "ходиш пеша" или се возиш на "кола" или "самолет"

Ами на външно ниво осъзнавам причина и следствие и се опитвам да мисля, говоря и правя неща които са полезни/приятни за останалите,

на вътрешно ниво усъвършенствам съчувствие и мъдрост,

а на тайно ниво съм сложил красивата маска на Буда (опитвам се да се държа като Буда, докато стана такъв) и виждам, че всички имат този потенциал - просто не го знаят.

И другият ми въпрос-покой път си тръгнал-по пътя на Самсара или Нирвана?

Няма разлика между Самсара и Нирвана. Това са два начина на виждане на нещата – единия е на непросветления ум, другия е на просветления.

Работя на няколко места, имам семейство и деца и в същото време ползвам и тези методи. Всичко вече е тук. Няма нужда да се ходи някъде далеч на изток. Будизма не е или/или, отива отвъд дуализма.

Ако човек не продава наркотици или оръжие или не работи в кланница, може да е част от обществото и в същото време да развива потенциала на ума, речта и тялото.

Редактирано 14 февруари 200917 г. от Вало (преглед на промените)

Накоремче (от аватара ти) вече го докарваш (шегичка,разбира се )

Та,вече сериозно-разбрах най-накрая! По-добре късно от колкото никога,нали

"И по този Път вървим най-добре заедно с Розата. " даваш пример за "Третото убежище" (санскр. Сангха, тиб. Гендюн) са приятелите ни по пътя, особено съществата, които виждат света като сън и имат силното желание да облагодетелстват другите (бодхисатвите).

Само с думи обаче не става. Трябват методи за да трансформираме интелектуалното познание в преживяване и ти си го намерил-"Второто убежище" - пътят, който отвежда съществата до това състояние. Наричани на санскрит Дхарма, а на тибетски Чьо, ученията се състоят от 84 000 части информация и методи. Събрани в 108 дебели тома, те правят възможно напредването с желаната скорост.,нали така ?

Будизма не е или/или, отива отвъд дуализма. -и си намерил и "Първото убежище"- Буда (тиб. Сандже) въплъщава цялото осъществяване и затова неговото състояние е първото и абсолютно убежище.

Взглевдите ти,Вало прекалено се доближават до моите,въпреки,че аз не следвам твоят Път (или Дхарма),аз си оставам .........Trichocephalus

Последователите на Дхарма знаят, че всяко наблюдение на външния и вътрешния свят ни води към ума. Само умът е непрестанно и истински присъстващ, макар и не като “нещо.” Съзнанието е като пространството, непроменливо и безвременно, докато неговите обекти са обусловени. Външният свят, както и вътрешните състояния на съществата, се появяват, променят се и изчезват. Само преживяващият е безвременен, безграничен и навсякъде..........

Вие го приемате,но и отричате-като казвате :

"Ако започнеш да изследваш, това което наричаш Аз – в крайна сметка няма ще стигнеш до нищо. Съществува, но няма цвят, мирис, вкус, обем, тегло. Пусто е в същността си."

Аз не приемам това за истина!Не приемам и "Четвъртото убежище" по пътя-Учителят (санскр. Гуру, тиб. Лама).

Аз искам да се самоусъвършенствам по моя си начин.И да нямам дупе,по което да ме/се ритам

Там, къде смъртта е ловец, няма място за съмнения, има само за решения!- Кастанеда

Накоремче (от аватара ти) вече го докарваш (шегичка,разбира се )

Та,вече сериозно-разбрах най-накрая! По-добре късно от колкото никога,нали

"И по този Път вървим най-добре заедно с Розата. " даваш пример за "Третото убежище" (санскр. Сангха, тиб. Гендюн) са приятелите ни по пътя, особено съществата, които виждат света като сън и имат силното желание да облагодетелстват другите (бодхисатвите).

Само с думи обаче не става. Трябват методи за да трансформираме интелектуалното познание в преживяване и ти си го намерил-"Второто убежище" - пътят, който отвежда съществата до това състояние. Наричани на санскрит Дхарма, а на тибетски Чьо, ученията се състоят от 84 000 части информация и методи. Събрани в 108 дебели тома, те правят възможно напредването с желаната скорост.,нали така ?

Будизма не е или/или, отива отвъд дуализма. -и си намерил и "Първото убежище"- Буда (тиб. Сандже) въплъщава цялото осъществяване и затова неговото състояние е първото и абсолютно убежище.

Взглевдите ти,Вало прекалено се доближават до моите,въпреки,че аз не следвам твоят Път (или Дхарма),аз си оставам .........Trichocephalus

Последователите на Дхарма знаят, че всяко наблюдение на външния и вътрешния свят ни води към ума. Само умът е непрестанно и истински присъстващ, макар и не като “нещо.” Съзнанието е като пространството, непроменливо и безвременно, докато неговите обекти са обусловени. Външният свят, както и вътрешните състояния на съществата, се появяват, променят се и изчезват. Само преживяващият е безвременен, безграничен и навсякъде..........

Вие го приемате,но и отричате-като казвате :

"Ако започнеш да изследваш, това което наричаш Аз – в крайна сметка няма ще стигнеш до нищо. Съществува, но няма цвят, мирис, вкус, обем, тегло. Пусто е в същността си."

Аз не приемам това за истина!Не приемам и "Четвъртото убежище" по пътя-Учителят (санскр. Гуру, тиб. Лама).

Аз искам да се самоусъвършенствам по моя си начин.И да нямам дупе,по което да ме/се ритам

Успех по Пътя. Розата имах предвид - двама. Мъж и жена.

Ламата като убежище не е човек или личност. Държи огледалото в което да видим колко сме прекрасни. И е огледало на потенциала ни. Носи приемствеността, показва грешките. Да ходим пеша всички можем, с автомобил - ще се оправим, летенето със самолет е друго. Трябва учител.

Успех в не-ритането на липсващото дупе.

Благодаря.

-= С Любов към всички вас... =-

Благодаря за тази прекрасна тема. Благодаря на всички участници в темата за споделените проникновения...

Словото е музика и музиката е слово (в унисон с учението на суфизма, както и на орфическите традиции).. ето защо ще си позволя само намек в музика, символика и няколко страници, изпълнени с познание (подкрепа, Обич и Светлина по Пътя)...

Blackmore's Night - Castles & Dreams

Track List

1. Intro

2. Cartouche

3. Queen for a Day I

4. Queen for a Day II

5. Under a Violet Moon

6. Minstrel Hall

7. Past Times With Good Company

8. Soldier of Fortune

9. Durch Den Wald Zum Bach Haus

10. Once in a Million Years

11. Mr. Peagram's Morris and Sword

12. Home Again

13. Ghost of a Rose

14. Mond Tanz/Child in Time/Mond Tanz

15. Wind in the Willows

16. Village on the Sand

17. Renaissance Faire

18. The Clock Ticks On

19. Loreley

20. All for One

21. Black Night

22. Dandelion Wine/jo jo bizarre adventures

23. Credits

http://rapidshare.de/files/33509048/Castles___Dreams.zip

Beyond The Sunset : The Romantic Collection Track List 1. Once In A Million Years - (previously unreleased) 2. Be Mine Tonight 3. Wish You were Here 4. Waiting Just For You 5. Durch Den Wald Zum Bach Haus 6. Ghost Of A Rose - (Re-Recorded New Version) 7. Spirit Of The Sea 8. I Still Remember 9. Castles And Dreams 10. Beyond The Sunset 11. Again Someday 12. Diamonds And Rust 13. Now And Then 14. All Because Of You - (remix)

http://rapidshare.de/files/31562575/Beyond_The_Sunset___The_Romantic_Collection.zip

http://www.oneworldbg.hit.bg/fourtruths.htm

http://www.oneworldbg.hit.bg/edu_ext.htm

http://www.oneworldbg.hit.bg/invocbr.htm

http://www.oneworldbg.hit.bg/shamb.htm

и нещо с особено значение за мен... нещо любимо, изключително красиво... симфония от Мъдрост, Любов и Светлина

Ако искате реално да промените нещо в живота си, трябва по-често да се замисляте за съзнанието си

Нека Възлюбеният Мелхиседек Ви благослови!

ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

От извора на Светлина в ума на Бога,

Да бликне светлина в ума човешки -

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие,

Любов да бликне към човешките сърца - .

Месията да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води -

Учителите тази цел познават и й служат.

От центъра, наречен Род човешки, нека

На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.

И нека Светлина, Любов и Сила

Възстановяват Промисъла на Земята.

ОМ * ОМ * ОМ *

В добротолюбие размишлявайте и (с енергиите, следващи мисълта) се преобразявайте...