Т.е. думи като необходим, добър, умен, свободен и стотици други са абстрактни понятия, защото различните хора ги разбират различно?

Има разлика между по-конкретни и по-абстрактни понятия. Разликата е в степента на обобщение и осезаемост. Понятието „стол“ е абстрактно, но сочи към реални обекти, които можем да видим и пипнем. Докато понятия като „свобода“ или „справедливост“ нямат такова директно физическо съответствие, те не се проявяват по един и същ начин в различни ситуации, а зависят от интерпретацията.

като ви чета тук тъпизмите за свободната воля излиза че вие съществувате (мислите) тоест карате само на воля и на избори някакви си, да се разберем през един 24 часов ден вие имате и много други видове мислене което става в главата ви, та това останалото мислене трябва ли да е ваше (свободно) или не ви интересува, аз воля за да направя нещо, доста отдавна не ми се е случвало да забележа че правя нещо с волята си, а тук си пишете само за свобода на волята ха ха ха 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

може да го ползва за патеричка само изтрещял - като оправдание и обяснение че той е така. С което чудесно се списахте отново. 

Глупостите на авторчето на темата и те са от подобен тип - илюзия било и някаква си "свободна воля", истината е детерминизма, всички сме кукли на конци. Любимият му похват е да генерализира  и метафоризира с готови клишенца и той много си пада по тях. 

Изглежда девизът "изтрещелите се събираме на едно място в КАЛДАТА, щот там е свободно да си дращим глупостите и делюзиите си", е в активна фаза и обобщава налудностите особено в няколко ника. 

А ИИ - си е съвсем показателен лакмус за ползването му и безсилието се подпира и при него... щото удавника мечтае да полети... и драпа да се вкопчи в каквото и да е.  

най-после едно признание  Да, не можете... толкова си можете и това не е толкова тъжно.

Тук сте сред 'свои' и "колеги" така, че дишайте дълбоко и може тъгата  да премине. 

да, да - виждам, виждам. Вие само давахте "препоръки" на останалите... На ужким де, но то театъра си изисква простотийки. 

И между другото "дупето на рамус "е дебело само сред фантазиите на поредната изтрещяла...  

Това е най-слабото налучкване, след опитите и на няколкото ви "колеги" рамус как бил "нещастен", злобен, пропаднал, завиждащ и всякакви други форми на негативни хрумки, с които всеки си наглася "образа на рамус" според него си. Всъщност - това също е част от психопрофила, защото наместването издава каква емоционална и защитна бъркотия върви отвътре.

И апропо - кво стана с ТИ-то... много свойски така - с тия мазни опити за свойски закачки... Тва са някакви интимни знаци ли, или вие просто така си карате в театъра?

Плитък, както обикновено. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Има разлика между по-конкретни и по-абстрактни понятия

Не, няма градация. Нещо е или конкретно, или абстрактно в съответния контекст. А причинно-следствените вериги водят винаги до нещо конкретно. Абстрактното откъде идва, знаеш ли? Способността за синтез не може да съществува, ако не се излезе от рамките на конкретиката.

Моля да ми отговорите

Ако се освободя от Аз-а си, кое ще себеактуализирам?

Много ми е важно в стремежа за себеактуализация и настойчиво ви моля.

преди 30 минути, Търсещ истини написа:

Моля да ми отговорите

Ако се освободя от Аз-а си, кое ще себеактуализирам?

Много ми е важно в стремежа за себеактуализация и настойчиво ви моля.

Ако нямаш тежко увреждане на мозъка, от усещането за център, което наричаме "аз" не можеш да се освободиш, но можеш да осъзнаеш, че няма „аз“, отделен от процеса, но именно това прави свободата проблематична. Ако „аз“ съм самият процес, изцяло оформен от фактори извън мой контрол, тогава няма кой да бъде „свободен“. Не става дума за това, че някакво „аз“ е подчинено на контрол, а че самото „аз“ е резултат от този контрол.

Отговорът може да е и по-прост. Ти и аз-а не сте отделни неща, затова няма кой да се освободи. Ти си биологичен организъм, едно цяло, няма малко човече в главата ти.

преди 1 час, Theros написа:

Не, няма градация. Нещо е или конкретно, или абстрактно в съответния контекст. А причинно-следствените вериги водят винаги до нещо конкретно. Абстрактното откъде идва, знаеш ли? Способността за синтез не може да съществува, ако не се излезе от рамките на конкретиката.

Абстрактното не идва извън причинно-следствения свят.

Абстрактното, като информация или идея не е безтелесно, то съществува чрез физическата си реализация в мозъка. Когато възприемем нещо абстрактно, то се кодира в синаптичната архитектура на невроните, създава нови връзки, модели на активност, които влияят на бъдещото поведение. Мисълта за утрешния ден, макар и "абстрактна", може да предизвика действия като планиране, движение, реч. Така че абстрактното не просто причинява неща, то се въплъщава в структурата, която причинява неща.

Затова себеактуализацията е изграждане на нова архитектура в мозъка, не е базирана на детски вярвания в магически способности. Свободната воля е форма на вяра в свръхестествени способности. Както някои деца вярват, че плащ с логото на Супермен може да ги превърне в герой с невероятни сили, така и възрастните често вярват, че „вътрешното им Аз“ има силата само да избира, независимо от биология, опит и обстоятелства.

преди 36 минути, Śūnyatā написа:

Ако „аз“ съм самият процес, изцяло оформен от фактори извън мой контрол, тогава няма кой да бъде „свободен“.

Това за "малкото човече", ясно.

Да разбирам ли, че съзнанието, че Аз съм самият процес на взаимодействие на Аз+ отвъншност е свобода?

Учил съм, че има подлог и сказуемо и не ми върви да ги смесвам. Аз си е подлог, субект, а процесите се изказват с глаголи- в изречението сказуеми. Как го правиш, че Аз-т става процес, а не нещо взаимодействащо и активно в процеса? 

Примерно "Аз вървя". Как би го изразил, когато аз съм процеса? Мисля за "Вървя", но пак се подразбира, че съм аз. Да речем "Вървене, вървеж", ама това е чисто процеса без мен. Дай идея!

Благодаря.

преди 25 минути, Търсещ истини написа:

Това за "малкото човече", ясно.

Да разбирам ли, че съзнанието, че Аз съм самият процес на взаимодействие на Аз+ отвъншност е свобода?

Учил съм, че има подлог и сказуемо и не ми върви да ги смесвам. Аз си е подлог, субект, а процесите се изказват с глаголи- в изречението сказуеми. Как го правиш, че Аз-т става процес, а не нещо взаимодействащо и активно в процеса? 

Примерно "Аз вървя". Как би го изразил, когато аз съм процеса? Мисля за "Вървя", но пак се подразбира, че съм аз. Да речем "Вървене, вървеж", ама това е чисто процеса без мен. Дай идея!

Благодаря.

Съзнанието, че аз съм самият процес, а не независим контролиращ, не е „свобода“ в традиционния смисъл, а може би освобождение от илюзията за контрол, което отваря място за разбиране, смирение и приемане.

Да вярваме, че ще направим нещо в бъдеще, не означава, че сме абсолютно свободни, а че не знаем точно какво ще повлияе на действията ни. И тази неизвестност е това, което създава усещането за свобода. Дори ако всичко в крайна сметка е причинно обусловено, за нас то изглежда като отворено поле за избор.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Абстрактното, като информация или идея не е безтелесно, то съществува чрез физическата си реализация в мозъка. 

Въпросът не е как съществува, а как се формира абстрактната представа. Информацията не може сама да се организира и обобщи. Конкретното може да се наблюдава, абстрактното обаче трябва да бъде извлечено в резултат на множество наблюдения (и не само). Много е удобно да се опростява, но ти всъщност свеждаш непознатото до нещо познато, разбираемо и удобно, което не е опростяване, а подмяна. Какво ще видиш и какво ще извлечеш от видяното, са две корено различни неща. И при второто нещата не могат да се случат механично. Разбирането е индивидуално и субективно. То не се случва, а се постига. Случва се конкретното. То е резултат от някакви конкретни условия и обстоятелства. Абстрактното не е резултат, не е събитие. Абстрактната представа извежда някакъв обш принцип, чието съществуване е от съвсем различно естество. 

преди 22 минути, Theros написа:

Въпросът не е как съществува, а как се формира абстрактната представа. Информацията не може сама да се организира и обобщи. Конкретното може да се наблюдава, абстрактното обаче трябва да бъде извлечено в резултат на множество наблюдения (и не само). Много е удобно да се опростява, но ти всъщност свеждаш непознатото до нещо познато, разбираемо и удобно, което не е опростяване, а подмяна. Какво ще видиш и какво ще извлечеш от видяното, са две корено различни неща. И при второто нещата не могат да се случат механично. Разбирането е индивидуално и субективно. То не се случва, а се постига. Случва се конкретното. То е резултат от някакви конкретни условия и обстоятелства. Абстрактното не е резултат, не е събитие. Абстрактната представа извежда някакъв обш принцип, чието съществуване е от съвсем различно естество. 

Коментарът ти не е особено информативен, защото съдържа много твърдения без ясни аргументи или примери. Защо нещата не могат да се случат механично?

Един колега преди час написа в друг сайт: 

„Свободна воля“ е оксиморон — дуалистична идея, възникнала като опит да се реши теологичен проблем и още повече изкривена чрез погрешен превод от оригиналното латинско libero arbitrio (много по-близко до „свободна преценка“). Извън този контекст няма особен смисъл, тъй като въпросът „свободна от какво?“ няма практически отговор.

Термин, който си проправя път в западното общество (източните общества не са имали нужда от него) и с времето се превръща в безсмисления хаос, с който днес трябва да се справяме.

Да вземаш решения не изисква абсолютна свобода, а просто способност за преценка. Хората, които вземат „по-добри“ решения, често са такива поради среда, опит и вградени склонности - не защото са по-свободни, а по-добре обусловени.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Съзнанието, че аз съм самият процес, а не независим контролиращ, не е „свобода“ в традиционния смисъл, а може би освобождение от илюзията за контрол, което отваря място за разбиране, смирение и приемане.

Да вярваме, че ще направим нещо в бъдеще, не означава, че сме абсолютно свободни, а че не знаем точно какво ще повлияе на действията ни. И тази неизвестност е това, което създава усещането за свобода. Дори ако всичко в крайна сметка е причинно обусловено, за нас то изглежда като отворено поле за избор.

Пиша какво съм разбрал: В условията на сложен свят и слаб човек, бъдещето е непредсказуемо, тъмна неизвестност. Прекалено пресилено е да смятаме, че нещо зависи от нас. Осъзнавайки това, ние сме свободни в действията си- така или иначе, нищо не зависи от нас.

Остава проблемът с отговорността. Обществото/другите ще санкционират нашите действия, ако им пречат. Ако сме достатъчно умни, ще разберем, че тези реакции имат за причина наши действия, които можем да изменим. Идеята, че можем да изменяме нещо, ни показва, че волята ни е свободна. (да изберем дали да ругаем съседа при всяка среща или да го поздравяваме) .

Сравнение: Едно бебе е безпомощно в света. То е лист отронен по вълните и не може да избира своя път. Научава се да ходи, започва да избира какво да пипа извън люлката и проявява свой АЗ. От взаимодействията получава обратна връзка и избира по свободна воля да не пипа печката. После научава семейният и обществен регламент и се съобразява с него. 

ОБАЧЕ: идва време на революция, пубертет, апокалипсис. Нещата стават хаотични и неясни. Може да се водиш по някакъв морал, но всичко върви накъдето си иска. Хаос. Човекът=азът няма критерий за нещата и се смалява, смалява, става дете. Почти изчезва. После нещата се утаяват, защото хората като цяло пробват разни действия и някои се оказват по- устойчиви и практични, а имаме обичай да подражаваме. Човекът=азът ги научава и се съобразява с тях. Отново става "зрял", който може да контролира живота си, да има съзнателен избор, а от там и свобода на действията в някакви рамки.

Е, не се е научил да ходи по тавана, но е научил едно- друго.

Като цяло, съгласен съм, че трябва да се примирим, че не можем да контролираме всички и винаги да правим информирани и верни избори. Казано с поговорка, да разберем, че "не всичко, което лети се яде".

Същевременно, допълвам, ТРЯБВА да търсим и повтаряме полезното поведение, а не да сме хаотични във всяка реакция. Имаме свобода на поведението, МОЖЕМ да правим каквото си искаме, но ни е по- полезно да правим избрани неща.

При такова положение, наистина, не се себеактуализираме, но поне оцеляваме в условия на неяснота. Формираме се- добиваме форма и ако имаме някакви специфични способности в оцеляваенто, те се проявяват и може да изглеждат (може) като да сме се себеактуализирали, а мечтите за голям учен, прославен пианист, те да прашясват под кревата.

преди 20 минути, Търсещ истини написа:

Пиша какво съм разбрал: В условията на сложен свят и слаб човек, бъдещето е непредсказуемо, тъмна неизвестност. Прекалено пресилено е да смятаме, че нещо зависи от нас. Осъзнавайки това, ние сме свободни в действията си- така или иначе, нищо не зависи от нас.

Остава проблемът с отговорността. Обществото/другите ще санкционират нашите действия, ако им пречат. Ако сме достатъчно умни, ще разберем, че тези реакции имат за причина наши действия, които можем да изменим. Идеята, че можем да изменяме нещо, ни показва, че волята ни е свободна. (да изберем дали да ругаем съседа при всяка среща или да го поздравяваме) .

Сравнение: Едно бебе е безпомощно в света. То е лист отронен по вълните и не може да избира своя път. Научава се да ходи, започва да избира какво да пипа извън люлката и проявява свой АЗ. От взаимодействията получава обратна връзка и избира по свободна воля да не пипа печката. После научава семейният и обществен регламент и се съобразява с него. 

ОБАЧЕ: идва време на революция, пубертет, апокалипсис. Нещата стават хаотични и неясни. Може да се водиш по някакъв морал, но всичко върви накъдето си иска. Хаос. Човекът=азът няма критерий за нещата и се смалява, смалява, става дете. Почти изчезва. После нещата се утаяват, защото хората като цяло пробват разни действия и някои се оказват по- устойчиви и практични, а имаме обичай да подражаваме. Човекът=азът ги научава и се съобразява с тях. Отново става "зрял", който може да контролира живота си, да има съзнателен избор, а от там и свобода на действията в някакви рамки.

Е, не се е научил да ходи по тавана, но е научил едно- друго.

Като цяло, съгласен съм, че трябва да се примирим, че не можем да контролираме всички и винаги да правим информирани и верни избори. Казано с поговорка, да разберем, че "не всичко, което лети се яде".

Същевременно, допълвам, ТРЯБВА да търсим и повтаряме полезното поведение, а не да сме хаотични във всяка реакция. Имаме свобода на поведението, МОЖЕМ да правим каквото си искаме, но ни е по- полезно да правим избрани неща.

При такова положение, наистина, не се себеактуализираме, но поне оцеляваме в условия на неяснота. Формираме се- добиваме форма и ако имаме някакви специфични способности в оцеляваенто, те се проявяват и може да изглеждат (може) като да сме се себеактуализирали, а мечтите за голям учен, прославен пианист, те да прашясват под кревата.

Със сигурност имате своите причини да мислите така.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Да вземаш решения не изисква абсолютна свобода, а просто способност за преценка.

кака Ценка от преценово цепи мрака с откровени простотии, тя прави разлика между абсолютен мензис и престоял мензис ..............

 

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Със сигурност имате своите причини да мислите така.

Съгласен, че в основата на постъпките и мислите е някаква причинност, позната или неизвастна.

преди 15 минути, Търсещ истини написа:

Съгласен, че в основата на постъпките и мислите е някаква причинност, позната или неизвастна.

Представи си, че умът ти е градина. Когато се появи нов проблем, ти не изкопаваш семе и не избираш ръчно коя точно мисъл да поникне. Семената вече са там - посети от живота, и това, което изниква е комбинация от почвата, климата и онова, което е било посято.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

„Свободна воля“ е ...— дуалистична идея, възникнала като опит да се реши теологичен проблем и още повече изкривена чрез погрешен превод от оригиналното латинско libero arbitrio (много по-близко до „свободна преценка“). Извън този контекст няма особен смисъл, тъй като въпросът „свободна от какво?“ няма практически отговор.

Термин, който си проправя път в западното общество (източните общества не са имали нужда от него) и с времето се превръща в безсмисления хаос, с който днес трябва да се справяме.

Да вземаш решения не изисква абсолютна свобода, а просто способност за преценка. Хората, които вземат „по-добри“ решения, често са такива поради среда, опит и вградени склонности - не защото са по-свободни, а по-добре обусловени.

По повод, че въпросът за свободната воля е възникнал в теологичните дебри, ще споделя : По моето определение, бог се появява там, където нещо не е ясно. Ако причинността за постъпките и последствията не са ясни, то говорим за "божия работа". Ако има някакви доказателства и предвидимост, смятаме ги за потвърдени от практика или теория.

По проблема за "свободна от какво", ясно е- от ограничения. В темата за Ева, става дума, че тя е престъпила забрана. Значи се е освободила от нея. Там където пише "Забранено" се слагат ограничения на свободата. Физическите и пр. закони също ограничават свободата. Не мога да ходя свободно по тавана. (с някои средства преодолявам ограниченията)

По това, дали можем да заменим "свобода" с "преценка", не намирам никакви ограничения/свободни сме.  Преценяваме и се сговаряме да го направим. Нямам резерви. Само трябва да се спогодим.

А "степените на свобода" в механиката- нека си остане, защото телата не могат да преценяват.

Ето, свободен бях/ прецених, че искам и мога, а може би не трябва, но хайде, да изложа възгледите си 

 

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

По проблема за "свободна от какво", ясно е- от ограничения. В темата за Ева, става дума, че тя е престъпила забрана. Значи се е освободила от нея.

Ева е престъпила забраната, не се е освободила нито от заповедта, нито от последствията. Тя също е имала причина да го направи, а не го е решила безпричинно. Дори решението й да беше квантово непредсказуемо - то пак не е "свободно" от квантовата механика.

Относителна свобода има. Когато не си в затвора си "свободен", тоест ти извън него. Имаш свобода да изразиш собствените си желания, собствените си мисли, без някой да те принуждава и т.н. Могат да се дадат много примери. Но не можеш да си свободен да избираш, без изборът да е повлиян от причини, които не зависят теб: генетика, език, култура, меми, социални норми и всичко за което се сетиш и за което не се сетиш.

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Представи си, че умът ти е градина. Когато се появи нов проблем, ти не изкопаваш семе и не избираш ръчно коя точно мисъл да поникне. Семената вече са там - посети от живота, и това, което изниква е комбинация от почвата, климата и онова, което е било посято.

Има алтернативи- дали е "божия градина" или моята. В моята градина нося семе, тор, а бурените премахвам. Отговорности и решения. Ако е божия- той е шефът.

Отивам към ума и мислите. Част от тях мога да култивирам, част не. Със земята- същото. Мога да избера какъв живот да водя и какви семена/плодове да оставя от това. 

От личен опит: не пазя семена. Купувам расови когато реша. В градинка на свобода "никнат само бурени. Карай, Джони, карай, всичко тече".

Незначимо допълнение "Семената вече са там - посети от ИЗБРАНИЯ живот, и това, което изниква е комбинация от почвата, климата и онова, което е било посято."

Така самоактуализацията е избора на живот. Добре. Съгласен! Обаче трудното е какъв живот да избера? И как? Дядо поп и професионалното ориентиране дали знаят?

преди 9 минути, Śūnyatā написа:

Дори решението й да беше квантово непредсказуемо - то пак не е "свободно" от квантовата механика.

Тюх, това можеше да го спестиш. Нерде квантова механика по отношение човешки избор.

преди 4 минути, Търсещ истини написа:

,а бурените премахвам...

Не личи особено.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Ева е престъпила забраната, не се е освободила нито от заповедта, нито от последствията. Тя също е имала причина да го направи, а не го е решила безпричинно.

Така е. Ако я нямаше забраната, Ева щеше да е свободна (от нея) да си бере каквото иска. 

току-що, Śūnyatā написа:

Не личи особено.

Както писа 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Със сигурност имате своите причини да мислите така.

А сега по същество: "Градината мии буренясала, кат на кака Пена ..." . Какво да направя? Ако имаш желание и семе в готовност, пиши! Горе на страницата и по- преди питам все това. Как да се себеактуализирам? Съгласен съм с причинността, подадена от живота ми. Това означава ли, че съм обречен и завинаги градинката ми ще остане буренясала или мога със свои дела да предпоставя причини и подобря положението? Имаш ли идеи за култивиране на градинки?

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Ева е престъпила забраната, не се е освободила нито от заповедта, нито от последствията.

Ева е имала избор - дали да спази заповедта или да не я спази.
Както и ние имаме избор дали да извършим дадено действие или не.
Но! не сме свободни от последствията на нашите избори. Последствията зависят от изборите.
Аз избирам да посея семена на тиквички - поникват тиквички, не патладжани. Ако посея семена на патладжани - ще поникнат патладжани.

Което означава, че сме свободни да избираме, но последствията се определят от това което сме избрали.

преди 1 час, Solly написа:

Ева е имала избор - дали да спази заповедта или да не я спази.
Както и ние имаме избор дали да извършим дадено действие или не.
Но! не сме свободни от последствията на нашите избори.

Значи от причините сме свободни, а от последствията – не? Интересна логика. Изглежда, че искаме да вярваме, че действията ни възникват спонтанно, като някакъв "първи двигател", независим от предходни фактори, сякаш ние сме източник на причинност, но веднъж след като направим избор, последствията вече не зависят от нас. Това обръща нормалната причинно-следствена логика с главата надолу: свободни сме преди действието, когато решаваме, но вече не сме свободни след това, когато резултатите се разгръщат.

Но ако наистина бяхме извън причините, изборите ни биха били произволни, неоснователни, а не свободни в смисъла, който обикновено влагаме. И обратното, ако сме отговорни за последствията, как бихме могли да бъдем свободни от причините, които водят до тях?

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Значи от причините сме свободни, а от последствията – не? Интересна логика. Изглежда, че искаме да вярваме, че действията ни възникват спонтанно, като някакъв "първи двигател", независим от предходни фактори, сякаш ние сме източник на причинност, но веднъж след като направим избор, последствията вече не зависят от нас. Това обръща нормалната причинно-следствена логика с главата надолу: свободни сме преди действието, когато решаваме, но вече не сме свободни след това, когато резултатите се разгръщат.

Но ако наистина бяхме извън причините, изборите ни биха били произволни, неоснователни, а не свободни в смисъла, който обикновено влагаме. И обратното, ако сме отговорни за последствията, как бихме могли да бъдем свободни от причините, които водят до тях?

Според Будизма, всички явления съществуват във връзка със специфични причини и условия.  Той подчертава взаимосвързаността на цялото съществуване и значението на причинно-следствената връзка в цикъла на живота. Ако не се посеят причините, няма да възникнат последствия. 

Според Буда:

Когато го има това, го има и онова,
Когато се появява това, се появява и онова,
Когато го няма това, онова не се поражда,
Когато изчезне (се преустанови) това, изчезва и онова.

Ако нямаш избор, ти няма да можеш да избираш да следваш напътствията на Буда. Няма да можеш да владееш своите действия. Няма да можеш да изпълняваш или не изпълняваш тези предписания.

Въпреки, че сме зависими от следствията породени от предишни причини, паралелно с това чрез изборите които правим ние непрекъснато създаваме нови причини, от които възникват нови последствия. 

преди 14 минути, Solly написа:

Въпреки, че сме зависими от следствията породени от предишни причини, паралелно с това чрез изборите които правим ние непрекъснато създаваме нови причини, от които възникват нови последствия. 

Новите причини автономно ли ги създаваш, независима ли си при вземането на решения?