на 20.08.2025 г. в 20:06, _ramus_ написа:

а глупостите ти за какво са "доказателство"?  Сещаш ли се? 

А и това изречение е фейк. Но сме свикнали на невежество, прикрито с папагалщини - вече толкова годинки...

Но най-веселата част от всичко е поредния типичен парадокс на това изречение, със заглавието на темата... Понеже си "пример" в темата си де - чудесен пример за предпенсионер под фуражка, останал някъде сред детството си и бленуващ да намали щетите ... някак си. Все пак - бая труд, бая ресурси ... а за нещо толкова тривиално. 

Налага ти се да се държиш така, все пак си марионетка без свободна воля.

Когато казваме „аз избрах“, в действителност казваме: „в мен се оформи избор, наложен от причини, които не съм контролирал“. Този избор може да изглежда свободен, защото ние не преживяваме непосредствено всички фактори, които го пораждат. Но това е илюзия, произтичаща от ограничената ни перспектива.

Но нека не се отчайваме. Да си марионетка има своите предимства. Не се налага да поемаш твърде много отговорност, нито да се измъчваш от вина и срам – винаги можеш да обвиниш причините, които са ти наложили определено поведение. 

Освен това животът се превръща в комедия: всички се блъскаме, караме, обичаме и философстваме, вярвайки, че сме свободни актьори, докато в действителност сме ансамбъл от програмирани биологични фигурки в безкраен космически театър.

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Налага ти се да се държиш така, все пак си марионетка без свободна воля.

Така излиза -  вероятно марионетките им е присъщо да си дрънкат повторително глупостите си, особено след като са си починали през марионетната си отпуска и ще надянат отново марионетната си фуражка. 

 

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Когато казваме „аз избрах“, в действителност казваме: (бла-бла-бла)Този избор може да изглежда свободен, защото ние не преживяваме непосредствено всички фактори, които го пораждат. Но това е илюзия, произтичаща от ограничената ни перспектива.

Но нека не се отчайваме. Да си марионетка има своите предимства. Не се налага да поемаш ( ГРЕШКА - поемаМЕ) твърде много отговорност, нито да се измъчва( МЕ) от вина и срам – винаги можеш да обвини(М) причините, които са (Н)и наложили определено поведение. 

.. всички се блъскаме, караме, обичаме и философстваме, вярвайки, че сме свободни актьори, докато в действителност сме ансамбъл от програмирани биологични фигурки в безкраен космически театър.

Проблемът с множественото число издава пейста от любимите книжки. Само двама потребители сред този раздел от толкова много години заблуждават като репликират и подражават на любимите си лични надъхвации, като ги представят за 'свои думи'. 

Освен това марионетките им е присъщо да дрънкат сънищата си и да продуцират " някаква си тяхна измислена публика". Пейстовете на клиширани конструкции и меми  създават известни проблеми, с които показваш че и като преводач си гола вода.

Всъщност - това е отново повторение на едни и същи лични надъхвации, сред които МАРИОНЕТКАТА е в сценка - като говорител на другите марионетки...  И им обяснява, успокоява, пояснява, описва ... някъде от важната си менторска позиция. Така се изписва задължително всеки инфантилен комплексар - сънува колко е важен, кое какво е, как е и защо е така, но някъде в неговия си марионетен свят. 

Цялата тема съвсем спокойно може да се озаглави "бълнуванията на Буратино" в неговия си дървен свят.  

Между другото - и като "биологична програмирана фигурка" си слаб, а толкова години напираш да си повтаряш спасителните си лични мантри - ту едни, ту други... А каквито и да са - все са тотална щета и все напират да обясняват колко са яки и как хората щели да се спасят така. Маниашко, но от изтрещели си е "таман". 

В древността хората обяснявали природните явления чрез митове. Те вярвали, че гръмотевиците и мълниите са дело на Зевс – гръмовержеца, който от върха на Олимп хвърля небесните си стрели. Тази представа придавала ред и смисъл на света: бурята вече не била хаос, а действие на бог, който наказва или предупреждава. Но днес знаем, че светкавицата е просто електрически разряд, който следва физическите закони. Няма божество, което „пуска“ мълнии – има процес, който се случва, когато се създадат подходящите условия.

По подобен начин идеята за „свободната воля“ играе ролята на мит в съзнанието ни. Хората вярват, че съществува някаква личност – централно „аз“, което избира свободно или се противопоставя на детерминиращи сили. Тази вяра също придава ред и смисъл: тя позволява да обвиняваме, да хвалим, да носим вина или заслуга. Но ако се вгледаме внимателно, ще видим, че всяко решение е резултат от множество причини – невронни процеси, гени, меми, културни модели, предходни събития.

Както Зевс не хвърля мълнии, така и „азът“ не хвърля избори. Има само процеси, които протичат според причините си. Свободната воля е нашият съвременен „гръмовержец“ – мит, който ни е нужен, за да съжителстваме в общество, но който не съответства на дълбоката истина за реалността.

Истината е, че ние не сме господари на причините, а само техни проявления. Както бурята не пита дали да се разрази, така и мислите и действията възникват, когато условията за тяхното появяване са налице. В този смисъл да вярваме в „свободната воля“ е също толкова наивно, колкото за древните да вярват, че зад гръмотевиците стои Зевс гръмовержец.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

В древността хората обяснявали природните явления чрез митове.

А преди това? Имало ли е природа изобщо? Имало ли е споделяне? 

Да, при дадени обстоятелства някои изпадат в обяснение, но дали е мит или легенда, то как ги разпознаваш? Чрез концентрация или чрез разсейване или отпускане?!

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Хората вярват

Психологията не се занимава с вярванията. Нито пък с хората. Що се касае до хората, то това е социологията, т.е. там няма аз и свръх аз, а има лидер, агитатори и прочие, т.е. в този случаи става въпрос на убеждения, а не вяра отново! 

Свободна ти е волята да излезеш в гръмотевична буря, но превантивно си вземаш чадър, а той реално може да се яви като гръмоотвод.  

Ха да видим твоите вярвания какво ще ти "подскажат" -> Грешно ли е в буря да се носи чадър?!  Волно ли ще вземеш чадър или неволно ще тръгнеш без чадър?  

на 4.09.2025 г. в 16:00, _ramus_ написа:

Всъщност - това е отново повторение на едни и същи лични надъхвации, сред които МАРИОНЕТКАТА е в сценка - като говорител на другите марионетки...  И им обяснява, успокоява, пояснява, описва ... някъде от важната си менторска позиция.

Така се изписва задължително всеки инфантилен комплексар - сънува колко е важен, кое какво е, как е и защо е така, но някъде в неговия си марионетен свят. 

Така Буратино си намира сред нета нужната си самонадъхваща доза от афирмативни подборки и си ги списва сред личната си тема. 

Той пише от свое име чуждиците с които се зомбира сам и така си ги присвоява в дървения си свят. Е, все пак толкова може - това прави.

Важното е, че както и духовния бебчо, папагаленето на послания и надъхвации, вкл и подражаването им е повторяем номер за манежа на скучните палячовци сред комплексарските им сценки. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Истината е, че ние ...

Ето това е типичното клише за битовите популисти, които любимата им сценка е "коя е истината" в допълнение с пасторските маниери на убеждаване.  

Чия истина - разбира се тяхната версия е "истинската". 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

мит, който ни е нужен, за да съжителстваме в общество, но който не съответства на дълбоката истина за реалността.

яки дървени изцепки -  Буратино е осъзнат за "дълбоката истина на реалността"... Разбира се - неговата дървена реалност и неговото дървено "осъзнаване"... (поне на ужким)

преди 7 часа, _ramus_ написа:

(поне на ужким)

Това се ползва при определени задачи, т.е. тръгваш от презумпцията, че нещо е истина.  => Докато не се натъкнеш на противоречие. Но, ха да те видим как ще го префасонираш чрез твоята "колективност" (когнитивност или познавателна способност).  

Би следвало добре да владееш логиката и да споделиш това към кой вид анализа (психологическа) спада?!     

Когато казваме „воля“, ние рядко се замисляме какво всъщност имаме предвид. Изглежда очевидно: това е вътрешната ни сила да вземаме решения и да действаме според тях. Но ако се вгледаме внимателно, ще видим, че „волята“ не е нещо, което можем да посочим като обект. Тя е по-скоро етикет, който поставяме върху цяла мрежа от процеси – желания, импулси, емоции, навици, хормони, социални влияния. Когато тези процеси се обединят и доведат до действие, ние наричаме резултата „воля“. В този смисъл волята е интерпретация: начинът, по който умът обобщава сложни вътрешни състояния.

А какво тогава е „свободната воля“? Тя е още едно ниво на интерпретация – тълкуване върху самата интерпретация. Не ни е достатъчно да наречем действията си „воля“; искаме да вярваме, че тази воля е свободна, че нейните източници не са напълно обусловени. Така върху етикета „воля“ поставяме нов етикет – „свободна“. И това вече е интерпретация на интерпретацията: умствена конструкция, която поддържа усещането, че ние сме автори на собствената си съдба.

В действителност, когато решим да откажем цигарите или да започнем нов режим, често откриваме, че „нашата“ воля се променя в зависимост от ситуацията, настроението, дори от миризмата на кафе. Причините зад решенията се движат в дълбоките пластове на психиката и биологията, но ние виждаме само повърхността. И върху тази повърхност пишем разказа за „аз реших“, „аз избрах“, „аз проявих свободна воля“.

Свободната воля е удобна илюзия, защото носи отговорност и смисъл. Без нея бихме се чувствали като кукли на конци, управлявани от случайности и закони на природата. Но ако признаем, че тя е просто интерпретация на интерпретацията, ще разберем, че човекът е преди всичко разказвач: същество, което непрестанно превежда процесите на съществуването в истории, в които самият той заема централната роля.

Буратино отново си довлачи заемките и ги представи за свои думички.

Любимите припеви с послания от преводите му - пак "ние", "нас", пак са обяснения, пак едно и също, пак повторения на осъзнатия пастор пред инфантилната си измислена публика.  Тотално изтрещяване и отново пълни глупости... 

Толкова могат куклите на конци - горките.  Най-смешното е, че повторенията се въртят с неговата лична тема със заглавие, което е пълно отрицание на Буратино. Той си повтаря папагалски, докато иначе се "самоактуализира". 

Когато направиш усилие в една или друга посока, това си ти, твоята воля. Ама че причините били много, непроследими, решението спонтанно или дълго обмисляно, свързано със страхове, зависимосги, копнежи и т.н. или пък че случайно събитие е променило хода на нещата - усилието, което си направил, е резултат от твоето решение и реакция на обстоятелствата. Волята е мисъл концентрирана в определена посока, като натрупването на енергия предизвиква действие. В някои случаи това е лесно, защото са налице съответните пътища, ясно-установен механизъм, увереност и навик по които това да стане, като например при волевите движения на мускулите. Волята се проявява в момента на мисловното усилие, т.е. в момента на концентриране на мисълта, което е и концентриране на енергия. Да се измества фокуса към други влияещи върху решениего е некоректно, защото те сами по себе си не биха породили нужното енергийно натрупване за пораждане на едно съзнателно действие.

Волята е реално преживяване, но не е първопричина. Тя е като подписа на японския император - изглежда че "той" решава, но документът вече е написан от причини надолу по веригата.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Волята е реално преживяване

Волята???... била преживяване???  

Тотална щета! Поредната простотия и изблик на невежеството на Биратино. 

Поредният диалог на изтрещелите "другарчета" и "колеги", с поредните повторения имитиращи 'диалог'. Вече толкова години - само с повторения. Но... какво да правят друго - те са си най-близки, най-сходни и сделката за взаимно ползване е най-съответствена.

Буратино и бебчо - дует с глупости безкрай, докрай... 

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Волята е реално преживяване, но не е първопричина.

Първопричината е мотива, но за да проявиш воля, то трябва да си мотивиран. В какво?! Да приемеш мотива присърце, защото иначе не ще е свободна воля, а волята на друг или други.  

И, затова имаме и понятието "другари".  Други които мислят като теб.  = Има обща мотивация към даден обект или явление. = Има обща воля! Тя е локална в съответната група. 

Взаимоотношенията са субект към обект. Обекта трябва да е значим за субектът, за да има свободна воля, иначе не може да се счита за такава. 

п.п. Субектът е активния, който желае да управлява, ползва и прочие обекта или явлението. Волно или неволно, то обектът може по своя воля (свободна или друга) да реагира и да е съпричастен или не на субекта или явлението. 

 

преди 2 часа, Banesc написа:

 

Ще ти задам въпрос: Кой от двамата е субекта и кой е обекта и къде е свободната воля?! В субекта или обекта!? 

Да се търси първопричина може само в относителен смисъл. За целта трябва да се разграничи началото на един процес - момента в който той придобива собствен отличаващ го облик. Иначе няма как да го различим, осъзнаем и разберем. За целта не е нужно да се връщаме до "големия взрив" назад във времето. Причини възникват постоянно, заедно (дори и да изглеждат разделени във времето) с допълващите ги следствия. Казвайки че волята е концентрирана в дадена посока мисъл, то трябва са се има предвид, че самият мисловен процес е предизвикван от волята на човека. И не само той, но също и вниманието, което е свързано с осъзнаването. Без  нужното внимание всеки знае, че може да пропусне всичко случващо се около него. Но пък ако човек не е напълно потънал в мислите си и чуе например странен шум, той ще се обърне в посока на шума. И тук вече е проявена воля, дори и действието да е до голяма степен автоматично. В случая търсейки причина едва ли е нужно да отиваме по-далеч от шума. Той е който поражда реакцията ни. А какво е породило самия шум, както и способността ни да го чуем, е без значение що се отнася до конкретиката. При повече самоконтрол и желание човек може и да не се подведе и да не реагира първосигнално обръщайки се в посоката на шума. Тук проявата на воля ще е далеч по-съзнателна и свободна. И в този втори случай причината вече няма да е в шума, а в собствения ум на въпросния човек. 

преди 21 минути, Theros написа:

Да се търси първопричина може само в относителен смисъл.

Ти относителност ли си?!  

Значи, имаш акция и реакция. Кое от двете е свободна воля?!  

п.п. Все пак сме в раздел психология!  

Свободната воля е моментна. Той може да е осъзнат или не. Когато е осъзнат = какво е? Когато не е, то какво е? За да проявиш воля и тя да е свободна! 

Значи волността от какво зависи, от чувствата или от мислите?! Всяка мисъл в даден момент не е свободна воля, а е воля на някой който е извън субекта!  Той (обекта) ли е относителния, т.е. обекта ли е относителен или ти?! 

п.п. Кой те принуждава да списваш тук?! Аз ли, Рамусчуглули ли, форума ли или Шунятъ (Шушанъ) ли?!   

Каква е твоята воля, свободна или зависи от някой или някои тук?!  За да е относителна?!  

п.п. А, забравих ... или обстоятелствата около теб? 

Когато човек започне да омесва емоциите си с мислите си, то вече не говорим за воля, а за страсти, т.е. нямаме осъзнаване и не може да се счита, че взимаме решение чрез свободна воля. Самата воля е предварително осмислена емоция, т.е. чувство и не е необходимо мислене. Ти волно правиш нещо, а не в резултат на емоция или мисъл за обекта. 

В един момент имаш волна реакция, а в другия случай е неволна. 

Изяснете си първо за вас, какво е воля! После вижте дали тя е свободна, т.е. не е в следствие на някаква принуда. 

Кой разбрал, разбрал! Аз казах! 

преди 2 часа, Theros написа:

Казвайки че волята е концентрирана в дадена посока мисъл, то трябва са се има предвид, че самият мисловен процес е предизвикван от волята на човека.

вие двамата лудички ли сте си по принцип или малоумието идва последствие? 

КАЗВАЙКИ...

волята била концентрирана мисъл, 

самия мисловен процес бил предизвикан от волята...   

До каква степен трябва да се деградира ментално, за да се списват такива нелепици и малоумия... 

Да напомням ли че един форумен бебчо дори се изцепи че май той единствен сред КАЛДАТА имал валидирано образование по психология.

ПСИХОЛОГИЯ!!! между "двете висши", горните глупости да не би да ги пишеше в учебник някой? Или на зачота пиян професор да ги е изхождал докато е заграждал знойна студентка... 

РАЗДЕЛ ПСИХОЛОГИЯ доживя да събере тия малоумия, дори с претенциите на вживените откачалници кви са възвишени, осъзнати в пасторските си изстъпления до нивото на сливенския пияндурник и навлек. 

преди 22 минути, _ramus_ написа:

РАЗДЕЛ ПСИХОЛОГИЯ доживя да събере тия малоумия, дори с претенциите на вживените откачалници кви са възвишени, осъзнати в пасторските си изстъпления до нивото на сливенския пияндурник и навлек. 

Радвай се!  Какво негодуваш?! Прекрасни примери за психичните процеси из така наречения от теб Хомо Сапиенс!  

От една страна фантазия, а от другата алкохолни изпарения!  

п.п. Дадено ти е поле да се изходиш волно и свободно.  Явно нямаш други нужди, било то големи или малки!  

преди 3 часа, Theros написа:

Да се търси първопричина може само в относителен смисъл. За целта трябва да се разграничи началото на един процес - момента в който той придобива собствен отличаващ го облик. Иначе няма как да го различим, осъзнаем и разберем. За целта не е нужно да се връщаме до "големия взрив" назад във времето. Причини възникват постоянно, заедно (дори и да изглеждат разделени във времето) с допълващите ги следствия. Казвайки че волята е концентрирана в дадена посока мисъл, то трябва са се има предвид, че самият мисловен процес е предизвикван от волята на човека. И не само той, но също и вниманието, което е свързано с осъзнаването. Без  нужното внимание всеки знае, че може да пропусне всичко случващо се около него. Но пък ако човек не е напълно потънал в мислите си и чуе например странен шум, той ще се обърне в посока на шума. И тук вече е проявена воля, дори и действието да е до голяма степен автоматично. В случая търсейки причина едва ли е нужно да отиваме по-далеч от шума. Той е който поражда реакцията ни. А какво е породило самия шум, както и способността ни да го чуем, е без значение що се отнася до конкретиката. При повече самоконтрол и желание човек може и да не се подведе и да не реагира първосигнално обръщайки се в посоката на шума. Тук проявата на воля ще е далеч по-съзнателна и свободна. И в този втори случай причината вече няма да е в шума, а в собствения ум на въпросния човек. 

Азът не е контрольор, а част от процесите, само техен етикет. Волята и вниманието са само вериги в този поток, а не извънреден агент, който „задвижва“ случващото се. 

Съществуват само процеси, които протичат според причините си и интерпретациите на тези процеси.

Дори мисълта „аз съм свободен“ е резултат на причини, които са се подредили така, че да я породят.

За да посоча сам дадено привидно противоречие, значи съм го забелязал и за мен то не е такова. Твърдението ми би било логически неприемливо, ако мисълта и волята бяха нещо съвсем различно едно от друго. Но те не са. И ако се замисли човек, няма нищо странно в това растението (и не само) да породи семе в което да концентрира част от своята същност, а то от своя страна да породи друго растение. Но за много хора, нямащи реално желание да си обяснят волята, подобна аналогия ще си остане неразбрана.

На пръв поглед звучи парадоксално: ако резултатите от всички процеси са напълно обусловени, от какво изобщо можем да бъдем свободни? Всичко изглежда като перфектно подреден механизъм – зъбчати колела, които въртят други зъбчати колела, без място за „независимост“. И все пак, тук се крие една особеност: да бъдеш свободен не означава да избягаш от всички причини, а да не бъдеш подвластен на онези, които не те обуславят.

Например, аз не съм обусловен от чуждия глад или от движението на някоя далечна галактика. Не съм обвързан с вкусовете на пингвините или с ритуалите на марсианците (ако ги има). Не вярвам и в един тон небивалици. В този смисъл съм „свободен“ от тях не защото съм извоювал тази свобода, а защото причините им просто не пресичат процеса който съм. Свободата се оказва не героично завоевание, а празното пространство между различни вериги на обусловеност.

Да бъдеш свободен от това, от което не си обусловен, е скромна, но трезва дефиниция. Тя ни напомня, че свободата не е абсолютна власт над битието, а по-скоро прозорец към онова, което не ни докосва. Това прозорче е тясно, но е достатъчно, за да създаде илюзията за простор.

Така „свободата“ не е противопоставяне на детерминизма, а игра с неговите граници. Ние сме напълно обусловени в това, което ни обуславя и също толкова напълно свободни в онова, което не ни засяга. Иронията е, че тази „свобода“ не е резултат на воля, а просто страничен ефект от ограничеността на причинността.

В крайна сметка, свободата може би не е бягство от веригите, а съзнание за това кои вериги изобщо не ни държат.

преди 7 часа, (:IdioibI:) написа:

Ще ти задам въпрос: Кой от двамата е субекта и кой е обекта и къде е свободната воля?! В субекта или обекта!? 

комунизма свърши

капитализъм сме 

информацията струва пари

свободната воля на сиренето е цената да му се покачва.

Колелото може да се върти свободно, въпреки че е привързано към оста. Нещо повече - само така то може да изпълнява предназначението си. Значи взаимозависимостта между частите прави един механизъм функционален. А свободата предполага именно функционалност. Иначе е все едно да се каже, че човек без мозък е свободен примерно от страдание. Но реално свобода в този случай няма. Свободата съществува именно поради взаимообусловеността. В условие на хаос за свобода не може да се говори, защото няма какво да бъде постигнато и няма кой да постигне. Дори и условно разграничаването обект-субект е необходимо за съзнателното съществуване.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

В крайна сметка, свободата може би не е бягство от веригите, а съзнание за това кои вериги изобщо не ни държат.

нито е 'СМЕТКА", нито е "крайна". 

Тия смехотворни поредни нелепици какво са точно - конците ли са или са куклата. 

Как стана така че "няма 'свобода', обаче имало 'съзнание" кои вериги не ни държали. Какви ли не глупости и нонсенси се леят. 

Не можеш да имаш съзнание, а да нямаш свобода, щото тя била илюзия след като всичко било причини и следствия.  Няма как да има осъзнаване, ако личността не се намесва и тя сред "причините", за да се породят следствия - дори и да се ползват тия отживели банализми.

Няма как да е налице ОСЪЗНАВАНЕ, а да няма ОСЪЗНАВАЩ, който да я инициира, поддържа, реализира и използва. Ако е налице ОСЪЗНАВАЩ, той се намесва в кръга от причини и ги обогатява със следствия и става отговорен за тях, след като това е налице. 

Щом са налице нови и допълнителни фактори за причини се изменят следствията в сравнение с това когато ги няма. Няма ТРАВМА, която да не се определя, преживява и негативира в самия субект. После тя става причина за неговите проблеми и ограничава полето на "решенията" и то точно чрез преживяванията и емоциите му.

Създаването и малоумията в тази тема - те свобода ли са, съзнание ли са или израз на идиотизма и тънките сметки на "автора" й? 

Основният спамър в темата е самия й автор  - за пореден път. Изтрещелостта му създава съвсем различен вектор на делюзиите му. Понятието СВОБОДА в тия брътвежи няма нищо общо с психологическото му значение. Тия глупости не са дори и псевдофилософски.