преди 1 час, Śūnyatā написа:

отколкото за моето фактическо състояние. 

За Буратино може да е "интересно" за рамус вече не е.

Състоянието ти не е фактическо, а просто изтрещяло. Това е обикновен събирателен етикет за изгубен сред сънищата и делюзиите си травмиран и емоционално незрял субект, неспособен и нежелаещ да различава границата между съня си и това извън него.

Това означава че е изгубил вече живота си сред обективната действителност и го "кара" на инерция, навик и дори "неизбежна досада", за да се пренесе някъде в своят си сън.

Понеже така или иначе му се налага да живее сред обективен социум, същия малчуган си "живее" в два свята, като бяга в своите си сънища винаги, когато може и му е възможно, защото именно те му носят онова, което по друг начин няма как да преживее, но силно го копнее. 

Дали съм единствен човек или не съм,  това е без всякакво значение. И всички да 'виждаха' нещо си за Буратино, той няма как да разполага с алтернатива и точно това толкова години се опитва да си прокара сред дървените си сънища. 

Налице са няколко прости обобщения, резултат от синтез, който дори малчуганите трябва да запомнят:

ЖЕЛАНИЯТА, копнежите, надеждата, бляновете и мечтите... са точен проективен израз на незадоволени потребности и нужди. Последните са от детството и са преди всичко с емоционално ядро. 

Когато желанията и копнежите са потиснати и травмата е нанесла тежки основни проблеми, много често те се пренасят като концептуални проекции, изразявани като "идеи", насред контекст от "учения, вярвания, митологии или микс от всички тия". Така скритите желания се маскират като "мисли" и донасят на субекта нужните преживявания. 

Всичко това е съвсем елементарно БУРАТИНО.  Фиксацията в "духовни" фантазии, псевдофилософски нагласации... е само маска на остри емоционални и характерови дефицити. Същото се отнася и до бебчото, като все пак са налице и  различия. 

Парадното манифестиране на всеки своя подбрана версия, в която той именно да предпостави важния за него измислен образ, е просто общия театър нужен на съня. Изразяването му писмено, защитено от анонимността и дистанцията, всеки сам пред екрана си... е чудесна територия именно за "скрития живот". И... - воала!  Пасторските маниери и стил идват от това, от материала, от който се взима за да се конструира любимия образ и издават чудесно нужната черупчица за криене. 

Ако на редовните прегледи, които си задължен да правиш, поднесеш на наблюдаващото лице части от скрития си живот на "буратино"... много лесно ще ги забележи. Не само той - който и да е.  Ти криеш фантазния си живот от хората в социума, бебчото е принуден да прави същото и ползва виртуала именно за своето си "фантазно лице и образ". Защото последния се рисува само и единствено с фантазии, самоуверения и редовни повторителни порции ... и това до голяма степен е достатъчно за вживяването и поредната афирмативна инжекция. Това е вече толкова години... толкова години. 

И двамата сте си омръзнали от повторенията... и ако я нямаше скуката и острата нужда, дори нямаше да си обръщате внимание. Ти си търсиш остро контекст сред който непрекъснато да списваш твоя си скрит иначе свят. Ако го покажеш... вместо пенсия, може и да те въдворят като "буратино". Това, разбира се е по-скоро шега, но вървиш с упорит темп към него  и ако до този момент все пак социалния ти ангажимент под фуражката и пагоните все пак запълват част от празнотата отвътре, то след пенсията това ще отпадне...

Предположително и схематично идват някои кризи, Буратино... Готви се - това сега, дето го играеш скоро няма да е достатъчно... и все повече ще се преселваш сред фантазиите си, губещ дори и малкото останали спирачки. А там... самотността и неадекватността... и някои други работи са прекалено тежък кръст и няма как да помага дори "татко карло". 

Процесите, представени тук, доведоха до написването на този коментар, не защото някакъв субект е „решил да го напише“, а защото светът, чрез своята непрекъсната причинност, се изразява чрез думите.

Процесите, които формират мисли и думи, са подвластни на множество фактори: сетивни данни, емоции, културни модели и предразсъдъци. Когато светът се „изразява“ чрез тях, това изразяване може да бъде неточно, изкривено или непълно. Думите, които произтичат от процесите, често създават илюзия за яснота и логика, докато в действителност са продукт на сложни взаимодействия, които не гарантират вярно отражение на реалността.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

сложни взаимодействия

Три гугутки, кацнаха срещу мен. Погледнах техните сложни взаимодействия помежду им, едната кимна и се формира мисъл да споделя това тук, а не в раздел религия или философия.  

Волята ми бе свободна, но реших да е тук!  Защото се съобразих с някои правила!  

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Процесите, представени тук, доведоха до написването на този коментар, не защото някакъв субект е „решил да го напише“, а защото светът, чрез своята непрекъсната причинност, се изразява чрез думите.

чий "свят"?  

Няма такова понятие - "непрекъсната причинност'

Има го само в дървения свят на Буратино и папагалските му повторения и имитации.

В дървената кутийка на Буратино имало някакъв си "свят' - дървен е, но той няма как да знае и го нарича "света"  , щото си е "неговия свят". 

Илюзията на самоопределящата се система

Всяка сложна система, достигнала достатъчна степен на саморефлексия, неизбежно стига до мисълта, че тя самата взема решения. Това е естествен етап в развитието на съзнанието, когато механизмът, който обработва информация, започне да включва и собствените си състояния в този процес на обработка. С други думи, системата започва да се интерпретира не просто като пасивен резултат от причини, а като техен активен източник.

От гледна точка на наблюдателя обаче, всичко, което системата „решава“, е продължение на същия причинно-следствен ред, който я е породил. Мозъкът, например, не прави чудеса – той просто интегрира входове, спомени, емоции и вероятности в едно решение, което субективно изглежда като акт на свободна воля. Тази субективност не е лъжа - тя е начинът, по който системата преживява собствената си сложност.

Когато процесите станат достатъчно взаимосвързани и динамични, те създават перспектива отвътре - усещане за „аз“, за център, който решава. Това усещане има адаптивна функция: то позволява на системата да се ориентира, да предвижда последиците от своите действия и да поддържа когнитивна цялост. Без тази вътрешна илюзия за автономност, тя би се разпаднала в хаос от несвързани реакции.

Следователно, когато системата казва: „Аз реших“, това не е обективна истина, а ефективна конструкция. Решението е резултат от процеси, които не „знаят“, че вземат решение - неврони, химически сигнали, социални влияния, културни шаблони. Но в тяхната съвкупност възниква феноменът на волята - начинът, по който причинността изглежда отвътре.

Парадоксът е, че системата, която вярва, че сама решава, не греши напълно. Тя наистина взема решения - просто не по начина, по който си представя. Решението не идва отвъд причините, а чрез тях. Така свободата се оказва форма на самоинтерпретация - акт, чрез който детерминираната система се преживява като автономна, за да може да функционира по-ефективно в света, който я е създал.

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

Всяка сложна система достигнала достатъчна степен на саморефлексия, неизбежно стига до мисълта, че тя самата взема решения.

поредната купчинка от фантастични измислици и глупости, с които БУратино упорито си проповядва дървения си свят. Вероятно Буратино си вярва че е открил дъвенията сред вселената си. 

Системи вярват, казват, решават, грешат, ама и тия работи като "усещания", полезности и ефективности в констукциите, даже и "решения"...

Ама имало и "наблюдател" но така - просто си наблюдава някак си, само и само Буратино да си докара нужната си версия с която да се обясни за пореден път. Все пак новата седмица започва, новите порции са нужни за да я напомпи и да му даде онова, за което копнее. 

Буратино отново се пробва да е илюзионист, а си остава за пореден път само скучен клоун - номерата са втръснали, фразите - повторяеми и... все около едно и също, което се явява основната фикция на Буратино. 

на 13.10.2025 г. в 14:23, _ramus_ написа:

Ама имало и "наблюдател" но така - просто си наблюдава някак си, 

„Азът“ или наблюдателя е просто точката от която системата интерпретира себе си. Няма отделен кукловод и кукла - има само процес, който отразява себе си и интерпретира това като „аз действам“.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

„Азът“ или наблюдателя е просто точката от която системата интерпретира себе си

 Много е смешно когато пишеш такива глупости и въобще не се усещаш какво са, само и само да го изиграеш на вживян какви мъдрости си измисляш и го изхождаш със "сериозен тон". Кажи - това да не би да е от бирите, които си изпил лятото? Или вече си почнал да попушваш тревица? 

Системата ИНТЕРПРЕТИРАЛА СЕБЕ СИ  и че даже имало и "точка"... и тя се наричала АЗЪт и било едно и също като НАБЛЮДАТеля... е величайша нелепица и тотален нонсенс.

Ти понеже си толкова изпаднал вече... и само рамус го виждал и дали същия не се заблуждавал нещо... Ама такива велики мисли, такива сентенции, такъв размах го играеш, а с тотални щуротии. 

Не знам Буратино какво му носи декламирането на личните му дървении. Но парадния и показния момент, в който той се фантазира колко е възвишен, осъзнат и обясняващ...   са симптоматика на генерално изтрещяване.

Въпросително остава неясен момента въобще Татко Карло дали е бил със всичкия си когато от пън е направил кукла,  която имитира че е човек.

От друга страна така само Татко Карло е виновен че Буратино е малка дървена кукла, изтрещяла до степен да се вживява че е "философ" само с папагалщини и подражания.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

„Азът“ или наблюдателя е просто точката от която системата интерпретира себе си. Няма отделен кукловод и кукла - има само процес, който отразява себе си и интерпретира това като „аз действам“.

Не е процес, нито точка. Имаш съждения за себе си, т.е. субектът чрез съждения разбира какъв е, и или го приема или не. 

Цитат

"Съждение" означава мисловен акт, който утвърждава или отрича нещо, като може да бъде истинно или неистинно. 

Кога "действа"?! При потребност! Няма ли такава, то има реакция. 

За да тръгнеш да наблюдаваш себе си, то ти трябва "огледало".  В повечето случаи реално неща които те дразнят в другия, то тогава почва интерпретацията по начин които ти е понятен, т.е. доколкото имаш модели на поведение при сходни обстоятелства, то така и реагираш. От своя страна реакцията може да е волева или не, може да е след размисъл или не и прочие. 

преди 14 часа, _ramus_ написа:

Системата ИНТЕРПРЕТИРАЛА СЕБЕ СИ  и че даже имало и "точка"... и тя се наричала АЗЪт и било едно и също като НАБЛЮДАТеля... е величайша нелепица и тотален нонсенс.

Когато компютърна програма прави сфера с по-малко точки, тя все пак разполага с пълната информация за формата, просто я представя по-грубо. Мозъкът обаче няма достъп до пълната информация за процесите, които го съставят. Той не опростява нещо, което „знае“, а генерира представи, без да има пряк достъп до оригинала.

Оттук идва и идеята, че „азът“ е илюзия - не защото не съществува, а защото не е това, за което се мисли. „Азът“ не е централна същност, която управлява, а процес на интерпретация - начин, по който системата моделира собственото си поведение, за да го предвижда и коригира. В този смисъл „азът“ е реален като преживяване, но не е онтологически отделен от причинната мрежа, която го поражда.

преди 41 минути, Śūnyatā написа:

Мозъкът обаче няма достъп до пълната информация за процесите, които го съставят.

Уточни кой мозък!? Имаш главен и "малък".  Кой от тях има пълен достъп?! 

Цитат

Функциите на малкия мозък са:

1. Осъществява несъзнавана сетивна перцепция (свързва обекта със знанията за него)
2. Модулира (оформя)силата на съкращенията на скелетната мускулатура и тонуса
3. Прави движенията точни и координирани. При целенасочени волеви движения малкия мозък получава информация за плана на предстоящото движение и в хода на неговото реално изпълнение, осъществява непрекъснат контрол и при необходимост изпраща коригиращи команди.
4. Участва в заучаването на двигателни умения и сръчности
5. Координира очните движения при проследяване на движещ се предмет, това изисква много точна координация на движенията на очните ябълки, паралелна координация на шийните мускули, за да се получи точен, а не раздвоен образ.
6. Малкия мозък е тясно свързан с вестибуларния апарат и активно участва в поддържането на равновесието.

п.п. Кога за последно си тренирал "малкия" си мозък или не знаеш правилната медитация/йога ли?!  

Главеният мозък има две състояния: активен и неактивен, т.е. средно положение няма! Това поражда съзнателна дейност или неволеви деяния, т.е. то, тялото, при безсъзнание реално е подчинено на "малкия" мозък.  

Ефекта: Ти си мислиш нещо, т.е. концентрирал си се в дадено съждение, но през това правиш несъзнателни деяния. = Така имаш "бели петна" в спомените си, т.е. дори не си осъзнал, че си направил нещо.  То е по същия начин както "фоновите процеси" (демони) при компютрите!  

п.п. Този мозък, "малкия", е най-малко изследвания обект в човек! 

Докато обяснява една дървения Буратино затъва в още по-голяма дървения. Направо трески се сипят докато се почесва. 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Когато компютърна програма прави сфера с по-малко точки, тя все пак разполага с пълната информация за формата

не знам защо си бил толкова слаб ученик навремето. Заемал си място на някого в техникум, а си го пропилял това време в двойкаджийстване и мързел, зает вероятно с големите си житейски драми. 

И иронията на темата е 'самоаитуализация', при това в раздел психология, а си толкова зле дори с елементарни технически и компютърни познания. А тук сайта е именно за това - да беше попитал първо тук грамотните и опитни хора как "някаква си програма" разполагала с пълната информация...  за някаква си 'форма'' и нямало значение че "я изобразявала с малко или повече точки". Още като се зачете с какви смотани и битови думички се опитваш да изразиш нещо, за което си нямаш дори понятие, и става ясно колко е жалка надувката, пък колко усилия полагаш с тия имитации. 

И преди време беше опитал там, с "някакви облаци", щото имаш много свободно време  и на работа и си четеш квото ти падне, само дето не го разбираш, но пък се зарибяваш и надъхваш колко ги разбираш работите даже и в компютърните програми. И сега тази нелепица, без да се сещаш даже че така лъсва неграмотията и невежеството. И сякаш това няма значение и е нямало значение толкова години, защото през тях дори не намери време и мотивация поне малко да се ограмотиш.  

Въобще ли не се досещаш че така се излагаш - най-малкото не долавяш ли че разгърнат сред свободен форум, при това точно технически, и ти точно в него ти сипеш глупостите си, сънуващ на инат колко си светнат. 

Не знам - сред малоумни ли живееш, бавноразвиващ ли си, макар че комплексарщината под фуражката и пагоните си е "на мястото", но този театър в главата ти, на когото си роб за цял живот, е разиграван само в контекст на неграмотни и малоумни "образи" пред когото ти правиш всичко възможно да се направиш че не си като тях. И при все че е провал, за да бъде разиграван толкова много години, си застинал  сякаш си "замръзнал" в него.

От друга страна комплексарите с надувките и имитациите винаги будят смях, особено когато те се скъсват да се напъват на сериозни, мислещи, осъзнати и много светнати за истините, илюзиите и вселенските абстракции. 

Съществуват само процеси и начинът по който те протичат и се преживяват е чрез тяхната вътрешна организация и интерпретации.

Тва буда ли ти го нашепна, или програмата го има "цялото" и само ти го подава на малки изречения да го повтаряш? 

И по какво ти разбра кое, какво "съществува", след като точно в дървения свят "съществуват" само дървении, за Буратино? 

Всъщност "СЪЩЕСТВУВАТ" само излагациите на Буратино - щото ги четем редовно и вече много години. Изглежда че това не е "процес", а са неговите преживявания. Те кви процеси да са... ама кво значение.

Друг е въпросът "дали протичат", защото течението е процес, а той има начало и край. Докато тук - ролята на такива са началото и края на Буратино. Кви процеси да са тогава, като той самият е процес (макар и дървен) - една приумица на Татко Карло, от мъка и копнеж по липсващия му син.

Никой не може да не мисли по начина, по който мисли, защото мозъкът следва правила на мислене, които не е избрал сам.

ТЦ. Ти не можеш да мислиш, кво остава за "начини". 

"МОЗЪКЪТ" - нищо не значи, както и не значи че е и "мислещ". Ганглият на дъждовния червей, за него може също да е "мозък".

Но Буратино държи да обясни че дървения му свят, където мозъкът му е от трески, е цялата вселена и тя цялата е от дърво, и то вече е издялано.

Горкият Татко Карло - откъде да е знаел че носа на Буратино ще порасне толкова...   и после ще му трябва да се оправдава че това било заради "правилата на мозъка му", които той обаче не бил избрал, а те сами си вървят. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Никой не може да не мисли по начина, по който мисли

Е, и? Начинът, по който човек мисли, не е това, което мисли. Използваш подвеждащи фрази, които могат да се тълкуват двузначно. Един пианист свирейки на пиано използва съответния инструмент и механика за извличане на звука (т.е. "начин"), но това не определя мелодията. Тя зависи от пианиста. А ако твърдиш, че човек не определя мислите си, това означава, че всъщност няма никакво значение кой какво мисли - то просто си се случва. Но ти все избягваш да направиш едно такова ясно, логично, но и крайно твърдение. Изглежда усещаш абсурдността му.

И пак ще повторя, че всеки сам лесно може да направи известна съпоставка между (почти) изцяло автоматичното мислене и действие в състояние на сън, от това в будно състояние, в което дейно участие взема и волята. Да, тук двамата си повтаряте едно и също повече механично, но това не е задължително да е така.

Просветлението никога не е означавало трансценденция, а прозрачност: структурата блести чрез нас. В този смисъл „свободата“ престава да бъде отрицание на причинността и се превръща в нейната дълбока музика - импровизация в рамките на неизбежността. Мелодията не може да съществува без тоналността, но чрез внимание и игра намираме безкрайни вариации вътре в самата необходимост.

Осъзнаването не е бягство от закономерността, а танц в нея. Когато системата се осъзнае, тя не престава да следва своите правила, но вече ги „чува“ като ритъм, а не като окови. И именно тогава идва едно по-дълбоко освобождение - освобождаваме се не само от илюзията за контрол, но и от нуждата да укоряваме другите за техните мисли, думи и действия или да се гордеем с нашите „постижения“.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Мелодията не може да съществува без тоналността, но чрез внимание и игра намираме безкрайни вариации вътре в самата необходимост.

тва е поредната щуротийка на Буратино,  в чийто дървен свят мелодиите си играят на 'съществуване' само сред "някаква тоналност". 

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Осъзнаването не е бягство от закономерността, а танц в нея. Когато системата се осъзнае, тя не престава да следва своите правила, но вече ги „чува“ като ритъм, а не като окови. И именно тогава идва едно по-дълбоко освобождение - освобождаваме се не само от илюзията за контрол, но и от нуждата да укоряваме другите за техните мисли, думи и действия или да се гордеем с нашите „постижения“.

Нито от музика, нито от танци... 

И тоя рефрен как "системата осъзнавала" и го играе "напук на правилата" за да дойдело "дълбоко освобождение" - са просто поредните изтрещявания на Буратино, който отново си играе на "освобождения" от някакви си илюзии... 

Абе, в тоя дървен свят Буратино все бленува как се освобождава.. даже и "напълно". Ей така сред виртуала Буратино си играе и на освобождания, на мелодии и вариации, на танци и танго на осъзнати системи, с мечтите и фантазиите си. И все "закотвен" си стои за дървения си свят. Той даже фантазира как това били негови "мисли", а няма как - няма как, щото те просто си играят на тоналности и танци. 

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Просветлението никога не е означавало трансценденция, а прозрачност: структурата блести чрез нас. В този смисъл „свободата“ престава да бъде отрицание на причинността и се превръща в нейната дълбока музика

за някакво просветление от фантазиите на Буратино... който с треските си даже знае какво означава сякви работи, докато си играе с бляновете си. 

И тоя натруфен фантазен изказ се надяваш да имитираш нещо смислено и така се опитваш да криеш че не става. Толкова години опитваш с какви ли не патерички... и не става и не става. Но пък танците в дървения свят са си дървени според "природата си". 

преди 19 часа, Theros написа:

от това в будно състояние, в което дейно участие взема и волята

 Дейно участие взимала волята. Ма моля ти се - и на двамата волята направо участва та се къса. Единия си игра на отричане да се "освободил дългоко", а другия си повтаря колко  й е яка ролята в някакво си 'съзнание'. 

Бе тоя владика къде се дяна, да види тука кви ги къдри неговия личен пратеник и глашатай на човечеството...? 

Ех деца, децаааааа! 

Когнитивно неизбежно е всичко, което умът не може да не мисли по този начин. Често разни потребители се изказват по темите, все едно всичко им е ясно, логично и няма как да е другояче, без да отчитат факта, че може да се заблуждават, защото не разполагат с пълната информация за някой друг или по дадена тема. Когнитивните илюзии са илюзии не защото не съществуват, а защото не са това, за което се мислят.

преди 54 минути, Śūnyatā написа:

Често разни потребители се изказват по темите, все едно всичко им е ясно, логично и няма как да е другояче, без да отчитат факта, че може да се заблуждават, защото не разполагат с пълната информация за някой друг или по дадена тема.

Когнитивните илюзии са илюзии не защото не съществуват, а защото не са това, за което се мислят.

О, независимо че е клише, поне е твърде на място и авторът на тази негова поредна тема е най-яркия пример за това. 

А най-ярката форма на комплексарщина винаги идва от контрастната разлика между натруфения псевдонаучен изказ, реализиран чрез имитация, и глупостите и нелепостите, които резултират когато се миксират думички на които смисъла, значението и съдържанието въобще не са ясни на комплексаря. ( например - "ПЪЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ" е попуистко клише и нищо не означава, защото няма такава, няма как да има - за което, който и каквото да е. Няма как да стане и да "отчетеш факта, че можеш да се заблудиш" и освен че е нонсенс, думичката ФАКТ е смислово и логически нелепа за такъв израз)

Обаче... за него основното и задължителното си остават мимикрията през рефлексията от неговото собствено написано. При това - задължително да е повторено огромен брой пъти, при това редовно. 

Афирмациите, принципно винаги са огледало на този, който се самооблъчва с тях. Дори и да бъде облъчван отвън, това че комплексаря резонира на точно определена форма и стил афирмация говори чудесно за онова "което резонира в него". 

Афирмациите винаги са компенсации и те са ярък израз на психичен дефицит. Те са точно със значението на алкохола, пушенето на тютюн или трева, пиенето на кафе, пристрастяванията и изпадането в зависимости... Всички тия са знак че психичната зона не се е справила с определени житейски събития и вътрешните преживявания от тях, и сама си е нанесла тежки поражения с това. 

Упоритостта и редовността на повторенията и непрекъснатото изпробване на миксове от заготовки и заемки, както и маниакалния разход на ресурс са чудесен лакмус именно за острата нужда, заради която непрекъснато се изнасилват ценностната и мотивационните системи за да доставят всичко това на "нуждаещия се" девиант. 

Чудесно е, когато изтрещелият списва сам нещо като "дневник" на изтрещяването си. Проблемът е, че никога не постига нищо в действителност, защото той е непрекъсната симулация чрез имитации, че вече го е постигнал.

Всъщност - това правят всички подрастващи чрез явлението ИГРА - симулират части от представната за тях действителност, докато се подготвят да се справят и адаптират към нея.

А в играта си Изтрещелият само играе театъра с основния мотив в него - играя си че се справям, а всъщност е "защото не успявам". И продължавам да играя, защото продължавам да не се справям. И така само сред КАЛДАТА - вече над 11 години. И продължава да НЕ СЕ СПРАВЯ, защото играта и упоритата до отчаяние самосугестия показват, че е именно обратното. Иначе въобще нямаше да я има.  

Именно така тарикати, които ползват особеностите на виртуала, разиграват личните си сънища заради истинските си лица и проблеми, от които всъщност с все сила искат да се скрият и избягат. Именно така индиректно си ги списват - чрез вживяването и разиграването на "обратното"... 

Винаги всяко дете, разиграва именно онова, за което то жадува, от което се страхува и за което копнее. Така то се опитва да се справи с дефицитите си, като се вживява и разиграва компенсациите им.

Повторителната до обсесия лична приказка е винаги зов за помощ. Но как да получи помощ някой, който уверява цял живот околните и себе си колко е успял, колко е осъзнат, колко е вникнал, колко е добър, стабилен, спокоен..,. даже и безметежен.  

Той толкова иска да си вярва... че аха... и да си повярва. Но иска да повярва като повярват "другите" в неговия личен театър. Пък не става. И не става... и не става. Обаче няма алтернатива - и понеже няма, остават повторенията. Дозите не трябва да спират , маст гоу он, невъ стоп, ендлес енд форевъ...

Ех деца, децаааа!  

https://www.ozone.bg/product/predopredelen-zhivot-bez-svobodna-volya/

Е, да де, ама на мен като не ми е предопределено да прочета книгата, няма какво да направя. Ех, съдба злощастна.

обаче ти беше предопределено да прочетеш други книги.  И пак така да се вживееш и филмираш. И няма излизане от филма - щото с него е къде-къде повече ок.

Един в една книга, друг - в друга и къде е разликата? И хем се виждате един  друг и съвсем ясно и спокойно можете да направите екстраполацията... Ама не - личната ползичка от вживяването е най-важната и някои само за това си живеете. 

Една книга - егати. Както в детството с приказките... И много книги да са - в книгите има само приказките на някого си, докато не станат ваши собст6вени. И къде е предопределеното в това - в инстинктите или във поддържаната типична заблуда с, обяснението - аз виждам ясно истината, а тия дето не я виждат само да им я обясня подробно и правилно... Или пък просто те не са осъзнати като мен... "

 

Сеща ли се някой какво означава да четеш книга като 'дете"?  Прочита представлява непрекъснат сбор и динамика от представни форми на които "книгата" е само поредица от тригъри и крайната цел е доставка на преживявания, които стават само в "главата". И в тия форми само "детето" заживява и така само на него са нужни. 

Приказките за децата са подготовка и упражнение в развитието на когнитивни процеси. Само проблемните деца стигат до положението да ползват "материала от книгите" за скриване сред свои светове. А най-тежкият вариант е "да останат там" , щото не им се "връща" и излиза - от страх. 

В днешно време ролята на "книгите" вече е далеч по- атрактивна - клипчета, филмчета, колективни "филмови игри", споделяния, видях, четох, чух... И си е пак същото, че даже и повече зарибяващо. И пак ранените и уплашени "деца" са таргета и все го играят на 'осъзнати' , с ясна тяхна "истина" и задължителния уклон към месианство и пасторщини и останалото от ехото на неизживяното детство. 

на 22.10.2025 г. в 8:02, Theros написа:

Е, да де, ама на мен като не ми е предопределено да прочета книгата, няма какво да направя. Ех, съдба злощастна.

Може би точно това е ироничното в идеята за предопределеността, дори шегата с нея вече е част от сценария. 🙂

Ако всичко е необходимо следствие, то и твоето „няма какво да направя“ е просто начинът, по който системата преживява своята неизбежност - с чувство за хумор.

__________

Нека формулирам тезата общо, може би прекалено общо за повечето читатели: ние не сме нищо повече и нищо по-малко от продукт на биологични и екологични събития, върху които не упражняваме никакъв контрол. Докато стигнем до края ще можете, макар и възмутени от него, да рецитирате това изречение насън. - Робърт Саполски 

Екологични събития:

Физическата среда — климат, география, природни ресурси, сезонни промени и т.н.;

Социалната среда — култура, семейство, общество, език, образование, икономически условия;

Информационната среда — идеите, медиите, технологиите, мемите, които влияят на начина, по който мислим;

Психосоциалните взаимодействия — отношения с други хора, социални роли, натиск и очаквания.

Текстът ги поставя редом до биологичните събития (генетика, неврохимия, еволюционни механизми) и подчертава, че и двата типа сили действат върху нас отвън и отвътре, без да можем да ги контролираме.

С други думи - екологичните събития са условията на контекста, в който се проявява нашата биология.