преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Може би точно това е ироничното в идеята за предопределеността, дори шегата с нея вече е част от сценария. 🙂

Добре, ама тя и заблудата може да е част от сценария, а при пълна предопределеност и съвсем без воля, нямаш как да провериш това.

преди 1 час, Theros написа:

нямаш как да провериш това.

 Алелуйа ! Естествено че няма как да го провери - именно това го различава от научното познание. 

Всяка заблуда за да се затвърди и съхрани Сънуващия я, включва в себе си всяка версия на проверка и така я обезсмисля. Конспирацията е чудесен пример за това - всяка възможност за проверка и данни за несъответствие тя ги включва в себе си и така ги обезсмисля. Например - баналната повторяема теза "АПОЛО" не е кацал на Луната и това е измама на НАСА като инструмент на световните елити. Това че целият свят е наблюдавал полета, че са оставени огледала, които и до днес се ползват за измерване чрез отразяване на лазерни лъчи от земята. Многобройните снимки, радиоданни..." НЕ - и това е част от лъжите и измамата на НАСА - така тя затваря в себе си дори и отрицанията недомислиците или грешките си и служи за утвърждение

Именно заради това Сополски си издава книга със свободните си съчинения и пързалки - няма как да минат сред научната общност и той чудесно знае и разбира това. Именно заради това е книгата в която той да може свободно да си вихри въображението и да си строи концепции с които да привлече внимание, вкл и "скандализирането"... Това е елементарен похват и неговите издатели чудесно разбират това и са в договор. 

Жалко че Сополски никъде не пише нещо просто - ЧОВЕШКИЯТ МОЗЪК не се интересува от действителното положение, него го интересува с приоритет утвърждението на заблудата си, сред която психичното си е направило "удобна черупка". Интересува го потвържденията и съответствията, а обратното на тях да е намерил достатъчно хитри начини за да може поне сред личните си сънища да ги обезсили.  Това е голямата драма на бебчовците. 

Сополски пише за мейнстрейма - това е таргета, макар да е за по-интелигентната част от него. Въпреки това таргета в книгата е чудесно премерен и за тия неща си има специални социални хибридни дисциплини и това е част от договора му с издателя. 

Именно заради този таргет той описва една своя концепция - как е изграден психичния свят на един недоразвит "мозък". Само това е нишата в която неговите описания имат най-голямо покритие, макар и условно. Той всъщност описва един "детски мозък: в определен етап от своето развитие. Именно за прицеления таргет това е от най-голямо значение. Както виждаме и от конкретния му случай. 

преди 1 час, Theros написа:

Добре, ама тя и заблудата може да е част от сценария, а при пълна предопределеност и съвсем без воля, нямаш как да провериш това.

Има множество документирани случаи, в които промени в мозъчната структура, вследствие на травма, тумор или операция, водят до дълбоки промени в личността, поведението и способността за вземане на решения. Тези примери поставят под съмнение представата за стабилно и автономно „Аз“, което съществува независимо от физическото състояние на мозъка.

Най-известният случай е този на Финиъс Гейдж, работник на железопътна линия от XIX век, който преживява тежка злополука: метален прът преминава през черепа му, увреждайки фронталните дялове на мозъка. Макар да оцелява физически, хората около него забелязват драстична промяна в характера му, от отговорен и уравновесен човек той се превръща в импулсивен, груб и непостоянен. Сякаш „друг човек“ живее в същото тяло.

Подобни случаи се наблюдават и при пациенти с мозъчни тумори, инсулти или епилепсия. Например, при някои тумори на фронталния лоб се появяват промени в моралната преценка, емоционалната реактивност или контрола на импулсите. В други случаи увреждането води до апатия, липса на мотивация или загуба на способността за дългосрочно планиране.

Всичко това показва, че нашата личност и усещане за воля не са независими от мозъка, а са функции на неговото състояние. Когато физическата му структура се промени, променя се и „Аз“-ът. Това трудно може да се съвмести с идеята за свободна, нематериална воля - по-скоро подсказва, че това, което наричаме „съзнателно решение“ е резултат от биологични процеси и външната среда.

 когато човек осъзнае че е  животно маймуна примат и хвърли религиозните неща в коша му се изясняват  много неща .

@(:IdioibI:) @Муца Дебелогъзова нали ?

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Всичко това показва

Ми не -  ползваш всичко това наготово, за да можеш да си ограждаш малката си кутийка от травмите си.  ПРавиш го вече толкова години и отново ползваш каквото докопаш, както си го развиеш.

Има всякакви случаи на физиологични травми - някои променят, други обаче - не могат. Например - никой не е успял досега да докаже защо церебралната атрофия, която беше застигнала един от най-видните физици - теоретици в света, не е успяла дори "да докосне" менталните му способности... Чак до края на живота му той беше зеленчук... но с блестящи теории и изключителен остър разум. 

Друг случай е именно друг много виден теоретик и математик - няма да цитирам имена, нарочно.  Този, последния беше за НОБЕЛ, със своята ТЕОРИЯ НА ИГРИТЕ - блестяща математическа и социална концепция, която досега се ползва навсякъде. А авторът й беше с една от най-тежките познати психични диагнози... и дори и с това той успя да я преодолява и да реализира потенциала си. 

Играеш си със заготовките от книжката, както беше и със всички "книжки" преди тази и всички залитания, която изтрещялата ти душа може да докопа само и само да си достави някаква 'утеха'. И тази игра ще е доживот.

Добре че е бебчото да ти приглася, но той ти е "съратник" и с него имате много общи работи в  изтрещяването. 

преди 3 часа, Banesc написа:

 когато човек осъзнае че е  животно маймуна примат и хвърли религиозните неща в коша му се изясняват  много неща .

@(:IdioibI:) @Муца Дебелогъзова нали ?

Кой го осъзнал? Такъв човек няма.

преди 7 часа, Banesc написа:

 когато човек осъзнае че е  животно маймуна примат и хвърли религиозните неща в коша му се изясняват много неща .  нали ?

И да и не. Реално след това трябва да "изпереш нещата в коша".  

В действителност човек е 3 в 1. => Животно, автоматична пералня и автоматична сушилня, но някой трябва да го просне, изглади и представи в обществото, за да може то да го признае за личност, иначе оставаш посредствена  личност наречена идиот. 

Цитат

 Всъщност идиот идва от гръцки и означава граждани, индивиди, непрофесионалисти в определена област. 

....

Макар и умствено изостанали тези хора все пак са били християни, божи създания.

Правилно ли употребяваме думата идиот?|DarikNews.bg

Примерно:

на 22.10.2025 г. в 16:33, ostavime написа:

Ти стана по-зле от Банеск! 

 

преди 5 часа, (:IdioibI:) написа:

В действителност човек е 3 в 1. => Животно, автоматична пералня и автоматична сушилня

не

човекът е направен за да произвежда тор за растенията 

човешката биология изпълнява тая функция

по функцията даден предмет може да се опредили какво е 

ако в стъклен съд се съхранява туршия следователно стъкления съд е буркан.

 

 

Подчинена ли е човешката воля на причинно-следствената верига или не?

преди 20 часа, Śūnyatā написа:

човешката воля на причинно-следствената верига или не?

Само прилича на въпрос - смислово е пълен бъркоч, реализиран чрез папагалене на готови понятийни абстракции. 

ЧОВЕШКА ВОЛЯ

и ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВЕРИГА

са абстрактни понятия с обикновена идеализирана стойност и значение. Употребяват се само като абстракции.

Налудните фантазьори много обичат да си служат с абстракции, зад които да скрият обсесиите и маниите си. Скриването е много важно и докато се крие, се "плямпа повторително" за разни абстракции, та да остане скритото скрито. Налудните фантазьори много често ползват 'псевдофилософски' заемки - заради неопределеността на абстрактните им значения, с които те въобще не са наясно.

И всичкото е заради това че искат да си споделят за скришните си работи, които ги тровят отвътре, а пък искат те да си останат скрити и скришни. Затова си бягат в малките си планети, и си обличат нагласациите си в псевдофилософски заемки. Така като си ги бърборкат повторително уж им олеква. 

Дяволски Речник На Свободната Воля

_________________________________________

1. Автономия - удоволствието да приемаш за свои идеи, които не са твои.

2. Алтернатива - втора врата, която винаги води към първата.

3. Аз - маркетингова кампания на тялото, насочена към самото тяло.

4. Бунт - когато системата изпълнява командата „откажи“, защото е програмирана да реагира така в този контекст.

5. Влияние - тихата форма на контрол.

6. Възпитание – семейната пропаганда.

7. Детерминизъм - когато всичко е предварително решено, но ти все пак получаваш аплодисменти за усилието.

8. Дружба - съюз между две биологични машини за взаимна изгода.

9. Желание - гласът на природата, който казва „следвай инструкциите“, но ти го чуваш като „правя това, защото искам“.

10. Илюзия - това, което наричаме „истина“, когато ни е приятно.

11. Интуиция - бърз достъп до несъзнателни изчисления, представени като „шесто чувство“.

12. Истина - онзи досаден факт, който пречи да работи мотивацията.

13. Избор - моментът, в който детерминизмът сменя костюма си с хавайска риза и се представя за турист.

14. Компатибилизъм - изкуството да съгласуваш свободата с веригите, като просто смениш думата „вериги“ с „естествена хармония“.

15. Контрол - когато си просто листо по течението, но си купил шапка на капитан.

16. Любов - биохимична заблуда, която кара два организма да вярват, че са изключение от детерминизма.

17. Либертанска свободна воля - мистериозната способност да взимаш решения, които не са причинени от нищо, но въпреки това винаги изглеждат логичен резултат от нещо.

18. Манипулация - когато другите програмират това, което мислиш, че е твоят избор.

19. Минало - архив на събития, които не можем да променим, но непрекъснато се опитваме да оправдаем.

20. Морал - софтуер за управление на стадото, рекламиран като личен избор.

21. Морална отговорност - сложна система за разпределяне на вина между атоми, които просто следват физиката.

22. Мотивация - биохимия, която настоява, че е „лично убеждение“.

23. Невежество - първото условие за щастие.

24. Отговорност - логическа декорация, която поставяме върху резултатите от физиката, за да не изглеждат твърде безлични.

25. Печал - по-малко допамин и повече осъзнаване.

26. Промяна - неизбежната фаза на детерминистичното развитие, която наричаме „личен растеж“.

27. Пропаганда – общественият вариант на възпитанието.

28. Причина - нещо, което винаги се случва преди друго нещо, освен в главите на квантовите физици.

29. Разум - механизъм за рационализиране на решения, взети от емоции, които отричаме да притежаваме.

30. Себеосъзнаване - когато програмата разбере, че е програма, но продължи да се преструва, че е потребител.

31. Свобода на избора - способността да предпочетеш точно опцията, към която си бил предварително насочен.

32. Свободна воля - способността на невроните ти да изпълняват неизбежното с ентусиазъм.

33. Съзнание - онази част от мозъка, която вярва, че командва мозъка.

34. Съзнателно решение - подсъзнателен процес с добър PR отдел.

35. Смелост - биохимична смес, която позволява на страха да изглежда вдъхновяващ.

36. Смисъл - вирусна идея, която убеждава гостоприемника си да живее още малко.

37. Следствие - начинът на Вселената да каже „И какво точно очакваше?“

38. Случайност - неизвестният алгоритъм, който все още не сме разгадали.

39. Съдба - детерминизъм в поетичен шрифт.

40. Съжаление - претенцията, че можеше да не направиш неизбежното.

41. Съпротива - програмиран бунт срещу програмата.

42. Твърд детерминизъм - философският еквивалент на влак без спирачки, на който пътниците обсъждат дали можеха да хванат автобус вместо него.

43. Цел - поетична интерпретация на биологичните императиви.

44. Цинизъм - защита срещу разочарованието чрез предварителна капитулация.

45. Щастие - награда за изпълнението на програма.

46. Характер - архив от навици, рекламиран като „свободно избран“.

всички 'точки' са тотални щуротийки. До една - някакви си "дяволски" надъхвации на самозабравили се тарикати, жадуващи да са 'ангели'. 

Досега не съм виждал толкова силна обсесия на ранена душица, жадуваща толкова силно да се изиграе на будител и светнат.

И да не е Сополски, и да не е книгата му, който и да е - душичките гледат да се вживеят и да вкопчат "колко е истинско" и кви сме велики щото сме осъзнати за истината.  И пълни глупости да са, но да носи преживяване.

Между другото това е синдромен момент и е твърде добре представен. Битката всъщност е съвсем лична и тя се води на вътрешния фронт. Под претекст че "пробвал и търсил" Буратино разиграва съвсем личен театър, за пред себе си. 

Пиесата "искам да помагам на хората и да им покажа истината" е всъщност израз на компенсация за "невъзможност да помогнеш на себе си". Проекциите на 'хората' всъщност се разиграват заради другата невъзможност. А пък Буратино я жадува и бленува, пленен от съвсем личната си пързалка за "спасение". Вече толкова години в измишльотини - упорито и като "на инат", но не - вижте ми "истината" и къв съм светнат, щото ще направя света по-добър и хората да са щастливи и... "безметежни"  

А малката дървена кукла се скъсва да описва дървения си свят и как било в него. 

Защо хипервалентните идеи имат сила, която се отключва след тяхното инфилтриране?

Не всички идеи са равни. Някои идват, оставят следа и си тръгват, като рекламен джингъл, който забравяш за пет минути. Други обаче се държат по различен начин: те не просто се разбират или отхвърлят, а се настаняват, започват да пренареждат вътрешния пейзаж и да произвеждат последствия. Тези идеи можем да наречем хипервалентни - идеи с „висока сила на свързване“, които, веднъж инфилтрирани, отключват собствена причинност.

1. Какво прави една идея хипервалентна

Хипервалентната идея не е просто информация. Тя е оперативна структура. Тя:

- се свързва с множество други убеждения;
- засяга идентичността („кой съм аз“, „какво мога“, „какво трябва“);
- променя начина, по който се тълкуват преживяванията;
- започва да филтрира бъдещата информация.

Затова тя не се държи като твърдение, а като вътрешна рамка, през която минава всичко останало. Свободната воля, Бог, националната идентичност, прогресът, съдбата - това са все примери за хипервалентни идеи.

2. Инфилтрацията: защо силата не е мигновена

Хипервалентната идея рядко действа веднага. Първо тя трябва да бъде:

- приета като правдоподобна;
- интегрирана в съществуващите когнитивни схеми;
- подкрепена от език, култура и повторение.

Това е етапът на инфилтрация. Идеята все още не „действа“, но вече е заела позиции. Тя се превръща в мълчаливо допускане, в нещо „разбиращо се от само себе си“. И точно тук се отключва силата ѝ.

3. Отключването на силата: от мисъл към причина

След като инфилтрацията е завършена, хипервалентната идея започва да:

- насочва вниманието;
- определя какво се счита за проблем и какво - за решение;
- легитимира определени емоции и действия;
- потиска алтернативни интерпретации.

В този момент идеята вече не е просто „в главата“, а участва в причинно-следствената верига. Тя става фактор, който реално променя поведението, решенията и социалните структури. Хора умират, гласуват, воюват, прощават или се самообвиняват заради идея, която е станала хипервалентна.

4. Защо не можем просто да „се откажем“ от нея

Една от илюзиите е, че идеите са под пълен волеви контрол: „Щом разбера, че е илюзия, ще я махна“. Но хипервалентната идея не работи на нивото на съзнателно съгласие. Тя е вече вградена в критериите за смисъл, така че дори опитът да бъде отхвърлена минава през нея.

Затова те са толкова устойчиви. Те не убеждават - те пренастройват.

5. Свободната воля като пример

Идеята за свободната воля е класически пример за хипервалентна идея. Като концепт тя може да бъде философски проблематична или дори онтологично несъстоятелна, но това не я прави безсилна. Напротив тя:

- структурира правото и морала;
- оправдава наказание и похвала;
- формира идентичността на „отговорния субект“.

Силата ѝ не идва от истинността ѝ, а от дълбочината на инфилтрацията ѝ.

Хипервалентните идеи имат сила не защото „описват реалността правилно“, а защото стават част от механизмите, които я произвеждат. Те са като софтуер, който, веднъж инсталиран, започва да управлява хардуера - без да пита дали вярваш в него.

И именно затова най-опасните и най-могъщите идеи не са онези, за които спорим дали са верни, а онези, които вече не забелязваме, че използваме.

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Като концепт тя може да бъде философски проблематична или дори онтологично несъстоятелна

може... обаче само в рамките на предположителните конструкции сред тия пейстове на ИИ. 

Нито е философски проблематична, нито онтологично несъстоятелна. Детерминизма също МОЖЕ да се разглежда като философски проблематичен и онтологично несъстоятелен  Именно "моженето" е допускане като вариант, а не вкопчване в един от вариантите, щото на някого му били много нужни за да ги преживее като "лична истина". 

В цялата работа не е игрите с една или друга идея, а с нуждата на някого  да ги преживее като версия на свой личен вариант на "спасение". Нуждата от преживяване.

Не идеите, нито механизмите им са някаква тайна. Идеологичните конструкции са си просто начина на ХОМО да се справя с огромния си проблем със смъртта и непрекъснатата си тревожност от изменчивостта на живота и света, в търсене на някаква форма на "сигурност" чрез проекции за "после".

И не - тия думички на рамус не са от ИИпейст. Когато личният интелект е заключен от острите потребности на травмите на някого, какъвто и да с изкуствен, във вид на патеричка отново ще му носи именно кризата сред която е потънал сам. 

И в случая - ИИ просто отразява непрекъснатата игра на спасение на "просителя си". За едни - една игра, за други - друга игра. Преди беше гугъл сърч, от известно време - ИИ. Цитати от една книга, после - от други текстове... Но подбрано всичко да е само в една посока - субектът иска настоятелно да преживее своята си лична версия на "истина", която му доставя нужното преживяване на 'спасение'. И само това - години, десетилетия, при което се усуква цялото битие и рефлексии около това и става вкопченост, защото около него се формира екзистенцията - става цел, смисъл, комбиниран с нужната "награда" от ползата. 

За ИИ бота ползите нямат значение, но за "просителя" имат и това за него е най-важното.

Така - субектът много иска да ползва форума за да си преживее своята си версия на лична истина. Търси рефлексията... а не му се получава.  вече над 11 години само сред КАЛДАТА - едно и също. И не става, но не го интересува, защото вече нуждата се трансформира не в резултата, а в стремежа към него. 

Именно това е и парадоксът от темата и автора й, още от заглавието - защото себеактуализацията не е сред помощните патерички на едни или други идеи, представи или текстове от един или друг... И именно себеактуализацията при него е липсваща и го показват годините на повторения заради едно и също. 

на 26.10.2025 г. в 14:26, Śūnyatā написа:

Подчинена ли е човешката воля на причинно-следствената верига или не?

От части. Човек е информационна система, т.е. когато нямаш информация именно тогава не е подчинена на причинно-следствената верига.  

Да действаш в свят без гаранции, без метафизичен контрол, без „правилен път“ и въпреки това да продължаваш - това е смелост. Това е човешко достойнство без илюзии.

Да, някои ме обвиняват, че „не съм успял“. Но истината е, че успехът не е награда за свободна воля. Той е страничен ефект на условия, късмет, подкрепа, време, здраве, срещи, контексти. И когато го разбереш, преставаш да мразиш себе си и започваш да разбираш другите.

Няколко изречения могат да съдържат повече мотивация за емпатия и състрадание, отколкото всички свещени книги, писани някога.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Няколко изречения могат да съдържат повече мотивация за емпатия и състрадание, отколкото всички свещени книги, писани някога.

Тея изречения може и да те демотивират.  

За да живееш не ти трябва мотивация! Просто трябва да имаш вяра в себе си.(в своите умения и/или наследени от родител или ментор).

Цитат

Той вдъхновява, мотивира и помага за постигане на цели, действайки като модел за подражание. 

Религиите са за хора които не са уверени в себе си, т.е. имат колебания при решаването какво да правят с живота си. 

Знайно е, че рано или късно ще умреш и затова вкарваш някакъв смисъл в живота си. 

Този смисъл може да е уникален или по смисъла на дадена религия. Образно, за да си отдадеш живота си в името на нещо е смелостта. 

Илюзията е да отдадеш живота в името на някакво божество (което не е човешко). Изначално Бог е бил човек!  

Реално не знаем какво е Бог!? И, следователно не знаем правилния път в живота си, но можем да следваме пътя (пътеките) на нашите родители или народ. В този смисъл, то, религията е "утъпкан път" по който да протече нашия живот, т.е. не се налага да страдаме (да повтаряме грешките на нашите прародители).   {Да разберем какво е страдание.}

преди 14 часа, Śūnyatā написа:

Да действаш в свят без гаранции, без метафизичен контрол, без „правилен път“ и въпреки това да продължаваш - това е смелост. Това е човешко достойнство без илюзии.

Да, някои ме обвиняват, че „не съм успял“. Но истината е, че успехът не е награда за свободна воля. Той е страничен ефект на условия, късмет, подкрепа, време, здраве, срещи, контексти. И когато го разбереш, преставаш да мразиш себе си и започваш да разбираш другите.

Няколко изречения могат да съдържат повече мотивация за емпатия и състрадание, отколкото всички свещени книги, писани някога.

Идва си някой, изаква си нужните му надъхвации, клишенца, харесани заемки и заготовки от ИИ и... няма такава рефлексия, просто. 

А всяко изречение крещи от емоционалщини, маскирани като уж интелигентност. Всяко изречение от горните е призвано да демонстрира какво става в главицата на "неуспелия", какво било "истината за него" и как същия бил "разбрал"... 

Ама някакви надъхвации "МОЖЕЛИ да съдържат мотивация за емпатия и състрадание, отколкото...." но това е от воплите на нуждаещите се от мотивации, от емпатия и състрадание - за тия дето в тях не е останало от тия... 

Като се пресуши отвътре душичката достатъчно, като почнат да изтъняват патеричките... и душичката почва да иска да си ги възвърне, във вечната игра на "спасение".

Проблемът само е в това че празната отвътре душичка живее с патеричките си и ги привижда като ЖИВОТА й. Щото толкова свиква да е само с тях, че стават като въздуха, слънцето, водата и храната... и живота вече си го асоциират само с патеричките СИ. И като ги напъне отвътре - почват да СПАСЯВАТ ПАТЕРИЧКИТЕ СИ, а така душичката продължава да си е празна отвътре. 

Свикнахме в КАЛДАТА толкова години разни ПРАЗНИ ДУШИЧКИ да се разиграват като "духовни" през личния си театър и да уверяват парадно и натруфено колко са им лъскави, яки и сигурни патеричките, с уверенията как всеки щял да е спасен с такива патерички като тях. Уверенията, повторенията и убеждаването... е пак от безсилие за друго - малката душичка принципно копнее за онези неща, на които самата тя само копнее, но не можбе да ги преживява. И й остават като блян... и мечтания, с които се самонадува и сугестира. 

Вселената на малката душичка е толкова голяма, колкото е самата тя. Но и не само - тя живее в балона от илюзии колко са й "големи патеричките", пък малката душичка си остава малка, дори патеричките да са й колко "малката й вселена". Така се начетохме на години от спукани балони, нуждаещи се от помпене, щото спихват. като се спихне прекалено един балон, се почва раздуването на друг, после се сменя цвета, после големината и надувките... 

И празното си остава празно... и всичко остава един вопъл на безсилие, маскиран с "интелигентни думички". 

========================

"Триъгълникът на КАРПМАН" е чудесна концепция - не престават примерите за нея и то именно от "малките душички". Именно заради това заглавието на темата е толкова нелепо, спрямо неговия автор... Толкова нелепо!!! 

преди 3 часа, jhoro написа:

Ми кво има???

Или просто скучаеш?

Не мисля, че скучае, това е характерно за @_ramus_.  По-скоро се бори за своето незнание, т.е. да покаже, че "знае"!   

Свободната воля причина ли е за нещо? Защо изобщо ни пука за нея?

Често хората говорят за свободната воля като за източник. Като за начало на веригата. „Аз реших“, „Аз избрах“, „От мен тръгна“. В тези изрази свободната воля стои като първа причина, като двигател, който сам себе си задвижва. Но ако се вгледаме по-внимателно, възниква въпросът: наистина ли свободната воля е причина или е по-скоро име, което даваме на сложен процес?

Да вземем прост пример: избирам да променя живота си. Да напусна работа. Да започна нов път. На пръв поглед - акт на свободна воля. Но защо точно сега? Защо не вчера? Защо не след година? Защото съм се уморил. Защото съм се разочаровал. Защото съм срещнал някого. Защото съм прочел нещо. Защото нещо в мен е узряло. Всички тези „защото“ са причини. Свободната воля идва накрая, като подпис под вече оформено решение.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Свободната воля причина ли е за нещо? Защо изобщо ни пука за нея?

Не - на никого не му пука.  

Не е и причина за нищо - свободните абстракции нито са причина, нито следствие, защото и двете също са абстракции. 

Но пък абстракциите се ползват за вкопчване от малки душички, именно защото са 'свободни абстракции'. И пак е заради сънища. 

Дали ще се вманиачи някого в едно или друго - не е въпроса в какво, а в самото вкопчване и силата на "стискането". След толкова години една малка душичка си играе на "намерила", уверява колко много е намерила, кое и какво е намерила, как именно то е истината... И си играе на "самоактуализации". Ей така - налива си текстчета или си ги повтаря като й харесат и ги привиди за вкопчения си театър. Повторенията подават сънуването им колко са "истински" и как тя е "намерила" - поредната си малка истина... 

Това че текстчетата са нелепи, че са глупости, че смислово са тотална щета - няма значение за сънуването. Парадоксалността даже дава "цвят" на сънищата и допълнителен магнит. 

Пак си нацепи "любими откъси от блогчето" - да поддържаш огъня и да ползваш КАЛДАТА за да излиза в търсачките. Изтрещелите винаги са крайни самотници - колкото повече, толкова повече. И като самотници ги напира да "споделят" - да търсят сходни, рефлексии... *ехо-камери*. Не могат без това... и е много кофти когато и така не ги намират, при толкова зор и разход на житейски ресурс. 

====================================

Най-тъжното е, когато една малка душа, вместо да сподели своята жал, тегоби, проблеми и потребности, вкара всичко това в компенсационен филм и заигравки. И така - цял живот си "споделя" колко е вкопчена в компенсациите, вместо проблемите, които ги определят.

Парадно върви як филм в киносалона, а зрителят е само един и сам в него. Елате да видите колко ми е як филма... щото с него си докарвам че аз съм якия. Пък като светне лапмата и загасне екрана... и изненада - яката игра е на обикновена малка душичка, страдаща и търсеща разбиране, подкрепа, приемане, споделяне... защото още от малка никога не ги е получавала. А са важни за всяка душа. 

Така, че "истината" не е във нечий филм, а е когато той свърши или спре. Истината за душичката не е сред сънищата й... и въпроса е, че тя бяга от нея, докато в съня й тя вече е намерила "величието", истинското, ценното, важното... и напира да си го "сподели" само защото така и това "преживява". Само дето... даже и не го преживява, а се изнасилва да го прави... само и само да не потъне в нищото, забравата, самотата и нищожността (СИ).

преди 54 минути, Śūnyatā написа:

Да вземем прост пример: избирам да променя живота си.

мдаааа - много е "прост" примера... И нелеп. 

Всъщност никой не "избира да промени живота си". И ничий живот не се променя с игри на "избирам" 

Едно решение не е избор, а и дори като решение е гола вода, ако не премине в следващи фази на проявлението. Иначе си остава просто в "кофичките в пясъчника". 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

1. Свободната воля причина ли е за нещо? 2.Защо изобщо ни пука за нея?

1. Да! Тя е причината за вземане на решение! То, може да е правилно или грешно, но е твое! 

Ти по чия воля списваш тук?!  Тя придобита ли е или си я наследил от някой?!  

2. Защото изразява същността на човек. Само той има воля! Тварите имат нагони!!! 

За примера, то te оставам да спориш с @_ramus_.  (Това ИИ-че обича "този спорт".)  

До момента ако не си разбрал себе си, то посвети живота си от тук на сетне да намериш своята същност! Тя е важна за теб, а не за мен! 

Мир тебе. Амин

Откъде идват критериите, с които „претеглям“ опциите си?

Всеки ден вземам решения, големи или малки, като оценявам възможностите и избирам това, което ми изглежда „най-добро“. Но това „най-добро“ не се появява от нищото. То е продукт на целия ми опит, социален контекст, емоции, страхове и вътрешни модели, които оформят начина, по който възприемам и оценявам възможностите пред мен.

Да вземем за пример студент, който трябва да избере между стабилна работа и мечтана кариера. Той не решава в празен контекст - изборът му е предварително структуриран от редица фактори. В семейството му стабилността винаги е била приоритет, а грешките са се наказвали чрез критика или лишаване от подкрепа. В училище той наблюдава как приятели, които поемат рискове, често се провалят или са подложени на осъждане. В медиите и обществото постоянно чува истории за финансови кризи, дългове и неуспехи при „нестандартни“ пътеки.

Когато студентът започне да „претегля“ опциите си, тези вътрешно формирани условия му диктуват какво му изглежда правилно. Защо сигурността тежи повече от мечтата? Защо рискът изглежда неприемлив? Защо бедността плаши толкова силно? Отговорът не е в свободната му воля, а в натиска, натрупан от предишния опит, възпитанието, социалните очаквания и личните страхове.

Решението му да избере безопасната професия или мечтаната кариера е следствие от тази сложна мрежа от влияния. То не е акт на свободен избор, а реакция на вътрешно формиран натиск. Критериите, по които той оценява възможностите, не са свободно избрани - те са резултат от живота, който вече е преживял.

В крайна сметка въпросът „откъде идват критериите ми“ води към по-дълбокото разбиране на психиката ми: моите решения са продукт на миналото, на социалната среда и на вътрешните ми модели, а самият избор е начинът, по който тези сили се проявяват в конкретния момент.

Пак си довлачи ИИ-шитните и поредния откъс от любимата си книжка. И отново - пълни глупости. 

От над 2 години стигна постепенно дъното.  Вече почна да влачиш само откъси от любимата си книжка - точно както бебчото правеше и той толкова години, заедно с някои други.

Като набереш куража да пишеш нещо дори 'своите думи' са реплики на тия от книжката, точно както правеше толкова години и бебчото - просто стигаш тоталната когнитивна щета заради изтрещяване. 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

То не е акт на свободен избор, а реакция на вътрешно формиран натиск. Критериите, по които той оценява възможностите, не са свободно избрани - те са резултат от живота, който вече е преживял.

Пет пари не дава никой за свободния избор и за вкопчената ти малка битка. Дали го имало, дали го нямало, ама кво бил - ти си единствения дето е вкопчен в това и там си остава, заради усвояване на някакви изтрещели ползи и фиксацията вече стига до мания.

Ти не си написал нищо друго от години сред форума - героят ти, маскиран като поредния ти ник, идва тук само заради едно и също... 

Никой не ти е крив че си ВИНОВЕН, заедно с това че си отговорен. Виновен си - това е. Хората сме така, но намираме начин да се оправим с вината, щото отговорността че си жив и че всяка дейност в живота ти има резултат и той е далеч отвъд теб, си е обикновена даденост. Ама виновен съм - ми оправяй се с това - има начини, има средства, при това много. Но това малоумие е крива пътека и ти вече си минал толкова пъти през нея... и пак не си стиска да смениш плочата. 

От толкова много години изнасилваш и ползваш КАЛДАТА за да си играеш на "виновен", ама не съм виновен и отговорен, щот такова няма и няма как да има. За тия години мина през какви ли не идиотщини, изписа какви ли не глупости, за да стигнеш до това да се вкопчиш в една книжка, ползваща една скопена човешка представа. 

Скопените хора вероятно са им нужни скопени идеи и представи - не знам. Но познавам вкопчените хора и компулсията им да са впити когато докопат нещо спасително и облекчително за тях...  И тая упоритост само върху едно и също... и нито срещаш резонанс, нито можеш да го намериш... 

А парадността на играта "търся и си доказвам" - издава самотата на малката душица, изгубена на своята си малка планета, дето само тя нарича "свят".