Ти не си свободен в това как интерпретираш процесите

Свободата често се представя като възможност да изберем как да гледаме на дадено събитие. Казват ни: „Важно е не какво се случва, а как го интерпретираш.“ На пръв поглед това звучи като чиста автономия – уж всеки може да реши дали да види в едно преживяване урок, наказание или случайна подробност. Но реалността е по-сложна.

Не си свободен в това как да интерпретираш процесите, защото тълкуванията ти вече са оформени от цялата история на живота ти. Културата, в която си израснал, езикът, който използваш, навиците на мислене, емоционалният ти опит – всичко това предварително е подготвило възможните рамки, в които ще сложиш случващото се.

Вземи например един прост процес – дъждът. За земеделеца той е благословия. За туриста, който е планирал разходка е досада. За дете с нови гумени ботуши – повод за игра. Самият дъжд е просто капки вода, падащи от небето, но значението му никога не е „чисто твой избор“. То идва от контекста, в който се намираш.

Друг пример: ускореното туптене на сърцето. Ако тичаш, ще го приемеш като естествен резултат от усилието. Ако страдаш от тревожност, може да го видиш като знак за опасност. Ако си влюбен – като сладка тръпка. Процесът е един, но интерпретацията е предварително зададена от начина, по който живееш и мислиш.

Дори когато решиш съзнателно да тълкуваш нещо „по свой начин“, това решение също е резултат от предишни влияния – от прочетена книга, от разговор, от личен бунт срещу старите рамки. И тогава пак не си напълно свободен – просто следваш друг набор от причини.

преди 59 минути, Śūnyatā написа:

Не си свободен в това как да интерпретираш процесите, защото тълкуванията ти вече са оформени от цялата история на живота ти

А от какво да са оформени? И какво като са оформени? И строителите използват примерно готови (вече измислени тухли), вместо да си измислят нови. И така трябва, когато друго не се налага. Това им дава свободата да не хабят ресурс за вече установени неща, а да го използват за друго. 

Ако всеки път започваш интерпретациите си от нулата, всъщност те ще се окажат посредствени и неверни. И това ти представяш като свобода? Много по-свобосен е този, който използва опита от миналото. Дори и да не е неговия личен, дори и да не го разбира напълно. Като естеснвено по-добре е ако го разбира.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Вземи например един прост процес – дъждът.

само че това не е процес, а явление. Ти преди години така се упражняваше и с дъгата кво било - и пак падение заради пълната папагалска бъркотия в главицата ти... Същото беше и некви 'облаци' уж дигитални... а и в това си гола вода. Разликите идващи от контекста всички са просто възможности. Възможностите не са избор... а изборът е измежду тях. 

Свободата идва с това да си интелигентен. Когато не си, си просто кукла на конци и дори с имитациите си оставаш обикновен Буратино. Когато си интелигентен имаш условие за повече възможности и от тях да избереш коя да реализираш.

Дървения свят на буратино всичко е от дърво, той е дървен и ако не е Татко Карло, е обикновен пън. И няма как да избира, нито да има свобода. Така Буратино описва живот в дървената си кратунка. 

И байдъуей - предполагам че всеки може да се досети защо е дълъг носа на куклата, като се има предвид приказката за лъжите и дългия нос... И авторчето е така - от лъжи, заигравки и аванта дотам се е докарал. Но пък е весело  

 

преди 3 часа, Theros написа:

Ако всеки път започваш интерпретациите си от нулата, всъщност те ще се окажат посредствени и неверни.

какво значение може да има за всяка заблуда това - има значение само за Заблудения.

Той вярва в своето си, ти - в твоето. За него не са посредствени, нито неверни. Твоите също за теб не ти изглеждат така... Той си играе театъра си като те ползва, ти - също си играеш на твоето си като ползваш него и други. 

Веселото е че и двамата се дърлите как на всеки неговото било "осъзнаване".  

Другото смешно е, че си спамите и двамата в тема, чието заглавие няма нищо общо с вас двамата, като сте му по-скоро отрицание. 

Това което искам да кажа е, че не мога да бъда свободен от контекста който обуславя процесите които съм. Но в друг контекст мога да бъда свободен от процеси които не обуславят процесите които съм.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Това което искам да кажа е, че не мога да бъда свободен от контекста който обуславя процесите които съм.

ако няма контекст - няма и как да функционираш, защото системата се реализира динамично само през взамодействие със средата. Без същата загиваш до 5 мин, като загубваш съзнание далеч по-рано. И си отива и "дървената планета" на "дървения малък принц", и той заедно с нея.

Не можеш да имаш "много среди" както и "много контексти" . Динамиката в средата поражда адаптация към нея и това е оцеляваща стратегия.   Каквото и да си въобразява Буратино, той може и да е звезден дракон на път към Андромеда, но извън съня му е просто дървен пън, имитиращ формата на "човече". И с дълъг нос  сред копнежите на Татко Карло, който си нямал син, а много искал.  

Дали можеш или не можеш нещо - е без всякаква стойност, когато си краен субективист, фантазиращ си че нещо си можело или не можело. Всичко това е без всякаква стойност .

Да си играеш фантазно с "контексти" е като всяка друга фантазна игра. В един можело едно, в друг можело друго - ти обаче си избрал КАЛДАТА за контекст на глупостите си сред които си потънал. 

Крайният субективизъм е просто етикет - иначе си е просто изтрещяването на поредния изгубен сред заблудите си. 

Над 11 години вече наливаш тъпо и упорито пусто и празно само и само да си рекламираш блога си, който си е точно по мярка на Буратино - една витрина на кича и отражение на копнежите на дървената ти пообгоряла душица, в търсене на сходна, сродна или... поне да прилича, поне да се изиграе.

Мечти, копнежи и мераци си ги облякъл да изглеждат като "мисли" със псевдовръзки... да изглеждат като "истински". Дебнеш кактвото докопаш сред виртуала и реала само и само да намериш нови и нови дрешки на бляновете си, само за да ти дадат нещо повече от сънища.

И за теб не работи - ако работеше отдавна нямаше да имаш нужда да го повтаряш упорито дървените си "истини". Заради това  над 11 години греда. То обяснения, пояснения, наливки от заемки и техни имитации и подражания... и едно и също, повторително за да стане ясно колко е затъпяващо в малката ти дървена планета. 

Не нарушавам законите на държавата и правилата на форума за да бъда държан отговорен, че изразявам мнения по начин който сметна за адекватен в съответствие с процесите които съм. Нормално е един да мисли за "11 години греда", а друг за 11 години опити и търсене. Всичко зависи от контекста в който протичат и от който са изградени процесите. Свободен съм от това да виждам около мен греди и дървени пънове където ги няма и да критикувам другите че са това, което са.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Свободен съм

Тц, не може да си свободен - това трябва да е твоята илюзия.  

Не си виновен и нямаш свобода, щото тя била нужната илюзия за света и хората, докато ти си осъзнат за "истината". 

Гледай си думите внимателно, а не да лъжеш как 11 години ти били 'опити и търсене'. Щом продължават, значи че нито са опити, нито са търсене и няма как да са, след като се повтаря едно и също. Ето това е ГРЕДА и да  се напъваш да маскираш това като "опити и търсене" е просто наивно и става само за наивници.

Разбира се, че не нарушаваш някакви си закони... щото сред виртуала всеки може да лъже, мами и заблуждава. 

Въобще не е проблемът на контекста - ЛЪЖАТА ВИНАГИ Е опит или реализирана заблуда и измама. Сред виртуала просто има много широки граници и заради същото всеки може да си го позволява. И това е така, защото няма никакво значение за действителността и битието сред нея.

Ако има значение - то е само за шматката, която се преживява сред КАЛДАТА и пренася преживяванията и сънищата си и извън виртуала. Това са си нейни проблеми и поема рисковете когато стигне до положение че не може да направи разликата. 

Това че темите ти са всички с ролята на контекст на твоя форма на психологически автопортрет не е проблем на друг. И интерпретацията на това сред други - също не е нито подсъдно, нито "контекстуално зависимо", защото ако свободата била илюзия, то илюзии са и всякакви различни интерпретации от твоята. 

Да наречеш многогодишните ти фантазии и лъжи как били "търсене и опити" е обикновена лъжа с цел оправдание. Те и убийствата на серийния психопат също са вид търсене, спасение и опити... И той също "има право на тях". Измамата с криптовалути уж е измама сред виртуала, но приеха да се наказва като действителна измама. Между другото - заплахите за живота на някого през виртуала, вече са подсъдни и това е част от вектор, който просто твърде много се бави. 

Ако условно приемем, че някога и някъде виртуалните измами и лъжи се наказваха като "действителните"... ти щеше да си затворник ДОЖИВОТ. И заедно с още бая народ... Заради това се надпреварвате по свободните форуми - щото дори и ФБ има ограничения, докато в КАЛДАТА хем си слагаш блога си на първите места при гугъл-търсене, хем и си играеш на аванта виртуалния си цирков номер, който никъде сред социалната действителност няма как да мине. Просто няма как... С бебчото и доста други - е същото. 

Е... някои наричат именно това "свобода", а ти хем се възползваш от него, хем си играеш на отрицания и лични фантазии. Ми добре, но за други е друго и също не е противозаконно. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Свободен съм от това да виждам около мен греди и дървени пънове където ги няма и да критикувам другите че са това, което са.

T.e. ти по този начин се себеактуализираш, но други по друг начин. В този случай за кой гредите и дърветата са значими?!  За теб или за другите!?

Отделно това, то, мнозина не желаят да се себеактуализират, и в този случай, от къде знаеш, че само ти си получил актуализация?! На какво, на мозъка ли, на тялото ли, на психиката ли, на емоцията ли, на енергията ли, на съзнанието ти ли, или на кое прочие си получил актуализация?!

преди 1 час, _ramus_ написа:

Тц, не може да си свободен - това трябва да е твоята илюзия.  

Не мисля като теб, затова мога твърдя, че съм свободен от конкретни интерпретации на процесите. Те не са част от процесите които съм. Ако мислиш, че влияеш на някой с коментарите си, то ти най-вероятно си изгубил времето си тук. Аз нямам за цел да влияя на никой - пиша за да разбера процесите по-добре за самия себе си. Това е основният ми мотив. Разбирането, че никой не е свободен от контекста обуславящ процесите, които е, и затова не може да бъде истински отговорен, освен на социално ниво като взаимно договаряне и очакване между хората - води до по-зряла, търпелива и толерантна интерпретация, която смекчава силата на животинските инстинкти, емоциите и омразата. Това което пишеш ти, показва само нивото на което се намираш в разбирането и отношенията си с хората.

Но в друг контекст всеки може да бъде свободен от процеси които не обуславят процесите които е.

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Не мисля като теб

Сред фантаизиите си "можеш едно, можеш друго"... Иначе извън тях е въпросът и именно там е проблема. 

Да разиграваш фантаизиите си кое какво било някъде сред твоята дървена планета е без всякаква стойност. Проблемът обаче е, че принцът живее с илюзията че неговата планета е вселената за всички и всичко. Живее с тази си илюзия, защото на него точно това му е изгодно и му е от полза за вътрешнопсихичните му проблеми и тегоби. 

Ако нещата сред личните ти темички се развиваха "за мен... нещо си" - много важно, щото никой не го интересува. Но тия пасторски припеви с множественото число, заемките от чужди думи като свои и непрестанните опити за сугестия чрез безкрайни повторения... Това не е автосугестия, а лъжа. 

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Аз нямам цел да влияя на никой, пиша за да разбера процесите по-добре за самия себе си. Това е основният ми мотив.

мдааа - но всеки готов припев, който заемаш предлагайки го като свои думи е акцентиран не към теб си, а е в множествено число и така се съотнася до всеки друг.

Времето на рамус е само време на рамус и ничие друго. Дали е губене, дали не е ...  

Тия опити за извъртания под формата на "аз опитвам и търся"... са щото "трябва ми, много ми трябва, ама не намирам". И понеже не намирам, играя си на "намерил". 

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Разбирането на процесите води до по-зряла, търпелива и толерантна интерпретация, която смекчава силата на животинските инстинкти, емоциите и омразата.

клишетата са нещо чудесно, особено когато всеки тарикат ги ползва за да се крие и маскира с тях, че те са "неговия израз" на онова, което е. 

Няма как да е налице РАЗБИРАНЕ, от субект, за който целият му свят е събран в "травмирана болезнена точка". Няма разбиране за него и няма как да има. 11 години се въртиш само около едно и също и да наречеш всичко това "себеактуализация" е просто подигравка преди всичко със теб си. 

През годините мина през какви ли не измишльотини и лъжи, но парадността и упоритите им повторения те докара до клоуна на самотния манеж. Дали това е интерпретация, ама кое било "основния ти мотив"... е вече толкова обезценена стока от плява, че дори не ми се занимава с поредния вятър с нея. 

Да ти напомня ли историята - в съвсем общ контур  

Беше "будизъм за любопитни". После... будизъм за идиоти. После стана будизъм за... Не беше никакъв будизъм, а под маската на сутри и готови заемки си пробутваше личните си фантазии и вярвания... и все заради щения. Сега вече религиозното омръзна, даже и "будизма" бил вече твой отминал период. Как може да е отминало нещо, което никога не е идвало... но сред фантазиите на изтрещелите всички форми на нелепици също са форма на "истина" стига да им отърва и да е в тяхна полза. 

И да - твоите вътрешни работи са си такива - твои вътрешни. Но ти правиш всичко възможно да ги изнасяш извън себе си, при това систематично, упорито и многогодишно. Какви ли не лъжи опита, времето на рамус било изгубено, а твоето време е "намерено ли"  

Куклите на конци, обръщенията, акцентите и повторенията - всички са преди всичко в ммножествено число. Това значи че касае не теб, а и всеки друг и точно от това идва малоумието - от неразчитането на границата между личната изтрещялост и границата на всеки друг. 

Тази неразличимост винаги идва при субекти, при които ГРАНИЦИТЕ са с дефицити и са така още от малки. 

преди 16 минути, _ramus_ написа:

да наречеш всичко това "себеактуализация" е просто подигравка преди всичко със теб си. 

Това е само интерпретация в рамките на процесите които си - нищо повече.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Това е само интерпретация в рамките на процесите които си - нищо повече.

Не ме интересуват повторителните ти клишета, Буратино.  Кое било повече, по-малко, кое било изгубено или намерено, важно, заблуда - ти си обикновен девиант и това са ти начините да се разтоварваш и запълваш вакуума. Фуражката само допълва профила на това, дето е под нея. 

Играй си, не ми пречиш. Не пречиш на никого - аз ще съм това, което досега... и то не е подсъдно или наказуемо. КАЛДАТА не ти е бащиния и граници трябва да са налице навсякъде. Те са проблем само за "изгубените" в главите си. 

Веселата част на казуса е, че точно изгубените изтрещели НЕРАЗЛИЧИТЕЛИ са с фиксации в думичките "свобода' , "осъзнавам"... и "илюзия".  

преди 8 минути, _ramus_ написа:

КАЛДАТА не ти е бащиния и граници трябва да са налице навсякъде.

Трябва ли да ми бъде "бащиния", за да създавам теми и да пиша свободно по тях?

Ми не, но глупавите въпроси издават питащия.

Проблемът ти не е в темите и писането в тях, а в това че вече си забравил кои и какви са границите. Радикалният субективизъм винаги довежда до това - ДОкъде съм АЗ, ОТкъде натам са "другите". Играта с тия граници винаги е манипулативен трик...  Заради това любимия ти стил на изказ е пасторския, както и на бебчото. Много ви личи, много си го списвате - поучителността лъха от всяко изречение и поне той нарича това "послания" - което си е обикновено религиозно клише. Ти дори не се сещаш... , вторачен да изразиш ранената душичка и това да е показно и парадно, но и да прилича на "важно и значимо", да носи онова, което отвътре липсва. 

Заради същото са и нелепостите на обръщенията в "множественото число", непрекъснатата си проекция че всички са едно с теб и ти знаеш не само твоето, а и тяхното"... Че думите ти са бленуваната от теб сянка и преживяването на това ти е най-ценния личен мотив за целия цирк. 

Иначе... Писането СВОБОДНО ... е нелепо колкото и останалите фантазии за "свободното" - блянове, с грим  да приличат на "мисли". Ти никога не си бил свободен, защото отдавна не различаваш. И няма как - вътре в дървената планета е само Буратино. Там... няма как да има "граници", освен фантазни. 

преди 7 минути, _ramus_ написа:

Проблемът ти не е в темите и писането в тях, а в това че вече си забравил кои и какви са границите. 

Възможно ли е в реалността, изключвайки правилата на форума, да няма граници, а те да са само продукт на фантазиите в нечия глава? Ти граничар ли си?

Не си компетентен за да разисквам въпроса за границите... които са и в РЕАЛНОСТТА.  (нечия си). Не би съществувал мисловен процес, ако не беше налице РАЗЛИЧИМОСТ за границите. 

Със слепци не се водят разговори за работи дето се виждат само с очи. Те се занимават със слепия си свят. 

Аналогично е и в случая - изгубен сред сънищата си да пита "възможно ли е нещо да било продукт на фантазиите в нечия глава" - а в твоята кои са точно фантазиите?  

За това става въпрос - когато паднете дотолкова че пред екраните да се губите сред главите си. 

==================================

Драмата на самотните малки принцове, сред малките им планети е, че дори разговорите им са имитация на монолози в главичките им. И те са заклещени сред малкия им свят.

Дори толкова години имитации на диалог с бебчото  двамата си менкахте кое кво ставало в главата му. И... само повторения... И наричате и досега това 'дискусия'...  

Вечния самозатворник си плямпа нещо си там - за свободата, примерно... Но именно това са смешните страни на тази съвсем човешка малка драма. 

преди 8 минути, _ramus_ написа:

Не си компетентен за да разисквам въпроса за границите... които са и в РЕАЛНОСТТА.  

Да твърдиш, че друг няма право да разисква тези въпроси е все едно да заключиш, че мисленето принадлежи само на „компетентните“. Истината е, че именно различните гледни точки изваждат наяве колко условни са самите граници.

Изтрещелите делюзии на някого нямат стойност да са "различна гледна точка". Формална, за него си - може би, но не и сериозна, защото не касае нищо друго, освен малкия му свят. 

И за пореден път първото ти изречение съдържа кривата ти малка планета - правата не ги раздавам или отнемам, нито ме интересуват. 

Нямаш как да се скриваш зад думички като МИСЛЕНЕ ГРАНИЦИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ и ИСТИНА - те са девалвирали като съдържание веднага щом ги изразиш, защото нямат същия пълнеж за който и да е друг. 

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Истината е, че

А най-скапаното клише на света - "ИСТИНАТА Е, ЧЕ" -  е че се опитваш да прокарваш бедността на пасторската ти падалка пред някой, пред който тя въобще няма как да мине.

Не ме интресуват твоите "истини", Буратино. Няма кой да го интересува дървения ти свят. Вселената не е само от пънове и греди. За теб - може би... но ти не си сред КАЛДАТА за да си на сбирка на клуб по взаимопомощ, в който хем да си говорител, хем да си наставник, хем да си един от тях. 

Това е трагедията на неадекватника, който иначе за себе си е "важен, има гледна точка, има мнение и може да мисли" - не за друго, а защото той така си фантазирал че е. 

преди 13 минути, _ramus_ написа:

Изтрещелите делюзии на някого нямат стойност да са "различна гледна точка". Формална, за него си - може би, но не и сериозна, защото не касае нищо друго, освен малкия му свят. 

Историята е пълна с примери как „несериозни“ и „изтрещели“ мисли променят начина, по който разбираме света. Ако ще критикуваш, критикувай съдържанието, не човека.

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Ако ще критикуваш, критикувай съдържанието, не човека.

Както вече споменах - некомпетентен си по въпросите за психонауките, нито ме занимават игрите на критики, особено когато са налице емоционално незрели и ранени малчугани. 

СЪДЪРЖАНИЕТО е израз на ЧОВЕКА. Когато липсва и ЧОВЕК, няма как да е налице и съдържание, нито качество, нито да е ценно за някой друг. 

В темите ти обикаля една нещастна човешка сянка, във вид на дигитален призрак. Това нещастие не я прави човек,, а само негово виртуално подобие. Тя "живее" вместо ЧОВЕКА когато е сред форума. Всъщност всеки празен от съдържание и ценност човек се пренася в свои версии на "призраци" само и само да поддържа заблудата си че е 'жив'. 

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Историята е пълна с примери как „несериозни“ и „изтрещели“ мисли променят начина, по който разбираме света.

 Буратино няма как да е такъв пример, нито заемките или микса му от папагалщини е "МИСЛЕНЕ", нито заблудите му са "РАЗБИРАНЕ". Проблемът на БУРАТИНО е за кой точно ;свят" той иска да получи РАЗБИРАНЕ. Заради това толкова десетилетия БУРАТИНО продължава да е объркан и сбъркан.  

В историята РАЗЛИЧНО МИСЛЕЩИ хора, при точно определени условия им се отваря ВЪЗМОЖНОСТ ДА ПРОМЕНЯТ РАЗБИРАНЕТО СИ. Чети внимателно всяка дума, щото за интелигентните хора думите и подредбата им имат значение за смисъла, който изразяват. 

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Както вече споменах - некомпетентен си по въпросите за психонауките, нито ме занимават игрите на критики, особено когато са налице ранени малчугани.

В темите ти обикаля една нещастна човешка сянка, във вид на дигитален призрак. 

Да не би да имаш научна степен по някоя психонаука, за да си толкова компетентен и да оценяваш другите? Или си само за граничар и експерт по дигитални призраци и човешки сенки?

Буртино да не би да пита?  

Ми да пита Татко Карло, що пита рамус, особено пък когато дори не е и въпрос, а е игра на отрицания и оправдания, че е гола вода в това дакоето се напъва как "имал разбиране" и " що пък да не можело той да обогати разбирането на някого"...  

Виж сега.. трагедията си я продължаваш сам. Не виждаш друг начин да се разтоварваш - добре. Спри да четеш рамус - няма рамус, няма и проблем. Толкова хора го опитаха това - за някои почти им върши работа. 

Двамата с бебчото имате проблем с рамус,  защото рамус преднамерено и целенасочено го създаде този проблем. Няма модерация, която да задава граници и да ги отстоява. В детската модерна педагогика най-важното нещо стават задаването на правила и граници и тяхното отстояване - нещо в което се провалят всички емоционални и травмирани родители от собствените си такива. 

За важността на границите за изграждане на психичните и емоционални устои и ментални фундаменти - не е това темата, макар че е това раздела. Ти мразиш твоите граници, защото сред тях "си в тежка непоносимост". С бебчото и няколкото ярки комплексари сред КАЛДАТА - е същото. 

Няма как да се тръгва към СВОБОДА и МИСЛЕНЕ докато си затворник в ада си, фантазираш колко безгрижен и свободен серафим си.  

Вие сте говорители на онова, което копнеете в затвора си, ок. Обаче става натрапчиво и това че ви е фиксация ви засилва до отпадане на елементарните граници, характерни за всяка човешка комуникация. А ВСЯКА КОМУНИКАЦИЯ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ясните граници и правила в обмена. Подредеността е началото на формирането на структури и това дори в менталните процеси е основополагащо. 

Тук модераторите и админите девалвираха от това да  отстояват правилата, които определяха границите. Имат си причини и аз добре ги разбирам. Има и интереси, при това финансови - и това е естествено и ясно. Нищо не става без пари и дори за 'плямпането за свободата' някой плаща. А ти консумираш само за себе си, вживян колко  е важно за всички хора да си играеш на споделяне.  

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

за да си толкова компетентен и да оценяваш другите

да ти обясня като на двойкаджия, че основите са ти в тотален дефицит:

Когато е налице действителна компетентност по определени аспекти на битието, да различиш кога някой е в различни степени на некомпетентност не е трудно - и тия с по-висока степен от твоята, и тия с по-ниска от нея. Същото се отнася и до тоталната некомпетентност. 

Проблемите за "оценките" е че на теб не ти харесват и не са ти по личния театър и серията от самозаблуди,  за да ги сънуваш парадно и показно. 

преди 50 минути, _ramus_ написа:

няма рамус, няма и проблем...

За мен не си проблем. Нито те държа отговорен за това, което пишеш. Написаното е това което си. За да бъдеш държан отговорен - трябва да си свободен. Но "рамус" е само етикет, който е наложен върху множество процеси. Просто описвам контекста, в който думата "свобода" няма смисъл, защото не съществува такъв, който да бъде свободен от самия себе си. Ти си група процеси - не съществува отделна и независима същност отвъд тях. А аз на процеси, които протичат според причините си - не се сърдя, не се обиждам и не ги виня.

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

който налагаМЕ

Бабината ти трънкина наднича от дървения свят, където там трънчетата винаги са "по много" и едно говори от тяхно име, както и им говори пред публиката от тях. Ама пак си е трънче и така и не знае храст ли е, трева ли е или е тутманик

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Просто описвам контекста

За кой път - може ли отново да си напишеш глупостите, че някой може би още не ги е прочел, не ги е запомнил дословно и не се е убедил в тяхната вселенска "правилност" и не е добил правилното разбиране за... "Буратино".

За повече от 11 години Буратино си играе че търси и експериментира, докато играе на НАМЕРИЛ, че даже и "алелуйа, вижте кви истини съм осъзнал"... И във вид на "пасторски речи на убеждаване", с ролята на самосугестия.

Въобще един псевдокукленски цирк, с леко тъжен привкус. 

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

не се обиждам, не се сърдя и не ги виня

ми ок - мен това трябва да ме интересува ли? То касае само теб си, не рамус.

От толкова години си пишеш личните афирмации само и само от повторенията им да спреш да ги различаваш като такива, а да се вживееш според тях. Но и това не ме интересува особено, освен като любопитство, и то в минало време.

Бебчото прави съвсем същите напъни, със същата цел - това ви прави доста сходни, но не помага особено в обмена предвид повторителността и зациклянето. И толкова години показват че са налице всичко друго, но не и актуализации. То няма и как - окопаването в личните фантазни утроби си остава най-важното... 

 

преди 22 часа, Śūnyatā написа:

Това което искам да кажа е, че не мога да бъда свободен от контекста който обуславя процесите които съм. Но в друг контекст мога да бъда свободен от процеси които не обуславят процесите които съм.

И така да е - няма проблем - това не означава, че нямаш собствено мнение/опит и не вземаш осъзнати решения, чрез които да се усъвършенстваш (себеактуализираш)