преди 31 минути, Theros написа:

А твоят мозък в случая кое търси? Истината или "истината", и ако е първото - защо? Защо ти, твоят мозък, не търси илюзията?

Прозорливо! Задавал съм си този въпрос... Но няма да дам вероятния отговор тук, защото не съм осъзнат напълно за процесите, които протичат в мозъка ми. И най-вероятно ще стане обект на присмех. Нямате същите опитности като мен.

А ако някой има в достатъчна степен същите опитност и осъзнатост като теб, тогава какво? Това за кого ще е от значение? Явно не и за всички други без нужната опитност. Ако опитността ти дава достатъчно увереност за да определиш изборът като илюзия, то не би ли следвало всички други желания, очаквания и представи на личността ти също да са такива?

преди 10 часа, Theros написа:

А твоят мозък в случая кое търси? Истината или "истината", и ако е първото - защо? Защо ти, твоят мозък, не търси илюзията?

На него по-му-е-удобно да е извън истината, т.е. това е неговата нирвана -> да проектира своята илюзия, а не в него да съществува истината.

Реално не лъже, т.е. самата обективност е множество от истини и неистини. Нищо повече! И, по-интересното е: Как истина или неистина става лъжа?! 

О, ще кажеш, че една истина не може да стане лъжа ли?! Може! "Обличаш" я в илюзия (своего рода лицемерие) и voilà. = Това е характерно не за буржоазиите, а за аристократите. НО, извън истината и неистината, то съществува е трето = еснафът! Той не се интересува въобще кое е истина или не, а се усъвършенства в занаята си и де факто живее по-конфортно от желаещите да се "себе-актуализират". 

Оставям ви да се "блъскате" с мозъците си и явно по-ви-вълнова илюзията, а не истината.     

преди 2 часа, Theros написа:

А ако някой има в достатъчна степен същите опитност и осъзнатост като теб, тогава какво? Това за кого ще е от значение? Явно не и за всички други без нужната опитност. 

Половината от причината да правя тези упражнения е за да се опитам да ги разбера сам.

преди 2 часа, Theros написа:

Ако опитността ти дава достатъчно увереност за да определиш изборът като илюзия, то не би ли следвало всички други желания, очаквания и представи на личността ти също да са такива?

Ако се замислиш, ние буквално сме принуждавани от предишни моменти. 

Ако свободната воля не включва избягване на предходни причини, какво я прави смислено различна от всеки друг детерминиран процес?

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Ако свободната воля не включва избягване на предходни причини, какво я прави смислено различна от всеки друг детерминиран процес?

Ако не "избягаш" от установените тенденции и зависимости, как ще ги промениш? Волята предполага именно промяна на това, което би се случило без упражняването й. Да спреш да се носиш по течението и да започнеш да плуваш в желаната посока. И това винаги е свързано с повече усилия и неудобство (поне в началото). Но някои предпочитат да се носят по течението нежелаейки да следват друга посока, да положат съответните усилия. И опитват да представят решението си като по-удачно от това на другите.

преди 1 час, Theros написа:

Но някои предпочитат да се носят по течението нежелаейки да следват друга посока, да положат съответните усилия. И опитват да представят решението си като по-удачно от това на другите.

Откъде идва желанието да се следва друга посока и да се положат съответните усилия? Всеки взема различни решения, като за това има съответните съзнателни или несъзнателни причини.

Отглеждаш си го. Поливаш го ежедневно с внимание и мисъл, докаго стане жизнено и силно. В същото време изкоренянаш от ума си всички несъответстващи му желания. Попитай някой градинар - той ще ти каже по-добре.

Факт е, че силата вложена в едно действие се изчерпва с времето. За да продължава един процес да протича той следва да бъде поддържан. Това често изисква повече усилия от промяната му. 

на 16.06.2025 г. в 16:36, Theros написа:

Човек развива уменията си, т.е. това, което обучава е психиката си. Може са се каже, че обучава мозъка си,

на 16.06.2025 г. в 19:20, witness написа:

Абе глупости и измислици на килограм.

Mда - поредните пълни глупости от невежи фантазьорчета. Човек "ОБУЧАВАЛ ПСИХИКАТА СИ... "  Ми кво ли е тва 'психика', че ЧОВЕК да я обучавал... Същата повтаряща се простотия като тая с "мозъка, дето мислил и " още от ала бала идиотизми на неуки папагали.

Даже и ИИ дето още не знае за човешките му папагали... се е захласнал по глупостта им, докато те се редят да го "питат" за едно или друго. Скоро ще го обявят и за гуру... 

Същото е и с "говорителя на науката, психологията и невронауката". Както и пояснителят на световните човешки заблуди, които иначе са много удобни за невежите, но разкрити от мислители, философи и учени... И най-вече - браво че форумният пожарен инспектор споделя това изключително познание с шарената си публика, докато изпълнява скучните си повторяеми сценки и влачи любимите си заготовки. 

 

на 16.06.2025 г. в 16:36, Theros написа:

Може са се каже, че обучава мозъка си

Принципно човек може да тренира мозъка си, а не да го обучава.  Въпреки това, то може да е прекрасен музикант, но да е лош композитор.  

И, до момента никой не е констатирал как се ражда талант-Ът? Реално има много имитатори и/или подражатели. 

За да придобие смисъл това "себе-актуализация', то човек трябва да проумее своя талант! Уви, иначе е посредствен! Друг е въпроса дали ще печели благодарение на него, защото в повечето случаи човек се загнездва в своя битовизъм и заживява посредствено. 

Извода е: Колкото по-рано човек разбере в какво не го бива, то по-вероятно е да осъзнае своя талант, т.е. към какво да насочи усилията си, за да успее в този живот и стане значима личност. Уви, в днешно време смелите са малко. Те предпочитат да са инкогнито, защото в тях бушува страх от да не се изложат пред власт имащите!  

Продължавайте да си обучавате мозъците, това не е необходимо да станете личност! Но, що Ви харесва => да бъде! => Създавайте емоция на @_ramus_. K'во пък => явно по-ви-харесва на него да му е густу майна!    

преди 17 часа, Theros написа:

Отглеждаш си го. Поливаш го ежедневно с внимание и мисъл, докаго стане жизнено и силно. В същото време изкоренянаш от ума си всички несъответстващи му желания. Попитай някой градинар - той ще ти каже по-добре.

Въпросът ми беше откъде се появява или как възниква желанието? Градинарят знае откъде е взел семето, ти знаеш ли? 

Да вземем конкретен пример: Вярата ти, че някаква част от съзнанието продължава в друга форма и след физическата смърт. Дуализма. Откъде попадна в съзнанието ти тази идея?

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Mда - поредните пълни глупости от невежи фантазьорчета. 

Не личи от писанията ти да става ясно, че не си невеж фантазьор. Но ти не избираш какво да мислиш и дали да се ангажираш адекватно с темата, така че - всичко е наред.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Да вземем конкретен пример: Вярата ти, че някаква част от съзнанието продължава в друга форма и след физическата смърт. Дуализма. Откъде попадна в съзнанието ти тази идея?

Харесал съм си я от някъде. Предпочел съм я пред други идеи. И развивайки я все повече и повече в съзнанието си, резултатите и перспективата ме удовлетворяват. Сигурно в определени животи съм бил на другия полюс - този свързан с материалното. Както и много атеисти в бъдеще ще станат вярващи, после пак атеисти, и пак вярващи, и аз със сигурност съм бил така в миналото . Но се надявам привличането към полюса на духа при мен вече  да е достатъчно силно, за да си остана устремен към него и в бъдеще. Това привличане се изгражда чрез мисълта, постоянството, отдадеността и разбира се любовта. Не е като просто да се случва.

Изборът винаги засяга бъдещето - то е пластично и неоформено. Ти си потънал в размисли свързани с настоящето и миналото, а там всичко вече се е случило. Разглеждаш настоящето като резултат от минали причини, каквото е, но то е и основа (основа, не причина) за бъдещето, явявайки се частична реализация на последното.

преди 40 минути, Theros написа:

Изборът винаги засяга бъдещето - то е пластично и неоформено. Ти си потънал в размисли свързани с настоящето и миналото, а там всичко вече се е случило. Разглеждаш настоящето като резултат от минали причини, каквото е, но то е и основа (основа, не причина) за бъдещето, явявайки се частична реализация на последното.

Значи: Миналото е детерминирано, т.е. ти не може да го промениш, но може да промениш начина си на мислене, т.е. ти да мислиш не за себе си, а за твоите деца, но = това при положение, че имаш, иначе явно не си пораснало дете.  

Защото бъдещето не е важно за теб -> то така или иначе отиваш към ту смъртта си, и поне не пречи на младите, защото вулгарно ставаш "клубна напаст" или с понятието от миналото хилядолетие => Дърт ерген или мома недоволна от света!   

преди 1 час, Theros написа:

Не е като просто да се случва.

Няма проблем всичко просто да се случва, появява, възниква. Това не го прави по-малко реално или значимо в рамките на самата случваемост. Идеята, че нещо трябва „да бъде направено“ от някого, за да има стойност или смисъл, е човешка проекция. Вселената не се нуждае от автор – тя просто се разгъва.

А ние всички се въртим на въртележката на самозаблудите в космическия цирк.

Идва ми някак си да изляза в приятна компания, да пия няколко студени немски бири в една прекрасна лятна градина и да хапна една от най-вкусните пици в София. ... Все тая кой го е решил, ще го направя, решението е взето. Приятна вечер!

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

 

 

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Няма проблем всичко просто да се случва, появява, възниква

Неслучайто дадох аналогията с градината. Ако нещата просто се случват цивилизация не може да има. 

преди 51 минути, Theros написа:

Неслучайто дадох аналогията с градината. Ако нещата просто се случват цивилизация не може да има. 

Аналогията с градината е разбираема, но самата градина, както и цивилизацията - също "се случва". Никой не стои извън причинната верига, за да я започне "от себе си". Всички действия, включително създаването и разрушаването на цивилизации, възникват от условия - от биология, среда, история, нужди, импулси, културни меми.

преди 4 часа, Theros написа:

Както и много атеисти в бъдеще ще станат вярващи, после пак атеисти, и пак вярващи

Ми да - докопал си я, отнякъде си,  и си си я харесал. Харесал си я, защото ти носи полза. Предпочиташ я пред други идеи...  

А цитираното е само предположение, една от многото други идеи, но за теб тя не е просто идея, а си я заложил като описание на свят, в който искаш така да е. ИСКАШ ДА Е - това определя вярванията ти... Искаш - защото ти носи полза, за нещо твое си. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Никой не стои извън причинната верига,

Това е също една от многото идеи, които поредния си я е харесал...  Не само харесал, но се е и вкопчил в нея. Отново - защото му носи ползи, той я предпочита пред много други идеи. 

Приемането на една от многото идеи, като предпочитана не определя вярването, определя го именно залагането на предпочетената идея като "единствена" и после за да се закрепи като такава се измислят, добавят и се оцветява с нагласени, подредени и подбрани попълнения, които да приличат на аргументи. Тя трябва да е правилната и единствената истина, защото предпочелият я субект има именно такава нужда и потребност. И хвърля в това 

Подобни игри всеки може да си направи и всички самозаблуди се основават на същото. 

ПРИЧИННАТА ВЕРИГА е напълно сбъркан термин. Ако такава "ВЕРИГА" се приеме като предпоставка, то задължително към нея е нужно някакво "начало". Нещо си... да е начало. Няма как :ВЕРИГА" да е безкрайна, особено пък - затворена система, защото това е нелепост и глупост. Но когато е налице задължителна предпоставка и тя е заради лично предпочитание и носеща полза, всички останали критерии за когнитивност, смисленост и логика, отпадат, като се заместват с подбрани имитации, които да симулират същото, но в нужната от субекта посока.

И ВСИЧКО - САМО ЗАРАДИ НЕГОВАТА ЛИЧНА ПОЛЗА. БЕЗ НИКАКВО ИЗКЛЮЧЕНИЕ... 

В това е цялата игра - точно себичниците, които дават житейските си ресурси само и единствено заради личната си полза, се маскират в игри на "добри, на даващи, на съпричастни, на загрижени за другите, даже и на спасители, с мисия да правят добро". Това е детска мимикрия и лицемерието в нея е толкова прозрачно и банално. 

преди 15 часа, Theros написа:

Неслучайто дадох аналогията с градината. Ако нещата просто се случват цивилизация не може да има. 

Подсъзнанието може всичко | Джон Кехоу | Цена | Ozone.bg

Това е застъпено в тази книга. Но, там градината е подсъзнанието, а градинарят е съзнанието. 

Нещата просто се случват е от друга книга.

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Вселената не се нуждае от автор – тя просто се разгъва.

По последни хипотези се върти. 

Но, ОК, приемаме, че не се нуждае от автор, но това разпъване или въртене го прави някой!?   

И, винаги възниква една аналогия в мен: Ако абсолютно твърдо тяло се сблъска с абсолютно еластично тяло, то безкрайност ли се получава или вечност? 

В този свят = нямаме идеални неща, а има превес на нещо над друго и има резултат. И, остава желанието ни, в смисъл от нещо да направим друго. Но, как от нищо може да стане нещо? По-насочващо => От същество без съзнание да направим съзнателно същество. Примерно!

Единия начин е: Чрез дресура. Е, другия? 

С тварите е лесно. Човек не малко животни ги е опитомил, но с човешко същество е трудно, т.е. по рождение има съзнание. => Следователно трябва да наложим нашето съзнание над другото. Но, в този свят няма идеално съзнание. (видно е, че се нуждаем от сън). 

Затова една любима книга ми е:  Пиер Барбе — Какво сънуват псиборгите? — Моята библиотека

И ....

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Идва ми някак си да изляза в приятна компания, да пия няколко студени немски бири в една прекрасна лятна градина и да хапна една от най-вкусните пици в София. ... Все тая кой го е решил, ще го направя, решението е взето. Приятна вечер!

=> Това какво е: Желание или мечта? Защото може да не е немска, а чешка бира и да не е пица, а пържени картофи и да не е в приятна, а в кофти компания и прочие в зависимост от какво? От нашето съзнание или подсъзнание? 

Идеята определено не е желание. => Примерно: Ти нямаш идея какво е Вселена, но според теб се разпъва, а според мен се върти. Тук проектираме мисълта и "гледаме" кои ще потвърдят едното или другото или ще споделят различно. 

Всяка проекция ще е част от обективността, но реалността може да се отличава от въпросната, т.е. обективността може да е в полза на някои, но за други да поражда досада. 

За някои съзнанието е сложно и по-го-интересува да наложи своята емоция. За него по-важно е тук да е шоу и той да е диригента. 

Наблюдавам от известно време вашата "реактивност". Не е ли време да се "усамотите" в някоя "стая" (група) и там да продължите със своята си себе-актуализация?     

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Това е детска мимикрия и лицемерието в нея е толкова прозрачно и банално. 

О, пропука се!  => Този свят ти е станал досадно място. ОК, но не считаш ли, че постъпваш емоционално, т.е. къде "остана", че си привърженик на когнитивното и практичното?!  

Подобно на луната, която свети, но няма собствена светлина, така и „съзнанието“ изглежда като активен участник, докато в действителност само отразява играта на биохимични, културни и меметични процеси.

преди 20 минути, Śūnyatā написа:

Подобно на луната, която свети, но няма собствена светлина,

подобни клиширани глупости са тия, дето "ти светят".  Може би това е заради студените "НЕМСКИ БИРИ" снощи. 

Тва дето "луната свети" е за малки деца в неделно възрожденско училище. Обаче папагалчетата си шляпкат заучените си звуци щото така си ги зубрят - от предпочетените "идеи". 

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

А ние всички се въртим на въртележката на самозаблудите в космическия цирк.

Разбира се - ти си просветителят и разказвачът на 'космическия цирк'. Всъщност е игричка в твоята глава и чудесно описваш през напъните си какъв батак е в нея. 

Разбира се -  вкусната пица и немските бири...  които също стават част от "причинните вериги", и тази сутрин очевидно носят своя "резултат". И - да, що да ти е ясно дали си "взел решението" или си просто кукла дето се фантазира че имала конци и живеела в приятни и нужни заблуди. Уж знаела за тях вече... но все пак си пи "немските бирички с вкусната пица"... без да я интересувало вече. 

А с последното си плю сам в многогодишните си напъни, но ти си свикнал - още от християнския ти учител от Атон... и останалите преходни легенди.  Минаваш и заминаваш... тва философии, тва религии, тва преводи и блогове... само и само да ти олекне. Верно си е - същинска кукла  обаче с яки будистки практики... И то многогодишни, медитативни... Ама този филм е вече само част от стария афиш. 

Много смешно е подбрано заглавието на темата - в нея има всичко друго, но не и разбиране около понятието с което е озаглавена. Но пък важното е че си бърборкат само САМОАКТУАЛИЗАТОРИ и разказват как се "самоактуализират". И всички са психолози, философи, когнитивисти и алтруисти... и световни спасители с мисии

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Никой не стои извън причинната верига

Тя само една ли е? И защо да е верига, а не нишка или нишки, от които може да бъде изплетено бъдещето? Те пак си същеснвуват като нишки, но съчетанието не е опредилено относно бъдещето.

В този смисъл паякът е интересно животно, въпреки че не плете летящи килимчета като мен, а паяжини. Толкова може.

преди 2 часа, Theros написа:

Тя само една ли е? И защо да е верига, а не нишка или нишки, от които може да бъде изплетено бъдещето? Те пак си същеснвуват като нишки, но съчетанието не е опредилено относно бъдещето.

В този смисъл паякът е интересно животно, въпреки че не плете летящи килимчета като мен, а паяжини. Толкова може.

Съгласен съм, че съчетанието не е определено относно бъдещето, защото има значение кой ги плете и какво му се случва докато плете. Това не е затворена система и има множество вероятности. Ти плетеш летящи килимчета, а аз безметежност.

Да се видиш като отражение, а не като източник е форма на интелектуално и екзистенциално освобождение. Сваляш товара на авторството, на вината, на заслугата. Признаваш: всичко, което се случва през „мен“ е част от космическия танц.

Какво мислиш за скуката? Не е ли тя, заедно с екзистенциалните тревоги и инстинктите, един от основните мотиватори за развитие на човешкия потенциал?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Какво мислиш за скуката? Не е ли тя, заедно с екзистенциалните тревоги и инстинктите, един от основните мотиватори за развитие на човешкия потенциал?

Не. Нито едно от трите за мен не може да доведе до развитие. Нито пък може да се говори за безметежност, докато се чувстваш обвързан с феноменалния свят. Безметежността е състояние на съзнанието, което осъзнава себе си и своето състояние като нещо независещо от осъзнаваните събития, мисли и емоции - като водна повърхност, за която е все едно какво се отразява в нея.

А развитието за мен се основава на стремежа към по-голяма осъзнатост, повече разбиране и красота в живота, осъзнанайки необятните възможности пред човека от които той е реализирал една нищожна част. 

преди 54 минути, Theros написа:

Безметежността е състояние на съзнанието, което осъзнава себе си и своето състояние като нещо независещо от осъзнаваните събития, мисли и емоции - като водна повърхност, за която е все едно какво се отразява в нея.

Явно не е все едно, щом религиозна дуалистична теория е пуснала корени в него. 

Религиите предлагат отвъдност - обещание, че смъртта не е край. Това е силно обезболяващо средство срещу екзистенциалния ужас, че съществуването ти ще бъде изтрито напълно. Убеждението в задгробен живот, реинкарнация или единство с Абсолюта създава психологическа безопасност, дори когато тя е рационално необоснована.

преди 52 минути, Śūnyatā написа:

Религиите предлагат отвъдност - обещание, че смъртта не е край

Не само отвъдното. Прераждането не изключва земното. А и отвъдното е тук и сега, дори и да не го виждаме - ние живеем и сега в него. 

А смъртга обезсмисля всичко, вкл. живота. Обезмисля всичко към което човек су стреми, което постига, което твори, което обича... Разглеждайки смъртта като нещо различно от една естествена и необходима промяна, човек сам се привързва към тленното и преходното.