преди 45 минути, Мери) написа:

А в Украйна?  И ти много удобно пропускаш разни неща, защото подчовеците не са териториално и етнически ограничени - подчовеци има навсякъде - както в САЩ, така и в Русия и т.н. и т.н. 😥

Украйна е друга бира, но и там са намесени интересите на същите свини.

преди 45 минути, Мери) написа:

Питам как е според вашата логика - на кого е по-изгодно да бъдем роби - на САЩ или на Русия? 🙄 Щото трето положение ,както виждаш няма , независимите ги опаткват, както става в момента с Иран. 

Има си начин и съм ти го казал, ама трябват топки и акъл. САЩ не може да се противопостави на Европа ако тя е единна.

преди 15 минути, ivottoshev написа:

...

Всеки с мераците си, след като си наумил за поредна дупка в черния ти дроб. 
Официално Катар и ОАЕ са отразили повече ирански ракети отколкото Израел. Неадекватна реакция на притиснати в ъгъла религиозни плъхове.

В квартала е пълно с индийци и шриланкийци бачкатори. Всичките са по улиците с телефон. За тик-тока дебат, еди-колко си ще спечелят, ако им изгледат клипа - пари от въздуха. 

Тошев, тошев ... 100к израилтяни са блокирани зад граница. Ти му мисли как ще се прибираш, защото "Бен Гурион" е затворен до второ нареждане. Ни Ел Ал, ни Луфтханза ... йок.

Този развой бе неизбежен и се очакваше всеки ден. Чакали са върхушката да се събере на една софра. Това било зелената светлина, затова днес двореца на хамейнито се превърна в лунен пейзаж. Преговорите до тук бяха печелене на време, дрън-дрън и протакане до следващата сгляда.

преди 1 час, Мери) написа:

По-изгодно ли ще бъде за нас да  бъдем роби на Русия? 🙄

Отбор амеба само роби може да бъдете в търсене на господар. Ако не е сащ, Русия ли да е. Това е робско мислене.

преди 5 минути, Zalmoxis написа:

израилтяни

Ааа тук ша е*еш къна, не бъркай израилтяните с подчовеците моля, първите немат нищо общо с вторите...

...колкото и да се мъчат да се пишат на такива.

преди 2 минути, Sliderum2 написа:

Отбор амеба само роби може да бъдете в търсене на господар. Ако не е сащ, Русия ли да е. Това е робско мислене.

Съвсем точно, все трябва да си имат пастир, иначе не може...

...обаче били свободни.

За 1млн прегледа YouTube плаща $1100 US 
За 1млрд прегледа YouTube плаща $2 000 000 US 

така че Къна си я запази за себе си, кога жена ти е в лютеница.

Ескалация: Ирански удари срещу Абу Даби, Бахрейн, Катар, Кувейт, Саудитска Арабия, иракски Кюрдистан и Йордания

https://www.mediapool.bg/eskalatsiya-iranski-udari-sreshtu-abu-dabi-bahrein-katar-kuveit-sauditska-arabiya-irakski-kyurdistan-i-yordaniya-news380781.html

Експлозии в Дубай и Абу Даби разтърсват финансовите центрове на Близкия изток

https://www.bloombergtv.bg/a/8-novini-ot-sveta/156372-eksplozii-v-dubay-i-abu-dabi-raztarsvat-finansovite-tsentrove-na-blizkiya-iztok

Саудитска Арабия предупреждава, че ще се присъедини към САЩ и Израел във войната срещу Иран.

“Министерството на външните работи
Кралство Саудитска Арабия осъжда и категорично порицава грубото иранско нападение и явното нарушение на суверенитета на Обединените арабски емирства, Кралство Бахрейн, Държавата Катар, Държавата Кувейт и Хашемитското кралство Йордания. Кралството потвърждава пълната си солидарност и подкрепа към тези братски държави, като поставя всички свои ресурси в тяхна услуга за всякакви предприети мерки, и предупреждава за сериозните последици от продължаващото нарушаване на суверенитета на държавите и принципите на международното право.

...........

Докъде може да се разпростре този конфликт?

Какъв е тоя ватнишки вой в темата?

САЩ просто организират СВО срещу геноцида над англоговорящи в Иран, срещу аятолаххаменеизма и в подкрепа на историческата истина, според която Ксеркс Първи е бил луд фен на Доли Партън и е организирал първото наяждане с бургери. Според мнозина независими историци Техеран е майката на всички американски градове. 

 

 

Германия, Франция и Великобритания осъдиха иранските атаки срещу страни в региона, заявявайки, че Иран трябва да се въздържа от безразборни военни удари и да възобнови преговорите.

От съвместното изявление на тримата западноевропейски лидери излиза, че няма проблем САЩ и Израел да атакуват Техеран, но има проблем Иран да отговори на тези атаки. Те пропускат да споменат, че ударите на Иран са срещу американски и израелски военни бази и са в отговор на започналата масивна атака по територията на Иран от Израел и САЩ.

 

преди 1 минута, nikssi написа:

Германия, Франция и Великобритания осъдиха иранските атаки срещу страни в региона, заявявайки, че Иран трябва да се въздържа от безразборни военни удари и да възобнови преговорите.

От съвместното изявление на тримата западноевропейски лидери излиза, че няма проблем САЩ и Израел да атакуват Техеран, но има проблем Иран да отговори на тези атаки. Те пропускат да споменат, че ударите на Иран са срещу американски и израелски военни бази и са в отговор на започналата масивна атака по територията на Иран от Израел и САЩ.

 

Че как, Иран няма право да се защитава, това да не е зельо?

А бърже едни санкции!

 

преди 16 минути, Sliderum2 написа:

Отбор амеба само роби може да бъдете в търсене на господар. Ако не е сащ, Русия ли да е. Това е робско мислене.

Да, те и иранците и венецуелците са мислели по същия начин, по който и ти и виж докъде я докараха. 😥

преди 15 минути, Bubbles написа:

Съвсем точно, все трябва да си имат пастир, иначе не може...

...обаче били свободни.

Ти що търсиш във Франция - страна членка на НАТО, след като си свободен? 😲 

току-що, kaldata1 написа:

Какъв е тоя ватнишки вой в темата?

САЩ просто организират СВО срещу геноцида над англоговорящи в Иран, срещу аятолаххаменеизма и в подкрепа на историческата истина, според която Ксеркс Първи е бил луд фен на Доли Партън и е организирал първото наяждане с бургери. Според мнозина независими историци Техеран е майката на всички американски градове. 

 

 

Еми, не, само Русия можела да органицира СВО-та, а. А пък всички путинисти са най-свободните хора на света и претендират, че сами могат да се защитават, в същото време обикновено стоят под чадъра на НАТО в някоя западна страна и се ползват от икономическите блага на ЕС.  

преди 5 минути, Мери) написа:

Ти що търсиш във Франция - страна членка на НАТО, след като си свободен? 😲 

Тоя въпрос почва да става досаден, отговорил съм поне една дузина пъти на него, потърси и прочети.

току-що, Bubbles написа:

Тоя въпрос почва да става досаден, отговорил съм поне една дузина пъти на него, потърси и прочети.

Значи от една страна се ползваш от предимствата, които ти дава членството в ЕС и НАТО от друга ги плюеш, като почти всички копейки между впрочем. 😥

преди 1 минута, Мери) написа:

Значи от една страна се ползваш от предимствата, които ти дава членството в ЕС и НАТО от друга ги плюеш, като почти всички копейки между впрочем. 😥

Кога съм плюл ЕС?

Да в момента се управлява от тъпаци които го водят към разпад но винаги съм бил за идеята.

Какви предимства от НАТО?

https://bnrnews.bg/main/post/434723/spored-otsenki-na-izrael-ayatolah-ali-hameney-veroyatno-e-bil-ubit?fbclid=IwY2xjawQP7qFleHRuA2FlbQIxMQBzcnRjBmFwcF9pZBAyMjIwMzkxNzg4MjAwODkyAAEef8P7wFEdV2e49yUHcDACdhmMBN-Dn9-ZOG3fFaXTlgmSi0aNNY5T3GcbMW4_aem_TS2xcSzSu3aBQSCGoeTbYg

Да се надяваме, че военната операция ще приключи бързо, ако Хаменей наистана е убит и режимът на аятоласите падне!

преди 15 минути, Bubbles написа:

Какви предимства от НАТО?

Заради тях умират милиони хора не само в Украйна.   Не се хаби да обясняваш точно на Мери.    Тя е като Кая Калас и никога няма дори да схване казаното.

току-що, attj написа:

Заради тях умират милиони хора не само в Украйна.   Не се хаби да обясняваш точно на Мери.    Тя е като Кая Калас и никога няма дори да схване казаното.

Ти никога няма да разбереш, че между САЩ и Русия почти няма разлика. Едни и същи мотиви ги водят, а ти продължавай да си въобразяваш, че Русия била по-добра от Америка. Не е. 😥

преди 2 минути, Мери) написа:

Ти никога няма да разбереш, че между САЩ и Русия почти няма разлика. Едни и същи мотиви ги водят, а ти продължавай да си въобразяваш, че Русия била по-добра от Америка. Не е. 😥

Да обаче ти вземаш страна и защитаваш САЩ.Защо?

преди 13 минути, Мери) написа:

Ти никога няма да разбереш, че между САЩ и Русия почти няма разлика. Едни и същи мотиви ги водят, а ти продължавай да си въобразяваш, че Русия била по-добра от Америка. Не е. 😥

Дори не съм си го помислил.   Стига вече самовнушения.   Къде е Урсула с нейния мир чрез сила?   Пълна неадекватница е и тя. И при мюсюлманите сега ще има разединение.

преди 2 часа, ivottoshev написа:

А докато лошите залязват, ти ще седиш в мазето запасен с акумулаторни батерии, защото а си си показал нослето навън, а ти паднала чутурата от раменете заради някоя иранска ракетка. Да не говорим че където и да идеш по света, трябва да се криеш като мишка и да не показваш по никакъв начин че си еврейче, щото може да стане като на онзи плаж в Австралия.

Аз след малко излизам от нас и отивам на кръчма. Ти кога мислиш че ще е възможно да излезеш от мазето и да идеш поне до хола си?

Точно! Злобни плъхове, ударили девическо училище, се крият по мазетата и се дуят.  Докато някоя иранска ракета не ги закара да замлъкнат!  Държат се нагло,  а са в бомбоубежищата си! Ние сме си в домовете, аз съм се изтегнала безгрижно на стола с качени крака, пия си сока от моркови в бурканче със сламка, зяпам CNN  и  сте ми безразлични! И вярно, че е събота и шабат, ще си пропуснете тъпата еднообразна вечеря, но поне ще имате време за едни предълги и скучни молитви, докато лицемерничите пред Бог. Убивате деца, а се правите на невинни ангелчета. Бог не харесва това!

Поздравче за всички ционисти, включително и @valkiria1

 

преди 6 минути, Anneliese написа:

Точно! Злобни плъхове, ударили девическо училище, се крият по мазетата и се дуят.  Докато някоя иранска ракета не ги закара да замлъкнат!  Държат се нагло,  а са в бомбоубежищата си! Ние сме си в домовете, аз съм се изтегнала безгрижно на стола с качени крака, пия си сока от моркови в бурканче със сламка, зяпам CNN  и  сте ми безразлични! И вярно, че е събота и шабат, ще си пропуснете тъпата еднообразна вечеря, но поне ще имате време за едни предълги и скучни молитви, докато лицемерничите пред Бог. Убивате деца, а се правите на невинни ангелчета. Бог не харесва това!

Поздравче за всички ционисти, включително и @valkiria1

 

Каква е тая Даниела, няма ли химн на Райна? Нещо на Мая и Магапаса? 

Берковската духова музика до вас ли живеят? 

Стратегически доклад: Безпрецедентната военна ескалация в Близкия изток

Настоящият стратегически доклад предоставя изчерпателен, дълбочинен и многоизмерен анализ на безпрецедентната военна ескалация в Близкия изток, чиято кинетична фаза стартира в сутрешните часове на 28 февруари 2026 г. Базиран на масив от открити разузнавателни данни, официални военни комюникета, сателитни изображения и експертни оценки от източници в Близкия изток, Турция, Руската федерация, Китай и западни информационни агенции, докладът синтезира сложната плетеница от тактически действия и геополитически маневри. Фокусът на изследването обхваща оперативното изпълнение на съвместната американско-израелска офанзива, иранската доктрина за масиран асиметричен отговор, регионалните сътресения, дълбоката криза в Иран и глобалните макроикономически последици.

Събитията от края на февруари 2026 г. не са изолиран военен инцидент, а кулминация на дългогодишно натрупване на стратегическо напрежение, достигнало критична маса след окончателния провал на международните дипломатически усилия.

Провал на дипломацията и мащабна военна подготовка

Динамиката през първите два месеца на 2026 г. ясно очерта траектория на неизбежен сблъсък. В началото на февруари се проведоха индиректни преговори между САЩ и Иран в Маскат (Оман), последвани от нов кръг в Женева. Иран представи писмено предложение със значителни отстъпки:

• Ангажимент за поддържане на „нулеви запаси“ от ядрени материали за оръжия;

• Разреждане на запасите и превръщането им в необратимо ядрено гориво;

• Пълни инспекции от МААЕ.

Въпреки оптимизма на оманската дипломация, Вашингтон категорично отхвърли предложенията. Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс публично заяви, че Техеран не е приел ключовите „червени линии“ на президента Доналд Тръмп – включително строги ограничения върху балистичните ракети и прекратяване на подкрепата за Хамас, Хизбула и хутите. Отказът на Иран да обсъжда тези теми бе изтълкуван като доказателство за скрити агресивни намерения.

Успоредно с това, САЩ осъществиха най-голямото струпване на сили от войната в Ирак през 2003 г. насам.

Хронология на американското военно разгръщане

Дата	Локация	Индикатори за стратегическа подготовка
17 февр. 2026	Авиобаза „Принц Султан“ (Саудитска Арабия)	Сателитни снимки регистрират 27 базирани американски военни самолета с логистични/разузнавателни функции.
21 февр. 2026	Авиобаза „Принц Султан“ (Саудитска Арабия)	Броят на самолетите нараства до 43. Идентифицирани са 13 въздушни танкера (KC-135) и 6 самолета AWACS – ясен индикатор за подготовка на масирани въздушни операции.
26 февр. 2026	Източно Средиземноморие и Персийски залив	Пълна бойна готовност на авионосните групи. Препозициониране на подводници клас „Охайо“ (до 154 крилати ракети Tomahawk).
28 февр. 2026	Регионално въздушно пространство	Въвеждане на 48-часово извънредно положение в Израел; затваряне на цивилното въздушно пространство.

Натрупването на самолети-танкери бе ключов детайл – знак, че бойните самолети ще се нуждаят от многократно дозареждане, за да проникнат дълбоко в иранското въздушно пространство и да заобиколят ПВО системите.

Операция „Епична ярост“: Дневният удар

На 28 февруари 2026 г., малко след 10:00 ч. местно време, САЩ и Израел стартираха синхронизирана военна кампания. Пентагонът я обозначи като Операция „Епична ярост“ (Operation Epic Fury), докато Израел използва кодовото название „Ревът на лъва“.

Изборът на дневна светлина бе съзнателно тактическо отклонение от западната доктрина за нощни атаки, целящо абсолютна изненада. Офанзивата започна с елиминиране на иранската ПВО, отваряйки въздушни коридори за бомбардировачи и масиран пуск на крилати ракети BGM-109 Tomahawk.

Профил на поразените цели в Иран

Географска локация	Специфика на целта	Оперативно-стратегическо значение
Техеран (Център)	Комплексът на Али Хаменей, Президентски дворец, Министерство на разузнаването	Опит за обезглавяване на държавното ръководство.
Исфахан и Натанз	Ядрени съоръжения, лаборатории	Неутрализиране на ядрената програма чрез проникващи боеприпаси (bunker busters).
Керманшах, Лорестан	Планински бази на КСИР, пускови установки	Превантивно унищожаване на капацитета за ответен удар.
Шираз, Табриз, Кум	Авиобази, радарни възли, заводи за дронове	Завоюване на въздушно превъзходство и спиране производството на оръжия.
Хормуз и Бушер	Военноморски съоръжения	Елиминиране на способността на Иран да минира Ормузкия проток.

Политическата реторика потвърди крайните цели. Президентът Тръмп обяви курс към унищожаване на иранската ракетна индустрия и анихилиране на военноморския флот.

"Часът за вашата свобода настъпи. Когато приключим, превземете правителството си. То ще бъде ваше. Това вероятно ще бъде единственият ви шанс за поколения напред." – Доналд Тръмп към иранския народ

Опитите за ликвидиране на висшето ръководство имаха смесени резултати. 86-годишният Али Хаменей бе спасен в укрепен бункер, но редица високопоставени фигури, включително министърът на отбраната и старши командири от КСИР, загинаха. Успоредно с това, цивилни жертви (включително поразяването на училище в град Минаб) бяха използвани от иранската пропаганда за мобилизация на обществото.

Иранският отговор: Тотална асиметрична война

Конфронтирани с екзистенциална заплаха, Техеран изостави досегашната си стратегия на „пропорционален отговор“. Иран активира мащабна доктрина за масиран асиметричен отговор. За първи път бяха ударени едновременно всички ключови американски бази в Персийския залив и територията на Израел.

Логиката на КСИР бе ясна: не да победят САЩ конвенционално, а да разширят периметъра на конфликта, принуждавайки Вашингтон да защитава огромна територия, рискувайки пренапрежение на ресурсите.

Цели на иранския контраудар

Локация / База	Стратегическа функция и последствия
Бахрейн (Naval Support Activity)	Щаб на Пети флот. Докладван масивен пожар в сервизен център.
Катар (Al Udeid Air Base)	Преден команден пункт на CENTCOM. Серия от експлозии; силно затруднено функциониране.
ОАЕ (Al Dhafra Air Base)	Център за въздушно разузнаване и дронове. Потвърдени попадения и жертви.
Кувейт (Ali Al-Salem)	Основни транзитни хъбове. Ударени от балистични ракети.
Ирак (Erbil & Jurf al-Sakhar)	Убити бойци от Силите за народна мобилизация (PMF) и ранени.

Успехът на тази ракетна кампания се дължеше на 8-месечна тайна подготовка в планинските масиви по границата с Ирак, където бяха разположени тежки балистични комплекси (Khorramshahr, Fateh) и дронове камикадзе (Shahed-136).

В самия Израел десетки балистични ракети пробиха многослойната противоракетна отбрана (Arrow, Iron Dome), принуждавайки милиони да се укрият и болниците да преминат в подземни комплекси.

Вътрешнополитическата криза в Иран

Войната се разгърна на фона на месеци кървави антиправителствени протести в Иран, еволюирали в движение за смяна на режима. Репресиите доведоха до смъртта на близо 12 000 души.

Тази вътрешна слабост бе прецизно калкулирана от Вашингтон и Йерусалим. Същевременно, американското финансово министерство засече колосално изтичане на капитали:

"Виждаме как плъховете напускат кораба. Десетки милиони долари се превеждат тайно извън страната от иранското ръководство в очакване на колапс." – Скот Бесент, Министър на финансите на САЩ

В отговор, режимът в Техеран наложи тотална мобилизация, срина интернет свързаността до 54% и призова гражданите да донасят за всякакви съмнителни движения, превръщайки обществото в мрежа от информатори.

Глобалният отзвук: Поляризация и нови възможности

Глобалният обхват на конфликта предизвика дълбоки анализи в световните столици:

• 🇨🇳 Китай: Стратегическата общност обвини САЩ в прилагане на нов „Иракски сценарий“ – създаване на изкуствен casus belli. Пекин разглежда конфликта като част от по-широка стратегия на САЩ за хегемония и финансов грабеж (чрез конфискация на криптоактиви).

• 🇷🇺 Русия: За Москва конфликтът е геополитически подарък. Пренасочването на американския ресурс към Залива отслабва натиска върху Русия в Украйна. Руските анализатори предвиждат, че САЩ ще затънат в дълга война на изтощение, подобна на уроците от СВО.

• 🇹🇷 Турция и Арабските държави: Анкара категорично се дистанцира, отричайки използването на базата Инджирлик. Саудитска Арабия първоначално отказа територията си за удари, но след иранските ракети по съседните държави, Рияд строго осъди агресията на Техеран. Малките държави от Залива се оказаха заложници, чиято икономика и въздушно пространство бяха блокирани мигновено.

• 🇪🇺 Европа: Чрез испанския премиер Педро Санчес, Европа осъди и двете страни, подчертавайки, че светът не може да си позволи нова опустошителна война.

Геоикономически последици

Кинетичните действия застрашиха едновременно енергийната сигурност на Запада и глобалните технологични вериги.

1. Енергиен шок (Ормузкият проток) Пазарите реагираха с паника. Ормузкият проток обслужва транзита на 20 млн. барела петрол дневно (1/5 от световното потребление). Иранската доктрина предвижда затваряне на протока чрез миниране и атаки с катери. Дори временно спиране на трафика гарантира ценови шокове и глобална инфлация.

2. Технологичен апокалипсис (Тайван) Разузнаването направи смразяваща връзка: докато САЩ харчат милиарди за ракети в Близкия изток, Тайван остава уязвим за китайска инвазия. 97% от най-усъвършенстваните чипове се произвеждат там. Евентуална китайска блокада би сринала БВП на САЩ с 11% (два пъти по-тежко от кризата през 2008 г.).

3. Бум за военно-промишления комплекс Единственият сигурен печеливш са отбранителните компании. Акциите им скочиха с над 17% в очакване на огромни държавни поръчки за възстановяване на изчерпаните запаси от скъпи боеприпаси (напр. ракетите Tomahawk, струващи $1.5 млн. бройката).

Стратегически изводи

Операция „Епична ярост“ се очертава не като бърз превантивен удар, а като начална фаза на продължителен конфликт, който пренаписва правилата в Близкия изток:

• Край на „ограничените“ конфликти: Отговорът на Иран показа, че сме в парадигмата на тоталната война. Целта е целият регион да стане зона на несигурност.

• Екстремен залог за оцеляване: Декларираната цел за „смяна на режима“ затвори вратата за дипломация. Изправен пред гибел, Иран може да прибегне до най-радикални средства – кибертероризъм, химически оръжия или ускоряване на ядрената програма.

• Глобално преразпределение: Ангажирането на САЩ в Залива отваря прозорец за Русия (в Украйна) и Китай (в Тайван). Вашингтон не разполага с ресурс да води война на три големи фронта.

В следващите седмици съдбата на региона ще зависи от издръжливостта на иранските ракетни войски, ефективността на американската авиация и политическата стабилност на арабските монархии. Едно е сигурно – досегашната архитектура на сигурност в Близкия изток е безвъзвратно разрушена.

преди 34 минути, Anneliese написа:

...

... аз съм се изтегнала безгрижно на стола с качени крака, пия си сока от моркови в бурканче със сламка, зяпам CNN  и  сте ми безразлични! ...

...

Т'ва беше брутално. Е те са и се разказа̀ играта на Валкирия.

 

Евразийският разлом: Симбиозата между конфликтите Афганистан-Пакистан и САЩ-Иран

Едновременното избухване на два мащабни кинетични конфликта в Близкия изток и Южна Азия през втората половина на февруари 2026 година бележи окончателния колапс на установената архитектура на регионална сигурност. Синхронизираната ескалация, обхващаща откритата война между Ислямско република Пакистан и Ислямско емирство Афганистан от една страна, и директният конвенционален сблъсък между Съединените американски щати, Държавата Израел и Ислямска република Иран от друга, създава безпрецедентен геополитически разлом.

Макар западната политическа и медийна общност да разглежда тези събития предимно като изолирани кризи на различни оперативни театри, задълбоченият анализ, базиран на разузнавателни данни и експертни оценки от незападни източници – включително китайски, руски, пакистански, индийски и ирански стратегически институти – разкрива дълбока, органична симбиоза между тях. Настоящият стратегически доклад предоставя изчерпателен преглед на военните действия, техните дълбоки исторически и структурни първопричини, както и сложната мрежа от транснационални прокси групировки, хидрополитически спорове и доктрини за стратегическо обкръжаване, които свързват двата конфликта в една обща евразийска криза.

Част I: Войната между Пакистан и Афганистан – Крахът на една доктрина

Военният конфликт между Пакистан и Афганистан, чиято активна кинетична фаза започна в края на февруари 2026 година, представлява кулминация на десетилетия натрупани геополитически грешки, нерешени етно-териториални спорове и провал на ключови военни доктрини. За да се разбере напълно мащабът и интензивността на настоящите бойни действия, е необходимо да се анализират фундаменталните структурни двигатели на конфликта, които Исламабад и Кабул не успяха да разрешат по дипломатически път.

Проклятието на Линията на Дюранд

В самата сърцевина на конфликта лежи проблемът с Линията на Дюранд – изкуствена граница с дължина от 2670 километра, прокарана през 1893 година от британския колониален дипломат Мортимър Дюранд. Тази демаркационна линия преминава директно през традиционните пуштунски племенни територии, разделяйки нация от близо 50 милиона пуштуни между двете съвременни държави. Според анализите на регионалните изследователски центрове, нито едно афганистанско правителство в модерната история – независимо дали става въпрос за монархията, подкрепяната от Съветския съюз комунистическа република, прозападното правителство след 2001 година или двете инкарнации на Ислямското емирство на талибаните – не е признало официално Линията на Дюранд като легитимна международна граница.

Пакистанският военен истаблишмънт в продължение на 75 години категорично настоява, че въпросът с границата е окончателно решен, инвестирайки огромни ресурси в изграждането на физически ограждения и военни постове по протежение на линията, особено след 2017 година. Тези действия обаче се възприемат от пуштунските общности и правителството в Кабул не като легитимни мерки за сигурност, а като неоколониално налагане и опит за физическо разделяне на семейства и племена, свързани от древния кодекс на честта "Пуштунвали". Именно този отказ за признаване на границата създава перманентна зона на несигурност, в която държавният суверенитет е размит, а транснационалните движения оперират с изключителна свобода.

Илюзията за "Стратегическа дълбочина"

Втората ключова компонента на конфликта е свързана с радикалната трансформация на пакистанската доктрина за "стратегическа дълбочина" (Strategic Depth). В продължение на десетилетия пакистанското разузнаване (ISI) и военното командване финансираха и логистично подкрепяха афганистанските талибани с цел създаване на приятелски настроен, подчинен режим в Кабул, който да гарантира сигурността на западната граница на Пакистан в случай на война с екзистенциалния му съперник Индия на изток. Завръщането на талибаните на власт през август 2021 година първоначално бе отпразнувано в Исламабад като абсолютен триумф на тази дългогодишна стратегия.

Действителността през 2026 година обаче демонстрира пълния крах на тази парадигма. Вместо да действа като стратегически буфер, Афганистан под управлението на талибаните се превърна в сигурно убежище за Техрик-и-Талибан Пакистан (TTP) – идеологически сроден, но организационно независим пакистански клон на талибаните, чиято основна цел е свалянето на правителството в Исламабад. Според данни от независими институти за изследване на сигурността в Южна Азия, през годините след 2021 TTP е експоненциално увеличила своите атаки в Пакистан, използвайки афганистанската територия за планиране, обучение и логистика. Пакистанските власти непрекъснато обвиняват Кабул в укриване на екстремисти, докато афганистанското ръководство отрича тези обвинения, заявявайки, че вътрешната сигурност на Пакистан е негов собствен проблем и че Исламабад се опитва да прехвърли вината за собствените си управленски провали.

Хидрополитика: "Водата е нашата кръв"

Третият, често пренебрегван в западните анализи, но критично важен фактор за избухването на войната, е изострящият се воден конфликт между двете държави. В контекста на тежки климатични промени и нарастващ "воден национализъм", Афганистан започна да използва своето географско предимство като страна, разположена в горните течения на реките (upstream advantage), за да упражнява политически натиск върху Исламабад.

Епицентърът на това хидрополитическо напрежение е планът на талибанското правителство да изгради мащабен хидровъзел и язовир на река Кунар. Река Кунар, която извира от планините в пакистанския окръг Читрал, преминава през Източен Афганистан и се влива в река Кабул, която от своя страна се връща обратно в Пакистан, вливайки се в река Инд. Около 21 милиарда кубични метра вода годишно постъпват в Пакистан чрез тази речна система, поддържайки селското стопанство и хидроенергетиката в провинция Хайбер Пахтунхва и надолу по течението.

За разлика от Индия и Пакистан, които имат формален Договор за водите на Инд (IWT) от 1960 година, между Кабул и Исламабад липсва каквото и да е двустранно или международно обвързващо споразумение за споделяне на трансграничните водни ресурси. Заповедта на върховния лидер на талибаните Хайбатула Ахундзада за стартиране на водните проекти, придружена от изявления на афганистански официални лица, че "водата е нашата кръв" и трябва да бъде задържана за собствени нужди, бе възприета в Исламабад като акт на геостратегическа агресия. Експертите в региона посочват, че подкрепата на външни актьори, по-специално Индия, за изграждането на водна инфраструктура в Афганистан допълнително изостря параноята на Пакистан, че се извършва умишлено ограничаване на водните ресурси като форма на хибридна война.

Ескалация и открита война (Операция "Праведен гняв")

Акумулирането на тези фактори доведе до директен военен сблъсък. Напрежението достигна точка на кипене след поредица от кръвопролитни терористични актове в Пакистан през февруари 2026 година, включително самоубийствен атентат в шиитска джамия в Исламабад, при който загинаха 36 души, и атака с кола-бомба в Баджаур, отнела живота на 11 войници и едно дете. В отговор, на 11 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф отправи ултиматум, че ако талибаните не предприемат действия срещу бойците на тяхна територия, Пакистан ще бъде принуден да се намеси военно преди началото на месец Рамадан.

Въпреки катарските опити за медиация, в късните часове на 21 февруари 2026 година Военновъздушните сили на Пакистан (PAF) започнаха Операция „Праведен гняв“ (Ghazab Lil Haq). Пакистански бойни самолети и безпилотни летателни апарати нанесоха прецизни удари дълбоко в афганистанска територия, поразявайки райони в провинциите Нангархар (области Бихсуд и Хогяни), Пактика (области Бармал и Ургун) и Хост. Пакистанското военно командване официално обяви, че ударите са базирани на солидни разузнавателни данни и са насочени изключително срещу седем тренировъчни лагера и логистични бази на групировките TTP и ISIS-K, ръководени от командири като Хафиз Гюл Бахадур. Пакистански източници докладваха за ликвидирането на над 80 бойци на TTP в първата вълна от атаки.

Афганистанското правителство реагира с остро осъждане, твърдяйки, че ударите са поразили цивилни обекти и религиозни училища, водейки до смъртта на най-малко 18 цивилни, включително жени и деца в Нангархар, което по-късно бе частично потвърдено от мисията на ООН (UNAMA). Говорителят на афганистанското Министерство на отбраната определи действията като грубо нарушение на националния суверенитет и обеща категоричен отговор.

На 26 февруари талибанското военно ръководство активира своите редовни сили, включително 201-ви корпус "Халид бин Уалид" и 203-ти корпус "Мансури", стартирайки мащабна координирана офанзива по протежение на Линията на Дюранд. Използвайки тежка артилерия, минохвъргачки и леки пехотни подразделения, афганистанските сили атакуваха пакистански гранични инсталации в мащаб, невиждан от десетилетия. Според официални изявления на Кабул, афганистанските бойци са успели да превземат между 15 и 19 пакистански военни поста, да унищожат бронирана техника и да ликвидират 55 пакистански войници, признавайки за 8 убити свои бойци ("мъченици").

Пакистанският отговор на афганистанската инвазия беше смазващ. На 27 февруари PAF разшириха обсега на своите въздушни операции, бомбардирайки стратегически военни цели в покрайнините на Кабул (включително в близост до международното летище), както и в Кандахар и Пактия. Пакистанските военни източници докладваха за унищожаването на щабовете на 313-та бригада, 201-ва бригада и 205-та бригада на талибаните, като претендираха за ликвидирането на между 133 и 300 талибански бойци и унищожаването на 104 военни поста и 163 бронирани машини.

В резултат на тази ескалация, министърът на отбраната на Пакистан Хаваджа Асиф излезе с безпрецедентно изявление в социалните мрежи, обявявайки състояние на "открита война" (open war) с Афганистан, заявявайки: "Нашата чаша на търпението преля. Талибаните превърнаха Афганистан в колония на Индия и започнаха да експортират тероризъм".

Таблица 1: Сравнителен анализ на военните претенции и оперативния обхват по време на Афгано-пакистанската война (Февруари 2026)

Индикатори за кинетична ескалация (Към 28 февруари 2026 г.)	Декларирани данни от Пакистан	Декларирани данни от Афганистан
Унищожена инфраструктура на противника	104 унищожени поста, 27 превзети поста, 163 бронирани машини, 3 бригадни щаба (Кабул, Кандахар).	19 превзети пакистански поста, 2 военни бази, унищожени танкове и логистични вериги.
Жертви във въоръжените сили на противника	133 до 300 убити талибани, над 200 ранени. 80 убити бойци на TTP.	55 убити пакистански военнослужещи, множество ранени.
Собствени загуби (Официално признати)	8 убити, 11 ранени военнослужещи.	8 убити бойци, 11 ранени. Между 13 и 18 убити цивилни при въздушни удари.
Обхват на операциите	Провинции Нангархар, Пактика, Хост, Кабул, Кандахар, Кунар, Нуристан.	Гранични райони в Читрал, Хайбер, Курам, Баджаур (в пакистанска територия).

Част II: Близкият изток в пламъци – Операция "Епична ярост"

Успоредно с дезинтеграцията на сигурността в Южна Азия, на 28 февруари 2026 година регионът на Близкия изток навлезе в най-тежката си фаза на конфронтация от войната в Ирак през 2003 г. Съединените американски щати и Израел стартираха мащабна, многодомейнова военна офанзива срещу Ислямска република Иран. Операцията, обозначена от Вашингтон като "Епична ярост" (Operation Epic Fury), а от израелското командване като "Ревът на лъва" (Roaring Lion), имаше за цел не просто временно потискане на иранските способности, но пълно унищожаване на ядрената и балистичната инфраструктура на страната, съчетано с опит за насилствена смяна на режима.

Дипломатическата прелюдия

Военната интервенция бе предшествана от седмици на дипломатически маневри, които според оценките на китайски и руски експерти са служили предимно за печелене на време и легитимация на предварително взети решения за атака. През февруари 2026 г. се проведоха индиректни преговори между САЩ и Иран в Маскат (Оман), последвани от разговори в Женева. Оманската дипломация докладва за значителен пробив, заявявайки, че иранската страна е представила писмено предложение за поддържане на "нулеви запаси" от оръжеен уран, разреждане на съществуващия обогатен материал и допускане на пълни инспекции от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Въпреки тези отстъпки, американската администрация на президента Доналд Тръмп категорично отхвърли предложенията. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс и други висши служители обявиха, че Техеран не е покрил ключовите "червени линии" на Вашингтон, които включват не само необратим демонтаж на ядрената програма, но и строго ограничаване на балистичните ракети и абсолютно прекратяване на финансовата и военна подкрепа за прокси групировките от "Оста на съпротивата" (Хамас, Хизбула, Хутите). Отказът на Иран да обсъжда своя суверенен балистичен потенциал бе изтълкуван от САЩ като доказателство за агресивни намерения.

Военната подготовка

Докато преговорите буксуваха, Пентагонът осъществи мащабна предислокация на стратегически военни активи. В региона на Арабско море и Персийския залив бяха разположени две ударни авионосни групи – на самолетоносачите USS Abraham Lincoln и USS Gerald R. Ford, ескортирани от флотилия разрушители и атомни подводници от клас "Охайо", носещи десетки крилати ракети Tomahawk. Сателитните данни от разузнавателните платформи с отворен код регистрираха експоненциално нарастване на американското присъствие в авиобазата "Принц Султан" в Саудитска Арабия, където между 17 и 21 февруари броят на специализираните самолети скочи от 27 на 43, включително 13 въздушни танкера Boeing KC-135 Stratotanker и 6 самолета за ранно предупреждение Boeing E-3 Sentry (AWACS). Тези логистични приготовления ясно индикираха подготовка за продължителни въздушни операции с дълбоко проникване във враждебно въздушно пространство, изискващи многократно дозареждане във въздуха.

Ударът

На 28 февруари 2026 година, малко след 10:00 часа местно време, съвместната американско-израелска операция започна. Изборът на дневна светлина за началото на ударите бе съзнателно тактическо решение, целящо да изненада иранското командване, което традиционно очаква стелт-атаки през нощта.

Първата вълна от атаки бе насочена към системното ослепяване на иранската противовъздушна отбрана и радарни мрежи, отваряйки коридори за последващите масирани пускове на крилати ракети BGM-109 Tomahawk и високоточни бомби от самолети, излитащи от бази в Залива и от самолетоносачите. Руски военни анализатори отбелязват, че предварителното разузнаване е било осигурено от интензивни полети на самолети P-8A Poseidon и дронове MQ-4C Triton над Оманския залив, както и E-3A AWACS над турското въздушно пространство, които са картографирали иранската ПВО архитектура. Очевидно е и използването на въздушното пространство на Ирак, осигурено след силен американски дипломатически натиск над Багдад.

Целеуказването по време на Операция "Епична ярост" разкрива три ясни стратегически цели:

• Политическа декапитация: Извършени бяха преки удари по централните райони на Техеран, включително улица "Университетска" и район "Джомхури". Мишени бяха комплексът на Върховния лидер Али Хаменей, Президентският дворец, сградата на Националния съвет за сигурност и Министерството на разузнаването. Сателитни изображения от Airbus показват напълно срутени сгради в комплекса на Върховния лидер. Въпреки че иранските държавни медии съобщиха, че 86-годишният Али Хаменей и президентът Масуд Пезешкиан са невредими и евакуирани в дълбоки бункери, редица високопоставени фигури от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР) бяха обявени за убити.

• Унищожаване на ядрения и балистичен потенциал: Ядрените центрове за обогатяване на уран в Исфахан и Фордо (близо до Кум), разположени дълбоко под земята, бяха атакувани със специализирани проникващи боеприпаси (bunker busters). Същевременно бяха бомбардирани планинските бази на КГИР в провинциите Керманшах, Лорестан и Илам, където се съхраняват мобилните пускови установки за балистични ракети.

• Анихилиране на военноморския капацитет: Военноморските бази в Бушер и пристанищната инфраструктура около Ормузкия проток бяха ударени с цел превантивно неутрализиране на флотилиите от бързоходни катери на КГИР, които биха могли да минират пролива и да блокират световното корабоплаване.

Президентът Доналд Тръмп съпроводи военните удари с видеообръщение, в което призова към открита смяна на режима: "Часът за вашата свобода настъпи. Когато приключим, превземете правителството си. Това вероятно ще бъде единственият ви шанс за поколения напред". Той отправи директна заплаха за пълно анихилиране на иранската икономика и военна машина, ако съпротивата продължи.

Таблица 2: Профил на целите на съвместната операция "Епична ярост" в Иран

Географска локация на ударите	Специфика на поразената цел	Оперативно-стратегическо значение
Техеран (Район "Джомхури")	Комплекс на Върховния лидер, Президентски дворец, Министерство на разузнаването, Щаб на КГИР.	Политическа декапитация, ликвидиране на висшето държавно и военно командване. Създаване на властови вакуум.
Натанз, Исфахан, Кум (Фордо)	Подземни центрове за обогатяване на уран, изследователски лаборатории.	Окончателно спиране на ядрената програма чрез използване на bunker busters.
Керманшах, Лорестан, Илам	Планински бази на КГИР, складове за балистични ракети и мобилни пускови установки.	Превантивна деградация на капацитета за масиран ответен удар срещу Израел и САЩ.
Шираз, Табриз, Карадж	Военновъздушни бази, стратегически радарни възли, заводи за производство на дронове.	Завоюване на въздушно превъзходство и спиране на доставките на асиметрични оръжия.
Пристанище Хормуз, Бушер, Бандар Абас	Военноморска инфраструктура, инсталации за бързоходни катери, енергийни терминали.	Предотвратяване на блокадата на Ормузкия проток и защита на международното корабоплаване.

Военните действия в гъстонаселени райони доведоха до значителни колатерални щети. Ирански независими и държавни източници потвърдиха поразяването на девическо начално училище в град Минаб (южен Иран), при което загинаха до 40 деца, а десетки бяха ранени. Тези инциденти моментално бяха интегрирани в иранската пропагандна машина за консолидиране на обществената подкрепа и демонизиране на западната интервенция.

Иранският отговор: Активиране на "Оста на съпротивата"

Заплашени от тотално унищожение и открито декларирана цел за смяна на режима, политическите лидери и командирите на КГИР в Техеран изоставиха досегашната стратегия на "стратегическо търпение" и пропорционални отговори. Режимът активира предварително подготвена доктрина за масирана асиметрична война, заявявайки, че вече не съществуват "червени линии" и че всяка държава в региона, която е предоставила територията или въздушното си пространство за американската атака, се превръща в легитимна цел за унищожение.

Иран осъществи координирани ракетни удари не само срещу територията на Израел – където милиони цивилни бяха принудени да се укрият в бомбоубежища, а многослойната противоракетна отбрана (Arrow, David's Sling, Iron Dome) бе поставена под екстремно напрежение – но и срещу всички ключови логистични възли на Централното командване на САЩ (CENTCOM) в страните от Залива.

Откритите източници и сателитни данни разкриват мащаба на иранската контраофанзива:

• Бахрейн: Базата Naval Support Activity Bahrain в Манама, където се намира щабквартирата на Пети американски флот, бе поразена директно. Видеоматериали показват мощни експлозии и масивни пожари в периметъра на сервизните центрове.

• Катар: Авиобазата Ал-Удейд в Доха – най-големият преден команден пункт на САЩ в Близкия изток – претърпя серия от ракетни атаки. Според иранската агенция Defa News, при тези удари е унищожен стратегически американски радар модел AN/FPS-132, критичен за ранното предупреждение и проследяването на балистични ракети в радиус от 5000 км.

• Обединени Арабски Емирства: Авиобазата Ал-Дафра бе ударена, като се съобщава за цивилни жертви от паднали отломки в Абу Даби.

• Кувейт и Ирак: Транзитните хъбове Али Ал-Салем и Кемп Арифджан бяха поразени. В Северен Ирак (Ербил) и базата Джурф ал-Сахар южно от Багдад бяха нанесени удари, при които загинаха бойци от Силите за народна мобилизация (PMF).

Иранските информационни агенции, близки до КГИР, обявиха, че в резултат на тези масирани удари с балистични ракети и дронове-камикадзе (включително ескадрили Shahed-136 и Shahed-149, изстрелвани от укрепени планински бази в Иран) са убити или ранени над 200 американски и съюзнически военнослужещи. Въпреки че Пентагонът наложи строга информационна дисциплина относно собствените си загуби, стратегическият ефект бе постигнат – Иран демонстрира категорична способност да пробие съвременните американски противоракетни щитове (Patriot и THAAD) и да превърне целия регион в зона на висока смъртност. В допълнение, йеменските хути обявиха възобновяване на масираните атаки в Червено море, а ливанската Хизбула отвори вторичен фронт на север срещу Израел, потвърждавайки координацията в рамките на Оста на съпротивата.

Част III: Точките на пресичане – Симбиоза на конфликтите

Докато западните анализатори са склонни да разглеждат войната по Линията на Дюранд и войната в Персийския залив като паралелни процеси без пряка причинно-следствена връзка, дълбочинният преглед на геополитическите реалности от перспективата на регионалните актьори разкрива структурна симбиоза между тях. Трите основни стълба на тази връзка са: Белуджистан като транснационален разлом, стратегията за геополитическо обкръжаване на Пакистан от страна на Индия и САЩ, и тактическият опортюнизъм на недържавните актьори в условията на глобално разсейване.

Белуджистан: Транснационалният разлом

Най-критичната точка на пресичане между американската офанзива срещу Иран и пакистано-афганистанската война е регионът на Белуджистан. Тази огромна, богата на природни ресурси (включително уран, мед, злато и природен газ), но икономически изостанала територия е разделена между Пакистан (където живеят около 8 милиона белуджи), Иран (провинция Систан и Белуджистан, дом на около 4 милиона белуджи) и малки части от Южен Афганистан. Двете държави от десетилетия са изправени пред брутални сепаратистки бунтове. В Пакистан оперират Армията за освобождение на Белуджистан (BLA) и Фронтът за освобождение на Белуджистан (BLF), които атакуват държавната инфраструктура и китайските инвестиции по линия на CPEC. В Иран сунитски групировки като Джейш ал-Адл (Армия на справедливостта) водят кръвопролитна партизанска война срещу шиитския режим в Техеран, често използвайки бази в пакистански Белуджистан за отстъпление.

Операция "Епична ярост" променя фундаментално баланса на силите в този нестабилен триъгълник. Анализаторите отбелязват, че ако масираните въздушни удари на САЩ и Израел успеят да постигнат целта си за "смяна на режима" или сериозно дестабилизират капацитета на централното правителство в Техеран да контролира периферията си, това ще създаде огромен властови вакуум в ирански Белуджистан. Оцелелите структури на КГИР ще трябва да съсредоточат усилията си към оцеляване в центъра, оставяйки границите без надзор. Този вакуум неизбежно ще бъде запълнен от въоръжени белуджийски милиции, които биха могли да установят паралелен контрол над региона, получавайки достъп до изоставени оръжейни арсенали и разширявайки контрола си върху печелившата контрабанда на афганистански опиум и синтетични наркотици.

За Пакистан този сценарий представлява стратегически кошмар. Исламабад вече е въвлечен в тежка конвенционална война с Афганистан на северозапад, докато се опитва да сдържа постоянната заплаха от Индия на изток. Разпалването на сепаратисткия конфликт в югозападния фланг (Белуджистан), подхранван от колапса на иранската държавност и трансграничната подкрепа, би изправил пакистанската армия пред невъзможната задача да води пълномащабни бойни действия на три фронта едновременно. В исторически план, отцепването на територии (подобно на Източен Пакистан/Бангладеш през 1971 г.) е най-големият травматичен страх на пакистанската държава.

Стратегическо обкръжаване

Връзката между конфликтите е дълбоко вкоренена и в стратегиите на външните сили за възпиране и балансиране в Азия. Пакистанската стратегическа общност разглежда настоящата криза като координиран опит за "стратегическо обкръжаване" (Strategic Encirclement), дирижиран основно от Индия и мълчаливо толериран, или дори подкрепян, от Съединените щати в контекста на тяхното глобално противопоставяне с Китай.

След изтеглянето на американските войски от Афганистан през 2021 г., Индия бързо възстанови дипломатическите си контакти с режима на талибаните, използвайки инвестиции в инфраструктура (като водни проекти и язовири) за придобиване на влияние. За Исламабад тези действия представляват директно обръщане на афганистанската територия във фронт срещу Пакистан. Пакистанските власти обвиняват индийската разузнавателна агенция RAW, че подкрепя финансово и логистично както TTP в Афганистан, така и белуджийските сепаратисти, създавайки координиран натиск върху пакистанската държава, за да предотврати нейното икономическо развитие (чрез саботиране на китайското пристанище Гуадар) и да неутрализира потенциала ѝ по отношение на Кашмир. Арестът на индийския офицер Кулбхушан Джадхав в Белуджистан преди години често се цитира като доказателство за този индийски прокси-дизайн.

Войната Иран-САЩ играе роля в това обкръжаване чрез допълнителна изолация на Пакистан. Иранското пристанище Чабахар се разработва с индийски капитали като директен конкурент на пакистанското Гуадар, с цел осигуряване на индийски достъп до Централна Азия, заобикаляйки Пакистан. Дестабилизацията на Иран и последващият хаос създават геополитическа среда, в която Пакистан остава откъснат от стабилни съюзници по своите западни граници, принуден да разчита изключително на китайската подкрепа, което допълнително повишава подозренията на Вашингтон.

Тактически опортюнизъм

Третото ниво на връзка между конфликтите е чисто темпорално и тактическо. За режима на талибаните в Кабул ескалацията на конфликта между САЩ и Иран предоставя перфектния геополитически прозорец от възможности. Знаейки, че цялото внимание на Вашингтон, както и неговите разузнавателни, дипломатически и военни ресурси, са погълнати от операцията срещу Техеран и защитата на Израел и арабските монархии, талибаните осъзнават, че могат да действат изключително агресивно срещу Пакистан без риск от международно осъждане, санкции или намеса. Липсата на международен арбитър или хегемон, който да наложи деескалация по Линията на Дюранд, им позволява да реализират своите териториални претенции и хидрополитически цели (като язовира на река Кунар) с брутална военна сила, възползвайки се от разфокусирането на световната общност.

Част IV: Глобалният отзвук и икономически шокови вълни

Едновременното избухване на тези два конфликта предизвика незабавни и дълбочинни анализи в стратегическите центрове в Пекин и Москва. За разлика от западния наратив, който рамкира ударите срещу Иран като защита от ядрен тероризъм, незападните сили интерпретират събитията като отчаян, насилствен опит на САЩ да запазят своята глобална хегемония в условията на преход към многополюсен свят.

Китайската перспектива: "Верижният заговор"

Стратегическата общност в Китайската народна република, представена от военни експерти като Джанг Джунше (Zhang Junshe) и анализатори от Китайския институт за съвременни международни отношения (CICIR), подходи с изключителен скептицизъм към американската военна логика. В китайските стратегически кръгове доминира концепцията за „Верижния заговор“ (连环计 / chain plot) – сложна, многостепенна стратегическа манипулация от страна на Вашингтон.

Според този анализ, администрацията на Тръмп, осъзнавайки огромната вътрешнополитическа съпротива срещу започването на нова мащабна война в Близкия изток, е използвала Израел като „прокси авангард“ за нанасяне на първия удар. Този ход е целял да провокира неизбежен масиран ответен удар от страна на Иран (доктрината на КГИР). Замисълът е бил, че в момента, в който иранските ракети поразят американски бази или причинят жертви сред американския персонал в страните от Залива, Белият дом ще получи перфектното политическо алиби пред собственото си общество и света да влезе в пълномащабна, "справедлива" война под претекст за "защита на гражданите и съюзниците".

Освен това, китайските анализатори остро критикуват американското оправдание за конфликта, наричайки го повторение на „Иракския сценарий“ (伊拉克剧本 / Iraq script). Тъй като МААЕ потвърди в края на 2025 г., че Иран не обогатява уран за военни цели, ядреният аргумент изгуби тежест. В резултат на това САЩ изкуствено изместиха фокуса към "заплахата от балистични ракети", които според Тръмп биха могли да достигнат континенталната част на САЩ – аргумент, който Пекин определя като абсолютно безпочвен и изфабрикуван. Израел, от своя страна, е имал ясен мотив да торпилира преговорите в Женева и Оман (които според китайски източници са били на прага на успех с иранско съгласие за "нулеви запаси") и да въвлече САЩ директно във война със своя екзистенциален враг.

По отношение на Афгано-пакистанската война, позицията на Пекин е изключително предпазлива и прагматична. Китай е инвестирал над 60 милиарда долара в Китайско-пакистанския икономически коридор (CPEC) и активно развива икономически контакти с режима на талибаните за достъп до критични минерали (мед, литий). Всяка продължителна война по Линията на Дюранд застрашава физическата сигурност на китайските инвестиции, инженери и стратегическата концепция "Един пояс, един път". Поради това, говорителят на китайското Външно министерство Мао Нин незабавно призова за спиране на огъня, предлагайки Пекин като медиатор, опитвайки се да потуши пожара в Южна Азия, за да запази икономическите транзитни коридори. В същото време Китай продължава да подкрепя Иран икономически, купувайки над 80% от износа на ирански петрол на занижени цени и интегрирайки иранската икономика в системи за разплащане в юани, което заобикаля западните санкции и осигурява на Техеран спасителен пояс по време на войната.

Руският поглед: "Геополитическият подарък"

Анализите на руската военно-експертна общност, публикувани в платформи като Telegram каналите „Рыбарь“ (Rybar) и Colonelcassad, се фокусират върху структурните военни и логистични дефицити на американската операция, както и върху огромните геостратегически ползи за Руската федерация.

Руските ветерани от военното разузнаване подчертават, че независимо от масивното струпване на въздушна и военноморска мощ, САЩ не разполагат с абсолютно никакъв контингент от сухопътни войски в Близкия изток, способен да нахлуе, окупира или контролира иранска територия. Американската стратегия разчита изцяло на кинетични удари от дистанция и на надеждата, че социалното недоволство вътре в Иран ще доведе до преврат – стратегия, която руските експерти смятат за изключително наивна и високорискова. Същевременно "Рыбарь" отбелязва успешната адаптация на иранците към съвременната война, включително интеграцията на евтини дронове, способни да пренаситят скъпите западни системи за ПВО. Иранските доставки на оръжия от Русия (като преносими зенитно-ракетни комплекси Verba, монтирани върху дронове) демонстрират задълбочаващото се военно-техническо сътрудничество между Москва и Техеран в противовес на САЩ.

Най-важният извод за Москва обаче е глобалното пренасочване на ресурси. Ангажирането на огромни финансови средства, политически капитал и критични военни активи (особено боеприпаси за ПВО, ракети Patriot, THAAD и Tomahawk) в изтощителна регионална война в Близкия изток рязко отслабва американската подкрепа за Украйна. Руската стратегия разглежда този конфликт като исторически "геополитически подарък", който ще принуди Европа и САЩ да намалят натиска в Източна Европа, отваряйки пътя за налагане на руските условия за мир на украинския фронт.

Икономически апокалипсис

Избухването на двете войни през февруари 2026 година предизвика незабавни и тежки шокови вълни в глобалната икономика, застрашавайки едновременно енергийната сигурност и веригите за доставка на високи технологии.

Епицентърът на геоикономическия страх е Ормузкият проток. Този тесен морски коридор, широк едва 39 километра, обслужва транзита на близо 20 милиона барела суров петрол дневно (около една пета от световното потребление) и значителни количества втечнен природен газ от Катар. В мирно време Иран поддържаше протока отворен, тъй като икономиката му зависеше от износа на петрол за Китай. С началото на Операция "Епична ярост" и масираните бомбардировки над иранските терминали (като Бушер и пристанище Хормуз), Техеран вече няма икономически стимул да пази този международен маршрут.

Задействането на иранската стратегия за асиметрична военноморска война – включваща масирано миниране и рояци от въоръжени катери – директно застрашава глобалната търговия. Резултатът бе мигновен скок на цените на суровия петрол (сорт Брент) и пренасочване на капитали към активи-убежища като златото. Дори временното блокиране на Ормузкия проток гарантира астрономически застрахователни премии и инфлационен шок в световен мащаб, който ще удари особено тежко икономиките, зависими от енергоносители. ОПЕК+ е изправена пред несигурност относно квотите си за производство в условията на война между ключови нейни членове.

Паралелно с енергийната криза, войната извади наяве критичната уязвимост на технологичния сектор. В доклади на западни разузнавателни агенции се прави директна връзка между затъването на САЩ в Близкия изток и потенциалната уязвимост на Тайван. Тайван произвежда над 90% от най-усъвършенстваните полупроводници в света. Според изтичания на информация, Китайската народна република, макар и призоваваща за мир в Близкия изток, се подготвя за евентуална силова интеграция на Тайван до 2027 г. Ако американските арсенали от прецизни оръжия и системи за ПВО бъдат изчерпани в конфликта с Иран (където една ракета Tomahawk струва над 1,5 милиона долара), капацитетът на Вашингтон да защити Тайван в Индо-Тихоокеанския регион ще бъде критично компрометиран. Този сценарий, според Асоциацията на полупроводниковата индустрия (SIA), би предизвикал спад на американския БВП с над 11% и световен "икономически апокалипсис".

Единственият сектор, който регистрира категоричен ръст по време на събитията от февруари 2026 г., бе военно-промишленият комплекс. Индексите на отбранителните компании (като S&P Aerospace & Defense Select Industry) отчетоха скок в очакване на колосални правителствени поръчки за попълване на арсеналите. Това създава мощен лобистки натиск във Вашингтон за поддържане на конфликта като двигател за реиндустриализация на военния сектор.

Заключение: Краят на монопола върху силата

Събитията от февруари 2026 г. – от разрушителните въздушни удари по Линията на Дюранд до апокалиптичните експлозии в небето над Техеран, Манама и Доха – доказват окончателния провал на концепцията за "ограничена регионална криза". Войната Афганистан-Пакистан и конфликтът Иран-САЩ са две проявления на една и съща глобална трансформация: краят на монопола върху силата.

• Първо, доктрината за тотална въздушна хегемония на САЩ бе посрещната с брутална и ефективна асиметрична съпротива. Чрез решението си да удари директно американските логистични центрове в Залива, Иран превърна целия регион в зона на война, обезсмисляйки конвенционалните гаранции за сигурност, които Вашингтон предоставяше на своите арабски съюзници. Поставянето на крайна цел "смяна на режима" премахна всякакъв стимул за сдържаност у Техеран, отваряйки вратата за най-крайни действия.

• Второ, Афгано-пакистанският конфликт демонстрира как колониалното наследство, етническите разделения и съвременният "воден национализъм" могат да детонират ядрени сили. Разпадането на "стратегическата дълбочина" на Исламабад и навлизането в открита война с някогашните му проксита показва дълбоката криза в националната сигурност на Пакистан, усложнена от индийското обкръжаване.

• Трето, най-критичната точка на геополитическо сливане остава Белуджистан. Потенциалният срив на държавния контрол в Иран и ангажираността на пакистанската армия на западния фронт създават перфектната буря за възход на трансграничния сепаратизъм. Това би довело до фрагментация на ключови територии, застрашавайки директно мегапроектите на Китай и преначертавайки политическата карта на Южна Азия.

В крайна сметка, ангажирането на Запада в изтощителни конфликти в Близкия изток обслужва дългосрочните интереси на Русия и Китай, предоставяйки им стратегическо време и пространство за консолидиране на влияние в Украйна и Тайванския проток. Архитектурата на сигурност, изградена през последните три десетилетия, вече не съществува, отстъпвайки място на ера на жестока нестабилност, фрагментация и мултиполюсна анархия.

Иран налага блокада на Ормузкия проток

Един много добър анализ:

В геополитиката няма "братя по оръжие", има само временни съучастници, които чакат момента да те продадат за части.

Всеки си прави тънки сметки. А когато сметката ти стане твърде скъпа, „стратегическите партньори" внезапно откриват, че имат по-важни срещи.

Иран живееше с фантазията, че е част от велик анти-западен блок, че зад гърба му стоят Москва и Пекин като верни бодигардове.

Оказа се, че Техеран не е партньор, а бушон.

Функцията на бушона е да изгори, за да предпази скъпата техника (Русия и Китай) от късо съединение.

Тестът вече мина. Израел удари директно по иранска територия.

И каква беше реакцията на "стратегическите съюзници"?

- Русия изрази "загриженост" (дипломатически еквивалент на seen във Viber).

- Китай призова за "сдържаност" (превод: "Не вдигайте шум, докато товарим петрола").

- Индия се направи, че гледа в другата посока.

Никой не мръдна, нито изпрати самолети, нито заплаши с война.

Загрижеността е най-евтината валута в дипломацията.

Иран разбра по трудния начин, че в джунглата на международните отношения, когато си ранен, хиените не идват да те лекуват, а да те доядат.

Иран е без съюзници и без руска противовъздушна система

Русия го използва като фабрика за дронове. Китай го дои като евтина бензиностанция. Индия го изостави при първото позвъняване от Вашингтон. Израел го бомбардира, когато поиска.

----

Москва подписа "Договор за стратегическо партньорство", но в него няма клауза за взаимна отбрана (Член 5).

Превод от кремълски на български: "Ще ти продаваме оръжия (ако имаме излишни), ще ти взимаме дроновете (защото ни трябват), но ако те бомбардират - оправяй се сам. Ние сме заети в Украйна."

Системите С-400, за които Иран плати и се моли от години още пътуват. И вероятно никога няма да пристигнат.

Русия продаде С-400 на Турция, Индия, Китай, на половин свят, но не стигна до Техеран. Защото Москва балансира между Техеран и Тел Авив. А Тел Авив е по-полезен.

Израелската разузнавателна мрежа споделя данни, а тяхното лоби във Вашингтон е фактор, който Москва не може да игнорира.

Иран е доставчик на „Шахед" дронове за руската война в Украйна. Москва ги ползва, ребрандира ги като „Герань-2" и ги изстрелва по Киев. Иранската технология убива украинци, а Русия дори не признава публично, че дроновете са ирански.

 

https://www.facebook.com/piasachnik