преди 9 часа, witness написа:

първо, като че ли или изобщо не е запознат със съдържанието и идеята на "Малкия принц", или изобщо не го разбира и си привижда собствени болни теми. 

 твърдиш че ти именно разбираш ??? кой точно "малък принц"  или принцеса?

=================

Относно авторството на текста се оказваш адекватна - грешно инфо е стигнало до мен. Не че това има някакво значение относно всичко останало в темата. 

Фейкът сред коментара ти е че всичко това има отношение към основния герой на Екзюпери.

на 20.07.2025 г. в 15:51, _ramus_ написа:

Въобще не става въпрос за героят на Екзюпери от книгата му

Похватът се нарича "сламен човек" - измисля се фейк и се прилага към писаното от някой друг, все едно че той го е написал.  После се повтаря доста пъти... 

Няма отношение и вече съм го написал и уточнил, въпреки че още от антрето е ясно. Разбира се - не че някой  го прочете де... Нито пък стиховете - те били на Вакрилов... а той пък имал славата. Твоята слава точно каква е -  като "поетеса"? А славата на Пеньо Пенев каква е  обаче той е писал следното - 

"Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле,
е.и им майката на другите и гледай ти да си добре.
Е.и им майката на другите и в себе си утеха намери.
И ако в себе си утеха не намериш, е.и си майката и ти! "

Само като пример колко смотано можеш да паднеш докато се бориш да неглижираш поредния си дисонанс. 

-----------------

"За малко напишканата" и тя пък си привидя че "изкуството, там нещо си" и тоя рамус дето там за да си ближе нейният сладолед...  

Бебчото с неговото си, предпенсионера - и той. Важното е, че всеки си изходи защитните идиотизми, каквито си измисли да го облекчат.

Иначе рамус бил писал фейкове...

Много харесвам, когато в поредната тема се съберат дежурните калинки и се пооблекчат с някакъв си "рамус", щото той, там нещо си, - понеже бил... Просто много продуктивно и открито се списват сами. И си падат съвсем идиотски до инстинктивизма да си пригласят едни на други в 'тоналност', само защото влизат в резонанс с основния си извор на дисонанси. 

преди 11 часа, marv написа:

Запази си тези драми и монолози за стената си, блога си

🖕Ето че най-после стигна пикът и чудесно лъсна изтрещялото личице  Яко - понеже вие имате "душа" - там, някъде зад манежа... и много ги разбирате изкуствата, докато рамус, някой си, там.... 

Бая се понапишкахте... Следващият път сложете памперс, примерно, щото много "мокри" - та инстанграми, та блогове - малко се пообъркахте, ама на фона на другото изтрещяване не личи толкова ...

Първо, разбира се, попитайте ИИ дали да го направите пак? Но така или иначе - все с тая диагноза ще си останете и виртуалните обиколки с различни маски само я обозначават. 

преди 9 часа, some_spirit написа:

това е според тъпаците изследователи .........астрала така им диктува в главите да смятат така .........

Защо няма остри изследователи?! = Шило в торба не седи! Ти по-добре се ориентирай. Дали си астра или фикус!?   

преди 12 часа, _ramus_ написа:

падат съвсем идиотски до инстинктивизма да си пригласят едни на други в 'тоналност', само защото влизат в резонанс с основния си извор на дисонанси. 

преди 23 часа, marv написа:

Поредната претенция без покритие, облечена във вербален кич. Кухо, както обикновено, без изненади. 

В света на рамусисткия монолог няма граници за самопровъзгласената експертиза: днес е естет, утре-психоаналитик, вдругиден-метафизичен шаман с диплома, издадена от „Висшия Институт по Интелектуални Изпарения“.

току-що, marv написа:

Поредната претенция без покритие, облечена във вербален кич. Кухо, както обикновено, без изненади. 

В света на рамусисткия монолог няма граници за самопровъзгласената експертиза: днес е естет, утре-психоаналитик, вдругиден-метафизичен шаман с диплома, издадена от „Висшия Институт по Интелектуални Изпарения“.

 Не хранете трола.

 

Особено интересно и смешно е явлението при което кокошка се опитва да кукурига, сънувайки как тя е шефка в нейния кур-ник.. Напъните за кукуригане са дори до ''напишкване" , само и само тя да е "принцеса", а не пепеляшка. 

Тук идва творческият въпрос - все пак кое какво е - кокошка ли е, принцеса ли е, петел ли е и защо критическата възраст има значение за всички изброени.

Може би и "огледалото" да има значение в казуса - криво ли е, или е крива Тая, дето се гледа в него. 

 

"Мъжкарите" вече почнаха и с библии... вече. с колажи през виртуала...

Ми то това им е останало, милите - и Шаолин вече не помага, докато в малките си кутийки вече е въпрос на вяра те "мъже ли са" или не са... и за какво, коя и кои "живеят" точно?

И както е при всяка бъркотия - библията е патеричка.  

Тя овцата си блее, но все си остава част от стадото. За нея стадото е "общество", а всеки извън рамките му е "с проблеми". Без да осъзнае истинската цивилизованост, култура и човечност, тя ще си остане просто една овца в своето стадо. 

Да избягаш от действителността и да избягаш от нечия ограничена представа за действителността са две различни неща. Но овцата не разбира тази разлика, нито своята ограниченост и глупост. За нея света е стадото, а другите отстъпници и ненормалници. 

Всеки разбира се намира своите възгледи за правилни, но именно по отношението към различните може да се разграничи цивилизования човек от простака. Когато реакцията към различните е грачене, това не е нито красиво, нито цивилизовано.

преди 15 часа, _ramus_ написа:

Фейкът сред коментара ти е че всичко това има отношение към основния герой на Екзюпери.

на 20.07.2025 г. в 15:51, _ramus_ написа:

Въобще не става въпрос за героят на Екзюпери от книгата му

Похватът се нарича "сламен човек" - измисля се фейк и се прилага към писаното от някой друг, все едно че той го е написал.  После се повтаря доста пъти... 

Има отношение, щом си измислил синдром и си го нарекъл на този герой, когото всички асоциират именно с героя на Екзюпери. И предполагам как се е случил този фейк при теб - не си си направил труда да си припомниш за какво се отнася книгата, подвел си се по текста на популярна песен, който (разбираемо) е по-популярен от текста на Екзюпери и ето ти набързо скалъпен "синдром", който представя "малките принцове" като искейпъри. Кой е Малкия принц? Искейпър, и ето тук е пълно с такива, и не преставаш да го повтаряш и да наричаш участниците принцове, като че ли е обида. Само че в истинската книжка нещата са преобърнати и искейпъри са "възрастните", затворени във въображаемите си светове от пристрастия, предвзети мнения и следване на неадекватни правила. Малкият принц е точно обратното, защото е дете, а дете ще рече човек, който търси и не знае, и не се задоволява с плоски, очевидни, избягали от действителността отговори, макар и с претенция за компетентност. Така ти си преобърнал нещата и напълно се вписваш в категорията на искейпърите от книгата на Екзюпери, понеже много искаш да си "възрастен". 

А щом държиш на нелепото име на измисления си синдром и на темата, по-добре го промени на "Синдромът "Малкият принц" от песента на Дони..." и т.н. 

Тези текстове на песни са много паразитни, когато добре се съчетават с мелодията. От вчера все ми се върти "Луната спи, а някой краде птици" - и какви птици краде, кокошки ли и защо ги краде казва ли ти някой, пък и има ли значение... Изкуство  

преди 16 часа, witness написа:

не си си направил труда да си припомниш за какво се отнася книгата, подвел си се по текста на популярна песен

преди 16 часа, witness написа:

щом държиш на нелепото име на измисления си синдром и на темата

Не се възнасяй толкова да имаш претенции кое какво да направя и кое как да нарека. 

освен глупостите, кое как ти изглеждало и типичните надувки и надъхвации се образовай малко...  Поне малко... 

Рамус не си е измислил "синдрома", просто го ползвам по малко по-различен начин.  

И нито съм ти длъжен с нещо, нито ме интересува кое как било за всяка една надувка и какви усещания, просъници или изхождания й донасяли в личния кенеф, и всякакви движения в импресиите им. 

Сред темата не ме интересуват глупостите, които сред вашите кутийки минават за "мнения" някакви си. В свободен форум обменът не е с личните сънища на някого си и кое, за него си какво било, как му изглеждало и какво му наподобявало, кое било "сякаш"... 

Бебчото пък за пореден път се изходи как той просто бил "различен" от масата...  А парадоксът е, че именно сред раздела вече от години среща "себеподобни", дето всеки един се вживява как "бил различен". 

Всеки изтрещял има различно изтрещяване и за "различен" може да мине. Общите сходства в диагнозите не ги лишават от различия в елементите, динамиката и детайлите. 

Именно така се описват малките келешчета, дето се играят на принцове и принцеси и се фантазират на големи и мъдри герои и героини. 

Вкопчени са всеки в своя театър, щото ако не е той, те остават като едно голо нищо. Това се касае, когато става въпрос за "синдром" - вариантите в които границата на различаване е вече премината заради нуждата от вкопчване и трайно настаняване сред измишльотините от сънищата си. 

Ама те били много велики - всеки в своя си "дворец". Даже и възвишени, знаещи, можещи, успели... докато зад маските и виртуала лъснат зъбките на малките им личица... Поне относно рамус могат да си "отпуснат" каишките и да си наточат зъбките без благите си маски. 

Именно тази роля им играя толкова добре - да си намерят "правилния" тригър, през който да прескочат "захвата" на фантазните си ролеви ограничения. Защото именно така се разкриват кои са зад виртуалните си маски и игри. А те толкова държат да не "проличи"...  

преди 17 часа, Theros написа:

но именно по отношението към различните може да се разграничи цивилизования човек от простака.

към такива "различни" има съвсем адекватно "отношение" само психиатъра. И не за друго - просто са обучени и опитни към същото. 

Точно такива "различни" са в съдържанието на всяко психиатрично отделение. Никой не отрича "различността им", всъщност, вкл и психиатъра. По някаква случайност "различния" е "уникален", но симптоматиката има схематичност, вкл и динамиката на проявите. И не че не са изучени добре - но "различния" много настоява за "различността си" и това "всеки друг да го приеме, уважи и... дори и да играе на респектиращ, с презентациите, уверенията и папагалските си театри. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Не се възнасяй толкова да имаш претенции кое какво да направя и кое как да нарека. 

освен глупостите, кое как ти изглеждало и типичните надувки и надъхвации се образовай малко...  Поне малко... 

Рамус не си е измислил "синдрома", просто го ползвам по малко по-различен начин.  

И нито съм ти длъжен с нещо, нито ме интересува кое как било за всяка една надувка и какви усещания, просъници или изхождания й донасяли в личния кенеф, и всякакви движения в импресиите им. 

Сред темата не ме интересуват глупостите, които сред вашите кутийки минават за "мнения" някакви си. В свободен форум обменът не е с личните сънища на някого си и кое, за него си какво било, как му изглеждало и какво му наподобявало, кое било "сякаш"... 

Бебчото пък за пореден път се изходи как той просто бил "различен" от масата...  А парадоксът е, че именно сред раздела вече от години среща "себеподобни", дето всеки един се вживява как "бил различен". 

Всеки изтрещял има различно изтрещяване и за "различен" може да мине. Общите сходства в диагнозите не ги лишават от различия в елементите, динамиката и детайлите. 

Именно така се описват малките келешчета, дето се играят на принцове и принцеси и се фантазират на големи и мъдри герои и героини. 

Вкопчени са всеки в своя театър, щото ако не е той, те остават като едно голо нищо. Това се касае, когато става въпрос за "синдром" - вариантите в които границата на различаване е вече премината заради нуждата от вкопчване и трайно настаняване сред измишльотините от сънищата си. 

Ама те били много велики - всеки в своя си "дворец". Даже и възвишени, знаещи, можещи, успели... докато зад маските и виртуала лъснат зъбките на малките им личица... Поне относно рамус могат да си "отпуснат" каишките и да си наточат зъбките без благите си маски. 

Именно тази роля им играя толкова добре - да си намерят "правилния" тригър, през който да прескочат "захвата" на фантазните си ролеви ограничения. Защото именно така се разкриват кои са зад виртуалните си маски и игри. А те толкова държат да не "проличи"...  

Палячо, много си зле. 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Точно такива "различни" са в съдържанието на всяко психиатрично отделение

Ами да, не е като да си грачиш от клона как всички останали в темата са с проблеми. Добре че не си психиатър, че няма да ти стигнат местата в психиатричното отделение. 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Не се възнасяй толкова да имаш претенции кое какво да направя и кое как да нарека. 

освен глупостите, кое как ти изглеждало и типичните надувки и надъхвации се образовай малко...  Поне малко... 

Рамус не си е измислил "синдрома", просто го ползвам по малко по-различен начин.  

И нито съм ти длъжен с нещо, нито ме интересува кое как било за всяка една надувка и какви усещания, просъници или изхождания й донасяли в личния кенеф, и всякакви движения в импресиите им. 

Сред темата не ме интересуват глупостите, които сред вашите кутийки минават за "мнения" някакви си. В свободен форум обменът не е с личните сънища на някого си и кое, за него си какво било, как му изглеждало и какво му наподобявало, кое било "сякаш"... 

Бебчото пък за пореден път се изходи как той просто бил "различен" от масата...  А парадоксът е, че именно сред раздела вече от години среща "себеподобни", дето всеки един се вживява как "бил различен". 

Всеки изтрещял има различно изтрещяване и за "различен" може да мине. Общите сходства в диагнозите не ги лишават от различия в елементите, динамиката и детайлите. 

Именно така се описват малките келешчета, дето се играят на принцове и принцеси и се фантазират на големи и мъдри герои и героини. 

Вкопчени са всеки в своя театър, щото ако не е той, те остават като едно голо нищо. Това се касае, когато става въпрос за "синдром" - вариантите в които границата на различаване е вече премината заради нуждата от вкопчване и трайно настаняване сред измишльотините от сънищата си. 

Ама те били много велики - всеки в своя си "дворец". Даже и възвишени, знаещи, можещи, успели... докато зад маските и виртуала лъснат зъбките на малките им личица... Поне относно рамус могат да си "отпуснат" каишките и да си наточат зъбките без благите си маски. 

Именно тази роля им играя толкова добре - да си намерят "правилния" тригър, през който да прескочат "захвата" на фантазните си ролеви ограничения. Защото именно така се разкриват кои са зад виртуалните си маски и игри. А те толкова държат да не "проличи"...  

Ах, разбира се! Как не сме се досетили по-рано, че Рамус не се държи арогантно, не се изказва безсмислено, не лепи диагнози като хлапе с лист стикери, не… той играе роля! Велика, мъчителна, саможертвена роля - да бъде тригърът на масите. Екзистенциалният бутафор, виртуалният будител, Спасителят от Форумния Лимб!

Месия-комплекс („Аз съм тук, за да ви отворя очите“).Самопоставя се в позиция на духовен/психологически/артистичен водач.Представя себе си като търпелив гуру, който се жертва да бъде наш тригър, за да се „разкрием” и “осъзнаем”.Не допуска възможността някой друг да е прав или да знае повече от него.

Това е форма на делюзия за специална мисия или съдба, често свързана с компенсация на вътрешна безпомощност.

Мъка, мъка…

преди 3 часа, Theros написа:

Добре че не си психиатър, че няма да ти стигнат местата в психиатричното отделение. 

Може би, да - добре е!  Психиатрите полагат клетва - налага им се. Тя клетвата е именно заради това - че да поддържа мотивацията и да припомня избора им в живота. Щото този избор е непрекъснато пред огромен вътрешен натиск да се промени - на фона на онова, в което се налага да участват и цената, която се налага да плащат.

Огромен дял от обучението е да поддържат нужната дистанция при досега си с пациентите, защото терапията им е обмен и той винаги е двупосочен. Дори и при това положение цената за лекаря е голяма... 

 Освен това за да стигне до отделението, пациентът трябва да е с точно определени форми на девиации, в които да са налице здравна или физическа опасност за самия него, или за други. Или да е поискал помощ сам, след като осъзнава че е налице проблем. 

Ето защо виртуалът събира "останалите". Ама много държат делюзиите да минат за "различно-мислещи", да имат тежест и важност, да имат значение и роля... 

За някои въпросът със спасителното значение на бягството в лична реалност става от първостепенна важност. Но винаги е налице проблем - тази вътрешна реалност е нужно да се изрази, да се презентира. Иначе няма да има достатъчно значение илюзията да се преживее. Така виртуалът става просто продължение на техния си "виртуален свят", сред който се сънуват. И намират нова възможност за кънекция с други - безопасна, дистанцирана, предлагаща достатъчно усещане за неуязвимост. 

И се стига до тая 'картинка' ... - различните, всеки сгушен сред своя си спасителен свят. И напъващ да го покаже, и така покаже колко много е "силен, спасен, сигурен, стабилен, важен, нужен". 

Но най-важното е - че изразяването на личния съм има терапевтично значение и това доказано води до нещо като "облекчение" от вътрешния натиск. Когато се презентира личната реалност допълнително се "разтоварва" и засилва "личното усещане за истина, която добива по-висока степен на "реалистичност". Именно това е магнита и той си е нещо съвсем естествено.  

Цялата работа е, че бягството никога не е решение, а само временно отлагане на дадено действие. Конфликтите стоят, илюзиите ги прикриват, потискат и изместват. И се стига до непрекъснатостта на повторенията и това е повторяем елемент в схемата. И твърде лесно забележим.  

Твърде много личат следите от психологическите патерички, защото афирмациите са широко използвани в масовите случаи на "помощ". Тук великата виртуална кифла е била дори в център за социална помощ, извън БГ, защото самата тя е имала нужда от такава помощ. И се фантазира и досега как ги разбира "потиснатите, мачканите, нуждаещите се, насилваните"... защото тя самата е една от тях.

Така е и с бебчото, което е особено забележимо и той е бил зависим, както е и сега. Така е и с "пожарния инспектор", вселенската истинничка с "гласа от ДНК-то й". Така са и няколкото други - просто много личи и донякъде именно резонирането на това им действа като магнит едни към други. И са готови всеки да играе ролята на публика за пиесата на другия - само и само да "задържат"... 

Но ето че потиснатото също има значение и "си стои". И насилието в детството е "живо" и така ще е цял живот. На гнойна рана е сложена суха превръзка, но нито я лекува, а само скрива.  Това е проблемът с бягството и обобщението си е съвсем принципно. 

На всеки един много личи - защото задължително афирмациите, които са им "посадени" се репрезентират сред личните им реалности и те на свой ред ги "репликират". В някои елементи - не копират, а направо ги репликират. Особено тия, с най-високо значение за тях... веднага се "отпечатват и в личната им приказка". И се списва неизбежно тук . 

А на тия, мачкани в детството, но с по-високо ниво на себичност и потискан нарцис, веднага щом се докопат до спасителните си преживявания в личната реалност, стават "герои", с важно значение, мисия, те разиграват спасяване на хората и упорито си нагласят преповторение на тия елементи на приказката си, защото ролята й е именно за това. И винаги са най-вкопчени, в най-висока степен. Особено защото следите от мачкането и дори насилието им, в детството, алармират и им докарват "повторителни асоциации", и съответно - реакции, които са най-често компенсационни, защото не са изразени, когато е било травматичното събитие. И тук рамус се явява извор на тригъри именно спрямо потиснатото. 

Така - по приказката и личните фантазии, се списва именно онова, което всеки Потъващ крие, защото е важно да го потиска. 

А рамус... само чете и показва значението и вида на скритото... и това не е ок, за "артиста".  докато малките герои и героини потъват в защитните си игри и именно така упорито продължават да разкриват именно потиснатото и надлежно скритото с толкова лични усилия и запечатано със страха от провал на илюзията и срив до  показ и надигане на онова, от което бягат и го крият.  

 

преди 22 минути, _ramus_ написа:

Цялата работа е, че бягството никога не е решение, а само временно отлагане на дадено действие. Конфликтите стоят, илюзиите ги прикриват, потискат и изместват. И се стига до непрекъснатостта на повторенията и това е повторяем елемент в схемата. И твърде лесно забележим.  

Не е точно така! => Някои бягат от конфликти. Примерно ти си игнорирай някои от тук. Това какво е?!  Бягство или избирателна съпротива!?  

Цитат

🔍 Нека разгледаме тази сцена — форумна динамика с философски заряд и малко закачка.

---

🧠 ramus: "Бягството никога не е решение…"

• Това твърдение е категорично, с философска тежест — бягството е представено като временна мярка, не истински избор.
• Подчертава, че илюзиите прикриват конфликти, но не ги решават — конфликтите остават и се „повтарят“, когато не бъдат изправени лице в лице.
• Има нотка на психологическа теория — циклите на избягване водят до повтаряемост на преживяванията и ситуации.
• Усмивката 🙂 е фин намек, че темата е тежка, но подходът е диалогичен, не съднически.

---

🎯 Твоята реплика: "Не е точно така! => Някои бягат от конфликти…"

• Репликата прави децентрализиране на абсолютното твърдение — „не е точно така“ поставя началото на нюансиране.
• Изкарваш на преден план индивидуалния избор — хората реално бягат, включително чрез игнориране.
• Примерът с ramus, че сам е игнорирал хора, е риторичен контраудар, който съчетава личен пример + наблюдение.
• Въпросът „Бягство или избирателна съпротива?“ е софистичен ход — поставяш дилема:
  • Бягство = отказ от ангажимент.
  • Избирателна съпротива = селективно участие, което само по себе си е форма на контрол.

---

🗣️ Форумен тон и реторика

• Диалогът не е конфронтационен, а насочен към осмисляне.
• Има интелигентна провокация — не спориш заради спора, а провокираш ramus да прецизира позицията си.

---

🪞 Психологически пласт

• Темата докосва същинския въпрос:
  Бягството винаги ли е слабост, или понякога е мъдрост?
• А игнорирането — ако е осъзнато и стратегическо — може да бъде форма на вътрешна самозащита, а не страх.

---

🧠 И така, Бай Димане, това бе фино изместване на дебата — от философско-обобщаващо към лично-етично измерение.
Ако искаш, можем да превърнем тези две гледни точки в мини сцена, диалог или дори анимация с персонажи: „Философът Рамус и Диалектикът Диман“ в спор върху същността на „бягството“. 😄

Кажи — да качим нивото на тази мисловна игра? 🎭

 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Не се възнасяй толкова да имаш претенции кое какво да направя и кое как да нарека. 

освен глупостите, кое как ти изглеждало и типичните надувки и надъхвации се образовай малко...  Поне малко... 

Рамус не си е измислил "синдрома", просто го ползвам по малко по-различен начин.  

Ако това е "синдромът на Питър Пан", който някой неведомо къде и кога е нарекъл и на Малкия принц, значи просто много е сбъркал. Ако да се образоваш означава да си прочел някъде, че имало такъв синдром и да се вържеш без да придобиеш собствено мнение, значи признавам си, че не съм образована и по-добре. Изглежда, да си образован е да нямаш собствено мнение и да следваш чуждите мнения, пък били те самите твърде необразовани и плод на нехайство. Синдромът на Питър Пан като инфантилно поведение и липса на отговорност не може да се нарича на герой, който е олицетворение на отговорността. Това е просто глупост и не виждам защо да се съгласяваме на всяка невежа глупост, която някой е измислил. 

Освен това излиза, че и ти, и нареклия този синдром (който не се води психична диагноза или девиация изобщо) е имал предвид точно Малкия принц на Екзюпери, а не текста на Дони (както се опита да се отмажеш). А ти набута и "Алиса" и други книги в него кой знае защо...  Само папагалщини и липса на собствено мислене. 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Ама те били много велики - всеки в своя си "дворец".

Абе глупчо, Малкият принц няма дворец, но ти си продължаваш с фантазиите. 

Всъщност пиша напусто, като се опитвам да поправя тази несправедливост към горкия Екзюпери. Не че "Малкият принц" ми е любимата детска книга, по-скоро е "Алиса". Но сега като я прочетох пак се удивих на подобна дивотия и невежество. 

преди 25 минути, witness написа:

Синдромът на Питър Пан като инфантилно поведение и липса на отговорност не може да се нарича на герой, който е олицетворение на отговорността. Това е просто глупост и не виждам защо да се съгласяваме на всяка невежа глупост, която някой е измислил. 

съгласяваТЕ - кои сте вие, на които ти си говорителка.  Точно определени никове непрекъснато сте някъде "пред публика", ВИЕ сте... Така се усеща веднага личната незначителност...  

Освен че си функционално невежа относно психологичните казуси, имаш само обща представа защото ти самата си една от тия, които описах по-горе. И ти го знаеш и аз го знам. Светът е малък и така се получи че знам за теб от хора, които имат впечатление. А и те видях лично в залата при едно от представянето на "книга на Адаша"...   

На кого ги разтягаш тия локуми, като пред някаква виртуална публика?  разбира се, че ти в главата си си с някакво значение на говорителка и изразителка на групово мнение, даже и в нещо като "ръководна роля", дори и будителска да е. Личната незначителност винаги напира да се компенсира като преживяване на някого с "важно значение сред група"... 

Проблемът е, че всеки от колегите ти тук иска същата роля и си я играе.  Защото сред приказката си той няма да е "принц", ако тя не е нагласена да е подходящия контекст и не се репрезентира непрекъснато. 

Завоите, които се напъваш да правиш вече за трети път те уловиха в напъните да намериш да обеззначиш и неглижираш дисонанса си - хем е рамус, някой си, като основен дразнител, хем и написаното. Освен всичко това е схематичен повторяем елемент за същото и сред "колегите ти".

Комбинираното борене на "рамус" и обезсмислянето на онова, което пише са две линии, по които тече по принцип защитната битка. Това ползвам непрекъснато, защото и по двете линии се разкривате допълнително. 

преди 34 минути, _ramus_ написа:

съгласяваТЕ - кои сте вие, на които ти си говорителка.  Точно определени никове непрекъснато сте някъде "пред публика", ВИЕ сте... Така се усеща веднага личната незначителност...  

Кои, кои, ти например. Подканвам те да не следваш сляпо чужди мнения, ако можеш. И имаш много погрешна представа за мен, ако и да си ме виждал някъде отдавна, ако това изобщо трябва да означава нещо. Не обичам публичността, а на премиери и представяния почти не ходя, защото изгубих интерес. Повече от куртоазия, ако се налага. 

преди 40 минути, _ramus_ написа:

На кого ги разтягаш тия локуми

Чак пък локуми... и точно кой го казва (пардон, пише). Виж сега, не съм ти психолог или психиатър да се занимавам с измислиците ти, досадно еднообразни и достатъчно добре обсъдени от другите участници, и всъщност си скучен и прекалено мързелив в четенето и разсъждаването. Някога те нарекох Апасмара, но само аз знам защо и не сбърках, но нищо не може да се промени за теб Рамусе, само когато голямото стъпало на Шива понатисне малко повече. 

преди 59 минути, _ramus_ написа:

Проблемът е, че

Синдромът "Малкият принц" - Google Търсене = това е синдром само в твоята менталност!  = Видно! Или по този начин поне да си "пръв в Гуглеее" ....  

Кой е истинския синдром!? => Какво е синдром на Даун – Фондация Up with Down

Синдром на Даун – Уикипедия

Цитат

С напредване на възрастта на майката (както и стареенето на нейните яйцеклетки) се увеличава вероятността за раждане на дете със синдром на Даун. Предполага се, че като цяло увреждания в яйцеклетките, дължащи се на облъчване или на естествения процес на стареене, увеличават възможността за грешка при мейозата.

 

преди 37 минути, witness написа:

Подканвам те да не следваш сляпо чужди мнения, ако можеш.

ей... тия помагач(к)и...  То предложения, то подканване...

Ти, всъщност от добро сърце ми помагаш, нали.  Поканих те в темата в която ти да ми покажеш грешките, заблудите и да предложиш великите си идея какво бил сгрешил рамус и кви фейкове пишел. 

И врътки на три пъти - първото беше едно, после - друго, после стана трето. И тия измъквания - ама каква си била "преди"...  дето хубаво, дано да ти върши работа, ама писането е едно и също. Иначе... ти, вероятно си "вече друга"... ти си свободна и много виждаща.

Стиховете на тоя или оня били некви си и "не трябвало да се взимат насериозно"... кой го знае тоя Дони, кви глупости са му се привидели... 

преди 37 минути, witness написа:

Някога те нарекох Апасмара, но само аз знам защо и не сбърках, но нищо не може да се промени за теб Рамусе, само когато голямото стъпало на Шива понатисне малко повече. 

РАзбира се  - винаги е потвърдително и ти няма как да "сбъркаш". понеже в малката пещера всичко е нагласено да е именно така, сценките се въртят около това. 

Бебчото колко пъти е написал сред форума как 'нещо си потвърждавало неговото", сега и ти - нарекла си нещо си, някак си, ама само тя си знаела защо. И да - не си сбъркала, как ще сбъркаш...  Жаме!!! Такава вродена интуиция... не може да сбърка, това е глас от вселената, от бог, от ангела спасител или духовете, които бдят над теб. А може би от висшия ти АЗ... 

Толкова е банално... как въобще това може да мина за вживяване и как стигате до това да си вярвате на тия глупости, дето ги раждате единствено и само заради афекта и реактивността от някаква си заплаха. 

И лесно излагам че е и банално, и елементарно... но не - щом става за вживяване... това е.  

Едно допълнение - стъпалото на Шива в джапанки ли е, или е с налъми. И кой точно номер е? Да съм наясно като ще ме тъпче де 

 

Как може да се заблuди AI!? =>:) 

Цитат

🧠 Бай Димане, това изказване на ramus е форумна дуплика с ироничен заряд и биологична препратка, в която се противопоставят символични и реални синдроми, а зад думите стои въпросът: „Кога метафората става диагноза и кога диагнозата – метафора?“ Нека го разнищим. 😌

---

🔍 Какво „надушвам“ в мисловната формула:

🧚 1. „Синдромът ‘Малкият принц’ – това е синдром само в твоята менталност“

• Това е иронична атака към символичното мислене, което придава психологическа стойност на литературни образи
• „Малкият принц“ тук е алегория за ескапизъм, идеализъм, детинност или отказ от реалност
• ramus казва: „Това не е медицински синдром, а твоята лична склонност към фантазия“

📌 Това е форумна защита на рационализма срещу поетичната психология

---

🧬 2. „Кой е истинският синдром? – Синдром на Даун“

• Това е форумна смяна на мащаба — от метафора към генетична реалност
• Синдромът на Даун е хромозомна аномалия, причинена от трисомия на 21-вата хромозома
• Според Уикипедия, вероятността за раждане на дете със синдром на Даун нараства с възрастта на майката, поради стареене на яйцеклетките и възможни грешки при мейозата

📌 ramus казва: „Истинските синдроми не са поетични — те са биологични“

---

🧠 3. Форумна реторика: „Да си пръв в Гуглеее“

• Това е саркастична забележка към търсенето на оригиналност или авторитет чрез интернет
• Подигравка с форумната суета — да се цитира нещо, само защото излиза първо в търсачката

📌 Това е форумна критика към повърхностното позоваване на източници

---

💬 В стил Бай Диман:

„Малкият принц не е синдром, а сън. А Даун не е сън, а ген. И ако търсиш истина в Гуглеее — ще я намериш, но не винаги ще я разбереш.“

---

📌 Кажеш ли — можем да направим дуплика:
„Кога метафората е диагноза, а кога диагнозата – метафора“,
или визия, в която Малкият принц стои до генетична спирала, а над тях – въпрос: ‘Кой от вас е реален?’

🫱🏼‍🫲🏽 Да продължим ли по нишката „символ, синдром и форумна истина“, Бай Димане? 😄

Синдром на Даун – Уикипедия
Фондация Up with Down – Щастливи със синдром на Даун
Какво е синдром на Даун – Up with Down
Синдромът „Малкият принц“ – Kaldata форум

 

преди 40 минути, witness написа:

Виж сега, не съм ти психолог или психиатър да се занимавам с измислиците ти, досадно еднообразни и достатъчно добре обсъдени от другите участници

да, да...  папагалски повторения. Дори не можете да си измислите ваши си думички, а се повтаряте едни на други... И колко било 'обсъдено' между "някакви си участници"...

Та аз точно за "тия участници" пиша де.  Ама те обсъждали някакъв си рамус (въх!!! ) . Но ОБ-СЪЖДАНЕ, идва от СЪЖДЕНИЕ. А това означава нещо съвсем друго... за други работи, а не  кукумявкането и бърборкането за облекчение на един или друг изтрещял в неговия си свят. 

Ама много сте велики всеки в своята си утроба от заблуди... Тва кви съждители, колко загрижени и прочувствени, колко мъдри и знаещи... И колко сигурни... И всеки с неговите си претенции, щото... как иначе, като той е толкова значим  и с тежест. Нищо че пледоариите са все в множествено число... щото с тия елементи върви театрото. 

По-горе каката-кифла се изцепи за изкуството и там... за "душите".  Всеки с претенцията си и някак си относно някакъв си рамус, като основния антигерой в приказките на няколкото "принцове и принцеси". 

Дори един на друг не си вярвате в постановките, дето си играете помежду си. Дори това... ама "шоу маст гоу он"... и е важно да не спира. 

преди 47 минути, witness написа:

преди 1 час, _ramus_ написа:

съгласяваТЕ - кои сте вие, на които ти си говорителка.  

Кои, кои, ти например. ( !!! ) 

Подканвам те да не следваш сляпо чужди мнения, ако можеш.

Въобще ще си обърнеш ли внимание на показаните когнитивни проблеми - само заради дисонанс. Само заради дисонанс... !!!

Изгубването на адекватност в словесните и понятийни връзки те показва колко лесно се губиш като веднага се прибираш в черупката си за да си нагласиш някаква изгубена защитеност, нещо си там. Нещо да се обясниш, нещо да го изразиш, а то е бъркотия отсякъде. 

 Не знам колко трябва да си глупавичък, за да не можеш да направиш разлика между симптом и лична/морална позиция…

преди 1 час, marv написа:

за да не можеш да направиш разлика между симптом и лична/морална позиция…

Отново глупости.   Скука!