Някой бягал, ама си търсил и публика. Много странен микс, а тук сме се били събрали все такива. И това ако не е уникална тема. Искейпърът не търси публика. Няма нужда и от аплодисменти. Ако той може да си създаде собствена реалност, в която да избяга, аплодисментите и признанието ще са там, като част от нея.. Когато някой търси признание, одобрение, приемане, това не е бягство, дори и възгледите да са в голяма степен фантазни и неверни. Това е по-скоро опит за позициониране в света. И тук вариантите са много

А в темата нещата са "аз реалистът" (т.е. авторът на темата рамус) и другите "искейпъри, фантазьори, фейкъри, папагали, непораснали деца, бебчовци, папагали" и к'во ли още не. Цялата работа е някой да се разграничи. Ама с бягство не се решавали проблемите, т.е. той си ги е решил, вече е в реалността, но ... явно нещо тази реалност му е неудобна. Защото е налице остра нужда да се дистанцира от искейпърите, а тя, дистанцията би трябвало така или иначе да си я има, ако той е действителността.

преди 22 минути, Theros написа:

Искейпърът не търси публика. Няма нужда и от аплодисменти. Ако той може да си създаде собствена реалност, в която да избяга, аплодисментите и признанието ще са там, като част от нея..

бебчо, докога с това невежество? Владиката не разбира от тия неща.  

Цитираното е фейк. То е имитация за някакво извеждане, но невежеството е това, което проваля напъна. 

Искейпърът винаги търси "публиката". Няколкото събрани на едно място сте чудесен пример за това. Малката черупка е чудесно място за скриване и бягство, но в нея винаги е самотно. Особено остро това става в дългосрочен план...  

Искейпърът винаги се усеща "неразбран", и основните му усилия е "да се представи в одобрителна за околните светлина. Именно с такава цел са подбрани контекста и маската на основния герой сред театъра. И той винаги е позитивен, добър, важен и сигурен...  

Освен това непрекъснатите напъни за валидация на личната истина като "обективна" подават допълнително бустер за "нуждата от кънекция", защото потвъждението чрез "другите" е важен елемент от самозаблудата. 

Проблемът е, че не се реализира такова потвърждение, но пък театъра е важно да се играе. До това довежда сделката "ти на мен, аз на теб", която толкова години играеш, например с "кукьото на конци". Взаимно се отричате, но повторенията са повече от нужни - и на двамата. Така е и с останалите. 

Всички чудесно знаят колко хора тук въртят театри и си играят филмите. На всеки е ясно, но точно за всеки от вас точно тук е мястото за неговите си фантазии и вътрешни игри. Няма как освен налудност да се окачествят кризите на революционера с демоничните деди, откаченостите на бакшиша от ДУпница, откаченяка с "астралите+", глупостите ти за духовните йоги и скоковете по висши сфери, периодичните десетгодишни залитания на пожарникарчето - и всяко залитане за него е "открих истината за реалността"... След толкова години дори се преситихте едни на други. 

Новият-стар образ тук е "каката", която се беше покрила  няколко годинки... Още има тук-там от никовете, които беше засуркала през "личните"  с обещания за "лични срещи", ама комплексари били... щото тя е с толкова нежна и широка душевност, явно...  докато лъжите, маските и лицемерието не лъснаха и тогава. 

Наивно и нелепо е всичко това да се маскира като 'различна гледна точка', както и че било 'дискусия'... А най-шантавото от всичко това е, че всеки от вас има претенция че именно това бил "реалния човек". А идентификацията на "реалния" с неговата си "реалност"... е чудесен лакмус за вътрешната бъркотия.  

Но все пак - тук си е манеж за налудностите на всеки, за да си изиграе приготвената сценка. И всеки от участниците е ок с това. 

Е - не всички.  

преди 4 часа, _ramus_ написа:

дето хубаво, дано да ти върши работа, ама писането е едно и също.

Ти да не си ме объркал с някой друг като уж си ме видял някъде, иначе не знам какво писане споменаваш, че и едно и също. Не че има значение, но последното си стихотворение написах през 2007 и оттогава нищо. Единственото явно е, че си измисляш "факти" от биографиите на другите, но щом така те кара, какво да се прави. 

преди 1 час, Theros написа:

А в темата нещата са "аз реалистът" (т.е. авторът на темата рамус) и другите "искейпъри, фантазьори, фейкъри, папагали, непораснали деца, бебчовци, папагали" и к'во ли още не.

Това са просто психологически проекции, той има нужда от тях. 

Не че ние сме длъжни да ги четем. 

преди 36 минути, witness написа:

Това са просто психологически проекции, той има нужда от тях. 

Не че ние сме длъжни да ги четем. 

Когато му отговаряте, наливате масло в огъня. Давате дозата допамин на марионетката наркоман. Разбирам, че и вие получавате своята доза, но така са програмирани марионетките. Програмирани от меми - идеи, поведения и реакции, които се разпространяват и вкореняват без нашето съзнателно съгласие. Те оформят какво ни дразни, какво защитаваме, какво атакуваме. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Искейпърът винаги търси "публиката". Няколкото събрани на едно място сте чудесен пример за това.

Ама нали и аз това написах.

преди 1 час, Theros написа:

Някой бягал, ама си търсил и публика. Много странен микс, а тук сме се били събрали все такива. И това ако не е уникална тема.

Поне ролята на палячо ти се отдава. Смесваш различни неща. Това, че и зад двете понятия могат да стоят общи причини, като например ниско самочуствие, съвсем не означава, че искейпърите търсят валидиране. Поне не сред социума. Нито пък, ако някой търси одобрение, това го прави искейпър. 

Всъщност, искейпърите много често осъзнават съвсем ясно, че светът в който бягат е измислен. Примерно електронна игра. И ако има валидиране, то е в играта.

А хазартът, алкохолизмът и др. зависимости в много случаи не са ли и те бягство от реалността? При тях валидиране има ли?

Реалности хората си създават масово. Да, при някои те са в по-голяма степен интегрирани със социалната реалност, докато в други случаи - не. В някои случаи това оказва влияние върху живота, в други - не толкова. И всъщност някой може да е много забллуден в едно или друго отношение и пак да се справя в живота си по-адекватно от много други.

преди 2 часа, witness написа:

Това са просто психологически проекции, той има нужда от тях. 

Не че ние сме длъжни да ги четем. 

Да, има нужда, за да не се разпадне. Винаги, когато се сблъсква със самостоятелно мислещ човек, който отказва да приеме една опростена, високопарна манипулация за прозрение, Рамус пропада в простащината, като циганин на пазара.

преди 2 часа, Theros написа:

общи причини, като например ниско самочуствие, съвсем не означава, че искейпърите търсят валидиране.

Ми... примерите, които се пишете тук, показват че "точно това означава".  

Клишето "ниското самочувствие" си е популизъм и в психопознанието нищо конкретно не означава, но относно комплексарите си е принципност в профила. 

преди 2 часа, Theros написа:

зависимости в много случаи не са ли и те бягство от реалността?

При тях валидиране има ли?

Зависимостите са едно от следствието на проблемните девианти. Всъщност това е генерален и много видим знак за бягството от проблемите, от Проблемните - чрез дрога и изменение на съзнанието. Искейпизъм, но с други средства. При такива състояния валидацията не е основното, защото такъв вариант на бягство е твърде кратковременен и е нещо като 'скок' с наркоза, докато "падаш". 

 

преди 2 часа, Theros написа:

И ако има валидиране, то е в играта.

ми не - в гейминга търсенето на "славата и признанието" е в комбинираната игра и "споделения гейминг". Интроверсията определя и проявленията. Но нуждата от "другите" си остава, с нея и самотността. Гейминга все някога свършва, иначе "свършваш самия ти". И следва празнотата... Едното преживяване се ползва за да я измести....

Всичките "колеги" правите същото тук, сред КАЛДАТА, не по-различно от това е "гейминга". това ползвам като аналогия с "приказките" - просто си доставяте преживяване и го правите със упоритостта и страстта на зависим геймър. Особено на моменти!!! Има огромни виртуални аналози на ФОРУМИ за геймъри - записват и си споделят моменти от гейминга си, състезават се, сравняват се - това е показване, споделяне, общности... А личния живот е "на канала", защото гейминга е точно бягство от проблемите му. 

С гейминга като зависимост - е като всяка друга. Изхвърляш се, за да потъваш, после идват "проблемите" и това няма разлика с "алкохолната зависимост". Но споделянето с други и вкарването им като образи в личната приказка си е просто част от всяко бягство. 

В общия смисъл общото е непрекъснатата нужда ДА СЕ ИЗРАЗИ и то в среда от "други". И че като се изрази това облекчава и спомага допълнително за преживяването на приказката. А с "другите" - рефлексиите от тях определят дали си сходен, резонансен... или пък не. 

Сред калдата по приказки нямате никакво сходство, но се усещате като 'сходни' именно по искейпинга - всеки в неговото си, но няма проблем в сделката - вие на мен сте публика, аз на вас. Дори и когато въобще не е налице - всеки от вас ползва множественото число и знаците че се намира ПРЕД СЛУШАТЕЛИ, а той е нещо като говорител, презентатор, представител, даже изразител...  И това идва от нуждата все пак да е споделен, да търси сродни, сходни, докато играе в презентацията си. 
 

преди 38 минути, marv написа:

когато се сблъсква със самостоятелно мислещ човек

самостоятелно мислещ човек ... И пак  -'сблъсък'а  издава толкова много - само една думичка. 

 Оле-олееее, изтрещяването довежда до оглупяване, деца. Опитайте се по-спокойно. Ийзи, ийзи, донт уори. Внимавайте от зор да не се "напишкате" (пак). 

====================================

Деца, вижте само колко е знаково кои точно никове дойдохте в темата?  

Това е толкова добър лакмус и сте толкова отзивчиви, докато клюкарите и си драпате и дърляте по някой си рамус... чрез което това е единствения ви магнит за "резонанс", понеже става общ елемент, макар и като дразнител. 

В никоя друга тема не сте се разкривали толкова много. Това е направо "ударно" - толкова е компресирано и толкова точно, докато всеки се гърчи за да си запази приказката чрез борбата си за валидация се трепе да си я утвърди остро именно сред дисонанс. Всеки един, по своя си начин... докато всъщност се вживявате как "такова нещо няма" и рамус е гадняра, заядливеца, злобаря, слабака... 

То е като в аналогията - говорещо куче разсъждава на глас - "аз не съм, няма, и не може да има говорещи кучета, това са глупави измислици само на друго куче... " 

Честно, не очаквах подобен ваш подарък и съм ви много благодарен за което.   

Всеки е тук с различна мотивация. Аз казах, каквото исках.

Като изпляскаш поредната глупост, пак ще реагирам. Хайде, дерзай и успех в съчиненията.

преди 1 час, marv написа:

пак ще реагирам.

разбира се - всички мишчици-гризанки са така.  Реагират си, кво да правят. Иначе те са яки и много отворени, докато се сънуват на дракони. 

Понякога ми идва да ви съжалявам - точно вие. Толкова безпомощност, зад маската на силната, на можещата, на стабилната... като в капан, от който може само да се сънува колко сте велика. Но това е само мимолетно, предпочитам да се забавлявам - дори с глупостите и гърча. Поне така ви давам възможност да поддържате играта на "достойнство", докато редите защитните си глупости и измислици. Докато ако ви съжалявам... ви лишавам от това, а не е ок. 

Защото да сте в капан и само "да си реагирате" - не е достойно за човешко същество, което пледира да имало 'душа', макар че при пропадането е неизбежно.

Там в социалните програми и игрите на взаимопомощ се среща толкова насилие, толкова страдания, заварени... и остава само наркозата на афирмациите и надъхванията, повърхностни кърпежи на пробойните. Вместо сериозна работа - просто упойка и искейпинг... щото е по-лесно. А проблемът е, че така остава за цял живот и това е основния проблем на искейпинга - като всяко бягство от нещо, което винаги стои до нас. Като да избягаш от "задника си".  

преди 1 час, marv написа:

Всеки е тук с различна мотивация.

мнеееее - мотивацията е много повече сходна, отколкото "различна". Сред личната приказка може и да е различна, но защитните сработвания и отстояването й са сходствата. 

Иначе уверенията и декларативните изцепки, с които се манифестира сила, контрол, стабилност, умисъл, планиране... - всички са обикновен фейк извън същата лична приказка. Без значение от това всеки от вас, тук сред темата се изпражни да си ги утвърди чрез самоуверителни инжекцийки и образни нагласации. Като че така направо е цъфнал и вързал... (поне на ужким) . 

За протокола - големият проблем пред калдатската маска с мъжки образ беше разкриването с думичката "напишкване".  Въпреки настояванията и изцепките, ви познах по някои специфични положения от предишните контакти. 

А опитите да се държите свойски и да имитирате близост, поучителност и фалшивата загриженост... са повече от нелепи и са твърде неадекватни. Просто нямате шанс с тях и изборът им е точно 'реактивен', а не адекватен. Дори триковете ви с ИИ бяха само заради маскировката. 

Ще перефразирам един припев от стара естрадна песен на Данчето Христова:

"...Да бъдете друга вече късно е, къъъъсно е.. Отиват си годините... ", но отвътре страхът от отхвърлянето и самотата, старите детски рани... така и си стоят.

Никои афирмативни или искейпърски игри не водят до развитие и отработване. Всеки един тук от "реагиралите защитници" е пример за това... Толкова ярък пример. 

====================

И така - текстовете в естрадната музика не са само до примера с Дони и "Малкият принц". 

Относно бягството в личен свят и неговата обреченост много поети са го заложили в текстовете си. Веднага се сещам за два примера:

-група Мастило - припева:

"докосни ме и ела - в "двореца" (си) съм сама"...  

- както и Фанданго, в песента "Миг от приказка" -

"...нима не знаеш, че това е само миг от приказка, която ти сама си сътвори..."...

---------------

Дали всичко тук са само мигове от приказка или кадри от личния филм - това не променя нищичко по същество. Защото с филми и приказки... но въпросът е когато някой вече е изгубил границата и отдавна е превишил дозата. А това винаги бавно убива, докато се сънуват на велики, силни, можещи, специални, спасители, с важни и нужни на някого "послания"... докато са си в приказката. 

Сещам се още за нелепостта в един филмов откъс, от чудесен филмов пример. Сцената на Фродо и Амгъл, когато последно сред горящата лава Амгъл откъсна пръста за да вземе "великия пръстен" на силата... И падайки щастливо в горящата лава бавно се погуби... стискайки "своя прешъс"... 

Откровено казано не мисля че това е достойна съдба за човешко същество, което пледира за възвишеност, разбиране, осъзнаване, проникновеност.... само защото се е научило да играе и да се вживява във филма си с тия. Но съдбата не е карма... и щом друго не могат... това им остава. Ако можеха да са и извън филма такива - щяха да са и щеше да е съвсем друго написаното. 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Деца, вижте само колко е знаково кои точно никове дойдохте в темата?  

Това е толкова добър лакмус

Тези, които си пишем обичайно в този раздел. Лакмус е как за пореден път се вживяваш като някой, който е провокирал "точните хора" да пишат в темите му. Теми по които освен цитирани статии в началото, обикновено от автора няма нищо смислено. Но пък иначе многословието е налице - то също е показателно в случая. Толкова думи изписани за и към невежите...

преди 9 минути, Theros написа:

Тези, които си пишем обичайно в този раздел.

Бебчо, нелеп си душко. Недей се компрометира така примитивно, защото извън героичната ти възвишена приказка това е излагация. Едва ли владиката би харесал това.   

Според теб с тия думички наистина ли намери някакво облекчение... за да ги напишеш, за да ги породиш... 

Толкова други приказки изписахте - "няколкото Обичайници за този раздел"... облекчи ли се някой, нещо промени ли се за някого... ...  

Ти ми ги пишеш отдавна тия повторителни и самооправдателни трели и какво ли не е било в тях - в битката за утвърждението и отрицанието в което попадаш сам. 

И какво от всичко това - годините минават, повторенията само се множат... И - нищо. Едно голо нищо, бебчо. Голямата ти възвишеност е някъде сред филма ти... щото освен до повторения и игри на послания до нищо друго не те доведе през годините. 

И какво - така доживот ли? като щастливия удавник - бе давим се, ама сме преживели и даже сега "съм по-силен, по-можещ, по-сигурен, по-стабилен"... Та колко пъти си писал основните си стожери и колко личат афирмативните схеми в тях... И миналото ти на зависим и 'зависнал"... 

Докога според теб ще е така? Владици, Управители, духовни йоги и послания сред виртуала - да задържиш някак си красивата си приказка, направена с толкова труд и глътнала и поглъщаща толкова ресурси... 

Отгоре на всичкото цялата схема я играеш на презентатор като "хапче за щастие", за спасение, за цел, за "намиране"... само за да я задържиш по-здраво и вкопчено за себе си, я предлагаш като "спасение" и за други, само заради личната си заблуда... 

А лицемерието на няколкото себичници като "обичащи, разбиращи, съпричастни"... добри, помагащи... е само роля,, бебчо. само роля е, защото в заблудата си си готов дори и на това да замъкнеш и други в същия батак, в който си самия ти... Ти и няколкото "подобни". с уверенията колко спасително е това, щото го играеш на такова за теб самия. 

А парадоксът е колко е важно да играеш на осъзнат, на знаещ, на можещ, на успешен и уверен че "именно това е начина", това е истината, това е "правилното"... и че ти си тоя, дето го знае и го може. 

Години наред кукльото на конци лъжеше себе си през огледалото на темата си колко е велик  медитатор, каква многогодишна практика имал, как ги "знае" будистките истини, само защото много запалено, упорито и дори маниакално повтаря това ( на себе си) и влачи ежедневно каквото докопа през виртуала, за да поддържа стабилността на приказката си. 

И всичко за какво - минал и заминал вече будизма... сега вече бил детерминист"...  И си достатъчно интелигентен за да забележиш... и сякаш нищо - пак си играете на същата повторителна игра, в която всеки си утвърждава филма си през другия. 

Минаха и заминаха двуцифрено число годинки... и само повторенията се множат, докато схемата си остава една и съща. Той ще стигне до пенсия и тепърва в нея кризите ще се засилят, щото още от сега го натискат карастанчовите и ги държи на дистанция именно с тия си игри. 

А после, нататък?....

<<<Нима не разбра че това е само миг от приказка, която всеки сам си сътворява>>> А един ден дори и приказките свършват. Като за Амгъл - там в лавата... 

Колко малку им трябва на някои за да изпишат един куп глупости. 

А колко много ум ли трябва на "умниците" докато си влачат приказките по виртуала с надеждата "може да помогне на някого, да се заинтересува сериозно..." Щото те са възвишени, с много ум, чисти мисли, разбират ги вселенските закони, красотата и божествените работи... 

Бебчо, миличък. Душичка си!  

"Свидетелката" днес толкова се изчанчи, че чакам Шива да ме настъпи с неква джапанка, дето даже и самата тя не знае кой номер носи въпросния. Но пък светнатата дето " била вече друг човек'' ми дала име... и тадааам - оказало се "много вярно". Нищо че било от индуистка легенда

"каката" пък "сама си решавала кога да реагира"...  Което е нонсенс, но тя си е умница и е загрижена за рамус, докато се изпражнява да го анализира и обяснява на публиката в главата си. 

кукльото и той... другите са заблудени от илюзията за свободната си воля. Само той е светнат, осъзнат, заедно с някакви си "детерминисти". Добре че е така, щото именно от това му олеквало, докато ще променя света и ще прави нов ред, ново образование... 

Въобще - сладурчета!   И да - умници са всички. Даже и алтруисти. Наужким, но що да не. 

преди 8 часа, _ramus_ написа:

А колко много ум ли трябва на "умниците" докато си влачат приказките по виртуала с надеждата "може да помогне на някого, да се заинтересува сериозно..."

Така е, ние сме сериозни хора, отговорни и с будна гражданска съвест. Дори тук във форума през повечето време. Докато ти... Нищо, в следващите прераждания ще се оправиш, а ние пак ще сме наоколо. Така че свиквай. Виж, в това отношение сме с едни гърди пред теб - вече ти свикнахме с глупостите, въпреки че не ги одобряваме. Докато ти не си адаптивен и трудно приемаш реалността такава, каквато е, а не каквато ти се иска. Точно по темата си. 

преди 1 час, Theros написа:

Така е, ние сме сериозни хора, отговорни и с будна гражданска съвест.

Даааа, разбира се, колкото и тиквите летят на запад, а лалетата пеят в хора на Луната... 

преди 1 час, Theros написа:

сме с едни гърди пред теб

Браво бе - вие имате по няколко ли? (гърди). Да не би да са ти пораснали - нещо от Чернобил... Мисля че в това отношение само "каката" има 'преднина' от този тип. 

Но е весело как дигиталните призраци и сенки имали "гърди" и какво точно значи "напред" - разкажи сред правилния раздел какво друго си имат... Оня пациент с "астралите+" направо ще откачи, но няма как да развали веселото. 

Освен това е типично за комплексарите да СЕ мерят "кое е по-напред" и точно те, разбира се, винаги са в предните позиции...  

В този смисъл - владиката Иларион те чака "някъде напред", и мнооооооого нагоре в светлите ти мисли. И да си спомниш, че само с неговия шут отзад можеш да подскочиш към висшите ви сфери. Кво ще правиш там... не знам дали има място за комплексари, но ти си сънувай щом ти носи радост - патеричките са за това. 

преди 1 час, Theros написа:

Точно по темата си.

"...В ДВОРЦИ от вятър и от облачен прах, тихо еееее

Живее там в СВОЯТА СИЛА и СТРАХ звездния малък принц... 

...Той не вижда в очите си НИЩОТО, вижда "залези и цветя"...

Там НА БЯЛОТО СМИСЪЛЪТ Е ОТНЕТ и е обречен на самота..."

---------------

да, бебчо - точно в правилната тема сме.  

Честно казано нищичко не разбирате от поезия - дисонансите направо ви трепят отвътре... "Възвишенците" се оказа, че са гола вода в тия работи... Но да - истинските работи не стават с фантазиране сред кутийка. 

преди 15 часа, Theros написа:

Тези, които си пишем обичайно в този раздел. Лакмус е как за пореден път се вживяваш като някой, който е провокирал "точните хора" да пишат в темите му.

Съвсем като Краля, който вярва, че има власт над всичко и всички във вселената, понеже им заповядва да правят каквото те и без това правят. 

преди 9 минути, witness написа:

Съвсем като Краля

Да се обадиш на Шива и да го попиташ кой номер джапанки носи - да знам колко силно ще ме настъпва. 

----------

По-големи и объркани като твоите последни глупости сред темата не беше писала скоро сред форума. Последните ти измишльотини по-нагоре са направо покъртителни и добре че въобще не си ги поглеждаш като ги изходиш. 

Не знам дали си "вече друг човек", но писането ти тук е едно и също и не показва каквато и да е "промяна" или развитие през годините. 

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Последните ти измишльотини по-нагоре са направо покъртителни и добре че въобще не си ги поглеждаш като ги изходиш. 

Защо, не знаеш ли откъде е този Крал? Или, хайде добре, Цар.

Не е моя измишльотина.

преди 19 минути, witness написа:

Защо, не знаеш ли откъде е този Крал?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Последните ти измишльотини по-нагоре

Ако искаш да си говорим и да общуваме, трябва да се научиш първо да напускаш утробата си с приказки. Едно от следствията на това е да се научиш да четеш и да възприемаш дори и да е дисонанс. Умения са и се усвояват. 

Това се нарича "ОБЩ-УВАНЕ". Нямам как, и няма как да имам, каквото и да е общо с преживяванията ти някъде в твоя личен свят. И не ми е работа да надничам или да се постановявам някъде в твоята кутийка, да резонирам на настроенията или чувствените ти вълнения и делюзии, хрумки или потребности. Не ти е работа и да ме каниш вътре, при положение че е нелепо и аз самия не го правя.

Написано е  - "ПО-НАГОРЕ" и визирах бъркотиите с измислиците ти относно "множественото число" и въпроса ми кои точно сте вие, на които се фантазираш като говорителка непрекъснато и по инерцията на папагаленето на същото от религиозните ви книжки. 

Същото правят и няколкото останали, които играят своя вътрешен театър на който те са на манежа пред някаква измислена от тях, виртуална публика. И е нелепо не само заради инерцията, навичността, а е главно особено когато става въпрос за сериозни казуси и някой е с претенциите че е сериозен, осъзнат и много ги разбира и тия работи.

Даваш уж знак за някакъв обмен, но дори не четеш. Ти принципно не ме четеш , рядко е дори на "диагонал". В мига на който попаднеш на дисонанс и тръгваш да изписваш реакцията си... Като че с това започва и свършва всичко, което ти е нужно. Но на мен точно те пък не са ми нужни (вече) и не ме интересуват, защото са си някакво си твое производно и не ми носи каквото и да е и няма как през тях да участвам в "общ-уване" с някого. 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Ако искаш да си говорим и да общуваме, трябва да се научиш първо да напускаш утробата си с приказки

Ама ти поставяш и условия. Т.е. общуваш само с тези, които доброволно се откажат от своя и влязат в твоя филм. Кой тогава не може да напусне зоната си на комфорт?

преди 10 минути, Theros написа:

Ама ти поставяш и условия.

няма общо моят филм с твоя. ОБЩО може да е само някъде извън двете. И то изисква усилие само за единия от нас. Искейпърът е толкова вживян във филма си, че за него има разлика само сред кой филм е и дали е неговият личен.  

Глупостите за "условията" не ги поставя рамус, нито ме интересува конфорта, защото аз съм подготвен да излизам и влизам без никакви съпротиви. Но ти и няколкото дечица - не сте. 

И ме напушва смях отново като почнете да си играете на "дебати" и дискусии - всеки в неговия си филм, да е сигурен и да си го отстои. Не че ме интересува, но простото списване на импресии резултира непрекъснато до нелепици и глупости. Щото мен твоя филм не ме интересува, докато ще общувам с някого. 

Общуването не е като ми кажеш твоя филм и аз да те приема и да се прегърнем завинаги, щото в него ще се намеря и аз самия и ще си живеем и ще си го "дялкаме" и споделяме. Всеки искейпър мечтае за "споделянето на неговата приказка от всеки друг", пък то е само въжделение.  От години се пробвате на това тук и ясно дори сами виждате колко е нелепо и няма шанс - дори едни други. 

Спри с глупостите и извъртането, ами виж КАЧЕСТВА НА АБСОЛЮТА... във философията това са основни положения.

Не ме интересува кутийката ти, нито ми е работа - като става въпрос за познание, това е много далеч извън мен и теб и всякакви филми и игри. Именно заради това то е толкова важно и ценно.  

преди 55 минути, _ramus_ написа:

Не ме интересува кутийката ти, нито ми е работа - като става въпрос за познание, това е много далеч извън мен и теб и всякакви филми и игри. Именно заради това то е толкова важно и ценно.  

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Ако искаш да си говорим и да общуваме, трябва да се научиш първо

на 25.07.2025 г. в 3:10, _ramus_ написа:

Не се възнасяй толкова да имаш претенции кое какво да направя 

и откъде е Краля не каза, щото как може някой да има претенции към ТЕБ за нещо си и да те пита без позволение. Но най-вероятно не знаеш.

Все ми е едно, че е посред други приказки. И в самото начало на темата да беше, няма никакво значение.

Моят прочит на "бягството" на Малкия принц, което при Екзюпери е доста отговорно завръщане при своята розичка, е в това, че всеки трябва да има ескейп- стая. Маймуната си прави гнездо на връх- дървото за да може да ескейпва през нощта от хищници. Дивакът се е скътвал в пещери за да ескейпва от саблезъбия тигър, морякът правил пристанища, където да ескейпва от бурите и къща, където да ескейпне със съпругата си и децата му да са на сигурно място като розичка под буркан.

Така че, хубаво е да имаш място, където да ескейпнеш, след като си се борил за важни неща и си много уморен, ранен и беззащитен.