преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Аргументът за свободната воля

няма такъв аргумент. Дали е свободна или дали е воля... не са аргументи. Философските казуси не са практични с нищо и никога не са били. Залитанията на разни заблудници, които ги ползват са си нещо естествено за тях. 

Едва ли някой се интересува дали въобще ти си разочарован или развълнуван. Все едно - невеж и изтрещял си тотално.

И докато се фантазираш колко ги разбираш "аргументите" не пропускаш да се изиграеш на това колко си важен щото си в центъра на малката си "планета". 

преди 12 часа, marv написа:

Трудно е да се разбере нещо

фантазьорчетата сред темата тук се изписват чудесно с няколко основни лакмуса. 

Единият повторяем от тях е заблудата че именно те са носители на истинската истина, на правилното... и при всеки дисонанс те подхождат със заучената схема - другите не знаят, те не разбират, това е сложен въпрос и няма как да схванат, нужни са условията които при мен са налице, а при тях още не са. Като им сведа правилната истина и им я обясня... току виж и те дошли в малката ми планета, която иначе за малкият принц е "цялата вселена". 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

именно това същото сляпо доверие в личните усещания подхранва и егоизма, агресията и други деструктивни човешки черти.

да -   магията на  заблудата, подхранва и твоята лична такава толкова години. Всъщност - въобще не е на "доверие", но клишетата са късата клечка на празните папагали. 

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

имаш същото право да откриеш най-добрата стратегия за справяне с живота, използвай своята уникалност.

Справянето с живота изобщо не ми е необходимост или цел. Ако има някаква съществена пречка или нещо истински необходимо за промяна, то е в мен. Но промяната е нормален процес, неизбежна част от живота и развитието, и не я разглеждам като проблем в смисъл на нещо нежелано, а като задача за разрешаване.

преди 2 часа, Theros написа:

Справянето с живота

може да означава много неща.  само защото и "живот" е в това положение. Пълно е с примери на "справили се" в едно, а не успели в друго.    Щото той... 'живота'... 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

фантазьорчетата сред темата тук се изписват чудесно с няколко основни лакмуса. 

Единият повторяем от тях е заблудата че именно те са носители на истинската истина, на правилното... и при всеки дисонанс те подхождат със заучената схема - другите не знаят, те не разбират, това е сложен въпрос и няма как да схванат, нужни са условията които при мен са налице, а при тях още не са. Като им сведа правилната истина и им я обясня... току виж и те дошли в малката ми планета, която иначе за малкият принц е "цялата вселена". 

Колкото по-настойчиво някой обвинява другите в илюзорна убеденост, толкова по-нелечимо сам се е вкопчил в привилегията на последна инстанция. Цялата ти конструкция е психологическа проекция, замаскирана като критика. Твърдиш, че “фантазьорчетата” си вярвали, че знаят истината – но не осъзнаваш, че това е точно начинът, по който ти заявяваш своята. Сякаш самото обвинение, че другият вярва в „правилност“, те освобождава от нуждата да аргументираш собствената си. Тук няма нито логически контрапункт, нито интелектуална скромност – само риторична хегемония, изразена с привидна дистанцираност.

„Малката планета“ на другите е вселена, само когато твоето его се почувства застрашено. И тогава, забележително удобно, всяко несъгласие става „дисонанс“, всеки аргумент „заучена схема“, а всеки стремеж към яснота – „психическа заблуда“. И точно тук е иронията - когато някой нарича всички останали заблудени, понеже имат мнение, той не разрушава илюзия, а просто подменя чуждата с по-егоцентричната своя.

Цитат

Страхотен въпрос, Диман — защото когнитивният дисонанс обикновено се свързва с дискомфорт, но всъщност може да бъде изключително положителен, ако се използва съзнателно. Нека го разгледаме:

---

🧠 Какво е когнитивен дисонанс?

Когнитивният дисонанс възниква, когато две или повече убеждения, мисли или поведения се сблъскват вътрешно, създавайки напрежение. Например:
„Знам, че пушенето е вредно“ ↔ „Но продължавам да пуша.“

---

✅ Кога дисонансът е положителен?

1. Когато води до личностно развитие

• Човек осъзнава несъответствие между ценности и действия → започва промяна.
• Пример: Някой вярва в здравословен живот, но се храни зле → дисонансът го мотивира да промени навиците си.

2. Когато отключва критично мислене

• Среща с противоречива информация кара човек да преосмисли убежденията си.
• Това води до по-зряла, балансирана перспектива.

3. Когато стимулира творчество

• Дисонансът между „какво е“ и „какво би могло да бъде“ ражда нови идеи.
• Много художници, писатели и философи използват вътрешния конфликт като двигател.

4. Когато води до етични действия

• Човек чувства напрежение между морал и поведение → избира да постъпи правилно.
• Това е основа на съвестта и социалната отговорност.

---

🔁 Пример от класическа психология

В експеримента на Фестингър и Карлсмит (1959), участници, които получават само $1 за скучна задача, я оценяват като по-забавна от тези, които получават $20. Защо?
→ За да намалят дисонанса между „направих нещо скучно“ и „получих малко пари“, те променят възприятието си — и това е адаптивна реакция.

---

✨ Заключение

Когнитивният дисонанс е като вътрешен трус — ако не те събори, ще те издигне.
Положителен е, когато води до осъзнаване, промяна и растеж.

Цитат

Психологическият резонанс — способността ни да „вибрираме“ с емоциите, мислите и енергията на другите — може да бъде изключително мощен инструмент за свързване. Но когато не сме внимателни, той може да се превърне в вреден механизъм, особено ако се отваряме към деструктивни влияния. Ето кога това се случва:

---

⚠️ Вредни прояви на психологически резонанс

1. Резонанс с негативни емоции

• Ако сме склонни към тревожност, гняв или страх, можем лесно да „прихванем“ тези състояния от околните.
• Това води до емоционално изтощение, особено при хора с висока емпатия.

2. Резонанс с токсични личности

• Когато сме в близост до манипулативни, агресивни или нарцистични хора, можем да започнем да приемаме техните модели на мислене.
• Това може да доведе до загуба на лични граници и самооценка.

3. Масова психоза и групово мислене

• В групи, където се насърчава фанатизъм, омраза или ирационални вярвания, резонансът усилва тези настроения.
• Историята познава примери, където масов резонанс е довел до насилие, войни и култови движения.

4. Резонанс с травматични преживявания

• При терапия или дълбоки разговори, човек може да резонира с чужда болка и да я преживее като своя.
• Това е особено рисково за психолози, терапевти и хора в грижещите професии, ако не се предпазват правилно.

5. Резонанс с страх и песимизъм

• Ако човек постоянно се настройва на „вълната“ на страх, той започва да привлича ситуации, които го потвърждават.
• Това е описано в Закона за резонанса: „Страхът привлича това, от което се опасяваме.“

---

🧘 Как да се предпазим?

• Осъзнатост: Разпознавай кога резонираш с нещо, което не ти служи.
• Емоционални граници: Не всичко, което чувстваш, е твое.
• Избор на среда: Обграждай се с хора, които излъчват спокойствие, доброта и вдъхновение.
• Енергийна хигиена: Медитация, дишане, природа — всичко, което те връща към себе си.

Цитат

Хаха, точно така — стресът е като апендикс: понякога те удря рязко, друг път си го носиш тихо и хронично, докато не избухне. И да, „енергията“ не е просто метафора — тя е реална, особено когато говорим за психофизичното ни състояние. Ето как да разпознаеш кога си в стрес, дори ако не си го осъзнал напълно:

---

🚨 Най-често срещани признаци на стрес

Категория	Признаци
🧠 Психически	- Мозъчна мъгла, разсеяност - Затруднено вземане на решения - Забравяне на детайли
😰 Емоционални	- Раздразнителност - Тревожност - Чувство за безнадеждност или вина
🩺 Физически	- Главоболие, мускулно напрежение - Болки в челюстта (бруксизъм) - Акне, храносмилателни проблеми
💤 Поведенчески	- Безсъние или прекомерна сънливост - Преяждане или липса на апетит - Злоупотреба с алкохол/никотин
❤️ Хормонални/сексуални	- Намалено либидо - Болезнен или нередовен менструален цикъл
🦠 Имунни	- Често боледуване, настинки, отпадналост

---

🧭 Слабо известни, но важни сигнали

• Скърцане със зъби насън — често несъзнателен отговор на напрежение.
• Болки в сухожилията и мускулите — особено в гърба, врата и раменете.
• Промени в кожата — акне, зачервяване, сърбеж.
• Намалена памет и концентрация — особено при хроничен стрес.

---

🧘 Как да разпознаеш дали е „остър“ или „хроничен“?

• Остър стрес: Внезапен, силен, но краткотраен. Например: изпит, конфликт, инцидент.
• Хроничен стрес: Постоянно напрежение, което се трупа с времето — работа, семейни проблеми, финансови тревоги.

---

💡 Малък трик за самонаблюдение

Всяка вечер си задавай:
„Какво ме напрегна днес?“
„Как реагирах?“
„Какво ми помогна да се успокоя?“

Това е като психическа хигиена — както миеш зъбите, така можеш да „измиеш“ и напрежението.

 

преди 2 часа, marv написа:

само когато твоето его се почувства застрашено.

 куку-клишенца... от "застрашените"... 

Дръжте се по-настойчиво към кръглите часове, какче. Часовника като се разстрои в механиката и кукувичките почват с фалша.

Дори и с ИИ-патерички душичката издъхва. 

преди 2 часа, marv написа:

понеже имат мнение

Делюзиите и ползите на девиантите не са "мнение". МНЕНИЕ - е понятие за друг свят, а не за малката им утроба. за тях - може да си е каквото си го преживяват, но това не задължава никого да сънува заедно с тях. 

преди 2 часа, marv написа:

той не разрушава илюзия

Да... илюзиите не могат да се "рушат" отнякъде. Който си ги създава, само той може да си руши или да си ги храни да го пазят. 

Личните тегоби в малките утроби на "принцовете и принцесите" не са акцента на темата. Въпреки това те непрекъснато си ги изразяват, с повторението на заблудите им колко са (ИМ) истински. Не за друго - защото за тях са си .  

СРАСТВАНЕТО между автор на ник и виртуалното му сънуване е най-простия белег за изтрещяване. И това за някои е само забавление, докато за други става най-достъпния им начин за психично облекчение. 

За искейпъра "фейковете" и "клишенцата" все са някъде при другите. Назовавайки неприемливото по този начин, то става лесно за отхвърляне. Така се защитава чистотата на собствената приказка от внасящи дисхармония елементи. За искейпъра те са "заклеймени" и "нямат" нужда от внимание... Нищо, че постоянно им обръща внимание заклеймявайки ги отново и отново. Така си мисли, че ги държи надалеч. 

А клишето всъщност е просто един отпечатък - думи, формула, сентенция или символ утвърдени във времето. Ако има ограничение то е в човека и невинаги при другия.

преди 24 минути, Theros написа:

Назовавайки неприемливото по този начин, то става лесно за отхвърляне.

принце, не се маскирай с "приемливости и отхвърляния".  

Защо ще ме интересува твоята приказка, е цялата работа.   Защо, след като си е само твоя и нито има място за друг, нито ми е важна с нещо? 

В това е цялата драма, бебчо - битката личната приказка да се представи като вселенска истина, само защото малките принцове и принцеси чрез приказката си се натискат да са нещо повече от бебчовци, скрити в малките си утроби. 

Виждаш че никой през годините не се заинтересува от владиката Иларион, бебчо. Всеки го вижда - просто минало и заминало... но не и за теб. Понеже не е ок да е "заминало" ти непрекъснато подгряваш с нужните ти повторения, обяснения, презентации, заедно с вживяване и убеждение колко е правилно, вселенско, възвишено и истинно... и колко ползи може да донесе на вселената, хората, планетите, живота... както прави и всяко от бебчетата като теб. 

Гуруто от Дупница е в същия свой сценарий , по същата схема. Той играе играта си на рефлексии като убеждава уж другите, а е преди всичко "себе си", колко е успял, с колко енергии разполага и как ги знае "божествените работи". 

В същата схема е и "де-терминанта" с легендата си за "будиста-пожарникар"...

Както и "какчето" с ИИ, дето аха... и да се "напишка".  Макар че тя е с малко по-различен профил... и диагноза...  и с напъните си с ИИ... 

И няколкото други "дежурни заподозрени принцове и принцеси". И всички те са на "нож" с рамус, само защото...  те са сред виртуала само и само да си угодят на щенията, мераците и карастанчовите. Рамус привлича негативизмите им и това още повече предопределя разкриването, защото малките им сърдити личица са надлежно прикривани именно сред "добрите и великите им сънища"

Всеки се бори чрез личната си приказка за внимание, приемане, одобрение, социална кънекция... само защото виртуалната КАЛДАТА предлага тази възможност, при това е 'бонус'.  А те точно от това имат нужда, точно така... 

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Защо ще ме интересува твоята приказка, е цялата работа.

Дали е цялата или само толкова се побира в мозъка/представите ти... Но пък, да, за теб всъщност е цялата. Другото са винаги клишета, фейкове, фантазии... 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

И всички те са на "нож" с рамус, само защото...

Само защото рамус се опитва да се играе важен, на вестител на истината, на изобличител. Е да де, но хората в един момент започват да усешат лъжата 

преди 2 часа, Theros написа:

хората в един момент започват да усешат лъжата 

Говорител ли си им, бебчо.

Защо всеки един от бебчовците и бебките толкова се напъва да е говорител на останалите? 

Защо му е нужна "групова подкрепа", бебчо? сещаш ли се? Ти нали си възвишен, говорител и представител си на духовни вселенски същества, с основен представител, дето не греши и е изразител на вселенските истини... ?  

Защо тогава ти е нужно да си групов изразител, бебчо? Защо и всеки от останалите толкова му е нужно? Нали всеки е в своята величава приказка и той е нея е толкова героичен, добър и значим... 

Как да си значим, бебчо... как да придадеш тежест на измислиците си - обобщително с наливки от текстове, които са "авторитетски значими"... С подборки на авторитетни и социално приети идеални концепции зад които е изключително удобно да се скрие всяко малко човеченце...

И така - големия комплексар рамус не са му нужни. Нито груповите му фикции, нито авторитетите, нито ИИ, нито балалайските ви напеви толкова години. Щото зад тях... няма никой. Големите и яките герои - като паднат приказките и... са нищо и никакво. И няма какво друго да са, след като те са "яки" само сред яките си фантазии сред малките си "утроби". Там те са яки, щото всеки и всичко си го нагласят както им е угодно, удобно и... да е сигурно за заблудата им. Ама едно, ама друго било, ама трети бил... ама бил/не бил като тях... - да, кой го интересува какво е сред 'бяло-черната ти кутийка", бебчо? 

В един коментар - ти си комплексар "като нас"... В друг - всеки бил "уникален" и рамус се ползва като "негативен контраст" с умните, красивите, мъдрите и възвишените вселенски спасители... Повторителните варианти на 'битки' и вселенски защитници на доброто, на висшето през нисшия рамус, дето е злобен, дето завижда на умните и възвишените... Според каквото заблудата иска, щото си се превърнал в бледа сянка, която просто й служи, нещо като доброволен роб - както е наркомана, за дозата си. 

Проблемът на синдрома на спасителя е - че не е имало кой да спаси Спасителя. Той затова е в такава роля - опитва да повтаря един свой несъстоял се сценарий... в опит да го прескочи. И така цял живот. 

Пълен провал са приказките, бебчо. За теб може да са утроба, извън нея те са пълен провал - за всеки дето ги е избрал да се скрие от ЖИВОТА. Няма как да остане бебето с пъпната си връв и да се върне в утробата докато е "велико, силно значимо, с парадната си нахаканост, зад която е празно като сред вакуума на космоса. 

Нов ШАНС за живот ( с фантазиите за прераждането) бленуват само тези, които са провалени в този... И не "как са в живота" в очите на другите... а в техния си провал... 

За развитие фантазират тия, дето са още "около нулата". За възвишеност - тия, дето са "под нулата"... Така се опитват да компенсират празнотата и "нищото, дето ги гледа в очите". 

преди 17 часа, _ramus_ написа:

СРАСТВАНЕТО между автор на ник и виртуалното му сънуване е най-простия белег за изтрещяване. И това за някои е само забавление, докато за други става най-достъпния им начин за психично облекчение

Рамус, изгубен в огледалния свят. Липсва гъвкавост и  умствените модели стават затворени и ограничаващи. От там и всички повторения на едно и също.

Няма “малки хора” - всеки носи в себе си потенциала да намери това пространство на яснота и дистанция. То не може да бъде наложено отвън, защото е вътрешен процес.

преди 15 часа, _ramus_ написа:

И няколкото други "дежурни заподозрени принцове и принцеси". И всички те са на "нож" с рамус, само защото...  те са сред виртуала само и само да си угодят на щенията, мераците и карастанчовите. Рамус привлича негативизмите им и това още повече предопределя разкриването, защото малките им сърдити личица са надлежно прикривани именно сред "добрите и великите им сънища"

Всеки се бори чрез личната си приказка за внимание, приемане, одобрение, социална кънекция... само защото виртуалната КАЛДАТА предлага тази възможност, при това е 'бонус'.  А те точно от това имат нужда, точно така...

Ти си изградил образа си чрез контраст… винаги „не като тях“. Но дълбоката нужда да не си „като тях“ те прави тяхно огледално отражение. Само че изкривено. Там, където някой се опитва да бъде чут, ти настояваш, че мълчанието е по-висша форма на интелигентност. Там, където някой споделя болка, ти твърдиш, че това е форма на слабост или манипулация.

Но зад цялата тази напластена интелектуална херметика стои едно просто нещо: страхът да не си невидим. Затова ти е нужен антагонист, за да се дефинираш чрез него. И затова така прилежно каталогизираш „дежурните заподозрени“, защото ако няма „тях“, кой тогава ще бъде „Рамус“?

До теб, който казваш „не съм като тях“:Разбирам тази нужда да се дистанцираш. Да се отграничаваш от онези, които наричаш тълпа, сънуващи, заблудени, търсещи внимание. Звучи като опит да се защитиш от нещо дълбоко разочароващо, може би от години. От обида, предателство, подигравка, или просто от усещането, че не принадлежиш.

Но точно в това се крие уловката.

Когато казваш „не съм като тях“, създаваш идентичност през отрицание. Ти не си себе си, ти си анти-другите. И колкото повече ги сочиш, толкова по-малко остава от теб.Това е стратегия на раненото дете, което си е обещало, че никога няма да бъде като онези, които го нараниха. И може би си го спазил. Но цената е самота, горчивина, и една постоянна битка с фантоми.

Истинският пробив не идва, когато победиш другите. А когато спреш да се нуждаеш да се различаваш от тях, за да бъдеш себе си.

Зрялата автономия не е в това да си нещо различно от тълпата, а да си нещо съзнателно въпреки нея. Мъдростта не се крие в отричането на човешката нужда от свързаност, разбиране, приемане. А в това да не ги заменяш с превъзходство, отчуждение и гордост. Има пространство отвъд този вечен дуел между „Аз и Те“. Там няма нужда от бойни позиции. Там започва истинското познание. За себе си, не за другите.

И ти можеш да стигнеш там.Но само ако си позволиш да си като тях - човек.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Говорител ли си им, бебчо.

Защо всеки един от бебчовците и бебките толкова се напъва да е говорител на останалите

Злоба, злоба, злоба от иначе порасналия рамус. Рамус вагинчото, да го кажа по-научно издържано. Та, вагинчо, за пореден път обръщам внимание колко малко ти трябва за да озлобееш. И понеже си тъп вагинчо, не можеш да свалиш напрежинието освен като опиташ да си отмъстиш с тонове епитети и просташки изказвания. И то срещу съвсем безобидни констатации. Явно вагинчо все още не е в достатъчна степен пре.... от живота, но има време. Тук номерът с фокуса навън, към другите минава, но само тук. И пак мизерията отвътре е видима за почти всички.

преди 2 часа, marv написа:

отричането на човешката нужда от свързаност, разбиране, приемане

която пледира за възвишеност, докато тя е само застинали мигове от непреживяно детство.

Проблемът не е в "човешките нужди", а че няма човешка нужда която да фантазира за духовното и да играе своята парадна роля сред виртуала как именно той е носителя. 

Човешките нужди от едно или друго когато са неглижирани и скрити зад въвишени и духовни приказки, си остават отново нужди. След като "нуждаещия се" не го интересуват и го е шубе, защо точно рамус трябва да е загрижения. 

Защо рамус трябва да го интересува "нечия нужда от разбиране и приемане" след като малките "принцове" са се отказали от тях само и само да живуркат сред фантазните си утроби. Е -  имали нужди... там в утробата уж се фантазират колко са добри, умни, красиви, успели, сигурни... а имали "нужди" от свързаности...  

В утробата със добри и щастливи сънища те нямали свързаност - та рамус точно това пише. Нямали свързаност, а много им трябва... И теми и форуми трябва да се превърнат в курсове по психична самопомощ, щото каката е работила в такъв център и самата тя е минала оттам. Минала и заминала... но тя е "майка" и защитничка на малките и слабите "в нужди". Пък то такива сред форума няма  Те са силни... големи, важни, независими и значими... "точно като теб". Пък ти си играеш на 'помагачка'... на някои си - типично си е. В психичното сценариите се повтарят в огледални роли, в напразни опити да се отработят някак. А то не става и остават  зациклените повторения и преживяванията в роли. 

Но бебчовците за да станат участници в курсовете сами играят на модератори, на ментори - именно защото трябва да признаят че имат нужда и точно такива потребности. А никога не биха посмели - това значи да си плюят на многогодишните хвърчилки и героични образи. Те ако имат куража да го направят - е половината път към това да го израстнат. Ама не могат, защото не смеят. Да са важни, големи и стабилни е много по-лесно да си го сънуват, докато отвътре ги тресе шубето и "нищото".  

Да си важна и загрижена е по-лесно като компенсация на несвършената работа отвътре. Щото и на теб не ти изнася да си признаеш - и заради това го играеш на 'помагачка', с патеричката на ИИ пейстовете.

Дори не можеш да си дадеш сметка колко личат ИИ-патеричките. Дори "колежката ти" със вселенските мании те разпозна веднага...  главно защото и тя самата ги ползва често ... 

преди 1 час, Theros написа:

Рамус вагинчото, да го кажа по-научно издържано.

така ли, бебчо - ми как стана толкова "научно издържан"? 

Сега ти какъв ще се имаш като контраст на "вагинчото" - ПЕНИСчо ли, като "научно издържано"? Сега владиката ще ти бие един шамар зад врата, че ти пада пердето макар и "прикрито" с типичното "има време" - там "вселенските закони'' цял тръпна от кармичните измишльотини на шубелиите и лузърите. 

Всички виждат, бебчо...  Браво на момчетооооо - направо 'свалих напрежението'... 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Но бебчовците за да станат участници в курсовете сами играят на модератори, на ментори - именно защото трябва да признаят че имат нужда и точно такива потребности. А никога не биха посмели - това значи да си плюят на многогодишните хвърчилки и героични образи. Те ако имат куража да го направят - е половината път към това да го израстнат. Ама не могат, защото не смеят.

....или не знаят!

Синдромът "Малкият принц", касае страхът от порастването. В това отношение си прав, че е свързано със страхът от проява на друг модел на поведение... апропо предпочита се удобството на познатото. 

А защо психолозите описват това състояние, този етап на развитие на личността, като синдром е разбираемо - психолозите поставят оценките си  като изхождат от парадигмата, че за поддържането на устойчиво общество са нужни емоционално зрели индивиди. Докато "Малкият принц" освен символиката на "бягство сред звездите" има и по-прагматичен вариант за символично описание- нежелание да се порасне, т.е. съзнателно или не, задържане на личностното развитие до нива на емоционална зрелост под тези на "възрастен"... 

Според емоционално заредените реакции, изписани, а и типични вече и за този раздел на форума, спокойно може да се даде оценка, че преобладават участници, които не са израснали този синдром и всъщност проявяват писмено поведение на инфант ... и то, независимо, че са достигнали отдавна физическата зрелост, точно поради задържането на процеса на достигане до емоционалната зрелост, това се отразява негативно и на процеса на достигане до интелектуална зрелост.

Не е кой знае какво предизвикателство да се направи повърхностно изследване и да се научи, че синдромът "Малкият принц" всъщност е проява на идентификация на Егото с архетипа puer aeternus. Или в женския вариант - с puella aeterna. Цялата психодинамика при тази идентификация е свързана с "израстването"(преодоляването на несъзнаваното влияние) на двата основни комплекса, формиращи детската и психиката на младите хора - Едиповият комплекс (комплексът към Майката) и Комплексът на Електра (комплексът към Бащата). А от тук и "нежеланието да се порасне", да бъдеш зрял индивид....

А пък вече негативната оценка на "Малкият принц" като Синдром (или модерното "ескейпизъм") се дава , когато хора, пребивават в този етап на личностното развитие твърде дълго...

...в повечето случаи от страх, който често бива "минаван"(видоизменяван като емоционален импулс) през някои от психичните защитни механизми. Последните пък винаги се използват от Егото(Аз-ът) за "защита" на самото Его (т.е. вътрешниге психични съдържания, било то образи или идеализирани представи за себе си, с които се е идентифицирало самото его)

А когато развитието на личността зацикли за по-дълъг период, т.е. пропускат се възможности за учене и образоване, се стига до "инфлация на егото" или по-познатото "самочувствие без покритие". 

Последното пък е толкова видно сред доста от участниците в този раздел, че не е трудно да се прогнозира, че каквато и тема да се подхване, качеството на същата ще се сведе до посредствени нива. Т.е. или ще прерасне в спорене за несъществени детайли или пък елементарно спорене - без коментаране на аргументи, а просто лични нападки. 

П.п. нищо не съм изпуснал за дългото време, през което не съм преглеждал, още по-малко пък - участвал писмено във форума... 

П.п.2. завиждам ти на търпението рамусе!

преди 47 минути, kipen написа:

нежелание да се порасне, т.е. съзнателно или не, задържане на личностното развитие до нива на емоционална зрелост под тези на "възрастен"... 

не е НЕЖЕЛАНИЕ, а е съпротива, от страх. Страхът е основния "задръжник" когато трябва да се израства и да се преминава по етапите на съзряване. Той е основния в мотивите за съпротива. 

Първите стъпки сам - страхът е основното, което спира, но е важно да бъде преодолян. Всяка "първа стъпка" или нов етап, бележат нова летва, която трябва да се прескочи, но тя е оградена от заложения страх. Родителите често засилват тия страхове и ги задават като описания, оправдания и им дават образи дори концепции. Така страховете се рационализират и още по-здраво се вкопават в поведенческата схема. 

Това се засилва рязко и контрастно, когато са налице по-тежки форми на проблеми и дефицити, преминаващи в психични травми. Тогава блокажа става мощен, защото той е нещо като "защитна реакция". Така защитната реакция задава още по-голям проблем...

БЯГСТВОТО в лична реалност - е човешка психична защитна стратегия. Тя е от модел в самата природа - таралежът се свива, за да се защити от бодлите си, много животни имат свое "защитено място", точно както и видът ХОМО...

Искейпинга не е просто описание на процес, а е название на етап в бягството, при който границата на различимост между 'своя свят' и действителността извън него, вече изтънява до степен че спира да съществува. нещо повече - спира да съществува защото "дозата от бягствата" е премината и страхът е надделял над "връщането", заедно с това че съпротивата става водеща и определяща. И вече не "съпротива", защото няма кой да се 'съпротивлява" 

преди 47 минути, kipen написа:

П.п.2. завиждам ти на търпението рамусе!

не е търпение - те се разкриват все повече. Това тук е сравнително нов етап и съпротивите са по-яростни. 

Все пак - основният им мотив е да ползват виртуала за да заздравяват личните си сънища и чрез манифестирането и презентациите разкриват дефицитите си.

Знаеш че всеки дефицит корелира тясно в самата лична приказка и като я дефилират така разкриват в широта профилите си. В личната си приказка те са велики и добри принцове и принцеси, но са самотни, а това за "дечица в блокаж" е непосилно и все в някакъв момент започва много да "напира". 

Всичко това не им харесва и съпротивите са си нещо естествено, като засилването на негативността към рамус спомага още по-добре за същото това разкриване.  Същия негативизъм те го простират и сред съвсем лична сфера, особено тия автори на никове, които са с по-ярък нарцис, а едновременно с това - твърде потискан. Рамус я засилва допълнително за да прераства в нетърпимост, която ползвам като "катализатор". 

Всъщност някъде в несъзнаваното си те всъщност жадуват да се разкрият, като същевременно това е най-големият им страх. И това довежда до някои 'драми'...  

А на времето "каката", помниш ли я?  Даже и от "другия форум"... сега е с ИИ-патерички, милата. Все още е с героинята на майка-защитничка. Даже имала и "колеги с които се смеели" и си продължава старите игри, докато "едва нее се НАПИШКВАЛА" скрита зад мъжкия си ник. По "някаква случайност" тя изведнъж спря да ползва изразяването в мъжки род... 

В една българска песен се пее "маски долу"... Много сложна работа, ей...  големи драми, големо "охкане и викане".

преди 49 минути, kipen написа:

нищо не съм изпуснал за дългото време, през което не съм преглеждал

мдаааам - а в тяхната си черупка те се "развиват", дори се "самоактуализират".

 Даже опитват да си вярват като повтарят неспирно "мантрите си".  

преди 2 часа, _ramus_ написа:

така ли, бебчо - ми как стана толкова "научно издържан"? 

Вагинчо прост, да така. Опитвам се да съм любезен, но със злобно същество като теб, без капка чест и достойнство е трудно. Но ти това явно го имаш за свой плюс. Ами, прост човек - кво да очакваш.

преди 9 минути, Theros написа:

Опитвам се да съм любезен

Опитвваш се, бебчо, знам - трудно ти е с негативизмите.

Това е и проблемът в общ план - опитваш се да пробуташ баналния си 'духовен театър' с маниерщини и тонове инфантилизъм. И не става... 

Но с "пенисчии" като "детерминиста", теб и няколкото други - всичко е ок, щото те са яки само докато си цоцкат възвишени и спасителни млекца - свити в малките си утроби и вързани за тях с "пъпната връв" на шубето. 

Ти си с толкова "чисти помисли", толкова възвишени идеали, а трябва да падаш до такова дъно... и е важно да си го оправдаеш, докато отвътре си си обикновен наранен малчуган, с баналната блага маска на всеки лицемер и комплексар.

И е чудесно че си го показваш - озъбенкото си личице - поне с него разкриваш своята автентичност. Кофти е само за "приказката за чистите помисли" и "подскоците сред висшите сфери" за които бленуваш. Но няма пълно щастие - всяка фантазия също има граници, особено с това че авторът й също е преходен и тленен. 

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Опитвваш се, бебчо, знам - трудно ти е с негативизмите

Вагинчо прост, върви си намери някое улично куче дя те оправи. Очевидно е, че имаш нужда 

преди 2 часа, Theros написа:

Вагинчо прост, върви си намери някое улично куче дя те оправи. Очевидно е, че имаш нужда 

Даааа - интересна фантазия...  изглежда че в малката ти духовна кутийка има място и за "улични кучета,които оправят"... Вероятно са "пенисчии" 

Браво  бе - това е малка разлика с баналните образи, които сипеш толкова години. Какъв творец си бил - прикрит зад образа на владиката... 

Разкрий се, бебчо и бъди автентичен като метнеш надалеч духовните си маски - напъни се и захвърли памперсите и да... плиска там, квото има. Ама ще си "свободен"...  Душица! 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

на времето "каката", помниш ли я?  Даже и от "другия форум"... сега е с ИИ-патерички, милата. Все още е с героинята на майка-защитничка. Даже имала и "колеги с които се смеели" и си продължава старите игри, докато "едва нее се НАПИШКВАЛА" скрита зад мъжкия си ник. По "някаква случайност" тя изведнъж спря да ползва изразяването в мъжки род... 

В една българска песен се пее "маски долу"... Много сложна работа, ей...  големи драми, големо "охкане и викане".

Разбирам, че имаш нужда да ме вмъкнеш в някаква вече готова роля от минал опит. Това ти дава чувство за контрол и познаваемост. Но за съжаление, сбъркал си човека. Нито съм ти ‘кака’, нито съм част от твоя форумен архив. Присъствам тук като себе си, а не като ехо от нечии стари фантазии. 
 

Но признавам очарователна е параноята, когато я поднесеш с такова самочувствие. Кукундрел.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Разкрий се, бебчо и бъди автентичен

Вагинчо прост, аз каквото и да разкрия, ти все ще си останеш същият простак. Опитите да провокираш са жалък опит на комплексаря да предизвика внимание, да окаже някакво влияние, пък било то негативно. То друго, няма как. Да, получава ти се, вагинчо,  но пък всички виждат едно жалко нищожество готово на всичко за да компенсира вътрешната си мизерия. Да, твърдя, че си готов на всичко, ако бъдеш провокиран - дори на нечовешка жестокост. 

преди 58 минути, Theros написа:

Опитите да провокираш са жалък опит на комплексаря да предизвика внимание, да окаже някакво влияние, пък било то негативно. То друго, няма как. Да, получава ти се, вагинчо,  но пък всички виждат едно жалко нищожество готово на всичко за да компенсира вътрешната си мизерия. Да, твърдя, че си готов на всичко, ако бъдеш провокиран - дори на нечовешка жестокост. 

нечовешка жестокост. Въх, колко драматично...  Понеже ти си и провокатор ли, бебчо? Ама - той твърдял... Скица!

Чие внимание, бебчо - искал да предизвика рамус?  Твоето ли. Та ти от години се опитваш "ДА НЕ ОБРЪЩАШ" внимание на рамус... при това толкова много пъти. Колко си ревал, колко рапорти и жалвания, колко си плюл по модератори... 

  

преди 56 минути, Theros написа:

Вагинчо прост, аз каквото и да разкрия, ти все ще си останеш същият простак.

да, бебчо.  Простак ще си остане рамус, докато ти, даже и в разкриването като тия няколко примера - ще си останеш възвишен след като закърпиш пробива... Но пък има облекчение винаги щом падне маската - тя винаги изнасилва и потиска автентичността. 

Да, получава ми се провокацията, бебчо, Ти ми го даваш, защото си възвишен, спокоен, стабилен и сигурен... Тооооолкова сигурен.  И нечовешки жестокия рамус не може да не е доволен на нещо, което сам му предлагаш, а  иначе е толкова прикрито. Поне така си автентичен, докато други биха нарекли това "жалко", рамус неееее!!!  

преди 1 час, marv написа:

Присъствам тук като себе си, а не като ехо от нечии стари фантазии. 

Тя присъствала, милата... Себе си... с тия ИИ-изцепки ? 

"С колегите като се смеете" стискаш ли се от напишкване ... - все пак "себе си"...  

Налудността наднича и зад всякакви никове и маски да е. Лъжите,  лицемерието, мимикрията - като театър. Кух, но неизбежен, щото отвътре изнасилването на часовника кара кукувичката да излиза и да кука. ИИ е само за маскировка. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

нечовешка жестокост

Въпрос на обстоятелства е, вагинчо. Смачканият комплексар изгарящ от желание да демонстрира увереност и контрол, под повърхността си е точно злобен и склонен към жестокост. И не е като да не се вижда от всички. Да бях само аз, можеше да кажеш, че мисля така защото се чувствам наранен. Ама не съм само аз, а почти всеки във форума. В живота може да е по-различно, ако си се обградил с "подходящите хора", но отвътре си все същия комплексар. По принцип избягвам да давам такива оценки, но ти настоятелно демонстрираш точно това, при това с тенденция към влошаване. Неждата да се изявиш с предълги мнения, повтарящи едно и също е очевидна. При това опитваш да превърнеш човека отсреща в боксова круша и после се озлобяваш, като не стане.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Рамус

Нарцистична театрализация. Крещи името си като отчаян герой от гръцка трагедия, но дърво - текстът е от латино сериал.

преди 4 часа, Theros написа:

Смачканият комплексар изгарящ от желание да демонстрира увереност и контрол, под повърхността си е точно злобен и склонен към жестокост.

Чудесен автопрофил, байдъуей  Ти го демонстрираш чудесно и описанието е доста точно. Жалко за "владиката Иларион" - дано да прояви разбиране... което той принципно не го може. 

Най-после да се разкриеш в автентичния си вид, бебчо. Озъбенкото личице с още непоникналите зъбки... Съвсем автентично си е. Дано владиката да не наднича че ще го разочароваш жестоко и няма да ти прости за лицемерието. 

преди 4 часа, Theros написа:

При това опитваш да превърнеш човека отсреща в боксова круша и после се озлобяваш, като не стане.

Така ли бебчо, ми пак е доста драматично... Ти пак на битки го обърна - повтаряш една смотана инфантилна реторика, може би защото не си способен да измислиш друга. 

Злобният рамус, който опитвал да превръща добрите умните и осъзнатите "хора" (каквото и да значи това сред форум) в боксови круши. Рамус ги превръщал...  - ма умник, ма възвишен... !!!

Вече няколко поредни поста ти се дърлиш с простотии, бебчо, докато рамус ти се смее. Не е само рамус, но някъде в сънищата на малкото бебче, некъв злобар рамус играел на игри с боксови круши и именно той злобеел - тоест проекцията е с точно обратните роли на фантазните ти герои. 

Бебчо - рамус само се смее на идиотизмите, които раждаш и се напъваш да изглеждаш спокоен и контролиращ. Не ти е за първи път да пропаднеш и темите са запечатели това през годините. Ти си никът на който най-много личат когнитивните отклонения, когато пропадне в емоционални негативизми и това е едно от първите явления, които забелязах преди десетилетие. И ти го написах толкова пъти още тогава. Нищо не се е променило, бебчо - язък за фантазиите ти около някакво "развитие"... 

Много те бива в драмите, бебчо. Уж си толкова успешен, толкова доволен от живота, макар и някъде отвътре да жадуваш за някаква инфантилна духовност, през образа на комикс-герой... 

преди 4 часа, marv написа:

Нарцистична театрализация. Крещи името си като отчаян герой от гръцка трагедия, но дърво - текстът е от латино сериал.

Какче - смейте се, но внимавайте да не се "напишкате".  Важно е, ако много ви напъва в такива моменти вземете памперс. Тук сред форума има никове с опит в това - попитайте ги, разговорете се... даже може и да им помогнете, да ги обгрижите психично, с ИИ мимикрии. 

С памперсите свиквайте - мислете за бъдещето... не е само критическата... Вдетиняването е проблем, но за всеки в тази възраст протича "незабелязано" - поне от него си.