Днес една баба, с която внучката поживяла през лятото, но си тръгва,  се оплакваше, че ще остане сама и е тежка вдовишката съдба. Това ме провокира да се запитам чия съдба е по- тежка на вдовецът или на починалия?

Зная от гръцката митология Историята на Клеобис и Битон: Те били синове на жрица на Хера в град Аргос. Когато майка им трябвало да присъства на празник в храма на Хера, но воловете работели в полето, братята сами се  впрегнали в колата и я откарали до храма, на разстояние около 8 километра. Впечатлена от тяхната преданост и сила, майката се помолила на Хера да дари синовете ѝ с най-голямото благо, което м,оже да се даде на човек. Хера откликнала на молитвата- братята заспали в храма и никога не се събудили, умирайки в мир и слава (относителна слава, за която малцина знаем). Въпреки това, на везната на разсъдъка това тежи- по-добре е да умреш за нещо, което божествата намират за важно, отколкото да живееш дълго и никакъв.

Зная от фолклора една приказка, за баба- вдовица, която ходила в гората за дърва. Натоварила се, но се уморила и свалила товара да отдъхне. После обаче не може да се задене, тежко й. Мъчила се, мъчила, скръстила ръце в своята безпомощност и призовала смъртта. Смъртта се появила на мига и попитала "Защо ме викаш?". Бабата се сепнала и казала "Моля те, подигни ми дървата да се задена". Поуката е, че и на старата баба не й се мре, което ще рече, че добър- лош, тоя свят си е по- добър от оня и за славните, и за простите.

Въпросът ми е, коя съдба е по- добра на починалия или на вдовеца? Благодаря предварително за мненията, съображенията, аргументите.

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

гръцката митология 

Това ли считаш за философия?  

...

Принципно в Балкана "имам" подобен случай, дори по-фрапиращ. Вдовицата вече все се жалва по начина по който се е жалвал починалия, но правя едно уточнение, големия ѝ син се е самоубил навремето, а малкия е наблизо, но работата му е на смени и рядко спохождаше родителите си (а сега и майка си). 

Та, синът ѝ е ѝ предложил след смъртта на съпруга ѝ да се премести при него и внука ѝ и снахата ѝ, но тя отказ. 

Защо описвам тази трагедия по-подробно?! Това не е митология или художествено произведение, а реалност + че последния път сподели едни "не добри" мисли и ѝ предложих да ѝ "спретна" една машина с ИИ, за да си "общува" когато се почувства самотна, щото това ѝ липсва. 

Теоретично: Този който остава жив след смъртта на своя съпруг или съпруга има по-тежка съдба, но това е поради факта, че неговия живот е по-голям от живота на починалия. 

Някои тук не разбраха какво е да преживееш смъртта. Ти подхващаш тема за съдбата на останалия жив и дори ползваш "мъртвишка" като "контражур", за да сравняваш неща които са несравними. 

И, трябва ли аз да изписвам многото "смърти" с които съм се "сблъсквал" лично аз, за да стане митология и да разбереш каква е философията?! 

Коя философия ще е по-важна в този случай от гръцката митология или от моите биографични споделени от някои "изостанал" след смъртта на свое дете или съпруг/а?!

От тази гледна точка жените живеят по-дълго от мъжете си, т.е. никой не помни съдбите на мъртъвците!  = Няма с какво да ги сравниш, за да разбереш коя съдба е по-тежка! 

И, докато си се заровил в митологиите, то реално не разбираш, че твоите теми стават "литературно" четене, а не тези, антитези и прочие в следствие на което да се гради философията на новото време. 

Реално: @Търсещ истини с "чужда пита помен правиш"! 

Но, нека да "излезем" от моето "въведение" и да мислим или да споделя мои мисли по темата, а не по тезата ти. Приеми го като антитеза.

Съдбата, участта на всеки е тежка. Той или е понася или я сравнява с някаква и все му остава в съзнанието, че неговата е по-тежка. От части е така, но по-съществен е момента по който той "разглежда" смъртта!? Без да имаш отношение към явлението смърт, то няма как да разбереш тежестта в "мъртвишка"(нарочно ползвам "твоя термин") съдба.   

Не е етично на "везните" да слагаш съдбата на жив и на мъртвеца. Това си е порнографска философия и реално е "ялова"! 

Аз казах! 

преди 6 часа, Търсещ истини написа:

Въпросът ми е, коя съдба е по- добра на починалия или на вдовеца?

Отговора е елементарен: Твоята! Не на вдовицата и не на починалия ѝ мъж!

Има си максима: Човек както и да живее, каквато и съдба да има, то, умира сам.

Това е философията на младото време"! Въпроса се свежда: С кой споделяш добрата си съдба?!  

Ако го разгледаме като въпрос: Съдба вдовишка или мъртвишка?! = Предпочитам съдбата ми да е на вдовец.  Тази ми философия, ако разбере жена ми ще се вбеси!  = Директно ме е "качила" в пресата (медиите), че проявявам домашно психологическо насилие!   

Смъртта като явление все още из социума се свързва с трагедията. Няма изградена норма за нормална смърт. За нея не се говори, а ако се заговори, то винаги е в негативна констатация и фрапира четящият или търсещите истините.

Но, поради какво някой мисли за нея, за овдовелите или мъртвите?! За да разбере, че неговата съдба е по-добра от на другите. 

И, когато се "сблъсква" с жалейката на някой не изпада във "WOW", a директно се завира в някаква митология, като щраус, който си завира главата в пясъка, за да не види истината, а за да я почувства в задните си части, и, да каже: Достигнах до истината!  

Тази философия, от наглед  негативни събития и/или явления да ги трансформираш в хумор, някои не я владеят! 

Съжалявам, че ще се отклоня от темата, но имаме хубав пример за конкретно мислене.

преди 2 часа, (:IdioibI:) написа:

Принципно в Балкана "имам" подобен случай, дори по-фрапиращ. Вдовицата вече все се жалва по начина по който се е жалвал починалия, но правя едно уточнение, големия ѝ син се е самоубил навремето, а малкия е наблизо, но работата му е на смени и рядко спохождаше родителите си (а сега и майка си). 

Та, синът ѝ е ѝ предложил след смъртта на съпруга ѝ да се премести при него и внука ѝ и снахата ѝ, но тя отказ. 

Защо описвам тази трагедия по-подробно?! Това не е митология или художествено произведение, а реалност + че последния път сподели едни "не добри" мисли и ѝ предложих да ѝ "спретна" една машина с ИИ, за да си "общува" когато се почувства самотна, щото това ѝ липсва. 

С какво се проявява конкретното мислене? На първо място, че това, с което се мисли не стига до въображение или абстрахиране, а остава в областта на това, което е сетивно, вижда се. Не се премисля какво би било ако майката отиде при сина си или други алтернативи, не се формулират ясно участниците и отношенията като например възраст, нагласи, доминнация в отношенията. Предложеното действие е от вида "Проби и грешки" и без идея дали това е смислено: "да ѝ "спретна" една машина с ИИ, за да си "общува" когато се почувства самотна". 

Със съжаление отбелязвам, че това не е най- добрият начин да се осмисли по- задълбочено едно явление, защото се остава в областта на казуистиката. Като се прибави и повърхностността на описанието, ползотворно осмисляне едва ли ще се случи. Това обаче не е необходимо на , решаващ проблемите си с достатъчното нагледно- практическо мислене.

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

явление

Първо: Изясни какво е явлението!? = Баба на някоя внучка, която се жалва или каква е тезата ти в темата, за да се мисли по какво?! За решение или какво?! 

Второ: Гръцката митология е мит, т.е. това не е съществувало, т.е. няма как чрез него да се докаже теза, т.е. то реално няма теза, а твои размисли!  

Нормално в случая е да се даде на трета страна твоите и моите мисли с твоите, за да се види дали реално има теза и антитеза към ту "Съдба вдовишка или мъртвишка?" така формираната ти тема. Иначе не ще е философия, а размяна на мисли.  

Отговора ти го дадох! Да, позволих си да споделя личен пример, но той не отстъпва на някак мит, а напротив - да база съществуващо нещо. Подробности в философията не се изискват! Нито се изисква решение на даден казус или теза. То, затова и е философия, т.е. не е необходимо да се проява някава познавателна способност, да се даде даден начин на мислене. = Другите да си синтезират знания или познания!  

Аз казах!  

Тя и царската корона е тежка... 

В случая като че ли страданието остава за живия, но пък то и от страданието може да се извлече нещо или пък да е безсмислено (както при Сизиф). 

Блаженството от сънищата на героя, колкото и да е наситено и приятно, все си остава илюзия, като в случая остава скрита и непроявена другата част от човека - неприятната. А тя си е в човека, не може просто да изчезне. Наградата на Боговете в случая се явява нещо като временна почивка за човека. Но това е друга тема.

преди 7 минути, Theros написа:

Блаженството от сънищата на героя, колкото и да е наситено и приятно, все си остава илюзия

някои сънища за блажени, други - страдателни.

Предпочитанията винаги са за първите - природата повелява допаминът да е основния локомотив и "извор на живота". Иначе нямаше да ги има владиците Илариони, духовните йоги, бог или картите таро. 

Илюзии или не - ама се преживяват съвсем като "истински". 

 

"Решението" за предпочитане на алтернативи в предишната тема Тук беше, че в някакви обстоятелства е за предпочитане едната, при някакви други- другата.

В този случай предлагам като решение въвеждането на някаква морална отправна точка и сравняване на отстоянието от нея на алтернативите. Такава отправна точка е условно наименуваната "ценност". При това положение, висша ценност е животът, а взаимопомощта, общуването и близостта с хората е по- второстепенна. Така се определя, че загубата на живота, мъртвешката съдба е по- за оплакване от вдовишката. Това, че вдовците се оплакват повече е само защото те могат да се оплакват  , пък и гледат от своя ъгъл, но за страничния наблюдател би трябвало да е ясно. 

Един социален пример в тази насока са клетвите. Клетвата "Да пукнеш, дано" е с по- голяма тежест от клетвата "Ега опустееш"(да останеш сам) и съответно се употребява в крайни случаи.

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

В този случай предлагам

Не се приема!  

Класическия психологичен план забравяш: Някъде му казват "Принципа на трамвая", т.е. в даден момент жертваш по-малкото, за да оцелее по-голямото. 

Към днешна дата повечето са самотници, т.е. ценността е семейството, а не родовете или индивидите. 

+ Особеностите на българските войни (в исторически аспект). В даден момент се налага да се грижиш и за вдовиците + децата на мъртвеца. 

Реално: Без да дефинираш ти на какъв морален принцип стъпваш, то ценното не е ясно!  За теб едно е ценно, но за друг друго. 

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

би трябвало да е ясно. 

Би, но не е!  Какво трябва е едно, но философията е пряко свързана с какво е, а не какво трябва да е!  

Кратко: Уж търсиш истината, но с това "трябва", реално "тикаш" към ту => твое пристрастие.   

Ясно ли се изразих или съм за пореден път "криво огледало"?!  

на 22.09.2025 г. в 21:46, Търсещ истини написа:

Днес една баба, с която внучката поживяла през лятото, но си тръгва,  се оплакваше, че ще остане сама и е тежка вдовишката съдба. Това ме провокира да се запитам чия съдба е по- тежка на вдовецът или на починалия?

А мен темата ме провокира да запитам -  А какво е философия? Посоченият казус е за количествено определение.А науката отговаряща за количествата се нарича математика.Философски въпрос би бил да речем  самата смърт, какво започва или свършва с нея...а не количествени определения на дадено нейно следствие.

Философът извежда, показва, изследва метода, а кое е по-така, вече е в страни от същината.Важно е не колко, а защо и как  

преди 59 минути, badr написа:

А мен темата ме провокира да запитам -  А какво е философия? Посоченият казус е за количествено определение.А науката отговаряща за количествата се нарича математика.Философски въпрос би бил да речем  самата смърт, какво започва или свършва с нея...а не количествени определения на дадено нейно следствие.

Имам две възражения

1. Тежка съдба не е количествено определяне, а метафорично, защото не можем с нищо вече установено да сравняваме две съдби. Думата е общоприета и никой не очаква използването на килограми при меренето. Качеството обаче също може да се сравнява- можем да приемем някаква честота на ел.мг. излъчване за зелено и според това, съседните цветове да бъдат по- интензивно зелено или зелено с по- жълт отенък. А и без такива измерими стойности като честота на вълната, качествени характеристики могат да се сравняват. Всеки, който е участвал в конкурс за работа знае, че някакви неколичествени характеристики се сравняват, вкл. и "Харесва ми/не ми харесва". 

С това, как опознаваме и осмисляме света се занимава Епистемологията- дял от философията. При това без разлика качествено или количествено.

2. Така че може да се философства и за количествени и дори математически определения. Да не забравяме, че докторатът на Айнщайн не е защитен пред физици, а е философски, озаглавен „Eine neue Bestimmung der Moleküldimensionen“ в която той размишлява за Moleküldimensionen, т.е. молекулните измерения във връзка с Брауновото движение. 

Естествено, всеки може да философства както по поставените от теб въпроси, така и по поставените от мен в тази тема.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Имам две възражения

Добре, но ако позволиш.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

1. Тежка съдба не е количествено определяне

Обаче някой е написъл.

на 22.09.2025 г. в 21:46, Търсещ истини написа:

чия съдба е по- тежка

Между "по-тежка" и "тежка" ми се струва, че има разлика."По-тежка" означава именно количествена разлика.

Разбира се и математиката може да се разглежда като  дял от философията.Все пак тя е метафизична дисциплина, а знаем метафизиката е един от основните дялове на философията.Но като че ли същественото е как философът извежда основанията си.В тоя ред на мисли, като че ли по подходящ е въпросът за източника на страданието, а не кой страда повече.Но в крайна сметка аз съм само един инженер, какво ли ми разбира главата от философия?  

Аз пък се замислих за това: Защо загубата се свързва със страданието? Коя смърт е по-тежка? И, съдбата при раждането на живот ли е по-тежка или правенето на живот? 

Ако, сведем случая до бабата и внучката, то естествено съдбата на бабата е по-тежка. Но, не стана ясно дали тя е и вдовица? 

Бабата не може да си промени съдбата, докато съдбата на внучето може. НО, защо трябва да е към по-тежка съдба?! 

Издигнем ли като ценност съдбата, то по-тежкото по-хубаво ли е или по-лошо по отношение на съдбата. 

Ще прощавате, но като, че ли, @Търсещ истини е направил образа на бабата да изглежда като идиот, които се оплаква, че дядото е виновен за това, че е сама. Внучката не е виновна, че баба ѝ се чувства виновна. Отделно не стана ясно дали баба ѝ е майка на майка ѝ или на баща ѝ. 

Хипотезите са много, за да се види проблематиката на тази мъртвишка съдба, и се синтезира универсална максима (А не решение) на тезата или казуса или темата. 

Теоретично всяка съдба е тежка! Някои са стоици, а други недоволни! Тръгнеш ли да се оплакваш, то трябва да се сетиш, че някъде си сгрешил. 

Може би бабата е съгрешила нещо към дядото и поради какво в този случай се възмущава и/или се оплаква, че и е тежка съдбата? Да се радва на леката съдба на внучка ѝ! Какво толкова дадено частно събитие те е развълнувало и дори си повдигнал философска тема?! 

Самата тема е тривиална! Дори не е битова!

"Вербализиране на мисълта":  Това е способността да се възпроизведа словесно дадено явление или обект на понятен език за другите.

Реално Епистемологията се занимава с начина на общуването! То може да води към познание, но може и да води към заблуди. 

В следствие на което или имаме екзистенциализъм или софизъм. 

То, затова и тази „наука за познанието“ се води "клон", а не основна философска дисциплина. 

И, все пак да обърна внимание, че тя изцяло е свързана с метафизиката, т.е. дефакто няма никаква практическа стойност по отношение на съществуващия свят и начина на общуване между хората. 

По своята същност тази „наука за познанието“ е  дефрагментирана, т.е. разпокъсана и трудно може да се ползва за синтез на мисли, които да дадат някакво познание или свръх познание!  

Аз казах!

малко ми е трудно да вникна... но самата представа за "размишлението" че е философия, за мен е погрешна. 

ФИЛОСОФИЯ е структурирано и систематизирано размишление. Вече в днешно време - с доста правила, които са едновременно и критерии... Тук сред този раздел няма как да видим подобно нещо, аз лично не го и очаквам. 

Също така - декламирането, подражаването или знаенето за философите и философията - НЕ СА ФИЛОСОФИЯ. Това не пречи на всеки да си играе на "размишления", но да ги нарича "философия" или "философстване", означава най-малкото, че той си няма понятие за ФИЛОСОФИЯТА, а само "знае" за нея. 

ФИЛОСОФИЯТА е обобщение и есенция на множество от особен тип хора, наречени общо мислители. ФИЛОСОФ - не е просто онзи, дето бил обичал да си играе на съждения и размишления, да жонглира асоциативно между хрумките и аналогиите си, да цитира думи или да ги ползва за свои такива. 

Разбира се - всеки може да се преживява на каквото го гонят ползите и така или иначе го прави. 

преди 5 часа, badr написа:

какво ли ми разбира главата от философия

Не е точно така. Всеки може да философства, защото всеки се опитва да намери обяснение за нещата. Неразбирателството в случая се отнася до метафорите. Те се използват за заместване на точните понятия преди да станат такива.

Ще споделя нещо от акустиката, което ми е направило впечатление: Повечето хора, когато си пусна (пак метафора- от къде я пускам? Сигурно отварям "клетката"   на радиоприемника  ) музика по- силно биха казали "Много високо си я пуснал, намали я". Всъщност "високо" е термин, отнасящ се за "високи честоти", т.е. високи тонове. Обаче това е също метафора- височината не е мярка за честота. Така че с някакво подобие хората обясняваме нещо, което засега не ни е ясно. Както би било тъпо- пак метафора, да кажа "Певицата взима (пак метафора, от къде ги взима?  ) тонове с много чести вибрации", така е тъпо и да кажа "Той има повече негативни преживявания в живота си" отколкото "Има тежка съдба" То е общоприет фразеологизъм. Ще попитам китайския ИИ как го обяснява. Пускам   без изменения:

Цитат

 

Разбирането на фразата "Тежка съдба" е ключово за разбирането на много литературни произведения и човешките преживявания.

Ето как се разбира тази фраза на няколко нива:

### 1. Пряко (Буквално) значение

Най-общо казано, "тежка съдба" означава **труден, мъчителен и нещастен живот, предопределен от съдбата**.

*   **"Тежка"** (прилагателно): В този контекст "тежка" не означава физическа тежест, а преносно – трудна, мъчна, болезнена, изпълнена с страдания, лишения и неволи.
*   **"Съдба"** (съществително): Предопределение, рок, участ, това, което е писано на човека от висшите сили или от стечение на обстоятелствата, които той не може да контролира.

**Обобщено:** "Тежка съдба" = **"Труден/мъчителен живот, който човек е принуден да преживее, без да може да го избегне."**

---

### 2. Какво означава "тежка" в този контекст? (Нюанси на значението)

"Тежестта" на съдбата може да се прояви чрез:

*   **Постоянни страдания:** Живот, изпълнен с болка, болести, мъки.
*   **Голяма отговорност:** Живот, в който човек е натоварен с грижи, които не може да отхвърли (например да се грижи за болен роднина цял живот).
*   **Лишения и бедност:** Живот в мизерия, без основните потребности.
*   **Несправедливост и предателство:** Човек, който постоянно е жертва на злината на другите или на неблагоприятни събития.
*   **Психологическо бреме:** Живот, обременен от вина, травма, самота или душевна болка.
*   **Липса на избор:** Чувството, че няма контрол върху собствения си живот и е принуден да върви по единствената, мъчителна пътека.

---

### 3. Кога и как се използва тази фраза?

Фразата е много често срещана в:

*   **Литературата:** Особено в трагедии, балади и реалистични романи. Герои с "тежка съдба" са често срещани.
    *   *Пример:* "Време разделно" на Антон Дончев - много от героите носят тежестта на съдбата на целия народ.
    *   *Пример:* Героите на Достоевски често имат изключително тежки съдби.
*   **Историята:** Когато се говори за цели народи или общности, преживели трагедии (например: "тежката съдба на българския народ под османско владичество").
*   **Разговорите:** Когато се съчувства на някого, който е преживял много трудности.
    *   *Пример:* "Той израства сирак и преживя войната. Имал е наистина **тежка съдба**."

---

### 4. Противоположност

Противоположно на "тежка съдба" би било:

*   **Лека съдба** (рядко се използва)
*   **Щастлива съдба**
*   **Благоприятна съдба**
*   **Успешен живот/участ**

---

### 5. Резюме в един пример

**Представете си човек, роден в бедност, който губи родителите си рано, работи тежко цял живот, но остава беден, боледува и умира млад. За този човек бихме казали, че е имал "тежка съдба".**

**Заключение:** "Тежка съдба" е мощен израз, който описва не просто труден период, а цялостен, непреодолим и мъчителен жизнен път, по който човек е "осъден" да върви. Това е ключова концепция за разбиране на трагизма в изкуството и живота.

 

 

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

всеки се опитва да намери обяснение за нещата.

Но когато нещата са метафизични, то там се ползва не рационални методи, а ирационални.  

Основното е да може да намериш относително достъпни слова из дадена аналогична система, за да може на другия да му е понятно какво представлява въпросния метафизичен обект или сюрреалистично явление.  

преди 17 минути, (:IdioibI:) написа:

когато нещата са метафизични, то там се ползва не рационални методи, а ирационални.

Ще се въздържа да започна с "глупчо глупав". Ще го изразя по друг начин:

  Погрешно разбираш или "метафизика", или "рационални", или "методи". Всичко може да се обяснява рационално или ирационално. Рационално е за предпочитане.

За да се сравнява една съдба с друга, то трябва да се изведат факторите, които евентуално правят съдбата тежка в двата случая. 

Основна тежест при вдовеца най-често имат привързаността и дългогодишния навик за съвместен живот. Особено като се има предвид, че промяната при възрастните е по-трудна и когато тя обхваща един стереотип поддържан десетилетия, то е ясно, че процесът е труден. Друга трудност може да възникне поради влошено здраве. Трета от неумение и липса на навици човек да се справя сам, а също и цялостната нагласа към интровертност или екстровертност. Естествено от значение са финансите. От значение са приятелите и роднините.

В опозиция на смъртга имаме страхът от нея. Той би могъл да отстъпи пред интензивно физическо и/или психично страдание, а също и в някои екстремални случаи. Имаме и привързаност към нещата от живота, като зависимости, любими хора, хоби, професия и др. Последните всъщност влияят и на вдовеца, защото могат да запълнят донякъде празнотата от загубата.

Вижда се, че тежестта на всички фактори може силно да варира според конкретиката. 

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Ще се въздържа да започна с "глупчо глупав". Ще го изразя по друг начин:

  Погрешно разбираш или "метафизика", или "рационални", или "методи". Всичко може да се обяснява рационално или ирационално. Рационално е за предпочитане.

За кой е за предпочитане?!  За глупака или умника?  След като сме в зоната на метафизичното наречено мъртвишка.  

Всяка смърт е метафизика, т.е. тя за някои няма тежест и в този случай няма страдание или съдба.  

преди 1 час, Theros написа:

изведат факторите

Кои фактори те правят вдовец или вдовица?  

преди 2 часа, Theros написа:

За да се сравнява една съдба с друга, то трябва да се изведат факторите, които евентуално правят съдбата тежка в двата случая. 

За мен животът е висша ценност.

Не съм запознат с Агни йога, не зная как се отнасят към карма, страдание, смърт. Провери как е там отношението към тях и това може да ти изведе факторите, правещи съдбата тежка. После моля да ги споделиш с нас.

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

За мен животът е висша ценност.

Кой живот? На бабата, на жената, на мъжа, на дядото, на внучето и въобще коя съдба е тежка? На възрастния или на младия?

Все животи са и все съдби. Участта на мъртвешката или вдовишката която е към края на живота си по-важна ли е от другите животи? 

Значи, първо представи твоята си гледна точка какво е тежест?! Тежък живот ли е имала бабата или тежък живот е имала внучката.

От там на сетне принципно назад във времето ли е акцента или напред, т.е. защото съдбата някои я наричат и участ, т.е. чака те тежък живот, съдба и прочие. 

Мнозина хора реално живеят "заднишком", т.е. те се оплакват от миналото, Принципно няма как да се оплакваш за бъдещето си. 

Отделно, то може и да не си вдовец и пак да си сам. 

Някои се чувстват добре като са сами, т.е. когато станат вдовци или по твое му имат мъртвишка съдба, то реално живеят по-леко. 

Каква е тази тежест и каква е тази по-тежест?!  Пък някои са щангисти!   Тежестта не им пречи за да живеят. 

Уточни най-накрая какво за теб представлява вдовишка и мъртвишка? 

Ще прощаваш, но хвърляш някакви неща свързани със смъртта, а после ги разглеждаш от гледна точка на живота.  

Твоята душичка явно е доста объркана. Нормално е за атеист и желаеш вярващ да ти даде рационално обяснение на някаква твоя химера! 

Цялата ти тема се базира на даден частен парадокс! ОК, бабата те е тикнала в него. Търсиш какво мъдро да и кажеш, за да ѝ махнеш тежката съдба ли?! = Значи @Търсещ истини не си мъдър, каквото и тук да ти споделим, то не ще станеш по-мъдър.  = Крайния резултат е, че не ще се разтовари тежката вдовишка или мъртвишка съдба, но на конкретната!   

Реално тежка съдба "се маха" с хумор!!!

С парадокси не се гради философия! Философите не се занимават с парадокси, а с принципни концепции.  

п.п. Вчера или онзи ден пак срещнах "моя" случай с "моята баба". Пак се развеселихме.  Какво ми каза: И твоето не е леко!  => А, тя има три стенда на сърцето си. Ти сещаш ли се, че тази тежка съдба кое натоварва?! Определено не живота, а сърцето ѝ!  А, дедото (съприга) ѝ се помина от инсулт. 

Значи, всеки с проблеми има тежка съдба. Нямаш ли проблеми, значи ти е лека съдбата. И, за какво е важна за теб съдбата на другите?

Как темата ти или философията ти ще помогне на тези които имат тежки съдби след като дори нямат достъп до Интернет и прочие. Като ти четат твоите размисли ли?!  Или моите ?!   

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

После моля да ги споделиш с нас.

Отново ли?!  = Форумът има "търсене". Тук е "наблъскал" много от Агни Йога.   

преди 9 часа, _ramus_ написа:

ФИЛОСОФИЯ е структурирано и систематизирано размишление.

Не, структурите и систематизацията фазово е във миналото, т.е. Философията се занимава с концепциите за съществуващите обекти и/или явления или предполагаемите трансформации от даден феномен към друг феномен. Т.е. няма ли го феноменът, то няма и размишления. 

В случая: Феномена кой е?! Някаква смърт. Живота феномен ли е? Съдбата феномен ли е? И Прочие ....

Примерно: Не е обичайно възкресението или нещо мъртво да стане живо! 

Какво структурираш и/или систематизираш в мозъка си? Сентенции! Те може да са свързани с действителността, но може и да са хипотези, че по този начин може нещо да стане друго нещо, т.е. как дадена смърт да помогне на даден живот или обратното. 

И, да, @_ramus_, в този случай може да се каже "твоето любимо слово", че някои феномени са сложни!  

п.п. В този аспект, затова и споделих, че темата е тривиална!

Ето какво разбрах по проблема от Агни йога с помощта на ИИ

Карма е безстрастната оценка за поведението в живота. Тя ще бъде получена щем- не щем. Този, който умре, ще я получи в повторение на живота, не може да избяга, но този, който изстрада живота си и се бори с препятствията, той ще измени своята оценка- кармата.

Разбрал или не, но по мое мнение Агни смята, че смъртта е лошо, страданието е приемливо, т.е. съдбата на мъртвия е лошо нещо, не води до подобрямане на кармата.

Това ми е достатъчно- вдовишката съдба е по- добра от тази на покойника.