Кой е казал че личната философия трябва да е свързана с бог

...

Аз пък си имам. Моя бог съм аз. И ти, и той. И всичко наоколо.

Мечолари, мерси за песничката...

Нали съм философ

Моля, а тази е за тези философи, които не гледаха предишната.

http://vbox7.com/play:51d63075

Отдавна се отказах от всякакви философии. Разбрах едно - който е философ, обича страданието. Избягах от там.

Радост има, но тя е точно в това - нито да се радваш, нито да страдаш.

Има три типа сърца на хората според позицията - десен тип, ляв тип и индиферентен.

Моето е от последния.

Ха философите обичали страданието Е-аз ще бягам тогава при последователите на Епикур, да им споделя тази мисъл.......

p.s.според електрическата ос на сърцето

Моля, а тази е за тези философи, които не гледаха предишната.

http://vbox7.com/play:51d63075

Това е за такива магарета като мене

Където искаш бягай, но си отвори вратата преди това, ахахахаааааа, г-н докторе, да няма после лицеви шевове на разкъсно-контузни рани. Шегувам се, но за философията никак.

А ти, г-це психолог, да не мислиш, че съм се шегувал за нещо?

A eто част от моята философия, която следвам, изразена в сентенция:

"Мнението на хората ми трябва, колкото коприва за да си избърша г*за".

Естествено най-валидна е , когато хората се занимават с мен, без да съм ги молил за това.

Знаете за изтичането на календарите, предсказанията на Ванга, които се сбъдват, описанието на шестата раса . Може би трябва да прочетете и тази философия. Особено този отрязък:

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=981

Така,че достатъчно сте информирани. Преценете си от кой отбор ще бъдете сами. Това е.

Всяка философия е патология. Самата думичка философия го издава, г-н докторе.

А философия на ежедневието пък е цяла наука като раздел на антропософията. Да ти превеждам ли какво означава и антропософия.

Хмм.Интересно,каво разбираш под патология,сестро.

Самата дума "философия" е образувана от гръцките думи "phileo"-обичам, и "sophia"-мъдрост-т.е. буквално "философия" се превежда като "мъдролюбие"....

Не знам в коя от двете съствки на думата намери патология-дали в мъдростта,или в обичтта,но акопоразсъждаваме над горното ти твърдение получаваме следното:

1.)ако патологията е в мъдростта-значи нормата за теб е дебилността (няма лошо-можем да се степенуваме ако искаш-аз откривам в себе си наченки на имбецилност)

2.)ако паталогията е обичтта-значи за теб нормата е безраличието. (също няма нищо лошо)

Крайният извод е, че според теб, нормалният индивид,който не е философ , е безразличен идиот.

QID

Интересно ми е обаче,защо ли философите смятат себе си за норма,а всички останали за патология?

Антропософията също няма какво да ми я превеждаш,както и да ми спориш за преводите на Шнайдер.Лично аз не успявам да поставя "философия на ежедневието на йосиф" в ролята и на раздел на антропософията,но щом ти успяваш-добре-твоя си воля.

За Шнайдер не помня да съм спорила, а ето къде бил проблема, вероятно имаш предвид Щайнер.

Разсъждавай си по философски маниер, на воля, аз няма да те закачам, само ще чета.

Ще ти отговоря на въпроса с въпрос - според теб мъдрост как се придобива - разсъждавайки ли или изстрадвайки я. Защото ако си от първите мъдреци, е, ами да ти кажа за мен колко ще струва тогава твоята философия - колкото и мъдростта ти, толкова и обичта ти - ялова. И е видно. Само леко драскане обратно на растенето на косъма и не издържа. Всъщност, ти издържа по-дълго време - повече от два - три опониращи поста, което ти прави чест.

Да ме виждаш да споря?

Мъдростта ли как се придобива?Лично аз не знам.Все още не съм я придобил.Не мисля и, че бих успял да я придобия ...Страданието наистина е нужно,но само страдание, без след това разсъждения и изводи си е скотщина, а разсъждения без опит и страдание са си чисто и просто мелница,която само се върти, а няма зърно за мелене.

p.s.Беше написала "Да ти превеждам ли какво означава и антропософия." ,а това е директен линк към Шнайдер.Заради това засегнах името му тук.

Сигурно си чувала Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.

Да ме виждаш да споря?

...Страданието наистина е нужно,но само страдание, без след това разсъждения и изводи си е скотщина, а разсъждения без опит и страдание са си чисто и просто мелница,която само се върти, а няма зърно за мелене.

Според мен преживяване е по-точен термин. Защото не е задължително да се страда.

Как ще се оцени преживяването е субективно.

Колкото по-малко е егото, толкова по-малко е и оценяването на нещата като болка или страдание.

Страдаме когато приемаме нещата лично.

пп

Личността е илюзия. Съвкупност от преходности.

Според мен преживяване е по-точен термин. Защото не е задължително да се страда.

Как ще се оцени преживяването е субективно.

Колкото по-малко е егото, толкова по-малко е и оценяването на нещата като болка или страдание.

Страдаме когато приемаме нещата лично.

пп

Личността е илюзия. Съвкупност от преходности.

Вало, винаги много точно се изразяваш. Това е присъщо и на учението, което следваш. За разлика от него християнството обича двусмислиците и многосмислиците (също като мен).

Колкото до "егото", Будизма се справя доста добре с него. За мене също и науката Кабала. Те са път. А в християнството вирее егото във всичките му форми (какво богатство).

Вало, не мога да не се съглася с теб.

А аз не съм съвсем съгласна с Вало този път...

Прочетох някъде нещо, което е много близко до моята гледна точка -

Его, его, его... не е само негативно. И даже е полезно.

Е това е друг път, получен от галене по дупето с перце. Това е пътят на любовта, който го чертаят тези, които вече обичат.

Има и друг път, минаващ през пълна омраза към себе си (ад).Този лично го познавам най-добре.

Е то е едно и също...

Не можеш да обичаш, не познаваш ли и негативните емоции. Макар че децата само обичат.

Ако е едно и също не го пожелавам на никой да го върви. Но ако го мине ще бъде недосегаем.

Някой ден ако останеш сам в ада, знай , че само Бог може да те измъкне от там!

Мечолари, ако се рееш само в пространства, в които съществува единствено любов, няма да бъдеш завършен.

Хармонията между двете наричам постижение аз.

Нимфо, щом като съществува едната крайност, следователно съществува и другата. Вече бях в ада и го познавам завършено и минало свършено.

Нимфо, щом като съществува едната крайност, следователно съществува и другата. Вече бях в ада и го познавам завършено и минало свършено.

Еееее-бил си в своя си ад.В моя още не си дохождал

Вало също си има ад,и си се плакне в геената му ежедневно-тъй като си мисли, че ще може да се пребори с егото си- а никога няма да успее.

infinity,децата не само обичат-мразят по-успешно и от нас,възрастните.При тях просто чувствата винаги са на повърхността,а не са подтискани като при нас

Вало също си има ад,и си се плакне в геената му ежедневно-тъй като си мисли, че ще може да се пребори с егото си- а никога няма да успее.

Не е борба. Весел танц. Можем да танцуваме с всичко. Можем да танцуваме и в ада. /С дяволиците/

Ако мислим само за себе си - няма как да стане, защото това отнема цялото ни време. Ако насочим вниманието си към другите, то с удивление ще забележим колко вдъхновяващи танцьори са те. В този танц егото неусетно се разтваря. И тогава с учудване разбираме, че разликата между ада и рая е само в главата ни. Разликата е само в гледната точка.

Редактирано 30 октомври 200718 г. от Вало (преглед на промените)

Вало, трябва да си смениш подписа и да напишеш - Темата е приключена. Понеже след теб рядко има какво да се каже... колкото и да съм изобретателна

Може да се каже,може и то много.....

Не е борба. Весел танц. Можем да танцуваме с всичко. Можем да танцуваме и в ада. /С дяволиците/

Ако мислим само за себе си - няма как да стане, защото това отнема цялото ни време. Ако насочим вниманието си към другите, то с удивление ще забелим колко вдъхновяващи танцьори са те. В този танц егото неусетно се разтваря. И тогава с учудване забелязваме че разликата между ада и рая е само в главата ни. Разликата е само в гледната точка.

Вало,друже будический-не можеш да разтвориш егото си в танц.Та нали егото-това си самият ти.Кой ще танцува,ако си се разтворил?

За рая и ада съм съгласен с теб.Всичко става между ушите ни.Там се създават илюзиите

Вало,друже будический-не можеш да разтвориш егото си в танц.Та нали егото-това си самият ти.Кой ще танцува,ако си се разтворил?

Отново е въпрос на дефиниция на понятие. Ето как виждам аз егото:

Съвкупност от преходни неща. Такива, които се появяват поради определени причини. Например гняв, гордост, завист, ревност, алчност, привързаност, страх, невежество ... Това е част от егото, другата част е съвкупност от закостенели идеи, например идеята за реално съществуващ независим аз, или идеята че едни неща са по-добри от други, въобще всяка дуалистична идея. Тези идеи също са преходни. Смущаващите чувства и фиксираните идеи се появяват в зависимост от причини, променят се през цялото време и изчезват. Това е егото - съвкупност от преходни неща.

Егото не е зло. Не е абсолютно необходима борба. Може с танц. Танц с променящите се явления. В този танц егото се трансформира в мъдрост. Невежеството което е основната причина да не преживяваме просветлената си същност се трансформира в абсолютна всепроникваща мъдрост.

Всеки има проблясъци на просветлението. Колкото по-голямо е егото - толкова по-малко са те. Егото е като облаци които идват и си отиват, просветлението е като слънцето, което винаги е.

Понеже хората са различни и танците са различни. При някои хора е нежен валс, при други първобитен шамански танц. При някои може да е военен марш. Аз (егото ми) предпочитам танго с елегантни дами. Но не съм добър танцьор. Уча се още. Началните стъпки.

Та като се разтвори преходното его, остава истинската същност. Това което сме. Безстрашие, радост, мъдрост и любов. И още милиони качества и активности. Тялото и речта се превръщат в инструменти с които да даваме вдъхновение, радост, защита и любов на другите. И това се случва без идеята аз правя нещо за теб. Това се случва естествено. Така както слънцето свети. Без усилие. Съвършената същност се проявява в съвършени действия.

Редактирано 30 октомври 200718 г. от Вало (преглед на промените)

Не ви ли омръзна толкова време да предъвквате разни "духовни" теми...

Веднъж някакъв ученик попитал един велик дзен-наставник:

- Кажете ми, учителю, аз имам ли напредък?

- Ти се стараеш много - отвърнал учителят, - но правиш една банална грешка.

- И коя е тя?

- Само този дзен ти е в устата!

- Защо не? - почудил се ученикът. - Не мислите ли, че когато си се захванал с дзен, е съвсем нормално да говориш за дзен, вместо за нещо обикновено.

- Ако говореше като за нещо обикновено, щеше да е много по-добре - казал учителят.

Наблизо стоял един монах и като чул тези думи, на свой ред попитал учителя:

- Защо толкова мразите да се говори за дзен?

- Защото ми се повръща от него - отвърнал учителят.

За много хора ежедневието е философия - тоест любов към страданието. Което си е чиста проба мазохизъм и неспособност да излязат от него, понеже толкова са се сраснали, че се отъждествяват с това. А бог е любов. Тя може и чрез страдание да се постигне, но докато философстваме, сме още извън и далеч от нея.

За много хора ежедневието е философия - тоест любов към страданието. Което си е чиста проба мазохизъм и неспособност да излязат от него, понеже толкова са се сраснали, че се отъждествяват с това.

А бог е любов. Тя може и чрез страдание да се постигне, но докато философстваме, сме още извън и далеч от нея.

Да спрем да филосовстваме тогава. Проблем! Ако спрем да филосовстване как ще стигнем до всички тези изводи Неможем, а и неискаме да спрем, защото в спора се ражда истината. По-скоро трябва и да действаме от време на време, а не само да говорим ли фоворим...Поне според мен.

Философия на ежедневието: Не прави на другите това което не искаш да правят на теб.

Да спрем да филосовстваме тогава. Проблем! Ако спрем да филосовстване как ще стигнем до всички тези изводи Неможем, а и неискаме да спрем, защото в спора се ражда истината. По-скоро трябва и да действаме от време на време, а не само да говорим ли фоворим...Поне според мен.

Ъ-ъ-ъм... Още един проблем. Всъщност изобщо не искаме да стигаме до истината. Носим я в себе си, дълбоко скътана, но си ни е страх от нея. И гледаме как да не стигнем до нея, а не как да стигнем ...

"От доста хилядолетия насам, човечеството върви по пътя на своето умствено развитие. Основен метод в този процес е логическият анализ. Анализът е условното разделяне на една осъзната цялост на части, с цел по-лесното им изследване и осмисляне. Тази масова практика е довела и до масова грешка. Почти всички хора забравят, че разделянето е условно и това им пречи да възприемат действителността като единно цяло, с всички произтичащи от това следствия. Този порочен навик е лишил хората от обективна преценка на действителността."

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=3

Приятно четене

Анализа и синтеза вървят ръка за ръка, иначе няма логика, познаваемостта на света, някой беше оприличил на кръг, колкото повече опознаваш, кръга се уголемява и границата с неизвестното, тоест, неизвестното нараства.Решението на уравнението е безкрайност.Попаднах на темата, докато търсех една тема за гностицизма, преди време ме подразни че никой не спомена агностицизма.Продължавам да я търся.