преди да се говори за свободен избор ше се наложи да се

дефинира понятието свобода.

ето тука настъпва мъчнотията...

също така , не може да се говори за свободен избор.

и вместо свободен избор,по уместно е да се използва словосъчетанието - ЛИЧЕН избор.

А как ти би дефинирал "свободата"?Аз знам колко е трудно да се даде определение...

А как ти би дефинирал "свободата"?Аз знам колко е трудно да се даде определение...

нямам отговор разбира се.

лично за мене, това е специфично душевно състояние.и точка.

Редактирано 29 май 200917 г. от prepinatelen (преглед на промените)

нямам отговор разбира се.

лично за мене, това е специфично душевно състояние.и точка.

Не че нямаш отговор....нямаш въпроса !!!

Не че нямаш отговор....нямаш въпроса !!!

абе аз въпроса го имам , и отговора също обаче...важи само за мене.

свободата е дело лично.

Редактирано 29 май 200917 г. от prepinatelen (преглед на промените)

абе аз въпроса го имам , и отговора също обаче...важи само за мене.

свободата е дело лично.

Тука ти признавам че си прав....всеки има своя свят,и никой друг не е в него

А как ти би дефинирал "свободата"?Аз знам колко е трудно да се даде определение...

Извинявай ,че се намесвам ама се сетих като Ви чета: "...свободата ,Санчо е забита на върха на копието ..." цитат е но ми харесва

Извинявай ,че се намесвам ама се сетих като Ви чета: "...свободата ,Санчо е забита на върха на копието ..." цитат е но ми харесва

Да цитат е...и знаеш ли...аз всъщност още го разгадавам

Да цитат е...и знаеш ли...аз всъщност още го разгадавам

става въпрос че свободата трябва да се отвоюва в смисъл да се водят битки за нея.

капито?

а малко видозменено по мой вкус звучи така:

Знанието Санчо е като незнанието - неговата липсата опропастява човека.

освен това бързата справка с Новия Завет води до думите изречени

от Христос - Истината ще ви направи свободни.

Редактирано 29 май 200917 г. от prepinatelen (преглед на промените)

става въпрос че свободата трябва да се отвоюва

стопли ли?

Но защо да я отвоюваш?Тя нали си е твоя.

Но защо да я отвоюваш?Тя нали си е твоя.

Може да се отвоюва свободата с кого да бъдеш, с кого да правиш любов или секс, темперамента, това дали да си силен или слаб, но колко ще продължи щастието, благоденствието , здравето, богатството- това е дадено от небето.

Много малки правомощия ни се дават. Разберете го. Господ е най-големият Съдия.

Но защо да я отвоюваш?Тя нали си е твоя.

ами в смисъл че не е дадена наготово и че е човешко постижение а не плод на дърво, който трябва само да се откъсне.

свободата си я създаваш сам и то с действията си.

Редактирано 29 май 200917 г. от prepinatelen (преглед на промените)

Може да се отвоюва свободата с кого да бъдеш, с кого да правиш любов или секс, темперамента, това дали да си силен или слаб, но колко ще продължи щастието, благоденствието , здравето, богатството- това е дадено от небето.

Много малки правомощия ни се дават. Разберете го. Господ е най-големият Съдия.

Не мисля че са малко правомощията...никак даже.Малко ли е това че винаги ти се дава право да избираш.

ами в смисъл че не е дадена наготово и че е човешко постижение а не плод на дърво, който трябва само да се откъсне.

свободата си я създаваш сам и то с действията си.

"Свобода в граници"...какво мислиш за това?

Не мисля че са малко правомощията...никак даже.Малко ли е това че винаги ти се дава право да избираш.

"Свобода в граници"...какво мислиш за това?

вече ти отговорих че това е лично.значи има граници.

Искам да имам свободата да осъществявам мечтите си......

Искам да имам свободата да осъществявам мечтите си......

ами ще ти трябва един Аладин и поне една вълшебна лампа...

ами ще ти трябва един Аладин и поне една вълшебна лампа...

приказките от 1001нощ.....,не ми вършат работа в случая

Ами ако дори съдбата е подвластна на подсъзнателните ни желания? С други думи - ние сме отговорни дори за случайностите, които ни се случват. Малко е крайна тази идея, но на мен ми харесва, защото, когато ме е зле, ми дава надежда че мога да "омагьосам" бъдещето си в каквато посока реша. Е, стига да постигна майсторството да съм господар на възприятията си, де... за което не знам до каква степен е постижимо. Но ето един пример - на хората, които обичат да се оплакват, им се случват повече лоши неща. Забелязали ли сте?

Ами ако дори съдбата е подвластна на подсъзнателните ни желания? С други думи - ние сме отговорни дори за случайностите, които ни се случват. Малко е крайна тази идея, но на мен ми харесва, защото, когато ме е зле, ми дава надежда че мога да "омагьосам" бъдещето си в каквато посока реша. Е, стига да постигна майсторството да съм господар на възприятията си, де... за което не знам до каква степен е постижимо. Но ето един пример - на хората, които обичат да се оплакват, им се случват повече лоши неща. Забелязали ли сте?

един пример по твоето предположение.

доказано е опитно разбира се.ако две непознати жени заживеят заедно и изкарат

да кажем 8-9 месеца в едно домакинство , то месечният цикъл и на двете започва да се случва по едно и също време, нищо че в началото , месечните им цикли са започвал на различни дати.

надявам се да съм понятен.

Редактирано 1 юни 200917 г. от prepinatelen (преглед на промените)

Това е вярно - знам го от опит. но не разбирам точно връзката със свободата? Имаш предвдид, че те всъщност искат да се синхронизират, и затова се случва? Че е избор?

Когато умрем сме свободни, от телата, от нуждата от въздох, храна,вода, светлина,

Имаме свобода, но тя не е пълна. Винаги съществуват предразсъдъци и морал(разбирани по различен начин), които ни водят по пътя. Свободни сме да изказваме мнение, да го защитаваме и да се борим за това, което мислим за правилно. Но все пак сме ограничени, защото има граници, които ни спират да ги преминем. Пълната свобода получаваме след смъртта и тя се дава на душата ни. Тогава тя се освобождава от тялото ни, което е така нареченият затвор за нея, защото душата е безсмъртна, а тялото умира.

Имаме свободен избор, но не го ползваме.

Например: в ситуация в която има условия за гняв - в нас "спонтанно" се появява гняв. Ние имаме свободата да направим нещо смислено, но вместо това позволяваме на тази емоция да управлява мислите, думите и делата ни. Резултатът е страдание за хората около нас и за нас самите.

същото е и в ситуации в които има условията за ревност, завист, алчност ...

Ние имаме свободата да не мислим само за себе си, но много често оставяме тези емоции да ни управляват.

Ние също така имаме свободата да не сме привързани към мнението и гледната си точка. Но също не я ползваме.

Всичко което оформя гледната ни точка сме научили от родители, учители, книги, приятели, филми, интернет ..., ние сме избрали една част от това познание за своя, в повечето случаи - не сме проверили всичко което знаем дали е вярно, но въпреки това сме силно привързани към собственото си мнение. Защото сме най-важните, ние сме центъра на Вселената.

Всеки е център на Вселената. Всеки е привързан към мнението си. Това също води до проблеми и неразбирателство.

Имаме свобода, но не я ползваме. Ако се освободим от закостенелите си идеи, навици и смущаващи емоции, тогава можем да сме абсолютно свободни.

Имаме свободен избор, но не го ползваме.

Този избор е направен преди да се родим. Избрали сме какво и как да преживеем и какви уроци да научим, след инакарнирането на Земята. Не случайно се раждаме безпаметни, за да не можем със своите спомени да променим това, което трябва да се случи. За мен всичко е предопределено и дори се е случило вече. Животът е като пътуване във влак, стоиш до прозореца и гледаш как се сменя пейзажът (житейските преживявания). Някъде след километри (времеви отрязък) има красива горичка (житейска случка), но ти не знаеш за нея и тя не съществува за теб, макар, че я има вече, до момента, в който влакът (животът) не стигне до нея (случката). Човекът е като автомобил с пасажер и шофьор. Автомобилът е тялото, пасажерът е душата, а шофьорът е човешкия Дух, който прекарва душата, през пътищата на живота.

Човек притежава свободния избор.

Това, че някой вижда бъдещето е просто в следствие на избора, който ще направи човек.

Защото може би, не знаете, но избора който направи човек, не може да бъде двупосочен. Той може да избере само едно нещо, което той самия ще го избере.

Ако можете да ме разберете, какво ви казам.

Има възможност, човек да преодолее бъдещето и той самия да изгради ново такова. Проблема тук е, че не всеки би могъл да го направи. Изисква се ултимално силен контрол над нещата.

Според мен стремежът за контрол е голяма грешка, защото природата си има закони. Природата не обича насилието, което произхода от стремежа за контрол. Природата обича нещата да стават винаги по пътя на най-малкото усилие. Смятам, че всеки го е изпитвал. Понякога напъваш с всички сили и не ще и не ще да се получи желаното, а друг път с лекота се достигат немислими дори цели. Имаме или нямаме свободен избор, може би това е светая светих, т.е. това, което не ни е дадено да знаем в човешки облик. Може би....