Прав си

Аз лично имам една корекция към самото понятие за "истина",тъй като мисля,че дори да има универсална "истина",то не е в човешките възможности да я познаят.

За да можеш да обхванеш всички гледни точки и факти,за да разбереш кое е "истина"-трябва да си Бог,а не човек

Хахахах....

Ние ползваме много малка част от потенциала си.

От една страна си прав защото с това, което обикновено наричаме човешки възможности не е възможно да бъде позната абсолютната природа на нещата.

От друга страна - потенциала ни е неограничен.

Няма край това, което наричаме "човешки възможности".

Това че сме ограничени е просто концепция. Сами слагаме ограниченията си.

Прав си Вало-самио слагаме ограниченията си,но точно поради това,че имаме ограничения-не може да познаем абсолютната Истана.А като не познаваме Истината-как може да кажем,че "Истината ще ни направи свободни"?

Прав си Вало-самио слагаме ограниченията си,но точно поради това,че имаме ограничения-не може да познаем абсолютната Истана.А като не познаваме Истината-как може да кажем,че "Истината ще ни направи свободни"?

Има съвкупност от възглед, методи и действия водещи до премахване на ограниченията и директно преживяване на абсолютната истина. Необходимо е усилие и доста труд, но резултата си заслужава.

Всъщност работата е трудна защото трябва да се изправим срещу себе си. Срещу обичайните си навици, фиксираните си идеи и представи и закостенелите си навици. Егото е това което ни пречи да преживяваме през цялото време абсолютната природа на нещата. Егото като съвкупност от гняв, гордост, завист, ревност, алчност, привързаност, страх, невежество..., закостенели идеи, които сме приели наготово и навици да реагираме по един и същ начин в определени ситуации.

Понякога може да си мислим че някъде между дълбоките депресии и розовите мечти е реалността. Не е там.

Колкото по малко его остава - толкова по-щастлив е човек. Без его - абсолютно щастие.

Това са само думи, но е възможен такъв начин на преживяване. Във всеки момент.

Защото това е което сме.

Редактирано 23 август 200718 г. от Вало (преглед на промените)

Прав си

Аз лично имам една корекция към самото понятие за "истина",тъй като мисля,че дори да има универсална "истина",то не е в човешките възможности да я познаят.

За да можеш да обхванеш всички гледни точки и факти,за да разбереш кое е "истина"-трябва да си Бог,а не човек

Не бих могъл да бъда по-съгласен.

Истина- е толкова относително като понятие ,колкото и "свобода".

Казали са хората:"100 човека -100 истини"

Който каже че е познал "истината" или "свободата"-значи би следвало да е познал Всичко-абсолюта или кой както го нарича,а за това си има друга приказка "Който си мисли че знае всичко - не знае нищо"

Има и друга истина,че който я е открил,просто спира да говори за нея.

...и аз открих моята истина(в Рила) до нивото на моето съзнание(тук и сега).

Така се почуствах свободен.Състояние,което не може да се опише с думи.Хармония.

Надявам се, че все пак си я открил повече в себе си, отколкото в Рила.

Иначе, да взимаме мотиките и да ходим да копаем за истина.

Има и друга истина,че който я е открил,просто спира да говори за нея....и аз открих моята истина(в Рила) до нивото на моето съзнание(тук и сега).Така се почуствах свободен.Състояние,което не може да се опише с думи.Хармония.

Напълно те разбирам. Аз почувствах същото на едно място във Витоша. Нещо като издигане над нещата и поглед "от високо" на всичко. Там усетих, че виждам нежата в истинската им светлина.

Надявам се, че все пак си я открил повече в себе си, отколкото в Рила.Иначе, да взимаме мотиките и да ходим да копаем за истина.

Доколкото разбрах Рила е помогнала на ONIDAR да усети истината. А относно мотиката, понякога /колкото и да ти се стува невероятно/ и тя може да ти помогне да откриеш някои истини.

Редактирано 24 август 200718 г. от mucunka (преглед на промените)

Има и друга истина,че който я е открил,просто спира да говори за нея.

...и аз открих моята истина(в Рила) до нивото на моето съзнание(тук и сега).

Така се почуствах свободен.Състояние,което не може да се опише с думи.Хармония.

Абсолютно си прав! Имах възможността да се кача до седемте Рилски езера вчера и до връх Иван Вазов - наистина не може да се опише магията на това място .... Колко велик се чувстваш, когато погледнеш от върха и виждаш всичко надолу... Невероятно е, отпускаш се и не мислиш за нищо друго... Чувстваш се свободен.

Скоро и снимки ще покажа (лични)

Свободата според мен е преди всичко състояние на духа.И мисля,че е обвързана най-вече със свободата на волята,а от тази свобода произтичат вече и останалите конституционно закрепени свободи:на мисълта,съвестта,вероизповеданието,словото,придвижването и т.н..Ако можеш да следваш волята си,би трябвало да можеш да следваш и всичко,производно от нея.

Ако си свободен,положително ще го усещаш-вътре в себе си,не във външни показатели и носители.Не на хартия,а в душата си.Хората като че ли придават общо взето идентичен смисъл на понятието "свобода",но пък се задоволяват с различни нейни параметри и проявления.Важно е да откриеш собствената си доза.Тази,при която свободата не е фикция,но не е и слободия.

Истина- е толкова относително като понятие ,колкото и "свобода".

Казали са хората:"100 човека -100 истини"

Който каже че е познал "истината" или "свободата"-значи би следвало да е познал Всичко-абсолюта или кой както го нарича,а за това си има друга приказка "Който си мисли че знае всичко - не знае нищо"

100 истини но само една вярна, няма как нешто да се е случило по 100 различни начина.Свободата е състояние на духа, на вътрешното ти аз!Ако кажеш,че не си позналсовбодата, значи не си намерил втрешното си аз, т.е. не си открил себе си

Точно със започване на осъзнаването и изучаването на "вътрешното си аз" ,разбираш колко далеч си от понятието свобода и започваш да се замисляш дали то изобщо съществува.

Знанието е ангажиращо.Църквата го е измислила-"Блажени са вярващите ,защото тяхно е царството небесно"

За да разбереш истинския смисъл на тази фраза обаче трябва да разбереш първо НЕсъществуването на "свободата".

Въпросът на тази тема е "Какво според вас е свободата?",според мен това е илюзия ,силно относително понятие ,което за всеки си означава нещо различно пречупено през призмата на неговия житейски опит ,духовно развитие ,и мироглед.

Точно със започване на осъзнаването и изучаването на "вътрешното си аз" ,разбираш колко далеч си от понятието свобода и започваш да се замисляш дали то изобщо съществува.

Знанието е ангажиращо.Църквата го е измислила-"Блажени са вярващите ,защото тяхно е царството небесно"

За да разбереш истинския смисъл на тази фраза обаче трябва да разбереш първо НЕсъществуването на "свободата".

Въпросът на тази тема е "Какво според вас е свободата?",според мен това е илюзия ,силно относително понятие ,което за всеки си означава нещо различно пречупено през призмата на неговия житейски опит ,духовно развитие ,и мироглед.

Целия нивсят е илюзия...

Целия ни свят е илюзия...

Да-така е,но живеейки в тази илюзия (а тя не е наша илюзия-тя е илюзия,възникнала в съзнанието на Бог) трябва да се съобразяваме с правилата,важащи в тази илюзия,нпраимер:

В илюзията,наречена от нас "физически свят" за да живееш-трябва да се храниш.Съгласни ли сте с това?

Следователно-ти си принуден да се храниш,защото иначе ще умреш.Т.е. не си свободен да не се храниш,например..Физическото ограничение,породено от самото естество на илюзията,наречена от нас "свят" те прави несвободен

Следователно-илюзия или не,не можем да бъдем свободни в света,в който живеем,дори и да осъзнаваме,че живеем в илюзия.

Q.I.D.

Според Хайдегер свободата е същността на истината... (из "За същността на истината")

...единствения начин да разберете,или поне да направите блед опит за разбиране на това твърдение е чрез изчитане на "творбицата"

Според мен нещата стоят другояче.

Истината не е имагинерност, тя се среща на всяка крачка.

Вие сте Истината!

Всички до един.

Според мен нещата стоят другояче.

Истината не е имагинерност, тя се среща на всяка крачка.

Вие сте Истината!

Всички до един.

А свободата е вътрешно усещане и състояние на духа.

Редактирано 22 януари 200818 г. от tigertron (преглед на промените)

... Но много пъти съм се питала какво е свободата?

Предвид раздела в който питаш, свободата е да осъзнаеш че си попаднал(а) в капана на битието (съществуването) и да не те е страх от смърта.

По-голямата част от мислите, думите и действията ми са управлявани от емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност... всички резултат от невежество... изкуствено разделение, неосъзната оценка им приемането и за реални.

Понякога дори и неща полезни за останалите правя всъщност защото очаквам нещо в замяна.

Всички тези емоции са резултат от временното събиране на фактори и условия. Тези емоции се появяват неосъзнато (понеже ги смятам за реални) им позволявам да ръководят делата ми. Резултатите често са неприятни за околните. И за мен също. Защото никой не харесва гневни, горди, ревниви, завистливи, алчни ... егоисти. Никой не иска да е в лоша компания.

Тези емоции са нетрайни, в този смисъл не са истински. Появата им зависи от причини, те се променят през цялото време и изчезват по същия начин по който са се появили. Тези емоции са израз на егото, желание за лично щастие без разбиране на това че и останалите са като мен.

Докато следвам едни и същи схеми и предопределен начин на реакция спрямо ситуациите, докато търся причината за проблемите в другите - не мога да се смятам за свободен.

Да не позволявам да бъда управляван от невежество и произтичащите от това фиксирани идеи, навици и емоции - това е свободата за мен.

Редактирано 23 януари 200818 г. от Вало (преглед на промените)

По-голямата част от мислите, думите и действията ми са управлявани от емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност... всички резултат от невежество... изкуствено разделение, неосъзната оценка им приемането и за реални.

Понякога дори и неща полезни за останалите правя всъщност защото очаквам нещо в замяна.

Всички тези емоции са резултат от временното събиране на фактори и условия. Тези емоции се появяват неосъзнато (понеже ги смятам за реални) им позволявам да ръководят делата ми. Резултатите често са неприятни за околните. И за мен също. Защото никой не харесва гневни, горди, ревниви, завистливи, алчни ... егоисти. Никой не иска да е в лоша компания.

Тези емоции са нетрайни, в този смисъл не са истински. Появата им зависи от причини, те се променят през цялото време и изчезват по същия начин по който са се появили. Тези емоции са израз на егото, желание за лично щастие без разбиране на това че и останалите са като мен.

Докато следвам едни и същи схеми и предопределен начин на реакция спрямо ситуациите, докато търся причината за проблемите в другите - не мога да се смятам за свободен.

Да не позволявам да бъда управляван от невежество и произтичащите от това фиксирани идеи, навици и емоции - това е свободата за мен.

Много точно го формулира,Вало!Напълно се присъединявам!

Здравейте!

Свободата, тове е да танцуваш окован във вериги. Йозеф Киршнер

Вчера на обяд в едно заведение имаше малко момченце на около 3-4г., което постоянно тичаше насам натам мяташе свободно ръце и се усмихваше на хората. Когато майка му го хвана за ръка то се дръпна и започна да пищи и тя го пусна. Като тичаше падна на ръце, понамръще се малко и после пак стана и започна да тича. Помислих си колко е свободно, диво(все още не опитомено), весело и жизнерадостно човешко същество, което изразява на момента своите чувсва и емоции и се бори за свободата си, когато се опитат да му я отнемат по някакъв начин.

Аз сега започвам да осъзнавам колко съм заробен от хиляди заблуди от обществото, родителите, религията, училището и т.н.

на които съм вярвал и съм ги приемал за истина. Мисля, че трябва да започна да преосмислям истините на които съм вярвал и да разчистя от съзнанието си , онези които се окажат неверни.

Редактирано 29 януари 200818 г. от Начинаещ (преглед на промените)

Здравейте!

Свободата, тове е да танцуваш окован във вериги. Йозеф Киршнер

Вчера на обяд в едно заведение имаше малко момченце на около 3-4г., което постоянно тичаше насам натам мяташе свободно ръце и се усмихваше на хората. Когато майка му го хвана за ръка то се дръпна и започна да пищи и тя го пусна. Като тичаше падна на ръце, понамръще се малко и после пак стана и започна да тича. Помислих си колко е свободно, диво(все още не опитомено), весело и жизнерадостно човешко същество, което изразява на момента своите чувсва и емоции и се бори за свободата си, когато се опитат да му я отнемат по някакъв начин.

Аз сега започвам да осъзнавам колко съм заробен от хиляди заблуди от обществото, родителите, религията, училището и т.н.

на които съм вярвал и съм ги приемал за истина. Мисля, че трябва да започна да преосмислям истините на които съм вярвал и да разчистя от съзнанието си , онези които се окажат неверни.

Прекрасно е, че го осъзнаваш. Бъди като това дете! Знаеш ли, не е трудно, а е най-лесното поведение. Като малка бях точно такава и родителите ми, слава богу са готини, никога не са ме ограничавали в нищо. Но затова пък и аз никога нищо не съм поискала да притежавам. И сега съм свободна, винаги ще бъда, няма как да променя себе си. Но това трудно се приема от повечето хора, от псевдоморалното ни общество. Дразни ги. Въпреки това на мен ми е както винаги много гот и обичам живота, както и всички хора, в това число и дребните снобски душици - точно те имат най-голяма нужда от обич. Тези, които осъждат свободата.

Не съм писал отдавна в тази тема просто защото нямаше какво толкова да кажа. Сега ако ми позволите ще споделя какво значение придоби за мен свободата. Винаги съм твъдял, че тя не е физическа и това се доказва сега когато приятелката ми е дълеч от мен. Ако се замислите физически съм свободен да правя каквото си искам, нали? друг е въпроса че това не ме прави свободен и затова не го и правя. Свободен съм само тогава когато тя е щастлива, защото когато е щастлива ми дава цялата си любов. Само щастливия човек може да даде истински чиста любов. Това е тайната на истинската свобода. Свободен съм когато е свободна душата ми да дари цялата си искренна любов.

Но много пъти съм се питала какво е свободата? Дали не грешим понякога в определението за нея?

Да, грешим винаги, когато даваме определение за свобода, защото тя не ги търпи...

Пределът не е нейна същност.

Свободата не търпи прегради, тя е извън тях и с определенията си за нея, ние, всъщност, очертаваме собствените си граници.

Редактирано 25 февруари 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Може да повторя някого, но според мен свободата е израз на независимостта на духа от многобройните житейски препятствия и трудности и всъщност е сериозна неспирна борба за преодоляването им. Без примирение, разбира се.