Ехо някой мойе ли да ми пратите на e-mail есета на Вазов и Ботев, а e-mail ми е [email protected] моля ви

Трябва ми спешно ЛИС на тема"Личния избор,героиката и трагиката в Ботевата поезия" мн е спешно имам класно в понеделник а нищо не мога да намеря за тая тема

На мен ми трябва спешно за 07.01.08 две ЛИС на тема Любовта, дълга,страданието и познанието за екзистенциалните стойности в "Моето първо либе" и Ботевият лирически човек с диалог със себе си света и бога в "Моята Молитва" от Хр.Ботев

Редактирано 5 януари 200818 г. от asu (преглед на промените)

Трябват ми спешно тези 3 теми

1. Смърт и безсмъртие в творбите на Христо Ботев "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски" - Мерси Poisonkiss

2. Любов и омраза - ЛИС върху "До моето първо либе" и "На прощаване"

3. "Защитата на Перущица" - защита на национална чест (Това е от Вазов, но ... )

Ако може да ми помогнете ще съм Ви благодарен

Ако може да ми намерите 3-тата тема .. търся но не мога .. макар, че е от Вазов ..

Редактирано 7 януари 200818 г. от gamer_077 (преглед на промените)

Трябват ми поне три от тези четири (ЛИС) на Ботев:

1.Светът на робството и свободата в "На прощаване"

2.Величието и безсмъртието на бореца за свобода ("Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски")

3.Любовта и борбата в Ботевата поезия

4.Въпросът за смърта в Ботевата поезия

Благодаря предварително

Редактирано 5 януари 200818 г. от DraG_0n (преглед на промените)

спешно ми трябва ЛИС на тема "Личния избор героичното и трагичното в Ботевата поезия" 11 клас съм ,утре имам класно и ми е адси спешно.помогнете ми до обяд трябва да го имам

Трябват ми спешно тези 3 теми

1. Смърт и безсмъртие в творбите на Христо Ботев "Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски"

2. Любов и омраза - ЛИС върху "До моето първо либе" и "На прощаване"

3. "Защитата на Перущица" - защита на национална чест (Това е от Вазов, но ... )

Ако може да ми помогнете ще съм Ви благодарен

Ако може до утре (06.01.2008г.) ... Мерси

Смърт и безсмъртие в “Хаджи Димитър” на Христо Ботев

Всеки народ има свои велики личности и гениални натури, както в историята си, така и в изкуството, и в литературата. В историческото развитие на българската литература със златни букви е написано името на гениалния поет и пламенен революционер Христо Ботев. Принуден от най – ранната си младост да живее далеч от родина, дом и семейство, той вкусва горчивия залък на скиталческия живот и тежката участ на чужденеца, и това още повече засилва вродената му любов към народ и родина.

Всички чувства, които са вълнували чувствителната му душа, са изпяти в неговите стихотворения.

Най – възвишен и логически завършен е образът на бореца за свобода в баладата “Хаджи Димитър”. Цялата творба е пронизана от една единствена идея – идеята за безсмъртието на този който е паднал в бой да защити своята родна страна. Тя се внушава още от първата фраза на произведението – “Жив е той, жив е!”.

Това че героят е представен как лежи “Там на балкана...” е израз който го поставя близо до безсмъртните боговете на Олимп, толкова близо до бог.

В тази творба героят е представен в момент на физическо страдание, смъртно ранен след активно участие в битката с враговете на народа.

Макар и смъртно ранен борецът е представен като “юнак във младост и в сила мъжка”.

Празната, захвърлена пушка и счупената на две сабя говорят за жестоката и неравна битка за свобода или смърт юнашка. От устата на умиращия въстаник се изтръгва проклятие, отправено към съдбата, която толкова рано го отстранява от борбата.

В пълна хармония със състоянието на лирическия герой е и състоянието на природата – “слънцето спряно сърдито пече”, а с изтичането на последните капки кръв, жътварската песен става все по – тъжна и горестна. И в сърцето на поета се надига вълна от мъка и печал, “ще да загине и тоя юнак”, но това е само за миг (“но спри сърце...”), защото той е твърдо убеден, че физическата смърт е пътят към вечното безсмъртие.

“Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира...”

За да изрази всенародното признание и всеобщото преклонение пред подвига на героя, Ботев въвежда баладични елементи – орлицата и хищния вълк кротко са притихнали до тялото на умиращия герой, а побратимяването със сокола е израз на неговата изключителна смелост (“над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи.”).

Поетът дори е включил и митични самодиви, които да облекчат страданието и болките на героя в предсмъртния му миг.

И тук юнакът изпъква със своята висока нравственост – в последните минути от живота си той не жали за погубената си младост и ранната си смърт, а иска да разбере съдбата на своите другари по оръжие:

“Кажи ми, сестро, де – Караджата?

Де е и мойта вярна дружина?”

Пред такава самоотверженост всяко живо същество занемява в благоговейно преклонение, дори Балканът запява хайдушка песен.

Обобщавайки характерните черти на бореца за свобода и проследявайки силата на народното признание и почит, Христо Ботев въодушевено възкликва:

“Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира!”

Тези вдъхновени слова на гениалния български поет и пламенен революционер са придобии класическо значение и се нареждат между най – великите мисли, изказвани в историята на човечеството. Те са били и ще бъдат мощно оръжие и ярък факел за всички народи, борещи се за свобода и правда.

Смърт и безмъртие в Обесването на Васил Левски

Темата за смъртта е един от основните философски проблеми. За духовния човек смъртта не означава единствено край на земното съществуване, но преди всичко живот след смъртта. За духовните хора най-истинския живот започва отвъд границите на видимия свят, отвъд земните страсти и стихии. Смъртта е другото име на живота.

Различните човешки култури осмислят проблема за смъртта от различни позиции. Традиционните общества побеждават страха от смъртта трансформирайки я в ритуал на посвещение, на преминаване в друго измерение на съществуването. Безсмъртието е свързано освен с религиозните вярвания и с идеята за героизма и паметта на живите за умрелите. Тялото, белязано от своята тленност, не може да постигне безсмъртие тук на земята. Безсмъртен е единствено духът както и героическите жестове, останали в паметта на поколенията.

За Ботевия човек смъртта не е драма, а върховна възможност за саможертва. При него смъртта е воля за смърт, за него да се учиш да живееш и умееш да умираш е едно и също. Ботевият герой побеждава смъртта, за него тя е върховно самопостигане и преображение в паметта на народа. Смъртта в ботевата лирика стои над всичко, тя не е страшна, злокобна и враждебна сила, а усмихната, приканваща, зашеметяваща.

Проблемът за смъртта най-често свързваме с подвига и саможертвата на героя, в името на родината и социалната справедливост. Особено сме чувствителни, когато разглеждаме въпросите за смъртта на нашите национални герои. Споровете около последните мигове на много от тях все още не са заглъхнали и с времето все по-трудно става да се открои мистичното от реалното. Това е така, защото в представата за саможертва на бунтовника народът влага и своето виждане, което не винаги се свързва с действителните събития. Съществено за него е да изведе от смъртта на юнака идеята за прераждането, како и идеален модел за поведение. Народните песни, преданията, спомените за апостола, а и творбата на Ботев дават ясна представа, че неговата смърт е предизвикала първата велика национална безутечност през епохата на възраждането. В стихотворението се пее с тъжна мелодия, скрито от ръка на ръка се предава портретът на Левски. Така е изцяло българско, за да тръгне преданието, че той е жив и не е заловен от турците. Ботев обаче не повтаря своето “Жив е той, жив е!”.

Стихотворението “Обесването на Васил Левски” започва с обръщение към майката. Желанието на лирическия Аз да води диалог е съдбовно, защото само чрез него може да се открие сърцето и да се сподели болката. Диалогичността тук е своеобразен ритуал (като магическите думи в обредите), чрез който майката ще изрече святото име, заради което е в скърби. Ботев не бърза да посочи за кого “тъй жално, тъй милно” плаче родината-майка. Той разкрива първо не великата жертвата на Апостола, а образа на гористната страдалница. На преден план е съдбата на почернената майка. Задал страшния въпрос в началото, героят разбира, че отговорът ще роди нови страдания за родината и затова я жали: “Ох, зная, зная...” След тази жалба идва категоричното: “Плачи!” Лирическият аз не оставя надежди за възможно оцеляване на юнака както в “На прощаване” и “Хаджи Димитър”. Нещо повече, той представя и себе си като свидетел на смъртта: “Аз видях, черно бесило”. Картината на бесилката е пред очите му. Сякаш лирическият Аз е пожелал ритуално да бъде до своя другар. Стихът “стърчи, аз видях, черно бесило” е вест не само за смъртта, но и за величието на героя, за неговата “страшна сила”. Тази картина не може да се представи като видяна от друг, тя трябва да се преживее и внуши чрез болката на очевидеца.

Народът не е непосредствено пред бесилката, но той също оплаква героя си и още по-жално, защото е в безнадеждност. Чувството е подсилено от зловещата зимна картина: грачещи гарвани и воя на псета. Показателно е, че във всенародната скръб на старците, жените и децата – липсват мъжете в действена възраст. Оплакването е безутешност, която ще отнеме силата на мъжа за други дела, която ще отнеме волята му за смърт. В българската представа жената трябва да е чувствителна за жертвите, а мъжът за свободата. И все пак картината, свързана с обесването на Васил Левски, е картина на всенародната съборност в скръбта. Страданието е консолидираща сила: “старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата”.

Ключов стих за разбирането на елегията е стихът “зимата пее своята зла песен”. Никъде в поезията си Христо Ботев не търси знаковостта на сезоните освен в “Хаджи Димитър” и “Обесването на Васил Левски”. Характеристиката на лятото е очертана чрез жътвата, която в “Хаджи Димитър” не е осмислена чрез плодородието, дарбите на природата, благослова на земята, а чрез болката на робините, пеещи тъжни песни. Идеята е съотнесена към времето кагато полето е най-плодно, а човешката душа най-безплодна. Призвнието на жътварката е да жъне, но в творбата тя само пее тъжни песни, родени от болката.

В “Обесването на Васил Левски” зимата е представена в нейния обичаен образ като изконно зло. Тя пее “своята зла песен”, не защото се е случила смъртта на Апостола, а защото българинът е безпомощен спрямо тази смърт. За българската традиционна култура знаково през зимата не е полето, а домът в който той осъществява всички свои обреди и празници. Зимните му ритуали са пълни с очакване за добри вести. Коледната благословия е за множене на българина. В нея отсъства коледната оптимистична визия за бъдещето. Зимата вече не е част от ритуално празничния календар на живота му. Според творбата зимата е неизменна, защото няма добри вести и сякаш той престава да вярва в тях.

Стихотворението “Обесването на Васил Левски” е втората творба, в която Христо Ботев изразява пълна безнадеждност. Първата е “Борба”, която поетът успява да допише, за да изрази оптимизма и рашителността си: “Ще викнем ние: “Хляб или свинец”” За втората обаче не намира духовни сили – остава при болката, при плача на майката. И все пак бесилото на Апостола според творбата се е превърнало в пространство на родовата съборност. Именно в всеобщата скръб, старците, майките и децата се изживяват като единни. Истината за смъртта на Апостола е част от съзряването на народа, защото в болката е трябвало отново да търси път към себе си и вярата си. Така истината, пораждаща безнадеждност, става по-необходима, отколкото заблудите на оптимизма. Творбата може би казва, че трябва да се стигне до “дъното” на страданието, за да дойде и мигът на възкресението.

Търся помощ за тази тема (ЛИС) на Х. Ботев: С какви средства е изграден образа на робския свят в поезията на Ботев

Здравейте спешно ми трябва ЛИС на тема "Любовта към Родината и свободата в поезията на Ботев" плс помогнете. Мерси предварително! :shake_puter:

Ох плс трябва ми спешно - Какви взаимоотношения между майка и син са разкрити в стихотворението "На прощаване" от Христо Ботев

плс плс плс много ми трябва за утре някаде към 10 най-късно плс плс мн ша ва обичкам :clap: :clap:

на мене ми трябва

"Борба, свобода и смърт в поезията на Христо Ботев"

"Човека и роба в поезията на Христо Ботев"

и "Лъжепътриозма в лириката на Христо Ботев"

ако може някои да помогне мерси предварително

Трябва ми спешно една тема- Аспекти на трагичното в "Обесването на Васил Левски''.Ако някой ми помогне ще съм му много много благодарна . Много ви се моля помогнете

на мене ми трябва

"Борба, свобода и смърт в поезията на Христо Ботев"

"Човека и роба в поезията на Христо Ботев"

и "Лъжепътриозма в лириката на Христо Ботев"

ако може някои да помогне мерси предварително

Imam tema v koqto se govori za svobodata. Dano ti pomogne

Свободата и револцията в поезията на Ботев

В епохата на робството, но и във времето на всеобщ подем и бунтарство, обхванало цяла Европа, Христо Ботев закопнява за борбата. Борбата като път към свободата, като отрицание на робството, като залог за бъдещето. Свободата се бе родила в поезията му още преди да са паднали оковите на робството. Христо Ботев.революционерът и родолюбецът, на дело и със слово влезе в борба със „стукиите" онези тъмни сили. които се опитват да угасят светлината, да убият човешкият стремеж към по – добър живот.

Узряването на идеята за борбата, укрепването на свободолюбивия дух у народа е бавен и постепенен процес. Ботев го проследява в лириката си. Самотата и неразбирането на обкръжаващия го свят подсилва драмата у младия поет. Но противоречията и личното страдание се разтварят в народната болка и стон, за да вдъхновят неговият лирически герой за участие в революцията. Сроден с народа, преодолял личната драма, той е неудържим в революционния си устрем.

Красив и възвишен е идеалът за свобода - народна и общочовешка, а действителността, която заобикаля Ботевия герой, е угнетяваща и потискаща поривите на младежа, мечтите му за слава и щастие. Той се чувства самотен и изоставен, защото средата, в която е принуден да живее, не разбира нито любовта, нито омразата му. Младостта не намира удовлетворение на своя идеал: „И срещам това, що душа мрази" . Но изповяданата в „майце си" самотност не се затваря в кръга на личното чувство. Наистина в обръщението към майката се преплитат нежност и болка, синовна обич и тъжни предчуствия. Но чувството за самота не значи примирение. Чрез него Ботевият герой се противопоставя на равнодушието и апатията у своите сънародници, то е вид съпротива срещу робството. Мечтите и мислите измъчват героя, отнемат радостното чувство от живата, разпъват душата му, но и го водят към духовно възмогване. В „Към брата си" тези мечти и мисли придобиват по - конкретно съдържание: „мечти мрачни, мисли бурни". В тази творба научаваме причината за неговата неудовлетвореност:

„Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани;"

Да бъде обкръжен от неразбиращи го хора, хора егоисти - ето изворът на неговите духовни терзания, на драматизма му. Дори призивът към приятеля за „глас искрен, благороден" не намира отзив. Какво друго му остава, освен да заплаче над „народен гроб печален". Но този „народен гроб" ражда в бунтовната му дуй негодуванието от коварството на света, от господството г мъртвите догми над живите истини, намерили реализация „Борба", „...В гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда..." пише поетът - да събудиш от „сън мъртвешки" свестните хора. ю пръв поглед тези стихове са израз на дълбоко отчаяние, песимизъм.

Драмата на лирическия герой се засилва от самотата н любовното чувство. Неговият глас не намира отзвук в душата и любимата. Всъщност Ботев не отрича интимната любов, нежност чувство към любимата. Той не скрива копнежа си по „свиди либе", с „поглед мил" и с „глас чуден". Драматизмът му е в това, че измъчената, озлобена и обезверена личност загрубява за земната проста любов:

„В тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де скръб дълбока владее...."

Отрекъл се от младежките любовни пориви, в името на по високи цели, героят иска от любимата да запее неговата революционна песен. „До моето първо либе" е едно търсене на гласа на вярата, на надеждата, без които остава самотен и тъжен. Този глас очаква да чуе той от любимата, но него го няма, затова творбата завършва със страстен, неспокоен въпрос:

„Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще ми викне, запее? „

Това е драмата на появилата се рано личност, която с дълбоките си прозрения принадлежи на бъдещето. Оттук гневният бунт срещу бавния вървеж на историята, нетърпението за осъществяването на мечтите, недоволството от безразличието към положението на народа.

Най-често в поезията на Ботев звучат протестите на разбунтуваната му съвест срещу обществото, в което живее. Гневът намира нова форма на изява - сатирата. Нейната изобличителна сила поетът насочва срещу страха от трудния път на борбата, срещу апатията, обзела съвременниците му. Той призовава личността към разкрепостяване на духа й, към изява на свободолюбивите й пориви. Странникът се завръща в бащиния дом, сред измамното топлина на бащиното огнище, но се завръща като роб, в една робска действителност. Не примирението с установения ред е истинското предназначение на личността. Напротив, това е предателство спрямо близките, родината, спрямо повелите на времето.С пестеливи изразни средства авторът на „Странник" е постигнал точен рисунък. Устремен към еснафския идеал за „добър живот", героят загубва дори човешките си черти, превръща се в скот. Това е етичната оценка на автора за поведението на героя - странник, но има и друга -социална. Плачът е за сиромасите, а той не е „ни гол, ни гладен". Така Ботев очертава два пътя - пътя на борбата, който поемат истинските народни синове, и пътя на страничните наблюдатели на народната неволя.

Дълбоко в стрелите на поета се таят болка и обида. „В гърди ни любов, ни капка вяра" - казва в „Борба", но цялата творба е пропита с авторовата любов, която търси своя прицел в злото:

„...На душа лежат спомени тежки...

...Свесните у нас считат за луди..."

Ботев подсилва изобличителната сила на перото си, заостря чертите на страхливеца и еснафа - лукав и гъвкав нагаждач, с променлива социална психология. Неговите творби „В механата „ и „Патриот" изобличават вътрешните врагове на народа, Поетът и неговият герой негодуват срещу страданията, които изнася на плещите си работният народ - страдалец. Така се ражда и болката у Ботев, който рисува трагичната картина на робския живот в " Елегия":

„Кръстът е забит във живо тело, ръжда разяде глозгани кости..."

Народното тегло е хиперболизирано, кръстът е символ не само на мъченичество и болка, но и на християнско примирение и подчинение. Картината буди зрителна представа за физическата болка. Робската неволя не щади ни млади, ни стари, ни дори сираците и вдовиците. Непримирим е поетът с теглилата на народа, подложен на „воловски труд", на „безчовечни страдания". Най - характерни черти на народния враг са коварството, лицемерието, жестокостта. В „Борба" авторовата точна и ясна мисъл звучи като присъда над потисника от всяко време. Корените на смирението Ботев открива в основната насоченост на християнката религия, безропотното подчинение. Особена ярост предизвиква у него насаждането на страха, нещо, което прави от човека безпомощна играчка. Той вярва в един бог - бога на разума, на съвестта, който единствено може да вдъхне „любов жива за свобода", който зове и вдъхновява за борба. За Ботев борбата на роба е свещена, справедлива. Свободата е нужна на всеки човек, тя е път към по - добър живот, към прогреса. Той цени свободата, когато зад нея стои съзнание, че тя трябва да бъде извозвана. Ако в ранните му творби борбата е осмислена като отрицание на робството, то в по-късните му стихове тя е революционен зов за действие. Това, което за Ботевия герой е било „усмивката„ на първо либе, после е „усмивката" на борбата, защото само в нея отделната личност може да постигне своите пориви. Така в „До моето първо либе" Ботев превръща бурята в жив, конкретен образ и в прекрасен символ на революцията. Картината е наситена с глаголи, метафори, подредени във възходяща градация. Бурята това е нестихващата стихия, която помита по пътя си всичко гнило и застояло, това е обновяващият се живот, цената на свободата.

Целта, към която се стреми героят, е бъдеще с „правда свобода". Това бъдеще лежи в основата на Ботевия идеал - без потисничество и ограбване на чужд труд, бъдеще на творческия разум. За него борецът е готов да се жертва, на него подчинява и младост, и сили, и любов. В „Моята молитва" подвигът и саможертвата са мечти, видени в бъдещето. В „На прощаване те са осмислени като дар за народната свобода. В завещанието на бореца Ботев влага картината на победното завръщане и на юнашката смърт - двата възможни изхода от борбата.

Слял своя вътрешен духовен мир с бунтовните пориви на народа, борецът се разгръща и слива с вечната природа - земята, Балкана. Умирайки, героят от баладата „Хаджи Димитър" се слива с небето, планината, хората от полето, с цялата ни Земя. Силата на подвига сбира в едно всички загинали за висш идеал, независимо от пространството и времето:

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира....."

Пътят на революционера е кървав, той минава през кръста на Апостола, през черното „бесило" на предателството и позора. /"Обесването на Васил Левски"/. Ботев зове към революция, но отрича и заклеймява подлостта и лъжата. Той посочва любовта към отечеството като висша добродетел.

В Ботевата лирика е въплътена върховната борческа същност на човека, свободолюбивият му устрем към бъдещето. В нея оживяват най - съкровените гласове и вълнения на епохата, подвигът на бореца, гневът и болката от покорството, радостното опиянение от трудния път на революционната борба. Тя завладява с мисълта, че човек може да се издигне до вечността само когато с готовност отдаде силите си на един висш идеал.

Трябват ми поне три от тези четири (ЛИС) на Ботев:

1.Светът на робството и свободата в "На прощаване"

2.Величието и безсмъртието на бореца за свобода ("Хаджи Димитър" и "Обесването на Васил Левски")

3.Любовта и борбата в Ботевата поезия

4.Въпросът за смърта в Ботевата поезия

Благодаря предварително

Хайде някой да помогне ,трябват ми за понеделник

Трябват ми спешно темите: 1.Любовта в стихотворението "До моето първо либе".(лис) 2.Идеята за свободата в поезията на Христо Ботев.(есе) 3.Преклонението пред подвига на Васил Левски и неговата личност в стихотворението "Обесването на Васил Левски".(лис) 4.Саможертвата и героизма в стихотворенито "Хаджи Димитър".(есе) Ако можете помогнете предварително Благодаря.

Трябва ми ЛИС на тема: "Световете на майката и сина" в " На Прощаване" от Христо Ботев

Трябват ми само теза и заключение.. увод и изложение имам мерси много предварително навсички !!!!

Редактирано 16 януари 200818 г. от brols (преглед на промените)

Моля помогнете ми утре имам кластно а ми трябват теми ето някои от тях : 1. Мотивът за жертвата в ''Елегия'' 2. Мотивът за песента и пеенето в ''Хаджи Димитър'' 3. Любов и саможертва в ''До моето първо либе'' Ще съм ви много благодарна !!!

Редактирано 16 януари 200818 г. от Underwater (преглед на промените)

Моля ви за тезата и заключението.. спешно ми е ..

10х

здравейте спешно ми трябва отговор на литературен въпрос на тема- защо българският език става тема на вазовото стихотворение

хора,моля ви трябва ми спешно ЛИС на тема: 1.Човекът и богът в "Моята молитва" 2.Оптимизмът и трагизмът в "Хаджи Димитър" темите ми трябват за вторник

Редактирано 20 януари 200818 г. от blover (преглед на промените)

много ми е спешно есе за личност " Христо Ботев- личност и история" Най-късно утре трябва да съм го написала

Спешно ми трябва някой да напише 3 стихотворения за Ботев.Госпожата каза,че трябва есе.После каза,че не можем да пишем есе,защото не сме учили.Каза,че ние трябва да си представим,че сме поети и да напишем 3 стихотворения.Наградите ще са големи и ако ми помогнете ще ги споделя с вас.Помогнете ми. Благодаря предварително ! хора моля ви.Някой ако има измислени стихотворения за Ботев.Моля ви се хора. Моля моля

хора измислете 2 или 3 стихотворения за Ботев моля виии помогнете ми. Благодаря предварително !

Моля ви, спешно ми трябва материал на тема: "Живото-творчество на Христо Ботев" Моля помогнете! трябва ми до утре

Моля някой да ми помогне с анализ на стихотворението ,,Обесването на Васил Левски"Благодаря предварително....