Илюзия ли е нашият свят?

Извадки от "Mind and Life, Form and Content by Mike Hockney". Машинен превод от DeepL.com

с уточнението, че в извадките под "Уравнението на Бог" се има предвид формулата на Ойлер

https://bg.wikipedia.org/wiki/Формула_на_Ойлер

Цитат

Човечеството никога не е разбирало разликата между Истината и тълкуването на Истината. Те са коренно различни неща. Ако не изказвате твърдение, което е вечно и аналитично Истинно, тогава просто не се занимавате с Истината. Вие сте в играта на интерпретации, играта на митовете.

Цитат

 

Истината няма никаква връзка с историите и убежденията. 1 + 1 = 2 е пример за характера на истинската Истина. Тя не е история, не е мнение или убеждение, не е мит, не е интерпретация - тя е вечната истина на разума. Знакът „равно“ е символ на тавтологията. Каквото е отляво, е същото като каквото е отдясно, просто е изразено с различни символи. Ако напишем „2“ като 1 + 1, тогава 1 + 1 = 2 е точно същото като 1 + 1 = 1 + 1. Никой във Вселената не би могъл да твърди, че това е невярно или че е интерпретация. То е вярно по силата на вечното определение.

Задачата на човечеството е да установи всичко, което е безспорно, вечно истинно, т.е. да установи всички истини на разума, а след това да се опита да съпостави всички наблюдаеми, сетивни истини на фактите с тези вечни истини. Например експериментът с двойните процепи в квантовата механика доказва, че живеем в детерминистична математическа вселена на вечната истина и разум, но въпреки това е бил погрешно интерпретиран от науката като доказателство, че живеем в недетерминистична, вероятностна вселена, която чудодейно извира от небитието и нереалността. Науката не е успяла да съпостави наблюденията с вечните истини и по този начин е сбъркала на 100 % тълкуването на реалността.

 

Цитат

В илюминизма математиката е единствената субстанция и чрез математиката на Фурие тя може да бъде изразена в безразмерни (неразширени) честотни термини и в размерни (разширени) пространствено-времеви термини, като двата аспекта са автоматично, интерактивно свързани. В декартови термини честотната област на Фурие е „ум“, а пространствено-времевата област на Фурие е „материя“. В Аристотеловите термини честотната област на Фурие е „форма“, а пространствено-времевата област на Фурие е „материя“. И в двата случая невъзможният дуализъм е заменен с интегриран, двуаспектен монизъм. Там, където Декарт и Аристотел са гледали на отделни същности (ум и материя в случая на Декарт и форма и материя в случая на Аристотел), илюминизмът има само една субстанция - онтологичната математика -
, която може да бъде изразена безразмерно (в честотни термини) или размерно (в пространствено-времеви термини). Онтологичната математика може да бъде разглеждана в термините на една монета с две страни (т.е. двуаспектна единна система), а не в термините на две различни субстанции, които нямат нищо общо (като по този начин възниква прословутият проблем как те могат да си взаимодействат).

Цитат

 

Можем да имаме абсолютно знание само за вечни, необходими неща. Платон и Сократ се стремят към система за абсолютно знание за всичко. Всъщност абсолютното знание е достъпно само по отношение на вечната необходимост, която е единствено онтологичната математика.

Платон и Сократ са били прави, че интелигентността е способността да се схваща светът на формите с ума си", т.е. истинското знание е разбираемо, а не сетивно. Тяхната грешка е, че се опитват да класифицират сетивните обекти като маси като притежаващи вечна, разбираема същност. Масите нямат такава същност. Те са условни обекти в сетивния свят. Те нямат никаква връзка с необходимите, аналитични истини. Теорията на формите е била правилна, с изключение на факта, че масово е надхвърлила себе си и е започнала да класифицира Съдържанието като вечна Форма.

 

Цитат

 

Математическите форми са извън пространството и времето. Те се намират в нематериалната, математическа сингулярност, изградена от монади, която определя всичко. Те са едновременно трансцендентни и иманентни по отношение на времето и пространството. Не можете да достигнете до Сингулярността от което и да е място в пространство-времето (тя надхвърля пространство-времето). За да достигнете до сингулярността, ще трябва да напуснете пространство-времето чрез, например, черна дупка. И все пак Сингуларността е свързана и с всяка част на пространство-времето (тя е иманентна). Както в холографията, цялото е във всяка част. Нито една част не е свободна от цялото (Единствеността). Реалността е абсолютно зависима от това, че Единствеността е трансцендентна и иманентна. Това обяснява защо можем да имаме нефизическа душа (намираща се в Единствеността), която излиза извън пространство-времето (и оцелява след телесната смърт в пространство-времето), и все пак може да взаимодейства пълноценно с пространство-времевия свят и пространство-времевото тяло. Душата е холографска по отношение на тялото, т.е. душата е във всяка част на тялото (тя е иманентна по отношение на тялото).

„Формата е обективен “проект" на съвършенството. Формите сами по себе си са съвършени, защото те са неизменни. Например, да кажем, че имаме триъгълник, нарисуван на черната дъска. Триъгълникът е многоъгълник с 3 страни. Триъгълникът във вида, в който е на черната дъска, далеч не е съвършен. Въпреки това само разбираемостта на Формата „триъгълник“ ни позволява да разберем, че рисунката на дъската е триъгълник, а Формата „триъгълник“ е съвършена и неизменна. Тя е абсолютно една и съща, когато и да реши да я разгледа; времето обаче е това на наблюдателя, а не на триъгълника." - Уикипедия

Формите са свързани с вечното, необходимо, аналитично съвършенство и само онтологичната математика отговаря на изискванията. Съществуването се основава на съвършенство: математическо съвършенство. Нищо друго не е съвършено. Не съществува такова нещо като вечен, необходим, съвършен „Бог“ като същество, следователно абрахамизмът е фалшив само по този критерий (без значение от всички останали негови абсурди). Необходимото съществуване няма нужда от „Бог“. „Бог“ е условна хипотеза без аналитична необходимост. Понятието за вечен Бог не играе никаква роля в онтологичната математика и е напълно излишно за изискванията на съвършената математика. „Бог“ никога не може да бъде вечно съвършено понятие. Единствено онтологичната математика е вечно съвършена, а в нея има място само за една вечна система на съвършенство. Всичко друго би било несъвършено по отношение на нея. Както разбира Лайбниц, всички положителни съвършенства трябва да съществуват едновременно. Нито едно не може да противоречи на друго. „Бог“, като понятие, е пълен с противоречия. Това е концепция, основана на ирационално Съдържание, а не на рационална Форма. „Бог“ не е нищо друго освен проекция на ирационалните човешки умове и напълно отразява целия този ирационализъм.

„В “Алегория на пещерата„ [изразена в “Републиката"] обектите, които се виждат, не са реални, според Платон, а буквално имитират реалните форми. ...нещата, които обикновено се възприемат в света, се характеризират като сенки на реалните неща, които не се възприемат пряко. Този, който наблюдателят разбира, когато вижда света, имитира архетипите на многото видове и свойства (т.е. на универсалиите) на наблюдаваните неща." - Уикипедия

Всъщност не става въпрос за реалност срещу „нереалност“ (или по-малко реалност), или за лошо, несъвършено копие на съвършенството. По-скоро става дума за ноуменално и феноменално, разбираемо и сетивно, безразмерното и размерното, честотата и пространство-времето, Формата и Съдържанието.

 

Цитат

 

Вярно е, че има разбираема и разумна сфера. Математическата сингулярност - Светът на душата - е разбираемата област и не включва нищо друго освен вечни монади, определени от уравнението на Бога. Разумният свят е резултат изключително от математически монади и техните математически взаимодействия. Няма нищо друго.

"Би било грешка да се приеме, че Платоновите образи поставят разбираемия свят като буквално
физическо пространство, отделно от това. Платон подчертава, че Формите не са същества, които се простират в пространството (или времето), а съществуват извън всяко физическо пространство. Това означава, че те са абстрактни обекти. Така в Симпозиума четем за Формата на красотата: „Тя не е никъде в друго нещо, като в животно, или в земята, или в небето, или в нещо друго, а сама по себе си със самата себе си“ (211б).
А в „Тимей“ Платон пише: „Тъй като тези неща са такива, трябва да се съгласим, че онова, което запазва своята собствена форма неизменно, което не е възникнало и не е унищожено, което нито приема в себе си нещо друго от някъде другаде, нито самото то влиза в нещо някъде, е едно нещо“, (52а). - Уикипедия

Всичко, което казва Платон, е вярно за онтологичната математика и за нищо друго. Определението на Лайбниц за монадите като нематериални, безсмъртни, неразрушими единства, извън пространството и времето, е силно платоническо.

"Съответстващ на света на формите е нашият свят, този на мимансите, поквара на реалния свят. Този свят е създаден от Доброто според образците на Формите. Правилното служене на човека на Доброто е сътрудничество в осъществяването на идеала в света на сенките; т.е. в подражанието на Доброто." - Уикипедия

Същинската задача на човечеството е да опознае Единствеността (определена от уравнението на Бога), да узнае тайната на самото съществуване и по този начин да получи пълна власт над света... да стане Бог!

„Никой никога не е виждал съвършен кръг, нито съвършено права линия, но всички знаят какво
са кръгът и правата линия.“ - Уикипедия

А има ли идеални кръгове? Ако е така, къде са те? Очевидно е, че ги няма в материалния свят на пространство-времето. Те са в съвършената, разбираема, математическа сингулярност. Тяхното съвършенство е умствено и разбираемо, а не физическо и сетивно. Те принадлежат към разбираемата област, а не към сетивната област. Всъщност по-точно би било да определим съвършения кръг като формула, а не като форма. Всички кръгове, без изключение, имат обиколка от 2πr и площ от πr2. Всяка окръжност се подчинява на всяка формула, отнасяща се до окръжност. Всяка конкретна окръжност участва във формулата за окръжност или е пример за тази формула.

 

Цитат

 

Всички ние сме съставени от формулите на онтологичната математика. Ние ги познаваме, защото сме тях. В крайна сметка ние сме направени от самия разум (като онтологична математика) и колкото по-рационални ставаме, толкова повече разбираме какво сме, толкова по-самоосъзнати ставаме.

"Платон въвежда няколко форми в своите произведения, но определя Формата на Доброто като суперлативна. Тази форма е онази, която позволява на един обучаващ се философ да напредне до философ-цар. Тя не може да бъде ясно видяна или обяснена, но веднъж разпозната, тя е формата, която позволява на един да осъзнае всички останали форми. ... Тази форма е основата за разбирането на всички останали форми, тя е това, което ни позволява да разберем всичко останало." - Уикипедия

В илюминизма Формата на Доброто е Божието уравнение, което е Формата на Живота, и познаването ѝ осигурява познание за всичко, тъй като всичко, без изключение, е резултат от Божието уравнение.

"...Платон сравнява формата на Доброто със слънцето, тъй като то ни позволява да виждаме нещата. Тук Платон описва как слънцето позволява да се вижда. Но той прави много важно разграничение: „слънцето не е зрение“, а е „причина за самото зрение“. Както слънцето е във видимата сфера, така и Формата на Доброто е в разбираемата сфера. Тя е „това, което дава истината на познаваемите неща и силата да се познава на познаващия“. Тя е не само „причина за познанието и истината, но е и обект на познанието“. - Уикипедия

Това, което физиката е за сетивния свят, онтологичната математика е за разбираемия свят. Онтологичната математика е причината и коренът на физиката, физиката, лишена от всички свои наблюдаеми характеристики. Уравнението на Бога определя разбираемата сфера.

"Според Платон истинското познание разговаря не за онези материални обекти и несъвършени интелигентности, които срещаме в рамките на ежедневното си общуване с цялото човечество, а по-скоро изследва природата на онези по-чисти и по-съвършени модели, които са моделите, по които се формират всички създадени същества. Платон предполага, че тези съвършени образци съществуват от вечността, и ги нарича Форми или Идеи. Тъй като тези Форми не могат да бъдат възприети от човешките сетива, каквото и познание да постигнем за Формите, то трябва да бъде видяно с очите на ума (срв. Парменид 132а), докато идеите, получени от конкретния свят на потока, в крайна сметка са незадоволителни и несигурни (вж.Теает)." - Уикипедия

В илюминизма Теорията на формите е заменена с онтологична математика, но много от същите аргументи са приложими. Онтологичната математика, в нейния ноуменален честотен аспект, е съвършена, вечна, неизменна, разбираема и изцяло отвъд физическия свят на пространство-времето.

 

Уикипедия - Теория за формите на Платон*

https://bg.wikipedia.org/wiki/Теория_за_формите

*статията в Уикипедия е маркирана с предупреждение за липса на посочени източници.