Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Има световноизвестна теория, че нашият свят е нещо като видео игра, създадена от извънземните, в която ние сме герои.

Лично аз съм ú привърженик.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Преди немного време ми се случи да гледам предаването "Гласът на България". Вгледах се в поведението на "менторите", в думите им, в израженията на лицата им... циркът беше пълен, фалшът... заучено поведение, до най-малкия детайл, целящо да стимулира определени усещания в зрителя. Да, знам, че това е масово в развлекателната индустрия. Давам този пример просто защото за Българската действителност е крещящ и не е нужно голямо усилия за да се забележи. Всъщност можем да направим опит с всеки музикален клип и с всеки филм или цирково представление. Да, всички знаят, че това е игра, недействителна илюзия специално създадена с целта да ни заплени. Но дали е нужно да попаднем в плен на една илюзия, на едно представление за да оценим красотата, майсторството и изкуството вплетени в него? Всъщност знам, че не е нужно. Къде е балансът между фалшивите послания и изкуството? Има ли изобщо място този фалш в изкуството?

Всеки може да направи опит и да изгледа един филм или поне една сцена от филм абстрахирайки се от усещането за интересно или безинтересно. Просто да гледа играта на актьорите и да наблюдава разгръщането на сценария. Ще се видят много специално заучени жестове и думи, както и операторски трикове, музикални ефекти и други, които имат за цел да подсилят посланието на авторите на филма. Идеята е да се научим да различаваме всички тези неща в един филм. Или пък музикален клип.

След това може да започнем да откриваме дребни детайли от поведението на хората около нас, в реалния живот и да видим как всеки играе някаква роля, използвайки в една или друга степен едни или други методи за въздействие върху обкръжаващите с идеята да постигне някакъв желан от него резултат. Всъщност животът ни е като кинофилм. Роли, илюзии от образи и звуци възприемани от съзнанието ни като нещо реално. Всъщност образите са си там, случващото наистина се случва, но ние го интерпретираме по начин, който не отговаря на действителността, потънали в собствените си илюзии относно това, което виждаме и чуваме. Но всъщност много неща не виждаме и не чуваме, защото не допускаме съществуването им и като следствие от това не насочваме вниманието си към тях. В илюзиите вниманието е от съществено значение. Много неща са част от сценария, който не виждаме, мислим ги за случайни, за маловажни, а те не са такива.

Разбира се да гледаш на реалния живот само като на илюзия е крайност. Най-малкото хората затънали в тази илюзия действително страдат, действително се лутат в нея... като филм в който дотолкова сме се вживели, че плачем или се радваме заедно с актьорите, пищим от ужас или усещаме триумфа от победата на добрите над лошите. 

Само ако можеха хората да осъзнаят колко затънали са в илюзиите си. Но за разлика от един филм, който гледаме от позицията на "реалния" живот и към който живот се връщаме след края на филма, то повечето хора не познават друга реалност освен тази от ежедневието им. Дори и да осъзнаят илюзорността на живота, който живеят, те нямат къде другаде да отидат, защото не познават това "другаде". Само осъзнаване на илюзорността не е достатъчно. В илюзията следва да се разпознае реалността, да се опознае и да се разбере. Да се различи това, което създава илюзията от самата илюзия. Да се различи това, което трябва да си остане в илюзията, от това, което съществува и извън нея...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.07.2019 г. в 11:02, Shiniasu написа:

Само ако можеха хората да осъзнаят колко затънали са в илюзиите си. Но за разлика от един филм, който гледаме от позицията на "реалния" живот и към който живот се връщаме след края на филма, то повечето хора не познават друга реалност освен тази от ежедневието им. Дори и да осъзнаят илюзорността на живота, който живеят, те нямат къде другаде да отидат, защото не познават това "другаде". Само осъзнаване на илюзорността не е достатъчно. В илюзията следва да се разпознае реалността, да се опознае и да се разбере. Да се различи това, което създава илюзията от самата илюзия. Да се различи това, което трябва да си остане в илюзията, от това, което съществува и извън нея...

Струва ми се, че се придава прекалено голямо значение на тези обсъждания за илюзията.

Например, да разгледаме една цифрова фотография, на която виждаме слънчев пейзаж 
- синьо небе, зеленеещи дървета, река, заоблени камъни по брега на реката, трева.

Тази цифрова фотография се състои от пиксели, записана е в някакъв файл, 
който може да бъде преместван на различни дискове или други физически носители.

Значи тази снимка е някаква абсолютна илюзия, просто сянка на реалността.

Но от друга страна снимката носи информация за реалността, свързана е с нея -
от снимката научаваме нещо за истинската природа с дърветата, реката, които са снимани.

Има ли смисъл да се освободим от тази илюзия ?
Вместо снимката на красивия пейзаж да виждаме само реалността на пиксели, числа, файлове, дискове ?
Тогава ще загубим информацията за реалния свят, която се съдържа в снимката и ще изпаднем в още по-голяма илюзия 
- вместо за слънчевия пейзаж на снимката, да мислим за друго - за числа, пиксели, файлове.

И в други случаи може да бъде така - илюзията да бъде илюзия, но да има някакъв реален източник на тази илюзия.

Ако се разглежда илюзията само като илюзия, губиш знанието и за реалния източник, стоящ зад тази илюзия.
Така се минава от една илюзия към друга.

Противоположният вариант е да се разглежда всичко като реалност - и истинската реалност, и реалността на нейната сянка и 
всички илюзии, които могат да се видят.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, NVJ написа:

Но от друга страна снимката носи информация за реалността, свързана е с нея -
от снимката научаваме нещо за истинската природа с дърветата, реката, които са снимани.

Има ли смисъл да се освободим от тази илюзия ?
Вместо снимката на красивия пейзаж да виждаме само реалността на пиксели, числа, файлове, дискове ?
Тогава ще загубим информацията за реалния свят, която се съдържа в снимката и ще изпаднем в още по-голяма илюзия 
- вместо за слънчевия пейзаж на снимката, да мислим за друго - за числа, пиксели, файлове.

Не само, че снимката носи информация за реалността, но тя е породена от същата тази реалност. Върху една фотоснимка е запечатана някаква част от реалността. Нашият свят е ограничено във форма проявление на реалността. В него е отпечатана някаква част от тази реалност. Да се отрече съществуването му е все едно човек да отрече отражението си в огледалото - то си съществува и е следствие от действията на точно определени закони. Но отражението всъщност е отразената светлина, а не нещо което е отпечатано върху огледалото. Ние може да се каже, че сме именно като тази отразена светлина, която е идентична със светлината пораждаща отражението. Друга, може би по-точна аналогия върху която може да се разсъждава е да си представим същия този лъч светлина преминаващ от въздушна във водна среда. Лъчът си остава същия, но условията на средите го променят по определен начин.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 8.03.2010 г. в 21:19, EGO venit luvo написа:

Има световноизвестна теория, че нашият свят е нещо като видео игра, създадена от извънземните, в която ние сме герои.

Лично аз съм ú привърженик.

Имаш ли малко `демидж` да ми дадеш назаем? На следващото ниво ще ти го върна.

на 7.08.2019 г. в 12:31, NVJ написа:

Струва ми се, че се придава прекалено голямо значение на тези обсъждания за илюзията.

Например, да разгледаме една цифрова фотография, на която виждаме слънчев пейзаж 
- синьо небе, зеленеещи дървета, река, заоблени камъни по брега на реката, трева.

Тази цифрова фотография се състои от пиксели, записана е в някакъв файл, 
който може да бъде преместван на различни дискове или други физически носители.

Значи тази снимка е някаква абсолютна илюзия, просто сянка на реалността.

Но от друга страна снимката носи информация за реалността, свързана е с нея -
от снимката научаваме нещо за истинската природа с дърветата, реката, които са снимани.

Има ли смисъл да се освободим от тази илюзия ?
Вместо снимката на красивия пейзаж да виждаме само реалността на пиксели, числа, файлове, дискове ?
Тогава ще загубим информацията за реалния свят, която се съдържа в снимката и ще изпаднем в още по-голяма илюзия 
- вместо за слънчевия пейзаж на снимката, да мислим за друго - за числа, пиксели, файлове.

И в други случаи може да бъде така - илюзията да бъде илюзия, но да има някакъв реален източник на тази илюзия.

Ако се разглежда илюзията само като илюзия, губиш знанието и за реалния източник, стоящ зад тази илюзия.
Така се минава от една илюзия към друга.

Противоположният вариант е да се разглежда всичко като реалност - и истинската реалност, и реалността на нейната сянка и 
всички илюзии, които могат да се видят.
 

Много хубав пример е този със снимката. И, акцентът на "източникът", който създава Илюзията. Свързано е с нашите възприятия, разбира се, и до каква степен илюзиите са a priori - или пък- a posteriori?

Това е свързано и с познанието(познаването) и до каква степен един обект/субект е реален. Ако се обсъжда `im Allgemeinen` - Die Welt, няма как да се обяснят усещанията ни като: болка - или сълзите и смеха. Мозъкът ни по някакъв начин преработва съвсем неилюзорна информация. Строят се съвсем неилюзорни сгради. Лети се със самолет, жените раждат, мъжете- пожарникари- спасяват хора и т.н.

Илюзорността е вид способност да асимилираш прекалено грубата реалност. Сънят е илюзия, но не и животът в будно състояние, съзнание и без въздействие на опиати.


 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 11.07.2019 г. в 11:02, Shiniasu написа:

Само ако можеха хората да осъзнаят колко затънали са в илюзиите си.

Хората ли - ами ти?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, insec написа:

Хората ли - ами ти?

Аз съм си ок. Точно си пия кафето в момента. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, Shiniasu написа:

Аз съм си ок. Точно си пия кафето в момента. 

И хората така.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 10.08.2019 г. в 19:16, Callipso написа:

Имаш ли малко `демидж` да ми дадеш назаем? На следващото ниво ще ти го върна.

Много хубав пример е този със снимката. И, акцентът на "източникът", който създава Илюзията. Свързано е с нашите възприятия, разбира се, и до каква степен илюзиите са a priori - или пък- a posteriori?

Това е свързано и с познанието(познаването) и до каква степен един обект/субект е реален. Ако се обсъжда `im Allgemeinen` - Die Welt, няма как да се обяснят усещанията ни като: болка - или сълзите и смеха. Мозъкът ни по някакъв начин преработва съвсем неилюзорна информация. Строят се съвсем неилюзорни сгради. Лети се със самолет, жените раждат, мъжете- пожарникари- спасяват хора и т.н.

Илюзорността е вид способност да асимилираш прекалено грубата реалност. Сънят е илюзия, но не и животът в будно състояние, съзнание и без въздействие на опиати.



 

В една снимка няма никава илюзия, без значение дали изображението е отпечатано на хартия или е електронен носителя. И гората, и снимката, и изображението са си реални. Когато гледаш снимката ти знаеш, че виждаш изображение на гората а не самата гора. Къде е илюзията?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Радуил написа:

В една снимка няма никава илюзия, без значение дали изображението е отпечатано на хартия или е електронен носителя. И гората, и снимката, и изображението са си реални. Когато гледаш снимката ти знаеш, че виждаш изображение на гората а не самата гора. Къде е илюзията?

Мислех да ги питам как пък решиха, че снимката е илюзия, ала  ...... нещо не се види мегдан да разберат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, insec написа:

Мислех да ги питам как пък решиха, че снимката е илюзия, ала  ...... нещо не се види мегдан да разберат.

E тва вече е илюзия- вътрешната убеденост във верността на съждения, които са сгрешени още в основата си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, Радуил написа:

В една снимка няма никава илюзия, без значение дали изображението е отпечатано на хартия или е електронен носителя. И гората, и снимката, и изображението са си реални. Когато гледаш снимката ти знаеш, че виждаш изображение на гората а не самата гора. Къде е илюзията?

Илюзия е да правиш кардинални изводи за едно нещо на базата само на това, което е видимо за теб . В случая със снимката знаеш, че тя не е истинска гора. Затова няма заблуда, защото знаеш. Но по отношение на света, който виждаш около себе си, ти познаваш само видимото отражение и не знаеш почти нищо за това, което създава това отражение. Затова се казва, че живееш в илюзия в някои религии. Тук обсъждахме, или аз поне, илюзорността в този контекст. Затова че разсъжденията ми са валидни само в него.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, insec написа:

Мислех да ги питам как пък решиха, че снимката е илюзия,

Въпреки че не ме питат директно, по този въпрос мога да кажа следното.

Ето едно определение какво е "илюзия":
"Илюзия (на латински: illusio — заблуждение, измама) е измама на сетивата, изопачено възприемане на действителността."

Една хартиена снимка в действителност представлява:
хартия от микроскопични влакна, примесени с други вещества и  оцветители, подредени по определен начин в пространството.

Когато виждам такава снимка, аз даже не знам точно от какви вещества се състои, 
камо ли да ги виждам какви са в действителност, ако не си нося микроскоп.

Вместо това виждам изображението на природата, която е снимана.
И даже не се замислям в момента, че моето виждане на цветовете червен, зелен и син е само илюзия,
защото, разбира се, според физиката светлината в действителност представлява електромагнитни вълни,
които окото според свои си механизми (един вид илюзорно) възприема като цветове.

Според тези съображения, в известен смисъл една снимка може да се счита за пример за някаква илюзия,
доколкото снимката ме е накарала да мисля за природата, която се вижда на нея, а не за печатарските технологии например.
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, NVJ написа:

....

Следва ли да се разбира, че ако вместо очи имахме микроскопи или някакви други устройства, с които директно щяхме да виждаме пиксели, влакна и електромагнитни вълни, то снимката вече нямаше да бъде илюзия? Да речем, че е снимана гора - гората вече няма да я виждаме, ще виждаме цифри: сега това илюзия ли е или не?

 

преди 9 часа, Радуил написа:

E тва вече е илюзия- вътрешната убеденост във верността на съждения, които са сгрешени още в основата си.

Е тей, ала като са чули, че "еди кой си" е рекъл, че живеем в илюзия и ........ настана паника. 😂

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, Shiniasu написа:

Илюзия е да правиш кардинални изводи за едно нещо на базата само на това, което е видимо за теб . В случая със снимката знаеш, че тя не е истинска гора. Затова няма заблуда, защото знаеш. Но по отношение на света, който виждаш около себе си, ти познаваш само видимото отражение и не знаеш почти нищо за това, което създава това отражение. Затова се казва, че живееш в илюзия в някои религии. Тук обсъждахме, или аз поне, илюзорността в този контекст. Затова че разсъжденията ми са валидни само в него.

Много неща са илюзия, но пък човека има страшно голям набор от сетива, които са му дадени точно поради тази причина- да отсява илюзиите от реалността. Илюзиите се засилват, когато се притъпят сетивата. Много илюзии са ужасяващо реалистични, но човек който е с всичките си сетива, няма да се излъже.

Снимката няма как да бъде илюзия, защото не може да излъже всичките ти сетива. Дори да е 3D или още по- напредналата VR (virtual reality) , те може да доведе най- много до зрителна заблуда- имаш усещането че си в самата гора, но когато поискаш да я пипнеш, разбираш че няма гора.

Сънят е една доста всеобхватна илюзия и затова сънищата ни са толкова истински. Те обаче се случват само докато спим. Тоест какво- сетивата ни са значително притъпени.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.08.2019 г. в 15:40, NVJ написа:

"Илюзия (на латински: illusio — заблуждение, измама) е измама на сетивата, изопачено възприемане на действителността."

Добро определение. Светът може да бъде възприеман обективно или изопачено, измамно, илюзорно, но той си остава реалност. С други думи- в заглавието на темата  "Илюзия ли е нашият свят?" има уловка.

Евентуално, тя е при тълкуване на "Нашият свят", като субективно възприемане на реалността на лице или група лица и тогава може да има илюзия. Все пак "Нашия свят" е различен за християни и атеисти, при деца и възрастни.

Примерно аз мога да си споря с дядо поп, че раят е илюзия, а той да твърди обратното. В нечий свят Аполо не е кацнал на Луната, в друг- е. Всеки си е в "Неговия свят".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Търсещ истини написа:

Добро определение. Светът може да бъде възприеман обективно или изопачено, измамно, илюзорно, но той си остава реалност. С други думи- в заглавието на темата  "Илюзия ли е нашият свят?" има уловка.

Евентуално, тя е при тълкуване на "Нашият свят", като субективно възприемане на реалността на лице или група лица и тогава може да има илюзия. Все пак "Нашия свят" е различен за християни и атеисти, при деца и възрастни.

Примерно аз мога да си споря с дядо поп, че раят е илюзия, а той да твърди обратното. В нечий свят Аполо не е кацнал на Луната, в друг- е. Всеки си е в "Неговия свят".

Забележката е основателна ! 

Обективната реалност не е ничий свят ! Това е светът който обитаваме ."Хич не му пука" на този свят има ли те или те няма ! :nono:

Илюзии възникват в главите на хората - нашия свят ! При това не само сетивни (усещания) , ами и мисловни (възприятия , представи) , и емоционални (чувства)......

Т.е. в израза "нашия свят" няма никаква уловка , а има прояви неточно и неясно говорене , и произтичащото от това неразбиране на нещата....:nono:

Казано по друг начин "нашия свят" отразява външния свят , светът който обитаваме . И като отражение винаги , неизбежно е деформирано по някакъв начин и в някаква степен - т.е. е илюзорно .

Т.е. трябва да знаем за какво си говорим , което се случва твърде рядко ! :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Търсещ истини написа:

Светът може да бъде възприеман обективно ...

Те от тука тръгва полемиката, щото обективно възприемане от субект е оксиморон. Никой до сега не е успял да докаже, какъв е света без нашето съзнание, какъвто и да е той, то винаги бива пречупен от възприятието ни, така че за да бъдем обективни по неизбежност следва да приемем, че в някаква степен възприетото е илюзия, а от тук няма как да докажем дали средата, в която се намираме е илюзия или реалност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, insec написа:

няма как да докажем дали средата, в която се намираме е илюзия или реалност.

и аз не се сещам как. Може би практиката, опита на много хора, измерванията на специализирани инструменти? 

Ако някой вижда тролове там, където мнозина виждат клони и пънове, можа да се допусне, че неговото е илюзия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Търсещ истини написа:

....

Ами има един особен момент - доказваме реалността на света, умирайки в него. М? Подразбира се, че това доказателство има своите слаби страни и със сигурност няма как да е окончателно, ала все пак го намирам за доста солидно в полза на реалността.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Омразата и любовта между хората не са илюзия. Всичко друго е илюзия.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

я па в първия момент прочетох "никой не я ухажва", после гледам "уважава" било - сега се чудя кое е илюзия, кое реалност.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, insec написа:

....Никой до сега не е успял да докаже, какъв е света без нашето съзнание....

:lol6:Ха стига бе !:lol6:

На един умньо по подобен повод , в една друга тема му предложих да скочи от 8-я етаж ...ама без каска , само по чорапи ! :lol6:

Не ще....да доказва.... !...... :lol6:.......

Я , се поспрете и стига сте писали недомислици следвани от тъпотии ! :nono:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, Търсещ истини написа:

и аз не се сещам как. Може би практиката, опита на много хора, измерванията на специализирани инструменти? 

Ако някой вижда тролове там, където мнозина виждат клони и пънове, можа да се допусне, че неговото е илюзия.

Точно опитът на много хора и измерванията на специализирани инструменти може и да не съвпаднат. Хората възприемат телата като плътни, докато рентгеновите лъчи преминават през тях. Ти имаш усещането, че си прав, докато в действителност това е породено от гравитацията. Ако само с малко се измести спектъра на възприеманите от окото лъчи или от ухото вълни, ще започнеш да виждаш и чуваш съвсем различни неща, не само различни цветова, но и формите няма да са същите. Така че масово възприеманото не е критерий.

Учените може да изследват дадена вълна, примерно гама лъч, да изчислят дължината й, но няма как да разберат как би я възприел човек посредством определено сетиво в съзнанието си. Как би възприел съвкупността от такива вълни ако можеше. Само директния опит може да даде такава представа.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 32 минути, Shiniasu написа:

.....Само директния опит може да даде такава представа.

Не само опит ! :nono:

Представата може да бъде в по-голяма или по-малка степен илюзорна .

В опита се "разбиват" всички илюзии !:nono:

Но , покажи на неграмотен един интеграл . Има да се чуди на тази закачалка какво е закачено.....:)

Знания трябват.....пък тук в темата трябва и да са специфични , но никак ги няма....!

Както е казано : " Само с ядене не става , трябва и акъл ! " .

Иначе жив човек нямаше да остане по земята , всеки да скача от 8-я етаж - за опит ! Пък така един като се разпльока на плочките , друг няма да понечи . Знае !..... :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...