Когато облаците си отиват,

небето става безпределно.

дзен фраза

Когато облаците си отиват,

небето става безпределно.

дзен фраза

...когато

да чакаме ли облаците да си отидат?

или...?

Те няма да си отидат ей така,от само себе си...Трябва да им помогнем. Но това не може да стане чрез някакво действие или усилие...

Напротив...

Те няма да си отидат ей така,от само себе си...Трябва да им помогнем. Но това не може да стане чрез някакво действие или усилие...

Напротив...

Да

Ву Вей препоръчва Лао Дзъ

Ненасилствено Несътрудничество - предлага Мохандас Карамчанд Ганди като приложение в политиката.

Но това не е отказ от деяние изобщо. А насочване усилията навътре.

Усилия за фундаментална промяна в нас.

Усилия не чрез разума, чувствата и волята, а чрез активитане на латентни досега органи, сили и възможности. И сам това е много трудно. За повечето от нас - невъзможно.

Ето защо е необходима Школа, или Учител, или Помощник /Утешителя, който Христос обещава на учениците си/. За да помага при отключване на тези нови възможности, които надхвърлят разбирането на разума ни.

Да, пълно е с фалшиви Школи, Учители и шарлатани - това е част от Голямата игра на силите на този свят, от силите на Майя, от силите на Княза. И единствено със сърцата си можем да ги разобличим. Защото, ако поставим на изпит тези учения и учители, те са длъжни да ни се разкрият. Страшното е, че ние не желаем да ги изпитаме, а просто ги подминаваме и отричаме, или сляпо им вярваме.

Иначе си оставаме само загледани в облаците над нас...

Така си е...Въобще животът си е една доста забавна илюзия - всички ние,както и всичко около нас,сме частици от Цялото,и по природа сме съвършени. Само че не го знаем,или по-точно сме го забравили,и трябва да си го припомним. И именно това е и целият живот - едно припомняне и преоткриване на това,което всъщност сме. Защото,ако я нямаше тази интрига,животът би бил невъзможен... Животът е движение - от едно състояние в друго.Неподвижността значи смърт...И в това е цялата игра - ние сме едни изначални и перфектни частици от Всичкото,но за да е по-забавно,сме лишени от това си знание и усещане,и трябва сами да го преоткрием...В този смисъл всичко е илюзия - една сцена,предназначена да направи играта възможна...И всички ние играем тази игра - някои от нас съзнателно,други - все още неосъзнато...Рано или късно обаче всички ще достигнем до едно и също място. Дотогава обаче нека се наслаждаваме на играта.

Индусите наричат живота игра...Дори не "игра" - те използват дума,която означава "забава". Така че - нека се забавляваме по пътя...

Така си е...Въобще животът си е една доста забавна илюзия - всички ние,както и всичко около нас,сме частици от Цялото,и по природа сме съвършени. Само че не го знаем,или по-точно сме го забравили,и трябва да си го припомним. И именно това е и целият живот - едно припомняне и преоткриване на това,което всъщност сме. Защото,ако я нямаше тази интрига,животът би бил невъзможен... Животът е движение - от едно състояние в друго.Неподвижността значи смърт...И в това е цялата игра - ние сме едни изначални и перфектни частици от Всичкото,но за да е по-забавно,сме лишени от това си знание и усещане,и трябва сами да го преоткрием...В този смисъл всичко е илюзия - една сцена,предназначена да направи играта възможна...И всички ние играем тази игра - някои от нас съзнателно,други - все още неосъзнато...Рано или късно обаче всички ще достигнем до едно и също място. Дотогава обаче нека се наслаждаваме на играта.

Индусите наричат живота игра...Дори не "игра" - те използват дума,която означава "забава". Така че - нека се забавляваме по пътя...

...ох, стига да имаме тази сила. Защото идват моменти, когато не се забавляваме. Идват страдания, загуби на любими хора, болести...и ни боли така, сякаш всичко е наистина.

И тогава никакви каламбури и философии не могат да ни утешат.

И времето ни изтича между пръстите като пясък.

И в ръцете ни остава само ужас, безнадежност и мрак.

И идва Краят.

Пак.

Всеки път идва.

И това в един момент омръзва.

Омръзва да си между забавлението и трагедията,

между богатството и нищетата,

между любовта и омразата,

между живота и смъртта

- играчка на собствената си натрупана карма и волята на Еоните и Иерархиите на този свят.

И тогава вдигаш поглед нагоре, през облаците...

...ох, стига да имаме тази сила. Защото идват моменти, когато не се забавляваме. Идват страдания, загуби на любими хора, болести...и ни боли така, сякаш всичко е наистина.

И тогава никакви каламбури и философии не могат да ни утешат.

И времето ни изтича между пръстите като пясък.

И в ръцете ни остава само ужас, безнадежност и мрак.

И идва Краят.

Пак.

Всеки път идва.

И това в един момент омръзва.

Омръзва да си между забавлението и трагедията,

между богатството и нищетата,

между любовта и омразата,

между живота и смъртта

- играчка на собствената си натрупана карма и волята на Еоните и Иерархиите на този свят.

И тогава вдигаш поглед нагоре, през облаците...

Много е трудно да приемем,че всичко е илюзия. Мисля, че дори Хегел е видял зор в това отношение.

...ох, стига да имаме тази сила. Защото идват моменти, когато не се забавляваме. Идват страдания, загуби на любими хора, болести...и ни боли така, сякаш всичко е наистина.

И тогава никакви каламбури и философии не могат да ни утешат.

И времето ни изтича между пръстите като пясък.

И в ръцете ни остава само ужас, безнадежност и мрак.

И идва Краят.

Пак.

Всеки път идва.

И това в един момент омръзва.

Омръзва да си между забавлението и трагедията,

между богатството и нищетата,

между любовта и омразата,

между живота и смъртта

- играчка на собствената си натрупана карма и волята на Еоните и Иерархиите на този свят.

И тогава вдигаш поглед нагоре, през облаците...

Всичко това може да бъде избегнато посредством развиване на умението да бъдеш несериозен

Всичко това може да бъде избегнато посредством развиване на умението да бъдеш несериозен

Е, успех

аз не успях в умението да бъда несериозен

не че станах сериозен...

Много е трудно да приемем,че всичко е илюзия. Мисля, че дори Хегел е видял зор в това отношение.

Добре тогава, всичко е реалност. Но нашата представа за нея е една нищожна част от абсолютната. Проблемът е, че култивирането на съзнанието ни втвърдява нашите лични светове, като им придава допълнителни псевдоизмерения. Това ни отдалечава он чистотата, която би предизвикала изливането в нас на по-висша реалност... Ние не можем да намерим такава, а тя - нас... Но само ако сме годни...

Редактирано 27 юни 200817 г. от Венцислав (преглед на промените)

Добре тогава, всичко е реалност. Но нашата представа за нея е една нищожна част от абсолютната. Проблемът е, че нултивирането на съзнанието ни втвърдява нашите лични светове, като им придава допълнителни псевдоизмерения. Това ни отдалечава он чистотата, която би предизвикала изливането в нас на по-висша реалност... Ние не можем да намерим такава, а тя - нас... Но само ако сме годни...

Дрън,дрън....Ако сме проектирани според вашата идея,всичко това трябва да има своя смисъл!Факта че говориш по тоя начин значи че се съмняваш!Което автоматично те прави.......

Всичко това може да бъде избегнато посредством развиване на умението да бъдеш несериозен

Познавам двама "несериозни", радостта в очите им е най-голямата сила.

Труден и трънлив път са извървяли за да станат "несериозни".

пп. ако се вгледата в очите на Далай Лама ще видите, че и той е един от "несериозните".

Редактирано 25 юни 200817 г. от еси (преглед на промените)

Познавам двама "несериозни", радостта в очите им е най-голямата сила.

Труден и трънлив път са извървяли за да станат "несериозни".

Никой не казва,че е лесно...

Дрън,дрън....Ако сме проектирани според вашата идея,всичко това трябва да има своя смисъл!Факта че говориш по тоя начин значи че се съмняваш!Което автоматично те прави.......

Не знам според чия идея сме проектирани, но като в известния виц за вътрешния глас много ми се ще да попитам автора някои неща...

Не мислиш ли, че е напълно възможно човешкото същество да е замислено първоначално по един начин, но след това нещата да са се отклонили от първоначалната идея? И в това отклонено състояние вече да не сме в състояние да виждаме, живеем с цялата част, а да живеем в една много малка част от това, което реално е свят?

Не знам според чия идея сме проектирани, но като в известния виц за вътрешния глас много ми се ще да попитам автора някои неща...

Не мислиш ли, че е напълно възможно човешкото същество да е замислено първоначално по един начин, но след това нещата да са се отклонили от първоначалната идея? И в това отклонено състояние вече да не сме в състояние да виждаме, живеем с цялата част, а да живеем в една много малка част от това, което реално е свят?

Това може да стане само при едно условие.Хипотетичните проектанти да не са били всемогъщи и всезнаещи....

Уви, сещам се за още една възможност! Ако създателят/те са предвидили по принцип всички възможни варианти, като са оставили на творението да съществува и твори в част от тях, явно е възможно някои от творенията да изберат не особено печеливш вариант. Съвсем възможно е други да са избрали нещо по-добро. Не вярвам мирозданието да има само човечеството като реализация на творческия замисъл на Създател/и

Струва ми се че се отклоняваме от въпроса.Нашия свят е илюзия.Споделена или не ,но със сигурност това е положението.

Струва ми се че се отклоняваме от въпроса.Нашия свят е илюзия.Споделена или не ,но със сигурност това е положението.

Съгласна съм с илюзорността, но все пак в темата е добре да изясним в какъв смисъл е илюзия. Защото е някак доста осезаема илюзия. Важно е да се разбира тази илюзорност, за да имаме правилно отношение към причините, да не ги търсим там, където не са, също и за да не отдаваме ненужно голямо внимание и сили на неща, които не са същностни.

По принцип в такава тема може и да не е много подходящо да се обсъждат "проектантите" на този свят и техните намерения, но това също има отношение към илюзорността, поне според мен. Защото предположението, че светът, който познаваме е отражение, проекция на друг свят, от който по принцип би трябвало и ние да сме, но сме харесали твърде много това отражение и сме се сляли с него има пряко отношение към илюзорността.

В най-общ смисъл, под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността - субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и смислови определения.

Та това е типичният начин за възприемане на света за всеки човек! Тогава?

Честно казано, като се нараня или като се разболея така боли, че не знам къде му е илюзорното на това?! Ако не ида на лекар или не предприемя някакви мерки наистина доста "илюзии" ще ми се струпат на главата...

Няма илюзия - всичко е толкова реално, че чак боли...

Уви, това е доказателство само за нашето ограничено възприятие и ограничените ни възможности да откриваме истинността на нещо си. Освен това на доста места се прокрадваше едно пояснение- илюзия не в смисъл, че някой си го въобразява, а в смисъл, че няма самостоятелността и първичността, която си числич, че има.

Илюзията представлява често се свързва с нещо несъществуващо. Всъщност илюзията показва неправилно възприятие (не само сетивно, но също умствено и емоционално). При илюзията човек си създава неправилна или непълна представа за нещата, ограничава се само до видимото от самия него. Наистина като те ударят шамар боли. Но зад това външно действие могат да се крият коренно противоположни мотиви. Ако не знаем мотивите на този, който ни е ударил можем ли да оценим правилно ситуацията?

От друга гледна точка илюзията представя относителността на понятията. Например това, което е добро за едни, невинаги е добро за други. Или някой слуша музика, която за нас е прекалено силна или пък не ни харесва, но за него нещата не стоят така. Примери могат да се дадат всякакви.

Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното.

Доближил се до тях и попитал:

— Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него?

Единият монах отвърнал:

— От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание.

— Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си.

ДЗЕН ПРИТЧА

Когато плавате с лодка и гледате брега, може да ви се стори, че той се движи. Но ако задържите погледа си върху лодката, тогава виждате, че се движи лодката. По подобен начин, когато изследвате света около нас с объркано съзнание, можете да предположите, че природата и съзнанието ви са неизменни. Но ако се концентрирате и се върнете там, където сте, ще ви стане ясно, че не съществува нищо, чиято същност да е неизменна.

ДОГЕН