Илюзия е, докато не стане общ/споделен/

Това ми хареса.И като стане споделена илюзията става реалност,нали?Значи светът който наричаме реален е съвкупност от споделени илюзии.

Това ми хареса.И като стане споделена илюзията става реалност,нали?Значи светът който наричаме реален е съвкупност от споделени илюзии.

Споделени или не ,илюзиите си остават илюзии,предпочитам реалността.

Защо си мислите, че познавате нещо споделено?

Досега само Твореца се е споделил, но ние, по всичко личи, не можем да асимилираме и това.

Защо си мислите, че познавате нещо споделено?

Досега само Твореца се е споделил, но ние, по всичко личи, не можем да асимилираме и това.

Ами просто е.Чета какво си писал,мога да ти отговоря.Значи е нещо споделено.А с хипотетичния ти творец не е толкова проста комуникацията.По е илюзорен ,може би затова.

Споделени или не ,илюзиите си остават илюзии,предпочитам реалността.

Кое точно е реалността?

Между обект и субект няма разлика. Между наблюдател и наблюдавано няма разлика. Между "моето" съзнание и осъзнаваното няма разлика. На квантово ниво всичко съществуващо е в една реалност. Няма начало нито край. Времето като човешко понятие е фикция. Събитията, които се случват пред твоите сетива се реализират в един единствен миг - настоящето. Този миг се твори от "твоето" съзнание.

"Нищо не е това което е"

Принц Сидхарта

Котато умът не се тревожи и не бърза да постигне просветление, тогава и само тогава сърцето може да заСвети с пълната си сила. До като се случи това обаче, то малко или много винаги ще остава в сянката на ума. Ето защо на ума му е необходима празнотата. Тогава сърцето става свободно и Любовта и Добротата, който са Красотата на Света, царуват без ума да ги себестравнява с околните му ближни. Всички мерки и теглилки отпадат. Състезание липсва, защото липсва състезател. Проблемът съществува докато ума умува.

С този си пост участието ми тук приклучва.

Беше ми изключително приятно да се познаем!

Бог да те/ви пази!

На мен също ми е приятно да се запознаем rurk.

Мисля, че ползваме термина ум с различен смисъл.

Пустотата в будизма не е празнота. Пустотата не е нищо.

Бог също не е част от будисткия възглед.

Благодаря за пожеланието.

Всичко най-добро и много любов за теб, както и за всички същества.

Между обект и субект няма разлика. Между наблюдател и наблюдавано няма разлика. Между "моето" съзнание и осъзнаваното няма разлика. На квантово ниво всичко съществуващо е в една реалност. Няма начало нито край. Времето като човешко понятие е фикция. Събитията, които се случват пред твоите сетива се реализират в един единствен миг - настоящето. Този миг се твори от "твоето" съзнание.

"Нищо не е това което е"

Принц Сидхарта

Ами това не означава ли ,че всичко е илюзия?

Ами това не означава ли ,че всичко е илюзия?

То, че е илюзия, илюзия е. Въпросът е - след като си го разбрал, как ще продължиш да живееш с това знание?

Как? Обикновено все така илюзорно...

едно от двете - или знание, или живееш

едно от двете - или знание, или живееш

И двете ,и двете,че и трите даже .И ми е гот!

Наистина и трите заедно .

Гот ми е и продължавам...

Нито илюзията умира, нито душата, само тялото го спохожда смъртта.

Надеждата и заблудата не умират, казва Кабир.

Когато аз бях всичко, нямаше Бог, сега има Бог, аз съм нищо.

Изчезнаха всички заблуди, когато прозрях вътрешната светлина.

http://svetilnik.fliorir.com/kabir_57_fliorir

Редактирано 19 април 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Наистина и трите заедно .

Гот ми е и продължавам...

Ах, ако нямаше красиви илюзии, щяхме ли така да им се хващаме!

Багира

Ах, ако нямаше красиви илюзии, щяхме ли така да им се хващаме!

...

Бог и аз сами в простора...

И никой друг наоколо...

- Къде са хората,

о, Господи, - попитах аз,

- земята отдолу

и небето отгоре,

и мъртвите, които някога познавах?

- Това бе сън - засмя се Бог

и каза - Сънят приличаше

на истина: но няма хора

живи или мъртви: и няма ги земята

и небето над главата,

а има само мен във теб.

- Защо не чувствам страх - попитах,

- при срещата си с теб така?

Защото съгрешила съм, знам добре,

къде е раят или адът,

Денят на моя Страшен съд ли е това?

- Това били са само сънища,

възкликна Всемогъщият - но вече няма ги.

И няма страхове и грях:

и теб те няма...никога не си била.

Навсякъде съм само аз.

Елън Уийлър Уилкокс - "Conversation" /"Разговор"/, цитиран по "Физика на Душата" от Амат Госвами,

ДИЛОГ 2005 г.

Илюзия е всичко онова което си правим да е илюзия(понякога самите ние сме илюзия).

Не понякога...

Нима?

Първо какво значи илюзия :Изопачено възприемане на действителността поради измама на сетивата. 2. Прен. Напразна надежда, мечта, блян.

Остава ни да съчетаем реалност с илюзия и светът ще бъде добро място за всеки.Стъпвайки здраво на земята,дори илюзорен това е нашия свят.

Несъмнено това е светът в който живеем. Но никак не е сигурно, че е точно нашият свят.

Казва апостол Павел, например: "В света, но не от него...". Значи?

Несъмнено това е светът в който живеем. Но никак не е сигурно, че е точно нашият свят.

Казва апостол Павел, например: "В света, но не от него...". Значи?

Значи, че ако почнеш да се вглеждаш във всяка дума, можеш да намериш и под вола някое теле.

Възможно е. Обаче илюзия или не, само него имаме. Ако почна да твърдя, че е илюзия, сама няма да си вярвам, а може и да се сдобия с членство в някоя секта. Живейте си без да се притеснявате, че някой ден може да се събудите някъде другаде.

Илюзия ли е нашият свят?

Не, не е илюзия-реален е!Илюзиите са в главите ни!Защото искаме нещата да са по определен начин, а те не са!

Отделен е въпроса, че илюзиите в главата ни понягога предалено бързо се махат!

Любовта и тя не е илюзия, но влюбването е!

Значи, че ако почнеш да се вглеждаш във всяка дума, можеш да намериш и под вола някое теле.

Ми да караме през просото...

Илюзия е, така или иначе.