Начина по който възприемаме света го прави илюзорен, недействителен, главно заради емоционалния заряд, с който натоварваме обектите около нас.

Действителния свят се нарича ноуменален.

няма как да не е ноумен,при положение,че самото понятие, абхава,означава абстрактна субективност.....Тоест-като субекти, ние винаги възприемаме нещата през собственото си его.И не само това-мозъкът ни се "къпе" в органични опиати (допамин и т,н,),които ни допринасят за доброто настроение и ни помагат за справянето с околния свят.В същото време обаче, изопачават възприемането на действителността.

Просто ние никога не можем да бъдем обективни.

Заради това и всичко е илюзия.

Света е ноуменален, а това как го възприемаме ти сам обясни.

Редактирано 2 ноември 200718 г. от Gothica (преглед на промените)

Моя живот,моите мисли ,чувства,визуалния поглед -те са моята реалност и ваша илюзия.

Универсална истина и реалност ,няма ,това е относително понятие.

За всеки всичко е различно.

Света ни не е илюзия.

Всъщност самото съществуване няма как да е илюзия ,то е факт ,аз съм тук и съществувам.

Илюзорни са възприятията ни за нещата,затова и самата дума сама по себе си е нереална.

Факт.

Ако за моя мъж да спи с друга жена е изневяра и води до проблеми,то за мюсюлманите повечето жени са показност за богатство и гордост.Значи изневярата не е това което е .И ред други примери.

Всичко е въпрос на гледна точка ,манталитет,националност,бит,култура ,но самото съществуване,ако това се има предвид под думата "свят" не е илюзия.

.........

Ако за моя мъж да спи с друга жена е изневяра и води до проблеми,то за мюсюлманите повечето жени са показност за богатство и гордост.Значи изневярата не е това което е .И ред други примери.

Всичко е въпрос на гледна точка ,манталитет,националност,бит,култура ,но самото съществуване,ако това се има предвид под думата "свят" не е илюзия.

Едно време са казвали "Cogito-ergo sum !" (мисля-следователно съществувам). Сега можем да перефразираме на "Coito-ergo sum" (правя секс-следователно съществувам)

Едно време са казвали "Cogito-ergo sum !" (мисля-следователно съществувам). Сега можем да перефразираме на "Coito-ergo sum" (правя секс-следователно съществувам)

Себереализацията е първата истинска среща с реалността. Осъзнаването на Аз-а, и пресътворяването му.

И е оргазъм над главата.

Има разлика между реално и действително.

Има, да...

Действителността е живота ни, реалността са тънките светове. Действителното е онова, което наричам илюзия.

Греша ли...

Себереализацията не е ли самозадоволяване... над главата.

Такова е. Затова и винаги казвам, че егото всъщност е нещо много полезно

Има, да...

Действителността е живота ни, реалността са тънките светове. Действителното е онова, което наричам илюзия.

Греша ли...

Склонен съм да не се съглася.

Реално е че Слънцето изгрява на хоризонта, но действителността, е че Земята се върти около Слънцето.

Прост пример но добре поясняващ разликата междау тези привидни синоними.

Та от тук изхождам че реален е нашият живот, а действителни са, както ти се изрази, тънките светове.

Маат, осъзнаването на Аз-а, и пресътворяването му имах предвид под себереализация. В този смисъл само.

Егото си е его, самооправдателно, или не.

...

Как определяш виртуалността, Gothica, реалност, или действителност...?

Редактирано 3 ноември 200718 г. от infinity1305 (преглед на промените)

Как определяш виртуалността, Gothica, реалност, или действителност...?

Разбира се, че като реалност.

Реално ние виждаме картина, но в действителност имаме поток от фотини.

Разбира се, че като реалност.

Реално ние виждаме картина, но в действителност имаме поток от фотини.

Също като финните енергийни потоци...? Реалност, и действителност, едновременно.

Дали нещо, което съществува, без действие/не е буквализъм/ е действителност?

Вероятно разбираш накъде се отнасям, но ми е интересно...

Маат, обещавам да опитам като теб. Някой път... защото засега ме интересува друго...

Едно време са казвали "Cogito-ergo sum !" (мисля-следователно съществувам). Сега можем да перефразираме на "Coito-ergo sum" (правя секс-следователно съществувам)

ок може да се каже че правенето на секс е съществуване и за някои човешки същества даже си е единствена реалност ,но кой как го възприема си е вече друг въпрос.

Не е действителност, даже не е и реалност.

Познай какво е!

Какво е Маат, че не знам...?

Не е действителност, даже не е и реалност.

Познай какво е!

Може би просто Е.

infinity1305 когато се погледнеш в огледалото виждаш там образа си ,той е действителен ,но не е реален ,нали?

Реалността си ти ,а това в огледалото е временната твоя действителност,като в същото време обаче не е илюзия .

Това са три различни определения на измерението в което съществуваме - триизмерно

Като по принцип се движим в двете измерение -заключени от гравитацията-физически, в подсъзнанието си някои хора достигат и в четвъртото измерение.

Ами в общи линии така ги разбирам аз нещата ,незнам дали ти отговорих точно на въпроса,надявам се.

infinity1305 когато се погледнеш в огледалото виждаш там образа си ,той е действителен ,но не е реален ,нали?

Реалността си ти ,а това в огледалото е временната твоя действителност,като в същото време обаче не е илюзия .

Това са три различни определения на измерението в което съществуваме - триизмерно

Като по принцип се движим в двете измерение -заключени от гравитацията-физически, в подсъзнанието си някои хора достигат и в четвъртото измерение.

Ами в общи линии така ги разбирам аз нещата ,незнам дали ти отговорих точно на въпроса,надявам се.

Нещо си ги оплескал(а) тия измерения:

-Отговора на въпроса КЪДЕ присвоява ТРИ измерения ... а те разбираемо казани са

ГОРЕ-ДОЛО, ЛЯВО-ДЯСНО, НАПРЕД-НАЗАД

-Отговора на въпроса КОГА присвоява ЧЕТВЪРТОТО измерение

т.е. ВРЕМЕТО

Връзката между тях е направил набезизвестния Старшина който наредил на подчинените си

- Ще копаете от мен до обяд! ... Ясно ли ви е?

Така че всички се намират и в ЧЕТВЪРТОТО измерение а дали някои хора достигат 5, 12 .... N-тото измерение САМО ТЕ СИ ЗНАЯТ.

Редактирано 4 ноември 200718 г. от sonif (преглед на промените)

Май ,не те разбрах добре.

Нали точно това казах и аз-съществуваме триизмерно.

Работим в дву -обаче.

А четвъртото т.е. това което ти определяш като времепространство преполагам ,май не го владем повсеместно и масово.

Понеже виртуалността е обратното на реалността, то може би по тази сила е реална. Ама това са си ваши насоки...

Нищото реално ли е?

По-реално нещо няма, мисля аз.

За илюзията говорим, но кой е нашият свят, към който я отнасяме?

И като чуя илюзия се сещам за...

"... Презимувай при мен

в моя свят, в моя свят остани

- ще се срещнем, две планети изгубени.

Аз те гледам смутен,

в мен звучи оня паметен стих

- Господи, колко си хубава."

Това е за илюзията и нормалното отношение на хората към нея.

А аз смятам , че всеки ден се върши много работа и постепенно се пукат мехурите на много илюзии. Форумите са много полезни в този процес, защото думите могат да се препрочитат, в различна емоционална натовареност на съзнанието. Тогава едно и също нещо звучи различно и е възможно да донесе друг смисъл. Но едва, когато човек се научи да гледа нещата безпристрастно лесно ще достига до истината зад думите. За този безпристрастен поглед е необходимо да се освободиш от егото си. То е особено чувствително на думите и чувства необходимост да брани "истините" си. Е, това си е негово право. Но по този начин се превръща в лъжец. Който търси универсалната истина ще бъде лъган , докато не се освободи от него. Защото егото казва "Аз искам" и когато истината не отговаря на очакванията му, започва да му пречи и то и обявява война-къде с жертви, къде не. А истината просто Е. И ако истината е, че ако някой иска да донесе усмивка, егото на друг ще го приеме понякога като подигравка (ирония на Великана към малките джуджета). Пречупена през призмата реалност.

Смятам, че всеки, когато седне нещо да напише, първо трябва да се копита:"Кои са мотивите да го направя? Какво искам да постигна? Нещо искам да разбера, което не ми е ясно? Искам да науча някого на нещо? Ако не мога да го науча, това означава ли , че е глупак? Ако му кажа, че е глупак, какво ми се иска той да почувства? Рана ли искам да му отворя? Или искам да лекувам раните?".

Който разбере, че мотивите са му са да наранява хората, ще осъзнае болестта си. Тя е лечима.

Който е напълно наясно със себе си и личните си мотиви е защитен и от неразбирането , с което се посрещат думите му. Той е търпелив, защото се подпира на истината, която го прави силен.

Подвластните на Луцифер, още не са осъзнали личната си сила. Когато заработят с нея, те ще целуват а няма да чакат другите да им доказват любовта си. Видно е, че в състоянието ,в което се намират ,това е невъзможно.

Редактирано 5 ноември 200718 г. от mecholari (преглед на промените)

Нещо много сложно взе да става.В известна степен съм съгласен с теб,ама това от значение ли е?

Важно е да си съгласен с мене, ако нещо лично си го проверил и преживял. Да приемаш нещата на доверие (защото ти харесват или по друга причина), за мен не е най-правилния подход. Вярата понякога може да е гола вода(винаги се сещам за Галилейо Галилей).

Има много хора, които са говорили истини, а други не са ги разбрали и жестоко са се подиграли с тях.Така ли трябва да бъде? И всичко това , заради илюзии.

"Не прави предположения", казва Толтекската книга на мъдростта.

Ами илюзии са си...

Аз сега например съм приятно подпийнал...Думите ми се межделеят пред очите и всички вие,изказващи се тук сте прото едни илюзии, създадени с двоичен код в моя компютър.

След минутка, като му натисна копчето за изключване-вас няма и да ви има....

А ми кажете-как да не сте илюзия?

Първоначалното ми впечатление беше, че това е философска тема, но вече не мисля така.

Тя е по-скоро извор за поетически бисери и словесни интерпретации.

Общо взето съживяване на творчеството на френските абсурдисти. Да живее Луи Арагон!!!

Първоначалното ми впечатление беше, че това е философска тема, но вече не мисля така.

Тя е по-скоро извор за поетически бисери и словесни интерпретации.

Общо взето съживяване на творчеството на френските абсурдисти. Да живее Луи Арагон!!!

Луи Арагон, освен със сексуалната си ориентация беше по известен със сюрреализма , отколкото с абсурдизма, но простено да ти е, чадо божие, простено да ти е

Маат, рабиньо своего пола, ради что се срамиш да признаеш истината ?Илюзия си ти, неръкотворна, както и всичко видимо и невидимо на този свят!

Луи Арагон, освен със сексуалната си ориентация беше по известен със сюрреализма , отколкото с абсурдизма, но простено да ти е, чадо божие, простено да ти е

Маат, рабиньо своего пола, ради что се срамиш да признаеш истината ?Илюзия си ти, неръкотворна, както и всичко видимо и невидимо на този свят!

Така, не ме наричай чадо, щото не съм ти чадо.

После всички сюрреалисти, са и абсурдисти, дотолкова доколкото и Кафка е такъв преди тях или Киркегор още по-преди тях. Не ми се навлиза в лингвистични и понятийни усложнения.

Egal. Alles.