Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Така, не ме наричай чадо, щото не съм ти чадо.

.....

Egal. Alles.

не си мое а, "божие" cool.gif

Es ist mir egal

Илюзията е удобното пристанище и тихото прибежище на неудачниците в невъзможността да избягат от себе си. Също като абсурдността на живота им, пораждаща желанието да натиснат копчето, което така и не натискат никога.

Не ти разбрах въпроса, честно казано, Трихоцефалос, но в апологетика на женския пол няма да изпадам, достатъчно женички има наоколо ни, все някой ще се притече на помощ. Ако ли не - спасявай се с илюзията.

"Единствената реалност си остава психическата реалност" ,Маат ,съкровище kiss.gif

P.s.дано това успеш да разбереш cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не бих могла, дори и да се напъна - аз не пребивавам в твоята илюзия.

:)cool.gif

Разбира се, че не пребиваваш-всеки живее в собствената си илюзия.

Q.I.D.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Дойдохме си на думата, хехе.

А ти как мислиш, дали светът извън твоята, извън моята и въобще нечия илюзия е различен?

Не бих могъл да отговоря на Вашия въпрос, Силвия-та как и бих могъл, след като освен мен, не съществува нищо друго?

Аз виждам разни неща, възприемам ги по един начин, наричам ги "свят", но дали го има в действителност-не бих могъл да поема отговорността , да кажа дали го има или го няма......

Просто няма как да бъда обективен.Възприятията на всеки един от нас са субективни.Не можем да влезем в чужда глава и да видим света с други очи-нали така?

p.s.ако успея някой ден-ще ти се обадя :down:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Хахахах,Док,този пасаж ми напомни на откъс от Пътеводителя - в главата,където се разправя за властелина на вселената. biggrin.gif Ако успея да намеря цитат,ще постна. laugh.gif

- И така - каза той, - вие сте човекът, който управлява Вселената, така ли?

- Как мога да знам това? - отговори мъжът.

Зарниууп отметна един от въпросите върху листа.

- Откога се занимавате с тази дейност?

- Аааа - каза мъжът, - този въпрос се отнася за миналото, нали?

Зарниууп го изгледа учудено. Това не беше според неговите очаквания.

- Да - каза той.

- Как мога да знам - подзе мъжът, - че миналото не е една илюзия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?

3арниууп втренчи поглед в него. От прогизналите му дрехи започна да се издига пара.

- И на всички ли въпроси отговаряте по този начин? - каза той.

Мъжът веднага отговори.

- Казвам това, което ми идва да кажа, когато ми се стори, че чувам някой да казва нещо. Повече нищо не мога да кажа.

- Не, не, чакайте малко - каза Зарниууп, - хората идват при вас, нали? С кораби...

- Мисля, че да - отговори мъжът и подаде бутилката на Трилиън.

- И ви молят - каза Зарниууп - да вземате решения вместо тях, нали? Например за живота на хората, за световете, за икономиките, за войните, за всичко, което става около нас във Вселената?

- Около нас? - каза мъжът. - Къде около нас.

- Около нас! - каза Зарниууп и махна с ръка към вратата.

- Откъде знаете, че около нас има нещо! - попита мъжът учтиво. - Вратата е затворена.

Дъждът продължаваше да плющи по покрива. Вътре в колибата беше топло.

- Но вие знаете, че около нас има цяла Вселена! - извика Зарниууп. - Не можете да избягате от задълженията си, като се преструвате, че те не съществуват!

Властелинът на Вселената мисли дълго време, докато Зарниууп се тресеше от гняв..

- Вие сте прекалено категоричен в твърденията си - каза той накрая. - Не мога да се доверя на съжденията на човек, който приема Вселената, ако тя съществува, за даденост.

- Но не разбирате ли, че има хора, чийто живот или смърт зависи от вашата дума?

Властелинът на Вселената мълча дотогава, докато беше възможно. Когато чу далечния шум от запалените корабни двигатели, той заговори, за да го заглуши.

- Аз не съм отговорен за това - каза той. - Аз не се меся в хорските работи. Господ ми е свидетел, че не съм жесток човек.

- Аха - изръмжа Зарниууп, - казвате "господ". Значи вярвате в нещо!

- В моя котарак - каза мъжът благо, като го взе в ръце и започна да го гали. - Аз му викам Господ. И съм добър с него.

- Добре - каза Зарниууп, като извади най-силния си коз, - а откъде знаете, че той съществува? Откъде знаете, че той знае, че вие сте добър с него или пък му допада това, което си мисли, че е вашата добрина?

Не знам - отговори мъжът с усмивка. - Изобщо нямам представа. Просто ми харесва да се държа по определен начин с това, което мисля, че е котарак.

Мисля,че идеално се вмества в темата... biggrin.gif

Редактирано от WhiteHart (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Хахахах,Док,този пасаж ми напомни на откъс от Пътеводителя - в главата,където се разправя за властелина на вселената. biggrin.gif Ако успея да намеря цитат,ще постна. laugh.gif

[.................

Мисля,че идеално се вмества в темата... biggrin.gif

:computer8: не само, че се вмества в темата, ами направо уби всичката риба с този цитат,WhiteHart !

Точно това е и моята гледна точка.

Обаждай се на някаква Силвия в твоята глава - щото освен теб, не съществува нищо друго... :sobbing:biggrin.gif

Мен там ме няма и няма и да ме има никога.

Но ще ти оставя илюзията, че просто няма да успееш. Да й се радваш. biggrin.gif

Всичко ми е ясно-само не можах да схвана двойното отрицание в последното ти изречение :write a letter:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Твърдиш, че всичко ти е ясно. И живееш в илюзията. Логически от тук следва, че ти е ясно и че живееш в илюзия. cool.gif

Живей си, на мен не ми пречи това. biggrin.gif

Това и правя, госпожице, това и правя cool.gif

Vive ut vivas cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Хахахах,Док,този пасаж ми напомни на откъс от Пътеводителя - в главата,където се разправя за властелина на вселената. biggrin.gif Ако успея да намеря цитат,ще постна. laugh.gif

- И така - каза той, - вие сте човекът, който управлява Вселената, така ли?

- Как мога да знам това? - отговори мъжът.

Зарниууп отметна един от въпросите върху листа.

- Откога се занимавате с тази дейност?

- Аааа - каза мъжът, - този въпрос се отнася за миналото, нали?

Зарниууп го изгледа учудено. Това не беше според неговите очаквания.

- Да - каза той.

- Как мога да знам - подзе мъжът, - че миналото не е една илюзия, предназначена да обясни несъответствието между моите непосредствени физически усещания и душевното ми състояние?

3арниууп втренчи поглед в него. От прогизналите му дрехи започна да се издига пара.

- И на всички ли въпроси отговаряте по този начин? - каза той.

Мъжът веднага отговори.

- Казвам това, което ми идва да кажа, когато ми се стори, че чувам някой да казва нещо. Повече нищо не мога да кажа.

- Не, не, чакайте малко - каза Зарниууп, - хората идват при вас, нали? С кораби...

- Мисля, че да - отговори мъжът и подаде бутилката на Трилиън.

- И ви молят - каза Зарниууп - да вземате решения вместо тях, нали? Например за живота на хората, за световете, за икономиките, за войните, за всичко, което става около нас във Вселената?

- Около нас? - каза мъжът. - Къде около нас.

- Около нас! - каза Зарниууп и махна с ръка към вратата.

- Откъде знаете, че около нас има нещо! - попита мъжът учтиво. - Вратата е затворена.

Дъждът продължаваше да плющи по покрива. Вътре в колибата беше топло.

- Но вие знаете, че около нас има цяла Вселена! - извика Зарниууп. - Не можете да избягате от задълженията си, като се преструвате, че те не съществуват!

Властелинът на Вселената мисли дълго време, докато Зарниууп се тресеше от гняв..

- Вие сте прекалено категоричен в твърденията си - каза той накрая. - Не мога да се доверя на съжденията на човек, който приема Вселената, ако тя съществува, за даденост.

- Но не разбирате ли, че има хора, чийто живот или смърт зависи от вашата дума?

Властелинът на Вселената мълча дотогава, докато беше възможно. Когато чу далечния шум от запалените корабни двигатели, той заговори, за да го заглуши.

- Аз не съм отговорен за това - каза той. - Аз не се меся в хорските работи. Господ ми е свидетел, че не съм жесток човек.

- Аха - изръмжа Зарниууп, - казвате "господ". Значи вярвате в нещо!

- В моя котарак - каза мъжът благо, като го взе в ръце и започна да го гали. - Аз му викам Господ. И съм добър с него.

- Добре - каза Зарниууп, като извади най-силния си коз, - а откъде знаете, че той съществува? Откъде знаете, че той знае, че вие сте добър с него или пък му допада това, което си мисли, че е вашата добрина?

Не знам - отговори мъжът с усмивка. - Изобщо нямам представа. Просто ми харесва да се държа по определен начин с това, което мисля, че е котарак.

Мисля,че идеално се вмества в темата... biggrin.gif

Много точно!Мисля че с този пост ти отговори на темите в целия раздел!Това ме навежда на мисълта че е време да обявим Дъглас Адамс за новия месия,а Пътеводителя за Свещена книга! cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Сега се сетих и още нещо.Понеже човек всъщност вижда с мозъка си ,няма как всичко да не е илюзия-ЗА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК.Ето сега имам илюзията че вече това съм го писал някъде.Или е дежа вю или симптоми на склероза.Все се надявам някой да ми каже.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Значи мозъкът ти не е илюзия.Защо тогава смяташ,че всичко е илюзия? ;)

Един самонадеян млад ученик посетил веднъж Учителят си и започнал да говори за Чан будизма:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда, няма добро, няма зло. Няма Учител, няма ученик, нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувстваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Нищо друго не съществува.

Учителят го изслушал кротко и изведнъж без предупреждение го ударил силно с тоягата си. Ученикът отскочил разгневен встрани.

— Щом никое от тези неща не съществува в действителност — казал Учителят — и всичко е Пустота, откъде идва тогава гневът ти? Помисли върху това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Значи мозъкът ти не е илюзия.Защо тогава смяташ,че всичко е илюзия? :clap:

Един самонадеян млад ученик посетил веднъж Учителят си и започнал да говори за Чан будизма:

— Няма съзнание, няма тяло, няма Буда, няма добро, няма зло. Няма Учител, няма ученик, нищо не се дава, нищо не се получава. Това, което смятаме, че виждаме и чувстваме, не съществува. Единственото действително нещо е Пустотата. Нищо друго не съществува.

Учителят го изслушал кротко и изведнъж без предупреждение го ударил силно с тоягата си. Ученикът отскочил разгневен встрани.

— Щом никое от тези неща не съществува в действителност — казал Учителят — и всичко е Пустота, откъде идва тогава гневът ти? Помисли върху това.

От къде мога да съм сигурен.Аз може да съм си измислил всичко.Ето сега ми се струва ,че пиша на компа,щракам с мишката,изпращам съобщението.И една моя илюзия,наречена Бяло сърце може да отговори,може и да не отговори.Витуална личност -отражение на истинска?Възможно е ,но доказателствата са несигурни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Добър отговор,ама за теб.ИСТИНАТА винаги е някъде по средата.Просто всичко живо се променя.И затова вчерашната истина,днес не е точна и трябва ъпдейт! cool.gif

Истината не е "някъде по средата".

Всеки си има своя истина. просто като се съберат много хора на едно място, по-силните налага своята истина на останалите.

Просто е. cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всеки си има собствени критерии за истина.

Обаче видиш ли, универсалността и тя си има критерии. Истина е това, което не се изменя.

Субективните "истини" спокойно можем да ги наречем само субективни.

И всеки е заровил лицето си в преходността, но търси вечно глъдка въздух. Точно пради онези "истини" търсенето е вечно, като по същество не е и търсене, а размотаване. И точно на тези "истини" е дадено името Илюзия, което ни занимава в тази тема.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:rolleyes: Оха-а-а! Благодаря на WhiteHart за великолепния откъс в постинг №154! Какво повече да добави човек...

Само си спомням за едно заядливо стохче по повод солипсиста епископ Бъркли, в свободен превод от руски е нещо от рода на :

" Светът- учеше той, е моя представа!

Но щом синът му карфичка

подпъхна в креслото, извика:

" Помощ! Това е ужасна представа! "

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Истината е някъде по средата-казва нашия по-умен приятел.

Съгласна съм!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Един "колаж" от Логико-философскитрактат на Л.Витгейнщайн

1. Светът е всичко, което е налице.

1.1. Светът е съвкупността от фактите, а не от нещата.

1.1.1. Светът е определен чрез фактите и чрез това, че е всички факти.

2. Това, което е налице - фактът - е съществуването на състояния на нещата.

2.01. Състоянието на нещата е съединяване на предмети (неща, вещи).

2.011. За вещта е съществено да може да бъде съставна част на състоянията на нещата.

2.012. В логиката нищо не е случайно: ако вещта може да бъде в състоянието на нещата, тогава в нея трябва да може да се предвижда възможността на състоянията на нещата.

2.0123. Ако са дадени всички възможни предмети, то с това са дадени и всички възможни състояния на нещата.

2.0141. Възможността за присъствието му в състоянията на нещата е формата на предмета.

2.0232. Казано между другото, предметите са безцветни.

2.04. Съвкупността от съществуващите състояния на нещата е светът.

2.05. Съвкупността от съществуващите състояния на нещата определя също така кои състояния на нещата не съществуват.

2.06. Съществуването и несъществуването са състояния на нещата е действителността. (Съществуването на състояния на нещата ние наричаме още позитивен факт, а несъществуването - негативен факт.)

2.1. Ние си създаваме образи на фактите.

2.12. Образът е модел на действителността.

2.141. Образът е факт.

2.15. Фактът, че елементите на образа се съотнасят един с друг по определен начин, представя това, че нещата се съотнасят помежду си така.

Тази свързаност на елементите на образа се нарича негова структура, а нейната възможност - негова форма на изобразяване.

2.18. Общото, което всеки образ от каквато и да е форма, трябва да има с действителността, за да може - правилно и неправилно - да я изобразява, е логическата форма, т.е. формата на действителността.

2.223. За да узнаем дали образът е верен или неверен, ние трябва да го сравним с действителността.

3.001. "Дадено състояние на нещата е мислимо" означава: ние можем да си създадем образа му.

3.221. Аз мога само да назова предметите. Знаците ги заместват. Аз мога да говоря само за тях, но не мога да ги произнеса. Изречението може само да каже как е дадено нещо, но не какво е то.

3.323. В разговорния език извънредно често се случва една и съща дума да означава по различен начин - и следователно да принадлежи към различни символи - или две думи, които означават по различен начин, на пръв поглед да са приложени в изречението по един и същи начин.

Така думата "е" изглежда като копула, като знак за равенство и като израз на съществуване; "съществувам" - като интранзитивен глагол, подобен на "вървя"; "идентичен" - като прилагателно; ние говорим за нещо, но също и за това, че нещо се случва.

(В изречението "Зеленото е зелено" - в която първата дума е собствено име, а последната - прилагателно - думите нямат просто различно значение, а са различни символи.)

3.324. По този начин лесно възникват фундаменталните обърквания (с които е пълна цялата философия).

3.325. За да избегнем тези грешки, трябва да използваме такъв знаков език, който да ги изключва, като не прилага един и същи знак към различни символи, както и знаци, които на пръв поглед са от един и същ вид, но всъщност описват нещата по различен начин. Т.е. знаков език, който да се подчинява на логическа граматика, на логически синтаксис. (Логическият символизъм на Фреге и Ръсел е такъв език, който обаче все още не изключва всички грешки.)

4. Мисълта е смислено изречение.

4.003. Повечето положения и въпроси, които са били написани на философски теми, не са неверни, а безсмислени. Затова ние не можем да отговорим на въпроси от този вид, а само можем да установим тяхната безсмисленост. Повечето въпроси и положения на философията се основават на това, че ние не разбираме логиката на езика си...

И не е чудно, че най-дълбоките проблеми всъщност не са никакви проблеми.

4.111. Философията не е една от естествените науки. (Думата "философия" трябва да означава нещо, което се

намира над или под, но не до естествените науки.)

4.112. Целта на философията е логическото изясняване на мислите.

Философията не е учение, а дейност.

Философският труд се състои главно от разяснения.

Резултатът от философията не са "философските положения", а изясняването на положенията.

Философията трябва да изяснява и строго да разграничава мислите, които иначе, така да се каже, са мъгляви и неясни.

5. Изречението е функция на истинността на елементарните положения.

5.134. От едно елементарно положение не може да следва друго.

5.135. От съществуването на някакво положение на нещата по никакъв начин не може да се заключи за друго, съвсем различно от първото.

5.136. Няма причинна връзка, която да оправдава такова заключение.

5.1361. Ние не можем да заключаваме за бъдещите събития от сегашни.

Вярата в причинната връзка е суеверие.

5.1362. Свободата на волята се състои в това, че бъдещите действия не могат да се знаят сега. Бихме могли да ги знаем само, ако причинността би била вътрешна необходимост - подобна на тази на логическите заключения. - Връзката между знанието и познатото е тази на логическата необходимост.

5.6. Границите на моя език означават границите на моя свят.

5.61. Логиката изпълва света; границите на света са също и нейни граници.

Следователно в логиката ние не можем да кажем: това и това го има в света, онова го няма...

Това, което не можем да мислим, ние не можем да мислим; следователно не може също и да кажем какво не можем да мислим.

5.62. Тази бележка дава ключа за разбирането на това до каква степен солипсизмът е верен.

Това, което солипсизмът всъщност има пред вид, е съвсем правилно, само че не може да се каже; а се показва.

Това, че светът е мой свят, се показва в това, че границите на езика (на езика, който единствено аз разбирам) означават границите на моя свят.

5.64. Тук се вижда, че солипсизмът, строго проведен, съвпада с чистия реализъм. Азът на солипсизма се свива до непротяжна точка и остава само координираната с него реалност.

5.641. Значи във философията наистина има смисъл, в който може да стане дума за Аза не-психологически.

Азът влиза във философията благодарение на това, че "светът е мой свят".

Философският Аз не е човекът, не е човешкото тяло или човешката душа, с която се занимава психологията, а мета-физическият субект - границата на света - не някаква негова част.

6.41. Смисълът на света трябва да се намира извън него. В света всичко е така, както е и всичко се случва така, както се случва; вътре в него няма никаква ценност - а ако би имало, то тя нямаше да има никакво значение.

Ако има ценност, която притежава значение, то тя трябва да се намира извън всичко, което се случва, и извън определеното битие. Защото всичко, което се случва, и определеното битие са случайни.

Това, което прави нещата случайни, не може да се намира в света, тъй като иначе то би било отново случайно.

То трябва да се намира извън света.

6.42. Затова също така не може да има етически положения.

Положенията не могат да изразяват нещо висше.

6.421. Ясно е, че етиката не позволява да бъде изказвана.

Етиката е трансцендентална. (Етиката и естетиката са едно и също.)

6.4312. Безсмъртието на човешката душа във времето, т.е. вечният й живот след смъртта не само че не е гарантирано по никакъв начин, но преди всичко тази хипотеза не води до това, което винаги са искали да постигнат с нея. Защото би ли била решена задачата и загадката с това, че аз продължавам да живея вечно? Нима този вечен живот не е точно толкова загадъчен, колкото и сегашният. Решението на загадката на живота в пространството и времето се намира извън пространството и времето.

(Тук не трябва да бъдат решавани проблеми на естествознанието.)

6.432. Това, как е светът, е напълно безразлично за висшето. Бог не се разкрива в света.

6.44. Мистичното е не как е светът, а че той изобщо е.

6.53. Правилният философски метод всъщност би бил този: Да не се казва нищо освен това, което може да бъде казано - следователно - положенията на естествената наука, т.е. нещо, което няма нищо общо с философията - и тогава, ако някой иска да каже нещо метафизическо да му се посочи, че на определени знаци в своите изказвания той не е дал никакво значение. Този метод за него би бил най-неудовлетворителен - той не би имал чувството, че ние го учим на философия, - но това би бил единственият строго правилен метод.

6.54. Моите положения се изясняват с това, че този, който ме е разбрал, накрая ги разпознава като безсмислени, ако се е издигнал чрез тях - върху тях - над тях. (Той, така да се каже, трябва да блъсне стълбата, след като се е изкачил по нея.)

Той трябва да преодолее тези положения; тогава ще види света правилно.

7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

Надявам се, че с този цитат, поне на няколко от въпросите отговорих, Valentinus ? cool.gif

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Приятелю, Витгенщайн е бил луд, повярвай ми! Само кембриджските идиоти като Ръсел са го вземали на сериозно / позитивистите от Виенския кръг бързо са го разбрали/ - бил е ----------------------------------------------------------------

оставям на твоята фантазия /неограничена, доколкото я познавам/ каква диагноза написах с тиретата.

Витгенщайн има солепсистки уклон САМО в ранното си творчество /Първата св. война/, после става какъв ли не---------

„Цял век семейство Витгенщайн беше произвеждало оръжия и машини, докато накрая беше създало Лудвиг и Паул, известния епохален философ и, поне във Виена, не по-малко известния и точно там дори още по-известния луд, който по принцип беше също толкова философ като чичо си Лудвиг, както и обратно, философът Лудвиг също е бил толкова луд, колкото и племенникът му, Паул, но единият, Лудвиг, беше станал известен чрез философията си, а другият, Паул - чрез лудостта си. Единият, Лудвиг, може би е бил повече философ, а другият, Паул, може би - повече луд, но вероятно при единия, при философа Витгенщайн, вярваме, че е философ само заради това, че именно неговата философия, а не лудостта му е записана на хартия, докато другия, Паул, смятаме за побъркан, защото той потискаше своята философия и не я публикуваше, а изваждаше на показ само лудостта си.

из Томас Бернхард. „Племенникът на Витгенщайн“, пр. Владко Мурдаров, изд. „Атлантис - КЛ“, С., 2002

biggrin.gif

Отогвор на първият ти въпрос от онази тема:

Да-аз съм създал това, което наричаш "универсум", при моят онтогенеза.

Редактирано от Trichocephalus (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Когато сме във форума, можеш и не толкова официално да се обръщаш към мен-може и по име laugh.gif Аз не съм ревниво божество cool.gif

Но това важи и за теб-ти също си Господ в своя Универсум, създаден от самия теб и в който живееш.

Всеки човек живее в собствената си илюзорна вселена.

p.s.на верен път си

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Точно така :comp_virus:

Ти съществуваш във Вселената (може ли да използвам този термин ? ) ,аз съществувам също, всички съществуваме-но на различни нива.Това не изключва факта, че всеки от нас, живее/съществува във свой собствен "пашкул" от собствена реалност, като всичко останало си е илюзия.

Пример:

В моята вселена ти си илюзия, която аз съм нарекъл "valentinus" , а в твоята вселена , аз съществувам като илюзия наречена "trichocephalus". За теб аз съм илюзия, за мен-ти си илюзия.

Аз съм Абсолютът на вселената, която аз самият съм създал (съм си представил) , а ти си същото-само че, в твоята вселена.Това не са различни "Универсуми", а просто два различни погледа към една и съща всеобхватност.

Аргумент против определението за "Универсумът" като ВСИЧКО съществуващо:Никой не може да обхване всичко съществуващо, а само част от него.Как тогава възниква концепция за "Универсум" ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съгласен cool.gif Само дотук, обаче, защото виждам на къде наклоняваш дискусията ;)

Витгенщайн не ми е любимец, но съм се забавлявал с него понякога (явно ми личи)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Обещавам да не клоня...към розата. Това съм обещал /не че го изпълнявам :P /

Неее :whist:

нямах предвид това, ами че се опитваш да ме набуташ в contradictio in adiecto .... :huh:

Щом приемаш, че Съдбата ни /забележи, пиша Ни, не Ти/ зависи И от глобални фактори, тогава тази реалност, като част от Общото, също е функция от ен брой генерирани реалности, общо направлявани от ...по-висши фактори, нали?

Съдбата не е функция от собствената реалност, а на съвкупността от всички релности на живеещите в момента хора и не зависи от по-висши сили .

Ако приемем горното, ще следва, че Съдбата е функция от реалности, и твоя, и моя, и на мнооооого други, при това модулирана и направлявана от още /по-висши, примерно/ фактори и...къде отиде солепсизма ти? :P

Да-стигаш до същия извод, но не е модулирана от по-висши фактори ;)

Знаеш много добре, че от около 300-400 години, философите се опитват да се отграничат от солипсизма.Основният аргумент срещу солипсизма идва от Хегел, преминава през целия екзистенциализъм и стига до нас. Той е: за да има полагащо съзнание, трябва да има един Друг, посредством който полагащото съзнание да положи себе си и да се открие като полагащо съзнание. Или, само Другият е опората, Реалността, която прави нас, мен, Азът, интенциите на съзнанието ми. Не мога да направя сам себе си, опитам ли се, трябва да отчленя едно, което да нарека другото, нали така? И стигаме до оксиморон.

Само че, не е така.

Защото всички тези разсъждения важат за материалния свят, а не за съзнанието.

А моето съзнание е това, което е.Реално само аз съществувам.Ти си илюзия, братко мой, една прашинка, рееща се из главата мивярно приятна илюзия и загадъчна в същото времеВъпрос на невротрансмитери и синапси.

Аз не твърдя, че няма Реалност. Всъщност, казвайки това, аз ще призная съществуването й. Аз не държа особено да се докаже, че няма Реалност. Защо ми е? Аз казвам друго: няма как да съм сигурен в съществуването на битието! Само една е крачката от това да реша, че битието със сигурност съществува, и това да заключа, че винаги съм прав ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Животът е като разходка в увеселителен парк.Влизаме,и си мислим,че е реалност,защото такава е силата на съзнанието.Разходката върви нагоре,надолу,наоколо.Има разочарования,изненади,и всичко е много ярко оцветено,и много шумно,и много забавно за известно време.Някои от нас се разхождат от дълго време и започват да си задават въпроса "реално ли е,или е просто разходка?" А други хора си спомнят отговора,идват при нас и ни казват :"Хей,не се притеснявай,не се страхувай никога,защото това е просто пътуване..." И тогава ние убиваме тези хора. "Накарайте го да млъкне.Вложил съм много в това пътуване.Вижте бръчките ми от грижите,голямата ми банкова сметка,семейството.ТОВА трябва да е реалността." Но това е просто пътуване. А ние винаги убиваме тези добри хора,които се опитват да ни го кажат.Не сте ли забелязали? И оставяме демоните да се вихрят. Но няма значение,защото това е просто пътуване. И можем да го променим,когато поискаме.Всичко е само избор. Без усилие,без работа,без пари. Просто избор - сега. Между страха и любовта.

Това е цитат от един прекрасен филм,който гледах днес - Zeitgeist(Духът на времето) Горещо ви го препоръчвам.

Можете да го свалите от туктук има субтитри.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Раждането ни не е илюзия, смъртта ни не е илюзия, живота ни не е илюзия. Това, че живеем в лъжи не ни превръща в измислица. Това, че сме пешки, не ни пречи да стоим на черно-бялата дъска. Поне така мисля аз, за себе си.

ПП: Нео, обяснявай си колкото искаш. Нито ще те спирам, нито ще ти протовореча. За мен "попаднал на хора и станал човек" е просто израз. Така нареченият човек си съществува вече от доста време, независимо дали е мислещ или не.

Редактирано от yvsot (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...