преди 10 минути, Търсещ истини написа:

Ако сме в Матрицата

Ако сме само в т.нар. матрица, то за нас не може да има каквото и да е съществунане извън нея. Нещо от нас трябва да е отвън, за да има "излизавето" смисъл.

Но, не е ли всяко същуствуване съществуване в матрица щом е обусловено от принципи и закони? Може ли да има съществуване неосновано но ред и ненарушими правила? То би било Хаос.

преди 34 минути, 16562 написа:

Ако сме само в т.нар. матрица, то за нас не може да има каквото и да е съществунане извън нея. Нещо от нас трябва да е отвън, за да има "излизавето" смисъл.

Но, не е ли всяко същуствуване съществуване в матрица щом е обусловено от принципи и закони? Може ли да има съществуване неосновано но ред и ненарушими правила? То би било Хаос.

Сегашните фентъзи филми достатъчно добре преправят "пещерата на Платон". Представи си група пихтиести организми, които пътуват в космоса в посока на някаква планета, на която има условия за живота им. В хибернация са, но получават обучителни сигнали, които развиват техния ум. Примерно сутрин усещат позиви и отиват в 00, после чувстват глад и ядат препечена филийка. После сядат пред лаптопа и прочитат някакви новини, гледат мацки, после се усъвършенстват в някаква работа, после вечерят и лягат. И всичко това са само обучителни сигнали, с които те усвояват някаква човешка култура. 

Е, как тези същества да разберат дали сигналите са реалност или илюзия? 

Това е нещо, като проблема на корабоплаването преди векове. Капитанът на платноходът иска да знае дали се движат или стоят на едно място. Мъгла е, брегове и звезди не се виждат. Пуска лотът, не стига дъно. Пуска лага, не помръдва. Обаче може да са повлечени от течение и то да ги изведе далече, далече. Тогава възниква обяснението, вярно и до сега, че без да има някакви видими или изобщо отличими външни точки, не може да се определи дали има равномерно движение или покой. Искам да кажа, че не може да се установи и дали има реалност или илюзия без досег с някакъв белег. Ако капитанът видеше Полярната звезда... сигурно има и такъв белег за разделяна на реалност от илюзия. На първо време се сещам за физическа болка.   Няма нещо по- реално

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

На първо време се сещам за физическа болка.   Няма нещо по- реално

Не ще да е физическата болка, защото в споменатото пихтиесто същество такива сигнали трябва да приучат към самосъхранение.

Глупостта ще е. Никой няма интерес да прави оранжерия и развъдник за безполезни глупаци. 

Това е доказателството! Ура! Благодаря на dioib за прекрасния пример. Ние сме в реалност, а не в илюзия.

преди 22 часа, Търсещ истини написа:

Благодаря на dioib за прекрасния пример. Ние сме в реалност, а не в илюзия.

Моля! 

По-общо: Глупавият човек не може да представя реалността като илюзия, докато умният прави илюзията да стане реалност. 

на 28.04.2024 г. в 8:20, Търсещ истини написа:

Ние сме в реалност, а не в илюзия.

Човек е "в" съзнанието си и осъзнавайки света по изкривен и ограничен начин, той живее в илюзия. Всеки (почти) си мисли, че осъзнаването е действително, но то е реалност само за него. Никой друг не осъзнава по същия начин. Да, има много консенсусни моменти, които са един вид колективна реалност за всички хора. Но и това не е точно действителността.

 

на 28.04.2024 г. в 8:20, Търсещ истини написа:

Не ще да е физическата болка, защото в споменатото пихтиесто същество такива сигнали трябва да приучат към самосъхранение

А може и да ги няма. Животинската еволюция при висшите видове е основана на болката и страха. Това има за цел събуждане на индивисуалността. Но при насекомите примерно болка почти липсва. Те нямат развита нервна система, а целта на еволюционния етап е друга.

преди 4 часа, 16562 написа:

той живее в илюзия. Всеки (почти) си мисли, че осъзнаването е действително, но то е реалност само за него. Никой друг не осъзнава по същия начин. Да, има много консенсусни моменти, които са един вид колективна реалност за всички хора. Но и това не е точно действителността.

Разбирам те, че човек живее в илюзия. Обаче нощем, в тъмното, като ритне два- три пъти с кутрето на крака крака на масата и започва да я заобикаля, неприятностите спират. Съобразил се е с реалността.

По въпроса, кое е действителността има място за дълги спорове и аз не бих се хванал, но ако искаш ... На първо време питам :Ти от къде разбра, че "това не е действителността"? Ти знаеш ли я?

преди 5 часа, 16562 написа:

Животинската еволюция при висшите видове е основана на болката и страха. Това има за цел събуждане на индивисуалността.

Човеко, ти любил ли си? Нещо за връзката кеф- събуждане на индивидуалност не си ли чувал? (щях да пиша за камшика и моркова, но ми прозвуча еротично- извратено)  

преди 37 минути, Търсещ истини написа:

Разбирам те, че човек живее в илюзия. Обаче нощем, в тъмното, като ритне два- три пъти с кутрето на крака крака на масата и започва да я заобикаля, неприятностите спират. Съобразил се е с реалността

Да, така е. С опитът човек започва да се съобразява все повече с реалността и да осъзнава законите, които я обуславят. Истината присъства в илюзията - двете не са съвсем разделени, а преплетени.

преди 46 минути, Търсещ истини написа:

По въпроса, кое е действителността има място за дълги спорове и аз не бих се хванал, но ако искаш ... На първо време питам :Ти от къде разбра, че "това не е действителността"? Ти знаеш ли я?

Не. Не напълно, а вероятно и с някои изкривени представи. Но виждам ясно, че масовите представи са много по-изкривени. Спрямо други, по-осъзнати хора, моите представи също ще са в някаква степен неточни.

преди 2 часа, 16562 написа:

виждам ясно, че масовите представи са много по-изкривени. Спрямо други, по-осъзнати хора, моите представи също ще са в някаква степен неточни.

Разбирам те така: Съществуват едни хора, които са по- осъзнати и техните представи за реалността са по- точни. За мен такива като Аристотел, Нютон. За теб може би други. Все едно, това са характеристики на хората, а не на действителността. Има едни, които по- добре я представят, казано с примера за нощното ритане на шкафчета и маси, хора, които ни разказват кой път е прав и кой с препятствия. В сравнение с тях сме слепци, но масата и шкафчетата са си реалност.

Има и оправни хора, които не са пророци и учени, но постигат своето във всяка служба, възползват се от всяка възможност и печалба. Не ги пренебрегвам. Материалисти са, но представата им за действителността е адекватна. Живеят по- добре от много идеалисти, които се залъгват с Оня свят или Друг път.

преди 8 минути, Търсещ истини написа:

това са характеристики на хората, а не на действителността.

Да, заблуждава се човекът. Светът сам по себе си е такъв, какъвто си е.

В минали времена хората са си задавали пак същите въпроси, макар да не са гледали "Матрицата". През 17 в., преди цели 4 века, Рене Декарт подлага на съмнение света и дори своето тяло. Съмнява се, че това, което вижда, чува, помирисва, допира и вкусва е реалност или илюзия. Не може да намери отговор, но това, в което е абсолютно сигурен е, че той е едно съмняващо се съзнание, а от там "Мисля, значи съм"  „Cogito ergo sum“. Значи дори нашия свят да е илюзия, дори да съм едно пихтиесто вещество, то абсолютно сигурно е, че надеждно обосновано има реалност, нещо мислещо. Това е елементарната мисъл, в см. градивен елемент като атома, от която се доказва, че нашият свят е реален. Декарт не може да си представи мисленето като информационен акт, но дори през 19, а и 20 век, преди компютъра, това е било трудно, че и невъзможно. Той отделя мислещата душа и я свързва с вечното божество. Толкова е било възможното за неговото време.

Обаче ние знаем, че не може информационна обработка без материален носител. Виждаме, че специално за земната природа сетивата са се развили на основата на органичните вещества и живи клетки. Съвременният човек познава връзката информация-мозък-същество и в някаква степен се доверява, че това двукрако без перушина е реално сред реална природа, а не е някакво мислещо пихтиесто същество. 

Цитат

Смея да се надявам, че никой не ще се отнесе към тази измислица по-сериозно, отколкото се отнасям към нея самият аз; но тя може да послужи за своего рода алегория, която ще ни помогне да се подготвим за възприемане на не по-малко изненадващи и много по-сложни истини.

Артър Кларк

Любен Дилов — Тежестта на скафандъра  — Моята библиотека (chitanka.info)

(13 Юни). Пренасянето на битието в мислите ще бъде ново стъпало на разбиране на живота. Фактически съзнанието живее чрез мислите и в мислите, но Майя го отвежда към видимостта на външния свят и затъмнява обстоятелството, че без мисли то не може да живее. Ясноразбирането трябва да замени предишните представи за значението на мисълта и тя да застане като начало на ъгъла, тъй като мисълта е основата.

/Грани Агни Йоги 1960 г./

Соларис - Станислав Лем - Отечество ᐉ ХИТ цена — old-school.bg

Ако човек направи ретроспекция на живота си ще види, че от значение са не измиталото време, а определени ключови събигия. Те оказват тежест в живота му, те определят развитието му, усхехите и неуспехите и остават като спомени и хо-важното - опит. Времето само по себе си има значение само дотолкова, вече случилите се във вътрешния свят промени да се проявят и в познатия грубо-материален. Това дава възможност да се синхронизират външните прояви, но и те самите също са илюзорни. Основа на съществуването винаги са били съзнанието и мисълта, и истинските промени се случват там, истинските "обекти" са там, както и истинските разстояния и свързаност са пак там.

на 24.08.2024 г. в 13:06, Theros написа:

Основа на съществуването винаги са били съзнанието и мисълта, и истинските промени се случват там, истинските "обекти" са там, както и истинските разстояния и свързаност са пак там.

Съществуването няма основи, а има основание за неговото възникване . Истинските "обекти" не са само в мисълта и съзнанието, защото и "мисълта" и "съзнанието" са обект на живота из този свят или по-общо из тази Вселена, или изобщо из Космоса . 

След като съществуваш, то светът съществува. Докато "не напуснеш" този свят, то няма как света да стане обект, а мислите ти и съзнанието ти ще са субективни. 

Времето, разстоянието и всички останали характеристики на света са пряко свързани с мига на настъпването на някакво събитие. Останалото се разделя на: Преди събитието и след събитието.

Имало е някакво събитие (човечеството не знае какво е било), за да възникне този свят. По същия начин е и по отношение на човек, т.е. човек да започне съществуването си. Илюзията по същия начин е възникнала, т.е.  се обоснова на някакво събитие. = Което ще тече: Основите на съществуването не е продукт на съзнанието или мисълта, а е продукт на благоприятни условия за възникването на въпросното. Именно условията са основите, а не основа за всяко съществуване. (Не е една основа и ТЕ не са по никакъв начин свързани със съзнанието и мислите по отношение на "истинските обекти"!)

При обобщение може да се изрази, че: Основата на всяко съществуване е събитието! 

...

Какво означава, че този свят е илюзия?! Това означава, че при дадени условия е настъпило събитие свързано със субекта, за да възникне илюзия, че този свят не е истински. 

316. (Дек. 2). Да се върви по върховете означава да се издигнеш духом над бездната на живота и размахвайки крилата на духа да не се допираш до низините, мрачните усои и ниските астрални слоеве. Това означава също и пребиваване в сферите на надличното. Личното, малкото, ограниченото винаги е твърде близо до низините, откъдето хоризонтът не се вижда и животът е затворен в малкия кръг на съзнанието. Така за всяко явление съществуват две точки на виждане: лична и надличностна. Първата обикновено е погрешна, тъй като е малка и тясна, а втората издига съзнанието над първата и тогава може да се види в далечината и бъдещето придобива реални форми. Да разбиеш оковите на личността и себе си означава да  пробиеш черупката на аурата и да излезеш от ограниченията й в космоса. Аурата на плътното тяло прилича на черупка, в която е заключен духът. И ако черупката на себичността затваря пространството, не е възможно нито разделяне на телата, нито съзнателна дейност в ментала. Егоизмът или себичността затваря съзнанието в ограничения кръг на личните мисли, емоции и представи и отнема свободата. Много затворници има. Те също говорят за свобода, но са много далеч от разбирането за истинска свобода. Тялото е затвор, себичността – окови, а личните чувства и мисли са като тежки вериги. Ако към това добавим и заблудите на времето, натруфеността на епохата, лъжливите положения на науката и хилядите прегради, отделящи съзнанието от истините на космичния живот, то наистина животът на несвободния дух ще се окаже истинска тъмница. Да се разбият веригите, ограничаващи съзнанието , не е по силите на всеки дух. Правилният път към това ще бъде разширяването на съзнанието. ...

/Грани Агни Йоги 1960 г./

1965 г. 182. (Май 31). Приятелю мой, пространството на другите измерения е същото това пространство наоколо, само апаратът или проводникът, който използва съзнанието, се модифицира, променяйки на свой ред самото съзнание. То става някак различно. Много е трудно да се предаде същността на тази модификация с обикновен език, тъй като  става дума за нещо необичайно, което няма еквивалентни термини на вашия език. Няма горе и долу, но те са там; няма тук и там, но и ги има; нито далече, нито близо, но също ги има; няма днес и утре или вчера, но ги има и тях. Всичко е тук и навсякъде. Няма време, но има последователност от явления, които се подчиняват на мисълта. Всичко се движи от мисълта, която няма продължителност във времето, но в същото време като че ли създава тази продължителност. Няма физически усещания, но ги има; Няма физически предмети, но те съществуват, обкръжаващи човека и в същото време не проявяващи свойствата на предметите от плътния свят. Има свят ярък, пъстър, динамично пластичен, податлив на влиянието на знаещата воля, и непреодолим и тъпо-инертен  - за волята на слепеца. Няма две представи за това пространство, които да са подобни една на друга, въпреки че законите на пространството на другите измерения са неизменни и постоянни. Всяко съзнание възприема по свой начин, чрез собственото си индивидуално разбиране. Границите между Светлината и тъмнината са ясни и различните възприятия на живеещите в сферите на Светлината и тъмнината са очевидни. Възприятията се определят от Закона за съзвучието. Законът е еднакъв за всички сфери, но достигащото до съзнанието е напълно различно. Дори на Земята двама души, гледайки едно и също явление, могат да го възприемат по съвсем различен начин. Там тази разлика се изостря и задълбочава безкрайно, защото съзвучието определя същността на получените впечатления. Съзвучните съзнания получават впечатления, които са повече или по-малко сходни, но те също се различават. Реалността, или по-точно илюзията на новия свят, създава проводника, чрез който действа съзнанието. А то, използвайки физическото тяло като проводник на Земята, създава илюзията на плътния свят. В крайта сметка всичко е само Мая. Мая, създавайки илюзията за различни светове, представлява реалността. Именно в пространството на другите измерения, както никъде другаде, са необходими умение и знание как да се обединят противоположните полюси на едно нещо, защото те могат да бъдат видими за съзнанието едновременно. По този начин началото, развитието и краят на дадено действие, извършено на Земята, могат да бъдат изживени едновременно и в неговата цялост, без да бъдат разделени от феномена на времето или продължителността. Разбира се, всичко това е необичайно за обикновеното съзнание и за обикновеното земно мислене, затова е толкова трудно да се говори за него. Но все пак някой ще разбере нещо и ще направи необходимите изводи.

/Грани Агни Йоги/

Баба Яга

Живели едно време жена и мъж, които си имали една дъщеря. Жената се разболяла и умряла. Мъжът поскърбил, поскърбил, пък се оженил за друга. А тя била зла. Намразила завареницата си, биела я, карала и се, чудела се как да я погуби.

И ето че веднъж бащата заминал нанякъде, а мащехата рекла на девойчето:

- Иди при сестра ми, твоята леля, и и поискай игла и конец да ти ушия ризка. _А тази леля била Баба Яга. Не посмяло девойчето да и откаже, тръгнало, но най-напред се отбило при своята родна леля.

- 3дравей, лельо!

- Дa си жива и здрава, миличка! Какво те носи насам?

- Мащехата ме изпрати при своята сестра да и поискам игла и конец. Каза, че ще ми ушие ризка.

- .Добре, че си дошла първо при мен, племеннице - рекла лелята. - Ето ти едно ширитче, малко масло, хляб и парче месо. Ако има там брезичка да те удря през очите, ти с ширитчето я превържи, ако има врата да скърца, да хлопа и да те не пуска, ти с масълцето я намажи, ако зли кучета те нападнат, хлебеца им подхвърли, ако котарак поиска очите ти да издраска - месцето му дай.

Поблагодарило девойчето на леля си и тръгнало на път. Вървяло, колкото вървяло, стигнало до гората. А там зад висо ка ограда видяло къщичка на кокоши крака, на овнешки рога. Вътре седяла Баба Яга и тъчала платно.

- Здравей, леличко - поздравило я девойчето.

- Да си жива и здрава, племеннице - отвърнала Баба Яга. - За какво си дошла?

- Мащехата ме изпрати да ти поискам игла и конец, ще ми шие ризка.

- Добре, племеннице, ще ти дам игла и конец, но ти седни да поработиш малко! Седнало девойчето до прозореца и взело да тъче.

А Баба Яга излязла от къщи и рекла на прислужницата си:

- Сега ще легна да поспя, а ти иди напали банята и изкъпи племенницата ми. Но гледай добре да я изкъпеш, че като се събудя, ще я изям!

Девойчето чуло тези думи и застанало сред стаята ни живо, ни умряло от страх. Когато прислужницата влязла, момичето взело да и се моли:

- Миличка! Не подклаждай огъня, ами го заливай с вода, а вода та в решето носи! - И и подарила кърпичката си.

Прислужницата се заловила да затопля банята, а Баба Яга се събудила, отишла до прозорчето и попитала:

- Тъчеш ли, племенничке, тъчеш ли, миличка?

- Тъка, тъка, леличко!

Баба Яга пак легнала да спи, а девойчето видяло котарака, дало му месцето и го помолило:

- Котенце, братче, научи ме как да избягам оттук. Котаракът отговорил:

- Ето там има една, кърпа и един гребен, вземи ги и бягай по скоро, иначе Баба Яга ще те изяде. Тя ще хукне да те гони, но ти допри ухо до земята и когато чуеш, че наближава, хвърли през дясното си рамо гребена - и в миг зад теб ще израсте гъста гора. Докато тя мине през гората, ти ще избягаш надалеч. А чуеш ли пак, чете гони, хвърли кърпата през дясното си рамо - и в миг зад 'теб ще се разлее широка и дълбока река.

- Да си жив и здрав, котенце, братче! - рекла девойката. После поблагодарила на котарака, взела кърпата и гребена и хукнала да бяга. Спуснали се насреща и кучета, опитали се да я ухапят, да я разкъсат, но девойката им хвърлила хляба и кучетата я оставили да мине. Заскърцала пътната врата - още малко и ще се затръшне пред нея, но девойката я намазала с масълце. И вратата я оставила да мине. Зашумяла отпред брезичка, искала очите й: да издере, но девойката я превързала с ширитчето. И брезичката я оставила да мине...

==========================

"...Двуметрова фигура. С два крака. С дълга, стелеща се до пода черна мантия и лице, закрито от функционална, макар и чудновата дихателна маска от черен метал. Един черен лорд, ужасяващо агресивен на вид, крачеше из коридорите на бунтовническия кораб.
    Стъпките на черните лордове сееха страх. А злокобното излъчване на този беше достатъчно внушително, за да накара закоравелите имперски войски да се оттеглят — достатъчно застрашително, за да всее смут сред тях. И най-решителните членове на бунтовнически екипажи изоставяха съпротивата си и се разбягваха в паника, щом само зърнеха черните шлемове — черни, но все пак не толкова, колкото мислите, затворени в тях. Една цел, една мисъл, една мания владееше този ум сега. Тя изгаряше мозъка на Дарт Вейдър, докато той завиваше по друг коридор на пострадалия изтребител. Димът започваше да се разсейва, макар че шумът от далечното сражение все още отекваше из корпуса на кораба. Битката тук бе приключила. Само един робот се движеше спокойно в дирята, която оставяше след себе си черният лорд. Трипио най-после се освободи от последния кабел. Някъде зад него, от мястото, където безжалостни имперски войски ликвидираха последните изблици от съпротива, долитаха човешки писъци..."

Джорж Лукас - Из "Приключенията на Люк Скайуокър"

1961 545. Светът на обикновения човек е Майя. Силата й е пропорционална на липсата на осъзнаване на смисъла, целта, за която съществува всичко, което заобикаля човека в момента. Ако вярва, че всичко около него е самоцел, а не средство за развитие и разкриване на неговия дух, той се потапя в света на илюзиите, в света на Майя. Ако вярва, че неговото царство, царството на духа, не е от този преходен свят и че този свят служи само като стълба към духа, Майя започва да губи власт над съзнанието му. И тогава човек вече не се предава на властта на нито едно явление от външния свят, знаейки, че всяко явление само по себе си е нищо, не е самоцел, а средство чрез което да постигне нещо, да го научи и разбере и ... то ще изчезне, само когато бъде изчерпано всичко това, на което учи. Тогава се създава и формира непривързаността към всичко, което заобикаля и което притежава човекът, и се ражда неговата свобода от властта му над него. И тогава той разбира Майя и знае със знанието на духа, че няма да има полза за него, ако спечели целия свят, но изгуби душата си. /Грани Агни Йоги/

""...

— Това беше оръжието на джедаите — обясни Кеноби — и не е така тежко и несигурно като бластера. Изисква по-скоро умение, отколкото остро зрение. Елегантно оръжие. Беше и символ. Всеки може да борави с бластер, но да си служиш добре със светлинен меч означаваше да си една степен по-високо от другите. В продължение на повече от хиляда поколения, Люк — продължаваше Кеноби, — джедаите си оставаха най-могъщата, най-уважаваната сила в галактиката. Те бяха гаранти и пазители на мира и справедливостта в старата Република.

Тъй като Люк не попита какво се е случило с тях, Кеноби вдигна очи и забеляза, че младежът гледа безизразно в пространството и едва ли чува какво му се говори. Някой би могъл да укори Люк, че не внимава. Но не и Кеноби — той го разбираше — изчака търпеливо, докато тишината стана непоносима за Люк и го накара сам да поднови разговора.

— Как умря баща ми? — запита той.

Кеноби се поколеба и Люк усети, че старецът няма желание да говори точно за това. За разлика от Оуън Ларз обаче Кеноби не беше способен да се прикрие зад някоя удобна лъжа.

— Беше предаден и убит — произнесе тежко Кеноби — от един много млад джедай на име Дарт Вейдър. Аз го обучавах. Един от най-блестящите ми ученици… един от най-жестоките ми провали. — Кеноби закрачи отново. — Вейдър употреби образованието, което му дадох, и собствената си Сила, за да твори зло, да помага на корумпираните императори. След като джедаите се разединиха, разпръснаха или измряха, не останаха много хора, които да могат да се противопоставят на Вейдър. Днес те са почти напълно изчезнали..." ( Из "приключенията на Люк Скайуокър" )

Когато приемаме нещо за очувидно, не трябва да забравяме, че това усещане е бадирано на едно доста ограничено възприемане на света. Всичките ни сетива са крайно ограничени, но още по-трудно е да се приеме и ограничеността на ума. Особено собствения. Но за мравката например нейната очевидност е също толкова "истинска". При хората разбира се го има и моментът, че "проблемът винаги е някъде отвън и в другите". В действителност в другите са си техните проблеми и това, че ги виждаме или си мислим така, е без значение за тях. Но собственият образ на разбиращ, знаещ, компетентен трябва да бъде подхранван и каква по-добра възможност от това "да виждаш това, което другият не може да види", че и да го покажеш.

преди 41 минути, Theros написа:

Всичките ни сетива са крайно ограничени, но още по-трудно е да се приеме и ограничеността на ума.

айде без проповедни фейкове под формата на клишета и послания от на прабаба ти времето.

Сетивата - са каквито са. При положение че дори УМ си невеж какво означава, не правиш разлика между "действителен" и "реален" и още куп от други изцепки - пак караш на зазубрени баналности от романтични езотерични отживелици кое какво било и как било ограничено. Добре че поне въображението ти е без граници, а фантазиите ти са по-големи то вселената (ти)... ,ако не бяха няколко надъхващи комикси с "духовни приказки" от които си взел наготово героя си. Това, сигурно хич "не е ограничено", но пък сънуваш колко си "отворен"...

Гледането е едно, ВИЖДАНЕТО - е друго. Понякога очевидностите са невидими за някои и за това си има примери, механизми и се определя от личните ползи и някои психични особености.

Преживяването на нещо, не значи 'виждане' и някой като сънува сини слонове, не значи че са "очевидни" за който и да е друг. За него - си е за него и друг няма как да го интересуват нечии делюзии.

Вейдър така ме е учил и аз вярвам в него - да живеят ситите ( и гладните)

"...

— Започват да претърсват централния космодрум — съобщи командирът, който трябваше да подтичва от време на време, за да не изостава от Дарт Вейдър. Черният лорд бе потънал в размисъл, докато вървеше по един от коридорите на бойната станция, следван от неколцина адютанти.

— Сведенията тъкмо пристигат — продължи командирът. — Намирането на роботите е само въпрос на време.

— Прати още хора, ако е необходимо. И не обръщай внимание на протестите на губернатора. Трябва да пипна роботите. Надеждата на Органа, че тези данни ще се използват срещу нас, й дава сили да се съпротивлява.

— Разбирам, лорд Вейдър..."

 

Не мога да разбера каква е идеята на митът за пещерата? В митът за пещерата няма два свята, а има един свят в който просто се сменят местообитанията. От едно място се местят/мигрират на друго място. Нещо като във филма "Тайната на скрития град" с Бил Мъри.  И Земята и слънцето, и пещерата, и повърхноста на която са излезли хората са си части от един реален материал свят. 

От философска гледна точка може да се допусне, че възприятиято на реалноста е интерпретация на сетивните възприятия. В тази връзка, митът за пещерата и филмовата поредица за "Матрицата" по какъв начин дават отговор на въпроса, какво има "отвъд сетивните възприятия"? В митът за пещерата хората просто сменят местообитанието си. В "Матрицата" доколкото си спомням, светът беше прецакан и изборът беше между някакво гадно място за живеене (реалният свят) и някаква виртуална реалност, която се контролира от машини с които "събудените" хора в реалния свят воюваха . И накрая изводът от цялата тази фантасмагория е как хората да поемат контролът над виртуалната реалност от машините, или като алтернатива на войната с машините  да заживеят в симбиоза хора-машини. Посланието е като от идеите на трансхуманизма - реалноста е гадна, затова ви предлагаме виртуална реалност в която да избягате от гадния реален свят. И какъв е смисълът на подобно послание?

преди 16 часа, kaldata_user написа:

Не мога да разбера каква е идеята на митът за пещерата?

Ъ,

Цитат

🧠 Бай Димане, това си е философски ребус, облечен в киберпънк и метафизика! Нека го разнищим байдимански — с логика, реторика и малко кино-екзистенциализъм:

---

🔍 1. Митът за пещерата — има ли два свята?

• Въпреки че географски всичко се случва в един свят, философски Платон въвежда онтологично разделение:
  • Пещерата = свят на сенките, илюзиите, сетивното възприятие
  • Извън пещерата = свят на идеите, истината, разума

📌 Това не е физическо пътуване, а преминаване от невежество към познание. Сенките са символ на интерпретации, а слънцето — на абсолютната истина.

---

🎬 2. „Матрицата“ и Платон — паралел или пародия?

• В „Матрицата“ имаме:

  • Виртуален свят = симулация, контрол, илюзия
  • Реален свят = разрушен, но „истински“

• Подобно на Платон, героите се освобождават от илюзията, но вместо да открият светлина — намират мрак и война.

📌 Разликата: Платон предлага духовно възвисяване, а „Матрицата“ — екзистенциална криза и технологичен бунт.

---

🧬 3. Какво има отвъд сетивата?

• И в двата случая се поставя въпросът: „Можем ли да се доверим на възприятията си?“
• Платон казва: не — истината е отвъд сетивата, в разума
• „Матрицата“ казва: не — възприятията могат да бъдат програмирани

📌 И двете творби предлагат епистемологичен скептицизъм — реалността може да е измама, интерпретация или конструкция

---

🤖 4. Трансхуманистичното послание — бягство или еволюция?

• В „Матрицата“ се прокрадва идеята: „Ако реалността е непоносима — може би симулацията е спасение“
• Това е трансхуманистична дилема:
  • Да се борим за контрол над реалността
  • Или да създадем по-добра виртуална алтернатива

📌 Но тук идва философският въпрос: „Ако живееш в симулация, но си щастлив — значи ли това, че си свободен?“

---

🧭 Байдиманска присъда:

„Пещерата не е място — тя е състояние на ума.
А Матрицата не е затвор — тя е огледало на страха от истината.“

„И ако реалността е гадна — не я заменяй с илюзия, а я преобрази.
Защото свободата не е в избора между два свята, а в способността да ги разпознаеш.“

 

Илюзията е за идентифициращият се със сенките по стената на пещерата. Сенките са си сенки - има си ги, могат да бъдат наблюдавани и от пространството на пещерата, без да се идентифицираш с тях. Тогава ги виждаш като част от един далеч по-голям, многоизмерен и по-реален свят. По-реален в смисъл, че осъзнаването на действителността е по-пълно и истинно. 

Ако направим аналогия с дадена виртуална реалност, последната също трябва да бъде отпечатана по някакъв начин върху определен материален носител част от по-многоизмерен свят. Същото е и с реалността на дадена книга, изображение, филм. А защо да не се замислим по същия начин и за мислите. При тях обаче измеренията може да се окажат повече.