Премини към съдържанието
скитник

Бахагавад-гита и духовната реализация.

Препоръчан отговор


Поне за мен, това е единствената религиозна система, която съм срещал, не опитваща се да ти налага мнение с "тоягата" по главата.

Има много общи неща с будизма, но се отличава по това, че признава един върховен бог, който за голямо мое учудване не се появява с заплахи, че ако не правиш, което ти се казва ще ти се случи случка, а напротив, разглежда те като свой скъп приятел (христянството също те разглежда, като приятел, но не в такава степен).

Никъде в книгата няма строги правила, а са дадени просто препоръки.

И най важното за мен е, че в кашата в която сме принудени да живеем, ти дава добър ориентир в живота, който със сигурност те предпазва от тотална деградация със всичко произтичащо от това.

Редактирано от скитник (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добронамерен към всичко живо,

дружелюбен и състрадателен,

без чувство за „аз" или за „мое",

еднакъв в радост и мъка, прощаваш,

14

радостен в йога — единен с Едното,

твърд, овладял свойта нисша природа,

отдал ум и разум на мене, предан —

такъв човек е любим за мене.

15

Който нищо в света не тревожи

и нищо него не го тревожи,

свободен от радост, страх, гняв, възбуден

такъв човек е любим за мене.

16

Който не ламти, чист, разумен,

безпристрастен и неуниващ,

отречен, отдал на мене делата си

такъв човек е любим за мене.

17

Който не се възхищава, не мрази,

не се оплаква и не жадува,

отвъд добро и зло — предано влюбен,

такъв човек е любим за мене.

18

Еднакъв към враг и към приятел,

равнодушен към хули и почести,

неизменен при студ и при жега,

радост и скръб — необвързан от нищо,

19

еднакъв при укор или похвала,

мълчалив и доволен от всичко,

без свой дом и богатство — но влюбен,

такъв човек е любим за мене.

:wors: :wors: :wors:

Ами то това си е жив будизъм...Е,има някои разлики,но в общи линии е почти същото. Книгата е страхотна и беше една от първите,които ми дадоха импулс да започна да търся... :wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не съм чела книгата и не мога да взема отношение, но какво ми направи впечатление от даденото. Какъв ще е този човек без емоции (да не изпитва радост и скръб... е, без омраза , ярост, гняв -може)? Да не се възхищава от красотата на света? За какво ще живее, след като няма свой дом (разбирам семейство)? Звучи ми твърде егоистично - да живееш само за себе си и бог.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Не съм чела книгата и не мога да взема отношение, но какво ми направи впечатление от даденото. Какъв ще е този човек без емоции (да не изпитва радост и скръб... е, без омраза , ярост, гняв -може)? Да не се възхищава от красотата на света? За какво ще живее, след като няма свой дом (разбирам семейство)? Звучи ми твърде егоистично - да живееш само за себе си и бог.

Не съм чел Бхагават гита. Мисля се приема за свещена книга от мнозинството Хидуистки традиции, особено от последователита на Кришна.

Така че ще опитам да дам Будистката гледна точка.

Свободен от радост. Има два вида радост - едната зависи от причини, когато ни се слуват неща, които преценяваме като приятни сме радостни, другия вид радост е абсолютна, тя не зависи от това какво се случва или не се случва, тази радост е част от природата ни, част от същността ни, това е спонтанна радост, тя просто е. Свободен от радост вероятно в текста означава свободен от привързаност към радостните преживявания.

Без дом и богатство (ако текста беше Будистки) също бих тълкувал като липса на привързаност към дома и богатството. Привързаността е вкопчване. Привързаността е "смущаващо" чувство. Липса на привързаност не означава безотговорност. Не означава и липса на любов.

В Будизма чувства като гордост, завист, гняв, ревност ... се приемат като смущаващи и нетрайни, те не са част от същността ни. Те зависят от причини. Например: приятелката(ят) ми пак се прибира в 5 сутринта. Събуждам се и първото чувство, което се прокрадва е може би ревност (къде и с кого е била, (а и какво са правили? :-) )) след това ревността прераства в гняв а гнева в един хубав скандал. В тази ситуация гнева се е появил като резултат от причини, гнева има известен "живот", управлява мислите, думите и понякога действията ни и обикновено нараняваме хората.

В Будизма смущаващите чувства не се прекратяват. Трансформират се. В мъдрост. Например гнева. Ако успеем да осъзнаем как се появява и не му позволим да се прояви като разрушителна енергия, в момента в който изчезва в същото това пространство от което се е появил, можем да видим нещата много ясно. И затова трансформирането на гнева води до така наречената огледалоподобма мъдрост. И вместо да правим скандал, може да отидем в кухнята и да направим кафе или чай.

Когато трансформираме смущаващите си чувства и изоставим закостенелите си идеи и навици, това което остава е абсолютно безстрашие, спонтанна радост и активна интелигентна любов.

Това е истинската ни същност.

На всеки от нас.

Това преживяване не зависи от причини. То е абсолютно.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало, благодаря за разясненията, но пак някои моменти ме смущават. Например "абсолютната радост" - може и да не съм разбрала, но това не е ли да не ти пука за нещата около теб и да си се радваш? Значи близък умира и ти, тъй като си над нещата, си се радваш на живота. Или "Липса на привързаност не означава безотговорност." - как да се отнасям към децата си? Мога ли да не съм привързана? Това не ни ли превръща в роботи?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В процеса на дългогодишната практика човек узрява за нещата и все повече и повече започва да ги разбира, като това е естествен процес. Една китаиска поговорка гласи: "Не дърпай разсада за да го накараш да расте".

Опитите да разбереш всичко наведнъж не водят до никъде, даже могат да бъдат опасни за теб или околните.

Точно попради тази причина е нужен учител, който наистина да разбира нещата за да те пази

от опасностите с които ще се срещнеш и да ти помогне да ги преодолееш.

Не са тез неща като учебника по история-да го прочетеш, да го разбереш и да го разкажеш.

Редактирано от скитник (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
Вало, благодаря за разясненията, но пак някои моменти ме смущават. Например "абсолютната радост" - може и да не съм разбрала, но това не е ли да не ти пука за нещата около теб и да си се радваш? Значи близък умира и ти, тъй като си над нещата, си се радваш на живота. Или "Липса на привързаност не означава безотговорност." - как да се отнасям към децата си? Мога ли да не съм привързана? Това не ни ли превръща в роботи?

Марги скитника е прав. Разбирането не е толкова лесно. Думите само описват нещата, показват пътя. Необходим е обаче личен опит, директно преживяване. Абсолютната радост, която съм опитал да опиша по-горе е нещо, което може да се преживее, интелектуалното познание е непълно, все едно човек да гледа карта на Париж - полезно е, но е съвсем друго като отидеш там.

Към това, което написах досега бих добавил само, че ние не ползваме потенциала си да сме щастливи във всеки момент от живота си, а това е възможно, възможно е абсолютно щастие.

Това разбира се не означава, че не ти пука за нещата около теб, напротив, виждаш, че всичко и всички сме взаимосвързани и центъра на основната мотивация на живота се премества от егото към другите. Човек не е над нещата, човек е в нещата и част от тях. Човек живее заради другите.

Трудно е да се опише с думи абсолютно състояние, то може обаче да се преживее.

(Аз намам претенции за пълно такова преживяване, може би само малки проблясъци... ама много малки :-) )

Чувството, което една майка чувства към децата си, тази безусловна любов е може би най-близко до една част от дълбоката ни същност. Човек преживяващ света просветелено чувства такава любов към всички. Безусловна и неразграничаваща.

Привързаност означава вкопчване. Означава изпълнение на определени очаквания. Привързаността ограничава свободата.

Възможно е човек да обича без да е привързан. Обича безусловно и дава пълна свобода.

Да си щастлив когато умираш или умира някой близък също е възможно, но само за тези които са стигнали края на пътя, тези преживяващи пълното просветление.

Пълното просветление също е и пълно познание. За всичко. Пълно познание за миналото, настоящето и бъдещето. Пълно познание за причина и следствие. Пълно познание за илюзорността на света.

Илюзорността на живота и смъртта.

Да. Смъртта е илюзия на непросветления ум.

Живота ни сега е като сън, сън който започва с раждането и завършва със смъртта, след това започва нов сън. И така от безначални времена. Просветлението е събуждане от съня на невежеството. Просветлението е абсолютно безстрашие и мъдрост, спонтанна радост и активно съчувствие.

Просветлението е изумително преживяване което трудно може да бъде описано с думи.

Тибетците са разделили щастието, което човек може да преживее на 16 нива. Пълното просветление е 16-то ниво.

Като хора, може би в моментите когато сме щастливо и споделено влюбени сме на 4-то ниво. :rolleyes:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Вало,прекрасно си го обяснил! :angry22:

Скитник също е много прав за това,че човек узрява за някои неща и не бива да се насилва. За един незапознат с будизма и хиндуизма човек тези текстове наистина звучат доста странно. При първия ми досег с такива книги и аз си задавах тези въпроси - как може да се живее без емоции,без привързаност,без надежда и очаквания.Струваше ми се някак неестествено.

После обаче разбрах какво се има предвид,и сега ми се струва неестествен начинът,по който живеем в днешно време...

И колкото повече разбирам нещата,толкова ми е по-трудно да говоря за това и да го обяснявам. Това разбиране е нещо вътре в мен,което не може да бъде изразено с думи. Понякога,когато приятели ме питат какво намирам в будизма и даоизма,не мога да им обясня. За да разбера една съвсем малка част от нещата,ми трябваше толкова много време, и толкова изчетени книги,как да обясня на някой за 10 минути? Казвам им "Ами ето - препоръчвам ви тази,тази и тази книги,сядайте и четете" Така че това е начинът,поне в началото - да разшириш гледната си точка,да се отърсиш от стереотипите,да се скъсаш от четене. Естествено,практиката е много по-важна,но трябва да си подготвен за нея...А Бхагавад Гита е определено много полезна книга за човек,заел се да търси...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Малко офф:

Според мен е хубаво човек, който търси добре да се огледа и добре да проучи различните духовни системи. Да провери хората, които ги следват и учителите. Внимателно трябва да ги провери. Накрая е най-добре да избере тази с която се чувства в свои води, и да остане там. Защото ако стоим и копаем на едно място в крайна сметка може да стигнем до съкровището, а ако ходим насам-натам и копваме по-малко ще правим само малки дупчци в земята.

Според мен не е необходимо човек да се опитва да смеси различните духовни системи. Те имат различни цели, ползват различни методи и са подходящи за различни хора. Понякога ползват едни и същи думи за различни неща и различни думи за едни и същи неща. Резултата обикновено е много концепции - глава като диня и малко разбиране и съчувствие - сърце като лешник.

Може да се направи сравнението, че различните духовни системи са като пътеки водещи към един връх. (според мен не е много точно)

Аз не мисля, че всички пътеки водят до върха.

Но все пак ако изберем едан пътека може би ще изминем част от пътя до върха.

Ако прескачаме от една система на друга ще обикаляме в кръг.

Само някой(образно казано) който е на върха има поглед към всички пътеки и може да ги разбере и обясни.

Но мисля, че такъв човек би разбирал че хората са различни и за различните хора са подходящи различни неща.

В крайна сметка аз мисля, че най-важно е какви сме. Тук и сега. И как се отнасяме към другите.

Духовните системи и религиите не трябва да противопоставят. Трябва да преодоляват различията и да сближават.

Защото всички сме хора. И всеки се стреми да бъде щастлив.

За финал: Просветлението не е пасивно състояние без емоции. Не е бягство от реалността. Просветленият човек е изключително активен и всяка негова мисъл дума или действие са свързани с другите. Радостта, безстрашието, мъдростта и любовта, които са същността на просветлението не са безметежни. Преживяването е като да забиеш два пръста в контакта и да преживееш енергията на целия град в един момент. Всичко вибрира и е свежо и ново във всеки момент. Като сто оргазма едновременно.

Пълното просветление не е преживяване за себе си. За другите е.

Просветлението е същността ни.

Всичко друго идва и си отива.

Редактирано от Вало (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Та накратко за книгата, за тези, които не са я чели.

Действието се развива на бойното поле в една гражданска война. Армиите са строени една срещу друга и всеки момент ще започне сражението.

Тогава от едната страна излиза великия войн Арджуна и се приближава до вражеските бойни редици за да ги огледа по-хубаво. Колесницата на която е, е управлявана от самия бог Кришна.

Когато се приближава достатъчно той е ужасен от гледката, напълно е объркан и решава да се откаже от битката, защото във вражеските редици той вижда...

ТЕКСТ 26

"Там, сред двете армйй, Арджуна вижда своите бащи, дядовци, учители, вуйчовци, братя, синове, внуци приятели, а също и своите тъстове и доброжелатели".

Нима ще воюва срещу тях? Арджуна е съкрушен.

Тогава се намесва бог Кришна и убеждава Арджуна да се бие, защото...

Нататък в книгата е изложен целият разговор между двамата и цялата наука за бога е разяснена.

Определено препоръчвам книгата на всеки. Уникална е.

Ако някй знае дали книгата съществува във вариант на български, но без коментарите към нея да казва ( обема ще е по-малък).

Редактирано от скитник (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бхагават гита

За любопитните.

"Как бих могъл да те позная,

като мисля за теб, о, йогин?

И в какъв образ да си представям

твоята същност, о, Най-прекрасни!"

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Коментари на Бхагавад-гита от Анни Безант:

http://www.theosophy.ru/lib/gitacomm.htm

Редактирано от Gothica (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само веднъж съм я чел преди години, но вкусът и още стои у мен. Много усилено си я търсих без коментари. За мен това е Новия завет на Индуизма.

Мисля, че Кришна е представен в индивидулен образ - отражението му във всеки човек, а Арджуна е амбициозността на търсещия, заслепена от собствената си активност, която чрез необвързване с целите и резултатите трябва да се изчисти сама от себе си.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:help:

Добронамерен към всичко живо,

дружелюбен и състрадателен,

без чувство за „аз" или за „мое",

еднакъв в радост и мъка, прощаваш,

14

радостен в йога — единен с Едното,

твърд, овладял свойта нисша природа,

отдал ум и разум на мене, предан —

такъв човек е любим за мене.

15

Който нищо в света не тревожи

и нищо него не го тревожи,

свободен от радост, страх, гняв, възбуден

такъв човек е любим за мене.

16

Който не ламти, чист, разумен,

безпристрастен и неуниващ,

отречен, отдал на мене делата си

такъв човек е любим за мене.

17

Който не се възхищава, не мрази,

не се оплаква и не жадува,

отвъд добро и зло — предано влюбен,

такъв човек е любим за мене.

18

Еднакъв към враг и към приятел,

равнодушен към хули и почести,

неизменен при студ и при жега,

радост и скръб — необвързан от нищо,

19

еднакъв при укор или похвала,

мълчалив и доволен от всичко,

без свой дом и богатство — но влюбен,

такъв човек е любим за мен

Ами то това си е жив будизъм...Е,има някои разлики,но в общи линии е почти същото. Книгата е страхотна и беше една от първите,които ми дадоха импулс да започна да търся... :bighat:

:help::P:wors::wors::wors::wors::wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване