Напоследък всички медии тръбят, че бъдещето на планетата е застрашено. Като основни източници на заплаха са посочени глобалното затопляне, озоновата дупка и замърсяването.

Има обаче още един поразяващ фактор, за който не се говори, а той е най-опасен.

Това е Глобалната Простотия.

Ние живеем, заобиколени от хиляди простотии, свикнали сме с тях и нямаме сили да им противостоим.

България също е дала своя значим принос в глобалното изпростяване. Прилагам списък на 13-те фатални български простотии:

1. Тройната коалиция

Пътувал съм по света и съм виждал много статуи на държавници, но никъде не съм виждал паметник на коалиция.

И до днес не е ясно какво точно свързва бившия цар с бившите комунисти, но на кого му пука?

Както е казал Роналд Рейгън: “Правителството не решава проблемите. То ги финансира”

Впрочем българската политика винаги е бил неизчерпаем извор на простотии. Спомнете си само: “За Бога братя, не купувайте!”, “Европа от Ванкувър до Владивосток”, и гениалното прозрение: “Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер!”

2. Сутрешните блокове на телевизиите

Не знам в чий болен мозък се е родила идеята, че сутрин телевизията трябва да запълва програмата си с тежки политически анализи. Тази идея обаче е прегърната радушно от почти всички телевизии.

Съгласете се, че е доста стресиращо, докато пиеш кафето си с полуотворени очи, да те атакуват с проблемите на здравната реформа и поредната стратегия за обединение на дясното.

И защо принуждават водещите да четат пред камерата вестниците с обречен поглед? Не е ли по-добре сам да си прочета вестника?

И цялата тая мъка трае цели три часа! Всяка делнична сутрин!

Не може ли денят да започва с нещо по-ведро – музика, анимация, красиви жени?

3. Сутрешните блокове на радиата

В радиостанциите нещата са още по-трагични. Водещите обикновено са двама – мъж и жена, говорят нечовешки глупости и кой знае защо не спират да се кикотят. Може би в студиото има някакъв невидим за слушателите гъдилар, който непрестанно гъделичка водещите, за да им поддържа настроението?

Или пък този кикот е резултат от нервния срив, до който води всекидневното ранно ставане?

Забележителен е и начинът, по който се четат хороскопите за деня. Водещите смятат за нормално да се обръщат към публиката си с фамилиарното “Уважаеми Риби”, или “Драги Овни”! Как може да наричаш слушателите си “драги овни”?

Единствената ми утеха е, че не четат китайския хороскоп. Защото биха се обръщали към представителите на моята зодия с любезното “драги свине”.

4. Годишните награди за попмузика

В България попмузика няма, но пък награди за попмузика – с лопата да ги ринеш.

Най-забавното е, че двайсетина песни, създадени през годината си поделят награди в около 60 категории.

Вечните лауреати са Графа, Каризма и Мария Илиева, които не пропускат да благодарят на семействата си и на Господ и да кажат на публиката, че я обичат. Но ако съдим по броя на продадените им албуми, публиката май не им отвръща със същите чувства.

5. Българските интелектуалци

Това са хора на преклонна възраст, които са прекарали голяма част от живота си по държавни софри и симпозиуми на социалистическото изкуство и сега много страдат, че вече няма писателски почивни станции, в които голямата мастика да струва 20 стотинки.

Всеки с болката си. Лошото обаче е, че тези хора смятат, че са “обществена съвест” и високопарно се изказват по всички теми – от политиката до болестите по ранозреещите кореноплодни.

Така наречените интелектуалци не харесват себе си и по тази причина не харесват нищо друго. Според тях най-големите беди на съвременността са пазарното общество, сексът, американските филми и младите хора.

От друга страна интелектуалците се срамуват да признаят, че страдат за почивните станции и евтината мастика.

Затова тъгата по безметежните години на социалистическите кьорсофри е лицемерно замаскирана с мрънкане на изречения като “Обществото има нужда от повече духовност” и “Тежко на държава, която не се грижи за творците си!”

6. Черноморските курорти

Ако трябва да избирам къде да прекарам лятната си отпуска – в Слънчев бряг или в комплекс “Люлин”, без да се колебая ще избера “Люлин”.

Там има по-малко бетон, повече зеленина и много по-малко багери и фадроми.

Превръщането на курортите в строителни площадки е наистина авангардна българска идея. Връщайки се от плажа, туристите могат да бият плоча на някой от строежите, или да залепят тапетите в някой от почти готовите хотели.

Така човек придобива самочувствието, че не само си почива, но и строи живота нов!

7. Толерантността към гейовете

Защо точно към тях? Човек или е толерантен към всички или не е. Защо трябва да има определена категория хора, към които да сме по-толерантни?

Защо трябва да търпя нагли гейове да навират в полезрението ми аналните си въжделения?

Нямам нищо против тях – нека завират в отворите си каквото им харесва, но да го правят тихомълком.

Ние, хетеросексуалните, сме много по-дискретни и ненатрапчиви в това отношение.

И ако обичат, да не ми излизат с номера, че са РАЗЛИЧНИ. Всеки човек е различен и заслужава толерантност.

8. Футболното първенство

Аз съм голям фен на футбола и затова смятам, че българското първенство трябва да се закрие незабавно.

Какъв е смисълът хора със затруднена физическа координация да извършват хаотични движения в продължение на 90 минути с единствената мисъл как след мача ще се напият в чалгаклуба?

Какъв е смисълът да бият реферите, щом на следващия мач пак ще им бутат рушвети?

Възможно ли е, след като вчера си гледал “Барселона” – “Реал Мадрид” днес да следиш с интерес мача “Родопа” – “Черноморец” (Бургас – София)?

Единственото атрактивно нещо във футболното първенство бяха лафовете на Батето. Но и него вече го няма.

9. Юпитата

Тази нова думичка се появи в българския език, за да замени вече неактуалния термин “комсомолци”.

Българските юпита всъщност са меркантилни кариеристи с голямо самочувствие и без чувство за хумор. Ходят с костюм и вратовръзка и говорят скучно.

Често дават рецепти за спасяване на българската икономика, но тези рецепти все не проработват.

10. Националния дворец на културата

Зад гръмкото име “Национален дворец на културата” всъщност се крие един миризлив базар, в който можеш да си купиш евтини чорапи и маратонки “АдиБас”. Къде тук е културата?

Всъщност в тази сграда никога не е имало култура. Тя беше построена за конгреси на БКП.

Преди 30 години на това място имаше прекрасна градинка с много зеленина.

Комунистите я разрушиха, за да вдигнат на нейно място този отвратителен бетонен туч.

Но това не е всичко. За да се утвърди напълно естетиката на грозното, пред НДК беше вдигнат шизофреничен паметник, наречен с обич от народа “многоъгълен петохуйник”.

11. Борбата с пиратството

Не ме разбирайте погрешно – не защитавам кражбите на интелектуална собственост. Професията ми е такава, че и на мен често ми се случва да ми откраднат нещо и да го разпространяват, без да ми платят и стотинка. И усещането никак не е приятно.

Но плакатите с голите “творци” са голям смях. Каква е идеята? Дали авторите на кампанията “Пиратството ограбва” живеят със светлата вяра, че когато види плакат с голия Васко Кръпката, пиратът ще се прекърши, ще вземе присърце проблемите на ограбените творци и ще си изтрие всички емпетройки от харддиска?

Ако поиска, правителството може да предприеме реални мерки срещу пиратството като затваряне на сървърите с нелицензирана музика и филми, изгонване на продавачите на нелегален софтуер от площад “Славейков” събиране на такси от всички заведения, в които звучи музика. Но вместо да направи това, държавата е накарала някакви нещастни хорица да се съблекат голи и да гледат тъжно.

12. Маршрутките

Те са най-вълнуващото транспортно средство. Само срещу лев и петдесет човек получава уникалното преживяване да приюти в скута си 130-килограмов потен чичо и да се бори за всяка глътка въздух.

Не е известно колко души максимално може да побере една маршрутка, но световният рекорд в тази дисциплина със сигурност е български.

Особено емоционални са резките спирания – те още повече сближават пасажерите и събуждат в сърцата им онова древно, праисторическо чувство за общност и сигурност в стадото.

След този транспортен катарзис пътникът слиза пречистен и одухотворен.

Защото само в маршрутката можеш да разбереш истинския смисъл на сентенцията “Онова, което не ме убива, ме прави по-силен”

13. Виповете

За да станеш VIP в България, е достатъчно да се появиш на няколко купона и непрекъснато да подаваш информации на жълтата преса относно личния си живот – как си се подстригал, как си се скарал с гаджето си, как паяка ти вдигнал колата, как си започнал нова диета и вече ядеш само син камък и гълъбови курешки.

След десетина такива публикации вече си безспорен VIP.

Не е необходимо да работиш нещо – може да си обикновен педал, или пък да си Митю Пищова или пък просто Роси.

Задължително за всеки VIP обаче е да има мнение по

най-наболелите въпроси на съвремието, каквито са епилацията, френската любов и липосукцията.

Автор: неизвестен.

Текстът е получен на електронна поща.

Колкото има в България, толкова има и на другите места по света.

Колкото има в България, толкова има и на другите места по света.

И все пак текстът е твърде конкретен и се отнася за България, за съжаление.

Текста е на Иво Сиромахов.

Ето източник.

Простотия има и автора явно си е направил труда да набележиш по-особените белези в наш'та китна родинка . За съжаление не се изчерпват до тук. Не, че не съм съгласен с повечето неща, които твърди авторът, но от така написаното изглежда, че е доста черноглед. Също така някъде спомена и за хумор, но явно неговия се е загубил нейде по трасето. За да не изглеждаше плитко този текст, авторът можеше да се поизпоти още малко и да набележи и 13 позитивни неща от българския нрав и манталитет. За контраст .

Редактирано 19 юни 200719 г. от Whiskey (преглед на промените)

Ако трябва да избирам къде да прекарам лятната си отпуска – в Слънчев бряг или в комплекс “Люлин”, без да се колебая ще избера “Люлин”.

Там има по-малко бетон, повече зеленина и много по-малко багери и фадроми.

Тоя,който го е писал това,май не знае каква мръсотия е горе в Люлин-5-зеленината е загубена отдавна сред тоалетни чинии,оставени под път и над път

Автор: неизвестен.

Текстът е получен на електронна поща.

Ако е някакъв спам, аз също искам такъв всеки ден.

ПС - това си го разпечатах и закачих на стената срещу мен ( един вид АНТИНОСТАЛГИН ).

Нещо не мога да се съглася с хуленето на НДК.

Сигурно не е лесно да си професионален критикар - така че го разбирам човека защо се е сдухал чак толкова

П.П. Иво Сиромахов не е ли един от сценаристите на Слави или аз нещо се бъркам?

Редактирано 22 юни 200719 г. от shanna (преглед на промените)

За НДК може и да не е, но за уродът, наречен ПАМЕТНИК !?! - със сигурност.

Честно да си кажа,според мен въпроса е не дали има почва,а от България ли е тръгнала простотията.Защото тя тук вирее най-много и това е най-плодородната почва...

Простотията е най-големият бич за човечеството

Има ли почва ПРОСТОТИЯТА в България?

Да. Аз съм живия пример.

Редактирано 22 юни 200719 г. от RA4NA (преглед на промените)

Ходил съм и в други държави и мисля че я има и там.Обаче съм убеден че простотията се е родила някъде по нашите земи.

Редактирано 22 юни 200719 г. от dragozow (преглед на промените)

Иво Сиромахов. Всички си казвате "брей какъв хубав анализ" , но и на всички ви обягва подробността , че хора които пишат такива критични анализи , в които не спестяват нищо към никой , са най-големите страхливци , които на хартия са много смели, но когато дойде време да се защитават в словесен диалог издъхват. Кажете ми какво ново написа той? Какво от написаното вече не сте чули и видяли? На какво се радвате толкова? Когато са налице подобни проблеми , би трябвало да е личен дълг на всеки един от нас да се стреми да ги промени. Така като си повтаряте само " Ех тая държавица много зле бе" нищо , ама нищо няма да направите по въпроса. Тя нито ще се оправи сама , нитро ще чака някой отвън да дойде и да я оправи.

Това е частта от българският манталитет , която най-много мразя - несломимото желание за самокритика , самоподиграване и други тем подобни. Другото което много ме дразни е че никой никога не казва : "Ех тая моя държава..." , а всички казват "Тая скапана държава" все едно са странични наблюдатели, които нямат задължения.

Някой ден в близките месеци ще направя и тема относно най-противният за мен израз " Българска му работа". Мисля , че има многоп да се изговори и там. Поздрави

Простотията в България никога не е угасвала,но тя получи огромен тласък на 9.09.1944 г.,когато неграмотни и алчни хора започнаха да управляват страната.Оттам се започна една шуробаджанащина и олигофренщина,която продължава и до ден днешен. А така нареченият "преход" съвсем ни дръпна назад и засили присъствието на простотията...По простата причина,че "преход" няма,има само мафиоти комунисти,които лъжат хората и си пълнят гушите. Дреме им на тях за културата и интелигентността...

Иво Сиромахов. Всички си казвате "брей какъв хубав анализ" , но и на всички ви обягва подробността , че хора които пишат такива критични анализи , в които не спестяват нищо към никой , са най-големите страхливци , които на хартия са много смели, но когато дойде време да се защитават в словесен диалог издъхват. Кажете ми какво ново написа той? Какво от написаното вече не сте чули и видяли? На какво се радвате толкова? Когато са налице подобни проблеми , би трябвало да е личен дълг на всеки един от нас да се стреми да ги промени. Така като си повтаряте само " Ех тая държавица много зле бе" нищо , ама нищо няма да направите по въпроса. Тя нито ще се оправи сама , нитро ще чака някой отвън да дойде и да я оправи.

Това е частта от българският манталитет , която най-много мразя - несломимото желание за самокритика , самоподиграване и други тем подобни. Другото което много ме дразни е че никой никога не казва : "Ех тая моя държава..." , а всички казват "Тая скапана държава" все едно са странични наблюдатели, които нямат задължения.

Някой ден в близките месеци ще направя и тема относно най-противният за мен израз " Българска му работа". Мисля , че има многоп да се изговори и там. Поздрави

Не знам къде живееш и в кой свят,но ми е странно как разсъждаваш,човека просто е обобщил и написал това което мисли всеки един,но само го споделя с най-близкият,без да дава широка гласност.

Свали розовите очила и си помисли ти какво би направил за да промениш ситуацията...

Простотията не само има почва в България, но си расте необезпокоявана през годините

Редактирано 22 юни 200719 г. от myd (преглед на промените)

Иво Сиромахов, ако наистина е сценарист на Слави нз какво има да коментирам повече .

Простотията за мен си е от както свят светува. Нищо не е започнало от 9.09.1944. Толерантността към гейовете, борбата с пиратството, НДК . . . да не би да са причинили апокалиптични промени, че се дървим толкова на тези глупости. Видиш ли религиозното обезличаване, гората от предателства, като ги почнем от Расате и преди това, та минем през предателите по време на Априлското въстание и до наши дни са си едни реални проблеми. Заплаха в новото време пък са денационализацията и демографските проблеми. Забравяме ли за всичко това, което бавно, но сигурно ни обезличава?

Явно ни е по лесно да се самоиронизираме и да изпадаме в екстаз след статии на такива просветители като Сиромахов. Това е то - българската нирвана.

Ами, че ние при посещението на Буш един сериозен митинг не спретнахме. Такива хора като Сиромахов успяха да впрегнат българина, да го наплаш и той да се скрие в черупчицата си. Да не смее гък да каже. Иво Сиромахов като е толкова отворен, защо не напише една статийка за българите, които се самоубиват от бедност, са тези, които отидоха и отиват все още да работят като роби на европееца? С такива статийки като неговата забравяме, кои са истинските проблеми в обществото ни.

Предишните поколения поне са построили някой друг стадион и едно НДК да се отсрамим, че и в България има култура. . .

Май в момента няма какво да пиша повече. Всяко чудо за три дни. Ще забравим и тази тема.

Иво Сиромахов. Всички си казвате "брей какъв хубав анализ" , но и на всички ви обягва подробността , че хора които пишат такива критични анализи , в които не спестяват нищо към никой , са най-големите страхливци , които на хартия са много смели, но когато дойде време да се защитават в словесен диалог издъхват. Кажете ми какво ново написа той? Какво от написаното вече не сте чули и видяли? На какво се радвате толкова? Когато са налице подобни проблеми , би трябвало да е личен дълг на всеки един от нас да се стреми да ги промени. Така като си повтаряте само " Ех тая държавица много зле бе" нищо , ама нищо няма да направите по въпроса. Тя нито ще се оправи сама , нитро ще чака някой отвън да дойде и да я оправи.

Това е частта от българският манталитет , която най-много мразя - несломимото желание за самокритика , самоподиграване и други тем подобни. Другото което много ме дразни е че никой никога не казва : "Ех тая моя държава..." , а всички казват "Тая скапана държава" все едно са странични наблюдатели, които нямат задължения.

Някой ден в близките месеци ще направя и тема относно най-противният за мен израз " Българска му работа". Мисля , че има многоп да се изговори и там. Поздрави

Много добре казано

И аз се чудя какво толкова се впечатлявате от това, че някой е написал черно на бяло това, което всеки ден виждаме по улиците. Ако с писане на статийки се оправяха нещата, досега да бяхме цъфнали и вързали.

Не бих нарекла човекът, който го е написал "страхливец", нито това има някакво особено значение в случая. Човекът просто е изразил всеизвестни истини - и толкова.

Наистина една от много неприятните черти на българина е, че обича да се оплаква и все някой друг да му е виновен. Като го преодолеем този навик, може и да има някаква надежда за "оправяне".

Екипът от сценаристи на "Шоуто на Слави".

Редактирано 22 юни 200719 г. от shanna (преглед на промените)

Друго "качество" е да омаловажаваме труда на другия.

Може и да са всеизвестни истини, но и наркоманията е всеизвестна, и какво трябва да не говорим за нея ли ?

Друго "качество" е да омаловажаваме труда на другия.

Може и да са всеизвестни истини, но и наркоманията е всеизвестна, и какво трябва да не говорим за нея ли ?

Разбира се, че не. За истината трябва да се говори. Но да виждаш някъде в цялата работа предложено решение на някой проблем?

Разбира се, че не. За истината трябва да се говори. Но да виждаш някъде в цялата работа предложено решение на някой проблем?

Ами близко е до акъла : Изкоренявайте простотията !

Ох, иам простотия и то много. Не знам къде е възникнала ,но при нас си я има в изобилие

Простотията има почва на всякъде.

Добре де. Я кажете тогава къде няма простотия?