Хали Бери

на английски Halle Maria Berry

Хали Мария Бери е известна американска киноактриса. Родена е на 14 август 1966 г. в Кливланд, щата Охайо. Тя е дъщеря на бившия болничен прислужник от африкански произход Джеръм Бери и бялата Джудит Бери. Има по-голяма сестра Хайди.

Филми с Хали Бери, давани в България

„Семейство Флинтстоун“ 1994

„Балът на чудовищата“ 2001

„Парола риба меч“ 2001

„Не умирай днес“ 2002

„Готика“ 2003

„Жената котка“ 2004

„Х-мен 3: Последният сблъсък“ 2006

„Идеалната непозната“ 2007

Меджик Джонсън

на английски Earvin (Magic) Johnson

Ървин (Меджик) Джонсън, е роден е на 14 август 1959 г. в Лансинг, Мичиган. Прякорът си Меджик той получава, когато е на 15 години от един спортен журналист, след като в един мач той вкарва 36 точки, взима 16 борби и дава 16 асистенции.

Учил е в гимназия Lansing Everett (1974-1977 г.).

След гимназията постъпва в Университета на Мичиган (1977-1979 г). През 1979 г. той става най-отличителният играч в колежанския шампионат.

Става шампион на НБА пет пъти през 1980, 1982, 1985, 1987 и 1988 г. Избран е три пъти за MVP (Най-полезен играч) през 1987, 1989 и 1990 г. Държи рекорда за най-много асистенции на мач.

Избиран е да играе за мача на звездите 12 пъти (1980-1992 г.). Избиран е два пъти за MVP в мача на звездите (1990 г., 1992 г.). Държи рекорда и за най-много асистенции в мачовете на звездите с 127.

Меджик е бил говорител в NBC Sports от 1992 г. до 1994 г. Вице-президент е на LA Lakers от 1994 г.

През 1992 г. става олимпийски медалист с отбора на САЩ и решава да прекрати кариерата си като състезател.

Помощник треньор е в LA Lakers за сезона 1993-1994 г.

През 1996 г. Меджик Джонсън се връща към баскетбола след петгодишно отсъствие, за да изиграе последните 32 мача за сезона. Той помага на отбора да се класира за плейофите, но Лейкърс са отстранени от Хюстън още в началото на шампионата.

През 1996 г. влиза в 50 най-добри играча в историята на НБА. Той е един от малкото играчи (както и Майкъл Джордан), които са се отказвали от професионалния спорт, но след това са се завръщали в големия баскетбол.

Стийв Мартин

на английски : Steve Martin

Стийв Глен Мартин е американски комик, сценарист, продуцент, актьор, музикант и композитор. Той е роден на 14 август 1945 г. в Уейко, Тексас, но израства в окръг Ориндж, Калифорния.Глен Мартин, неговият баща, работи в агенция за недвижими имоти. Той е роден през 1914 г. и умира през 1976 г. след пристъп.Майка му се казва Мери Мартин, но моминското й име е Мери Лий.

Избрана филмография

Актьор

„Новокаин“ (2001)

„Испански затворник“ (1997)

„Приказка в Ел Ей“ (1991)

Сценарист

„Приказка в Ел Ей“ (1991)

Продуцент

„Приказка в Ел Ей“ (1991)

Мадона

Мадона Луиз Вероника Чиконе (на италиански и второто име, Луиз на френски Madonna Louise Veronica Ciccone)

Мадона Луиз Вероника Чиконе , по-известна само като Мадона (Madonna) е родена в Бей Сити, Мичиган на 16 август 1958 г.

Мадона в момента има значителен успех в над 100 страни. Продажбите на албумите и са оценени на стойност около 400 милион албума, които са продадени, изключвайки сингли и maxi сингли (75 млн.). Най продаваният сингъл на Мадона е Hung up с продажби над 9,6 млн копия. Най продаваният албум на Мадона е The Immaculate Collection с продажби достигнали 30 млн. копия.

Биография

Детство & начало на кариерата

Мадона е родена в семейството на италиано-американеца Силвио "Тони" П. Чиконе (Silvio "Tony" P. Ciccone) и Мадона Луиз Фортин (Madonna Louise Fortin). Певицата се отъждествява като италиано-американка. Израства в католическо семейство. Има седем братя и сестри.

Майка й умира на 31-годишна възраст от рак на гърдата на 1 декември 1963, Мадона тогава е на 5 години. Певицата често споменава каква роля е изиграла смъртта на майка й върху кариерата й и върху нея самата. След смъртта на съпругата си, Силвио наема камериерка, за която по-късно се жени. Двамата имат две деца.

Силвио държал всичките му деца да ходят на уроци по музика. След няколко месеца прекарани в изучаване на пиано, Мадона успява да убеди баща си да замени тези уроци с уроци по балет. Тя доказва, че е талантлива танцьорка.

Мадона учи в гимназията Рочестър Адамс (Rochester Adams High School), където е пълна отличничка. Била е мажоретка. След като завършва, получава стипендия (заради успеха си в танците) от Мичиганския университет (University of Michigan). Насърчена от учителя си по танци- Кристофър Флин, Мадона изоставя следването си само след един семестър и се премества в Ню Йорк, за да търси успех като танцьорка. Учи модерни танци при легендата Марта Греъм.

След като участва като танцьорка за френската диско звезда Патрик Хернандес в турнето му от 1978, неопитната Мадона решава да изостави танците. Насочва се към правенето на музика. Сформира няколко групи, сред които "Breakfast Club" и "Emmy". Пише сама няколко песни, чрез които става известна в няколко местни ню-йоркски клуба.

1980-те

Първият албум

През 1982 певицата подписва договор със Сайър Рекърдс (Sire Records). Първото демо, което записва, е песента "Ain't No Big Deal"- написана от нейния чест сътрудник Стивън Брей, но продуцирането му бива отложено, тъй като по това време групата Barracuda го издава като сингъл.

Първият хит на Мадона е "Everybody", продуциран от Марк Каминс. Песента стига до номер 3 в класацията на Билборд за танцувални песни (Billboard Dance chart). "Everybody" бива въртяна по много радио станции, насочени главно към почитателите на ар-енд-би музиката. Това довело до всеобщото догатване, че Мадона е тъмнокожа. Снимка на Мадона не се появява на обложката на сингъла, тъй като звукозаписната компания не иска да загуби тъмнокожата публика (която се явявала главна по това време).

1983 бележи издаването на първия едноименен албум- "Madonna". Първият сингъл към него е и първият й сингъл в топ 20 на няколко страни. Други песни, които стават популярни от този албум са "Borderline" и "Lucky Star". "Madonna" е продуциран от Реджи Лукас (Reggie Lucas) и с помощта на Джон "Джелибийн" Бенитес. С последния Мадона има кратка връзка. Въпреки че продажбите на записа първоначално се окачествяват като "скромни", благодарение на въртенето на песните й от единствения по това време музикален канал MTV, "Madonna" достига до номер 8 в класацията на Билборд за албуми и става 5 пъти платинен.

MTV настойчиво изгражда образа на Мадона като "игрива и секси комбинация от пънк и поп". Изрусената й коса, с личащите се кестеняви корени, секси дантелените ръкавици, виждащото се бельо и коланът с надписа "Boy Toy" (букв.- момчешка играчка) стават запазена марка за поп културата по това време.

Like a Virgin

Албумът "Like a Virgin", продуциран от Найл Роджърс (Nile Rodgers), излиза през 1984. Смесица е от соул, фънк, ясно-чуващи се ударни инструменти и бас китари. Същевременно е възприет от поп средите. Шест седмици след издаването му, оглавява американската класация. От албума са издадени общо четири сингъла.

Изпълнението на Мадона за първите годишни видео музикални награди на MTV (First Annual MTV Video Music Awards) през същата година се счита за началото на скандалните моменти в кариерата на 26-годишната тогава певица. Мадона излиза на сцената, за да изпее "Like a Virgin", облечена с бюстие-сватбена рокля и колана с надписа Boy Toy. Пеейки, Мадона се въргаля на сцената, излагайки на показ дантелени чорапи и жартиери, прави и няколко движения, събуждащи неприлични асоцииации. Подобно държание на сцена през 1980-те се счита за скандално. Кариерата на Мадона разцъфтява.

Промотирането на "Like a Virgin" е първият път, когато Мадона експериментира с имиджа си- това експериментиране става запазена марка за кариерата й. Докато в годините на "Madonna"-ерата, певицата прави по-танцувални песни, включващи синтезатори, а външният й вид е по-скоро "улично-хлапашки", то в периода на "Like a Virgin", имиджът й е по-чувствен, наподобяващ сексуалния упадък на Лолита.

Мадона участва във филма "Vision Quest" през 1985 като клубна певица. Там тя изпълнява песента "Crazy for You", станала вторият й номер едно хит и донесла й поредната номинация за Грами. По-късно през тази година участва в успешния филм "Desperately Seeking Susan".

В този период от кариерата на Мадона, много тийнейджърки подражават ревностно на техния идол, като копират имаджа й- къси поли, разкъсани тениски, дантелени сутиени, много черни гумени гривни и изрисувана бенка над горната устна.

Първото турне на певицата- "The Virgin Tour"- се състоява през същата 1985 година. Билетите за всеки концерт са разпродадени, като тези за първия от поредицата концерти, състоял се в Сиатъл, са изкупени за 35 минути.

По това време се публикуват черно-бели снимки на Мадона и в Пентхаус, и в Плейбой. Снимките са правени в края на 1970-те.

1985 е отправна точка в кариерата и личния живот на Мадона. Албумът издаден през тази година е повече от успешен, а певицата се жени за Шон Пен на рождения й ден на открита церемония в Малибу, Калифорния.

True Blue

През 1986 Мадона издава третия си албум- "Тrue Blue". Записът е копродуциран от Патрик Леонард и дългогодишния й приятел Стивън Брей. Включва хитовете "Open Your Heart", "True Blue", "Live to Tell", "La Isla Bonita" и "Papa Don't Preach". "True Blue" е описан от списанието "Rolling Stone" като "албум за работническата класа", докато други критици считат, че напомня за 1950-те.

Една от песните- "Papa Don't Preach"- предизвиква дебати, защото в нея се пее за бременно момиче, изповядващо се на баща си. Мадона "играе" различни роли в клиповете си към "True Blue"- в "Open Your Heart" тя е стрийптизьорка, която се сприятелява с момченце; в "La Isla Bonita" е испанка.

През 1986 Мадона и съпругът й Шон Пен играят заедно във филма "Shanghai Surprise", който бива остро критикуван от критиците. Съпрузите изграждат репутация на враждебност, най-вече заради изблиците не ярост на Пен към папараците. Самите папараци наричат двойката "Poison Penns" (букв.- "отровните Пен").

Мадона участва във филма "Who's That Girl?" през 1987. В САЩ той е пълен провал, но в останалата част на света е добре приет. Въпреки неуспеха на филма, от саундтрака към него са издадени три сингъла- "Who's That Girl?", "Causing a Commotion" и "The Look of Love".

Певицата предприема световното си турне "Who's That Girl World Tour", което дава начало на дългогодишното й приятелство с танцьорките и беквокалистки Ники Харис и Дона ДеЛори. Турнето предизвиква първия сблъсък с Ватикана- Папата подтиква феновете й да не посещават нейни изяви в Италия. Почитателите й не обръщат внимание обаче и турнето минава по план.

Мадона издава успешен албум с ремикси- "You Can Dance" през същата година.

На 14 септември се развежда с Шон Пен, заради малтретиране.

Like a Prayer

На 31-годишна възраст Мадона издава албума "Like a Prayer", от който са издадени 5 сингъла- "Like a Prayer", "Express Yourself", "Cherish", "Oh Father" и "Keep It Together".

Клипът към "Like a Prayer" съдържа много католически символи, поради което е денонсиран от Ватикана заради "богохулната" смесица от еротика, католически символизъм и намекната история за расизъм.

Мадона сключва договор с Пепси, като песента "Like a Prayer" е включена към рекламния клип. Когато от компанията виждат клипа към песента, прекратяват излъчването на рекламата, развалят договора и спират всякакви възможности за бъдещо сътрудничество. Въпреки че заснемането на общо 3 рекламни клипа не се състоява, Мадона запазва 5 млн долара, без да се налага да изпълнява своята част от договора.

1990-те

Dick Tracy

През 1990 Мадона играе ролята на Бретлес Махони във филма „Дик Трейси“, в който участва и Уорън Бийти. Критиците одобряват филма и отбелязват тенденцията ѝ да играе роли близки на самата актриса. От саундтрака, наречен "I'm Breathless: Music from and Inspired by the Film 'Dick Tracy'" е издаден номер едно хитът "Vogue". Клипът към песента е дело на Дейвид Финчър и е избран за един от най-добрите клипове на всички времена излъчван по MTV за началото на 1990-те.

The Immaculate Collection

В края на 1990 Мадона издава първия си албум с най-добрите й хитове- "The Immaculate Collection". Посветен е на Папата- нейното "божествено вдъхновение". Сборният албум включва 15 стари песни и 2 нови.

Въпреки успеха на "Justify My Love" по радиата, разтърсващите клип със сексуални сцени и текст на песента, се явяват прекалено неприемлилви за медия като MTV и той не е допуснат до ефир. В следствие на това, звукозаписната компания на Мадона решава да издаде първия по рода си "видео сингъл" съдържащ клипа. От него са продадени над 400 000 копия, а от сингъла- над милион.

През 1991 певицата участва в документалния филм "В легло с Мадона" ("In Bed with Madonna") проследил турнето й "The Blond Ambition Tour". Заглавието на филма е сменено с "Truth or Dare" за изданието му в САЩ. В него личността и личния й живот са проследени и в най-интимния детайл- звездата се оказва изключително амбициозна, изискваща, пряма, секси и високо интелигентна. Показана е й по-нежната й страна- изправя се лице в лице с роднини и посещава гроба на майка си. Приходите от документалния филм са над 20 млн долара, а в САЩ- над 15 млн.

През 1992 Мадона участва във филма „Необикновен отбор“. Играта й в него е приета от критиците като забележително завръщане след "Desperately Seeking Susan". Певицата написва и изпълнява и песента към саундтрака на филма- "This Used to Be My Playground" застава на първа позиция.

Erotica

Еротичната книга "Sex" (букв- секс), чиито фотографии са правени от Стивън Майзъл, е издадена на 21 октомври 1992 и се продава за 49,95 долара всяка. Насочена към пълнолетните, книгата включва голи фотоси на Мадона заедно с други поп изпълнители или известни личности (като Vanilla Ice например).

Разбунената публика е шокирана и от последвали албум "Erotica". Издаден, когато Мадона е на 34 години, записът е продуциран почти изцяло от легендарния Шеп Петибоун. Клипът към едноименната песен е показван само три пъти по MTV, заради скандалния си клип.

Филмът "Body of Evidence" се счита за проява на софткор порно- героинята на Мадона убива съпруга си чрез секс. С подобно съдържание е и друг филм с нейно участие- "Dangerous Game". Мадона споделя, че след като хората видят тези филми, ще се фокусират върху работата й.

Bedtime Stories

На 36-годишна възраст Мадона издава албумът "Bedtime Stories", включващ хитовете "Secret"- продуциран от Далас Остин- "Take a Bow", "You'll See". "Take a Bow" е написана от Бейбифейс, който е и беквокал в нея. Песента счупва рекорд на Мадона, като се задържа в класацията на Билборд за седем седмици. Албумът е номиниран за Грами същата година, а певицата изпълнява "Take a Bow" на церемонията по връчването на американските музикални награди (American Music Awards).

С цел да подобри актьорството си, Мадона участва в няколко независими филма- като пеещо момиче-телеграма в "Blue in the Face" и като вещица във "Четири стаи". В сочения за провал филм "Girl 6", тя е момиче, предлагащо секс услуги по телефона.

През 1996 Мадона издава най-добрите си балади в албума "Something to Remember". Тя започва да се облича с дизайнерски дрехи, скъсява косата си, която вече е медено руса. Това вероятно е помогнало за исканата от нея роля на Ева Перон във филма „Евита“. На Мадона за първи път е поверена главна роля, която й носи Златен глобус.

Евита & Ray of Light

Саундтракът към „Евита“ става дванайстият пореден платинен албум в дискографията на певицата благодарение на синглите "Don't Cry for Me Argentina" и "You Must Love Me". Последният получава Оскар за песен към филм. И докато тази песен има среден успех по радиата и MTV, то ремиксът на "Don't Cry for Me Argentina" води до успеха на саундтрака.

Мадона започва изучаването на кабала през 1998, упражнява и йога. Тя забременява от любовника си Карлос Леон, който й се явява личен треньор. На 14 октомври 1996 тя ражда Лурдес Мария Чиконе Леон или накратко- Лола. На 40 години Мадона издава албума "Ray of Light", който е продуциран от Уилям Орбит. След "Like a Prayer", това е албумът, който е най-добре възприет от критиците и слушателите - спечелва и Грами. От него са продадени над 17 млн копия. Сингли към записа са "Ray of Light", "Frozen", "The Power of Good-Bye", "Nothing Really Matters" и "Drowned World/Substitute for Love". Шведът Йонас Акерлунд е режисьор на клипа към "Ray of Light", благодарение на който Мадона печели няколко награди на американското MTV през 1998- включително и призът "Клип на годината".

След този албум, Мадона записва песен към саундтрака на „Остин Пауърс 2“- през 1999. През 2000 Мадона участва в „Почти идеално“, като критиците попарват очакванията й за успех с него. За саундтрака към филма, Мадона прави кавър по класическото парче на Дон Маклийн "American Pie".

След 2000

Music

Вече на 42, Мадона издава "Music" през 2000. Албумът е комерсиален и е добре приет. Чрез него певицата изоставя религиозните и сексуални теми и набляга на купонджийския дух като смесва денс, поп и хаус музика. "Music" е съкопродуциран от Уилям Орбит и французина Мируо Ахмадзай. "Music", "Don't Tell Me" и "What it Feels Like for a Girl". Клипът към последния е режисиран от съпруга на Мадона- Гай Ричи- с когото имат син, Роко. Гай и Мадона се женят през 2000 на 22 декември в шотландския замък Скибо.

През 2001 певицата издава втори подред сборен албум с хитовете й от 1992 до 2001. "GHV2" не съдържа нови песни. През юни същата година под режисурата на Ричи, Мадона участва във филма за БМВ "Star". 2002 бележи провала в „Отнесени от бурята“, отново режисиран от съпруга й.

Първото й турне след 1993 е през 2001 - "Drowned World Tour", билетите за него са напълно разпродадени.

Мадона записва "Die Another Day" песен към филма за Джеймс Бонд, в който тя има съвсем малка роля- като треньор по фехтовка. Песента има номинация за Златен глобус.

American Life

След като „Отнесени от бурята“ бива заклеймен от критиката в САЩ, същата е и съдбата на поредния албум - "American Life", издаден през 2003. Същите критици считат, че Мадона "има нужда от почивка" заради стреса причинен от кариерата й. Следвайки традицията да скандализира, когато представя нов албум, г-жа Ричи заснема видеоклип към заглавната песен "American Life", в който хвърля запалка под формата на граната в скута на двойник на американския президент Джордж У. Буш. Клипът обаче е свален от ефир в същия ден, в който излиза- Мадона прави тази крачка в последния момент, заради протестите, които съпътстват анти-военните изказвания на Dixie Chicks. Нов клип е монтажиран- Мадона, облечена във военни дрехи, пее пред сменящи се национални знамена. Албумът има сравнително среден успех извън Щатите, като за това спомагат синглите "Hollywood" и "Love Profusion".

Видео музикалните награди на MTV през 2003 представят на зрителите поредния скандал- Мадона- облечена като младоженец- се целува с "булките" Бритни Спиърс и Кристина Агилера.

През 2004 Мадона предприема турнето "Re-Invention World Tour", което се състои на 56 различни дати. Печалбите от него са най-високите за годината, като според Билборд са на 125 млн долара. След кратка разпра с музикалната компания "Уорнър Брадърс Рекърдс", Мадона продава своята част от акциите и обявява, че повече няма да има търговски отношения с издателите си. По същото време тя приема името Естер (Esther), действие отдаващо на почит еврейската кралица Перша. Това й решение, както и имиджът й, е повлияно от засиленото изучаване на Кабала.

Мадона на "Live 8"

На 26 декември 2004, след като цунами опустошава Шри Ланка, Тайланд, Индонезия и други страни в региона, каналът NBC организира концерт в помощ на жертвите, наречен "Tsunami Aid: A Concert of Hope" (букв- подкрепа след цунамито: концерт за надежда). Участие вземат както Мадона, така и Даяна Рос, Maroon 5, Елтън Джон и други. Концертът се излъчва на 15 януари 2005. За него Мадона прави кавър на песента на Джон Ленън- "Imagine".

На 2 юли 2005 Мадона взема участие в друг благотворителен концерт - "Live 8". Песните, които изпълнява, са "Like a Prayer", "Ray of Light" и "Music". Преди представянето им обаче тя излиза на сцената с етиопката Бирхан Уолду, която едва не умира от глад през 80-те години на 20-ти век. Появата на жената е неочаквана и е възприета от публиката като един от най-незабравимите моменти на британския концерт.

Confessions on a Dance Floor

На 16 август по време на езда Мадона си счупва 5 ребра и едната ръка- отведена е в болница, като е освободена от там по-късно същия ден.

На 6 септември целият репертоар на Мадона може да бъде свален чрез iTunes, което тя коментира: "Става въпрос за процентите от приходите- колко получават те и колко получаваме ние. Някога беше глупава сделка. Спокойно можем да кажем, че днес е по-добре".

На 3 ноември Мадона открива поредните европейски музикални награди на MTV с "Hung Up". Песента е представена на живо за първи път. Следват изяви в Манхайм, Германия, както и в Париж, Лондон и Ню Йорк.

На 47-годишна възраст Мадона издава албумът "Confessions on a Dance Floor". Първият сингъл към него- "Hung Up" застава на първа позиция в над 25 страни. Една от тях е и България, макар че песента e само радио сингъл. Албумът е продуциран от самата Мадона заедно със Стюарт Прайс, Мируо Ахмадзай и шведите Bloodshy&Avant.

Документалният филм, наречен "I'm Going to Tell You a Secret" и заснет по време на "Re-Invention World Tour", разкрива Мадона зад сцената. Първото му излъчване е на 21 октомври 2005 по MTV.

На 21 май 2006 с изпълнение в Лос Анджелис стартира новото турне на Мадона - „Confessions Tour“. Планирани са концерти в продължение на два месеца в големите градове в САЩ, а след това в осем европейски държави и Япония, голяма част от които разпродадена за рекордно време, броени часове след пускането на билетите. Освен песните от Confessions on a Dancefoor Мадона изпълнява и нейни по-стари песни от 80те и 90те години, някои от които са представени в нов аранжимент („Erotica“). Шоуто е подчинено да диско-имиджа от последния й албум. Пресата го определя като поредния скандал на певицата поради острите нападки срещу Джордж Буш (когото сравнява с Хитлер) и препратките към Християнството - Мадона пее разпъната на кръст.

Бъдещи проекти

В момента Мадона работи върху новият си проект, с участието на много продуценти като Тимбаленд, Джъстин Тимбърлейк и непотвърдени слухове за Патрик Леонард, Фарел Уилямс, Феликс Да Хаус Кет и Рик Ноулс. Очаква се новият албум да бъде издаден ноември 2007г., или в началото на 2008 година.

Хенри Чарлз Буковски (08/16/1920 – 03/09/1994)

Шимон Перес (08/16/1923 – )

Робърт де Ниро

Робърт де Ниро е легендарен американски актьор, режисьор, продуцент и основател на Tribeca Film Festival. Носител на два Оскара, той с право е обявен за един от най-великите актьори на своето време. Известен най-вече с ролите си на гангстер, мафиотски бос или индивидуалист с конфликтен и проблемен характер, той често играе роли във филми на режисьора Мартин Скорсезе, по-рано и на Браян Де Палма.

Де Ниро е известен с посвещението на ролите си: наддава близо 25 кг и се научава да се боксира, за да изиграе ролята на Джейк Ла Мота в Разяреният бик; изпилява си зъбите за Нос Страх; научава се да свири на саксофон за филма на Скорсезе Ню Йорк, Ню Йорк.

Биография

Детство

Де Ниро е роден в квартала Манхатън, Ню Йорк, по-точно в район начречен Hell's Kitchen (Дяволската Кухня) поради високата концентрация на организирана престъпност, известни гангстери от миналото и контрабандисти на алкохол. Баща му - художник, скулптор и поет и майка му, която също е художничка са от италиански произход. Те се разделят когато той е на 2 год. Малкият Де Ниро израства по улиците на квартала също като образите във филмите, в които той се превъплъщава. Прякорът му е Боби Млякото поради бледия му цвят на кожата тогава.

Образование

По настояване на майка му, той се записва в гимназия за музика и изкуства, но на 13 годишна възраст напуска и става член на уличната банда Little Italy (Малката Италия). Тогава има и конфликт с баща си, с когото се помирява отново чак на 18 год., като лети специално до Париж, за да го отведе обратно в Ню Йорк, защото баща му страда от депресия.

Де Ниро посещава консерваторията на известната актриса и учителка по актьорско майсторство Стела Адлер (посещавана и от Мартин Шийн, Бенисио Дел Торо и др.) и актьорското студио на Ли Страсберг, но оспорва похватите му. На 16 год. получава и първата си роля в пиесата „Мечка“ на Антон Чехов.

Актьорска кариера

Де Ниро дебютира в киното през 1968, когато играе във филма на Брайън де Палма Приветствия. След това играе малки и незначителни роли в много филми, докато не идва 1973 - годината, в която печели одобрението на критиците с ролята си в Бий бавно барабана. Дългогодишното му сътрудничество с Мартин Скорсезе започва през същата година, когато играе във филма му Коварни улици заедно с Харви Кайтел. Други филми на Скорсезе, в които той участва, са Шофьор на такси, Разяреният бик, Кралят на комедията, Добри приятели, Нос Страх, Ню Йорк, Ню Йорк и Казино.

Той получава Оскар за най-добър актьор за изпълнението си в Разяреният бик и Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля за Кръстникът II.

Интерес представлява фактът, че Де Ниро и Марлон Брандо са единствените актьори, получили Оскар за изпълнение на ролята на един и същ човек. Де Ниро го печели за ролята си на младия Вито Корлеоне в Кръстникът II, а Брандо получава почетната статуетка (въпреки, че отказва да приеме наградата) за ролята си на стария Дон Вито в Кръстникът.

Де Ниро е смятан за вещ наблюдател на мимики и подробности, както и за отдаден на работата си перфекционист.

Филмография

* "Добрият пастир" (2006), Бил Съливан

* "Криеница" (2005 г.), Дейвид Калауей

* "Мостът на Сан Луис Рей" (2004), Перуански епископ

* "Запознай ме с вашите" (2004), Джак Бърнс

* "История с акули" (2004), Дон Лино (глас)

* "Божи дар" (2004 г.), Ричард Уелс

* "Анализирай онова" (2002), Пол Вити

* "Град край морето" (2002), Винсънт Ла Марка

* "Шоуто започва" (2002), Мич Престън

* "Прецакването" (2001), Ник Уолъс

* "15 минути" (2001), Еди Флеминг

* "Запознай се с нашите" (2000), Джак Бърнс

* "Мъже на честта" (2000), Лесли "Били" Сънди

* "Приключенията на Роки и Булуинкъл" (2000 г.), Безстрашния

* "Анализирай това" (1999), Пол Вити

* "Ронин" (1998 г.), Сам

* "Да разлаем кучетата" (1997), Конрад Брийн

* "Копланд" (1997)

* "Стаята на Марвин" (1996), Доктор Уоли

* "Слийпърс" (1996), Отец Боби

* "Фенът" (1996), Гил Ренард

* "Жега" (1995), Нийл Маколи

* "Казино" (1995), Сам "Ейс" Ротстийн

* "Бронкска история" (1993) Лоренцо Анело

* "Нос Страх" (1991), Макс Кейди

* "Обратна тяга" (1991), Лейтанант Доналд "Сянката" Римгейл"

* "Пробуждане" (1990), Ленард Лоу

* "Добри момчета" (1990) Джими Конуей

* "Ние не сме ангели" (1989 г.), Нед

* "Среднощен бяг" (1988) Джак Уолш

* "Недосегаемите" (1987), Ал Капоне

* "Ангелско сърце" (1987), Луис Сайфър

* "Мисията" (1986) Родриго Мендоса

* "Да се влюбиш" (1984), Франк Рафтис

* "Имало едно време в Америка" (1984), Дейвид "Тъпака" Аарънсън

* "Кралят на комедията" (1983), Рупърт Пъпкин

* "Разяреният бик" (1980), Джейк Ла Мота

* "Ловецът на елени" (1978), Майкъл Вронски

* "Ню Йорк, Ню Йорк" (1977), Джими Дойл / Г-н Пауъл

* "1900" (1976), Алфредо Берлингиери

* "Шофьор на такси" (1976), Травис Бикъл

* "Кръстникът II" (1974), Дон Вито

* "Коварни улици" (1973), Джон Чивело "Джони Бой"

* "Бий бавно барабана" (1973), Брус Пeърсън

* "Приветствия" (1968), Джон Ръбин

Шон Пен

на английски: Sean Penn

Шон Пен е американски киноактьор. Роден на 17 август 1960 г. в Санта Моника, Калифорния. Снимал се е в над 40 филма. Шон Пен живее със семейството си в окръг Марин, Калифорния, на север от Сан Франциско.Бил е съпруг на Мадона.

Робърт Редфорд

на английски: Robert Redford

Робърт Редфорд е американски актьор, режисьор и продуцент, след като завършва гимназия в Лос Анжелес, в 1954 започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, той започва да пие и губи стипендията си. През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен (Lola Jean Van Wagenen) от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца - две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Бъч Касиди и Сънданс Кид.

Филмография

Като актьор

1. 1965 — Вътрешният свят на Дейзи Кловър / Inside Daisy Clover

2. 1966 — Преследването / The Chase

3. 1969 — Бъч Касиди и Сънданс Кид / Butch Cassidy and the Sundance Kid

4. 1972 — Кандидатът / The Candidate

5. 1972 — Скъпоценният камък / The Hot Rock

6. 1972 — Великият Гетсби / The Great Gatsby

7. 1973 — Така както бяхме / The Way We Were

8. 1973 — Ужилването / The Sting

9. 1972 — Джеремайя Джонсън / Jeremiah Johnson

10. 1975 — Трите дни на кондора / Three Days of the Condor

11. 1976 — Цялото президентско войнство / All the President’s Men

12. 1979 — Електрическият конник / The Electric Horseman

13. 1980 — Бръбейкър / Brubaker

14. 1984 — Самоук (Прекрасният) / The Natural

15. 1985 — От Африка / Out of Africa

16. 1986 — Адвокати Асове / Legal Eagles

17. 1988 — Войната в бобовите полета на Милагро / The Milagro Beanfield War

18. 1990 — Хавана / Havana

19. 1992 — Реката тече по средата / A River Runs Through It

20. 1992 — Експертите / Sneakers

21. 1993 — Неприлично предложение / Indecent Proposal

22. 1998 — Говорещият с коне / The Horse Whisperer

23. 2001 — Последният замък / The Last Castle

24. 2001 — Шпионска игра / Spy Game

25. 2005 — Незавършен живот / An Unfinished Life

Като режисьор

1. 1980 — Обикновени хора / Ordinary People

2. 1994 — Телевизионна викторина / Quiz Show

Патрик Суейзи

на английски: Patrick Wayne Swayze

Патрик Уейн Суейзи е американски актьор, танцьор и певец.

Суейзи е роден на 18 август 1952 г. в Хюстън, Тексас. От 1975 г. е женен за Лиза Ниеми.

Избрана филмография

* „Пробуждане в Рено“ (2002)

* „Дони Дарко“ (2001)

* „Зеленият дракон“ (2001)

* „Писма от убиец“ (1998)

* „Черното куче“ (1998)

* „На Уонг Фу с благодарности, Джули Номер“ (1995)

* „Градът на радостта“ (1992)

* „Точка на пречупване“, известен още като „Критична точка“ (1991)

* „Призрак“ (1990)

* „Последният от рода“ (1989)

* „Мръсни танци“ (1987)

* „Аутсайдерите“ (1983)

Днес е роден и backata

Днес е роден и backata

Много лаконично

Другият път - снимка , кратка биографична справка, занимание, линкове към колекциите му, интереси (Левски, музика, сносни питиета, модерира често в Най Клуб, БИАД... и др.).

Днес доста хора са родени, но аз като отявлен хип-хоп любител, ще се концентрирам върху 2 имена от жанра, рожденици днес:

Nate Dogg

Роден е през 1969г. в Лонг Бийч, Калифорния. Той не е типичния "gangsta" - по-мелодичен, не е толкова по речитативите, по-скоро пее, отколкото да нарежда. Братовчед на култовия Snoop Dogg.

Като повечето афроамериканци, започва да пее в госпъл - хор към баптиската църква, където баща му е пастор. Бил е морски пехотинец, но е разжалван.

Пее съвместно с доста звезди от хип-хоп сцената - лично на мен любимият му сингъл, издаден заедно с Warren G - Regulate /парче, което даже хора, които не харесват хип хоп обичат/, и с 50 Cent - 21 Questions

Албуми:

* 1997: G-Funk Classics, Vol. 1: Ghetto Preacher

* 1998: G-Funk Classics, Vols. 1 & 2

* 2000: The Prodigal Son

* 2001: Music & Me

* 2003: Nate Dogg

* 2007: Legend Of Hip Hop

Fat Joe

Хосе Антонио Картагена е роден 1970г. в Бронкс, Ню Йорк. От кубино-пуерторикански произход.Добива широка популярност с участието с в What's Luv?, където пее с Ашанти и Джа Рул.

Официален сайт на Фет Джо

Да заапочнем с политиците:

Слободан Милошевич

на сръбски: Слободан Милошевић или Slobodan Milošević

Роден: 20 август 1941 Пожаревац, Сърбия

Починал: 11 март 2006 Хага, Холандия

Слободан Милошевич, е сръбски политик. В периода 1989-1997 е президент на Сърбия, а от 1997 до 5 октомври 2000 е президент на Съюзна република Югославия. Той е лидер и на Сръбската социалистическа партия от самото й основаване. Женен за Миряна Маркович, от която има две деца (Марко и Мария).

Политическата дейност на Слободан Милошевич започва през 1959, когато постъпва в Югославската комунистическа партия. През 1964 завършва право в Белградския университет. През 1974 става генерален директор на "Техногаз", а от 1978 до 1983 е директор на "Београдска банка". През 1984 става секретар на Белградската организация на ЮКП. През 1990 е избран за президент на Сърбия.

На 21 ноември 1995г. Милошевич, заедно с босненския президент Алия Изетбегович и хърватския президент Франьо Туджман подписват Дейтънското споразумение, което слага край на войната в Босна и Херцеговина и урежда следвоенното й устройство.

На 15 юли 1997 Милошевич е избран за президент на Съюзна република Югославия. На 27 май 1999 главният обвинител на Хагският трибунал за военнопрестъпленията в бивша Югославия, Карла дел Понте, повдига обвинение срещу Слободан Милошевич за престъпления срещу човечеството по време на войните след разпадането на Югославия.

На проведените президентски избори през 24 септември 2000, Слободан Милошевич губи от кандидата на блока Демократична опозиция на Сърбия Воислав Кощуница, но отказва да признае поражението си. На 5 октомври 2000 Милошевич е принуден да се оттегли от президентския пост след проведени масови демонстрации в Белград и други големи градове.

През 2001 в Белград започва да се води дело срещу Милошевич по обвинения в служебни и финасови злоупотреби, а на 1 април същата година той е арестуван.

През май 2001 Трибуналът за военни престъпления приема съдебно разпореждане за арестуване на Милошевич за нарушаване на Женевските конвенции. Но тъй като в Югославия съществува конституционната забрана за екстрадиране на югославски граждани трябва да бъде създаден нов закон, който да позволи предаването на Милошевич. През юни 2001 година е приет декрет за сътрудничество с Трибунала в Хага и на 29 юни 2001 Милошевич е предаден на трибунала в Хага. Няколко дни по-късно той е екстрадиран и е настанен в затвора Шевенинген.

Процесът

На 3 юли 2001 Милошевич се явява за първи път пред съда в Хага (един съд, чиято юрисдикция е поставена под съмнение от най-добрите американски юристи където заявява, че няма да използва защитници, тъй като според него Трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на НАТО. След като Милошевич не се изказва за вината си, съдията Ричард Мей записва, че той пледира невинен. Междувременно международен екип от адвокати заминава за Хага за да даде правни съвети на бившия югославски президент. В този екип се включват адвокатите Кристофър Блек, Рамзи Кларк и други адвокати от Канада и Европа.

През септември същата година Карла дел Понте подписва нов обвинителен акт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Хърватия в август 1991 - юни 1992. В него Милошевич е обвинен за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души. Междувременно става ясно, че Дел Понте ще разшири обвиненията си относно Косово като добави сексуални престъпления и насилствена депортация на хиляди косовски албанци.

На 23 ноември Милошевич е обвинен в геноцид по време на войната в Босна и Херцеговина в периода 1992-1995. Той носи отговорност за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за смъртта на хиляди мюсюлмани по време на клането в Сребреница.

На 12 февруари 2002 година започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич.

Втория етап на процеса включва делото Босна и Хърватия, по него са призовани 171 свидетели. Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 г.

Смъртта на Милошевич

Милошевич е намерен мъртъв в неговата килия на 11 март 2006 във военния затвор на трибунала в Хага.

Аутопсиите установяват, че Милошевич е умрял от сърдечен удар. Той е имал сърдечни проблеми свързани със високо кръвно налягане. Тези, които съчувстват на Милошевич твърдят, че сърдечния удар е бил предизвикан или допуснат от самия Трибунал, докато неговите критици смятат, че е възможно сам да е виновен. Малко преди смъртта си, Милошевич пожелава да бъде лекуван в Кардиохирургичния център в Русия, но Трибунала отказва разрешение, тъй като няма гаранции, че евентуално бягство може да бъде предотвратено. По същото време Милошевич изразява съмения, че може би е отровен. Разразява се скандал, когато става ясно, че според предишен медицински тест от 12 януари в кръвта на Милошевич е открит rifamicin, лекарство което нормално се употребява за лечение на lerposy и туберкулоза и което е неутрализирало ефекта на лекарствата за понижаване на кръвното налягане. Милошевич се е оплаквал от наличието на leprosis в писмо до руския министър на външните работи. След като случая е приключен, някои предполагат, че медицинския персонал в Хага умишлено е предписал това лекарство, докато други смятат че лекарството е взето от него, за да влоши сърдечното си състояние и да бъде изпратен за лечение в Русия, където да избяга. Под въпрос е също, дали той е имал възможност да внесе такива лекарства, след като всички негови посетители са били претърсвани поне веднъж, като резултат от взетите мерки след инцидента през септрември 2005, когато той взима лекарство от сръбски доктор без разрешение.

Няколко медицински експерти, като Лео Бокерия (директор на Кардиохирургичния център в Русия, където той е искал да бъде лекуван) и медицинския журналист на The Times, смятат че сърдечния удар на Милошевия, лесно е могъл да бъде предотвратен с редовни медицински тестове.

Реакциите са противоречеиви, официалните власти и поддръжници на процеса в Хага съжаляват, че Милошевич се е отървал без наказание, докато техните опоненти, повечето сръбски и руски представители, подчертават отговорността на Трибунала за това което е станало.

Десетки хиляди негови поддръжници се събират на прощална церемония в Белград, след което Милошевич e погребан в родния му град Пожаревац.

Раджив Ганди

на хинди - е няма как да го напиша

Роден: 20 август 1944 Мумбай, Индия

Починал: 21 май 1991 Мадрас, Индия

Раджив Ганди е индийски политически деятел, премиер-министър на Индия в периода 1984—1989 год.

Син на Индира Ганди и внук на Джавахарлал Неру. Учи във Великобритания, стреми се да не се намесва в политиката. Привлечен от майка си към политиката сравнително късно, след неочакваната смърт на по-малкия си брат - Санджая Ганди.

През 1983 година е назначен за генерален секретар на партията и става фактически приемник на Индира Ганди. След убийството на Индира Ганди през 1984 година е избран за председател на „Индийски Национален Конгрес“, оглавява правителството и едновременно е министър на външните работи до 1988 година. След падането от власт на „ИНК“ през 1989 година, става лидер на опозицията.

Убит е по време на предизборна кампания от тамилска терористка-камикадзе, недалеч от Мадрас на 21 май 1991 година.

През 1998 година са осъдени 28 заговорници, участвали в организацията и убийството на Раджив Ганди. След неговата смърт „ИНК“ (И) остава в ръцете на династията „Ганди-Неру“ като след няколко години начело на партията застава вдовицата му Соня Ганди..

И музиканта който има Р.Д. днес

Робърт Плант

на английски: Robert Anthony Plant

Робърт Антъни Плант е рок певец, роден на 20 август 1948 година в Уест Бромич, Англия. Става популярен като вокалист на легендарната британска рок група Лед Цепелин, в която се подвизава от създаването й до самия край, след като е харесан от нейния основател Джими Пейдж. Отличава се със своя енергичен стил на пеене и широкодиапазонния си глас, които успешно съчетава със страстта си към фолк и блус рока.

Биография

Музикална кариера

Роберт Плант стартира кариерата си на рок певец, вземайки участие в поредица от групи, като се задържа най-дълго време в група, наречена "Band of Joy", където свири и бъдещият барабанист на Лед Цепелин Джон Бонъм. Ранните му изяви не се сдобиват с какъвто и да било комерсиален успех, но невероятните му гласови данни постепенно биват забелязани от все повече хора. През 1965 е изпробван за вокал на N'Betweens - предшествениците на Slade, но двете страни не се споразумяват за заплащането на Плант, който напуска преждевременно, а групата се обръща към импресариото на една от предните групи на Робърт Плант (Listen) Ноди Холдър. Плант обаче привлича вниманието на китариста на The Yardbirds Джими Пейдж, който по това време търси нов вокалист за групата си. Един от желаните от Пейдж вокалисти отказва да се присъедини, но препоръчва младия Плант. Пейдж присъства на живо изпълнение на Плант и групата му и решава да го привлече. След кратък разговор се оказва, че и музикалните вкусове на двамата се препокриват. Всичко е договорено за съвсем кратко време и Робърт Плант е официално обявен за новия вокал на The Yardbirds, които сменят името си на The New Yardbirds и малко по-късно на Led Zeppelin.

Плант написва голяма част от текстовете на Цепелин, като в по-ранните албуми в много от песните се усеща влиянието на любимия му автор Дж. Р. Р. Толкин. Негови са лириките към най-популярната песен на Цепелин за всички времена, "Stairway to Heaven", които написва една вечер, седнал пред горящ огън. Тематичната насока е повлияна от стремежа му към духовен перфекционизъм, както и от книгата "Магическо изкуство в келтска Британия" на Люис Спенс, която чете по това време. Интересен факт, свързан с песента, представлява изявлението на някои общности и групи, че прослушани на обратно, лириките съдържат сатанински послания.

Кариерата на Плант в Лед Цепелин е доста успешна, но дори и след разпадането на групата той продължава да твори музика, като издава немалко солови албуми и няколко общи проекта с бившият член на Цепелин Джими Пейдж.

Участва и в няколко реюниъна на Лед Цепелин с цел концертни изяви.

Солова дискография

* Pictures at Eleven (1982)

* The Principle of Moments (1983)

* Shaken'n'Stirred (1985)

* Now and Zen (1988)

* Manic Nirvana (1990)

* Fate of Nations (1993)

* Dreamland (2002)

* Sixty Six to Timbuktu (Best of компилация) (2003)

* Mighty Rearranger (2005)

Странични проекти

* The Honeydrippers: Volume One (1984), с Джими Пейдж

* Page & Plant: No Quarter (1994)

* Page & Plant: Walking into Clarksdale (1998)

Виж също

* Led Zeppelin

* The Honeydrippers

* Page & Plant

* Джими Пейдж

* Джон Пол Джоунс

* Джон Бонъм

Кери-Ан Мос

на английски: Carrie-Anne Moss

Кери-Ан Мос е канадска филмова актриса, родена 1967 г. в Британска Колумбия, Канада.

Първоначално Кери-Ан Мос започва кариерата си като модел през 1989 г. в Испания. Първата й поява на екрана като актриса е в телевизионния сериал Жестока Справедливост в началото на 1991 г. По това време сериалът се снима в Барселона, но през 1992 г. целият екип, заедно с Кери-Ан се премества в Лос Анджелис. През 1994 Кери-Ан получава роля в сериала Models Inc.. Година по-късно, след спад на рейтинга на Models Inc., снимките били прекратени, а Кери-Ан Мос се завърнала в Торонто, където се снима в първия сезон на F/X: The Series.

Най-големият успех Кери-Ан Мос получава с участието си в Матрицата през 1999 г., където партнира на Киану Рийвс в ролята на Тринити. След този филм се снима също и в Червената планета, Мементо и Шоколад, а през 2003 г. отново участва в продълженията на Матрицата - Презареждане и Революции.

Ангел Каралийчев

Роден: 21 август 1902 Стражица, България

Починал: 14 декември 1972 София, България

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години. Дипломира се в Свободния университет през 1928.

Произведения

* Ръж (1924; разкази)

* Жълтици (1924; разкази)

* Имане (1927; разкази)

* Сребърна ръкойка (1935; разкази)

* Ането (1938)

* Крилата помощ (1938; радиопиеса; съвместно с Матвей Вълев)

* Исторически разкази (1939; разкази)

* Тошко Африкански (1939)

* Житената питка (1948)

* Български народни приказки (1948; в два тома; приказки)

Глен Хюз

Роден на 21 август 1952 в Каннок, Англия, Глен Хюз започва да се занимава с музика още в ранна тийнейджърска възраст. Напуска училище, за да свири в различни местни групи. Една от тях – Finders-Keepers (по-късно преименувана на Trapeze) добива голяма популярност. В знаменития състав наред с него участват Mel Galley (по-късно китарист на Whitesnake) и Dave Holland – (който в края на 70-те се присъединява към Judas Priest на барабанинте). Trapeze издават три албума, като “You Are the Music, We’re Just the Band” (1972) става истинска сензация.

През 1973 Ian Gillan и Roger Glover напускат Deep Purple. С удивителния си глас и виртуозните изпълнения на бас китарата, Глен Хюз получава покана да се присъедини към групата. По същото време мястото на Ian Gillan заема David Coverdale. В новия си състав Deep Purple достигат връх на креативността в творчеството си. Без съмнение албумът “Burn” е един от най-успешните в дискографията им, а последвалият го “Stormbringer” е също впечатляващ. Необикновената комбинация от привидно безграничния гласов диапазон на Глен Хюз и блусарския тембър на Дейвид Ковърдейл подхожда невероятно добре към новите парчета на групата и те стават прекрасен тандем. Под негово влияние музиката им придобива фънк звучене, което вероятно е една от причините китариста Richie Blackmore да напусне през 1975 и да формира Rainbow. Tommy Bolin замества Blackmore и Deep Purple записват албума “Come Taste the Band” (1975). През 1976 Болин загива от свръх доза хероин, поради което групата временно прекратява дейността си.

Краят на Deep Purple е начало на продължителна работа за Хюз на хард-рок сцената. Списъкът на групите, проектите и соло-албумите в които е взел участие през годините е почти безкраен – от “Seventh Star” на Black Sabbath до “America: What time is love” на KLF, които го наричат “Гласът на рока”.

Неговите соло изяви – от фънк-рок албума “Play Me Out” /1977/ до легендарния “Hughes/Thrall” /1982/ (съвместно с китариста Pat Thrall), а също “Burning Japan Live” /1994/, сантименталния “Feel” /1995/ и “Return To Crystal Karma” /2000/ имат огромен успех.

Реализираният през 2001 “Building the Machine” получава възторжени ревюта. През 2002 и 2003 г. съвместно с Джо Лин Търнър (Deep Purple, Rainbow) записват два албума като - Hughes Turner Project.

Поредният му солов проект “Songs in the Key of Rock” представлява своеобразно завръщане към корените на фънк-рока от 60-те и 70-те.

В началото на 2004 Глен Хюз решава че е дошло времето да издаде DVD. Той обича често да казва “Трябва да ме видите на живо, за да разберете какво правя". Хюз записва live шоу с най-големите си хитове в Sound Image Studio, Лос Анджелис пред аудитория от приятели и фенове.

“Soulfully Live In The City Of Angels” представлява своеобразна ретроспекция на творческото му израстване през годините и значителното му наследство. Глен е в компанията на JJ Marsh (китара), Ed Roth (клавишни) и барабаниста на Red Hot Chili Peppers - Chad Smith. Бек-вокалите са на Kevin DuBrow (бивш певец на Quiet Riot) и Alex Ligertwood (ex-Santana).

През пролетта и лятото на 2004 съвместно с Chad Smith, JJ Marsh, Dave Navarro и Ed Roth се събират да запишат по думите му “Най-прочувствения албум в моята кариера” – “Soul Mover”.

източник: www.rivasound.com

Рей Бредбъри

на английски:Ray Bradbury

Роден: 22 август 1920 Уокиган, Илинойс

Рей Бредбъри е роден в Уокиган, щат Илинойс. Той не получава висше образование и след 1943 г. започва да се занимава с професионална писателска работа. Неговото първо произведение - разказа "Pendulum" е публикуван през 1941 г. в съавторство с Хенри Хъс. Първият му сборник с разкази излиза през 1947 г., но истинска популярност авторът постига при излизането на сборника "Марсиански хроники" (1950). Тази известност продължава и със следващите му книги.

За себе си той казва "Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на "Франкенщайн", ми е майка."

Рей Бредбъри е носител на наградите "О'Хенри", награда "Бенджамин Франклин", награда на Американската академия, премията "Гандалф". Той е удостоен с титлата "гранд-мастер" през 1988.

Биография

Рей Дъглас Бредбъри (понякога погрешно се счита, че името му е Реймънд) е роден в Уокигън, Илинойс. Майка му е шведска имигрантка. Баща му е работел като кабелен работник за електроснабдяването и телефонните компании. Дядо му и прадядо му по бащина линия са били издатели на вестници. Още от малък той чете и пише, и прекарва много време в библиотеката "Карнеги" в Уокигън. Произведенията му "Вино от глухарчета" и "Чувствувам, че идва нещо зло" описват Уокигън под името "Зеления град", и са полу-автобиографични. Семейство Бредбъри са живели в Тъксън, Аризона през 1926-1927 и 1932-1933 гг, и в крайна сметка се установили в Лос Анджелис пред 1934 г, когато Рей е бил на тринадесет години.

Бредбъри завършва Лосанджелиската гимназия през 1938 г, но решава да не постъпи в колеж. Вместо това започва да продава вестници на ъгъла на Сют Нортън Авеню и Олимпик Булевард. Продължава да се самообразова в местната библиотека и, повлиян от научно-фантастични герои като Флаш Гордън и Бък Роджърс, започва да публикува научно-фантастични разкази във фензини през 1938 г. За пръв път му плащат за разказ в списанието "Супер Сайънс Сториз" (Super Science Stories) през 1941 г. Към края на 1942 г. той започва да се занимава само с писане. Първата му книга, сборникът разкази "Мрачният карнавал", е публикувана от Акръм Хаус през 1947 г. Оженва се за Маргерита Маклайър (1922-2003) през 1947 г. Имат четири дъщери.

Стил и особености

При Бредбъри често се наблюдава размиване между категориите, и категоризирането на някои негови произведения понякога е субективно. Например той често пише няколко разказа за определен набор герои или пък тема, прави дребни редакции или добавя още материал, и нарича резултатите роман. Често бива описван като автор на научна фантастика, но той самият не се причислява към никоя литературна категория.

"Като начало, не пиша научна фантастика. Написал съм само една научнофантастична книга, и това е "451 градуса по Фаренхайт", която е базирана на реалността. Научната фантастика е изобразяване на реалното. Фентъзито е изобразяване на нереалното. Така че "Марсиански хроники" не са научна фантастика, а фентъзи. Те са невъзможни, не разбирате ли? Това е причината, че ще се четат още дълго време - всъщност са гръцки мит, а митовете имат качеството да остават задълго."

Освен литературните си творби, Бредбъри е написал и много есета на тема изкуства и култура, привличайки вниманието на критиците в тези области. Бил е консултант на американския павилион в Ню-йоркския световен панаир през 1964 г., и на изложбата, показана в геосферата "Космически кораб Земя" в парка EPCOT, намиращ се в Уолт Дисни Уърлд.

Награди

* За приноса си към филмовата индустрия Бредбъри получава звезда на Холивудската пътека на славата, на булевард "Холивуд" 6644.

* Астероид 9766 е кръстен на негово име - "Бредбъри"

* Лунният кратер "Кратер на глухарчето" ("Dandelion Crater") е кръстен на неговата повест "Вино от глухарчета".

* На 17 ноември 2004 г. Бредбъри получава Националния медал за изкуства, връчван от американския президент.

* Носител е на наградата Световна награда за фентъзи за цялостно творчество през 1977 г.

* Носител е на наградата Брам Стоукър за цялостно творчество

* Носител е на наградата Мемориална награда "Гранд Мастър" за цялостно творчество през 1988 г.

* Носител е на наградата Мемориална награда "Гандалф" - "Гранд Мастър" за 1980 г.

* Носител е на наградата "SF Hall of Fame Living Inductee".

* Носител е на наградата "First Random Award".

* Носител е на наградата "Еми" за работата си по телевизионната продукция "Дървото на вси светии".

* Два филма, по които е работил - "Икар Монголфие Райт" и "Моби Дик" - са номинирани за награда "Оскар", но самият автор не е номиниран. (Понякога погрешно се твърди, че той има номинации за награда "Оскар".)

Любопитни факти

* Въпреки всичките си романи за космически кораби, междузвездни пътешествия и пр., Бредбъри никога през живота си не е карал дори кола. Той го отдава на тежък инцидент с кола, докато е бил младеж.

* За пръв път Бредбъри лети със самолет на 62-годишна възраст - с "Конкорд" до Париж, където е работил за Дисни по френския Дисниленд. На 48-годишна възраст се е качвал на рекламния дирижабъл на "Гудиър"

* Появявал се е в телевизионното шоу "Залагаш живота си" ("You Bet Your Life").

* През 2004 г. той е здравата ядосан от решението на режисьора Майкъл Мур да нарече своя документален филм за администрацията на американския президент Джордж У. Буш с името "9/11 по Фаренхайт", явна алюзия с името на романа "451 градуса по Фаренхайт". Бредбъри нарича Мур "ужасен човек", но подчертава, че протестът му не е политически мотивиран. Заявява, че не желае никаква част от прихода на филма, и че не смята, че заслужава тези пари. Оказал е натиск върху Мур да смени името на филма, но безуспешно. Мур му се обажда две седмици преди пускането на филма на екран, за да му се извини, и казва, че маркетинговата кампания на филма е открита преди много време, и че вече е късно за смяна на името.

Произведения

Романи

* Марсиански хроники (1950) (спори се дали е роман, или сборник разкази)

* 451 градуса по Фаренхайт (1953)

* Вино от глухарчета (1957) - повест

* Чувствувам, че идва нещо зло (1963)

* Дървото на вси светии (1972)

* Смъртта е занимание самотно (1985)

* Гробище за лунатици (1990)

* Зелени сенки, Бял кит (1992)

* От прахта родени (2001)

* Нека всички убием Констанс (2003)

* То дойде от далечния космос (2003)

* Лято на сбогуването (2006)

Сборници

* Мрачният карнавал (1947)

* Илюстрираният човек (1951)

* Златните ябълки на слънцето (1953)

* Страната на Октомври (1955)

* Лекарство за меланхолия (1959)

* "Р" като "Ракета" (1962)

* Машинариите на радостта (1964)

* Чиста проба Бредбъри (1965)

* "К" като "Космос" (1966)

* Възпявам електрическото тяло (1969)

* Късно след полунощ (1976)

* Историите на Рей Бредбъри (1980)

* Спомен за убийство (1984)

* Конвекторът на Тойнби (1988)

* По-бързо от погледа (1996)

* Сляпо каране (1998)

* Още един на пътя (2002)

* Разкази на Бредбъри: 100 от най-известните му истории (2003)

* Котешката пижама (2004)

* "И гръмна гръм" и други разкази (2005)

Освен тези сборници, много от разказите му са публикувани в антологии. Отделно от това, над 50 разказа на Бредбъри никога не са били публикувани в сборник - само в периодични издания.

Филмови и телевизионни сценарии

* То дойде от далечния космос (1953) (оригиналното произведение)

* Моби Дик (1956)

* Джейн Уимън представя театър "Файърсайд":

o Номерът с куршума | Маркираният куршум

* Алфред Хичкок представя

o Да напазаруваш смърт (1956)

o Рецепта за обичане (1958)

o Специална доставка (1959)

o Вярата на Аарон Менифи (по разказа на Стенли Илин) (1962)

* Стив Каньон

o Подаръкът (1959)

* Отстранителите на проблеми:

o Тунелът към вчера (1959)

* Кралят на кралете (1961) (дикторски текст)

* Сумрачна зона:

o Възпявам електрическото тяло (1962)

* Премиерата на Алкоа:

o Затворът (1962)

* Икар Монголфие Райт (1962)

* Часът на Алфред Хичкок:

o Трудът на живота на Хуан Диас (1964)

* Лятото на Пикасо (1969)

* Магазинчето с уникатите

o Грунът (1971)

* Гномове (1979)

* Електрическата баба (1982)

* Чувствувам, че идва нещо зло (1983)

* Издирването (1983)

* Театърът на Рей Бредбъри (1985-1992)

* Сумрачна зона:

o Елеваторът (1986)

* Малкият Немо: Приключения в Слъмбърленд (1992)

* Дървото на вси светии (1993)

* Чудотворният сладоледен костюм (1998)

Този списък не включва адаптации на публикувани произведения на Рей Бредбъри, правени от други автори.

Радиопиеси

* Уъркшоп за световна сигурност:

o Ливадата (1947)

* Съспенс:

o Рябушинска (1947) (оригиналното произведение)

o Лятна нощ (1948) (оригиналното произведение)

o Пищящата жена (1948) (оригиналното произведение)

* Левиатан'99 (1968)

Поезия

* Когато в дворчето цъфнаха последните слонове (1975)

* Където в град механичен роботи-хора и роботи-мишки тичаха в кръг (1977)

* Компютърът с призраците и папата-андроид (1981)

* Те не са виждали звездите: Събраните стихотворения на Рей Бредбъри (2002)

Пиеси

* Ливадата (1948)

* Химновите спринтьори и други антики (1963)

* Денят, когато заваля завинаги (1966)

* Пешеходецът (1966)

* Чудотворният сладоледен костюм и други пиеси (1972)

* Колона от огън и други пиеси (1975)

* 451 градуса по Фаренхайт (1986)

* Марсианските хроники (1986)

* Вино от глухарчета (1988)

* Падане нагоре (1988)

* Бредбъри на сцената: Христоматия на пиесите му (1988)

Произведения за деца

* Включете нощта (1955)

* С котка за успокоител (1997)

* Кучетата мислят, че всеки ден е Коледа (1997)

Приказки

* Ахмед и машините на забравата (1998)

Публицистика

* Зен в изкуството на писането (1990)

* Вчерутре: Очевидни отговори на невъзможни бъдеща (1991)

* Разговори с Рей Бредбъри (2004)

* Бредбъри говори: Твърде скоро от пещерата, твърде далече от звездите (2005)

Кобе Брайънт

Брайънт е на 29 години, което го прави с едва 4 дни по-млад от легендарния Уилт Чембърлейн. Той вкара своята точка онмевр 16 000 на 5-ти март 1964 година. На трето място в класацията е Майкъл Джордан. Той е бил на 28 години и 31 дни.

Кобе Брайънт стана най-младият играч, отбеляза 16 000 точки в кариерата си в Националната баскетболна асоциация. Звездата на ЛА Лейкърс премина границата в първата четвърт при гостуването на Голдън Стейт.

Едва преди два месеца Брайънт стана най-младият играч с 15 000 точки в кариерата си. Той обаче влезе в НБА веднага след гимназията преди 10 години и му трябваха 657 мача за постижението, което го праща на 29-то място по съотношение мачове/точки. За 16 000 точки Брайънт изигра 684 мача, което го нарежда на 22-ро място.

В момента звездата на ЛА Лейкърс е водещ реализатор в НБА със средно 34.9 точки на мач. През януари той беше в невероятна форма и в продължение на 13 мача бележеше средно по 43.4 точки на мач.

Георги Чиликов

Дата на раждане 23 август, 1978

Място на раждане Бургас, България

Височина 193 см

Настоящ отбор ЦСКА

Номер 19

Пост Нападател

Георги Проданов Чиликов е български футболист, национал. Юноша е на "Нафтекс". Играл е като нападател за "Черноморец", "Нафтекс", "Левски" и "Насионал" (Мадейра, Португалия). От лятото на 2007 г. той е закупен от ЦСКА София.

Известен е с доброто владение на въздушните топки и играта с глава. Висок е 193 см и тежи 87 кг. Голмайстор на България през 2003 г. с 23 гола за "Левски". Шампион на България през 2002 г. с отбора на "Левски". Носител на купата на страната през 2002, 2003 и 2005 г. Вицешампион през 2003, 2004 и 2005 г. В евротурнирите има 23 мача и 10 гола (6 мача и 1 гол за Левски в КЕШ и 16 мача с 8 гола за Левски и 1 мач с 1 гол за Нафтекс за купата на УЕФА). За "А" националния отбор е изиграл 7 мача (до януари 2006) и е вкарал 1 гол, за "Б" националния е изиграл 1 мач (срещу Судан) и е вкарал 1 гол. Участник е на ЕП'2004 в Португалия.

Статистика по сезони мачове/голове

* "Нафтекс"

* "Черноморец" - 1995/96 - "В" група, 8/2

* "Черноморец" - 1996/97 - "Б" група, 19/12

* "Черноморец" - 1997/98 - "Б" група, 23/14

* "Черноморец" - 1998/ес. - "Б" група, 6/1

* "Нафтекс" - 1999/пр. - "A" група, 9/2

* "Нафтекс" - 1999/00 - "A" група, 21/3

* "Нафтекс" - 2000/01 - "A" група, 23/9

* "Левски" - 2001/02 - "A" група, 27/10

* "Левски" - 2002/03 - "A" група, 21/23

* "Левски" - 2003/04 - "A" група, 24/14

* "Левски" - 2004/05 - "A" група, 24/10

* "Левски" - 2005/ес. - "A" група, 1/0

* "Насионал" - 2005/06 - Португалска Суперлига, 24/4

* "Насионал" - 2006/07 - Португалска Суперлига, 15/2

Професионални отбори

1995–1999

1999-2001

2001-2005

2005-2007

2007- Черноморец

Нафтекс

Левски

Насионал Мадейра

ЦСКА 65 (29)

43 (14)

87 (57)

39 (6)

0 (0)

Национален отбор

2002- България 7 (1)

Редактирано 23 август 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Да отдадем дължимото и на един незабравим идол във филмовото и танцовото изкуство, който е бил роден днес.

Джийн Кели

Джийн е американски актьор, танцьор и режисьор. Роден в Питсбърг, Пенсилвания. Работи като танцьор на Бродуей. Емблемата на Метро Голдуин Майър.

Филмография: “За мен и моята любима” (1942 г.), "Безумствата на Зигфелд" (1946 г.), “Пиратът” (1948 г.), “В града” (1949 г., сърежисьор), “Един американец в Париж” (1951 г.), “Бригадун” (1954 г.), “Винаги прекрасно време” (1955 г., сърежисьор), “Щастливата пътека” (1956 г.), “Покана за танц” (1956 г.), “Момичета” (1957 г.), “Да пожънеш бури” (1960 г.), “Хайде да правим любов” (1960 г.), “Жиголо” (1962 г.), “По какъв път да се върви” (1964 г.), “Пособие за женен мъж” (1967 г.), “Госпожиците от Рошфор” (1967 г.).

С успех се ползват “Хелоу, Доли!” (1969 г.), “Общественият клуб на чайните” (1970 г.). През 1976 г. поставя “Това е развлечение” с фрагменти от класическите филми на Фред Астер и Кели. През 1980 г. снима мюзикъла “Ксенаду” с Оливия Нютън-Джон.

Други мюзикъли, в които участва са: “Север и юг” (ТВ, 1985 г.), “Грехове” (ТВ, 1986 г.)

АФИ / Американския филмов институт/ го нареди сред 100-те най-големи звезди /от мъжки пол/ на всички времена - на 15. място.

Ще го запомним с незабравимото му участие в култовия мюзикъл на всички времена

/ 1952г., където е сърежисьор./

Умира на 2 февруари 1996 г.

Ясер Арафат

на арабски ياسر عرفات

Роден: 4 или 24 август 1929 Йерусалим, Палестина

Починал: 11 ноември 2004 Париж, Франция

Ясер Арафат , роден като Мухамад Абд ал-Рахман ар-Рауф ал-Кудвах ал-Хусайни и известен още с партизанския си псевдоним Абу Амар, е президент на Палестинската автономия (неин водач става през 1993 г., а през 1996 г. е избран за петгодишен мандат); водач на Фатах и ръководител на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) от 1969 г., и един от тримата нобелови лауреати за мир за 1994 година. Партизански водач, Арафат е смятан палестинците и техните поддръжници за борец за свобода, а от САЩ, Израел и техните поддръжници — за терорист.

Биография!

Жан Мишел Жар

на френски Jean-Michel André Jarre

Жан-Мишел Андрѐ Жар, роден на 24 август, 1948 в град Лион, Франция) е легендарен френски композитор и музикален продуцент. Той е син на Морис Жар, известен композитор на филмова музика. Жан Мишел Жар е смятан за един от първите в електронния жанр, както и като иноватор, заради зрелищните концерти, които изнася, които включват лазерни прожекции и фойерверки, обединявайки музика, архитектура и околна среда в едно.

Първоначално, художественото му име било Жан-Мишел Жар. Между издаванията наWaiting for Cousteau (1990) и Images – The Best of Jean Michel Jarre (1991), той махнал тирето от собственото си име.

Биография!

Редактирано 24 август 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

Шон Конъри

на английски - Sir Thomas Sean Connery

Cър Томас Шон Конъри е британски актьор и продуцент, рицар.

Също така работи в Театъра и в телевизията. Участва в повече от 70 филми, сред които екранизациите на Ян Флеминг, където Шон Конъри играе главната роля — Джеймс Бонд.Шон Конъри е активен член на Националната партия на Шотландия.

Филмография

Лигата на Необикновенните Джентълмени (2003)

Диамантите са Вечни (2000)

Доктор Но (2000)

The Trouble with Marnie (2000)

Да Откриеш Форестър (2000)

Kennedy Center Honors, The (1999)

"30 Years of Billy Connolly" (1998)

Avengers, The (1998)

Junket Whore (1998)

Nobody Does It Better: The Music of James Bond (1998)

Sean Connery Close Up (1997)

Sean Connery, an Intimate Portrait (1997)

Secrets of 007: The James Bond Files, The (1997)

Скалата (1996)

Драконско Сърце (1996)

Behind the Scenes with Thunderball (1995)

James Bond 007: Yesterday and Today (1995)

Справедлива Кауза (1995)

Three Decades of James Bond 007 (1995)

World of 007, The (1995)

Първият Рицар (1995)

Good Man in Africa, A (1994)

"Fame in the Twentieth Century" (1993)

Изгряващо Слънце (1993)

Робин Худ: Принцът на Крадците (1991)

На Лов за Червеният Октомври (1990)

Руска къща (1990)

Семеен Бизнес (1989)

Many Faces of Bond, The (1989)

Индиана Джоунс и Последният Кръстоносен Поход (1989)

Memories of Me (1988)

Happy Anniversary 007: 25 Years of James Bond (1987)

Недосегаемите (1987)

Шотландски Боец (1986)

В Името на Розата (1986)

James Bond 007: Coming Attractions (1984)

Five Days One Summer (1982)

Gole! (1982)

Далечна Земя (1981)

Time Bandits (1981)

American Film Institute Salute to Alfred Hitchcock, The (1979)

Куба (1979)

Метеор (1979)

Недостижимият Мост (1977)

Robin and Marian (1976)

Dream Factory, The (1975)

Wind and the Lion, The (1975)

Ransom (1975)

Murder on the Orient Express (1974)

Zardoz (1974)

España campo de golf (1972)

Anderson Tapes, The (1971)

Krasnaya palatka (1971)

Molly Maguires, The (1970)

Male of the Species (1969)

Fine Madness, A (1966)

Un monde nouveau (1966)

Hill, The (1965)

Woman of Straw (1964)

MARNIE (1964)

Goldfinger (1964)

Най-Дългият Ден (1962)

Ана Каренина (1961)

Frightened City, The (1961)

On the Fiddle (1961)

"Age of Kings, An" (1960)

Colombe (1960)

Without the Grail (1960)

Darby OGill and the Little People (1959)

Square Ring, The (1959)

Tarzans Greatest Adventure (1959)

Another Time, Another Place (1958)

Women in Love (1958)

Action of the Tiger (1957)

Anna Christie (1957)

Hell Drivers (1957)

No Road Back (1957)

Time Lock (1957)

Lilacs in the Spring (1955)

Редактирано 25 август 200718 г. от Hanibal_Lektar (преглед на промените)

За вчера 26.08.2007

Тодор Колев

Тодор Петров Колев е български актьор, комик, музикант, и шоумен (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в Шумен.Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Изхитря с успех комисията при приемането, като си обува високи токове и преправива гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.

Работи е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които Цар и генерал, Козият рог, Иван Кондарев, Двойникът, Господин за един ден, Опасен чар.

Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г.

Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и "Вход свободен".

Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".

Филмография

* „Цар и генерал“ (1966)

* „Случаят Пенлеве“ (1968)

* „Един миг свобода“ (1968) - Поручикът

* „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971)

* „10 дни неплатени“ (1972) - Капитанов

* „Козият рог“ (1972) - Дели

* „Трета след Слънцето“ (1972) - Лен

* „Като песен“ (1973)

* „Преброяване на дивите зайци“ (1973) - Младият ловец

* „Иван Кондарев“ (1974)

* „Последният ерген“ (1974) - Цоков

* „Началото на деня“ (1974) - Журналистът

* „100 тона щастие“ (1978)

* „Всички и никой“ (1978)

* „Топло“ (1978) - Майстор

* „Двойникът“ (1980) - Доцент Денев; Братовчедът Иван

* „Где-то плачет иволга“ (1980)

* „Царска пиеса“ (1982) - Петър; Царят

* „Господин за един ден“ (1983) - Пурко

* „Опасен чар“ (1984)

* „Черните лебеди“ (1984) - Бащата на Виолета

* „Смъртта може да почака“ (1985) - Маранзов

* „Само ти, сърце“ (1987) - Директорът Милчев

* „Човек на паважа“ (1987) - Следователят

* „Нощем по покривите“ (1988) - Коста Рашков

* „Без драскотина“ (1989) - Мосю Лен

* „Тест '88“ (1989)

* „Зона В-2“ (1989) - Бонев

* „Разводи, разводи...“ (1989)

* „Поверие за белия вятър“ (1990)

* „Немирната птица любов“ (1990) - Ожененият разведен

* „L'Assicurazione“ (1998)

* „Испанска муха“ (1998) - Батко

* „Морска сол“ (2005; телевизионен сериал)

Днес:

Майка Тереза

на албански: Agnes Gonxha Bojaxhiu

Родена: 27 август 1910 Скопие, Османска империя

Починала:5 септември 1997 Калкута, Индия

Агнес Гонджа Бояджиу по-известна с монашеското си име майка Тереза, е индийска католическа монахиня от македонски албански произход. Тя е основателка на ордена Мисионери на милосърдието (1950), известн със своята мисионерска и благотворителна дейност сред бедните по света. Обявена е за „блажена“ от папа Йоан Павел II през 2003 година.

„Кръвта ми е албанска, гражданството ми - индийско, вярата ми - на католическа монахиня. От гледна точка на моето призвание, аз принадлежа на света. А от тази на сърцето ми - аз принадлежа изцяло на сърцето на Исус“, казва майка Тереза за себе си.

БИОГРАФИЯ!

Герхард Бергер

на немски: Gerhard Berger

Герхард Бергер е бивш пилот от Формула 1. Роден е на 27 август 1959 г. във Вьоргел, Инсбрук, Австрия. Оличен пилот и спортсмен, след приключването на активна състезателна кариера става спортен директор на BMW Моторспорт.

През 2005 година, съвместно с австрийската компания за тонизиращи напитки Ред Бул, закупуват бившият екип на Минарди и създават свой собствен тим наречен Скудерия Торо Росо с който участват в Световният шампионат на Формула 1.

Карлос Моя

на испански: Carlos Moyà Llompart

Карлос Моя Ломпарт е испански тенисист, роден на 27 август 1976 в Палма де Майорка. През 1999 г. Моя е №1 в света за две седмици. Той е първият испанец от 1973 г., достигнал до тази позиция. Печели Ролан Гарос през 1998 г. и играе финал на Откритото първенство на Австралия година по-рано. През 2004 г. печели Купа Дейвис с отбора на Испания. В момента живее в Швейцария с приятелката си Флавия Пенета, която също е тенисистка. Треньор на Моя е Луис Лобо.

КАРИЕРА

Деко

Деко или Андерсон Луиш де Суза (на португалски Anderson Luiz de Sousa, изговаря се Дѐку) е бразилски футболист, полузащитник. Роден е на 27 август 1977 г. в Сау Бернарду ду Кампу, Бразилия. Висок е 174 см. Има двойно гражданство, бразилско и португалско.

Юноша на "Коринтианс", на 19-годишна възраст Деко заминава в Португалия на проби в Бенфика. След изтичането на договора не подновява договора си с Бенфика и бива продаден на Салгейрош за сезон 1998/99. Тогава Деко отбелязва 2 гола в 12 мача до декември и е забелязан от съгледвачи на Порто, които го купуват.

Важна фигура в Порто за спечелването на две титли в португалското първенство, на Купата на УЕФА и на Шампионска лига. Продаден през 2004 г. на Барселона за 21 млн. евро. Шампион на Испания през 2005 и 2006 г. с отбора на Барселона, носител на Суперкупата на Испания през 2006 г. През 2006 г. печели за втори път Шампионската лига.

Играе в националния отбор на Португалия от 2003 г. Дебютира за Португалия на 29 март 2003 г. срещу Бразилия, като още в първия си мач отбелязва гол за победата с 2-1 на Ещадио даш Анташ. Вицешампион с отбора на Португалия на Евро 2004. Участник на Световното първенство по футбол'2006.

Уикипедия

Йохан Волфганг фон Гьоте

на немски Johann Wolfgang von Goethe

Роден: 28 август 1749 Франкфурт, Германия

Починал: 22 март 1832 Ваймар, Германия

Йохан Волфганг фон Гьоте е германски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. В продължение на 10 години той е държавен министър във Ваймар.

Гьоте е една от ключовите фигури на немската литература и европейския неокласицизъм и романтизъм в края на XVIII и началото на XIX век. Автор на Фауст и Теория на цветовете, той вдъхновява Чарлз Дарвин със своите антропологични изследвания и интереса си към еволюцията. Влиянието на Гьоте се разпростира в цяла Европа и през следващото столетие произведенията му оказват значително влияние върху музиката, драматургията и поезията на континента.

БИОГРАФИЯ!

Джак Блек

английски: Jack Black

Джак Блек , чието истинско име е Томас Блек (Thomas Black), е американски комедиен артист и музикант, роден на 28 август 1969 година в Редондо Бийч, Калифорния, а израства в Хермоса Бийч. Завършва актьорско майсторство в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Филмовият си дебют осъществява през 1992 в документалната сатира на Тим Робинс "Боб Робъртс". Освен в комедийни филми, Джак Белк участва и в редица забавни телевизионни сериали и предавания, както и в различни скечове и пародии.

Блек е също така страстен рок фен, в резултат на което заедно с приятеля си и китарист Кайл Глас сформира шегаджийската рок група Tenacious D - една своеобразна симбиоза между двете негови страсти: комедията и музиката. Групата се характеризира с веселите си хумористични песни и нестандартен стил на пеене от страна на Блек. През 2003 играе главната роля на рок музикант, попаднал в елитно частно училище като заместващ учител в написания специално за него филм Училище за рок, с който печели филмовата награда на MTV за най-добър актьор в комедиен или музикален филм и е номиниран за наградата Грами в същата.

Филмография

* Боб Робъртс (1992)

* Разрушителят (1993)

* Истински романс (1993)

* Airborne (1993)

* Blind Justice (1994)

* The NeverEnding Story III (1994)

* Осъденият на смърт идва (1995)

* Воден свят (1995)

* Crossworlds (1996)

* Кабелджията (1996)

* Марсиански атаки (1996)

* Bongwater (1997)

* Чакалът (1997)

* Още знам какво направи миналото лято (1998)

* Обществен враг (1998)

* Джони Скидмаркс (1998)

* Jesus' Son (1999)

* Момичета от класа (2000)

* Свалячът Хал (2001)

* Saving Silverman (2001)

* Град Ориндж (2002)

* Run, Ronnie, Run (2002)

* Училище за рок (2003)

* Водещият (2004)

* Завист (2004)

* King Kong (2005)

Озвучаване

* Ледена епоха (2002), анимационен филм

* Shark Tales (2004), анимационен филм.

Телевизионни изяви

Сериали

* Our Shining Moment (1991)

* Marked for Murder (1993)

* Досиетата Х (1993)

* The Innocent (1994)

* Mr.Show with Bob and David (1995-1996)

* Heat Vision and Jack (1999)

* Tenacious D (1999), телевизионен сериал с участието на Джак Блек и Кайл Глас.

* Computerman (2003)

* Shark Tale:Gettin' Fishy with It (2004)

Скечове

* Lord of the Piercing (2002), скеч, пародиращ момент от филма Властелинът на пръстените

* Jack Black:Spider-Man (2002), скеч, пародиращ филма Spider-Man

Участия като гост музикант

* Гост воаклист в песента на Beck "Sexx Laws".

* Гост воаклист в песента на Dio "Push".

* Гост воаклист в песните на Foo Fighters "Learn to Fly", "Law" и "The One".

Майкъл Джексън

на английски Michael Jackson

Майкъл Джексън е американски музикален изпълнител. Той е най-известният поп певец в света, а албумът му „Thriller“ от 1982 г. е продаден в над 50 000 000 копия, което го прави най-продаваният албум в историята. Държи рекорд за най-много спечелени статуетки от наградите Грами в историята на музиката през 1984 г. - 8 на брой за албума си "Thriller". Въвежда в музикалната индустрия т.нар. "short films", клипове-истории - каквито са "Thriller", "Bad", "Remember the Time", "You Rock My World" и т.н. В световен мащаб продажбите от албумите му възлизат на 200 000 000 копия, като "Тhriller" продължава да се купува и до днес.

През юни 2005 г. певецът беше признат за невинен по обвинения за злоупотреба с малолетен. След процеса, през септември заминава за Бахрейн (южната част на Персийския залив) където остава до края на 2005 година. В началото на 2006 заминава за Италия. В момента работи над неизвестен никому проект.

БИОГРАФИЯ

Камерън Диас

собственото име на английски, фамилията на испански Cameron Diaz

Камерън Диас е американска актриса, родена е в Сан Диего, Калифорния и е със смесен кубински (от страна на баща си) и английски и немски (от страна на майка си) произход. На 17 години започва кариерата си като модел, което ѝ позволява да пътува по света - Япония, Мексико, Мароко, Франция. На 21 години без никакъв опит в актьорското майсторство е избрана да партнира на Джим Кери във филма "Маската" (The Mask). След този филм следват филми, които я правят известна, като "Сватбата на моя най-добър приятел" (My Best Friend's Wedding (1997)), "Има нещо в Мери (There is something about Mary (1998)), "Ангелите на Чарли" (Charlie's Angels (2000)), "Ванила Скай" (Vanilla Sky (2001)) и "Празникът" (The Holiday (2006)).

Романтични връзки

1. 1995-1998 Мат Дилън

2. 1998-2002 сгодена за Джеръд Лето

3. 2003-2007 Джъстин Тимбърлейк

4. 2007- Крис Енджъл

Награди

1. 1999: Златен Глобус за най-добра актриса There's Something About Mary

2. 2000: Златен глобус за най-добра актриса във второстепенна роля Being John Malkovich

3. 2002: Златен глобус за най-добра актриса във второстепенна роля Vanilla Sky

4. 2003: Златен глобус за най-добра актриса във второстепенна роля Gangs of New York

Анди Родик

на английски: Andrew Stephen Roddick

Андрю Стивън Родик е професионален американски тенисист.Майка му се казва Бланш, баща му Джери. Има двама по-големи братя - Лоурън и Джон, който също играе тенис, но не е толкова добър като брат си. Анди се запалва по тениса, когато в САЩ се провежда Купа Дейвис – неофициалното отборно първенство за мъже. Тогава той наблюдава мач на Пийт Сампрас. Анди е на 9 години, когато започва да играе тенис и не след дълго става №1 при юношите. Успехите му се повтарят, когато се прехвърля при мъжете. През 2003 г. печели US open и става №1 при мъжете.Анди има организация за защита на деца в неравностойно положение. Създава я през 2002 г., след като се съветва с Андре Агаси. Негов треньор е Джими Конърс.

Класиране в ранглистата в края на годината

Година Сингъл Двойки

2000 158 305

2001 14 130

2002 10 112

2003 1 127

2004 2 224

2005 3 650

2006 6 259

Павел Недвед

на чешки: Pavel Nedvěd

Павел Недвед е чешки футболист и звезда на италианския клубен отбор Ювентус и на чешкия национален отбор по футбол. Според публикуваната през март 2004 г. класация на Пеле, Недвед е един от 125-те най-велики живи футболисти. Недвед е роден на 30 август 1972 г. в Чеб, Чехия. Той помага на Ювентус да достигне до финал за Шампионската лига през 2003 г. срещу Милан, но е принуден да гледа безучастно срещата поради натрупани жълти картони, като последният от тях получава на полуфинала. Недвед се отказва от националния отбор през септември 2004

Камерън Диас

собственото име на английски, фамилията на испански Cameron Diaz

Камерън Диас е американска актриса, родена е в Сан Диего, Калифорния и е със смесен кубински (от страна на баща си) и английски и немски (от страна на майка си) произход. На 17 години започва кариерата си като модел, което ѝ позволява да пътува по света - Япония, Мексико, Мароко, Франция. На 21 години без никакъв опит в актьорското майсторство е избрана да партнира на Джим Кери във филма "Маската" (The Mask). След този филм следват филми, които я правят известна, като "Сватбата на моя най-добър приятел" (My Best Friend's Wedding (1997)), "Има нещо в Мери (There is something about Mary (1998)), "Ангелите на Чарли" (Charlie's Angels (2000)), "Ванила Скай" (Vanilla Sky (2001)) и "Празникът" (The Holiday (2006)).

Романтични връзки

1. 1995-1998 Мат Дилън

2. 1998-2002 сгодена за Джеръд Лето

3. 2003-2007 Джъстин Тимбърлейк

4. 2007- Крис Енджъл

Награди

1. 1999: Златен Глобус за най-добра актриса There's Something About Mary

2. 2000: Златен глобус за най-добра актриса във второстепенна роля Being John Malkovich

3. 2002: Златен глобус за най-добра актриса във второстепенна роля Vanilla Sky

4. 2003: Златен глобус за най-добра актриса във второстепенна роля Gangs of New York

Анди Родик

на английски: Andrew Stephen Roddick

Андрю Стивън Родик е професионален американски тенисист.Майка му се казва Бланш, баща му Джери. Има двама по-големи братя - Лоурън и Джон, който също играе тенис, но не е толкова добър като брат си. Анди се запалва по тениса, когато в САЩ се провежда Купа Дейвис – неофициалното отборно първенство за мъже. Тогава той наблюдава мач на Пийт Сампрас. Анди е на 9 години, когато започва да играе тенис и не след дълго става №1 при юношите. Успехите му се повтарят, когато се прехвърля при мъжете. През 2003 г. печели US open и става №1 при мъжете.Анди има организация за защита на деца в неравностойно положение. Създава я през 2002 г., след като се съветва с Андре Агаси. Негов треньор е Джими Конърс.

Класиране в ранглистата в края на годината

Година Сингъл Двойки

2000 158 305

2001 14 130

2002 10 112

2003 1 127

2004 2 224

2005 3 650

2006 6 259

Павел Недвед

на чешки: Pavel Nedvěd

Павел Недвед е чешки футболист и звезда на италианския клубен отбор Ювентус и на чешкия национален отбор по футбол. Според публикуваната през март 2004 г. класация на Пеле, Недвед е един от 125-те най-велики живи футболисти. Недвед е роден на 30 август 1972 г. в Чеб, Чехия. Той помага на Ювентус да достигне до финал за Шампионската лига през 2003 г. срещу Милан, но е принуден да гледа безучастно срещата поради натрупани жълти картони, като последният от тях получава на полуфинала. Недвед се отказва от националния отбор през септември 2004

Все стахотни хора са днес родени !

Все стахотни хора са днес родени !

Забравих да добавя и теб НО незнам интереси , успехи , кариера и т.н. !

Забравих да добавя и теб НО незнам интереси , успехи , кариера и т.н. !

ХАха ... дано някой ден и мен ме добавят сред тях

Калигула

Роден: 31 август 12 Анциум

Починал: 24 януари 41 Рим, дн. Италия

Гай Цезар Германик , познат още като Гай Цезар или Калигула, е римски император. Роден е в Антиум (днешен Анцио). Управлява в периода 37 г. - 41 г. Известен е със своя подчертано екстравагантен, ексцентричен и понякогога жесток деспотизъм. Бил е убит през 41 г. от охранителите си.

Гай бил най-младият син на Германик и Агрипина Старата. Негов прапрадядо е Октавиан Август, Тиберий му е прачичо, а Клавдий - чичо.

БИОГРАФИЯ

Любослав Пенев

Любослав Пенев е български футболист, централен нападател. Роден на 31 август 1966 в София. Пенев е юноша на ЦСКА където дебютира и в професионалния футбол през 1984, когато е само на 18 години. ЦСКА в края на 80-те е мястото където се развиват много от играчите постигнали четвъртото място на световното първенство през [[]]г. Любослав Пенев е съотборник в ЦСКА с Трифон Иванов, Емил Костадинов и Христо Стоичков. С ЦСКА Пенев печели шампионската титла два пъти (1987 и 1989) и купата на България три пъти (1987, 1988 и 1989). Избран за най-добър футболист на България за 1988. Има 62 мача и 13 гола за националния отбор.

През 1989 той преминава във испанската Примиера Дивизион. В Испания Пенев играе за: Валенсия, Атлетико Мадрид, СД Компостела и Селта Виго. Най-силното му представяне Испания са през сезон 1995-1996 с Атлетико, когато клубът става шампион и печели испанската купа. Пенев е най-добрия реализатор на отбора вкарвайки 22 гола в 44 мача.

Пенев участва в състава на националния отбор на ЕВРО'96 в Англия и на Световното през 1998 във Франция.

Най-лошият период на Пенев е през пролетта на 1994, когато лекари откриват че има рак на тестисите. Той не може да вземе участие в Световното през 1994 въпреки че е с основна роля за класирането на отбора. Въпреки това Пенев се възстановява изключително бързо и е най-добрия за състава на Атлетико при дубъла през 1996 г.

През 1999 прекратява кариерата си като футболист и се завръща в ЦСКА като президент на отбора като заема този пост до 2000. През 2001 отново облича фланелката на ЦСКА заедно с Йордан Лечков са най-добрите футболисти в отбора. След като се скарват с новия треньор Луиджи Симони Пенев и Лечков напускат отбора, а Пенев бива освободен и от поста президент. Лечков се завръща в родния ФК Сливен, а Пенев завършва сезона с екипа на Локомотив (Пловдив) след което се отказва от футбола отново.

Кариера

* ЦСКА София - 1985-1989 и 2001-2002

* Валенсия (Испания) - 1990-1995

* Атлетико Мадрид (Испания) - 1995-1996

* Компостела (Испания) - 1996-1998

* Селта (Испания) - 1998-1999

* Локомотив (Пловдив) - 2002

ГЛОРИЯ ЕСТЕФАН

Известна като Кралицата на латино поп музиката, Глория Естефан е един от световно признатите музикални артисти.С над 70 милиона продадени албуми в цял свят, тя е най-успешният изпълнител в Латино музикалната история.

Родена е в Куба, но заедно със семейството си се премества в Маями, Флорида, когато е на годинка и половина.,следвайки Кубинска революция през 1959.

Баща й е военен, а майка й педагог.

Детството на Глория преминава в Маями, който по онова време е село, в което почти няма латиноамериканци.

Бащата на Глория е доброволец във Виетнамската война, по време на която заболява тежко. Това е от жизненоважно значение за Глория, която покъртена от страданието на баща си, намира убежище в музиката, създавайки и първите си много прочувствени композиции.

През юношеството си Глория се чувства привлечена от музиката на английски изпълнители като Бийтълс, Ролинг Стоунс и други, които оформят музикалния й стил окончателно.

През 1976 Глория се запознава със съпруга си –Емилио Естефан, в дома на техни общи познати,и от този момент двамата споделят вкуса към музиката и към спектакъла.

След време двамата се срещат на една сватба, на която Емилио, заедно с групата си свирят.Глория изпява няколко песни с тях и Емилио и предлага да се включи в групата.Глория приема. Две години по-късно Емилио и Глория сключват брак.

Въпреки че Глория завършва психология в Университета и е приета за докторант, тя предпочита да продължи артистичната си кариера заедно с групата Miami Sound Machine.Също така Глория учи езици и е приета в Сорбоната да учи Международно право и френски.Но музиката вече я е запленила и заедно с Емилио и Miami Sound Machine малко по малко стават една от най-популярните групи за онова време.

През 1980 Глория ражда първото си дете - Антив. Баща й умира. Поради това Miami Sound Machine записват първите си три албума: Renacer, Miami Sound Machine и Imported в съвсем малки количества. И трите албуми съдържат песни както на испански, така и на английски. През 1981 CBS International им предлага да подпишат договор. Те се съгласяват и записват MSM, Otra Vez, Rio и A Toda Maquina.

От 1981 до 1983 групата става много известна в Централна и Южна Америка. През 1981 Miami Sound Machine са на турне, което има небивал успех.

Групата поддържа стила си- музика за танци и балади, изпяти на английски с кубински акцент. Днес в англоезичния каталог на издателската й компания името на Глория е придобило важно значение, дори може да се каже първостепенно.

През 1990 Глория претърпява злополука.На Глория й се счупва гърба и остава парализирана 4 месеца.Сега тя има парченца титан в гръбначния стълб.

В периода, който Глория изкарва в болницата,написва песен, озаглавена „Coming Out Of The Dark” като благодарност на феновете си за подкрепата им.Не след дълго когато се възстановява почти изцяло, Глория прави концерт-промоция на новия си диск „Into The Light”.

Като начин да продължи напред и да забрави инцидента, който едва не й коствал живота, семейство Естефан решават да си вземат почивка и да плават по водите на Маями със собствения си кораб. По време на разходката се сблъскват с джет, управляван от млад студент.

За нещастие ударът причинява тежка травма на младежа и малко след инцидента той издъхва. Глория споделя, че тази трагедия била много по-трудна за преодоляване отколкото парализата й, тъй като този път е отнет един живот.

Но животът следва своя ритъм и през 1994 Глория ражда втората си дъщеря, Емили, и животът на певицата поема в един шеметен ритъм от турнета, признания и успехи, които я превръщат в една от най-важните фигури на латино-сцената до момента.

Нейното постоянно търсене на латино-корените в музиката й донасят наградата Грами през 1993 и признание в цялата испаноезична общност.

Като двойка,Емилио и Глория са от 25 години заедно и от 22 години са женени. И двамата достигат до върха на своята кариера.

Да се говори за Глория Естефан днес е като да се говори за латино-музиката,защото онова момиче,което е свирело на китара на 8 години и което никога не си е представяло, че ще бъде звезда, днес е най-успешната испаноезична певица и всепризната като кралицата поп латино музиката.

Глория Естефан е печелила 5 пъти Грами за Кубино-америсански изпълнител-текстописец-композитор.

Дискография:

Amor y suerte, 2004

Unwrapped, 2003

Alma Caribena, 2000

20 Aniversario, 1999

Gloria, 1998

Destiny, 1996

Abriendo Puertas, 1995

Hold Me, Thrill Me, Kiss Me, 1994

Mi Tierra, 1993

Christmas Through Your Eyes, 1993

Into The Light, 1991

Cuts Both Ways, 1989

Primitive Love, 1985 (Miami Sound Machine)

Eyes Of Innocence, 1984 (Miami Sound Machine)

A Toda Mаquina, 1984 (Miami Sound Machine)

Официален сайт: www.gloriaestefan.com

Издадени книги: The Magically Mysterious Adventures of Noelle the Bulldog (2005)

clubsabroso.com