Какво за вас е предателството?

Как го разбирате Вие...

Кога разбирате, че някой Ви е предал?!

И по какво квалифицирате някой като предател?

ПП. Ако темата не е за тук моля да се премети в нужния раздел...мерси

Когато в труден момент те изоставят-а ти си давал всичко от себе си за този човек

Ми няма да плача я-просто го изтривам завинаги от живота си,не съществува вече за мене

Ще си позволя да цитирам мнение, което абсолютно съвпада с моето:

В живота си всеки човек среща трудности и препятствия.На всеки един от нас му се е приисквало да се обърне към приятеля си от детство,да поговори с него,когато му е тежко,да се опре на него.И точно,когато в такъв труден момент ти се прииска да се обърнеш към любимия си приятел,разбираш горчивата и болезнена истина.Именно в трудните моменти разбираме кои са ни приятелите и не просто приятели,а истинските и верните.Но реалността е коварна...

Точно,когато се нуждаеш най-много от приятелско рамо и подкрепа,разбираш,че нямаш приятел,не и истински.И изведнъж част от теб чувстваш,че умира,че си отива нещо толкова мило и свидно за тебе.

Виждаш,че всеки път,когато си споделял нещо съкровено с т.нар. си истински приятел,той е използвал изповедта ти за свои изгоди.И в един момент,когато на теб ти омръзне от коварство,подлост и лицемерие,отидеш при приятеля си и го попиташ защо го е направил,защо те е използвал... А той отговаря: "Мислех,че е за твое добро!"Точно тогава на теб ти идва да плачеш,да крещиш и какво ли още не,но не можеш да го направиш...

Разбираш,че живота изобщо не е това,за което си го смятал,че е една сива и мрачна картина.Разбираш,че приятелството се е превърнало в предателство,че всичките ти споделени мечти и надежди са сякаш изхвърлени на вятъра.Чувстваш се празен отвътре.И тъкмо в този момент си казваш: "Не!Стига толкова лъжи!Повече приятелство и доверие никому!"

И колкото и да ти е тежко в този момент,става ти сто пъти по-зле,разбирайки,че няма на кого да се опреш,че никой няма да те разбере и да те посъветва.

И така,спред мен,истински приятели няма или ако има то се срещат веднъж на сто години.Всеки гледа да те използва за собствените си нужди,но никой не се интересува как се чувстваш ти,какво е вътре в теб и т.н.Но приятели няма.

Ето защо,за мен,светът е пълен с приятели-предатели.

Редактирано 12 декември 200718 г. от momolord (преглед на промените)

Когато в труден момент те изоставят-а ти си давал всичко от себе си за този човек

Ми няма да плача я-просто го изтривам завинаги от живота си,не съществува вече за мене

И не само в труден момент...ами и в момент в който си имал доверие на човека до теб...и си знаел, че ако ти скочиш и той скача с теб...когато измени на думата си...също е предателство...когато е обещал нещо конкретно, но забрави и пренебрегне казаното от него, също е предателство...

Права си, как може да съществува за теб някой, който до вчера е бил уж лоялен към теб, а днес си прави каквото си иска, без да мисли, че ще те нарани...

Ще си позволя да цитирам мнение, което абсолютно съвпада с моето:

Разбираш,че живота изобщо не е това,за което си го смятал,че е една сива и мрачна картина.Разбираш,че приятелството се е превърнало в предателство,че всичките ти споделени мечти и надежди са сякаш изхвърлени на вятъра.Чувстваш се празен отвътре.И тъкмо в този момент си казваш: "Не!Стига толкова лъжи!Повече приятелство и доверие никому!"

И колкото и да ти е тежко в този момент,става ти сто пъти по-зле,разбирайки,че няма на кого да се опреш,че никой няма да те разбере и да те посъветва.

И така,спред мен,истински приятели няма или ако има то се срещат веднъж на сто години.Всеки гледа да те използва за собствените си нужди,но никой не се интересува как се чувстваш ти,какво е вътре в теб и т.н.Но приятели няма.

Ето защо,за мен,светът е пълен с приятели-предатели.

Може и да си прав...и ако наистина става дума за приятели и то верни...то може би това е един на милиони...

Повечето хора са ти просто познати или приятели, но не и истински...не са хора на които, ако споделиш нещо няма да ти се присмеят или разберат грешно, или подиграят когато нещо не им изнася, хора които няма да направят нещо против теб, а ще правят нещата за теб...това е истински приятел, това са част от качествата му, които много малко хора притежават...

И е възможно да си прав приятели нама има само хора които си гледат интересите и не мислят какво ти е на теб и какво става вътре в теб...За мен, ако един приятел не е истински, не ми е нужен...Познати имам достатъчно, но човек близък до сърцето ми може да е само един двама и то не на всеки от тях мога да споделя всичко...

Веднъж да споделяме едно и също мнение с теб..

Веднъж да споделяме едно и също мнение с теб..

Няма начин винаги хората имат допирни точки или мислят по сходен начин...

А може би в едното искат да вярват, а другото вече не вярват...

До без да вярва човек не може иначе се разгражда психиката му...

И много ясно, че предателството е предатество понеже си вярвал на някой приятел и той те е предал...може би...или си очаквал нещо повече от него, но той не може да ти го даде...

Няма начин винаги хората имат допирни точки или мислят по сходен начин...

А може би в едното искат да вярват, а другото вече не вярват...

До без да вярва човек не може иначе се разгражда психиката му...

И много ясно, че предателството е предатество понеже си вярвал на някой приятел и той те е предал...може би...или си очаквал нещо повече от него, но той не може да ти го даде...

Понякога когато някой иска да помогне,но не може въпреки усилията си-това не е предателство.Понякога дори живота си да дадеш за един човек е невъзможно да му помогнеш.А понякога когато предадеш един човек,може би помагаш на друг.................И все пак предателството е загуба на доверие според мен,макар да има добри и лоши страни.

Понякога когато някой иска да помогне,но не може въпреки усилията си-това не е предателство.Понякога дори живота си да дадеш за един човек е невъзможно да му помогнеш.А понякога когато предадеш един човек,може би помагаш на друг.................И все пак предателството е загуба на доверие според мен,макар да има добри и лоши страни.

А понякога когато предадеш един човек,може би помагаш на друг...............

Може би, но не би...това е неправилно не бива да предаваш някой на който казваш, че държиш, предадеш ли го всичко свършва там...защото доверие и приятелство истинско трудно се гради...А това дали помагаш на друг, докато предаваш единия тва е гадория....

Може и да си правя, че понякога колкото и да искаш не можеш да помогнеш на някой...и колкото и да даваш някак си нищо не се получава...

Може би, но не би...това е неправилно не бива да предаваш някой на който казваш, че държиш, предадеш ли го всичко свършва там...защото доверие и приятелство истинско трудно се гради...А това дали помагаш на друг, докато предаваш единия тва е гадория....

Може и да си правя, че понякога колкото и да искаш не можеш да помогнеш на някой...и колкото и да даваш някак си нищо не се получава...

Може и да е гадория,но живота ни поставя във всякакви ситуации.Предателството си е предателство,няма две мнения по въпроса,но исках да каж,че понякога не го искаш,а то се случва.

Може и да е гадория,но живота ни поставя във всякакви ситуации.Предателството си е предателство,няма две мнения по въпроса,но исках да каж,че понякога не го искаш,а то се случва.

Може и да си права...а понякога не осъзнаваме какво другия приема като предателство, за да не го правим...за да не нараняваме умишлено...

Цял живот съм била заобиколена от предатели...В училище ме предаваха "приятелките ми", защото за тях, бях малкото грозно пате, лесно за манипулиране. В студентските ми години ме предадоха, най близките до мен хора / Малкото грозно пате, вече се беше превърнало в изящен лебед, но в душата си беше запазило детска невинност /. Дойде ред и на родителите ми - не одобриха моето решение и ме оставиха да напусна родния си дом по грозен начин. Родната ми майка ме предаде и до ден днешен се чувствам гостенка в къщи. Любимият човек - той съзнателно или не ще те предаде, защото ще те излъже за някоя глупост, която за теб, обаче няма да е маловажна.

Какво за мен е предател ли ? Незнам ! Аз съм жена, доволна от себе си и цял живот наранявана от най близките до сърцето ми създания. За себе си знам, че всички те ме предадоха, затова и вярвам в думите "че пътят към ада е покрит с добри намерения"

Хммм,предателството е наи долното нещо което човек може да направи.След едно предателство няма връщане на зад, човек винаги има едно на наум за предатела.Не искам да дам пример от моя личен живот гледам други са сподели но това е нещото което боли наи много в една връзка,ще каже че предателите са убивани и от тези на са които предавали информацията понеже веднъж предател винаги предател и на никои не му трябват предатели.

Може и да е гадория,но живота ни поставя във всякакви ситуации.Предателството си е предателство,няма две мнения по въпроса,но исках да каж,че понякога не го искаш,а то се случва.

Тово само някои които залъгва съвеста си може да го каже.Винаги имаш избор.

Редактирано 13 декември 200718 г. от nameZx (преглед на промените)

Цял живот съм била заобиколена от предатели...В училище ме предаваха "приятелките ми", защото за тях, бях малкото грозно пате, лесно за манипулиране. В студентските ми години ме предадоха, най близките до мен хора / Малкото грозно пате, вече се беше превърнало в изящен лебед, но в душата си беше запазило детска невинност /. Дойде ред и на родителите ми - не одобриха моето решение и ме оставиха да напусна родния си дом по грозен начин. Родната ми майка ме предаде и до ден днешен се чувствам гостенка в къщи. Любимият човек - той съзнателно или не ще те предаде, защото ще те излъже за някоя глупост, която за теб, обаче няма да е маловажна.

Какво за мен е предател ли ? Незнам ! Аз съм жена, доволна от себе си и цял живот наранявана от най близките до сърцето ми създания. За себе си знам, че всички те ме предадоха, затова и вярвам в думите "че пътят към ада е покрит с добри намерения"

Може и да си права, но само предадения от приятели знае, че реално приятели няма...както си писала Пътя към ада е осеян с "добри" намерения...

Малко описаното от теб ми прилича на моя живот, защо ли?!Просто е така когато хората не забелязват кой си и че си личност...техен си проблем...Важно е човек да живее доволен от себе си, доволен от това къкъв човек е независимо какво мислят другите за него...Ако все се съборазява човек с злонамерени хора, защото понякого уж някой е доброномерен, но зад това се крие завист или злоба...

Горе главата важното е, че си жива и здрава и още нещо не оставяй на другите да контролират твоето щастие...

Редактирано 13 декември 200718 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

За мен предателството е следното - една заблуда от моя страна. Вярваш на човек, но си затваряш очите още в началото и не виждаш неговите сигнали - склоността към предателство. После почваш да парадираш, че си измамен. а не се и замисляш, че тоя човек, може би още в началото е искал само да ти повдигне духа и е нямал смелост да ти каже "майната ти"? Може би е искал да ти помогне, както искат почти всички жени (еднакви са и не мога да разбера още защо). Сигурно сега ще намесите многогодишното приятелство. В тоя случай има две положения. Първото го казах - човека (приятеля ти), още в началото е имал някакви съмнения към теб. Второто положение - приятелят ти държи на твоето приятелство, но живота го увлича и кара по инерция( тоест казва нещо, което не ти харесва в момента на теб) После може и цял живот да съжалява за това. Ами темата е много голяма, а мозъка ми твърде малък

Хммм,предателството е наи долното нещо което човек може да направи.След едно предателство няма връщане на зад, човек винаги има едно на наум за предатела.Не искам да дам пример от моя личен живот гледам други са сподели но това е нещото което боли наи много в една връзка,ще каже че предателите са убивани и от тези на са които предавали информацията понеже веднъж предател винаги предател и на никои не му трябват предатели.

Тово само някои които залъгва съвеста си може да го каже.Винаги имаш избор.

Да, и реално са малко хората които не биха наранили-предали човека до себе си...Малко са тези които имат принципи...истината е кой както е учен така живее и така действа....

За мен предателството е следното - една заблуда от моя страна. Вярваш на човек, но си затваряш очите още в началото и не виждаш неговите сигнали - склоността към предателство. После почваш да парадираш, че си измамен. а не се и замисляш, че тоя човек, може би още в началото е искал само да ти повдигне духа и е нямал смелост да ти каже "майната ти"? Може би е искал да ти помогне, както искат почти всички жени (еднакви са и не мога да разбера още защо). Сигурно сега ще намесите многогодишното приятелство. В тоя случай има две положения. Първото го казах - човека (приятеля ти), още в началото е имал някакви съмнения към теб. Второто положение - приятелят ти държи на твоето приятелство, но живота го увлича и кара по инерция( тоест казва нещо, което не ти харесва в момента на теб) После може и цял живот да съжалява за това. Ами темата е много голяма, а мозъка ми твърде малък

По тази логика, всички мъже са еднакви Също

А истинския и верен приятел Винаги е само един...най-много двама...

По тази логика, всички мъже са еднакви Също

А истинския и верен приятел Винаги е само един...най-много двама...

Ами правилно си ме разбрала Просто прехвърлям топката при жените. Нима ти имаш повече от един и ли двама истински приятели? Най-малкото истинските ти приятели ще почнат да се ревнуват помежду си. Знаеш ли, колко ми е смешно, когато още на първия или втория ден от запознанството ми с дадена жена ми каже, че е "различна от другите"! При опита ми да кажа, че всички преди нея са ми казвали това, се налага да се откажа и да кажа "да" Така си е, различна си жено, но не само ти си различна ( обобщено говоря). Аз мисля, че много ясно се изразих, кога едно действие се смята за предателство. И да обобщя: Това или е грешка, или е предвидено още в началото на запознанството. Kак е предвидено ли? Ами генетично. Mоже би сега разбираш, защо предпочитам еди каква си жена, а не еди каква си с н-найсет връзки, която не е к***а.

Да, и реално са малко хората които не биха наранили-предали човека до себе си...Малко са тези които имат принципи...истината е кой както е учен така живее и така действа....

Както бях писал в една друга тема какво друго му устава на човек ако няма любов ?

Принципи и чест, това което аз имам(или поне се опитвам).

Както бях писал в една друга тема какво друго му устава на човек ако няма любов ?

Принципи и чест, това което аз имам(или поне се опитвам).

Ако няма любов...човек търси пак любов...

Принципи и чест, няма лошо стига да ги имаш към другите на които държиш....може би...

Ами правилно си ме разбрала Просто прехвърлям топката при жените. Нима ти имаш повече от един и ли двама истински приятели? Най-малкото истинските ти приятели ще почнат да се ревнуват помежду си. Знаеш ли, колко ми е смешно, когато още на първия или втория ден от запознанството ми с дадена жена ми каже, че е "различна от другите"! При опита ми да кажа, че всички преди нея са ми казвали това, се налага да се откажа и да кажа "да" Така си е, различна си жено, но не само ти си различна ( обобщено говоря). Аз мисля, че много ясно се изразих, кога едно действие се смята за предателство. И да обобщя: Това или е грешка, или е предвидено още в началото на запознанството. Kак е предвидено ли? Ами генетично. Mоже би сега разбираш, защо предпочитам еди каква си жена, а не еди каква си с н-найсет връзки, която не е к***а.

Докато приемаш жената като нещо по-малко от теб...няма как да срещнеш жена за теб жената е личност!

Предателство — Измяна

от Уикицитат

* „Предателите предават най-вече себе си.“ — Плутарх

* „Продаде всички, които го купуваха.“ — Талейран

Може и да си права, но само предадения от приятели знае, че реално приятели няма...както си писала Пътя към ада е осеян с "добри" намерения...

Малко описаното от теб ми прилича на моя живот, защо ли?!Просто е така когато хората не забелязват кой си и че си личност...техен си проблем...Важно е човек да живее доволен от себе си, доволен от това къкъв човек е независимо какво мислят другите за него...Ако все се съборазява човек с злонамерени хора, защото понякого уж някой е доброномерен, но зад това се крие завист или злоба...

Горе главата важното е, че си жива и здрава и още нещо не оставяй на другите да контролират твоето щастие...

Нито един от случаите, с които съм се сблъсквала, не успя да склони главата ми. Не успях да изгубя и самоуважението си. Но доверието ми в хората, одавна не е такова, каквото беше. Вярвам само на себе си. И доста често, когато ми хрумне да се предоверявам, аз си повтарям : " Нека Бог ме пази от приятелите ми, от враговете си и сама мога да се пазя ! "

Нито един от случаите, с които съм се сблъсквала, не успя да склони главата ми. Не успях да изгубя и самоуважението си. Но доверието ми в хората, отдавна не е такова, каквото беше. Вярвам само на себе си. И доста често, когато ми хрумне да се предоверявам, аз си повтарям : " Нека Бог ме пази от приятелите ми, от враговете си и сама мога да се пазя ! "

Хубава мисъл ... И да права си - когато ми потрябва малко помощ видях как "истинските" ми приятели се отдръпнаха ... Тези, за които аз съм правил всичко, а те и с малко не ми помогнаха. Тогава видях как хора, които всички обиждаха, че са "несериозни" и че са глупаци ми помогнаха! Вярно, трябваше ми много малко помощ, но видях, че хората, с които съм всеки ден не ми я дадоха... Получих помощ от хора, от които най-малко очаквах.

Вярно, трябваше ми много малко помощ, но видях, че хората, с които съм всеки ден не ми я дадоха... Получих помощ от хора, от които най-малко очаквах.

Винаги е така...получаваш помощ не на този на който си я дал...а от този, който никога не си очаквал, че ще ти я даде...

Нито един от случаите, с които съм се сблъсквала, не успя да склони главата ми. Не успях да изгубя и самоуважението си. Но доверието ми в хората, одавна не е такова, каквото беше. Вярвам само на себе си. И доста често, когато ми хрумне да се предоверявам, аз си повтарям : " Нека Бог ме пази от приятелите ми, от враговете си и сама мога да се пазя ! "

Жалко, е че е истина това...Но най-боли най-близкия до сърцето ти да те предаде тога боли жестоко...Но няма начин не може да не се доверим ...Все на някой се доверяваме...Дори и за да обичаш трябва да можеш да се довериш!Иначе не е любов...но пък всеки си е прав да се пази!

Хубава мисъл ... И да права си - когато ми потрябва малко помощ видях как "истинските" ми приятели се отдръпнаха ... Тези, за които аз съм правил всичко, а те и с малко не ми помогнаха. Тогава видях как хора, които всички обиждаха, че са "несериозни" и че са глупаци ми помогнаха! Вярно, трябваше ми много малко помощ, но видях, че хората, с които съм всеки ден не ми я дадоха... Получих помощ от хора, от които най-малко очаквах.

Привет, приятелю! Изгуби се някъде...

Божия воля, съдба или подредба на планетите - незнам, но ние хората така сме си устроени. Не оценяваме това, което имаме, а искаме това, което другият има. На думи сме "големи приятели", на дела и в сериозни ситуации, за съжаление се превръщаме в "плъхове", без да осъзнаваме, че нелепата ситуация, в която е изпаднал съседа днес, ще застигне нас утре. Но когато, човек не е преживял всички тези неща - няма от къде да ги знае Предателството на "приятели" не е, като предателство от роднина, но пак е предателство и пак боли Но затова пък, ти получаваш невероятен урок - да се стремиш, никога да не бъдеш ТАКЪВ човек ! Аз на това се научих, след всички "шамари", които получих !

Винаги е така...получаваш помощ не на този на който си я дал...а от този, който никога не си очаквал, че ще ти я даде...

Жалко, е че е истина това...Но най-боли най-близкия до сърцето ти да те предаде тога боли жестоко...Но няма начин не може да не се доверим ...Все на някой се доверяваме...Дори и за да обичаш трябва да можеш да се довериш!Иначе не е любов...но пък всеки си е прав да се пази!

По написаното от теб съдя, че си преживяла голямо предателство от любим човек. Четейки постовете ти, виждам, че си силна личност или поне това е моето впечатление. Знам цената и на тази болка ! Явно и ти си я разбрала, но за да предизвикам една твоя усмивка, ще ти напиша едно клише, старо и изтъркано, но вярно : Това, което не ни е убило до сега, приятелко, ни е направило по силни ! Пожелавам ти, ако някога ти се наложи пак да отпиеш от чашата на предателството, до го направиш на един дъх, да се усмихнеш и да попиташ - " Има ли още ? "

За мен предатели са лицемерите,лъжците и "приятелите",които престават да ти бъдат такива ...

По написаното от теб съдя, че си преживяла голямо предателство от любим човек. Четейки постовете ти, виждам, че си силна личност или поне това е моето впечатление. Знам цената и на тази болка ! Явно и ти си я разбрала, но за да предизвикам една твоя усмивка, ще ти напиша едно клише, старо и изтъркано, но вярно : Това, което не ни е убило до сега, приятелко, ни е направило по силни ! Пожелавам ти, ако някога ти се наложи пак да отпиеш от чашата на предателството, до го направиш на един дъх, да се усмихнеш и да попиташ - " Има ли още ? "

Честно казано, ако някой ме предаде вече не го приемам толкова трагично...не че их искала да ме предават, Не не бих искала да ме предават...както аз не бих предала човека до мен, бил той приятел или любим или...

Дали ни прави по-силни ли не знам...но ни прави по-придвидливи и опитни...Опита учи...макар да не учи всички...

За мен предатели са лицемерите,лъжците и "приятелите",които престават да ти бъдат такива ...

Да, така е...но и тези на които вярваш , а те те подведат...

Предателство = подигравка с доверието.