И аз в един свой пост по нагоре бях споменала, че човек се отказва от любовта, когато прецени, че"тя не е за него", че е "наранен" , но не исках да засягам болни теми Както виждам, споменали сте ги вече... Както разбрахте, безумецът за мен е този, който не разбира от кокво се отказва, но има и един друг, вариант, кото не желаех да споменавам... За съжаление той е реален - от любовтта се отказва също човек, който вече не я желае / а той е по лош от безумеца.../

Не мисля, че някой се отказва от любовта, пък бил той/тя силен, слаб, умен, глупав или всякакъв друг. И какво изобщо се влага в понятието "отказвам се от любовта"? Можеш да откажеш цигарите, алкохола, шоколада, колекционирането на постери на кинозвезди... или каквото и да е, свързано с нещо материално, но да откажеш чувство? Не мисля, че е възможно. Едва ли някой би могъл да реши, че по някаква причина от утре няма да обича (или пък да мрази, нека да погледнем и от другата страна) и ще го направи. Това, че двойките се разделят, в никакъв случай не означава, че всеки от тях се отказва от любовта, просто я насочва в друга посока.

По същата логика едва ли някой би могъл от утре да започне да обича.

Абсолютно подкрепям мнението ти. Първо бих искала да кажа, че употребата на подобно понятие би могло да се тълкува по различни начини, погледнато от различни гледни точки. И има ли въобще такова понятие. И според мен да се откажеш от чувствата си е невъзможно. Можеш да ги подтиснеш, но не съм склонна да вярвам, че можеш да се откажеш от тях. Учени доказват, че любовта е болест; Поети, писатели, философи са се опитвали векове наред да дадат обяснение на думата, чувството любов, но нито едно от тези определения не се смята за напълно вярно и единствено. Прекалено сложна материя, която не пада по влиянието на нашите човешки сили и материя, по мое мнение, и която не може да бъде контролирана.

Можеш да подтиснеш чувството примерно ако не можеш да имаш човека, когото обичаш; можеш да ограничиш мислите си за него, но не може да го забравиш напълно; ще збравиш да се сещаш за него толкова често, но няма да забравиш любовта, която изпитваш.

Надявам се не звучи твърде объркано, но ми е малко трудно да изразя със смислени изречения това, което искам да споделя

Ами не намирам друго обяснение, много е лесно да се измисли някаква причина, поради която "връзката ни по-нататък е невъзможна" или нещо от този род. Да, гадно е и боли, но май е по-добре така и сега, отколкото измамата да продължава, после и болката ще е още по-голяма.

Може би отново си прав...по-добре е да няма самозаблуда защото ако я има болката след това е непоносима...

Не можеш да се откажеш.Просто може да не се появи никой, който да я запали отново. Тва да не са цигари, че да ги откажеш?!

Някой и цигарите не могат да откажат!

И реално човек може да се предаде и да каже, аз съм до тук не мога и не искам да продължавам, не мога да се справя...

Това би могъл да го направи само един силен човек. Да се откажеш от любовта е едно много трудно решение и само силен човек според мен би го взел. Слабите хора са безхарактерни и те не могат в повечето случаи да вземат самостоятелни решения, докато един разумно мислещ човек стъпил здраво на земята би успял да се пребори с емоцията си и да прекъсне една любов ако прецени че това е правилното за него и човека до него.

Това би могъл да го направи само един силен човек. Да се откажеш от любовта е едно много трудно решение и само силен човек според мен би го взел. Слабите хора са безхарактерни и те не могат в повечето случаи да вземат самостоятелни решения, докато един разумно мислещ човек стъпил здраво на земята би успял да се пребори с емоцията си и да прекъсне една любов ако прецени че това е правилното за него и човека до него.

А ако това е единствения ти шанс да си щастлив и единствения човек, който би те обичал истински?!

Или какво означава да се откажеш от любовта да се прерадеш и да кажеш, не не мога да се справя с обстоятелствата които ни делят...отказвам се заради тях от любовта, дали това е сила?!

Човек здраво стъпил на земята би знаел, че има неща които се случват веднъж в живота...както са казали мъдрите хора: птичката веднъж кацва на рамото...

Някой шансове в живота са еднократни, случват се веднъж, ако човек ги пропусне пропуска живота си...

Човек, който може да взима сам решения не би избрал да е контролирам от обстоятелствата, а той би определял обстоятелствата...Той би владял ситуациите, а не те него...

Силата идва не само от решението, но и от това какво правиш след като си решил нещо...Силния човек не се отказва, силния се бори до край или докато постигне нещо...Не се отказва...Слабия се отказва...Слабия оставя нещата просто да си текат, а не ги ръководи той...

1. Права си силните хора владеят ситуацията, но не всяка ситуация зависи от човек, има неща които не зависят от нас и не са подвластни на нас.

2. Казваш че има неща които се случват веднъж в живота - всеки който е обичал някой казва че това е истинската му любов, след време се разделят, пак се влюбва и пак е истинската му любов. Откъде човек може да сигурен че това наистина е Истинската му любов???

3. Разликата слаб човек и силен като характер човек според мен е: слабият не може да взема самостоятелни решения, той приема решенията на околните, докато силния сам може да вземе решение.

И неслучайно мисля че едно такова решение би било взето от силен човек, защото само той би успял да подтисне емоциите си базирайки се на някакви доводи от ситуацията в която се намира.

Колкото до това да се откажеш ли от любовта си според мен това е една много дълга тема, която има много различни варианти които могат да бъдат разгледани. Бих казала само че ако не можеш да направиш човека до себе си щастлив е по-добре да му дадеш шанс да бъде щастлив с друг човек, колкото и силно да го обичаш. Понякога любовта иска такива жертви, колкото и мазохистично да звучи.

Има случаи в които е по-добре да си тръгнеш, отколкото да останеш и да превърнеш любовта в омраза....

Кой се отказва от любовта?

Какво означава да се откажеш от любовта?!

Да се откажеш да обичаш?Или да се откажеш да те обичат?

Какво означава да се откажеш от любовта?!

Да се откажеш да обичаш?Или да се откажеш да те обичат?

Ох,Иво как става това,първото?

Ох,Иво как става това,първото?

Нямам отговор на този въпрос.Това не се командва...но пък можеш да предизвикаш любовта да се превърне в омраза.Средно положения няма...

Зависи от ситуацията Силния може да се откаже, защото ще го е страх от нараняване, и е силен защото ще може да се откаже от нещо толкова красиво. Глупака може да се отдръпне, като го е страх и си мисли постоянно глупости и т.н., а слабия..е какво да кажа за слабия - той си е слаб (като характер) и явно не иска да се намесва в такия отношения. Също така силния, може да бъде и силен след като го/я оставят/остави

Пак сърцераздерателни теми, не мога да се начудя на толкова наивни хора , любов и подобни глупости. Само майчината любов е вечна , всякакви други производни на любов са до време или до интереси , как не сте го разбрали не знам.

Пак сърцераздерателни теми, не мога да се начудя на толкова наивни хора , любов и подобни глупости. Само майчината любов е вечна , всякакви други производни на любов са до време или до интереси , как не сте го разбрали не знам.

Това е което имах да казвам.

Нямам отговор на този въпрос.Това не се командва...но пък можеш да предизвикаш любовта да се превърне в омраза.Средно положения няма...

Баси, защо любовта да се превръща в омраза? Какъв е смисълът в това? Как може да намразиш някой, който да вчера си обичал? Аз не мога да го разбера, надявам се и никога да не разбирам. Не е ли по-добре, щом се е стигнало до раздяла, да сме зрели хора, да преглътнем каквото има за преглъщане и да си запазим един хубав спомен за това, което е било. Та все пак до вчера сте се обичали, за мен няма място за омраза тук...Не знам вече, много сложни са човешките взаимоотношения...

Пак сърцераздерателни теми, не мога да се начудя на толкова наивни хора , любов и подобни глупости. Само майчината любов е вечна , всякакви други производни на любов са до време или до интереси , как не сте го разбрали не знам.

Има и изключения Има и истинска любов между мъж и жена, макар че не винаги съумяват да я запазят

1. Права си силните хора владеят ситуацията, но не всяка ситуация зависи от човек, има неща които не зависят от нас и не са подвластни на нас.

2. Казваш че има неща които се случват веднъж в живота - всеки който е обичал някой казва че това е истинската му любов, след време се разделят, пак се влюбва и пак е истинската му любов. Откъде човек може да сигурен че това наистина е Истинската му любов???

3. Разликата слаб човек и силен като характер човек според мен е: слабият не може да взема самостоятелни решения, той приема решенията на околните, докато силния сам може да вземе решение.

И неслучайно мисля че едно такова решение би било взето от силен човек, защото само той би успял да подтисне емоциите си базирайки се на някакви доводи от ситуацията в която се намира.

Колкото до това да се откажеш ли от любовта си според мен това е една много дълга тема, която има много различни варианти които могат да бъдат разгледани. Бих казала само че ако не можеш да направиш човека до себе си щастлив е по-добре да му дадеш шанс да бъде щастлив с друг човек, колкото и силно да го обичаш. Понякога любовта иска такива жертви, колкото и мазохистично да звучи.

Има случаи в които е по-добре да си тръгнеш, отколкото да останеш и да превърнеш любовта в омраза....

не знам, но отново не мога да се съглася напълно с теб...даже бих казала, че изобщо не съм съгласна с теб...Не мила не е така, не е както казваш...Ако обичаш някой трябва да можаш да запазиш любовта му...а на да я оставяш уж на свобода...

За да задържиш любовта се иска сила и воля...Да преодолееш нещата които по принцип не би трябвало да са бариера...

Силния човек Избира да се бори, силния не се предава, силния е решителен, силния знае какво иска и как да го получи...Силата идва не от това да отстъпи любовта и любимия чевек на друг...а да се бори...

Решение дали взима или не взима, понякога дари и слабака изглежда силен, ако бездействието му се счете за решение...

Но това не значи, че е силен, значи че е пасивен...Жалкото е, че някой хора остават цял живот сами, защото не могат да оценят човека до себе си...

В омраза би се превърнала любовта, ако е статична, ако наранява, ако няма развитие...ако е пасивна...Ако изобщо може да се нарече любов....

Гледни точки много, но силния, не е този който се отказва заради разстояния или липса на достатъчно пари...Ако любовта е зависима от тези неща, значи не е любов...

Ситуациите свързани с любовта зависят от нас, от пасивността, статичността ни, или решителността ни!Факт не може да бъде променен!

Ако решиш, че искаш да си с даден човек нищо не би могло да те спре особенно, ако знаеш, че и той те обича по същия начин...За мен любовта не е това да се влюбиш или да изпиташ влечение към някой...любовта не може да се крепи на такива временни емоции-чувства...

Истинската любов не е тази, която може да бъде повлияна или спряна от обстоятелствата...Тя е тази, която съществува и я има въпреки обстоятелствата...Тя ги преодолява...

Не влюбването не е истинска любов...тя е временното чувство, на желанието да получаваш, да консумираш любов...Любовта е тази, която е даващата, тази която те кара да даеш времето си, чувствата си, енергията си, живота си на един човек...

Няма много истински любови, няма такова понятие като примера, който ти даде за хора, които са се обичали а после са се разделили...Ми ще ти кажа не са се обичали бъди сигуна...били са привлякани от външността си, но не са се обичали...

Любовта е даване!Тя дава без да чака да вземе...

Как разбираш ти понятието- самостоятелно решение?!?Обясни ми искам да знам...

Какво означава да се откажеш от любовта?!

Да се откажеш да обичаш?Или да се откажеш да те обичат?

Правилен въпрос Иво...И двата въпроса са верни...Без значение, кой как тълкува нещата...

Когато обичаш не може да искаш да се откажеш от любовта, не можеш да не даваш любов и не можеш да живееш без да получават любов...

Аз не мога да се откажа, да искам да бъда обичана, нито да се откажа да обичам- да давам любов на някой...

За мен това е свързано с борба, да бъдеш с човека който обичаш и който казва, че те обича...

всеки ден се борим дори, за да сме живи...

Колко повече за нещо, което понякога се случва само веднъж в живота...и е истинско...

Зависи от ситуацията Силния може да се откаже, защото ще го е страх от нараняване, и е силен защото ще може да се откаже от нещо толкова красиво. Глупака може да се отдръпне, като го е страх и си мисли постоянно глупости и т.н., а слабия..е какво да кажа за слабия - той си е слаб (като характер) и явно не иска да се намесва в такия отношения. Също така силния, може да бъде и силен след като го/я оставят/остави

Силния Никога не се отказва!Не силния не се страхува да го наранят, не и когато обича...

Силния става слаб, за да позволи да бъде обичан, и да обича...Но пак се иска сила, за да не се откаже въпреки болката....

Пак сърцераздерателни теми, не мога да се начудя на толкова наивни хора , любов и подобни глупости. Само майчината любов е вечна , всякакви други производни на любов са до време или до интереси , как не сте го разбрали не знам.

Темата не е сърцераздирателна, поне за мен...другите са големи могат да си кажат дали се сърцераздират, аз лично не...Просто обсъждам с други хора мнението си...Може би понякога и в спора се ражжда истината, когато е интелигентен спор...

Не, не приемаме...не-то за отговор...

То и живота е до време, ама го живеем...Всеки вижда света от различна посока...Никой не може да забрани на някой да вярва или да не вярва в каквото и да било...Всичко е избор и там е уловката...

Интереси е, кое?!

Баси, защо любовта да се превръща в омраза? Какъв е смисълът в това? Как може да намразиш някой, който да вчера си обичал? Аз не мога да го разбера, надявам се и никога да не разбирам. Не е ли по-добре, щом се е стигнало до раздяла, да сме зрели хора, да преглътнем каквото има за преглъщане и да си запазим един хубав спомен за това, което е било. Та все пак до вчера сте се обичали, за мен няма място за омраза тук...Не знам вече, много сложни са човешките взаимоотношения...

Има и изключения Има и истинска любов между мъж и жена, макар че не винаги съумяват да я запазят

Ако чувствата са били силни или ако любовта е била силна и единия се е отдал прекалено много и е дал прекалено много нормално е да има болка...болка от раздялата и не само ...любовта може да се превърне в омраза...

Дали може човек да преглътне даденото време, чувства, енергия, сърце, душа, и не само това...Според теб?

Според мен не може...болката си е болка...

Има изключения, да!

не знам, но отново не мога да се съглася напълно с теб...даже бих казала, че изобщо не съм съгласна с теб...Не мила не е така, не е както казваш...Ако обичаш някой трябва да можаш да запазиш любовта му...а на да я оставяш уж на свобода...

За да задържиш любовта се иска сила и воля...Да преодолееш нещата които по принцип не би трябвало да са бариера...

Силния човек Избира да се бори, силния не се предава, силния е решителен, силния знае какво иска и как да го получи...Силата идва не от това да отстъпи любовта и любимия чевек на друг...а да се бори...

Решение дали взима или не взима, понякога дари и слабака изглежда силен, ако бездействието му се счете за решение...

Но това не значи, че е силен, значи че е пасивен...Жалкото е, че някой хора остават цял живот сами, защото не могат да оценят човека до себе си...

В омраза би се превърнала любовта, ако е статична, ако наранява, ако няма развитие...ако е пасивна...Ако изобщо може да се нарече любов....

Гледни точки много, но силния, не е този който се отказва заради разстояния или липса на достатъчно пари...Ако любовта е зависима от тези неща, значи не е любов...

Ситуациите свързани с любовта зависят от нас, от пасивността, статичността ни, или решителността ни!Факт не може да бъде променен!

Ако решиш, че искаш да си с даден човек нищо не би могло да те спре особенно, ако знаеш, че и той те обича по същия начин...За мен любовта не е това да се влюбиш или да изпиташ влечение към някой...любовта не може да се крепи на такива временни емоции-чувства...

Истинската любов не е тази, която може да бъде повлияна или спряна от обстоятелствата...Тя е тази, която съществува и я има въпреки обстоятелствата...Тя ги преодолява...

Не влюбването не е истинска любов...тя е временното чувство, на желанието да получаваш, да консумираш любов...Любовта е тази, която е даващата, тази която те кара да даеш времето си, чувствата си, енергията си, живота си на един човек...

Няма много истински любови, няма такова понятие като примера, който ти даде за хора, които са се обичали а после са се разделили...Ми ще ти кажа не са се обичали бъди сигуна...били са привлякани от външността си, но не са се обичали...

Любовта е даване!Тя дава без да чака да вземе...

Как разбираш ти понятието- самостоятелно решение?!?Обясни ми искам да знам...

Правилен въпрос Иво...И двата въпроса са верни...Без значение, кой как тълкува нещата...

Когато обичаш не може да искаш да се откажеш от любовта, не можеш да не даваш любов и не можеш да живееш без да получават любов...

Аз не мога да се откажа, да искам да бъда обичана, нито да се откажа да обичам- да давам любов на някой...

За мен това е свързано с борба, да бъдеш с човека който обичаш и който казва, че те обича...

всеки ден се борим дори, за да сме живи...

Колко повече за нещо, което понякога се случва само веднъж в живота...и е истинско...

Силния Никога не се отказва!Не силния не се страхува да го наранят, не и когато обича...

Силния става слаб, за да позволи да бъде обичан, и да обича...Но пак се иска сила, за да не се откаже въпреки болката....

Темата не е сърцераздирателна, поне за мен...другите са големи могат да си кажат дали се сърцераздират, аз лично не...Просто обсъждам с други хора мнението си...Може би понякога и в спора се ражжда истината, когато е интелигентен спор...

Не, не приемаме...не-то за отговор...

То и живота е до време, ама го живеем...Всеки вижда света от различна посока...Никой не може да забрани на някой да вярва или да не вярва в каквото и да било...Всичко е избор и там е уловката...

Интереси е, кое?!

Ако чувствата са били силни или ако любовта е била силна и единия се е отдал прекалено много и е дал прекалено много нормално е да има болка...болка от раздялата и не само ...любовта може да се превърне в омраза...

Дали може човек да преглътне даденото време, чувства, енергия, сърце, душа, и не само това...Според теб?

Според мен не може...болката си е болка...

Има изключения, да!

Едно време и аз мислех, че болката е вечна, а раната незарастваща Отдал си всичко от себе си, а са те "шамаросали" в замяна. Виках, тробах, блъсках, крещях, плаках и си мислех, че никога няма да ми мине... Да, обаче сгреших ! Някогашната ми омраза, онази силна болка, това, което тогава раздираше сърцето ми, днес са се превърнали в безразличие Незнам как и не съм сигурна защо, но днес за мен, тогавашните сълзи, са изгубили цялата си стойност...Надявам се и с теб да се случи същото, защото, когата в любовта, само единят се бори, да я запази...то тя, не е пълна. Не ти обещавам, че ще е лесно, нито безболезнено, но поне можеш да опиташ - да запазиш себе си цяла!

Все трябва да остане някой, който не може да губи.

Любовта е всичкото онова което желаеш да ти се случи...повтаря се и във време когато ти се е струвало, че сърцето ти е мъртво.За нея няма нито граници нито години.Смятам, че самата любов е скрита вътре в нас самите, отключва се с помоща на другия...възможно е и виртуално

Едва ли някой може да се откаже от любов...едва ли някой може да се откаже от доброто в себе си...то може да стоин заключено но сам никой не може да го заключи.

Редактирано 29 декември 200718 г. от Stoni (преглед на промените)

Пак сърцераздерателни теми, не мога да се начудя на толкова наивни хора , любов и подобни глупости. Само майчината любов е вечна , всякакви други производни на любов са до време или до интереси , как не сте го разбрали не знам.

Въпреки че отговора ти не е точно отговор на въпроса и темата, ще си позволя да отговоря и да кажа, че абсолютно съм съгласна с теб. Аз, също както теб, мисля, че любовта е до време или интереси и там, където е имало любов, сред време остава просто навика и уважението.

Любовта е хубаво нещо, необходимо. Всеки изпитва любов, или е изпитвал някога. Няма по-красиво и в същото време по-жестоко чувство от това. Но любовта не може да бъде вечна. Може да бъде вечен спомена за нея. Ако можехме така лесно да се отказваме и забравяме една любов, всичко би било много по-лесно и по-различно, разбира се. Но това е друга тема

Поздрави

Когато си отиде любовта остава привързаността, навика и приятелството.

Най-често се отказват слабите - притиснати от обстоятелствата или други хора те се поддават лесно и зарязват всичко , стига да нямат неприятности...

След тях са тъпите - те не могат да оценят ,какво имат и като видят нещо по-лъскаво на пръв поглед се втурват към него и ...

По-рядко това са силните и интелигентни хора , те разбират ,че им дава подкрепа и така по-лесно могат да постигнат целите си и рядко се отказват ,но и по-трудно се привързват (особено ако са минали през 2та предни типа) ... последното варира

Редактирано 30 декември 200718 г. от Dobrqka (преглед на промените)

Стига бе аз пък неща да си отива. Как така ще си отива, няма да я пусна да си отиде.Толкова ли е сложно.

И аз!

Най-често се отказват слабите - притиснати от обстоятелствата или други хора те се поддават лесно и зарязват всичко , стига да нямат неприятности...

След тях са тъпите - те не могат да оценят ,какво имат и като видят нещо по-лъскаво на пръв поглед се втурват към него и ...

По-рядко това са силните и интелигентни хора , те разбират ,че им дава подкрепа и така по-лесно могат да постигнат целите си и рядко се отказват ,но и по-трудно се привързват (особено ако са минали през 2та предни типа) ... последното варира

На абсолютно същото мнение съм като теб, така е!

Когато си отиде любовта остава привързаността, навика и приятелството.

Напълно съм съгласен с теб

Стига бе аз пък неща да си отива. Как така ще си отива, няма да я пусна да си отиде.Толкова ли е сложно.

Не можеш да я задържиш любовта. Тя идва без да те пита дали искаш да бъдеш влюбен или не. Всекидневието носещо еднообразие започва бавно да убива всички красиви мигове и ако не съумее човек да ги съхрани и да се опитва постоянно да внася радост и нови неща бавно любовта си отива.

Който я иска трябва да може да съумее.....това е тънкото.Има само един проблем - взаимност.

Да, много е трудно...

Любовта означава, да дадеш сводода на другия да си тръгне, когато поиска ; да признаеш правото му на щастие с друг, без теб ; да разбереш, че той не е бил твоя собственост, че ти не можеш да искаш да ти даде повече, от това, което сам е поискал да получиш !

Затова е толкова трудно...

Да, много е трудно...

Любовта означава, да дадеш сводода на другия да си тръгне, когато поиска ; да признаеш правото му на щастие с друг, без теб ; да разбереш, че той не е бил твоя собственост, че ти не можеш да искаш да ти даде повече, от това, което сам е поискал да получиш !

Затова е толкова трудно...

Ето това е, и всъщност ти можеш да искаш, ама дали ще получиш, е друг въпрос... И после и да се бориш, и да не се бориш, всичките борби на света не могат да го променят това.