Борба с простотията?!

И този път привидно незасягащ ме проблем ме изкара извън релси. Мразя простотията!

През последните месеци се убеждавам, че има всякакви хора - добри, лоши, умни, глупави… Наскоро обаче открих и друг вид - хора, под средностатистическото ниво, боравещи с твърде изостанали комуникативни средства, прилагащи изключително идиотски методи за съвсем плитка манипулация.

Научил съм се да уважавам красивото, иновативното, да се прекланям пред хора, които на външен вид по нищо не се различават от останалите, но, опознаеш ли ги, разбираш, че те събират в образа си всички качества, които самият ти искаш да притежаваш.

Човешката психика по подразбиране отхвърля красивото у другите, тълкува ги като опасни, превъзхождащи. А аз - изучавах.

Но преди няколко часа ми се наложи да използвам всичките си натрупани впечатления, да ги впрегна в изграждането на цялостно становище по изключително глупав проблем, а именно - борбата с простотията. И то не онази, лееща се навсякъде около нас, а бликащата от по-близките хора, стоящи все пак извън семейството, скрили се под някой полуизсъхнал клон на родословното дърво.

Колкото по-ограничени знания за света около себе си, а и за самия себе си имаш, толкова по-ограничен е кръгозорът ти. Толкова по-плитки са преценките ти, а самооценката ти - висока, несъобразено висока. Подвеждаш се, смяташ, че си с една глава над другите, с едни гърди напред, че ръцете ти са по-дълги, а езикът ти - по-бърз. И, естествено, попадаш в огромна пропаст - тази, зейнала между същинските ти възможности и бленуваните такива. И се оказа, че единствените ти “бойни средства” са ругатните, упреците и…, както я определих набързо, идиотска манипулация. Да подмяташ нещо, да караш другия да си мисли, че е загубил козовете си, че “контрата е у него”… Научих се да изкоренявам възможното самоубеждение на противника, че е спечелил. Не обичам да давам пространство на простотията, която като плевел се развива и унищожава всичко ценно около себе си.

Мразя простотията! Не защото е такава, а защото ми се изпречва, губи ми времето като не ми дава друга възможност, освен да я закопая, а “собственика” й да захвърля на бунището, където му е мястото. Без недомлъвки, директно, както най обичам. Защото умея да боравя и с правата лопата, а мястото на л**ната е именно там, по канала и… при останалите такива…

Мразя да показвам на какво съм способен, за да накарам някого да разбере в какъв се е превърнал в един момент в моите очи, защото всеки неминуемо търпи промяна, рано или късно, за добро или за лошо. Не знам дали промяната е била в него, или в мен, но някой трябва да си намери мястото. Тъй като смятам, че вече съм на своето, дръпвам “връФката”…

Не трябва да се дава втори шанс, миризмата се разнася, а с това и пагубното действие на онова там, чието място е далеч от нас.

Няма етикети...

Източник!

След като прочетох тази статия, не можех да стоя безучасна и да си премълча това, което провокира тя в мен...За това я споделям с вас...

Дай да направим подписка против простите,друга идея нямам

Дай да направим подписка против простите,друга идея нямам

Аз не давам никакви идеи тук...просто споделям нещо...Лошото е друго, че живеем в криворазбрана цивилизация...

Редактирано 10 февруари 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Не говори добре за този човек факта, че едва през последните месеци се е убедил, че "има всякакви хора - добри, лоши, умни, глупави". А още по-учудващо е чак сега да открие и простаците.

Опасно е да мислим, че само другите може да са прости.

Редактирано 11 февруари 200818 г. от Ken (преглед на промените)

Дали хората са умни,или глупави няма голямо значение. По-важното разграничение за мен е добри-лоши. Най-опасни са умните и зли хора,които са способни са навредят много повече...Единственият критерий е добротата,която носим в себе си. А умен-глупав е просто една концепция...

Не става въпрос за това кой колко е умен или глупав, а за безкрайното ограничение на мисълта и мирогледа, което превръща определени хора в тровители на живота на всички останали, които ги заобикалят. Аз съм стигнала до извода, че преборбване с тази "простотия" няма - просто в един момент се примиряваш и решаваш да си живееш живота, като игнорираш доколкото може дразнителите. Те продължават да си бълват простотията - няма такъв вариант като показване на разбиране - за тези хора това е просто начин на живот. Въпросът е, доколкото можеш, да си спестиш гадното им влияние върху собствения ти живот, а това става само по един начин - игнориране.

Аз съм стигнала до извода, че преборбване с тази "простотия" няма - просто в един момент се примиряваш и решаваш да си живееш живота, като игнорираш доколкото може дразнителите. Те продължават да си бълват простотията - няма такъв вариант като показване на разбиране - за тези хора това е просто начин на живот. Въпросът е, доколкото можеш, да си спестиш гадното им влияние върху собствения ти живот, а това става само по един начин - игнориране.

Аз отдавна не обръщам внимание на такива-няма да падам до тяхното ниво я и да им правя кефа

Не става въпрос за това кой колко е умен или глупав, а за безкрайното ограничение на мисълта и мирогледа, което превръща определени хора в тровители на живота на всички останали, които ги заобикалят. Аз съм стигнала до извода, че преборбване с тази "простотия" няма - просто в един момент се примиряваш и решаваш да си живееш живота, като игнорираш доколкото може дразнителите. Те продължават да си бълват простотията - няма такъв вариант като показване на разбиране - за тези хора това е просто начин на живот. Въпросът е, доколкото можеш, да си спестиш гадното им влияние върху собствения ти живот, а това става само по един начин - игнориране.

Точно това имах предвид, надали мога по-добре от теб да го кажа...

В послено време бях заобиколена от толкова простотия и арогантност, че ми дойде в повече...Бих казала дори, че това много влияе и променя човека...Ако си забоиколен с такива хора това те променя няма начин...

Дали хората са умни,или глупави няма голямо значение. По-важното разграничение за мен е добри-лоши. Най-опасни са умните и зли хора,които са способни са навредят много повече...Единственият критерий е добротата,която носим в себе си. А умен-глупав е просто една концепция...

А, дали изобщо съществува доброта?!

Точно в това най-много се съмнявам...Аз мисля, че тя е замемнена с арогантнос или може би нещо друго, но определено липсва...а може би е липсата на култура и каквото и да е възпитание...липсващо в семействата незнайно защо?!

Аз отдавна не обръщам внимание на такива-няма да падам до тяхното ниво я и да им правя кефа

Дали е възможно игнорирането им, ако недай си боже си се влюбил в такава или такъв?!?!А още по лошо да живееш с такъв....

Не говори добре за този човек факта, че едва през последните месеци се е убедил, че "има всякакви хора - добри, лоши, умни, глупави". А още по-учудващо е чак сега да открие и простаците.

Опасно е да мислим, че само другите може да са прости.

Той просто анализира това, което е видял край себе си с написаното...Така мисля аз...

Опасно е да се мисли, че няма простаци от мъжки или женски пол...опасно е защото като се натъкнеш на такива си криво разбран или още по-лошо неразбран и човека простак си прави с теб или с чувствата ти каквото му скимне сякаш си някаква играчка...Такъв човек не може да те уважава, още по-малко може да те цени, той дори не може да разговаря нормално с теб без да те дразни за елементарни неща в които е излишно да се влиза в спор...ОПАСНО Е...Важно е да се пазим иначе какво ни чака не искам и да знам...

Борба с простотията?!

Източник!

След като прочетох тази статия, не можех да стоя безучасна и да си премълча това, което провокира тя в мен...За това я споделям с вас...

Сподели поне какво провокира тя в теб.

Дали е възможно игнорирането им, ако недай си боже си се влюбил в такава или такъв?!?!А още по лошо да живееш с такъв....

Той просто анализира това, което е видял край себе си с написаното...Така мисля аз...

Опасно е да се мисли, че няма простаци от мъжки или женски пол...опасно е защото като се натъкнеш на такива си криво разбран или още по-лошо неразбран и човека простак си прави с теб или с чувствата ти каквото му скимне сякаш си някаква играчка...Такъв човек не може да те уважава, още по-малко може да те цени, той дори не може да разговаря нормално с теб без да те дразни за елементарни неща в които е излишно да се влиза в спор...ОПАСНО Е...Важно е да се пазим иначе какво ни чака не искам и да знам...

Ако недай си боже си се влюбил в такъв човек, първоначално не осъзнаваш, че е такъв, защото го виждаш с "другите" очи. И като осъзнаеш за какво всъщност става въпрос, ти падат розовите очила и разбираш в каква каша си. И ако вече не може да се измъкнеш - става страшно ...

А ситуацията, която описваш, ми е до болка позната. Ако откриеш някакъв по-ефикасен начин за "борба" с този тип хора, задължително да го споделиш. Аз вече се отчаях да измислям какво да правя, и затова просто се опитвам да си живея живота

Ако недай си боже си се влюбил в такъв човек, първоначално не осъзнаваш, че е такъв, защото го виждаш с "другите" очи. И като осъзнаеш за какво всъщност става въпрос, ти падат розовите очила и разбираш в каква каша си. И ако вече не може да се измъкнеш - става страшно ...

А ситуацията, която описваш, ми е до болка позната. Ако откриеш някакъв по-ефикасен начин за "борба" с този тип хора, задължително да го споделиш. Аз вече се отчаях да измислям какво да правя, и затова просто се опитвам да си живея живота

Алтернативата, която даваш е недобра пане според мен, защото това означава, че оставаш сама, а това не е решение, това е само бягство от гадорията, която виждаме около себе си....

Решение надали ще имам на това, но случая който ти описа е реален, случва се и най-жалкото е когато непрекъснато се случва тогава се чувстваш като ограбен и разрушен от вътре, дал си на някой, който нито може да оцени, и който иска да те променя да си като него, което е още по-гадно...

Вече си мисля, че само жените се влюбваме, а мъжете просто са опиянени от избора ни, защото ние избираме с кой да сме...поне това съм забелязала аз...

Приятеля с който говорих днес ми каза, че мъжете само в началото били хлътвали после се осъзнавали и им минавало...това е мъжко мнение...а ние сме били присметливи?!Надали обобщаването е реално винаги...

Има всякакви хора и всякакви мнения, трудното е да намериш човек, мислещ като теб за важните неща от живота...Трудното е и да намериш някой, с който да се разбираш и същевременно да обичаш като повече от приятел!

Лошото е, че на чувствата не можеш да заповядваш когато вече ги има, НО можеш да ги контролираш, ако не те залъгват с напразни надежди...

Сподели поне какво провокира тя в теб.

Споделената тема, приятелю!

Редактирано 11 февруари 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Алтернативата, която даваш е недобра пане според мен, защото това означава, че оставаш сама, а това не е решение, това е само бягство от гадорията, която виждаме около себе си....

Решение надали ще имам на това, но случая който ти описа е реален, случва се и най-жалкото е когато непрекъснато се случва тогава се чувстваш като ограбен и разрушен от вътре, дал си на някой, който нито може да оцени, и който иска да те променя да си като него, което е още по-гадно...

Вече си мисля, че само жените се влюбваме, а мъжете просто са опиянени от избора ни, защото ние избираме с кой да сме...поне това съм забелязала аз...

Приятеля с който говорих днес ми каза, че мъжете само в началото били хлътвали после се осъзнавали и им минавало...това е мъжко мнение...а ние сме били присметливи?!Надали обобщаването е реално винаги...

Има всякакви хора и всякакви мнения, трудното е да намериш човек, мислещ като теб за важните неща от живота...Трудното е и да намериш някой, с който да се разбираш и същевременно да обичаш като повече от приятел!

Лошото е, че на чувствата не можеш да заповядваш когато вече ги има, НО можеш да ги контролираш, ако не те залъгват с напразни надежди...

Не знам, миличка, ти сякаш си огорчена от мъжете и затова търсиш в тях егоисти ... не знам, и аз съм много объркана, но моето мнение е обратното - всъщност, мъжете се влюбват по-силно от жените и обичат за по-дълго. Но се влюбват по-рядко - знам, че звучи нелогично, но аз винаги съм оставала с такова впечатление ...

И да - жените сме сякаш по-пресметливи, колкото и да е жалко това

Ако си влюбена в човек, който мисли само за себе си - мисля, че има изход. Стани част от неговия свят и го накарай да повярва, че с теб му е добре. Слабата страна на егоцентричните хора е именно това, че обичат най-много себе си. Е няма да е съвсем като такава любов, каквато искаш ти - но поне ще е нещо

Има един по-неприятен вариант - самовлюбен тип с големи претенции и детинско поведение да вземе да реши, че те харесва твърде много. А ти да не изпитваш нищо ... Е това вече е ужасно

Алтернативата, която даваш е недобра пане според мен, защото това означава, че оставаш сама, а това не е решение, това е само бягство от гадорията, която виждаме около себе си....

Решение надали ще имам на това, но случая който ти описа е реален, случва се и най-жалкото е когато непрекъснато се случва тогава се чувстваш като ограбен и разрушен от вътре, дал си на някой, който нито може да оцени, и който иска да те променя да си като него, което е още по-гадно...

Вече си мисля, че само жените се влюбваме, а мъжете просто са опиянени от избора ни, защото ние избираме с кой да сме...поне това съм забелязала аз...

Приятеля с който говорих днес ми каза, че мъжете само в началото били хлътвали после се осъзнавали и им минавало...това е мъжко мнение...а ние сме били присметливи?!Надали обобщаването е реално винаги...

Има всякакви хора и всякакви мнения, трудното е да намериш човек, мислещ като теб за важните неща от живота...Трудното е и да намериш някой, с който да се разбираш и същевременно да обичаш като повече от приятел!

Лошото е, че на чувствата не можеш да заповядваш когато вече ги има, НО можеш да ги контролираш, ако не те залъгват с напразни надежди...

Споделената тема, приятелю!

Не знам конкретно за себе си ли говориш или изобщо, но ако на някого му се случва непрекъснато едно и също, явно проблема е в него, не само в тези наоколо. Или си прибързал в даването, преди да си преценил правилно човека, или просто не можеш (не искаш) да го прецениш. За съжаление влюбванията, които тe оставят без дъх, карат те да се чувстваш, все едно са ти поникнали криле и че си на седмото небе, ти отнемат възможността за трезва преценка. Така, че ако не можеш докато още има време, да погледнеш отстрани на това, което ти се случва - обикновенно по-късно ще страдаш.

Дали е възможно игнорирането им, ако недай си боже си се влюбил в такава или такъв?!?!А още по лошо да живееш с такъв....

Как ли пък не-ще се влюбя и то в такъв-че свършиха свестните ли що ли

При мен това е абсурд да се случи

Как ли пък не-ще се влюбя и то в такъв-че свършиха свестните ли що ли

При мен това е абсурд да се случи

ЦЪК <-- прекалено много фалшиви герои се навъдиха какви бяха едно време (визирам дългия )

Редактирано 11 февруари 200818 г. от DEAM (преглед на промените)

Борба с простотията?!

Източник!

След като прочетох тази статия, не можех да стоя безучасна и да си премълча това, което провокира тя в мен...За това я споделям с вас...

Прощавай,но аз не схващам на кое ТИ казваш простотия.Срещу коя простотия се бориш?Нали не си забравила,че за останалите ТИ си тяхното обкръжение,следователно ТЕ може би искат да се борят срещу ТЕБ.И се замисли,че ако не можеш да намериш някой който да те разбира,това е може би защото ти не се опитваш да го разбереш,а оттам да казваш,че той е простия, глупавия и т.н.

ЦЪК <-- прекалено много фалшиви герои се навъдиха какви бяха едно време (визирам дългия )

И на мен много ми липсва "Как ще ги стигнем...с Тодор Колев"

Не знам, миличка, ти сякаш си огорчена от мъжете и затова търсиш в тях егоисти ... не знам, и аз съм много объркана, но моето мнение е обратното - всъщност, мъжете се влюбват по-силно от жените и обичат за по-дълго. Но се влюбват по-рядко - знам, че звучи нелогично, но аз винаги съм оставала с такова впечатление ...

И да - жените сме сякаш по-пресметливи, колкото и да е жалко това

Ако си влюбена в човек, който мисли само за себе си - мисля, че има изход. Стани част от неговия свят и го накарай да повярва, че с теб му е добре. Слабата страна на егоцентричните хора е именно това, че обичат най-много себе си. Е няма да е съвсем като такава любов, каквато искаш ти - но поне ще е нещо

Има един по-неприятен вариант - самовлюбен тип с големи претенции и детинско поведение да вземе да реши, че те харесва твърде много. А ти да не изпитваш нищо ... Е това вече е ужасно

Не е лесно да си жив когато си заобиколен от неподходящи хора и приятели...които в един миг се обръщат срещу теб и ти казват не искам да си ми приятелка защото си свястна...Странно нали такива приятели искат всички някой, който да не ги предава никога?!?!Не не вярвам вече в това, никой не иска приятели не и истински, намира си приятели от които има полза и точи от тях докато вече няма за какво да ги ползва...Виждала съм как когато си на висока позиция в обществото имаш много приятели, а след като вече не си номер едно ти бият шута...Помия...

Има и мъже страдащи от скапани жени, а има и свесни жени страдащи от скапаняци...

Няма как да се предпазиш от тях, а можеш само да наблюдаваш докато откриеш нещо истинското...

Търсим понякога иглата в купата с сено...Не искаме сено, то не служи за нищо нали?!

Не бих казала, че разочарованието ми е от мъжете...от хората е...харата без принципи, без морал, без ценостна система...Цензура няма на мръсните неща, а на истината се слага цензура защо ли?!Нима е грешно да искаш истината и нищо по-малко от нея?!Кажи ми?!

Не знам, миличка, ти сякаш си огорчена от мъжете и затова търсиш в тях егоисти ... не знам, и аз съм много объркана, но моето мнение е обратното - всъщност, мъжете се влюбват по-силно от жените и обичат за по-дълго. Но се влюбват по-рядко - знам, че звучи нелогично, но аз винаги съм оставала с такова впечатление ...

И да - жените сме сякаш по-пресметливи, колкото и да е жалко това

Ако си влюбена в човек, който мисли само за себе си - мисля, че има изход. Стани част от неговия свят и го накарай да повярва, че с теб му е добре. Слабата страна на егоцентричните хора е именно това, че обичат най-много себе си. Е няма да е съвсем като такава любов, каквато искаш ти - но поне ще е нещо

Има един по-неприятен вариант - самовлюбен тип с големи претенции и детинско поведение да вземе да реши, че те харесва твърде много. А ти да не изпитваш нищо ... Е това вече е ужасно

Не мисля, че сме егоцентрични жените, ако ни обичат...не мисля, че сме не пресметливи...не и всички...това не е до полът на човека, а до човека...

Лошо е години да те лъжат и уж те обичат, а не ти дават нужното внимание или нещо такова...Всеки има нужди...

Търся истината...

не съм срещала мъж, които да обича някоя жена повече от себе си така, че да се съобрази с нейните желания...Явно нямам толкова дълъг живот на тази земя...

Мъжете са привлечени от външността, не ми казвай, че по-рядко се влюбват не е така...и аз все пак имам наблюдения...

До човека е не е до пола му пак казвам...

Всички или нищо приятелко...Цената е висока, на си струва, ако си истински щаслив след това, не мислиш ли?!

Жалко е когато някой разглезен мъж или жена те разиграват и ти дават напразни надежди за нещо истинско...Жалки са и те, че се подигват с чувствата на отссрещния, не мислиш ли?Никой не заслужава да бъде лъган, особенно, ако не е лъгал, нали!?

Искам да бъда истинска и за това се боря аз!

Не знам конкретно за себе си ли говориш или изобщо, но ако на някого му се случва непрекъснато едно и също, явно проблема е в него, не само в тези наоколо. Или си прибързал в даването, преди да си преценил правилно човека, или просто не можеш (не искаш) да го прецениш. За съжаление влюбванията, които тe оставят без дъх, карат те да се чувстваш, все едно са ти поникнали криле и че си на седмото небе, ти отнемат възможността за трезва преценка. Така, че ако не можеш докато още има време, да погледнеш отстрани на това, което ти се случва - обикновенно по-късно ще страдаш.

Хубаво е с криле...никой не ги отказва, дават сила повярвай, но като са дадени от хора които после ще се подиграят с чувствата ти, по-добре без крие и здраво стъпил на краката...а не после без крака и без достойнство...

В кой е проблема ли, ами в липсата на достатъчно опит и проявата на човечност към хора които не заслужават и не могат я оценят...Жалко е...

Преценката идва от опитата повярвай колкото повече си видял, толкова по-трезв ставаш щеш не щеш...

Прав си не можеш да даваш, не и прибързано...лошото е като искаш да даваш любов и няма на кой и в един момент се появява човека тип консуматор, който граби най-нахално и казва, че те обича?!Как така те е обикнал за седмица две?!Интересно?!

Лошо е години да те лъжат и уж те обичат, а не ти дават нужното внимание или нещо такова...

И какво правиш с такъв човек

Не мога да разбера как някои изобщо го допускат-това си е мазохизъм

Прощавай,но аз не схващам на кое ТИ казваш простотия.Срещу коя простотия се бориш?Нали не си забравила,че за останалите ТИ си тяхното обкръжение,следователно ТЕ може би искат да се борят срещу ТЕБ.И се замисли,че ако не можеш да намериш някой който да те разбира,това е може би защото ти не се опитваш да го разбереш,а оттам да казваш,че той е простия, глупавия и т.н.

Това е статия, не е писана от мен...тя е едно монение, една гледна точка...

Никой не се бори срещу мен, а и да го прави борбата му е напразна...незнам защо, но винаги така се получава?!

И не мога да се съглася с последното изречение от изказването ти, защото не е така...аз винаги съм разбираща, за това така се получава винаги като има един по-толерантен другия му се качва на главата не мислиш ли, че е възможно и така да се получава?!Понякога?

И още нещо за разбирателство са нужни две страни, а не само една!

Как ли пък не-ще се влюбя и то в такъв-че свършиха свестните ли що ли

При мен това е абсурд да се случи

И ти пожелавам да не ти се случва никога...защото никога не се знае...в този живот и на тази земя какво може да се случи или не може...Понякога и невъзможните неща стават възможни, а понякога някой неща просто не се случват надявам са за наше добро!

И ти пожелавам да не ти се случва никога...защото никога не се знае...в този живот и на тази земя какво може да се случи или не може...Понякога и невъзможните неща стават възможни, а понякога някой неща просто не се случват надявам са за наше добро!

Опазил ме Господ

Един серсемин имах преди години та едвам се спасих-беше някакъв ад

Парен каша духа

И какво правиш с такъв човек

Не мога да разбера как някои изобщо го допускат-това си е мазохизъм

Допускат го това от глупост мила, от глупост...Но после като поумнеят и разберат, че този човек не ги обича, ами само ги манипулира бягат и не вярват на никой...което е жалко, както ми каза един приятел, след това срещаш подходящия, ама се пазиш и можеш да пропуснеш щастието си, заради страх...

Опазил ме Господ

Един серсемин имах преди години та едвам се спасих-беше някакъв ад

Парен каша духа

Права си!Не знаеш колко си права просто!

Не е лесно да си жив когато си заобиколен от неподходящи хора и приятели...които в един миг се обръщат срещу теб и ти казват не искам да си ми приятелка защото си свястна...Странно нали такива приятели искат всички някой, който да не ги предава никога?!?!Не не вярвам вече в това, никой не иска приятели не и истински, намира си приятели от които има полза и точи от тях докато вече няма за какво да ги ползва...Виждала съм как когато си на висока позиция в обществото имаш много приятели, а след като вече не си номер едно ти бият шута...Помия...

Има и мъже страдащи от скапани жени, а има и свесни жени страдащи от скапаняци...

Няма как да се предпазиш от тях, а можеш само да наблюдаваш докато откриеш нещо истинското...

Търсим понякога иглата в купата с сено...Не искаме сено, то не служи за нищо нали?!

Не бих казала, че разочарованието ми е от мъжете...от хората е...харата без принципи, без морал, без ценостна система...Цензура няма на мръсните неща, а на истината се слага цензура защо ли?!Нима е грешно да искаш истината и нищо по-малко от нея?!Кажи ми?!

Не мисля, че сме егоцентрични жените, ако ни обичат...не мисля, че сме не пресметливи...не и всички...това не е до полът на човека, а до човека...

Лошо е години да те лъжат и уж те обичат, а не ти дават нужното внимание или нещо такова...Всеки има нужди...

Търся истината...

не съм срещала мъж, които да обича някоя жена повече от себе си така, че да се съобрази с нейните желания...Явно нямам толкова дълъг живот на тази земя...

Мъжете са привлечени от външността, не ми казвай, че по-рядко се влюбват не е така...и аз все пак имам наблюдения...

До човека е не е до пола му пак казвам...

Всички или нищо приятелко...Цената е висока, на си струва, ако си истински щаслив след това, не мислиш ли?!

Жалко е когато някой разглезен мъж или жена те разиграват и ти дават напразни надежди за нещо истинско...Жалки са и те, че се подигват с чувствата на отссрещния, не мислиш ли?Никой не заслужава да бъде лъган, особенно, ако не е лъгал, нали!?

Искам да бъда истинска и за това се боря аз!

Хубаво е с криле...никой не ги отказва, дават сила повярвай, но като са дадени от хора които после ще се подиграят с чувствата ти, по-добре без крие и здраво стъпил на краката...а не после без крака и без достойнство...

В кой е проблема ли, ами в липсата на достатъчно опит и проявата на човечност към хора които не заслужават и не могат я оценят...Жалко е...

Преценката идва от опитата повярвай колкото повече си видял, толкова по-трезв ставаш щеш не щеш...

Прав си не можеш да даваш, не и прибързано...лошото е като искаш да даваш любов и няма на кой и в един момент се появява човека тип консуматор, който граби най-нахално и казва, че те обича?!Как така те е обикнал за седмица две?!Интересно?!

Как е възможно някой да не иска да си му приятелка, защото си свястна? Това не го проуямвам ...

Много хубаво сравнение си направила - за иглата и купата сено ... за съжаление, в живота е така - плявата е много повече от житото. И е така, защото повечето хора предпочитат да се плъзгат по повърхността - да се поддадеш на това, което постоянно ти се внушава от телевизията, от филмите, от самия живот - че трябва да правиш това, което искаш, независимо от това как ще се почувстват другите. Не знам, светът сякаш е полудял - има някаква истерия всеки да изживее максимума от всичко, от което може ... а това, когато се превърне в самоцел, става страшно ...

А болезнено искрените хора като теб - на тях им е най-трудно. Защото постоянно се опитваш да откриеш у хората, това, което го няма, или пък което те крият - и затова се чувстваш наранена, предадена.

Колкото и всички да твърдят, че искат да знаят истината, не искат. Повечето хора ги е страх от нея. Не е грешно да я търсиш и да я искаш, но в повечето случаи това ще доведе само до проблеми и разочарования за теб.

Но си права за едно - не трябва да си играеш с чувствата на другите хора.

Затова ти пожелавам да я откриеш тази истинска любов, която търсиш (каквото и да разбираш под "истинска") и все така да не те е страх да обичаш и да се раздаваш!

Как е възможно някой да не иска да си му приятелка, защото си свястна? Това не го проуямвам ...

Много хубаво сравнение си направила - за иглата и купата сено ... за съжаление, в живота е така - плявата е много повече от житото. И е така, защото повечето хора предпочитат да се плъзгат по повърхността - да се поддадеш на това, което постоянно ти се внушава от телевизията, от филмите, от самия живот - че трябва да правиш това, което искаш, независимо от това как ще се почувстват другите. Не знам, светът сякаш е полудял - има някаква истерия всеки да изживее максимума от всичко, от което може ... а това, когато се превърне в самоцел, става страшно ...

А болезнено искрените хора като теб - на тях им е най-трудно. Защото постоянно се опитваш да откриеш у хората, това, което го няма, или пък което те крият - и затова се чувстваш наранена, предадена.

Колкото и всички да твърдят, че искат да знаят истината, не искат. Повечето хора ги е страх от нея. Не е грешно да я търсиш и да я искаш, но в повечето случаи това ще доведе само до проблеми и разочарования за теб.

Но си права за едно - не трябва да си играеш с чувствата на другите хора.

Затова ти пожелавам да я откриеш тази истинска любов, която търсиш (каквото и да разбираш под "истинска") и все така да не те е страх да обичаш и да се раздаваш!

Ами ти ми кажи и аз не разбирам...не бих и откраднала гаджето имам си принципи...

не харесвам повърхноста, от там следва и такива хора, но повечкото са си такива...не мога да ги упреквам просто не мога да живея с такива...

А налагането на начин на мислене от телевизията е жалко, хората стават бездушни пионки мислейки, че живота е като на филмите...и че гЪзарите са на мода...Може, ама да ги гледаш отстрани, а не да са ти в къщата...

Да полудял е света, свободия разсипия...

анархия...

Нека го изживеят няма лошо, но каква е цената която плащат?!?Дори не я осъзнават...Мислейки, че всичко им е позволено ....дори се подиграват и заплашват сякаш са господари на този свят, може, но за кратко е всяка власт ще го научат...и всичко е до време може днес да си богат утре може да си беден...тогава предаваш хората до теб, за пари ли?!Жалко...продажен свят всичко се купува, ако не с пари, то с много пари...Грозно...

Болезнено, но поне са истински каквото и да им струва...някой ден това ще има се върне като добро...и ще е скоро

Нека крият каквото искат, но не знаят каква е истината, че всичко скрито ще бъде видяно ...така, че нека си се крият

Права си не искат да знаят истината за себе си, за това и от себе си я крият...гнусотията колкото и да се крие пак някой ден се вижда...По-добре човек да живее с чиста съвет от колкото живеейки в лъжи докато сам се оплете в тех миличка ...

Мога да ти кажа, че намирам истината и някой успяват да ми я обеснят по начина по който бих я приела, а не по гнусния начин...с грозните думи, в които обличат грозотията в душите си...

Който си играе с чувствата на другия и с него ще си поиграят...казали са хората ще си намери майстора рано или късно...Колкото по-хитър се прави някой толкова по-надхитрен остава...

Любовта я имам просто не го разбирах...

Страх в любовта НЯМА истиската любов дава....

Благодаря на шефовете на форума за хубавия раздел!

ultra offtopic

Ние трябва да благодарим за теми.

/ultra offtopic