Не харесвам в себе си това, че прекалено много искам (както материални, така и нематериални неща , все пак девиза на зодията ми е: "Аз искам!" )

Прекалено много гледам да изпипвам нещата, а още по-лошото е, че искам и от другите същото Та поради тази причина много често се разочаровам...

Иначе и нещо друго ми е направило впечателение: прекалено много говоря и се обяснявам надълго и нашироко...

Иначе и нещо друго ми е направило впечателение: прекалено много говоря и се обяснявам надълго и нашироко...

И аз съм много приказлива,понякога повече от необходимото даже говоря.Също съм и голям инат,дори когато с това сама на себе си вредя.И трудно,да не кажа почти невъзможно,се печели доверието ми

Говоря без да мисля и обратно.

Говоря без да мисля и обратно.

E,то е присъщо на повечето деца!Като се има впредвид възраста не е отрицателно качество.Става такова ако си на 30.

На мен много ми пречат емоциите!

И аз съм голям инат,много говоря,емоционална съм,бързо прощавам,но и лесно се обиждам.Все неща,които харесвам и не харесвам-зависи от ситуацията

Не слушам,правя това ,което си наумя независимо дали е правилно.

Забравил съм да кажа, че съм много ревнив..т'ва ич не ми харесва, но от известно време съм решил да се боря с това..мисля, че има напредък, засега

Забравил съм да кажа, че съм много ревнив..т'ва ич не ми харесва, но от известно време съм решил да се боря с това..мисля, че има напредък, засега

е, кой не е ревнив?

Който е страхлив!

е, кой не е ревнив?

Който е страхлив!

По-скоро страхливия е ревнив.. Писал съм го и преди, ще го напиша пак

Обич, придружена със страх, когато обичта не е взаимна, се нарича ревност.

Томас Хобс

Влюбването е основано на чувството за уникалност. Любовта се развива като симетрия на уникалността - всеки от влюбените преживява другия като единствен. Страхът от нарушаването на тази симетрия на уникалността е проява на ревност. Влюбеният се опасява, че признанието, което е получил от любовта на другия, вече не съществува. Това накърнява неговото самолюбие и поражда терзания. Доверието, което е възникнало от вярата, че другият също го смята за единствен, е изчезнало.

Любовта е радост, а ревността - мъка. Любовта е възторг и оптимизъм, а ревността - отчаяние.

Взето от ученика по Етика и Право за 10-ти клас

Много работи не харесвам в себе си, но не искам да правя "кусурите" си обществено достояние

1.Много пуша. 2.Инат,та и отгоре. 3.Като си наумя нещо,изкарвам душичките на околните докъто не стане. 4.Избухлива. 5.Никаква сдържаност-всичко си казвам "право куме в очи".

Понеже съм "мързелана", ще кажа само - бързо се "паля", но добре, че и бързо "гасна".

Понеже съм "мързелана", ще кажа само - бързо се "паля", но добре, че и бързо "гасна".

Напоследък съм станала глупава до безобразие. Тъпа, мързелива и неамбициозна.

Не винаги показвам добрата си страна т.е. правя се на по-лоша , отколкото съм, иначе чешит, суетна прекалено , мнителна и педант

Срамyвам се да нося високи токчета-1.80 висока.Когато сложа,почти винаги съм по-висока от момчетата

Не харесвам 1.Непримиреността към лъжите и ....... подмолните-задкулисни замисли и интриги 2.Невъзможността ми да простя за....... горните две

Оффффф какво ли харесвам в себе си? Много неща не харесвам в себе си. Първо, че не мога все още да казвам "Не" Второ- че позволявам на хората да ми играят хоро на главата и все такива нещица. Ама ядосам ли се наистина за нещо - просто никой да няма около мен. ПП.- А, да, и много пуша! Прекалено много харча!

Редактирано 7 ноември 200817 г. от neco89 (преглед на промените)

Офффффф и аз напоследък съм взела да пуша като комин,а и с тия мои широки пръсти-определено това не го харесвам

Не ми харесва, че съм много критична, че се паля много бързо, че съм недоверчива (понякога това пречи); че казвам нещата, както ги мисля, а това наранява понякога ...

Редактирано 10 ноември 200817 г. от КоситУ (преглед на промените)

Много съм доверчива и добра почти винаги правя компромиси но докато се стигне до тях този скойто споря минава през много голям инат!Тъкмо ината ми ме дразни но пък благодарение на него понякога получавам своето!Непокис

Много съм доверчива и добра почти винаги правя компромиси но докато се стигне до тях този скойто споря минава през много голям инат!Тъкмо ината ми ме дразни но пък благодарение на него понякога получавам своето!Непокис

В реалния живот не допускам много хора до себе си-не се сближавам с никой. А не бива така.

Саможива съм-тук във форума се държа приятелски с хората, а навън съм друга.

Нямам много приятели. А все пак трябват.Приятелството е най-хубавото нещо.

За всяко нещо, което си помисля, че не харесвам, ако го променя, ще се променят и неща, които харесвам. Човек е едно цяло, не се дели на черно и бяло на точни порции, всичко е някак си смесено, така че... харесвам се цялата. А и имам ли избор - по цял ден трябва да прекарвам със себе си, хахаха

Непостоянна и доверчива, понякога съм много не искренна!

Не харесвам в себе си това, че съм прекалено умен, адски чаровен, неприлично богат и недвусмислено скромен. Изредените качества ми пречат да покажа адската си чувственост, добре прикрита под характера на кръстоска между пантера и лисица. Дето казваше рака Себастиан в Малката русалка "Ехххх...никой не разбра каква крехка душа се крие под тази твърда черупка".

Не харесвам това, че вярвам все още в хората, че съм ужасно чувствителен- днес трябва да сме гадове, живота ни кара...