Аз мисля така - началото на мъдростта наистина е страхът от бога, а краят извежда на друго ниво - там, където всеки страх се стопява...

Да живее краят!

Възможно е на един по-ранен етап от живота на човека - детството. Когато едно дете не разбира строгостта на баща си, то се страхува от него.

Когато един човек порастне достатъчно, той разбира баща си и не се страхува от него.

Този, който вниква, разгадава, проумява нещата, не се страхува от тях.

Разбирането е любов.

И неслучайно е описано в писанието как завесата на Храма, отделяща светая светих от хората, се раздира при Разпятието. Ето това не можаха да простят фарисеите на Христа - че откри Тайната на хората. Но той за това беше дошъл... Най-висшето знание се намира в най-вътрето на сърцето ти.

Намери го - там страх няма.

Страха от бащата винаги ще го има, може би това е само при мен?!

Не мисля, че разбирането е любов може би е нещо друго не знам, но дори и да разбираш нещо не означава, че го обичаш!

От жените.... не от Бог-той е мъж

Явно само ти считаш, че е така?!

1 Йоаново 4:18 "В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта."

Когато трябваше да дам име на темата се замислих,имах предвид точно този текст.Написах-"възможно ли е?"Да!Възможно е да се страхува,но ако някой има любов към Бога в себе си,то той няма причини да се страхува от него.Страхът от Бога може да промени един човек,да го накара да предприеме някакви промени в живота си,да се стреми да върши добри дела и да избягва порочни практики.Но този,който изпитва любов към Бога ще подчини всички свои действия и мисли на това,живота му ще има друг смисъл.Когато двама се оженят се вричат във вярност,че ще си помагат и споделят добри и не толкова добри моменти.На въпроса,дали е готов да даде живота си заради половинката,мнозинството би отговорило с "да".Подобни би трябвало да бъдат отношенията ни с Бога.Той е направил първата крачка(Йоан 3:16) и очаква от нас да му отвърнем със същото.

Възможно е на един по-ранен етап от живота на човека - детството. Когато едно дете не разбира строгостта на баща си, то се страхува от него.Когато един човек порастне достатъчно, той разбира баща си и не се страхува от него.

Да си представим един баща и синът му,който се е качил на едно дърво и баща му му казва "скачай,ще те хвана".Какво си мисли детето-то има абсолютно доверие на баща си и скача.Какво си мисли бащата-ами,ако все пак не успея да го хвана... Нещо подобно ни казва и Бог-"скачай",но с разликата,че Той няма да сбърка.Само от нас зависи,дали да му се доверим. Когато един човек порастне достатъчно, той разбира защо баща му е бил строг с него,че всичко е било за негово добро.Бог също е поставил пред нас някои правила и норми,които очаква да изпълняваме и дори и да ни се струва,че понякога е строг ,то Той винаги е готов да прощава,също както родителите прощават на децата си и в крайна сметка всичко е било за наше добро.Страхът от Бога е началото,а краят-любовта.

Най-висшето знание се намира в най-вътрето на сърцето ти

Аз също вярвам само на себе си, по-точно на собственото си съзнание и май само него слушам.

Маат,забелязах,че проявяваш интерес към Библията.Ако,обаче разтворим Божието слово ,без да го тълкуваме,както се казва 'от чистия извор',ще открием друга концепция-

Притчи 3:5

Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

Притчи 28:26

Който уповава на своето си сърце е безумен,

Притчи 16:9, Притчи 20:24 ,Псалми 37:5 ,Псалми 62:5

Редактирано 26 март 200818 г. от arenas (преглед на промените)

Когато трябваше да дам име на темата се замислих,имах предвид точно този текст.Написах-"възможно ли е?"Да!Възможно е да се страхува,но ако някой има любов към Бога в себе си,то той няма причини да се страхува от него.Страхът от Бога може да промени един човек,да го накара да предприеме някакви промени в живота си,да се стреми да върши добри дела и да избягва порочни практики.Но този,който изпитва любов към Бога ще подчини всички свои действия и мисли на това,живота му ще има друг смисъл.Когато двама се оженят се вричат във вярност,че ще си помагат и споделят добри и не толкова добри моменти.На въпроса,дали е готов да даде живота си заради половинката,мнозинството би отговорило с "да".Подобни би трябвало да бъдат отношенията ни с Бога.Той е направил първата крачка(Йоан 3:16) и очаква от нас да му отвърнем със същото.

Да си представим един баща и синът му,който се е качил на едно дърво и баща му му казва "скачай,ще те хвана".Какво си мисли детето-то има абсолютно доверие на баща си и скача.Какво си мисли бащата-ами,ако все пак не успея да го хвана... Нещо подобно ни казва и Бог-"скачай",но с разликата,че Той няма да сбърка.Само от нас зависи,дали да му се доверим. Когато един човек порастне достатъчно, той разбира защо баща му е бил строг с него,че всичко е било за негово добро.Бог също е поставил пред нас някои правила и норми,които очаква да изпълняваме и дори и да ни се струва,че понякога е строг ,то Той винаги е готов да прощава,също както родителите прощават на децата си и в крайна сметка всичко е било за наше добро.Страхът от Бога е началото,а краят-любовта.

Маат,забелязах,че проявяваш интерес към Библията.Ако,обаче разтворим Божието слово ,без да го тълкуваме,както се казва 'от чистия извор',ще открием друга концепция-

Притчи 3:5

Уповавай на Господа от все сърце, И не се облягай на своя разум.

Притчи 28:26

Който уповава на своето си сърце е безумен,

Притчи 16:9, Притчи 20:24 ,Псалми 37:5 ,Псалми 62:5

И защо да не се облягаме на своя разум? Та нали и него бог ни е дал? За какво го е дал, да закърнява ли...да го промивам ли, някой друг да мисли вместо мен ли.. И защо? За да бъда нечия марионетка ли? Такъв бог, който ме учи да не мисля, не е моят бог.

Ми то няма съмнение...

Всеки си е голям авер с неговия си господ. Връзката е неразрушима - ние сме негови чада, ама и той си е наше отроче и е толкова астрално-логично. Интересното е, че точно тези, дето проповядват собствената си астрална сензитивност, са най-заслепени от самозаблуди.

После си говорим за истини...

Не става само с ядене...

Ми то няма съмнение...

Всеки си е голям авер с неговия си господ. Връзката е неразрушима - ние сме негови чада, ама и той си е наше отроче и е толкова астрално-логично. Интересното е, че точно тези, дето проповядват собствената си астрална сензитивност, са най-заслепени от самозаблуди.

После си говорим за истини...

Не става само с ядене...

Е той Бог е един-пък кой както иска така да си го нарича

По-нататък,извинявай,ама не разбрах нищо

И последно... бог мъжко същество ли е, женско ли е или нито едното, нито другото. Да знам, ако е жена да се

плаша като гледам около мен каква глупост, завист и насилие съществуват!

Ако е мъж поне да не се тревожа, че и без това сме си непослушни. Ще се разберем на по бира.

Ама ако е някво анторпоаморфно - нищо чудно, че около нас всичко е ту страшно закономерно (природа),

ту някаква пародия (човешките взаимоотношения като цяло на планетата)!

За тези за които е някакъв облак или нематериално създание отвъд нашето измерение, но създало го:

Вие нямате спирачка. Такива неща могат да се твърдят без нужда от доказателство.

Все едно да докажеш написаното в поезията или фентъзито!?

Редактирано 26 март 200818 г. от adXok (преглед на промените)

И последно... бог мъжко същество ли е, женско ли е или нито едното, нито другото. Да знам, ако е жена да се

плаша като гледам около мен каква глупост, завист и насилие съществуват!

Ако е мъж поне да не се тревожа, че и без това сме си непослушни. Ще се разберем на по бира.

Ама ако е някво анторпоаморфно - нищо чудно, че около нас всичко е ту страшно закономерно (природа),

ту някаква пародия (човешките взаимоотношения като цяло на планетата)!

За тези за които е някакъв облак или нематериално създание отвъд нашето измерение, но създало го:

Вие нямате спирачка. Такива неща могат да се твърдят без нужда от доказателство.

Все едно да докажеш написаното в поезията или фентъзито!?

Бог е енергия,светлина

Няма пол

Но ако ти е по-лесно си го приеми както искаш

Виж, аз съм сигурен, че моят Бог не е твоя.

Примерно, никога не бих казал, че е енергия.

Към светлината бих могъл да го отнеса, но друг смисъл изниква в моята глава, верочтно твърде различен от този, който ти влагаш.

Ако Бог е един, с което при определени условия бих могъл безрезервно да се съглася, спрямо нас, той губи съвсем смисъла си, ако не сме свързани с него. И казвам спрямо нас, защото тази връзка ние сами създаваме, в стремежа си да се докоснем до връзката, която той ни дарява.

Обаче, щом всеки човек си има собствени представи за него (а те, дори и да са облечени в еднакви думи, винаги ще са различни), то значи няма как посредством тях да се свържат с единия бог.

Всъщност, определени части от човешките богонасоки си приличат и затова създават и поддържат богове, които не съвсем индивидуални, но това е друг въпрос, светлината на който е много агресивна.

Интересни въпроси задаваш.

И защо да не се облягаме на своя разум?

Ти,предполагам си омъжена.Когато трябва да вземеш някакво решение съобразяваш ли се с мнението на мъжа ти или "слушаш сърцето си"? Ако се съобразяваш с неговото мнение,допитваш се до него,молиш за съвет и помощ, това прави ли те марионетка?Йоан 8:29Вижда се ,че вярваш на Исус и на неговите думи,но той постоянно се е молел на Бога,казал е многократно,че не върши делата по собствената си воля,а изпълнява волята на 'този,който ме е пратил'.Едно е да се 'уповаваш' на Бога,да го почиташ и да му благодариш и съвсем друго е да следваш собствения си път,собствените си желания(Един виц-Ако искаш да разсмееш Бога,кажи му че имаш планове!)

Та нали и него бог ни е дал? За какво го е дал, да закърнява ли...да го промивам ли, някой друг да мисли вместо мен ли.. И защо? За да бъда нечия марионетка ли? Такъв бог, който ме учи да не мисля, не е моят бог.

Битие 1:27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.

Битие 6:5 И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

6 разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

Ето-някъде между тези два текста се намира отговора на въпроса ти!Там нещо се е случило,но интересното е ,че Бог не е причината да се стигне от "1" до "2".Много хора твърдят,че Бог е създал хората такива,каквито сме-зли,завистливи...Тцъ!Да,Той е създал мозъка ни,дал ни е разум,но има голяма разлика между това кой как го използва - Яков 1:13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава. 14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

И твори...твори...Някои творят произведения на изкуството,други пишат книги,трети се занимават с наука,ама някои човешки творби са наистина гениални-Първа,Втора световна война,атомна бомба,водородна бомба,неутронна бомба....

Между другото,повечето от известните учени са били силно вярващи хора-Дарвин,Нютон,Айнщайн и много други,но това не им е попречило да моделират живота си спрямо божиите принципи.

Редактирано 27 март 200818 г. от arenas (преглед на промените)

на 19.02.2008 г. в 13:29, arenas написа:

Въпросът ми е: Може ли да изпитваме страх от Бога и същевременно любов към Бога?

Спроред мен - твърдо не.

Ако приемем, че страхът е форма на силно притеснение от и нежелание да се приеме действителността (или представата ни за действителността), то можем да го отнесем само до тази част от себе си и от света, която не отговаря на божественото. Бог е съвършен, той не представлява някаква опасност за нас, за да се страхуваме от Него. Това, което може да ни причини проблеми и страдания е несъвършенството. Но и него трябва по-скоро да разберем и приемем, и ако можем да трансформираме, вместо да се страхуваме.

Страхът всъщност е полезен когато няма разумност и разбиране, които да помогнат на човек да прецени рисковете от една ситуация. В определен етап от развитието той ни предпазва от допускането на грешки - и в по-ранните етапи от развитието на човека, и при децата. Но с развитието на съзнанието и с нарастването на контрола от страна на човека върху желанията и мисълта, страхът би следвало да отпадне от характера му. 

Любовта ни свързва с всичко, което обичаме. Страхът дистанцира, разделя. По отношение на Бог ние трябва да пазим връзката си с Него, като в същото време самостоятелността изисква поддържането на определена дистанция. Но тя не бива да е основана на страх.